Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Римската конституция

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Римската конституция

    Нека се опитаме д възстановим римската конституция! Аз разбира се съм лайк, но мога да помогна. Императоре спомни си а републиката! И последния римлянин може да помогне, както и всички останали. Времевите граници! Хмм, нека бъдат AUC, Сула, и началото н империята.

    #2
    Каква конституция? По мои бегли спомени императорите са издавали актове с това име, но те нямат нищо общо със смисъла, който ние влагаме в тях.

    Comment


      #3
      Бих се съгласил с последното! :sm186:

      Comment


        #4
        Римската конституция е Законът на 12-те таблици и е ако не на пълно то поне почти напълно възстановен дори някъде го има на този форум май. Иначе ако искаш да възстановиш връзките между магистратите , начина на ,управлението и въобще административните и правови отношения в Рим - то и те са възстановени отдавна - римляните са били народ които знаят как да си оставят наследството за поколенията
        Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

        请您死在地狱般的阵痛
        [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
        きさまはしんでくださいませんか
        [kisamawa shinde kudasaimasenka]

        Comment


          #5
          Крилов се шегува по някакъв странен начин. Конституция ама друг път. Все тая де. Който търси - намира. Който знае какво да търси - ще го намери седем пъти и половина по-бързо.

          конституциите на императорите са едикти, декрети, мандати и епистоли, които имат сила на особени закони. те не са конституции в съвременния смисъл, но са важен лост в управлението на империята.

          Не го казвам аз, следователно може и да е вярно.

          Comment


            #6
            "Думата конституция е римска и отначало с нея се означават законите издавани от императорите. По-късно, но немного ясно откога думата конституция започва да се използва в смисъл на система или сбор от закони, чрез които се управлява една държава. Конституцията в този смисъл се разбира по-скоро като една даденост, продукт на еволюционото развитие.
            В края на ХV²²² в. французи и американци влагат в конституцията идеята за обществения договор – конституцията е своего рода писмен договор между управляващи и управлявани, който легитимира властта в държавата."

            "12-те таблици" са първата известна кодификация на римското право. След това са издавани още множество актове и са извършвани още кодификации. Най-известен е Юстиниановият кодекс.

            Не съм сигурен какво точно има предвид mitaka. Може би съчиняването на римска конституция по съвременен образец, като използваме за модел Конституцията на Република България, например. Не зная доколко сериозен би бил един такъв опит. Но мога да нахвърлям някои основни неща, които за да се превърнат в "конституция" се нуждаят от сериозно допълване и подреждане.

            Народното събрание е най-висш законодателен орган и най-висша съдебна инстанция в Рим.

            Сенатът през ранната република е със състав 300 души, а по-късно достига до 2000 души. Първоначално в състава му се включват старейшините на патрицианските фамилии и бившите консули. По-късно е допълван и от плебеи. Сенатът съветва магистратите (консулите), като през късната република тези съвети са със силата на заповеди. Сенатът разглежда законопроекти и ги внася за гласуване в народното събрание. Гласуваните от Народното събрание закони се връщат за прегласуване в Сената. С учредяването на принципата в правомощията на Сената е изборът на принцепс (Август). Сенатът управлява т. нар. сенатски провинции и отговаря за държавната съкровищница.
            След преместването на имперския център се създава Константинополски сенат с равни права на сената в Рим.

            През ранната република висшата държавна и военна власт се поделя от двама претори, а по-късно от двама колеги консули. Те са носители на империума и притежават неограничена служебна власт. Избират се в комициите (народното събрание) за срок от една година. В случай на тежка война, или друго бедствие единият консул може да назначи magister populi, а по-късно диктатор за срок не повече от шест месеца. Сула е бил диктатор от 82 до 79 г. пр. н. е., като доброволно се отказва от диктатурата. (Заради доброволния отказ от властта Цезар го е смятал за глупак ). Самият Юлий Цезар е бил провъзгласен за диктатор за срок от 10 години, а по-късно за пожизнен диктатор и консул за 10 години.

            На 16 януари 27 г. пр. н. е. Октавиан Цезар получава почетната титла Август, с което е учреден принципатът. Принцепсът получава правомощията си от Сената. Той е носител на империум и е върховен главнокомандващ на римската армия. В ръцете на принцепса са и имперските финанси. Чрез назначени от него легати той управлява императорските провинции.

            "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
            It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

            Comment


              #7
              Док, не се излагай, а уж си юрист! Крилов е неизказано прав!
              връзките между магистратите , начина на ,управлението и въобще административните и правови отношения в Рим
              плюс Законът на 12-те таблици конституция ли е или не е... или конституцията трябва да е писана за да е такава?
              Напоследък проявяваш жив интерес към държавно-правни въпроси и теории. Британска конституция има ли или няма? (това беше риторичен въпрос, можеш да не ми отговаряш)
              Recalibrating my lack of faith in humanity...

              https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

              Comment


                #8
                О да, тук лъха на систематичност. Я марш в изтрезвителното.
                Британската конституция е неписана. Както искаш го разбирай. това проблем ли ти е? Ако толкова пърхаш от желание да я изтумбиш на едно място - прав ти път. действай. Щом конституцията им действа примерно 700 години без всички актове да са събрни на едно място значи може и така. Щом им е по-удобно.
                А ти, драги, да правиш разлика между кодификация и създаване на конституция?
                кой създава конституциите в последните 200 години? Как ги създава? Кои са видовете конституции? В колко аспекта могат да се разгледат конституциите? как са построени? това не са риторични въпроси и докато не си отговориш на тях можеш само да четеш държавноправните ми главоблъсканици.
                Нещо разликата между конституционната материя в най-висш вид и конституционните закони ти се губи.

                Ако всички пишеха както ти и крилов - досега щяхме да я караме с една такава тухла дето някой я беше пуснал в темата за ФГК. Търновска конституция и всички закони в един дебел том. И си го мъкнеш навсякъде, щото там е цялото право До тоалетна не можеш да идеш без тая книга. Там е всичко, което ти трябва. Сега нещата не стоят така, драги.

                Comment


                  #9
                  Док Холидей написа
                  кой създава конституциите в последните 200 години?
                  mitaca написа
                  римската конституция
                  'nuff
                  Recalibrating my lack of faith in humanity...

                  https://www.youtube.com/watch?v=MvqjkS6t9Yk

                  Comment


                    #10
                    Чакайте сега вие се хванахте за буквата!?! Ясно е, че не са имали, ясно е, че идеята за конституция се е родила по-късно (доста по-късно). Моята идея беше да я напишем тук. Т.Е. и да я съберем..

                    Comment


                      #11
                      В случая аз нямах пред вид под конституция книжка с надпис "Конституция" а именно основните правови норми заложине като стълбове на държавността. В Рим няма такъв обособен документ - но има така наречени първични документи - така например гражданското право се основава на законите на 12-те таблици, административното право се основава върху традиции и решения на сената - така че ако се систематизира йерархията на власта в Рим + основополагащине принципи на гражданското право. Тъй като периода който посочи автора на темата започва преди принципата, то аз говорих за периода с който съм запознат по-добре - Републиканския. Именно тогава може да се говори за един вид неписана конституция, защото в Имперския период такава реално няма - защото монархията в древен Рим не е конституционна монархия - човек властва над закона, докато наличието на конституцията предполага че тя е онова нещо което изразява висшата власт в държавата - властта на закона.

                      Това е моето мнение по въпроса - и аз го изразих. Незнам защо Док Холидей възропта толкова срещу него.
                      Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                      请您死在地狱般的阵痛
                      [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                      きさまはしんでくださいませんか
                      [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                      Comment


                        #12
                        княз Крылов написа
                        монархията в древен Рим не е конституционна монархия
                        Наистина, т. нар. монархия в древен Рим не е била конституционна монархия, защото тогава понятието "конституционна" в съвременния смисъл на думата не е съществувало, но тя не е била и абсолютна монархия, защото през т. нар. "Имперски период" всъщност Рим de iure е бил република, а римляните изобщо не са имали идея, че са управлявани от монарх (rex). Те са изпитвали ужас от тази дума.:aaa:
                        А властта на принцепса е рамкирана от законите и традициите, които претърпяват чувствителни промени. Преди учредяването на принципата върховната изпълнителна власт е в ръцете на консулите. Те са двама на брой и правомощията им са със срок 1 година, именно за да не се стига до злоупотреба с властта. Консулите са носители на империум, но те се отчитат пред сената. Диктаторът не се отчита пред никого.
                        По време на принципата принцепсът е носител на империум. А пожизнената трибунска власт, която той по принцип получава не позволява на истинските народни трибуни да оспорват императорските закони. Чрез още редица правомощия, които принцепсите получават, на практика властта им става автократична. А правомощията си те получават от Сената и римския народ. Макар и рядко, имало е случаи, когато принцепсите са отстранявани с решение на Сената (поставяне извън закона). Такъв е случаят с Максимин ² Тракиеца (235-238), например. Но не винаги Сенатът е дръзвал да взема подобни решения, въпреки желанието си. Това е можело да стане само при благоприятно стечение на обстоятелствата. Много важно е било да се следи за настроенията на преторианците и легионите, които често пъти са предопределяли какво ще постанови Сенатът. Но при всички случаи "бащите" е трябвало да се произнесат, за да придобие всичко законна форма.
                        Т. е. по време на принципата в Рим продължава да властва законът, макар това на моменти да е само формално. А властта, която човекът получава над Закона му е дадена от Закона.

                        княз Крылов написа
                        ... защото в Имперския период такава реално няма - защото монархията в древен Рим не е конституционна монархия - човек властва над закона, докато наличието на конституцията предполага че тя е онова нещо което изразява висшата власт в държавата - властта на закона.
                        По времето на Сталин СССР конституционна, или абсолютна монархия беше, или република/и с действаща конституция (Основен закон)? И доколко тази конституция е гарантирала, че човекът няма да бъде поставен над Закона?
                        Според мен, народите на СССР не са възприемали Сталин като монарх, както и древните римляни не са смятали Нерон за монарх. Интересно, какво твърди политологията за Император Цезар Йосиф Сталин Август и Конституцията на СССР, която така силно е ограничавала правомощията му?

                        "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                        It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                        Comment


                          #13
                          по време на комунизма СССР е бил тоталетарен режим - което се отличава от абсолютната монархия само по едно - не се предава по кръвна линия властта
                          И както сигурно сам знаеш конституция в СССР не е имало - имало е книжка с такава надпис и тя по модерните представи за литературата спада към графата научна фантастика

                          така че ако решим да се хващаме за названията а не за същността то конституция в Рим не е имало нито в републикански нито в имперски период. Но се надявам че ние се интерисуваме от същността на историческите явления а не за заблудите които хората от онези времена са изпитвали спрямо положението си
                          Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                          请您死在地狱般的阵痛
                          [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                          きさまはしんでくださいませんか
                          [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                          Comment


                            #14
                            княз Крылов написа
                            ... конституция в СССР не е имало - имало е книжка с такава надпис и тя по модерните представи за литературата спада към графата научна фантастика
                            До колкото разбирам, идеята на mitaka е именно да се съчини такава книжка въз основа на действащите тогава в Рим закони, традиции и терминология. При това положение трябва да се запише, че Рим е република, независимо че тя е притежавала както републикански, така и монархически черти, граничещи на моменти с абсолютизъм.
                            княз Крылов написа
                            така че ако решим да се хващаме за названията а не за същността то конституция в Рим не е имало нито в републикански нито в имперски период.
                            Така е. Ако се хващаме за названията, то в Рим не е имало "Книжка с име Конституция". Ако пък започнем да анализираме явленията, може да се окаже, че хората не само в онези времена, но и днес живеят в самозаблуда. Дали "властта на народа в днешните демократични републики" (каква интересна тавтология се получи ) не е също една фикция? Може би в Гърция народът фиктивно упражнява своята власт, защото там играе тоягата и всички под строй демократично отиват да гласуват. Няма как да е друго яче в люлката на демокрацията. Народът там е задължен да упражнява своето право на глас. А пък у нас дори част от тези, които са упражнили правото си на глас, нямат свои въображаеми представители във властта, благодарение на 4-процентовата бариера.
                            княз Крылов написа
                            Но се надявам че ние се интерисуваме от същността на историческите явления а не за заблудите които хората от онези времена са изпитвали спрямо положението си
                            Мисля, че ако трябва да анализираме характера и същността на Римската Република/Империя може би трябва да отворим отделна тема за това. Но ако трябва да напишем някакъв Основен Закон (Конституция) на Рим, мнението ми е, че трябва да погледнем с очите на тогавашните римляни и дори да се самозаблудим като тях, ако е необходимо.
                            Last edited by IMPERATOR CÆSAR AVGVSTVS; 17-06-2007, 20:16.

                            "oderint, dvm metvant" (Caivs Cæsar Avgvstvs Germanicvs)
                            It's so easy to be wise. Just think of something stupid to say - and then don't say it.

                            Comment


                              #15
                              странно, или метака ме е подвел с думата "възстановим" или някой страда от логорея и обича да пише заради самото писане без значение какво пише
                              Демокрация не е да правиш каквото си искаш, а да не правиш това, което не искаш.

                              请您死在地狱般的阵痛
                              [qing nin si zai di yu ban de zhen tong]
                              きさまはしんでくださいませんか
                              [kisamawa shinde kudasaimasenka]

                              Comment

                              Working...
                              X