Картиране на антични шлемове от България
Станимир Димитров
Последните години се оказаха благодатни за попълване представата ни за доспехите от Античността по нашите земи. В резултата на археологически разкопки, еззети предмети от незаконни иманярски набези и откупки за държавни и части музеи, броят на защитното снаряжение значително нарасна. Значимо място сред него заемат шлемовете една важна част от античната паноплия.
Настоящата статия има за цел да представи данни за шлемовете от следните видове: коринтски, халкидски, тракийски, да изясни техният генезис и ако е възможно и разпространение. В последствие, нанесени върху картата на България, вярвам, че те ще дадат интересна информация за античните центрове и пътища на проникване на доспехите.*
Първият вид шлем, който ще разгледам е коринтският. Той се появява в края на VIII в. пр. Хр., и се произвежда до самото начало на V в. пр. Хр. Изработван е от бронз, чрез коване върху специални подложки, по рядко чрез леене (Swaddlig 1987,125 - 129). Характерни за коринтския шлем са отворите за очите, дългия наносник и големите неподвижно прикрепени към калотата набузници (Конноли 2000, 60 - 63; Китов Агре 2002, 327; Dintis 1986, 58 - 63; Pflung 1988, 65 - 106; Snodgrass 1967, 30 - 48).
В една моя статия подробно се бях спрял на разпространението на този вид доспех в Древна Тракия (Димитров 2005 b, 70 - 75). За това тук на кратко само ще повторя основните моменти от проучването ми. От територията на България произхождат два шлема коринтски тип. Единият е открит в брега на р. Лесновска до с. Челопечене, Софийско (Бонева 1963, 2 - 4), а другият при с. Челопеч, Софийско (Обр.1). И двата имат множество аналогии, които позволяват датирането им в края на VI - началото на V в. пр. Хр. и спомагат за отнасянето им към гръцкото оръжейно производство.
Въз основа на разпространението на гореспоменатия тип шлем върху монети на Месембрия, става по-вероятна хипотезата за производството му в тази елинска колония (Герасимов 1950, 24; Карайотов 1992, 10 -11).
На приложената карта се вижда отдалечеността на находките от Софийско от гръцките колонии по Черно море. Не е възможно да се определи начинът, по който са проникнали по земите ни. Допустими са различни хипотези като плячка, дар или по търговски път, който вероятно идва от юг.
В статията си за тези шлемове допуснах и идеята за разпространението на още един вид защитен доспех по нашите земи, неиндетифициран до сега. Той е произлязъл от класическия коринтски шлем и е разпространен в Италия, поради което е и наричан итало-коринтски. Най-ясно се вижда изобразен върху месамбрийски обол, датиран от Т. Герасимов около 440 г. пр. Хр., върху каменен релеф от Месамбрия, от II в. пр. Хр. (Карайотов 1992, 22).
Близки паралели на гореописаните шлемове се откриват върху надгробна стела от о. Родос, датирана през III в. пр. Хр. (Dintis 1986, Taf. 38). Върху нея има изобразен итало-коринтски шлем зад който се вижда меч. Такъв е представен и върху монета на владетелят на Епир, Пир (297-272 г. пр. Хр.) (Dintis 1986, Taf. 39).
Месамбрийската монета от III в. пр. Хр. показва наличието на един нов, неизвестен тип шлем по българското крайбрежие. Струва ми се недопустима възможността върху месамбрийските монети е изобразяван шлем, непознат на местните гърци, а донесен като идея от далечната Италия. Факт е, че той е представян върху паметници от южните части на Балканския п-ов. Това показва присъствието му тук, въпреки липсата на известни находки от археологически разкопки.
Втората група шлемове, които ще разгледам, са тези от халкидски тип. Тя е най-голяма и наброява по наши данни четиридесет и два предмета, с различна степен на запазеност (Обр. 1).
В следващите редове представям находките, които успях да локализирам:
Северна България
По един шлем произхождат от Руец и Кралево, Търговищко; Захари Стояново, Поповско; Мортагоново и Завет, Разградско; Лавино, Исперихско; Върбица, Преславско; Браничево, Шуменско; Обретеник, Русенско; Силистра; Плевен; Садовец, Новачене, Плевенско; Ловеч; Враца; Рогозен, Врачанско; Трявна. Два шлема са открити при Кълново, Шуменско както и една колективна находка от осем доспеха от Юделник, Русенско.
Южна България
По един шлем произхождат от Розовец, Песнопой, Васил Левски, Дуванлий -съставен от части от кожа и по-стар халкидски тип; Домлян, Карловско; Калояново и Шивачево, Сливенско; Сборище, Нова Загора; Маломирово-Златиница, Елховско. Два от разкопки до гр. Шипка; Пастуша, Перущица; Векилски, Смолянско; Мезек, Свиленградско; Долна Козница, Кюстендилско. Един има в колекцията на Васил Божков и един в Археологическият музей в София, без да е ясно тяхното местонамиране. Богато украсен набузник за халкидски тип шлем е открит при Гърло, Софийско. Вероятен набузник от същият тип шлем произхожда от Севтополис.
Искам да направя уговорката, че наложилият се в руската литература и използван у нас термин атически шлем по отношение на този с подвижни набузници, ни се струва невъзприемим. На практика тези шлемове са халкидски, като разликата е в окачването на набузниците подвижно или неподвижно.
Типът халкидски шлем се появява в началото на VІ в. пр. Хр., явно произхождайки от коринтският (Конноли 2001, 61-63; Snodgrass 1967, 69-71). Най-вероятно тази новост е била наложена от промяната в начина на бой при хоплитите. Явно в един момент самата фаланга е станала по-подвижна, масово са се появили и стрелци, прашкари, пелтасти. Това е породило нуждата от шлем, който да има добро зрително поле. Така се е появил халкидският тип, който е с преимущество пред коринтският ушите оставали открити.
Халкидските шлемове имали набузници, които можели да са подвижно закрепени за калотата, или неподвижно. При някой от тях се запазил наносникът, който обаче значително се скъсил. Екземплярите без предпазител за носа са характерни за италийските земи (Конноли 2001, 97 - 110).
Голяма част от откриваните шлемове от халкидски тип по българските земи имат липсващи части - предпазителите за носа, скулите. Този феномен някой изследвачи обясняват с преднамерени действия от страна на притежателите. Като причина се изтъква маневреността при конният бой, при която предпазните части биха пречили (Сударев 1990, 99-105). Тази теза ни се струва слабо аргументируема по няколко причини. Самите наносници, както и набузниците, не затрудняват зрителното поле. При ездача главата е лесно поразимо място от човешкото тяло. Ако нуждата е налагала непременно открит шлем, то е можело да се организира внос на форми без предпазни части, типовете беотийски и пилос.
Откриването на много шлемове с поправени набузници, допълнително изрязвани от подходящи пластини (Ognenova-Marinova, Stojanov 2005, 519-535), един с добавен наносник, отхвърлят горната хипотеза. По-скоро липсата на предпазители говори за една много дълга употреба, при която шлемовете са губели допълнителните си защитни части. Явно не винаги е можело да се изпълни тяхната поправка. Данни от скитски погребения говорят и за възможна замяна с нетрайни материали - кожа, тъкан.
Спорен остава въпросът за производството на халкидските шлемове - дали то е местно или внос. По някога, всичко се свежда до криво разбран патриотизъм, преписвайки на траките едно оръжейно производство, което е под съмнение. Мненията за произхода на тези доспехи са разностранни. E. Kukahn, счита възможно производство в италийските халкидски колонии. Подобно виждане има и A. Snodgrass, отбелязвайки появата на тези шлемове върху керамиката от Велика Гърция, считайки го за принос на западните гърци (Snodgrass 1967, 70-71). Същият автор отбелязва: свързването на халкидският шлем с Халкис е в най-добрият случай слабо .
E. Kunze обособява самостоятелна група сред тези шлемове, като я нарича тракийска (Kunze 1967, 154-155). Въз основа на разпространението й в Тракия и Южна Русия счита, че тя е произвеждана в гръцките колонии по Черно море, а първоначалният импулс свързва с Халкидическият п-ов. Тази хипотеза е възприета и доразвита от В. Василев, който отбелязва, че освен в колониите, шлемове са изработвани и от тракийски майстори (Василев 1979, 70-71). В полза на местно производство в Тракия се изказва и H. Pflug (Pflug1988,141-142). Двете статии на Т. Стоянов, посветени на тези шлемове, не внасят особена яснота по проблема (Ognenova-Marinova, Stoajnov 2005, 519-535; Stojanov 2005, 572-579). Той локализира един безспорен център за производство на о. Тасос, отново споменава Черноморските колонии, както и за производство в периферията или в хинтерланда на Южна Тракия . Същият пише и за Вариант ІІ С, който според него, с дългият си наносник и големи набузници, ясно се отличава от останалите доспехи. Концентрацията му в Североизточна България показвала производството му там, без обаче да е ясно кой го изработва - гръцките колонии или местни траки.
Моята хипотеза може би е в разрез с някой от горните виждания. Считам, че халкидските шлемове не са продукт на тракийски оръжейници. Без съмнение поправките говорят за майстори, способни да ги извършат, но този процес е напълно различен от изработването на целият шлем. Показателни са и самите поправки. Те са извършвани чрез кърпене с бронзови парчета, набузниците винаги са прикрепвани неподвижно за калотата. Ако шлемовете са произвеждани в Тракия, то явно не би било проблем да се поправят счупените шарнирни връзки.
Тезата на В. Василев за пътуващи майстори, възприета и от Т. Стоянов, е слабо защитима. Производството на доспехи винаги е било трудна и скъпоструваща операция. Самите квалифицирани кадри са цененивисоко, за да бъдат принудени да пътуват и да си търсят работа. Интересно, че на картата с находките ясно се вижда струпването на халкидски шлемове в Източна България (Обр. 1). Явно гръцките колонии са оказвали голяма значение за производството и вноса на тези доспехи. Ако имаха местен характер или се произвеждаха от пътуващи майстори, липсата им в Западна България не е обяснима.
Видимо е слабото представяне на този доспех и в южните територии на Тракия. Това може би доказва съществуването на производствени центрове по Черноморското крайбрежие. В такъв случай вносът от гръцките земи по суша, би бил безсмислен.
Картирането допринася за локализирането на няколко центъра с натрупване на халкидски тип шлемове.
Един такъв се откроява в района на Разград - Исперих, вероятно свързан с големият комплекс при Сборяново (Обр. 2).
Голяма концентрация се наблюдава и в територията западно от Шумен. Тук може да предположи наличието на друг голям център на военно-политическа власт (Обр. 2).
Тези две групи вероятно са проникнали - първата по р. Дунав и от там по Русенски Лом, евентуално от Одесос. За втората посоката по суша към Одесос ми се струва най-логична. Възможно е използването на р. Камчия като плавателен и търговски път (Обр. ІІ).
Осемте шлема при Юделник са по-странна група (Иванов 1972, 51-55). Те са еднотипни, което обаче не трябва да навежда на мисълта за производствен център. Всички са поправяни многократно, така че явно впоследствие са трезорирани. Въпреки нанесените повреди при откриването, вероятно са били цели, а не фрагментиран скраб. Явно става дума или за арсенал, или за някакъв обред свързан с близките две малки могили. Подобен интересен ритуал има засвидетелстван и на други места в Античният свят (Raev,Simonenko, Treister 1991, 469).
Две групи се локализират в районите на Ловеч, Плевен и на Враца (Обр. 2).
Следващото голямо петно от горният тип шлемове се очертава между Казанлък и Пловдив. То много добре се подкрепя с многобройните тракийски находки в този район, както и с по-късният град Севтополис. Тук е възможна доставката по течението на големите реки Марица и Тунджа (Обр.2).
Не много ясна е концентрацията около Сливен. Възможно е то да е най-източната част от Казанлъшко - Пловдивската група (Обр. 2).
Не трябва да се абсолютизира вносът от гръцките колонии. Някои от шлемовете имат различни характеристики, както и различни дати на производство. Част от тях са попаднали в споменатите райони като плячка, подарък или пък са донесени при експедиции от отдалечени територии. Въпреки това, струпването на скъпите защитни доспехи, съчетани с други видове находки без съмнение говори за наличие на държавно-военен център.
Третият шлем, който ще разгледам, е този със завита напред горна част. За него в науката съществува огромно количество названия, като тук се спирам на утвърденото тракийски тип.
От територията на съвременна България, успях да локализирам 15 шлема тракийски тип: един фрагментиран шлем, вероятно от разглеждания вид и два отделни набузника. По един шлем са открити в Брястовица, Асеновград и местността Асенова крепост , Пловдивско; Гърмен, Ковачевица и Дебрен, Благоевградско; Беден, Смолянско. Два са намерени при Сатовча, Благоевградско. Три шлема произхождат от разкопки на Г. Китов в Казанлъшко (Китов 2003а, 15, 39-40) и три от Плетена, Благоевградско (Димитров 2005а, 59). Части от шлем, вероятно тракийски тип, са открити при Средна, Гоцеделчевско (Кулов 1990,23-25). Двата набузника са от разграбени гробове от с. Горно Дряново, Гоцеделчевско. Хипотетично бройката на известните шлемове може да бъде разширена като отчетем, че шлемът от Асенова крепост е съставен от три по-стари такива, а набузниците на железният от Плетена са от друг - изработен от бронз. Това означава, че поне още четири шлема от разглежданият вид са попаднали в Тракия, преди да бъдат преизползвани.
Шлемовете от този тип са изработени от бронз чрез коване, като само един екземпляр е от желязо. Според В. Василев те са съставни и цяло ковани (Василев 1980, 2-3), докато Д. Алексинский счита всички екземпляри за съставни поради трудностите от изковаването на цяло изделие с подобна форма (Алексинский 2003, 21-40). Второто мнение ми се струва по-резонно, съобразено с технологията на разглежданите изделия.
Характерна част на разглежданите шлемове е завитата напред горна част, която Ю. Вълева определя като кробилос (Вълева 1992, 19). Друга отличителна черта, поне на първоначалният вариант са големите набузници, плътно закриващи лицето. Те имат отвор за носа и устата, като повърхността им е покрита със стилизирано предадена мъжка брада и мустаци.
Тракийският тип шлем се радва на голямо внимание от страна на изучаващите античното военно дело. Въпреки често срещаното мнение за неговото производство в Тракия (Василев 1980,16-17; Вълева 1992,19-21; Жуглев 1991, 21; Стоянова-Серафимова 1975, 47-48), този въпрос остава открит, имащ си и своите противници (Горелик 1983, 25-26; Димитров 2005а, 66-68; Vokotopoulou 1982; 499-520).
Първата група автори, се позовава на формата на шлема, наподобяваща тракийския тип шапка, от където той е произлязъл, претворен в метал. В. Василев обяснява отделните части на доспеха, като козирката, с нуждата от отвеждане на дъждовната вода при един студен и влажен климат (Василев 1980, 16) Той локализира района на производство в Родопите, от където шлемът се е разпространил по гръцките земи (Обр. 1).
Противниците на тракйският произход на шлема локализират неговата родина на различни места. J. Vokotopoulou я открива в Ликия, с по-късното производство в Атика. М. Горелик, базирайки се на масово срещаните върху италийски вази изображения на тракийски тип шлем, предполага производство в Централна и Южна Гърция, от където идеята за шлем с завита напред горна част попада и в Италия.
Считам, че идеята за кробилоса без съмнение произхожда от Мала Азия, но самият шлем, като такъв познат на нас, се е оформил в земите на Централна Гърция, около 70-50 г. на V в. пр. Хр. (Димитров 2005а, 67).
В едно мое изследване по-нашироко се спрях на въпроса защо тракийският шлем не е произвеждан в Тракия, тук накратко ще ги акцентирам (Димитров 2005а, 59-70). Този тип доспех е сложен за производство, изискващ големи познания и традиция в оръжейното дело. Ако на траките се е наложило създаването на метален шлем, много по-лесно е изобретяването и производството на такъв с проста конструкция - например сфероконичен, коничен. Множеството находки от Родопите, считани за показател, че там са се произвеждали доспехите, не изясняват проблема. Тези области и сега са икономически изостанали, достъпът до тях е затруднен. Едва ли това е било по-различно през Античността. Не е възможно местното планинско население да се окаже не само изобретател, но и производител на шлем, с който са снабдявани и гръцките земи (Димитров 2005а, 65-66 ).
На приложената картата се вижда, че шлемовете от тази група, освен в Родопите, се срещат и в Казанлъшко. Доспехите нямат точна датировка, а когато я има тя не надхвърля втората половина на ІV в. пр. Хр. Известните паметници на изкуството от Елада показват, че там шлемът се е употребявал поне в първата половина на четвъртото столетие, т.е. при нас той е разпространен в последствие. Единствените изображения, тези от Казанлък и Александрово са от края на ІV - ІІІ в. пр. Хр (Живкова 1971, 40-53; Китов 2003 b,171).
Моята хипотеза е, че тракийският тип шлем се е произвеждал в ателиета в Централна и Южна Гърция, като през ІV-ІІІ в. пр. Хр. такива вероятно е имало и в Македония. От тук доспехите са получили разпространение на север, чрез търговски пътища, което се спомага и от достъпността на Родопите от юг; чрез военна плячка; а възможно и някой да са на войни служили в армиите на Александър Велики и наследниците му. Планината се явява важен рубеж при опитите за проникване в Тракия от юг. След смъртта на Александър тракийските земи за дълго се превръщат в арена на двубой между диадохите и епигоните.
Тракийският тип шлем не присъства в нито една находка на север от Стара планина (Обр. 1). Този факт говори за отсъствие на производство и в големият военно-политически център около Казанлък. Стенописите от Казанлъшката гробница и находките (Живкова 1971, 40-53) по-скоро показват войска, снаряжена по елинистически модел, с вносно защитно оръжие.
Липсата на документирани находки от съседните земи, с малки изключения, може да се обясни с погребалният обред при траките. Той се характеризира с наличие на оръжие, нападателно и защитно в гробовете, нещо отдавна изоставено от гърците (Конноли 2001,63).
Не отричам извършването на поправки на повредени шлемове по българските земи. Такива се наблюдават върху халкидските шлемове (Василев 1983, 5-7). Това се доказва в доспеха от Асенова крепост. Той е съставен от три по-стари шлема, грубо съединени по между си (Василев 1980,10-11). Местно производство е и железният шлем от Плетена (Василев 1975, 51-61). Въпреки опита на Д. Алексинский да обоснове въз основа на запазеното оцветяване върху шлемовете от т.нар. Саркофаг на Александър , масовото наличие на железни шлемове от разглежданият тип, за сега е известен само един реален такъв. Той обаче твърде много се различава от другите бронзови шлемове, като вероятно е местен опит за подражание, или поне е бил поправян тук. За това говорят бронзовите му набузници от други шлемове, както и наносника, принадлежал също на по-стар доспех (Василев 1975, 53-55).
Самото оцветяване по археологическите паметници в син цвят вероятно трябва да се трактува като посребряване. Следи от такова покритие върху няколко антични доспеха са били открити от В Василев в хода на изследванията му.
Въз основана изложеното мога да предложа следните виждания .Шлемовете в Тракия се явяват най-широко застъпеният метален доспех. По тази причина производството им по нашите земи остава още под съмнение. Те имат много паралели от Елада и Италия, за да търсим тук оръжейниците, които са ги създали. Най-вероятно са прониквали чрез гръцките колонии по Черноморието, и чрез емпорионите разположени във вътрешността на Тракия (Димитров 2005 а, 67). Като важни търговски артерии се очертават реките Русенски Лом, Камчия, Марица, вероятно и Места. Не трябва да се омаловажава и ролята на военната плячка като възможност за набавяне на доспехи.
Находките на шлемове очертават върху картата няколко по-значими струпвания, които хипотетично могат да са признак за наличие на центрове осъществяващи държавно-политическа власт (Обр. 2). Прави впечетление липсата на шлемове на изток от реките Искър и Струма, феномен който за сега не може да бъде обеснен (Обр. 1). Колкото до липсата на доспехи по крайбрежието, то явно е следствие от гръцкото влияние в погребалният обред, при който не се поставят доспехи като гробен дар.
При възможност за постоянен и стабилен внос, за траките не е имало смисъл да създават собствено военно производство. Тази теза се подкрепя и от останалите доспехи брони и наколенници, които са с безспорен гръцки произход.
Голяма част от шлемовете носят следи от многократни поправки, в следствие на износването им, породено от дълга употреба. Част имат и следи от бойни поражения, като някои от тях не са били преживени от собствениците им (Василев 1983, 7; Иванов 1972, 51-55). Тези данни говорят за високата стойност на защитните доспехи в Тракия и стремежа максимално да се оползотвори тяхното притежание. Интересен проблем поставят гробните находки, където голямо число предмети на лукса и скъпи метали са съчетани със стари и повредени доспехи. Едва ли техните собственици не са можели да се обзаведат с нови и модерни защитни средства. Възможно е това да говори за профанация на погребалният култ, при която да е осъзната нуждата от даден скъп предмет, а не неговият вид и функционалност.
*Изказвам благодарност на н. с. към Античният отдел на Ермитажа Дмитрий Алексинский и художника Игор Дзис за помощта и разменените мнения по въпросите разглеждани в статията
Литература :
Алексинский 2003: Д. Алексинский. Ранние елинистические шлемы с тиаровидной тульей из Восточного Средиземномория. Parabelum, 5, 2003, 21 40.
Бонева 1963: М. Бонева. Един новооткрит коринтски тип шлем. МПК III, 1963 ,3, 2-4.
Василев 1975: В. Василев. Технологически проучвания на тракийското въоръжение от с. Плетена, Благоевградски окръг. Археология,4, 1975, 53-55.
Василев 1979: В. Василев. Шлемът от Върбица, Преславско и шлемовете от халкидски тип в Тракия. Векове, VІІІ, кн.6, 1979, 66-71.
Василев 1980: В. Василев. Производство на тракийски шлемове в Родопите, Археология XXII 1980 кн 3, 10-11.
Василев 1983: В. Василев. Повреди и поправки на шлемове от Тракия V-ІІІ в. пр. н.е. МПК, 5-6,1983, 5-7.
Вълева 1992: Ю. Вълева. Изображения на шлемове и каузия в Казънлъшката гробница, Проблеми на изкуството,1992, 2, 19-21.
Герасимов 1950: Т. Герасимов Неиздадени автономни монети от Месемврия на Черно море. ИНМБ, т.I, 1950, 24.
Горелик 1983: М.В. Горелик. Про фракiйськi шолом /Археологiя т.44,1983, 14-27.
Димитров 2005а: С. Димитров. Шлемове тракийски тип. Произход и разпространение. ИРИМВТ, ХХ, 2005, 65-66.
Димитров 2005b: С. Димитров. Коринтски шлем върху монети на Месамбрия и неговото разпространение в Тракия. В: Юбилеен сборник в чест на ст. н. с. д-р.Христо Харитонов.( Съст. П. Владкова, Г. Чохаджиева, В.Маринова) В. Търново, 2005, 70 75.
Карайотов 1992: И. Карайотов. Монетосеченето на Месамбрия. Бургас. 1992, 10 11.
Китов 1996: Г. Китов. Новооткрити тракийски династични гробници в Казанлъшко. Векове, кн.1, 1996, 12.
Китов, Агре, 2002: Г. Китов, Д. Агре. Тракийското изкуство. С. 2002.
Китов 2003а: Г. Китов. Долината на тракийските царе.Варна, 2003.
Китов 2003b: Г. Китов. Гробницата в Александрово. ИИМХ, 2, 2003, 171.
Конноли 2001 : П. Конноли. Греция и Рим. Енциклопедия военной истории М. 2001.
Кулов 1990: И. Кулов. Нова находка на тракийско въоръжение от село Средна Гоцеделчевско. ИИМК, т.ІІ, 1990, 23 25.
Михайлов 1972: Г. Михайлов. Траките. С. 1972.
Живкова 1971: Л. Живкова. Казанлъшката гробница. София. 1971.
Жуглев 1991: К. И. Жуглев. Погребение на тракийски воин при с. Сатовча, Гоцеделчевско. Археология, 1991, 21 23.
Иванов 1972: Д. Иванов. Колективна находка от антични бронзови шлемове от Русенско. - Археология 4,1972, 51 55.
Стоянова-Серафимова 1975: Д.Стоянова-Серафимова. Въоръжение на тракиец от с.Плетена, Благоевградски окръг. - Археология,4, 1975, 41 49.
Сударев 1990: Н.И. Сударев. К вопросу об античных шлемах, подвергшихся переделке. - В: Традиции и иновации в материалном културе древнеиших общетва. Москва 1990, 99 105.
Dintis 1986: P. Dintis. Hellenistische Helme, Roma. 1986.
Kunze 1967: E. Kunze. Halkidishe Helme. VII Olympia Bericht, Berlin, 1967, 154 155.
Ognenova-Marinova, Stojanov 2005: L. Ognenova-Marinova, T. Stojanov. The chalkidian helmets and origin of the north Thracian ceremonial armour. In: Studia Archaeologica Univesitatis Serdicensis. Sofia, 2005, 519 535.
Pflung 1988: H. Pflung. Antike Helme. Mainz, 1988.
Raev,Simonenko, Treister, 1991: B. Raev; A. Simonenko; M. Treister. Etrusco-Italic and Celtic Helmets in Eastern Europe. JRGZM, 1991, 469.
Snodgrass 1967: A.M. Snodgrass. Arms and armour of the Greeks. London, 1967.
Stojanov 2005: T. Stojanov. A bronze helmet of chalkidian type from Golyamo Shivachevo, Sliven District. Notes on the chalkidian helmets in Trace. In: Studia Archaeologica Univesitatis Serdicensis. Sofia, 2005, 572 579.
Swaddlig 1987: J. Swaddlig. An unusual Greek Bronze Helmet. The Antiguaries Jurnal, vol. LXVII, part II. London. 1987, 125 129.
Vokotopoulou 1982: J. Vokotopoulou. Phrygische Helme. - AA, 1982, n.3, 497 520.
зеленото е за тракийският тип, а червеното за халкидския
Списък на илюстрациите :
Обр. 1 Разположение на античните шлемове
А/ коринтски тип
Б/ Халкидски тип
С/ тракийски тип
Обр. 2 Групирани находища на шлемове
Станимир Димитров
Последните години се оказаха благодатни за попълване представата ни за доспехите от Античността по нашите земи. В резултата на археологически разкопки, еззети предмети от незаконни иманярски набези и откупки за държавни и части музеи, броят на защитното снаряжение значително нарасна. Значимо място сред него заемат шлемовете една важна част от античната паноплия.
Настоящата статия има за цел да представи данни за шлемовете от следните видове: коринтски, халкидски, тракийски, да изясни техният генезис и ако е възможно и разпространение. В последствие, нанесени върху картата на България, вярвам, че те ще дадат интересна информация за античните центрове и пътища на проникване на доспехите.*
Първият вид шлем, който ще разгледам е коринтският. Той се появява в края на VIII в. пр. Хр., и се произвежда до самото начало на V в. пр. Хр. Изработван е от бронз, чрез коване върху специални подложки, по рядко чрез леене (Swaddlig 1987,125 - 129). Характерни за коринтския шлем са отворите за очите, дългия наносник и големите неподвижно прикрепени към калотата набузници (Конноли 2000, 60 - 63; Китов Агре 2002, 327; Dintis 1986, 58 - 63; Pflung 1988, 65 - 106; Snodgrass 1967, 30 - 48).
В една моя статия подробно се бях спрял на разпространението на този вид доспех в Древна Тракия (Димитров 2005 b, 70 - 75). За това тук на кратко само ще повторя основните моменти от проучването ми. От територията на България произхождат два шлема коринтски тип. Единият е открит в брега на р. Лесновска до с. Челопечене, Софийско (Бонева 1963, 2 - 4), а другият при с. Челопеч, Софийско (Обр.1). И двата имат множество аналогии, които позволяват датирането им в края на VI - началото на V в. пр. Хр. и спомагат за отнасянето им към гръцкото оръжейно производство.
Въз основа на разпространението на гореспоменатия тип шлем върху монети на Месембрия, става по-вероятна хипотезата за производството му в тази елинска колония (Герасимов 1950, 24; Карайотов 1992, 10 -11).
На приложената карта се вижда отдалечеността на находките от Софийско от гръцките колонии по Черно море. Не е възможно да се определи начинът, по който са проникнали по земите ни. Допустими са различни хипотези като плячка, дар или по търговски път, който вероятно идва от юг.
В статията си за тези шлемове допуснах и идеята за разпространението на още един вид защитен доспех по нашите земи, неиндетифициран до сега. Той е произлязъл от класическия коринтски шлем и е разпространен в Италия, поради което е и наричан итало-коринтски. Най-ясно се вижда изобразен върху месамбрийски обол, датиран от Т. Герасимов около 440 г. пр. Хр., върху каменен релеф от Месамбрия, от II в. пр. Хр. (Карайотов 1992, 22).
Близки паралели на гореописаните шлемове се откриват върху надгробна стела от о. Родос, датирана през III в. пр. Хр. (Dintis 1986, Taf. 38). Върху нея има изобразен итало-коринтски шлем зад който се вижда меч. Такъв е представен и върху монета на владетелят на Епир, Пир (297-272 г. пр. Хр.) (Dintis 1986, Taf. 39).
Месамбрийската монета от III в. пр. Хр. показва наличието на един нов, неизвестен тип шлем по българското крайбрежие. Струва ми се недопустима възможността върху месамбрийските монети е изобразяван шлем, непознат на местните гърци, а донесен като идея от далечната Италия. Факт е, че той е представян върху паметници от южните части на Балканския п-ов. Това показва присъствието му тук, въпреки липсата на известни находки от археологически разкопки.
Втората група шлемове, които ще разгледам, са тези от халкидски тип. Тя е най-голяма и наброява по наши данни четиридесет и два предмета, с различна степен на запазеност (Обр. 1).
В следващите редове представям находките, които успях да локализирам:
Северна България
По един шлем произхождат от Руец и Кралево, Търговищко; Захари Стояново, Поповско; Мортагоново и Завет, Разградско; Лавино, Исперихско; Върбица, Преславско; Браничево, Шуменско; Обретеник, Русенско; Силистра; Плевен; Садовец, Новачене, Плевенско; Ловеч; Враца; Рогозен, Врачанско; Трявна. Два шлема са открити при Кълново, Шуменско както и една колективна находка от осем доспеха от Юделник, Русенско.
Южна България
По един шлем произхождат от Розовец, Песнопой, Васил Левски, Дуванлий -съставен от части от кожа и по-стар халкидски тип; Домлян, Карловско; Калояново и Шивачево, Сливенско; Сборище, Нова Загора; Маломирово-Златиница, Елховско. Два от разкопки до гр. Шипка; Пастуша, Перущица; Векилски, Смолянско; Мезек, Свиленградско; Долна Козница, Кюстендилско. Един има в колекцията на Васил Божков и един в Археологическият музей в София, без да е ясно тяхното местонамиране. Богато украсен набузник за халкидски тип шлем е открит при Гърло, Софийско. Вероятен набузник от същият тип шлем произхожда от Севтополис.
Искам да направя уговорката, че наложилият се в руската литература и използван у нас термин атически шлем по отношение на този с подвижни набузници, ни се струва невъзприемим. На практика тези шлемове са халкидски, като разликата е в окачването на набузниците подвижно или неподвижно.
Типът халкидски шлем се появява в началото на VІ в. пр. Хр., явно произхождайки от коринтският (Конноли 2001, 61-63; Snodgrass 1967, 69-71). Най-вероятно тази новост е била наложена от промяната в начина на бой при хоплитите. Явно в един момент самата фаланга е станала по-подвижна, масово са се появили и стрелци, прашкари, пелтасти. Това е породило нуждата от шлем, който да има добро зрително поле. Така се е появил халкидският тип, който е с преимущество пред коринтският ушите оставали открити.
Халкидските шлемове имали набузници, които можели да са подвижно закрепени за калотата, или неподвижно. При някой от тях се запазил наносникът, който обаче значително се скъсил. Екземплярите без предпазител за носа са характерни за италийските земи (Конноли 2001, 97 - 110).
Голяма част от откриваните шлемове от халкидски тип по българските земи имат липсващи части - предпазителите за носа, скулите. Този феномен някой изследвачи обясняват с преднамерени действия от страна на притежателите. Като причина се изтъква маневреността при конният бой, при която предпазните части биха пречили (Сударев 1990, 99-105). Тази теза ни се струва слабо аргументируема по няколко причини. Самите наносници, както и набузниците, не затрудняват зрителното поле. При ездача главата е лесно поразимо място от човешкото тяло. Ако нуждата е налагала непременно открит шлем, то е можело да се организира внос на форми без предпазни части, типовете беотийски и пилос.
Откриването на много шлемове с поправени набузници, допълнително изрязвани от подходящи пластини (Ognenova-Marinova, Stojanov 2005, 519-535), един с добавен наносник, отхвърлят горната хипотеза. По-скоро липсата на предпазители говори за една много дълга употреба, при която шлемовете са губели допълнителните си защитни части. Явно не винаги е можело да се изпълни тяхната поправка. Данни от скитски погребения говорят и за възможна замяна с нетрайни материали - кожа, тъкан.
Спорен остава въпросът за производството на халкидските шлемове - дали то е местно или внос. По някога, всичко се свежда до криво разбран патриотизъм, преписвайки на траките едно оръжейно производство, което е под съмнение. Мненията за произхода на тези доспехи са разностранни. E. Kukahn, счита възможно производство в италийските халкидски колонии. Подобно виждане има и A. Snodgrass, отбелязвайки появата на тези шлемове върху керамиката от Велика Гърция, считайки го за принос на западните гърци (Snodgrass 1967, 70-71). Същият автор отбелязва: свързването на халкидският шлем с Халкис е в най-добрият случай слабо .
E. Kunze обособява самостоятелна група сред тези шлемове, като я нарича тракийска (Kunze 1967, 154-155). Въз основа на разпространението й в Тракия и Южна Русия счита, че тя е произвеждана в гръцките колонии по Черно море, а първоначалният импулс свързва с Халкидическият п-ов. Тази хипотеза е възприета и доразвита от В. Василев, който отбелязва, че освен в колониите, шлемове са изработвани и от тракийски майстори (Василев 1979, 70-71). В полза на местно производство в Тракия се изказва и H. Pflug (Pflug1988,141-142). Двете статии на Т. Стоянов, посветени на тези шлемове, не внасят особена яснота по проблема (Ognenova-Marinova, Stoajnov 2005, 519-535; Stojanov 2005, 572-579). Той локализира един безспорен център за производство на о. Тасос, отново споменава Черноморските колонии, както и за производство в периферията или в хинтерланда на Южна Тракия . Същият пише и за Вариант ІІ С, който според него, с дългият си наносник и големи набузници, ясно се отличава от останалите доспехи. Концентрацията му в Североизточна България показвала производството му там, без обаче да е ясно кой го изработва - гръцките колонии или местни траки.
Моята хипотеза може би е в разрез с някой от горните виждания. Считам, че халкидските шлемове не са продукт на тракийски оръжейници. Без съмнение поправките говорят за майстори, способни да ги извършат, но този процес е напълно различен от изработването на целият шлем. Показателни са и самите поправки. Те са извършвани чрез кърпене с бронзови парчета, набузниците винаги са прикрепвани неподвижно за калотата. Ако шлемовете са произвеждани в Тракия, то явно не би било проблем да се поправят счупените шарнирни връзки.
Тезата на В. Василев за пътуващи майстори, възприета и от Т. Стоянов, е слабо защитима. Производството на доспехи винаги е било трудна и скъпоструваща операция. Самите квалифицирани кадри са цененивисоко, за да бъдат принудени да пътуват и да си търсят работа. Интересно, че на картата с находките ясно се вижда струпването на халкидски шлемове в Източна България (Обр. 1). Явно гръцките колонии са оказвали голяма значение за производството и вноса на тези доспехи. Ако имаха местен характер или се произвеждаха от пътуващи майстори, липсата им в Западна България не е обяснима.
Видимо е слабото представяне на този доспех и в южните територии на Тракия. Това може би доказва съществуването на производствени центрове по Черноморското крайбрежие. В такъв случай вносът от гръцките земи по суша, би бил безсмислен.
Картирането допринася за локализирането на няколко центъра с натрупване на халкидски тип шлемове.
Един такъв се откроява в района на Разград - Исперих, вероятно свързан с големият комплекс при Сборяново (Обр. 2).
Голяма концентрация се наблюдава и в територията западно от Шумен. Тук може да предположи наличието на друг голям център на военно-политическа власт (Обр. 2).
Тези две групи вероятно са проникнали - първата по р. Дунав и от там по Русенски Лом, евентуално от Одесос. За втората посоката по суша към Одесос ми се струва най-логична. Възможно е използването на р. Камчия като плавателен и търговски път (Обр. ІІ).
Осемте шлема при Юделник са по-странна група (Иванов 1972, 51-55). Те са еднотипни, което обаче не трябва да навежда на мисълта за производствен център. Всички са поправяни многократно, така че явно впоследствие са трезорирани. Въпреки нанесените повреди при откриването, вероятно са били цели, а не фрагментиран скраб. Явно става дума или за арсенал, или за някакъв обред свързан с близките две малки могили. Подобен интересен ритуал има засвидетелстван и на други места в Античният свят (Raev,Simonenko, Treister 1991, 469).
Две групи се локализират в районите на Ловеч, Плевен и на Враца (Обр. 2).
Следващото голямо петно от горният тип шлемове се очертава между Казанлък и Пловдив. То много добре се подкрепя с многобройните тракийски находки в този район, както и с по-късният град Севтополис. Тук е възможна доставката по течението на големите реки Марица и Тунджа (Обр.2).
Не много ясна е концентрацията около Сливен. Възможно е то да е най-източната част от Казанлъшко - Пловдивската група (Обр. 2).
Не трябва да се абсолютизира вносът от гръцките колонии. Някои от шлемовете имат различни характеристики, както и различни дати на производство. Част от тях са попаднали в споменатите райони като плячка, подарък или пък са донесени при експедиции от отдалечени територии. Въпреки това, струпването на скъпите защитни доспехи, съчетани с други видове находки без съмнение говори за наличие на държавно-военен център.
Третият шлем, който ще разгледам, е този със завита напред горна част. За него в науката съществува огромно количество названия, като тук се спирам на утвърденото тракийски тип.
От територията на съвременна България, успях да локализирам 15 шлема тракийски тип: един фрагментиран шлем, вероятно от разглеждания вид и два отделни набузника. По един шлем са открити в Брястовица, Асеновград и местността Асенова крепост , Пловдивско; Гърмен, Ковачевица и Дебрен, Благоевградско; Беден, Смолянско. Два са намерени при Сатовча, Благоевградско. Три шлема произхождат от разкопки на Г. Китов в Казанлъшко (Китов 2003а, 15, 39-40) и три от Плетена, Благоевградско (Димитров 2005а, 59). Части от шлем, вероятно тракийски тип, са открити при Средна, Гоцеделчевско (Кулов 1990,23-25). Двата набузника са от разграбени гробове от с. Горно Дряново, Гоцеделчевско. Хипотетично бройката на известните шлемове може да бъде разширена като отчетем, че шлемът от Асенова крепост е съставен от три по-стари такива, а набузниците на железният от Плетена са от друг - изработен от бронз. Това означава, че поне още четири шлема от разглежданият вид са попаднали в Тракия, преди да бъдат преизползвани.
Шлемовете от този тип са изработени от бронз чрез коване, като само един екземпляр е от желязо. Според В. Василев те са съставни и цяло ковани (Василев 1980, 2-3), докато Д. Алексинский счита всички екземпляри за съставни поради трудностите от изковаването на цяло изделие с подобна форма (Алексинский 2003, 21-40). Второто мнение ми се струва по-резонно, съобразено с технологията на разглежданите изделия.
Характерна част на разглежданите шлемове е завитата напред горна част, която Ю. Вълева определя като кробилос (Вълева 1992, 19). Друга отличителна черта, поне на първоначалният вариант са големите набузници, плътно закриващи лицето. Те имат отвор за носа и устата, като повърхността им е покрита със стилизирано предадена мъжка брада и мустаци.
Тракийският тип шлем се радва на голямо внимание от страна на изучаващите античното военно дело. Въпреки често срещаното мнение за неговото производство в Тракия (Василев 1980,16-17; Вълева 1992,19-21; Жуглев 1991, 21; Стоянова-Серафимова 1975, 47-48), този въпрос остава открит, имащ си и своите противници (Горелик 1983, 25-26; Димитров 2005а, 66-68; Vokotopoulou 1982; 499-520).
Първата група автори, се позовава на формата на шлема, наподобяваща тракийския тип шапка, от където той е произлязъл, претворен в метал. В. Василев обяснява отделните части на доспеха, като козирката, с нуждата от отвеждане на дъждовната вода при един студен и влажен климат (Василев 1980, 16) Той локализира района на производство в Родопите, от където шлемът се е разпространил по гръцките земи (Обр. 1).
Противниците на тракйският произход на шлема локализират неговата родина на различни места. J. Vokotopoulou я открива в Ликия, с по-късното производство в Атика. М. Горелик, базирайки се на масово срещаните върху италийски вази изображения на тракийски тип шлем, предполага производство в Централна и Южна Гърция, от където идеята за шлем с завита напред горна част попада и в Италия.
Считам, че идеята за кробилоса без съмнение произхожда от Мала Азия, но самият шлем, като такъв познат на нас, се е оформил в земите на Централна Гърция, около 70-50 г. на V в. пр. Хр. (Димитров 2005а, 67).
В едно мое изследване по-нашироко се спрях на въпроса защо тракийският шлем не е произвеждан в Тракия, тук накратко ще ги акцентирам (Димитров 2005а, 59-70). Този тип доспех е сложен за производство, изискващ големи познания и традиция в оръжейното дело. Ако на траките се е наложило създаването на метален шлем, много по-лесно е изобретяването и производството на такъв с проста конструкция - например сфероконичен, коничен. Множеството находки от Родопите, считани за показател, че там са се произвеждали доспехите, не изясняват проблема. Тези области и сега са икономически изостанали, достъпът до тях е затруднен. Едва ли това е било по-различно през Античността. Не е възможно местното планинско население да се окаже не само изобретател, но и производител на шлем, с който са снабдявани и гръцките земи (Димитров 2005а, 65-66 ).
На приложената картата се вижда, че шлемовете от тази група, освен в Родопите, се срещат и в Казанлъшко. Доспехите нямат точна датировка, а когато я има тя не надхвърля втората половина на ІV в. пр. Хр. Известните паметници на изкуството от Елада показват, че там шлемът се е употребявал поне в първата половина на четвъртото столетие, т.е. при нас той е разпространен в последствие. Единствените изображения, тези от Казанлък и Александрово са от края на ІV - ІІІ в. пр. Хр (Живкова 1971, 40-53; Китов 2003 b,171).
Моята хипотеза е, че тракийският тип шлем се е произвеждал в ателиета в Централна и Южна Гърция, като през ІV-ІІІ в. пр. Хр. такива вероятно е имало и в Македония. От тук доспехите са получили разпространение на север, чрез търговски пътища, което се спомага и от достъпността на Родопите от юг; чрез военна плячка; а възможно и някой да са на войни служили в армиите на Александър Велики и наследниците му. Планината се явява важен рубеж при опитите за проникване в Тракия от юг. След смъртта на Александър тракийските земи за дълго се превръщат в арена на двубой между диадохите и епигоните.
Тракийският тип шлем не присъства в нито една находка на север от Стара планина (Обр. 1). Този факт говори за отсъствие на производство и в големият военно-политически център около Казанлък. Стенописите от Казанлъшката гробница и находките (Живкова 1971, 40-53) по-скоро показват войска, снаряжена по елинистически модел, с вносно защитно оръжие.
Липсата на документирани находки от съседните земи, с малки изключения, може да се обясни с погребалният обред при траките. Той се характеризира с наличие на оръжие, нападателно и защитно в гробовете, нещо отдавна изоставено от гърците (Конноли 2001,63).
Не отричам извършването на поправки на повредени шлемове по българските земи. Такива се наблюдават върху халкидските шлемове (Василев 1983, 5-7). Това се доказва в доспеха от Асенова крепост. Той е съставен от три по-стари шлема, грубо съединени по между си (Василев 1980,10-11). Местно производство е и железният шлем от Плетена (Василев 1975, 51-61). Въпреки опита на Д. Алексинский да обоснове въз основа на запазеното оцветяване върху шлемовете от т.нар. Саркофаг на Александър , масовото наличие на железни шлемове от разглежданият тип, за сега е известен само един реален такъв. Той обаче твърде много се различава от другите бронзови шлемове, като вероятно е местен опит за подражание, или поне е бил поправян тук. За това говорят бронзовите му набузници от други шлемове, както и наносника, принадлежал също на по-стар доспех (Василев 1975, 53-55).
Самото оцветяване по археологическите паметници в син цвят вероятно трябва да се трактува като посребряване. Следи от такова покритие върху няколко антични доспеха са били открити от В Василев в хода на изследванията му.
Въз основана изложеното мога да предложа следните виждания .Шлемовете в Тракия се явяват най-широко застъпеният метален доспех. По тази причина производството им по нашите земи остава още под съмнение. Те имат много паралели от Елада и Италия, за да търсим тук оръжейниците, които са ги създали. Най-вероятно са прониквали чрез гръцките колонии по Черноморието, и чрез емпорионите разположени във вътрешността на Тракия (Димитров 2005 а, 67). Като важни търговски артерии се очертават реките Русенски Лом, Камчия, Марица, вероятно и Места. Не трябва да се омаловажава и ролята на военната плячка като възможност за набавяне на доспехи.
Находките на шлемове очертават върху картата няколко по-значими струпвания, които хипотетично могат да са признак за наличие на центрове осъществяващи държавно-политическа власт (Обр. 2). Прави впечетление липсата на шлемове на изток от реките Искър и Струма, феномен който за сега не може да бъде обеснен (Обр. 1). Колкото до липсата на доспехи по крайбрежието, то явно е следствие от гръцкото влияние в погребалният обред, при който не се поставят доспехи като гробен дар.
При възможност за постоянен и стабилен внос, за траките не е имало смисъл да създават собствено военно производство. Тази теза се подкрепя и от останалите доспехи брони и наколенници, които са с безспорен гръцки произход.
Голяма част от шлемовете носят следи от многократни поправки, в следствие на износването им, породено от дълга употреба. Част имат и следи от бойни поражения, като някои от тях не са били преживени от собствениците им (Василев 1983, 7; Иванов 1972, 51-55). Тези данни говорят за високата стойност на защитните доспехи в Тракия и стремежа максимално да се оползотвори тяхното притежание. Интересен проблем поставят гробните находки, където голямо число предмети на лукса и скъпи метали са съчетани със стари и повредени доспехи. Едва ли техните собственици не са можели да се обзаведат с нови и модерни защитни средства. Възможно е това да говори за профанация на погребалният култ, при която да е осъзната нуждата от даден скъп предмет, а не неговият вид и функционалност.
*Изказвам благодарност на н. с. към Античният отдел на Ермитажа Дмитрий Алексинский и художника Игор Дзис за помощта и разменените мнения по въпросите разглеждани в статията
Литература :
Алексинский 2003: Д. Алексинский. Ранние елинистические шлемы с тиаровидной тульей из Восточного Средиземномория. Parabelum, 5, 2003, 21 40.
Бонева 1963: М. Бонева. Един новооткрит коринтски тип шлем. МПК III, 1963 ,3, 2-4.
Василев 1975: В. Василев. Технологически проучвания на тракийското въоръжение от с. Плетена, Благоевградски окръг. Археология,4, 1975, 53-55.
Василев 1979: В. Василев. Шлемът от Върбица, Преславско и шлемовете от халкидски тип в Тракия. Векове, VІІІ, кн.6, 1979, 66-71.
Василев 1980: В. Василев. Производство на тракийски шлемове в Родопите, Археология XXII 1980 кн 3, 10-11.
Василев 1983: В. Василев. Повреди и поправки на шлемове от Тракия V-ІІІ в. пр. н.е. МПК, 5-6,1983, 5-7.
Вълева 1992: Ю. Вълева. Изображения на шлемове и каузия в Казънлъшката гробница, Проблеми на изкуството,1992, 2, 19-21.
Герасимов 1950: Т. Герасимов Неиздадени автономни монети от Месемврия на Черно море. ИНМБ, т.I, 1950, 24.
Горелик 1983: М.В. Горелик. Про фракiйськi шолом /Археологiя т.44,1983, 14-27.
Димитров 2005а: С. Димитров. Шлемове тракийски тип. Произход и разпространение. ИРИМВТ, ХХ, 2005, 65-66.
Димитров 2005b: С. Димитров. Коринтски шлем върху монети на Месамбрия и неговото разпространение в Тракия. В: Юбилеен сборник в чест на ст. н. с. д-р.Христо Харитонов.( Съст. П. Владкова, Г. Чохаджиева, В.Маринова) В. Търново, 2005, 70 75.
Карайотов 1992: И. Карайотов. Монетосеченето на Месамбрия. Бургас. 1992, 10 11.
Китов 1996: Г. Китов. Новооткрити тракийски династични гробници в Казанлъшко. Векове, кн.1, 1996, 12.
Китов, Агре, 2002: Г. Китов, Д. Агре. Тракийското изкуство. С. 2002.
Китов 2003а: Г. Китов. Долината на тракийските царе.Варна, 2003.
Китов 2003b: Г. Китов. Гробницата в Александрово. ИИМХ, 2, 2003, 171.
Конноли 2001 : П. Конноли. Греция и Рим. Енциклопедия военной истории М. 2001.
Кулов 1990: И. Кулов. Нова находка на тракийско въоръжение от село Средна Гоцеделчевско. ИИМК, т.ІІ, 1990, 23 25.
Михайлов 1972: Г. Михайлов. Траките. С. 1972.
Живкова 1971: Л. Живкова. Казанлъшката гробница. София. 1971.
Жуглев 1991: К. И. Жуглев. Погребение на тракийски воин при с. Сатовча, Гоцеделчевско. Археология, 1991, 21 23.
Иванов 1972: Д. Иванов. Колективна находка от антични бронзови шлемове от Русенско. - Археология 4,1972, 51 55.
Стоянова-Серафимова 1975: Д.Стоянова-Серафимова. Въоръжение на тракиец от с.Плетена, Благоевградски окръг. - Археология,4, 1975, 41 49.
Сударев 1990: Н.И. Сударев. К вопросу об античных шлемах, подвергшихся переделке. - В: Традиции и иновации в материалном културе древнеиших общетва. Москва 1990, 99 105.
Dintis 1986: P. Dintis. Hellenistische Helme, Roma. 1986.
Kunze 1967: E. Kunze. Halkidishe Helme. VII Olympia Bericht, Berlin, 1967, 154 155.
Ognenova-Marinova, Stojanov 2005: L. Ognenova-Marinova, T. Stojanov. The chalkidian helmets and origin of the north Thracian ceremonial armour. In: Studia Archaeologica Univesitatis Serdicensis. Sofia, 2005, 519 535.
Pflung 1988: H. Pflung. Antike Helme. Mainz, 1988.
Raev,Simonenko, Treister, 1991: B. Raev; A. Simonenko; M. Treister. Etrusco-Italic and Celtic Helmets in Eastern Europe. JRGZM, 1991, 469.
Snodgrass 1967: A.M. Snodgrass. Arms and armour of the Greeks. London, 1967.
Stojanov 2005: T. Stojanov. A bronze helmet of chalkidian type from Golyamo Shivachevo, Sliven District. Notes on the chalkidian helmets in Trace. In: Studia Archaeologica Univesitatis Serdicensis. Sofia, 2005, 572 579.
Swaddlig 1987: J. Swaddlig. An unusual Greek Bronze Helmet. The Antiguaries Jurnal, vol. LXVII, part II. London. 1987, 125 129.
Vokotopoulou 1982: J. Vokotopoulou. Phrygische Helme. - AA, 1982, n.3, 497 520.
зеленото е за тракийският тип, а червеното за халкидския
Списък на илюстрациите :
Обр. 1 Разположение на античните шлемове
А/ коринтски тип
Б/ Халкидски тип
С/ тракийски тип
Обр. 2 Групирани находища на шлемове
:tup: Между другото къде е поместена ?
Comment