Бумерангът е оръжие, изобретено от австралийските аборигени. Изработва се от твърдо дърво и освен за лов и война се използва и като музикален инструмент в ритуалните церемонии. Употребата му като оръжие изисква определена сръчност. При летеж бумерангът описва сложна крива и при прецизно мятане се връща в точката от която е хвърлен. Австралийските аборигени основно са го използвали като оръжие за лов на птици. Много често в аборигенското изкуство бумерангът се украсява с рисунки.
Създаден е въз основа на пробата и грешката от пръчката за хвърляне. Класическият бумеранг е плосък с две рамена, сключващи определен ъгъл по между си, но днес се изработват и бумеранги с повече от едно рамена, с овална форма и пр.
Специалистите твърдят, че бумерангът е бил използван в Австралия още преди повече от 10 000 години. Археологически находки обаче доказват, че и на други народи са били познати подобни хвърчащи предмети. Историците са открили в Холандия и Дания образци, датиращи отпреди няколко хиляди години. Така например, американските индианци от племената хопи и моски също използвали наподобяващи бумеранги предмети, които те наричали заешки тояги . Много други народи притежават подобни уреди например Древния Египет, племето Пуебуло Зуни в Северна Америка и други, но никъде не е достигнал подобно съвършенство.
Факт е, че дори в гробницата на египетския фараон Тутанкамон е открит позлатен бумеранг, изработен от слонова кост. Според учените, бумерангът е бил използван в миналото предимно като бойно оръжие и по-рядко като инструмент за лов, който се хвърлял след бягащи животни.
Американските индианци от племената хопи и моски използвали предмети, които наричали заешки тояги . Този оригинален уред е подарен на съвременния свят от коренните жители на Австралия аборигените. След като в края на XVIII в. на австралийския континент стъпил първият бял заселник, хиляди бумеранги заминали като експонати за много музейни сбирки по света.
Все още не е даден отговор на въпроса, защо бумерангът се връща точно там, откъдето е излетял. Специалистите са установили, че при полет върху бумеранга въздействат различни закони от термодинамиката, балистиката и гравитацията, които в съчетание придават на уреда свойства на летящ диск, лъкатушещ самолет, пумпал и перка на вертолет.
Бумерангът се изработва от благородни дървета като палисандър, гренадол и др., а така също и от стъкловлакно или плексиглас. А най-новият материал за изработване на бумеранги, демонстриран от американска фирма, се казва алукобонд и представлява алуминиев продукт, в който е втъкана изкуствена нишка.
Има два основни вида бумеранга (ако не се смятат различните форми на днешните спортни бумеранги) - праволетящи и връщащи се.
Първичните бумеранги са били праволетящите и са били измислени едновременно на няколко места, независимо едно от друго - на остров Тасмания, в Африка (по поречието на Нил в Судан), в Индия (край Мадура), в Северна Америка (Мексико и Аризона) и дори в Европа (Холандия и Дания).
Още далеч в предисторически времена хората са стигали в определен момент от развитието си до изобретяването на тези "летящи боздугани", но след време са ги изоставяли и забравяли, увлечени в откриването на нови оръжия.
Единствено австралийските аборигени са запазили бумеранга в арсенала си. Те си служели с него по време на лов и война. Но не всички австралийци, а само тези по западното крайбрежие на континента. Така, след дълъг период на употреба, те постепенно достигнали до невероятното му усъвършенстване във "връщащ се". Тук вероятно са изиграли роля и специфичните особености на австралийския ландшафт - безкрайни тревисти равнини, които дават възможност врага или дивеча да бъде забелязван от далече.
Разликата между двата основни вида, е че праволетящият бумеранг се е използвал за пряко поразяване на цел - дивеч или човек - и си оставал на мястото на удара. Той тежал до един килограм и можел да прелети около 150 метра. Бойните бумеранги се заостряли в единия край, за да нанасят колкото е възможно повече поражения, попаднат ли сред група врагове.
Разбира се, за да се улучи безотказно такава далечна цел, са необходими специални дълги тренировки. Изучаването на кривия къс дърво от клон или от жилав корен, започвало от стругуването, закривяването му на огън и крайното му оформяне от неговия майстор. Всеки австралийски бумеранг, изработен по традиционен начин, представлявал истински уникат. След дълго мятане, човекът усвоявал специфичните особености и качества на оръжието си и достигал до такова усъвършенстване в боравенето с него, че да го чувства като продължение на ръката си.
Стоварването на еднокилограмовата тояга върху главата или тялото на човека или дивеча заедно с инерцията от полета (ако не го убиела на място) водело поне до кратко замайване, което е достатъчно за ловеца да стигне до жертвата и да я прободе с копието си.
Връщащият се бумеранг представлявал истинско чудо от гледна точка на аеродинамиката, бил изработван далеч по-грижливо и тежал до половин килограм. Обаче да се хвърли такъв бумеранг, да прелети петнайсетина метра, да убие няколко птици от уплашеното ято и да се върне обратно при човека, който само протяга ръка и го хваща е невъзможно. При удар в дивеча неговата траектория силно се нарушава и той далеч не пада в краката на човека, който го е метнал. Но при неуспешен опит все пак се връща обратно и човека може бързо да го вземе и хвърли повторно, което също е голямо предимство.
Счита се, че при лов връщащият се бумеранг се е използвал най-вече за подплашване на кацнали по повърхността на водоемите птици (патици, гъски и др.). Като след това птиците излитат ниско над земята и биват улавяни с предварително опънати край брега мрежи.
Създаден е въз основа на пробата и грешката от пръчката за хвърляне. Класическият бумеранг е плосък с две рамена, сключващи определен ъгъл по между си, но днес се изработват и бумеранги с повече от едно рамена, с овална форма и пр.
Специалистите твърдят, че бумерангът е бил използван в Австралия още преди повече от 10 000 години. Археологически находки обаче доказват, че и на други народи са били познати подобни хвърчащи предмети. Историците са открили в Холандия и Дания образци, датиращи отпреди няколко хиляди години. Така например, американските индианци от племената хопи и моски също използвали наподобяващи бумеранги предмети, които те наричали заешки тояги . Много други народи притежават подобни уреди например Древния Египет, племето Пуебуло Зуни в Северна Америка и други, но никъде не е достигнал подобно съвършенство.
Факт е, че дори в гробницата на египетския фараон Тутанкамон е открит позлатен бумеранг, изработен от слонова кост. Според учените, бумерангът е бил използван в миналото предимно като бойно оръжие и по-рядко като инструмент за лов, който се хвърлял след бягащи животни.
Американските индианци от племената хопи и моски използвали предмети, които наричали заешки тояги . Този оригинален уред е подарен на съвременния свят от коренните жители на Австралия аборигените. След като в края на XVIII в. на австралийския континент стъпил първият бял заселник, хиляди бумеранги заминали като експонати за много музейни сбирки по света.
Все още не е даден отговор на въпроса, защо бумерангът се връща точно там, откъдето е излетял. Специалистите са установили, че при полет върху бумеранга въздействат различни закони от термодинамиката, балистиката и гравитацията, които в съчетание придават на уреда свойства на летящ диск, лъкатушещ самолет, пумпал и перка на вертолет.
Бумерангът се изработва от благородни дървета като палисандър, гренадол и др., а така също и от стъкловлакно или плексиглас. А най-новият материал за изработване на бумеранги, демонстриран от американска фирма, се казва алукобонд и представлява алуминиев продукт, в който е втъкана изкуствена нишка.
Има два основни вида бумеранга (ако не се смятат различните форми на днешните спортни бумеранги) - праволетящи и връщащи се.
Първичните бумеранги са били праволетящите и са били измислени едновременно на няколко места, независимо едно от друго - на остров Тасмания, в Африка (по поречието на Нил в Судан), в Индия (край Мадура), в Северна Америка (Мексико и Аризона) и дори в Европа (Холандия и Дания).
Още далеч в предисторически времена хората са стигали в определен момент от развитието си до изобретяването на тези "летящи боздугани", но след време са ги изоставяли и забравяли, увлечени в откриването на нови оръжия.
Единствено австралийските аборигени са запазили бумеранга в арсенала си. Те си служели с него по време на лов и война. Но не всички австралийци, а само тези по западното крайбрежие на континента. Така, след дълъг период на употреба, те постепенно достигнали до невероятното му усъвършенстване във "връщащ се". Тук вероятно са изиграли роля и специфичните особености на австралийския ландшафт - безкрайни тревисти равнини, които дават възможност врага или дивеча да бъде забелязван от далече.
Разликата между двата основни вида, е че праволетящият бумеранг се е използвал за пряко поразяване на цел - дивеч или човек - и си оставал на мястото на удара. Той тежал до един килограм и можел да прелети около 150 метра. Бойните бумеранги се заостряли в единия край, за да нанасят колкото е възможно повече поражения, попаднат ли сред група врагове.
Разбира се, за да се улучи безотказно такава далечна цел, са необходими специални дълги тренировки. Изучаването на кривия къс дърво от клон или от жилав корен, започвало от стругуването, закривяването му на огън и крайното му оформяне от неговия майстор. Всеки австралийски бумеранг, изработен по традиционен начин, представлявал истински уникат. След дълго мятане, човекът усвоявал специфичните особености и качества на оръжието си и достигал до такова усъвършенстване в боравенето с него, че да го чувства като продължение на ръката си.
Стоварването на еднокилограмовата тояга върху главата или тялото на човека или дивеча заедно с инерцията от полета (ако не го убиела на място) водело поне до кратко замайване, което е достатъчно за ловеца да стигне до жертвата и да я прободе с копието си.
Връщащият се бумеранг представлявал истинско чудо от гледна точка на аеродинамиката, бил изработван далеч по-грижливо и тежал до половин килограм. Обаче да се хвърли такъв бумеранг, да прелети петнайсетина метра, да убие няколко птици от уплашеното ято и да се върне обратно при човека, който само протяга ръка и го хваща е невъзможно. При удар в дивеча неговата траектория силно се нарушава и той далеч не пада в краката на човека, който го е метнал. Но при неуспешен опит все пак се връща обратно и човека може бързо да го вземе и хвърли повторно, което също е голямо предимство.
Счита се, че при лов връщащият се бумеранг се е използвал най-вече за подплашване на кацнали по повърхността на водоемите птици (патици, гъски и др.). Като след това птиците излитат ниско над земята и биват улавяни с предварително опънати край брега мрежи.
