Римското право

[LiquamenA]

Отварям темата, щото такава май няма, пък от известно време страшно се кефя, колко е било съвършено въпросното римско право. Имам предвид гражданското им право - това, което е било използвано за основа на извествия френски "Код де цивил". За наказателното им се знае сравнително малко, пък и то никога не е било толкова богато и интересно. Римските юристи, например са казвали: "Който не е цивилист, не е юрист"...
Е, доста от нещата сега са се попроменили, но пък има искове, които са си все същите - такива каквито са били преди 2000г. Толкова стари, представете си само.... Например "Павловият иск", който саществува и днес и е много полезен. Името му произлиза от името на известния римски юрист Паул. Като се замисли човек, хората и тогава са имали същите казуси, каквито има и днес; имало и същите "магарии"......
Ще посоча, като пример, и няколко тогавашни правни принципа, които и днес са все така актуални. Римляните са считали, че:
- Написаното от пишещия не доказва нищо, освен ако не е срещу пишещия;
- Първият по време е пръв по право;
- Комуто ползите, нему и неудобствата....

[Док Холидей]

1. Не е съвършено, но бива. И не е гражданско а частно. Разлика има ;p
2. code civil - не code de civil /което не важи за code de commerce/

Не разбирам точно целта на темата. Идеята каква е - да кажеш, че учиш право, за да знаем или? По тая логика дай да препишем целия Андреев или Хаусманингер щото и в двете има интересни неща.
И аз по едно време се бях запалил по Конституционното право, но струва ми се, че моите теми бяха по-конкретни.
Юридическото лоби в БС е доста силно. ;p

[HELLCAT]

Покойният доц. Чолов разказваше за т.н. формула "принудена, но пожелала": римлянка, която е отишла сама, без придружителка ( т.е. компаньонка ) в обществена баня и била, хм, изнасилена, нямала право на иск срещу насилниците, защото въпеки че била принудена, тя го е желала ( след като рискува да отиде сама в обществената баня ! ).
Препоръчвам Ви трудовете на Цихлар и Жерар по римско право. Можете да ги намерете в библиотеката на ЮФ - СУ или НБКМ.

[LiquamenA]

1. Не е съвършено, но бива. И не е гражданско а частно. Разлика има ;p
2. code civil - не code de civil /което не важи за code de commerce/

Не разбирам точно целта на темата. Идеята каква е - да кажеш, че учиш право, за да знаем или? По тая логика дай да препишем целия Андреев или Хаусманингер щото и в двете има интересни неща.
И аз по едно време се бях запалил по Конституционното право, но струва ми се, че моите теми бяха по-конкретни.
Юридическото лоби в БС е доста силно. ;p

Тъй като си го казал доста заядливко, ще да се наложи да ти отговоря, да не ми създаваш лошо име във форума чрез злобни забележки:
- не уча право, хората се учат на право от мен...
- ами то доста хора преписват, та ако искаш включи се в отбора и ти, аз съм аут...
- би ли пояснил, като си толкова в час, защо римското право само го "бива" и не е съвършено, или просто така си говориш, лаф да става....
- и каква е разликата между "гражданско" и "частно" или щото М.Андреев е писал че е "римско частно право", та затова не е "гражданско". То може и "селско" да е, между равнопоставени селяни - тогова сигурно е ще е "частно", но не и "гражданско"...
- и накрая, мерси за поправката - ще да го имам предвид...

[Kaiser]

Не разбирам точно целта на темата...

Док, не е срамно да си го признае човек...

[Док Холидей]

Ако имате нерви да се връзвате на всяка приказка, то по-скоро Ви чака една туберкулозна академичност и много кашлица в праха на библиотеката.
Вие сте първия, който сериозно внимава какво му е реномето във форума. Това говори добре за форума. Ако хората се учат на римско право от Вас, то това не говори добре за хората. Можем да минем на лични имена.

Какво пише отпред на учебника на Андреев? Римско частно или римско Гражданско, че нещо ми е слаба паметта.

Що се отнася до това какво е римското право, ако Ви е по-удобно приеми, че си говоря ей така, щото искам да стигна пръв 10 000 мнения. Някой ми каза, че имало подарък и искам да видя.
Римското право обслужва определени отношения. То очевидно не е перфектно, тъй като обществените нужди и отношения не са статични. То е вършело работа преди повече от две хилядолетия, а Наполеоновия кодекс не го преписва mot a mot въпреки гордостта на уважаемите френски колеги. Уредбата може да е била съвсем адекватна в 1в. пр. хр. В 19 или 21 е меко казано простичка. Нормите умират. Остават принципите. Римското право е ценно преди всичко заради своите принципи и след това заради някакви конкретики.

Ако идеята на темата е "Римскотоправоебезгрешноивсъщностазнеискамдакажани щоново" то съвсем спокойно можеш да ми я спестите. Не обичам да чета изхвърляния. Не виждам какво може да се дискутира тук. Вие казвате - Римското право е перфектно. Аз казвам, че не е. Загуба на време.

кайзер, не виждам причина да се срамувам. Подобни чувства може да изпитва само авторът на темата, тъй като и без това взима нещата навътре. Не е хубаво да пишеш нещо само и само за да ти видя никнейма наоколо. Все едно чета теми от типа "abe vie 4eli li ste ne6to ot syvorov i kak mislite - toi prav li e 6toto az mislq 4e e prav i rusiq 6te6e da napadni deutschlanda 15 min sled girmanciti".

[LiquamenA]

Препоръчвам Ви трудовете на Цихлар и Жерар по римско право. Можете да ги намерете в библиотеката на ЮФ - СУ или НБКМ.

Благодаря, не съм ги чувала, но ще се поинтересувам.
От една страна буди възхищение факта, че много от институтите на римското право са се запазили и до днес, а от друга страна е интересно, когато човек, четейки някой древен автор, разбере, че всъщност, написаното не са измислици, а е било част от някогашната действителност - малко като експеременталната археология...
Например скоро в книгата "Помпей - живият град" /между впрочем много добра книга/ прочетох за любопитен пример за древен занон/право/ в областта на семейните отношения - Мъжът, който е хванал съпругата си с любовник, имал право да извърши полов акт с любовника, при което се е считало че двамата са квит, тъй да се каже./Този закон намира потвърждение в една история на Апулей в "Златното магаре" - за жената на теповичаря и нейния любовник, където според думите на автора, измамения съпруг се възползвал "от тази най приятна възможност" - според Апулей - "на поруганите съпружески права"...

[Kaiser]

... а от друга страна е интересно, когато човек, четейки някой древен автор, разбере, че всъщност, написаното не са измислици, а е било част от някогашната действителност - малко като експеременталната археология...

Четене=археология=познание

... съжалявам, но Мишел Фуко те е изпреварил с няколко десетилетия, а него пък други с няколко века. За сексуалните нрави (и несъмнено тяхното правово регулиране) в древен Рим има и по-готини книжки.

Следя с огромен интерес темата.

[HELLCAT]

Между другото, по време на Царството, римското право се е изучавало много сериозно - два семестъра !

[kemalist]

Римското право е рационално решение за уреждане на отношенията м/у членовете на обществото,опирайки се на частната собственост,неприкосновеността,защитата и, и т.н.Всички знаем до каде са стигнали опитите за нейното ликвидиране,национализиране,колективизиране,национ ализиране.Римското право(поне до сега)е непреходно.Даже страните от англо-саксонската правна система,които с прецеденти създават право са някакъв образ на римското право в началото ,от отношенията между хората да се създадат правила обвързващи всички.

[ivan]

Коя точно част на римското частно право ще дискутираме и в кой времеви период. Щото и това право не е статично и се развива. За кое точно ще се говори за правото на квиритите, за правото на народите, за дванадесетте таблици или за Юстинияновата кодификация и в кой времеви период.

[ZWQRA]

Коя точно част на римското частно право ще дискутираме и в кой времеви период. Щото и това право не е статично и се развива. За кое точно ще се говори за правото на квиритите, за правото на народите, за дванадесетте таблици или за Юстинияновата кодификация и в кой времеви период.

Ами аз много не съм уверен, че този форум има за цел да разисква подобна тематика, все пак се казва "Бойна слава" та какво общо има правото с бойната слава?

Но ако шефовете разрешат подобна тема, защо не се захванем с 12 таблици?

[Last roman]

Ами аз много не съм уверен, че този форум има за цел да разисква подобна тематика, все пак се казва "Бойна слава" та какво общо има правото с бойната слава?

Но ако шефовете разрешат подобна тема, защо не се захванем с 12 таблици?

Правото винаги има връзка със славата. Даже обявяването на една война трябва да е легитимно. А иначе древните са казали - vae victis.

[ZWQRA]

Много смешно, но в световната история битува принципа, че Бойната слава е на върха на сабята ти.
А сега по същество:
По това време била създадена първата кодификация на римското право - законът на Дванадесетте таблици (451-450 г.пр.Хр.). Те били създадени от една комисия, състояща се от десетима членове (decem viri legibus scribundis). До нас са достигнали само цитати от тях в съчиненията на римски писатели, които вероятно с времето са претърпели и промени. Подреждането им в дванадесет раздела според числото на дванадесетте таблици, което правят съвременните романисти, е до голяма степен хипотетично. В Дванадестте таблици били фиксирани преди всичко обичайноправни разпоредби с гражданскоправно, наказателно и процесуалноправно естество.

[Маблунг]

Наскоро разглеждахме текст относно създаването на Дванадесетте таблици. Пишеше, че са ги записали на бронз. Това обаче породи у мен някакви съмнения свързани с избледнели спомени затова как първоначално са били на дървен материален носител, а едва сетне – след пожар – били пресъздадени върху въпросния метал. Днес преподавателят ни увери, че Ливий, който предлага исторически най-близкия извор, говори само за бронз, а пък някой друг споменавал за слонова кост. И все пак моите съмнения останаха. Някой би ли могъл да ги потвърди?