"Уроците на Атина" - така се казва една статия, на която попаднах и която ми се срува интересна.
Ето и пълният текст на английски:Learning from Athens
Статията поставя исторически и общохумантарни въпроси и търси отговорите им в историята на Атина и Древна Гърция; въпросите са много интересни, отговорите също са интересни, но не толкова или по-скоро са интересни, но не много верни според мен.
Основният въпрос на текста е: има ли причинно-следствена връзка между демокрацията в Атина като политическо устройство и нейния просперитет в икономическата, военната, културната области на живота, но най-вече в икономически аспект.
И може ли да твърди въз основа на случилото се в Древна Гърция, че в историята на човечеството демократичното устройство е директно, причинно-следствено свързано и с благосъстоянието на обществото. Отговорът, след дълги (и не съвсем правилни) лутания на автора, след привеждане на подбрани примери, които онагледяват тезата и пропускането на други (Ханс има за домашно да направи дисекционен анализ на всички манипулативни техники в текста ), е да, връзка между политическото устройство на обществото и неговото икономическо благосъстояние има, т.е. демокрацията води до просперитет, а тиранията до бедност. Демократичното устройство е необходимо, макар и не единствено достатъчно условие за просперитета.
Логическата връзка на автора е следната: демократическото устройство на едно сравнително неголямо общество като Атинското създава добър климат в него, което способства за разпространението на знанието сред всички социални групи (хмм, без жените :twak: ), вследствие на това идва рационалното специализиране на социалните групи в обществените функции и като резултат следва икономическия, военния, териториалния и т.н. успех на това общество. Т.е. логическата верига е демокрация > знание > икономически просперитет.
Брънката, в която се къса тази логическа верига, е според мен в относителната независимост на инфосферата и демосферата в Древна Гърция, пък и по принцип. Наистина, в Древна Елада, а не само в Атина, е имало синкретично познание, сравнително добре разпространено в обществото - например питагореецът Епаминонд по философски скъсва с традицията на лявото и дясното. Но той, макар и ползващ познанието, е тиванец, а не демократичен атинянин, а пък спартанците въобще не се отличават с демократичност в устройството си, да не говорим за другите по-малко известни полиси, които са с тиранична форма на управление, но споделящи същото познание като атинското. Т.е. моделът на автора, който аз вярно малко упростено представих тук, дава някаква част от истината, но надали може да служи като общовалиден за всички общества през Античността, а още по-малко и за други периоди. И все пак е интересна тази разпространена предимно в американската и англоезичната историография (доколкото съм запозната изобщо) тенденция да се търсят икономически връзки, причини и следствия в историческите феномени.
Ето и пълният текст на английски:Learning from Athens
Статията поставя исторически и общохумантарни въпроси и търси отговорите им в историята на Атина и Древна Гърция; въпросите са много интересни, отговорите също са интересни, но не толкова или по-скоро са интересни, но не много верни според мен.
Основният въпрос на текста е: има ли причинно-следствена връзка между демокрацията в Атина като политическо устройство и нейния просперитет в икономическата, военната, културната области на живота, но най-вече в икономически аспект.
И може ли да твърди въз основа на случилото се в Древна Гърция, че в историята на човечеството демократичното устройство е директно, причинно-следствено свързано и с благосъстоянието на обществото. Отговорът, след дълги (и не съвсем правилни) лутания на автора, след привеждане на подбрани примери, които онагледяват тезата и пропускането на други (Ханс има за домашно да направи дисекционен анализ на всички манипулативни техники в текста ), е да, връзка между политическото устройство на обществото и неговото икономическо благосъстояние има, т.е. демокрацията води до просперитет, а тиранията до бедност. Демократичното устройство е необходимо, макар и не единствено достатъчно условие за просперитета.
Логическата връзка на автора е следната: демократическото устройство на едно сравнително неголямо общество като Атинското създава добър климат в него, което способства за разпространението на знанието сред всички социални групи (хмм, без жените :twak: ), вследствие на това идва рационалното специализиране на социалните групи в обществените функции и като резултат следва икономическия, военния, териториалния и т.н. успех на това общество. Т.е. логическата верига е демокрация > знание > икономически просперитет.
Брънката, в която се къса тази логическа верига, е според мен в относителната независимост на инфосферата и демосферата в Древна Гърция, пък и по принцип. Наистина, в Древна Елада, а не само в Атина, е имало синкретично познание, сравнително добре разпространено в обществото - например питагореецът Епаминонд по философски скъсва с традицията на лявото и дясното. Но той, макар и ползващ познанието, е тиванец, а не демократичен атинянин, а пък спартанците въобще не се отличават с демократичност в устройството си, да не говорим за другите по-малко известни полиси, които са с тиранична форма на управление, но споделящи същото познание като атинското. Т.е. моделът на автора, който аз вярно малко упростено представих тук, дава някаква част от истината, но надали може да служи като общовалиден за всички общества през Античността, а още по-малко и за други периоди. И все пак е интересна тази разпространена предимно в американската и англоезичната историография (доколкото съм запозната изобщо) тенденция да се търсят икономически връзки, причини и следствия в историческите феномени.
Comment