Неандерталците
Далечните братовчеди на съвременния човек - неандерталците, са оцелели доста повече, отколкото се смяташе досега, твърди ново изследване, публикувано миналата седмица в научното списание Нейчър . Според доказателства, събрани от учени от Великобритания, Испания, Гибралтар и Япония, те са живели допреди 28 000 - 24 000 години в най-южните части на Пиренейския полуостров, и конкретно на Гибралтарския полуостров. Доскоро се смяташе, че неандерталците са изчезнали преди 35 000 - 30 000 години, когато модерният човек е започнал да заселва Европа, идвайки от Африка.
Екипът базира тезата си върху находки от пещерата "Горъм", намираща се в южната част на Гибралтар. Разкопките в нея се провеждат от 1999 г. Най-древните открити там останки датират отпреди 120 000 години, а най-новите - отпреди 24 000 години. Последните обаче не са достатъчни като количество, поради което учените твърдят със сигурност, че пещерата е била населявана от неандерталци допреди 28 000 години.
Това пък означава, че неандерталците са съжителствали с модерните хора в Гибралтар и по други места в Европа най-малко 4000 години. Екипът дори изказва революционната теза, че гибралтарските неандерталци са били последните от своя род и с отмирането им е загинал и техният вид. С увереност бихме могли да твърдим, че пещерата "Горъм" е последното място на планетата, обитавано от неандерталците , казва лидерът на екипа Клайв Финлисън от музея в Гибралтар, цитиран от Би Би Си.
Според учените Гибралтар, и конкретно пещерата "Горъм" са били предпочитано убежище за неандерталците, които бягали там от студеното време по време на постледниковата ледникова епоха. Пещерата има добра вентилация и сравнително добро осветление, а високият таван дава възможност димът от огньовете да не пречи на обитателите. Поради далеч по-ниските нива на морето в сравнение с днес околностите на скалата били равнини, пясъчни дюни и блатисти зони, обитавани от много животни, ползвани от неандерталците за прехрана. Високите скали давали възможност на древните ловци да следят движението на дивеча и да набелязват следващото си меню , посочва проф. Крис Стрингър от лондонския Музей по естествена история. На върха на скалата са живеели диви кози, в равнините - елени, диви коне и зайци, а по крайбрежието - костенурки, миди и други.
Гибралтар дава и друго възможно обяснение за изчезването на неандерталците. Според досегашната теория те са били изместени от представителите на Homo sapiens, които се смесили с тях или просто ги избили. За изчезването на неандерталците обаче е налице още едно обяснение - промени в климата
Те оцелели в последната ледникова епоха в изолирани един от друг локални джобове и започнали да се разселват отново, когато времето се подобрило. Екстремалностите в климата обаче преди около 30 000 години били твърде много и неандерталците не могли да се приспособят към тях и постепенно отмрели, а пристигането на Homo sapiens само ускорило края им, твърдят учените, изучаващи останките в пещерата "Горъм".
Неандерталците, за които доскоро се смяташе, че са предшественици на съвременния човек, а напоследък се утвърди тезата, че са страничен клон на еволюцията на хуманоидите, се появяват като отделен вид преди около 250 000 години. По време на своя апогей видът обитава цяла Европа, Близкия изток и Средна Азия, като доказателства за присъствието му се откриват от Великобритания и Испания до Израел и Узбекистан. Той обаче е бил изместен от Homo sapiens, появил се в Африка и разселил се постепенно в Европа и Азия преди 40 000 - 30 000 години.
Екип от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, работи по проект за възстановяване на генома на неандерталците. Учените успяха още през 1997 г. да извлекат ДНК от кост на неандерталец, но тя е била замърсена с много други наслагвания и за пречистването й трябва много време. Извлеченият материал обаче е твърде близък до ДНК на съвременния човек. Задачата на екипа сега е да подреди събраните ДНК в правилен ред, за да възстанови неандерталския геном.
---
Клайв Финлисън и колегите му от Гибралтарски музей установиха, че групи неандерталци са живели в пещерата Горам 2000 години по-късно, отколкото е документирано в предишни изследвания. Според тях овъглени остатъци от огнища, намерени там, са на 28 000 години. Те може да са евенуално и само на 24 000 години. Неандерталците са били набити и мускулести ловци. Те са се появили в Европа и Азия преди повече от 200 000 години. След като преди 35 000 до 40 000 години в Европа се появява анатомично модерният човек, те изчезват. В горамската пещера неандерталците и модерният човек не са се срещнали. Разделят ги поне 5000 години.
Според Финлисън е възможно двете популации да са се засекли за известно време, но те не са живели на едно място, а са имали различни територии. Според Ерик Делсън от Американския музей по естествена история в Ню Йорк, данните за следи от неандерталци преди 28 000 години в пещерата Горам изглеждат неоспорими, но за по-скорошен период могат да бъдат оборени. Дори и в такъв случай, това е първото доказателство за съществуване на неандерталци в Европа в този период. Досега експертите определяха изчезването им най-късно преди 30 000 години.
Пол Мелърс от университета в Кембридж обаче мисли, че въглеродното датиране по-скоро говори за период преди 31 000 до 32 000 години. Според него има замърсяване с материали от по-късно време. Финлисън обаче настоява, че химическият анализ показва липса на замърсяване. Първите неандерталски предмети са намерени в пещерата Горам в Гибралтар преди повече от 50 години.
---
Преди десетки хиляди години неандерталците обитавали огромни територии - от Западна Европа до Азия, но постепенно били изместени от Homo sapiens и завинаги изчезнали от лицето на Земята преди 25 000 - 24 000 години. За края им допринесъл един иначе до болка познат враг - промяната на климата, сочи ново изследване, разпространено миналата седмица.
Древният вид, за който и до днес се спори, дали е прародител или далечен братовчед на съвременния човек, намерил последен пристан в района на Гибралтар, чиято разнообразна откъм флора и фауна територия, пясъчни зони, блата и пещери му помогнали да поддържа за дълго начина си на живот. Краят им обаче дошъл, когато изведнъж температурата в южната част на Пиренейския полуостров рязко спаднали.
Проф. Клайв Финлисън от музея на Гибралтар, който през миналата година разкри доказателства за последните неандерталци, живели на Стария континент, е направил и откритието как е отмрял древният вид. Според него седиментни отлагания, изтеглени край бреговете на Балеарските острови в Средиземно море, са показали наличието на рязък спад на температурите в района с около 6-12 градуса. За известен период от време средната температура на морската вода станала едва около 8 градуса по Целзий срещу 14-20 градуса днес. По същото време в морето се изсипали огромни количества пясък и речна вода.
"Застудяването било изключително сериозно, макар и сравнително кратко, пояснява проф. Финлисън пред Би Би Си. Дъбовете и маслините го преживели, но силно намалелите и социално стресирани групи неандерталци, а вероятно и други представители на местната флора и фауна, не успели." Причините за резкия температурен спад обаче остават неясни. Може да става дума за циклична промяна в позицията на Земята спрямо Слънцето, т. нар. цикли на Миланкович, или за рядко срещана комбинация от спускане на големи маси арктически въздух от север и на интензивни и трайни ветрове откъм Сахара, чийто сблъсък задълго охладил Средиземноморието.
Ако заключенията на учените, публикувани в научното списание "Куотърнъри сайънс ривюс" (Quaternary Science Reviews), са правилни, това означава, че именно промените в климата са ликвидирали последните представители на един иначе изключително издръжлив вид, появил се преди не по-малко от 350 хиляди години и съжителствал в Европа с Homo sapiens допреди 30 хиляди години. По време на възхода им преди 100-200 хиляди години неандерталците населявали голяма част от северното полукълбо - от днешна Великобритания до Израел и Средна Азия. В Гибралтар те дори оцелели, далеч след като техните роднини в Европа били отмрели. Но в края на краищата студът им дошъл в повече.
Новите открития идват във време, когато се развихря нов научен дебат къде всъщност са били последните обиталища на неандерталците. В статия, публикувана в испанското списание "Геобиос" (Geobios), изследователи от университета в Мурсия твърдят, че в седиментни пластове в пещера в Кариуела, Североизточна Испания, са открили неандерталски оръдия на труда, датиращи от 45 000 до преди 21 000 години. Скептиците обаче припомнят, че датировките от този период са с твърде широки граници.
---
Търси се ДНК кодът на неандерталеца
Екип от "Макс Планк" ще търси връзката между тях и хората
в-к "Дневник"
Учените, които успяха преди време за пръв път да извлекат ДНК от кости на неандерталец, сега се захващат с още по-амбициозна задача. Те ще опитат да сглобят целия му генетичен код, съобщиха информационните агенции. Екип от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, ще обедини усилията си с "454 лайф сайънсис" (454 Life Sciences) в Бранфорд, щата Кънектикът, за да опита да постигне целта си.
От особена важност в случая е новата технология на американската компания, която е в състояние въз основа на малки образци ДНК да възстанови големи елементи от структурата й. "Появата на 454 връзки ни дава възможност да дадем ход на проекта, който доскоро смятахме, че е невъзможен", казва Сванте Паабо, директор на департамента по еволюционна антропология към института "Макс Планк", цитиран от Ройтерс. Той всъщност е първият извлякъл ДНК от кост на неандерталец още през 1997 г.
Неандерталците са се появили за пръв път преди около 300 000 години и са обитавали Европа и Близкия и Средния изток допреди 30 хиляди години, когато са били изместени от кроманьонците, предшествениците на модерния човек. Целта на програмата е да установи със сигурност дали неандерталците са наши предци, или са задънен клон от еволюцията на хоминидите. Екипът на Паабо е успял да извлече ограничено количество ДНК от неандерталци, несъвпадащо с генните характеристики на модерните хора.
Толкова древни кости не съдържат много ДНК, казват учените. "Когато организмът умре, тъканите му биват нападнати от бактерии и гъби. Те просто унищожават голяма част от ДНК, а малкото останала е раздробена на части и химически променена по време на дългия период на фосилизиране", обясни институтът в специално изявление. "Това пък означава, че извлечената все пак ДНК е пълна със замърсявания от тези бактерии и гъби, както и от самите учени, които са открили и първоначално обработили находките." Едва 5 процента от откритата в останките ДНК всъщност е неандерталска, смята Майкъл Егхолм, вицепрезидент по молекулярна биология в "454". Извлечените елементи не са с дължина по-голяма от около 100 единици, пояснява в. "Ню Йорк таймс".
Първата цел на проекта е да постави в правилен ред 3-те милиарда единици неандерталска ДНК, съставляващи неандерталския геном. За да стане това факт, трябва да бъде прочетена 20 пъти повече ДНК, тъй като това е съотношението между неандерталската материя и замърсяванията в древните кости, посочват учените. Неколкократното разчитане на едни и същи образци пък е наложително, за да не бъдат допускани грешки. Съставянето на целия код зависи от това дали ще могат да бъдат извлечени достатъчно образци. Според Егхолм засега не липсва нито един елемент, всички хромозоми са на мястото си, остава само да бъдат подредени в правилния порядък.
Надеждите, че ДНК кодът на неандерталеца ще може да бъде разчетен и подреден, се крепят върху факта, че през последните 20 години екипът на Паабо разработи методи за максимално пречистване на древната ДНК. Когато към тези методи се прибави и технологията на "454 лайф сайънсис", разчитането на ДНК кода на неандерталеца вече не изглежда напълно невъзможно. Американската компания съобщи, че ще използва образци от няколко скелета на неандерталци, след което ще сравни резултатите с вече наличните кодове на шимпанзетата и хората. Фактът, че между двата вида има 35 млн. разлики, само повдига допълнителни въпроси, посочва президентът на "454" Джонатан Ротбърг. Декодирането на неандерталеца може да даде отговор на много от тях, смятат учените.
Учените се надяват, че разшифроването на ДНК кода на неандерталеца ще бъде безценно при възстановяването на ключови елементи от човешката еволюция и праистория. То би могло да изясни дали хората и неандерталците са се смесвали, дали прачовеците са имали някаква форма на реч, как е изглеждал мозъкът на неандерталеца, дали този вид е бил със светла или тъмна кожа, а дори и за общия брой на неандерталците на Земята. Символично донякъде проектът стартира точно 150 години след откриването на първите кости на неандерталци. Това става през 1856 г. в кариера в долината Неандер в Германия. В момента находката се пази в природонаучния музей в Бон.
Много антрополози поддържат тезата, че хората, дошли за пръв път в Европа преди около 45 000 години, и неандерталците са се смесвали, което е помогнало на пришълците да оцелеят в ледниковия период, приключил преди 35 000 години, и да се справят с местните болести. Човешкият геном съдържа някои архаични черти, навеждащи на мисълта за подобни смесвания - или с неандерталци, или с други прачовеци. Всъщност смесването на двата вида би било своеобразно завръщане към корените, тъй като предшествениците им са се разделили преди около 500 000 години. Обитаващият земите северно от Средиземно море Homo heidelbergensis еволюирал в неандерталец, а останалият в Африка негов събрат постепенно се развил до Homo sapiens.
Апартейд подменил келтските гени в ранна Англия с германски.
Система на расова сегрегация, наложена в ранна Англия от англосаксонските завоеватели, е стимулирала развитието на обществото на нашествениците за сметка на местните келтски племена, твърди ново изследване, цитирано от сп. "Ню сайънтист". Генетичен анализ на мъжкото население на днешна Централна Англия сочи, че неговият генетичен код съдържа между 50 и 100 процента Y хромозоми с германски произход, родствени на тази на хората от днешна Германия, Дания и Холандия.
Това обаче е изненадващо, тъй като според историците по-малко от 200 000 англи и сакси са се преселили през периода V-VII век в келтска Англия, населена от поне 2 млн. души. При равнопоставено положение на двата вида население днешните им наследници биха притежавали не повече от 10 процента от генетичния материал на нашествениците, твърдят учените.
В опит да изяснят аномалията Марк Томас и колегите му от лондонския "Юнивърсити колидж" представиха теорията, че завоевателите са наложили апартейдна социална структура, от която са се възползвали самите те и съответно техните гени. Доказателства за съществуващия апартейд могат да бъдат открити в правни текстове от VII век, т.нар. Закони от Айн. Те оценяват далеч по-скъпо живота на англите и саксите от този на келтите. В тези закони изрично е посочено, че при убийство на англосаксонец обезщетението за роднините му трябва да бъде пет пъти по-голямо от това в случай на убийство на келт.
В общества, толериращи социално и икономически една раса за сметка на друга, както е било в ранна Англия, смята Томас, доминиращата има повече деца с шанс да достигнат зряла възраст и така постепенно измества другата. Допълнително обезличаване на подчинената раса било постигнато със забрана на смесените бракове, твърди генетикът. Генетичното и културното поглъщане на келтите в Англия от англосаксонците било осъществено в рамките на няколко века и около 15 поколения.
Британските учени са поставили историческите данни в компютърен модел, който впоследствие е възпроизвел днешното генетично разположение на Англия, посочва "Ню сайънтист". Според Крис Тайлър-Смит, еволюционен генетик от института "Сенгър" в Кембридж, теорията показва, че генетиката може да допринесе много в полза на историята и археологията при разбирането на древните общества. Цялото изследване на екипа на Томас е публикувано в последния брой на Proceedings of the Royal Society.
:sm100:
Екипът базира тезата си върху находки от пещерата "Горъм", намираща се в южната част на Гибралтар. Разкопките в нея се провеждат от 1999 г. Най-древните открити там останки датират отпреди 120 000 години, а най-новите - отпреди 24 000 години. Последните обаче не са достатъчни като количество, поради което учените твърдят със сигурност, че пещерата е била населявана от неандерталци допреди 28 000 години.
Това пък означава, че неандерталците са съжителствали с модерните хора в Гибралтар и по други места в Европа най-малко 4000 години. Екипът дори изказва революционната теза, че гибралтарските неандерталци са били последните от своя род и с отмирането им е загинал и техният вид. С увереност бихме могли да твърдим, че пещерата "Горъм" е последното място на планетата, обитавано от неандерталците , казва лидерът на екипа Клайв Финлисън от музея в Гибралтар, цитиран от Би Би Си.
Според учените Гибралтар, и конкретно пещерата "Горъм" са били предпочитано убежище за неандерталците, които бягали там от студеното време по време на постледниковата ледникова епоха. Пещерата има добра вентилация и сравнително добро осветление, а високият таван дава възможност димът от огньовете да не пречи на обитателите. Поради далеч по-ниските нива на морето в сравнение с днес околностите на скалата били равнини, пясъчни дюни и блатисти зони, обитавани от много животни, ползвани от неандерталците за прехрана. Високите скали давали възможност на древните ловци да следят движението на дивеча и да набелязват следващото си меню , посочва проф. Крис Стрингър от лондонския Музей по естествена история. На върха на скалата са живеели диви кози, в равнините - елени, диви коне и зайци, а по крайбрежието - костенурки, миди и други.
Гибралтар дава и друго възможно обяснение за изчезването на неандерталците. Според досегашната теория те са били изместени от представителите на Homo sapiens, които се смесили с тях или просто ги избили. За изчезването на неандерталците обаче е налице още едно обяснение - промени в климата
Те оцелели в последната ледникова епоха в изолирани един от друг локални джобове и започнали да се разселват отново, когато времето се подобрило. Екстремалностите в климата обаче преди около 30 000 години били твърде много и неандерталците не могли да се приспособят към тях и постепенно отмрели, а пристигането на Homo sapiens само ускорило края им, твърдят учените, изучаващи останките в пещерата "Горъм".
Неандерталците, за които доскоро се смяташе, че са предшественици на съвременния човек, а напоследък се утвърди тезата, че са страничен клон на еволюцията на хуманоидите, се появяват като отделен вид преди около 250 000 години. По време на своя апогей видът обитава цяла Европа, Близкия изток и Средна Азия, като доказателства за присъствието му се откриват от Великобритания и Испания до Израел и Узбекистан. Той обаче е бил изместен от Homo sapiens, появил се в Африка и разселил се постепенно в Европа и Азия преди 40 000 - 30 000 години.
Екип от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, работи по проект за възстановяване на генома на неандерталците. Учените успяха още през 1997 г. да извлекат ДНК от кост на неандерталец, но тя е била замърсена с много други наслагвания и за пречистването й трябва много време. Извлеченият материал обаче е твърде близък до ДНК на съвременния човек. Задачата на екипа сега е да подреди събраните ДНК в правилен ред, за да възстанови неандерталския геном.
---
Клайв Финлисън и колегите му от Гибралтарски музей установиха, че групи неандерталци са живели в пещерата Горам 2000 години по-късно, отколкото е документирано в предишни изследвания. Според тях овъглени остатъци от огнища, намерени там, са на 28 000 години. Те може да са евенуално и само на 24 000 години. Неандерталците са били набити и мускулести ловци. Те са се появили в Европа и Азия преди повече от 200 000 години. След като преди 35 000 до 40 000 години в Европа се появява анатомично модерният човек, те изчезват. В горамската пещера неандерталците и модерният човек не са се срещнали. Разделят ги поне 5000 години.
Според Финлисън е възможно двете популации да са се засекли за известно време, но те не са живели на едно място, а са имали различни територии. Според Ерик Делсън от Американския музей по естествена история в Ню Йорк, данните за следи от неандерталци преди 28 000 години в пещерата Горам изглеждат неоспорими, но за по-скорошен период могат да бъдат оборени. Дори и в такъв случай, това е първото доказателство за съществуване на неандерталци в Европа в този период. Досега експертите определяха изчезването им най-късно преди 30 000 години.
Пол Мелърс от университета в Кембридж обаче мисли, че въглеродното датиране по-скоро говори за период преди 31 000 до 32 000 години. Според него има замърсяване с материали от по-късно време. Финлисън обаче настоява, че химическият анализ показва липса на замърсяване. Първите неандерталски предмети са намерени в пещерата Горам в Гибралтар преди повече от 50 години.
---
Преди десетки хиляди години неандерталците обитавали огромни територии - от Западна Европа до Азия, но постепенно били изместени от Homo sapiens и завинаги изчезнали от лицето на Земята преди 25 000 - 24 000 години. За края им допринесъл един иначе до болка познат враг - промяната на климата, сочи ново изследване, разпространено миналата седмица.
Древният вид, за който и до днес се спори, дали е прародител или далечен братовчед на съвременния човек, намерил последен пристан в района на Гибралтар, чиято разнообразна откъм флора и фауна територия, пясъчни зони, блата и пещери му помогнали да поддържа за дълго начина си на живот. Краят им обаче дошъл, когато изведнъж температурата в южната част на Пиренейския полуостров рязко спаднали.
Проф. Клайв Финлисън от музея на Гибралтар, който през миналата година разкри доказателства за последните неандерталци, живели на Стария континент, е направил и откритието как е отмрял древният вид. Според него седиментни отлагания, изтеглени край бреговете на Балеарските острови в Средиземно море, са показали наличието на рязък спад на температурите в района с около 6-12 градуса. За известен период от време средната температура на морската вода станала едва около 8 градуса по Целзий срещу 14-20 градуса днес. По същото време в морето се изсипали огромни количества пясък и речна вода.
"Застудяването било изключително сериозно, макар и сравнително кратко, пояснява проф. Финлисън пред Би Би Си. Дъбовете и маслините го преживели, но силно намалелите и социално стресирани групи неандерталци, а вероятно и други представители на местната флора и фауна, не успели." Причините за резкия температурен спад обаче остават неясни. Може да става дума за циклична промяна в позицията на Земята спрямо Слънцето, т. нар. цикли на Миланкович, или за рядко срещана комбинация от спускане на големи маси арктически въздух от север и на интензивни и трайни ветрове откъм Сахара, чийто сблъсък задълго охладил Средиземноморието.
Ако заключенията на учените, публикувани в научното списание "Куотърнъри сайънс ривюс" (Quaternary Science Reviews), са правилни, това означава, че именно промените в климата са ликвидирали последните представители на един иначе изключително издръжлив вид, появил се преди не по-малко от 350 хиляди години и съжителствал в Европа с Homo sapiens допреди 30 хиляди години. По време на възхода им преди 100-200 хиляди години неандерталците населявали голяма част от северното полукълбо - от днешна Великобритания до Израел и Средна Азия. В Гибралтар те дори оцелели, далеч след като техните роднини в Европа били отмрели. Но в края на краищата студът им дошъл в повече.
Новите открития идват във време, когато се развихря нов научен дебат къде всъщност са били последните обиталища на неандерталците. В статия, публикувана в испанското списание "Геобиос" (Geobios), изследователи от университета в Мурсия твърдят, че в седиментни пластове в пещера в Кариуела, Североизточна Испания, са открили неандерталски оръдия на труда, датиращи от 45 000 до преди 21 000 години. Скептиците обаче припомнят, че датировките от този период са с твърде широки граници.
---
Търси се ДНК кодът на неандерталеца
Екип от "Макс Планк" ще търси връзката между тях и хората
в-к "Дневник"
Учените, които успяха преди време за пръв път да извлекат ДНК от кости на неандерталец, сега се захващат с още по-амбициозна задача. Те ще опитат да сглобят целия му генетичен код, съобщиха информационните агенции. Екип от Института по еволюционна антропология "Макс Планк" в Лайпциг, Германия, ще обедини усилията си с "454 лайф сайънсис" (454 Life Sciences) в Бранфорд, щата Кънектикът, за да опита да постигне целта си.
От особена важност в случая е новата технология на американската компания, която е в състояние въз основа на малки образци ДНК да възстанови големи елементи от структурата й. "Появата на 454 връзки ни дава възможност да дадем ход на проекта, който доскоро смятахме, че е невъзможен", казва Сванте Паабо, директор на департамента по еволюционна антропология към института "Макс Планк", цитиран от Ройтерс. Той всъщност е първият извлякъл ДНК от кост на неандерталец още през 1997 г.
Неандерталците са се появили за пръв път преди около 300 000 години и са обитавали Европа и Близкия и Средния изток допреди 30 хиляди години, когато са били изместени от кроманьонците, предшествениците на модерния човек. Целта на програмата е да установи със сигурност дали неандерталците са наши предци, или са задънен клон от еволюцията на хоминидите. Екипът на Паабо е успял да извлече ограничено количество ДНК от неандерталци, несъвпадащо с генните характеристики на модерните хора.
Толкова древни кости не съдържат много ДНК, казват учените. "Когато организмът умре, тъканите му биват нападнати от бактерии и гъби. Те просто унищожават голяма част от ДНК, а малкото останала е раздробена на части и химически променена по време на дългия период на фосилизиране", обясни институтът в специално изявление. "Това пък означава, че извлечената все пак ДНК е пълна със замърсявания от тези бактерии и гъби, както и от самите учени, които са открили и първоначално обработили находките." Едва 5 процента от откритата в останките ДНК всъщност е неандерталска, смята Майкъл Егхолм, вицепрезидент по молекулярна биология в "454". Извлечените елементи не са с дължина по-голяма от около 100 единици, пояснява в. "Ню Йорк таймс".
Първата цел на проекта е да постави в правилен ред 3-те милиарда единици неандерталска ДНК, съставляващи неандерталския геном. За да стане това факт, трябва да бъде прочетена 20 пъти повече ДНК, тъй като това е съотношението между неандерталската материя и замърсяванията в древните кости, посочват учените. Неколкократното разчитане на едни и същи образци пък е наложително, за да не бъдат допускани грешки. Съставянето на целия код зависи от това дали ще могат да бъдат извлечени достатъчно образци. Според Егхолм засега не липсва нито един елемент, всички хромозоми са на мястото си, остава само да бъдат подредени в правилния порядък.
Надеждите, че ДНК кодът на неандерталеца ще може да бъде разчетен и подреден, се крепят върху факта, че през последните 20 години екипът на Паабо разработи методи за максимално пречистване на древната ДНК. Когато към тези методи се прибави и технологията на "454 лайф сайънсис", разчитането на ДНК кода на неандерталеца вече не изглежда напълно невъзможно. Американската компания съобщи, че ще използва образци от няколко скелета на неандерталци, след което ще сравни резултатите с вече наличните кодове на шимпанзетата и хората. Фактът, че между двата вида има 35 млн. разлики, само повдига допълнителни въпроси, посочва президентът на "454" Джонатан Ротбърг. Декодирането на неандерталеца може да даде отговор на много от тях, смятат учените.
Учените се надяват, че разшифроването на ДНК кода на неандерталеца ще бъде безценно при възстановяването на ключови елементи от човешката еволюция и праистория. То би могло да изясни дали хората и неандерталците са се смесвали, дали прачовеците са имали някаква форма на реч, как е изглеждал мозъкът на неандерталеца, дали този вид е бил със светла или тъмна кожа, а дори и за общия брой на неандерталците на Земята. Символично донякъде проектът стартира точно 150 години след откриването на първите кости на неандерталци. Това става през 1856 г. в кариера в долината Неандер в Германия. В момента находката се пази в природонаучния музей в Бон.
Много антрополози поддържат тезата, че хората, дошли за пръв път в Европа преди около 45 000 години, и неандерталците са се смесвали, което е помогнало на пришълците да оцелеят в ледниковия период, приключил преди 35 000 години, и да се справят с местните болести. Човешкият геном съдържа някои архаични черти, навеждащи на мисълта за подобни смесвания - или с неандерталци, или с други прачовеци. Всъщност смесването на двата вида би било своеобразно завръщане към корените, тъй като предшествениците им са се разделили преди около 500 000 години. Обитаващият земите северно от Средиземно море Homo heidelbergensis еволюирал в неандерталец, а останалият в Африка негов събрат постепенно се развил до Homo sapiens.
Апартейд подменил келтските гени в ранна Англия с германски.
Система на расова сегрегация, наложена в ранна Англия от англосаксонските завоеватели, е стимулирала развитието на обществото на нашествениците за сметка на местните келтски племена, твърди ново изследване, цитирано от сп. "Ню сайънтист". Генетичен анализ на мъжкото население на днешна Централна Англия сочи, че неговият генетичен код съдържа между 50 и 100 процента Y хромозоми с германски произход, родствени на тази на хората от днешна Германия, Дания и Холандия.
Това обаче е изненадващо, тъй като според историците по-малко от 200 000 англи и сакси са се преселили през периода V-VII век в келтска Англия, населена от поне 2 млн. души. При равнопоставено положение на двата вида население днешните им наследници биха притежавали не повече от 10 процента от генетичния материал на нашествениците, твърдят учените.
В опит да изяснят аномалията Марк Томас и колегите му от лондонския "Юнивърсити колидж" представиха теорията, че завоевателите са наложили апартейдна социална структура, от която са се възползвали самите те и съответно техните гени. Доказателства за съществуващия апартейд могат да бъдат открити в правни текстове от VII век, т.нар. Закони от Айн. Те оценяват далеч по-скъпо живота на англите и саксите от този на келтите. В тези закони изрично е посочено, че при убийство на англосаксонец обезщетението за роднините му трябва да бъде пет пъти по-голямо от това в случай на убийство на келт.
В общества, толериращи социално и икономически една раса за сметка на друга, както е било в ранна Англия, смята Томас, доминиращата има повече деца с шанс да достигнат зряла възраст и така постепенно измества другата. Допълнително обезличаване на подчинената раса било постигнато със забрана на смесените бракове, твърди генетикът. Генетичното и културното поглъщане на келтите в Англия от англосаксонците било осъществено в рамките на няколко века и около 15 поколения.
Британските учени са поставили историческите данни в компютърен модел, който впоследствие е възпроизвел днешното генетично разположение на Англия, посочва "Ню сайънтист". Според Крис Тайлър-Смит, еволюционен генетик от института "Сенгър" в Кембридж, теорията показва, че генетиката може да допринесе много в полза на историята и археологията при разбирането на древните общества. Цялото изследване на екипа на Томас е публикувано в последния брой на Proceedings of the Royal Society.
:sm100:
Макар че остава един вкус на почти човешко месо...
Comment