Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Траяновите градове в България

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Траяновите градове в България

    Здравейте на всички. Очарован съм от високото ниво на форума и рвението, с което историци и ерудити защитават и описват тук своите тезиси. Аз, макар и малко по лаик от Вас, смея да повдигна една тема, която, надявам се, би била интересна.
    Известна е на всички Хиподамовата система, по която римляните са строили своите градове с прави улици като основните две са Cardo Maximus и Decumanus Maximus, които ориентирали север-юг и изток-запад, а при второстепенните - 4 броя затваряли една инсула, а и форум,(сравнително) централно разположен. Датите на пролетното и есенното слънцестоене, когато са били строени градовете, също са известни. Дори едната дата -18-ти септември, съвпада с рожденния ден на император Марк Улпий Траян 53 -117 AD, който завещава монументално антично строителство по нашите земи.Само че всички градове на територията на днешна България, построени от Траян след първата и втората дакийска война (Улпия Ескус, Улпия Рациария, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Аугуста Траяна, Улпия Сердика, Марцианополис, и др.) не ни подсказват строежът да е започнал есента, а точно обратното - през пролетта. И до ден днешен се спори много сред археолози и историци за точната датировка и на двата похода на Траян срещу Децебал (101-102-103?? AD)(105 -106-107??AD), дори не се знае със сигурност как точно се е развила операцията и на кои места е пресечен Истрис, кога се включва пети Македонски легион и кога точно са построени повечето градове. Траяновата колона в Рим е красив и грандиозен източник, но без съмнение отразява еуфорията на победителите. Какво смятате Вие?
    Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

    МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

    #2
    Мога да ти кажа нещо за Никополис.
    Няколко лета изкарах там на разкопки. Под него излиза тракийска керамика, което показва, че Траян не го е застроил на празно място.
    Другото -това, което виждаме е твърде късно-може би Константин². В последните години излизат доста данни, че ранният град е бил с доста кирпичено-дървени конструкции, които са изгорели в страшен пожар.

    Comment


      #3
      Ясно е, че има топографски континуитет при повечето градове - дори цели тракийски селища от късната бронзова епоха са или в по-долен стратиграфски пласт (напр.Никополис) или в непосредствена близост до римския град (напр. Ескус). Явен е и факта, че в първи век от новата ера всички римски поселения върху стари тракийски такива, преминават през стадиите: Canabae, Vicus, Castellum, Castra, Municipium, Colonia (по Теофил Иванов), като различните етапи оформят различна по степен урбанизация, строеж и благоустройство. Но както строителството от 1-ви век се различава от това при Късната Античност, така мисля в нашите земи, основаните от Траян градове едва ли са имали нещо общо с по-старата тракийска система на кирпичено-дървени конструкции. Въпросът ми е не толкова дали е бил първият ( а той определено не е бил), а кога точно е построен от римляните и как? А иначе - тази гениална урбанистична система - с пожар идва и с пожар си отива -да!
      Междудругото, Гладиатор, като каза Никополис, колегите от Нотингам работят ли с вас там още? Издадоха един много хубав труд за града на английски, който не мога да си намеря вече 3 години и който има май само в Англия.
      Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

      МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

      Comment


        #4
        Вече не.
        Има том за самият град, както и за дребните находки.
        Възможно е под града да има нещо от Домициановите войни, но като хипотеза само

        Comment


          #5
          Въпрос към стожерите Гладиатор, Сър Грей, Йончев, Бизънтайнър, Историк, към всички археолози: Някой от Вас има ли повече археологическа информация и представа за състоянието към есен - зима 2006 г. (или поне прави ли се нещо като спасителни разкопки и консервация) на следните обекти по Лимеса:

          1. кастела Дортикум - ходих 2005 - положението е трагично. Кастел вече няма! Каква е идеята все пак там?
          2. стацио Флорентиана - направено ли е нещо от последните замервания на Станчо Ваклинов?
          3. кастела Алмус - северната стена е отнесена от Дунава, но незнам какво стана след наводненията с градежа там. А близкият кастел Цебрус? С Помодиана, с Регианум....?
          4. за Августе при Хърлец знам, че сега Спас Машов работи сериозно, но нямам представа докъде стигна - къде ще изложи артефактите и написа ли нещо по въпроса? БАН е като черна дупка за такава информация по дяволите.
          5. Какво е положението при късноантичния Ятрус сега?
          6. А с Апиария и близката гробница, С Тегра, с Нигринианис?

          Пари, пари и пак пари...

          Сладко е да работиш на голям обект като Ескус или като поляците от Адам Мицкевич при Нове, сладко е да взимаш 150 000 лева за сезон като Овчаров на Перперикон, а малките станции, викуси и муниципиуми - кучета ги яли!

          НЕ ТАКА, ГОСПОДА!

          Защото утре в Кристис ще видите не чиния от 11 век от Величково, а цялата златна посуда на Първа Критска Кохорта от 1- ви век...

          метафорично казано...
          Last edited by Dobromir Rusev; 30-11-2006, 01:26. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение
          Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

          МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

          Comment


            #6
            На "малките обекти" не се работи въобще - те не са атрактивни за АИМ, а местните музеи нямат средства за самостоятелни дейности. Колкото до възможностите за консервация и поддържане (за реставрация не става и дума) - шегуваш ли се? В скоро време ценни находки ще доставя не археологията, а полицията и митниците - когато ги залови на границата.

            Comment


              #7
              Съгласен съм, че иманярите са зло, но то го е имало и ще го има.
              Обществена тайна е факта за покровителстването му от най-високо ниво.
              Колкото до "малките обекти", там съм виждал иманяри да изкарват изумителни находки.

              Comment


                #8
                Стана нещо като офтопик, но нямам против - има връзка. Дето се вика - "ет' ти булка спасов ден!" -
                Иманярството - древен занаят, държавна политика или феномен на безхаберното ново общество?
                Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                Comment


                  #9
                  Извинавай,
                  просто мислех, че нещата са свързани.
                  Добре е, че има международни експедиции за да се прави нещо, току виж тези градове и калета скоро са изчезнали.

                  Comment


                    #10
                    Хе-хе - не се извинявай! Много ми е приятно дори, че изобщо някой прояви интерес да пообсъдим. Аз леко накланям везните не толкова към битки, стратегии и конкретни събития ( минало дешифрирано), колкото до милата ни археология (минало недешифрирано).
                    Защото, ако световната история много повече я грее факта дали Александър Македонски е бил хомосексуалист или не и дали го е правил с коня си Буцефал, то мен ме измъчва факта, че милата ни България направи едно углавно престъпление като позволи да се срине и опустоши тотално последния пристан на великия и славен 13-ти Цезаров Легион и на Конниците Далматинци Дивитийци, дислоцирани там в 3-ти век - град РАЦИАРИЯ. И колко много неща още - за ромите с булдозерите, за прекупвачите от София и за арендаторите с черни джипове, които взеха земята там и създадоха канала през Сърбия за към Холандия и Англия...

                    Тоз - паднал, друг ще навестим,
                    какво тук значи някакъв си римски град...?
                    Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                    МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                    Comment


                      #11
                      Въпросът ми е не толкова дали е бил първият ( а той определено не е бил), а кога точно е построен от римляните и как? А иначе - тази гениална урбанистична система - с пожар идва и с пожар си отива -да!
                      Здравейте на всички тук! Ето тук http://www.nottingham.ac.uk/archaeol...ulg/bcity.html е споменато накратко за експедицията на университета в Нотингам в Nicopolis ad Istrum. Мисля, че на тая страница има отговор на въпроса.

                      Между другото искам да питам, има ли някъде карта на римските градове в България? Съвсем скоро видях сайт посветен на български крепости. http://www.bulgariancastles.com/ Мисля, че няма да е никак лошо да има такова нещо и за римските.

                      Comment


                        #12
                        гладиатор, какво стана с карасура? станция, после тръбяха че е крепост...
                        кога е датирана знаеш ли нещо? защо нищо не се пише? а е на 500м от магистралата. добър обект може да е.
                        Всяка алтруистична система е вътрешно нестабилна, защото е отворена за злоупотреби от страна на егоистични индивиди, готови да я експлоатират.

                        Comment


                          #13
                          SRH написа
                          Здравейте на всички тук! Ето тук http://www.nottingham.ac.uk/archaeol...ulg/bcity.html е споменато накратко за експедицията на университета в Нотингам в Nicopolis ad Istrum. Мисля, че на тая страница има отговор на въпроса.

                          Между другото искам да питам, има ли някъде карта на римските градове в България? Съвсем скоро видях сайт посветен на български крепости. http://www.bulgariancastles.com/ Мисля, че няма да е никак лошо да има такова нещо и за римските.
                          Между другото искам да питам, има ли някъде карта на римските градове в България?[quote]

                          В процес на разработване е проект (Tabula Imperii Romani) за създаване на подробна карта отразяваща селищния модел през РЕ - картирани са всички известни (значими) обекти от територията на Римската империя. Картата на Балканския полуостров е разделен на няколко части:Будапеща, Букурещ, Одеса, София, Филипополис, Синопе, Атина, Измир и Анкара. Аз съм виждал единствено картния лист Филипополис, обхващащ ЮИ част на Балканите. Същият е дело на Т. Спиридонов (1997-1999).

                          Comment


                            #14
                            Към SRH, tonev и Karata - Карта на римската империя има ( Tabula Imperii Romani ), но трудно се намира. Аз специално съм по-запознат с лист К34 и К35, които картографират Лимеса от Дортикум до Дуросторум от Август до Маврикий (I - VI в.) по Румен Иванов. Тази карта съществува от 1961 г. и е дело на Теофил Иванов и Стоян Бешков, а по-късно и от Димитрина Митова Джонова и Йорданка Атанасова. Има ситуационни планове с археологическите обекти и топографските данни. В БАН и АИМ имат такива карти, но те не отразяват съвременното състояние на обектите - много от тях, които са поставени 40-те и 50-те години -вече са фактически унищожени. Иначе в Рим, в Музея на Римската история има подобна такава карта. Има и подробни скици и планове на стари пътешественици като Граф Луиджи Марсили в Болония и на Д' Анвий, а у нас - Д.Дякович, Каниц и Шкорпил. А що се касае до по-древните източници -тях ги знаете - копието на Певтингеровата карта от 4-ти век на Абрахам Ортелийй, тази на Йохан Харенберг, Николас Сансон и тази на Джулелмо Д' Исле. Има и много други и най-интересното е, че, каквото е имало обозначено на тях до сега - се е оказвало истина!
                            Сега за tonev - Карасура е името на главният път, свързващ Сингидунум -Сердика - Филипополис - Адрианополис - Константинопол, изграден още по времето на Тиберий (по най-нови проучвания). Има много укрепени станции ( тип stacio milliaria) по продължението му. Тази до магистралата е подобна. Не може да се даде един единствен статут на римските обекти по нашите земи от този тип, защото те еволюират и го променят, съобразно фортификационната си система от 1-ви до 6-ти век. Още няма сигурен епиграфски източник.
                            Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

                            МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

                            Comment


                              #15
                              Dobromir Rusev написа
                              Карасура е името на главният път, свързващ Сингидунум -Сердика - Филипополис - Адрианополис - Константинопол.
                              Името на този път не е ли via Diagonalis (Диагоналния път) или via Militaris ( Военния път)

                              Comment

                              Working...
                              X