Радвам се, че на мен ми остава честта да публикувам тази тема.
В нея няма да има някакви исторически просветления, просто едно напомняне.
Касаещо един велик човек и епична история, човек, който може би не мога да поставя над многото други световни пълководци, но от който лично аз искрено се възхищавам и чието име е достойно да бъде идеал поне докато съществуват национална гордост и национални държави.
Понеже пак ще говоря по памет, възможно е да има неточности, които да наведат отново някого на мнение, че съм "незапознат с фактологията". Имате думата да поправите или да добавите нещо отдолу.
Бързам да уточня, че изключително държа на тази тема и тя е единствената причина за въздържанието ми в последно време. Искам да благодаря на Хана за напомнянето - предполагам неволно, но необходимо, защото бях започнал да забравям за какво всъщност съм тук
И така, ако не ме лъже паметта, днес, 11-ти август е възприет от историята като паметният, трети ден от битката при Термопилите. Или казано с други думи: 2486 години от една героична трагедия, в която и половината от казаното ако е вярно, пак заслужава да бъде изписана в аналите на историята със златни букви.
Историята на Леонид и героите е достатъчно велика, за да може да бъде разказана и сама, но считам ,че в интерес на изследователският поглед върху събитията ще бъде да нахвърлям и гръко - персийските войни около нея.
Завоеванията на Персийската империя на изток в първите години на 5-тото столетие достигат своя връх. След сравнително успешният поход срещу скитите, който този път бил осъществен и с кампания през балканския полуостров, пред могъществото на Персия се открива една нова преграда.
Това са елинистическите държави, с по - висок обществен и икономически стадии на развитие от повечето покорени персийски територии, но политически разединени.
При това тези държави представляват сила, с която империята вече се е сблъсквала. Трудното завоюване на малоазийските гръцки колонии се оказва и непостоянно и още през 494 пр.хр. Персия се изправя пред сериозно гръцко възстание, успешни действия на гръците държавици в мала Азия, и не без подкрепа на метрополийте им. За повод за възстанието може да бъде отбелязан и неуспехът в кампаниите на персийските сатрапи срещу богати гръцки острови.Възстанието е овладяно, но е създало сериозна заплаха и цената му се оказва разрушаването до основи на град Милет, могъщ йонийски град в Мала Азия, между другото метрополия, ако не ме лъже паметта на повечето стари елинистически колонии по нашето черноморско крайбрежие. Постоянната гръцка заплаха, а и несигурният - както се оказва - финикийски съюз на Персия, трайната, може би и в голяма степен културна нетърпимост на египтяните към новия завоевател - всичко това се оказват фактори, които не само поставят под въпрос доминиращото положение на Персия в средиземно море, но дори понякога направо поставят под въпрос значимото участие на Персия в средиземноморският икономически живот. Това вероятно е бил икономическият фактор, който подтиква империята да съзре в гръцките полиси враг, но и ключ към успеха на средиземноморската си политика.
Първият поход на персите бил през 494 г. под предодителството на зетя на Дарий, Мардоний. Мардоний още бил млад и наскоро оженен в тези години и този поход бил първата негова значима самостоятелна задача.
Походът бил предшестван от значителен "PR", обосноваващ персийските претенции, насочени според Херодот "само на думи срещу Атина и Еритрея", както и сериозна дипломатическа кампания от типа "земя и вода", в която капитулирали много държави и признали персийското могъщество още преди началото на похода. Мисля, че тук имаше един епизод, в който персийските пратеници, дошли в Атина и Спарта за земя и вода били хвърлени в кладенци, "да си вземат за каквото са дошли". Спартиатите при това проявили мъжество и няколко знатни от тях, същия брой като персите доброволно се съгласили да бъдат проводени като пратеници при персийският цар, с ясната идея, че той ще отмъсти на тях. Последният обаче отказал да ги приеме и ги отпратил и това ги спасило. Между капитулиралите била и Македония, според Херодотовата традиция малко "с половин уста", като даже се стигнало до убийство и прикриването му на персийски посланници на македонска земя.
При превземането на много гръцки градове, персите проявили "странност", като заменяли сходният до политическият им строй тираничен режим с демократичен. Това може би не е толкова чудно, като се има предвид, че много тирани, в т.ч. Милтиад, се оказали сериозни противници на персийската власт, а Милтиад открито приканвал към предателство персийските велможи. В следствие на таз кампания Милтиад избягал в Атина, където имал място в колегията на деветте стратези и го чакала ключова роля в спасяването на града.
Силите на Мардоний, включващи и сериозен флот, напредвали бързо, и превзели голям брой острови и селища, много от които таже без бой, вкл. остров Тасос. Но при Атонският полуостров, макар че последният включва доста и дълбоки заливи, бедствие застигнало персийският флот - страшна буря разбила флота в скалите, като жертвите били около 20 000(според данни на Херодот).
През това време пехотните сили, командвани лично от Мардоний и стануващи някъде в или в близост до македония, вероятно по река Бистрица, били нападнати от местното население - тракийското племе на бригите. Необичайно наистина, но Мардоний, имащ зад себе си Македония и силни крепости - Ейон, Акант и т.н. задържал цялата си значителна войска и провел кампания по умиротворяване на бригите, която все пак завършил успешно, но походът му приключил, защото освен страшните загуби на флота, пехотните му сили претърпяли сериозни загуби от бригите.
Кампанията срещу Гърция продължила, този пъд главнокомандващите били двама - Датис и Артаферн. Походът е датиран за 490 г. пр.н.е. Отчетена била грешката за неучастието на конни войски в решителни етапи на кампанията, поради това новопостроеният флот включвал и съоръжения за превоз на конете. Напредването на армията се осъществявало главно чрез флот, паднали Наксос и Еритрея и персийският флот тръгнал към атическият дем Маратон, където смятал да дебаркира и очаквал дори атиняните сами да напуснат града си от страх.
Атиняните изпратили вестители, с които да молят за помощ за отбраната на града си. Атински бързоходец пробягал за два дни разстоянието между Атина и Спарта, но спартанците, макар че взели решение да пратят помощ, решили да не го правят веднага, тък като това било в разрез с техните закони и в момента празнували празника на някакво божество.
Атиняните останали сами срещу опасността, тяхната около 10 000 армия била изправена срещу значително по - многоброен враг, при това в мненията нямало единение. Стратезите се разделили 5 на 5, като полвината смятали, че е редно да се приберат зад стените на града и оттам да се бранят, другите смятали, че като се приберат, отстъпят пред персите и последните опожарят и разграбят всичко, в околността, оставят ги с недостатъчна храна и вода, бойният дух бързо ще падне и ще разполагат и с по - слаби сили тогава, отколкото днес. Думата да вземе окончателно решение била дадена на архонта - полемарх Калимах(явно пост, позагубил значение спрямо комисията на стратезите). Милтиад говорил на Калимах преди гласуването и последният взел решение в полза на атаката. Стратезите отстъпили на Милтиад правото да командва войската(иначе я командвали ротационно), но той не предприел атака, преди да дойде денят, в който му се полагало да командва.
В помощ на атиняните дошли 1000 бойци от малкото близко градче - Платея - вероятно по - голямата част от войската му. Това вдигнало бойният дух в гръцките редици и нито атиняни, нито перси забравили тази постъпка.
Милтиад отслабил центъра, който трябвало да се изправи срещу титулярно силният персийски център, и подсилил крилата. След това предприел атака на бегом. Персите считали постъпката на атиняните за самоубийство, маратон бил избран заради удобният терен за конница и стрелци, а атиняните нямали нито едното от двете, за разлика от персите. Въпреки това, макар и силният персийски център да удържал победа над атиняните, атинските крила "прорязали" персийската войска, не давайки особено време за намеса нито на конница, нито на стрелци и дефакто разпръснали войската. Персите побягнали към корабите, част от които били подпалени преди да успеят да вдигнат котва, а няколко били завладени. По Херодот жертвите били 6400 перси и чисто 192 атиняни, единият от които бил геройски загиналият полемарх Калимах, решителният елемент за провеждането на тази битка.
Персите се оттеглили, а атиняните на бегом се върнали към града си поради опасността от друг десант откъм морето. Предшествал ги бегач, който избягал всичките около 41 км. след битката, извикал "Радвайте се, атиняни, ние победихме" и паднал мъртъв от умора. Персите се ослушали известно време за десант, този път от по - на север в околностите на Атина, но когато видяли очакващите ги сили, били една котва в морето и отплували за Азия.
С малко закъснение цъфнали и спартиатите в Маратон, като единствено успели да се порадват на следите от битката и на атинското мъжество, поздравили атиняните и се оттеглили.
Последвало известно затишие. Персийският цар - Ксеркс, воюващ с египет, нямал особени мераци да напада и гърци, но Мардоний постоянно го "зарибявал" за това, като може би по този начин се надявал да възстанови и изгубената си воинска чест. Ключов момент било и пратеничеството на тесалийският род на Алевадите, обещаващи подкрепа за персийския цар в кампания срещу Гърция в подкрепа на тяхна кампания в Тесалия.
Ксеркс се съгласил накрая и подготвил страховит поход, най - големият досега, който смятал да оглави лично. Воини и флот събрал от всички покорени народи, също и материали и пари. Три години прекопавал канал през оказалият се опасен атонски полуостров, като най - много тук се проявли финикийците, прокопавайки канала с известен инжинерен замисъл и снабдявайки зле организираната войска с провизии.
Вдигнат бил и мост над Босфора от финикийци и египтяни. Буря обаче отнесла и двата моста, и Ксеркс наредил пазачите и строителите да бъдат обезглавени, а "непослушното" море - бичувано от робите на живият бог
Изграден бил тип потонен мост(по - точно два) от корабите на финикийци, гърци и египтяни, като бил оставен и проход за преминаващи кораби. По мостовете преминала цялата войска, обоз и добитък.
След това Ксеркс извършил преброяването, в което според Херодот наброил 1 700 000 войска, цифра, която вече нееднократно сме поставяли на обсъждане като неприемлива, но и малко странна на фона на другите му, доста по - умерени цифри.
Този страховит поход пропагандата на Ксеркс твърдяла, че е срещу Атина, но вероятно и на слепите било ясно, че това чудо, което идва, не е събрано само за Атина и само с Атина няма да се задоволи. Много градове бързешком капитулирали пред завоевателя.
Темистокъл, вероятно през въпросната 480-та година епонимен архонт в Атина, правел всичко възможно да възстанови бойния дух в града. Неясното предсказание на делфийския оракул за дървена стена на Атина той разтълкувал като необходимост от строеж на кораби(дървени стени) и евакуация на остров Саламин.
Армия била изпратена да пресече форсирането на персийската армия в темейската долина. Ксерксовата армия обаче, явно отпочинала, се движела бързо и гърците били изненадани с вест от македонския цар че темейската долина е вече форсирана. Армията се върнала на коринтският провлак, където имало събрание и се решило да се отбраняват две основни места: по суша Термопилският проход, широк на места толкова, че да минава само една кола, на запад с надвесена над него непроходима планина, на изток с плаж, тресавища и стръмен морски бряг, в района на който има топли извори, даващи вероятно и името му, по море Артемизий - тесен проток в района между Магнезия и остров Евбея със светилището на Артемида на него.
Успоредно с това коринтяни и спартиати преграждали пристанищата на реката Коринтски Истъм, опитвайки се да създадат надеждан крепост срещу морско нападение в района. Голяма част от елините считали тази "крепост" за надеждна защита и един от най - големите спорове в тази война бил дали сражението по море не трябва да се даде там
Събранието било разпуснато и гръцките сили потеглили по суша и море да отбраняват страната си.
---------------------------------------------------------------
Спартиатите изглежда не давали сериозни шансове на гръцката отбрана. Фактически било ясно, че слабите гръцки сили могат известно време да удържат, но едва ли да спрат чудовищната Ксерксова сухопътна сила, която пък обаче не се очаквало да е твърде дълго боеспособна и като че ли било предрешено, че сериозните боеве за Гърция ще се водят по море.
От друга страна Термопилите имали ключово значение за Атина и Беотийските градове. Те давали още време за подготовка и евакуация.
Вероятно при такава преценка на ситуацията спартиатите изпратили един от своите двама царе" Леонид, от рода на Хераклидите, с неустановена рожденна дата, да помага за гръцката кауза при Термопилите.
Помощта, която изпратила най - страховитата пехота на Гърция, срещу силата, за която в последствие ще пишат по паметниците - и вероятно много гърци са вярвали действително че е била 3 000 000 врагове, била повече от символична! Леонид можел да вземе със себе си 300 спартиати и съответната съюзническа войска, общо около 1000 човека. Въпреки това Леонид не се отказал, и го последвали 300 знатни спартански мъже, на които Херодот твърди, че е знаел до един имената, ако и списъкът да не е стигнал до нас.
Задачата била ясна, Спартанският боец дори и в такава тежка ситуация не можел да си позволи лукса да се изплаши и да избяга. Още преди да тръгнат от Спарта, Леонид и бойците му знаели, че отиват на почти сигурна смърт.
Доказва го и епизода, разиграл се преди заминаването от Спарта между Леонид и неговата съпруга, дъщеря ако не се лъжа на доведеният му брат. Според традицията тя се тръшкала и вайкала и питала Леонид:
"Какво да правя аз сега, когато ти напуснеш Спарта?"
"Намери си добър мъж и му роди добри деца!" - твърдо й отговорил Леонид.
Другата страна на това е съдбовното предсказание, направено за Спарта във войната. На въпросът "Може ли да бъде спасена Спарта във войната" оракулът предрекъл, че цената на спасението ще е смъртта на единият от царете на Спарта. Т.е. в очите на Спартиатите походът на Леонид може да е бил и необходима саможертва в името на спасението на града. Определено походът обаче носи и известната доза сепаративна политика на пелопонесците; малко по - голяма войска не и намалила значително отбранителните сили, особено пък по море, но би дала значително по - голям шанс за победа на своя цар.
Спартанската армия напуснала Спарта и се отправила към Термопилите. По пътя Леонид твърдял, че е авангард на сериозни гръцки сили, готови да се изправят срещу Керкс. Посредством тези полунеистини, а и с видимото си мъжество и позната бойна слава армията на Леонид се увеличила по пътя и към Термопилите наброявала вероятно около 4000 - 4200 души, а при прохода заварила гръцки сили и войни от Фокида и околностите, общо около 3000 души, които се обвързали с клетва за вярност към Леонид като към главнокомандващ.
Проходът имал остатъци от стара кула и стена, които защитниците се били заели да възстановят. Приготовленията приключвали, когато се разбрало, че Ксеркс е вече от другата страна на прохода.
Персийски съгледвач тръгнал да минава през прохода и попаднал на група спартиати, които оправяли косите си. Той явно не ги доближил твърде много, но му направило впечатление това, че те го забелязали и ... продължили да оправят косите си, сякаш че той не съществувал. Това странно презрение към могъщите сили било веднага докладвано на персийския цар.
(Можем да вметнем, че този епизод е малко под ясно съмнение. Херодот обича разкази, в които добрите воини проявяват презрение към по - слабите, мисля, че негов беше разказът за скити, строени в боен ред, които точно преди началото на битката групово подгонват заек, изтърчал пред редиците им, показвайки презрение към врага и повишен интерес към заека)
Демарат, спартански помощник на Ксеркс смятал, че спартанците няма да отстъпят и искал незабавно нападение. Ксеркс обаче не повярвал на думите му и зачакал, надявайки се да изплаши врага с количество
На петият ден чакане обаче му омръзнало. Пратениците му държали цветиста реч, описвайки могъществото на персийската войска и безполезността на съпротивата. На тези думи Леонид отговорил с лаконичното "Molon labe!" (транскрипция на английски, за съжаление не мога да докарам гръцки) - т.е. "Ела и превземи!" На гневната забележка, че при такъв отговор след малко слънцето за гърците ще бъде закрито от стрели, друг спартиат извикал: "Толкова по - добре, значи ще се бием на сянка!"
Разярен, Ксеркс изпратил мидийците в атака.
Леонидовата армия била разпределена по следния начин: три основни звена вземали участие в боя: едно посрещало врага напред, в близост до най - тясното място на прохода, като постепенното разширяване давало възможност на гърците да участват освен с по - добре въоръжени и по - добре обучени мъже, и с повече на брой по фронтовата линия. Броят на персите не ги ползвал с нищо, основната част оставала впримчена отвъд теснината и отново нямало особена полза нито от стрелите в гръб на своите при голямо разстояние, малък ъгъл и видимост, нито пък от конницата им. Нахлуващите малки групи били избивани или изхвърляни през стръмнините в морето.
В близост до укрепленията чакали втората и третата част, като втората се включвала в боя веднага, щом първата почнела да отстъпва и умишлено удряла на бяг, изтегляйки се бързо от полесражението. Втората част, понякога подпомогната и от първата, отново изтласквала враговете в близост до теснината. В това време нейната позиция от преди това била заемана от третата част, а частта, която преди това била на бойното поле, се възстановявала и почивала и се грижела за ранените си.
По този начин Леонид решил ключов за войската си проблем. Макар и с малък брой, армията му успешно удържала вражите атаки, като при това винаги разполагал с 1/3 от армията си със свежи сили и готова за бой и 1/3 - почиваща си и подготвяща се за активни действия.
От друга страна той имал фокейски хоплити, охраняващи една пътечка, за кояот знаел ,че е проход към планината. Те били около 1000 на брой, задължили се към него с клетва като доброволци да охраняват прохода и вероятно е можел да ги извика на помощ при опасност от пробив.
Никак не стоели обаче така нещаа при Ксеркс. Мидийсите и кисийците, нападащи под ударите на бичове, гинели като мухи. Без никакъв успех армията му дала голям брой жертви.
За да сломи неочакваната съпротива Ксеркс изтеглил армията си и пуснал напред елитното звено на брат си Хидарн - т.нар. безсмъртни - царската Гвардия. Същият успех. Или по - точно неуспех. Херодот го отдава не само на подготовката, но и на разликите във воръжението - гръцките копия били по - дълги и вършели по - добра работа в местността, особено що се отнася до избутване на враговете. В хода на действията Ксеркс на три пъти скачал от страх за войската си и за самия себе си.
На следващият, втори ден, Ксеркс не сменил тактиката си, но сменил подхода си. Вече не толкова напорът и изтласкването на войската на противника бил важен, а съприкосновението с противника; според Херодот вече се търсело раняване на противника на всяка цена, без значение характера на раната. Резултатът обаче не бил с нищо различим от предния ден, много жертви от страна на персите и никакъв изглед за победа.
Но следобедът на същият втори ден при него се явил Ефиалт, който с надежда за облаги издал на Ксеркс пътеката, по която можел да заобиколи прохода. Същият този мъж по - късно бил обявен извън закона с награда за главата му и бил убит, но кел файда...
Ксеркс се хванал за думите му като удавник за сламка и веднага изпратил с него Хидарн и групичката му от около 10 000 воини да обиколят по пътеката.
Настъпил третият, паметен ден от битката - 11.08.480 г. пр.хр. Докато в прохода персийското мазало продължавало, армията на Хидарн и Ефиалт си пробивала път през горичката. Първоначално размърдването на горичката не направило впечатление на фокейците и те си помислили, че е вятър, но после шумът от придвижването го вдигнал на оръжие и те алармирали Леонид за опасността.
Виждайки фокейците, Хидарн се изплашил. Строени и готови за бой, те по облекло и вид наподобявали спартиати. Той попитал Ефиалт да не би това да са подкрепления от Спарта, но когато узнал истината, заповядал атака. Малобройни и с неясен противник срещу себе си, при невъзможност да атакуват силите му и да нанесат поражение, фокейците се топяли от персийските стрели и нападения и побягнали по планината. Мислели си, че целият поход е заради тях и дори се спрели за да се предадат на врага с цел да спасят родината си. Но персите не им обръщали никакво внимание, те бързали надолу, където с оредели редици и вече уморени, спартиатите продължавали да отбраняват прохода.
Сутринта на този ден Леонид освободил тези от армията си, неангажирани лично към него и с малка група от около 1300 човека продължил боевете. Преди да започне сутрешният бой, той дал на войните си закуска. "Яжте добре" - казал им той - "защото довечера ще прислужвате в царството на Хадес".
Традицията описва и един спартански воин, който се "скатал". Направил се на болен човека и не се явил на битката и това го спасило, успял да избяга и да се върне в Спарта. Там загубил общественото си положение и доброто си име, на фитидий вече не можел да присъства, нито да гласува и живеел по - презряно и от роб. Но все пак ако това е истина, може би в някаква степен и на него дължим сведенията за битката.
Ксеркс сутринта направил само богослужение и чак към обед пристъпил към действия. В ранният следобед той се надявал да прегази спартиатите, съвместно с заобиколилият ги отстрани Хидарн. Приготвил цялата си армия за атака и ... отново бил изненадан - спартиатите нахлули отвъд най - тясната част на прохода, избивайки голям брой перси. Възможно е това да е била последна, отчаяна атака, но лично на мен по - скоро ми прилича на опит да се предвари атаката на огромната армия срещу намалелите сили на Леонид. Преди спартиатите са имали възможността да изолират и със свежи сили да убиват малки групички от Ксерксовата армия, сега обаче тези малки групи ще бъдат по - големи от гръцките в следствие на масовото нахлуване. Сблъсъкът одвъд теснината обаче ще принуди персите нападайки да навлизат в теснината, което ще забави устрема им и много от тях ще паднат от скалите или ще бдат изпомачкани.
Точно това и станало. Хиляди перси намерили гибелта си не от враже оръжие, а от устрема на собствената си армия. Двама от доведените братя на Ксеркс загинали в този щурм.
Всъщност и вражето оръжие вече не било такова, като преди. Повечето гърци вече нямали каквито и да е копия и се сражавали само с мечове. В този бой паднал Леонид пред очите на бойците си - вероятно прострелян, а гърците били изтласкани и отстъпили.
И точно тук спартиатите и придружаващщите ги воини спретнали на своят героичен пълководец една истинска малка Илиада... В стремежа си да си върнат тялото на вожда, те контраатакували и четири пъти обръщали врага си в бягство. Накрая взели трупа на Леонид и го отнесли със себе си, като не пропуснали да сплашат и накарат да отстъпи и подготвящият се за минаване през прохода Ксеркс.
По това време цъфнал и Хидарн и гърците отстъпили от прохода, прикрили се зад стената и до хълма в близост. Тиванците били откъснати от тях, сражението гърците продължили с изтъпените си мечове, с ками или с юмруци, зъби и нокти, докато били затрупани от вражите пълчища, стрели или от срутените бойници на възстановената стена.
Светлозелен от бяс, Ксеркс наредил да се изнамери между труповете трупа на Леонид, да му се отсече главата, а остатъкът да се разпъне на кръст.
По - късно гърците събрали костите на воините си и ги погребали, като спартанците за Леонид оказали невидени почести и дори рев и мъка, нетипични за нация, при която гибелта в бой е не просто нормален край, а желана съдба.
В памет на Леонид на хълма издигнали каменен лъв. За гърците това бил символът на мъжество и на царска власт и нищо по - добре не би паснало за техният цар.
В близост до прохода имало и надписи. Общият надпис гласял "Тук всичко 4 000 пелопонесци се сражаваха против силите на 3 000 000 врази".
Имало и надпис специално за спартиатите, който на латински присъства и в моя подпис. На български език надписът гласи нещо като:
"Странниче, върви, кажи на лакедемонците, че верни на техните завети тук положихме кости"
Равносметката по съвременни представи е за загуби от порядъка на 1500-2000 гърци, докато победата през този ден струвала на персийската армия цифра до 20 000 жертви.
----------------------------------------------------------------
Битката при Артемизий също приключила. Според сведенията малко над 300 гръцки кораба срещнали там 3 пъти по - голям флот и удържали пролива, докато накрая били принудени да се оттеглят. Персийската армия и по суша, и по море вече доминирала в района на Атическия полуостров. Първа радост им била да подпалят и да сринат до основи малкият градец - Платея, проявил наглостта да им се противопоставя в предходни кампании. Но, следвайки традицията на древните, Платея в гибелта си явно ги проклела
Забавянето обаче дало възможност на Темистокъл да завърши евакуацията на града и по този начин възможността да докаже максимата "Град, съхранил своите мъже е запазил най - сигурната си защита"(по "Перси" на Есхил).
В един епизод, който съм срещал отдавна и не си спомням вече къде, се говори за това, че 500 младежи от Атина, вдъхновени от подвига на Леонид поискали да останат да бранят града. Темистокъл им разрешил. Те посрещнали врага на стените, на Акропола и задържали врага почти цял ден, но накрая положението им станало критично и се опитали да се оттеглят по пътя на "дългите стени", т.е. към пристанището. Не успели и се укрепили в храма на Атина Палада, който бил срутен и запален и това била първата изцяло унищожена постройка в Атина, като това било видно и от Саламин.
Дървените стени са вече вдигнати и плуват, но гръцкият и в основата си Атино - Коринтски флот на наварха Еврибиад(Спарта) с Темистокъл за помощник е несигурен. По същество повечето моряци търсят сушата и защитата на коринтският провлак. Бойци постоянно дезертират от и без това малките сили на гърците. Темистокъл бурно защитава тезата, че коринтският провлак е затвор и изходът от него е пак нежеланата битка в открито море, докато тук, Саламин, добре познат на Атинските търговци е чуден проход за гръцките кораби и ужасен за тежкотоварните персийски. Еврибиад кандисва, виждайки факта, че рискува да остане пълководец без войска и с хитрост Темистокъл "убеждава" персите, че гръцкият флот ще бяга към Коринт, като по този начин ги кара да понавлезат и да затворят изхода на Саламин по море.
Персийският цар си прави трон на един хълм, за да гледа величието си, а 400 най - знатни перси заедно с целия им антураж са стоварени на едно островче, окъдето да избиват опитващите се да бягат гърци - един вид елитен "лов на гърци".
Не се и очаквало нещо повече от разнородният гръцки флот с около 300 кораба, изправен този път срещу цифра между 700 и 800 кораба, добре екипирани.
Вместо това гръцкият флот излиза на бой, строен в килватерни редици.
Датата май беше нещо като 28.09. - естествено, условно...
В опит да го пресрещне персийският флот навлиза навътре и тук става издънката. Плитчини и подводни скали вършат добра работа относно персийските кораби, редиците им се объркват и в следствие на това объркване флагмандецът им излиза в предните линии. Съответно след ожесточени битки е потопен. В персийският флот настава хаос. Всеки с малко по - голям кораб дава някакви сигнали и никой не го разбира, всеки чете каквото си иска. Финикийците, казват, побягнали. При условие, че те след това поемат основния удар, притиснати са и корабите им засядат в плитчините в опит да се отбраняват и маневрират, по скоро си мисля за опит за маневра от страна на финикийските кораби, който, дори и да са бягали, остават единствените, действащи организирано. Виждайки финикиците, че уж бягат, всички останали персийски кораби си задали въпроса - ами че те с какво са по - добри и те побягнали.
Горчиво платили и 400-те персийски величия за Леонид и хората му. Никой от тях не напуснал жив малкия остров.
Загубите не помня, но нещо като 200 кораба мисля че се твърдеше за Персия и по - малко от 50 за гърците. Ксеркс бързо си взел чуковете и демонтирал трона.
Разбира се, най - голямата глупост тепърва му предстояла. Обезглавил финикийските адмирали и люто заплашил със смърт и други добрини много от останалите финикийски офицери, като им обещал скорошен съд.
През нощта на същия ден финикийците за пореден път доказали, че остават най - качествената част от неговата войска. Когато повечето часовои спяли, те ги приспали допълнително и под носа и в стана на Ксеркс реализирали заговор, с който вдигнали всичките си кораби и отплували, необезпокоявани от никой, дори и от гърците. Ксеркс вилнял и заплашвал, че следващият му поход ще е срещу Финикия, но не е ясно кого заплашвал, на финикийците вече можел само да помаха с бяла кърпа.
При това положение работата била вече нещо по - лошо от порпаднала битка, чист крах.
Най - качествената част от флота вече я нямало.
При това остатъкът наскоро била претърпяла жестоко поражение поради разбирателството на своите адмирали.
И като качествен флот общо взето оставали разни критяни и малоазийски гърци, които в общи линии били гърци и при настоящите условия на тях не можело кой знае колк ода се разчита.
Така че съвсем логично Ксеркс свирил отбой, като според Херодот дори зарязал армиите си и се отнесъл с висшия щаб, оставяйки голямата част от пехотата си да отстъпва под закрилата на съдбата.
Съдбата никак не била благосклонна и Херодот разправя за срутвания на лед на река Стримон и за потънал в кърви Босфор, от който войниците пият вода....
И за това, че единици са щастливите, видяли пак родината си.
Следващата година заварва обаче Мардонии с 30 000 армия, и срещу него нова звезда - Павсаний от Спарта с може би 3 пъти по - малка армия. Презрителното отношение на Павсании към другите гърци, освен спартиатите е пословично, твърди се че даже е причина за отказ от доминираща роля над гръцкия съюз. И така, Павсании не бързал да сбутва Мардоний заради Атина. Мардоний изтълкувал това в поведението му като страх, атакувал, и при развалините на Платея претърпял страхотно поражение, като самият той загинал в боя. Основните епизоди от освобождението на същинска Гърция приключили, но не и гръцката кампания. Кимон например, синът на Милтиад, предприел поход на север и след неколкомесечна обсада ликвидирал Ейон на река Стримон - сериозна крепост и подстъп към същинска Гърция. Павсаний пък повилнял със спартанската армия в района на Тракийски Херсонес и околността, па превзел град Византион и ликвидирал подстъпите през Босфора. Увенчаването с лаври обаче дошло през същата 479 г. пр.н.е., когато гръцки колонии, в т.ч. мисля Ефес и Халикарнас вдигат възстание против персийската власт. Те обаче са заплашени от огромна персийска армия и флот, какъвто нямат и искат помощ от Гърция. Обединеният флот под предводителството на спартанеца Лоетихид и атинянина Ксантип взема леко откаченото решение въпрки опасното време да сече егейско море едва ли не по средата, за да стигне навреме. И стига. Отново с килватерна редица, н отози път с малко повече притискане, обиколки и чупене на греблата гърците печелят и помагат на възстанниците точно навреме. Сериозна заплаха стават и бунтовете и размирните настроения на сатрапите в персийската империя и империята изоставя гръцката си кампания. Независимостта на Гърция е постигната!
Този сблъсък има последици върху целият тогавашен свят. Споменахме за размириците в Египет. В качеството си на съюзник Тир дава заповед на метрополиите си да нападат гръцките колоний по средиземноморието. Картаген получава директна заповед за нахлуване в Сицилия.
Всъщност той чака и само това, Сиракуза му е стар противник. Голяма картагенска армия дебркира в Сицилия, но при река Химера през 480 г. бива разбита от сиракузкия тиранин Гелон. Картагенците обаче въвличат в борбата и етруските, които през 474 г. биват разбити от братът на Гелон - Хиерон в морска битка при Куме. Етруските, които и без това са в криза и поради въздигането на екви, волоски и самнити, задълбочават кризата, което дава възможност на Рим бързо да се развие и му откриват пътя в италия, защото Рим именно в тези години присъединява латини и херники и предприема контраофанзива срещу агресивните околни племена. Дали да напомним 20-тина години по - рано едно име само: Ларс Порсена. Истински или не, той ясно показва как са гледали етруските даже и в по - ранен период на римската експанзия, както и какво е било съотношението на силите. И ако в 80-те и 70-те години на 5-ти век имаха възможността да отделят сериозно внимание на римската заплаха, вероятно положението на Рим пак щеше да бъде същото.
Войната увеличава значението на Гърция и намалява значението на Финикия като фактор в средиземно море. Оттук нататък Тир неколкократно попада под чуждо господство или влияние. Това пък дава възможност на Картаген, ако и не най - стара колония на Тир, да обедини останалите му колонии и финикийски градове в Африка, Испания и на островите и да поеме пътя към велика средиземноморска сила.
Историята за Леонид може и да е достоверна, а може и да не е чак до там. Дори и да е по - недостоверна даже и от Илиада(което едва ли може да се случи), все пак тя отразява един идеал и ценности, едновременно много разбираеми и малко чужди в днешното време, една рецепта как се гради велика нация и един идеал, какво представляват достойните мъже. За това е може би по - добре да не го рушим, още повече, че как точно е било - никой вече няма да стане от гроба и да ни каже.
Вечна памет на героите и дано малко от техните качества се прехвърлят и при нас.
В нея няма да има някакви исторически просветления, просто едно напомняне.
Касаещо един велик човек и епична история, човек, който може би не мога да поставя над многото други световни пълководци, но от който лично аз искрено се възхищавам и чието име е достойно да бъде идеал поне докато съществуват национална гордост и национални държави.
Понеже пак ще говоря по памет, възможно е да има неточности, които да наведат отново някого на мнение, че съм "незапознат с фактологията". Имате думата да поправите или да добавите нещо отдолу.
Бързам да уточня, че изключително държа на тази тема и тя е единствената причина за въздържанието ми в последно време. Искам да благодаря на Хана за напомнянето - предполагам неволно, но необходимо, защото бях започнал да забравям за какво всъщност съм тук
И така, ако не ме лъже паметта, днес, 11-ти август е възприет от историята като паметният, трети ден от битката при Термопилите. Или казано с други думи: 2486 години от една героична трагедия, в която и половината от казаното ако е вярно, пак заслужава да бъде изписана в аналите на историята със златни букви.
Историята на Леонид и героите е достатъчно велика, за да може да бъде разказана и сама, но считам ,че в интерес на изследователският поглед върху събитията ще бъде да нахвърлям и гръко - персийските войни около нея.
Завоеванията на Персийската империя на изток в първите години на 5-тото столетие достигат своя връх. След сравнително успешният поход срещу скитите, който този път бил осъществен и с кампания през балканския полуостров, пред могъществото на Персия се открива една нова преграда.
Това са елинистическите държави, с по - висок обществен и икономически стадии на развитие от повечето покорени персийски територии, но политически разединени.
При това тези държави представляват сила, с която империята вече се е сблъсквала. Трудното завоюване на малоазийските гръцки колонии се оказва и непостоянно и още през 494 пр.хр. Персия се изправя пред сериозно гръцко възстание, успешни действия на гръците държавици в мала Азия, и не без подкрепа на метрополийте им. За повод за възстанието може да бъде отбелязан и неуспехът в кампаниите на персийските сатрапи срещу богати гръцки острови.Възстанието е овладяно, но е създало сериозна заплаха и цената му се оказва разрушаването до основи на град Милет, могъщ йонийски град в Мала Азия, между другото метрополия, ако не ме лъже паметта на повечето стари елинистически колонии по нашето черноморско крайбрежие. Постоянната гръцка заплаха, а и несигурният - както се оказва - финикийски съюз на Персия, трайната, може би и в голяма степен културна нетърпимост на египтяните към новия завоевател - всичко това се оказват фактори, които не само поставят под въпрос доминиращото положение на Персия в средиземно море, но дори понякога направо поставят под въпрос значимото участие на Персия в средиземноморският икономически живот. Това вероятно е бил икономическият фактор, който подтиква империята да съзре в гръцките полиси враг, но и ключ към успеха на средиземноморската си политика.
Първият поход на персите бил през 494 г. под предодителството на зетя на Дарий, Мардоний. Мардоний още бил млад и наскоро оженен в тези години и този поход бил първата негова значима самостоятелна задача.
Походът бил предшестван от значителен "PR", обосноваващ персийските претенции, насочени според Херодот "само на думи срещу Атина и Еритрея", както и сериозна дипломатическа кампания от типа "земя и вода", в която капитулирали много държави и признали персийското могъщество още преди началото на похода. Мисля, че тук имаше един епизод, в който персийските пратеници, дошли в Атина и Спарта за земя и вода били хвърлени в кладенци, "да си вземат за каквото са дошли". Спартиатите при това проявили мъжество и няколко знатни от тях, същия брой като персите доброволно се съгласили да бъдат проводени като пратеници при персийският цар, с ясната идея, че той ще отмъсти на тях. Последният обаче отказал да ги приеме и ги отпратил и това ги спасило. Между капитулиралите била и Македония, според Херодотовата традиция малко "с половин уста", като даже се стигнало до убийство и прикриването му на персийски посланници на македонска земя.
При превземането на много гръцки градове, персите проявили "странност", като заменяли сходният до политическият им строй тираничен режим с демократичен. Това може би не е толкова чудно, като се има предвид, че много тирани, в т.ч. Милтиад, се оказали сериозни противници на персийската власт, а Милтиад открито приканвал към предателство персийските велможи. В следствие на таз кампания Милтиад избягал в Атина, където имал място в колегията на деветте стратези и го чакала ключова роля в спасяването на града.
Силите на Мардоний, включващи и сериозен флот, напредвали бързо, и превзели голям брой острови и селища, много от които таже без бой, вкл. остров Тасос. Но при Атонският полуостров, макар че последният включва доста и дълбоки заливи, бедствие застигнало персийският флот - страшна буря разбила флота в скалите, като жертвите били около 20 000(според данни на Херодот).
През това време пехотните сили, командвани лично от Мардоний и стануващи някъде в или в близост до македония, вероятно по река Бистрица, били нападнати от местното население - тракийското племе на бригите. Необичайно наистина, но Мардоний, имащ зад себе си Македония и силни крепости - Ейон, Акант и т.н. задържал цялата си значителна войска и провел кампания по умиротворяване на бригите, която все пак завършил успешно, но походът му приключил, защото освен страшните загуби на флота, пехотните му сили претърпяли сериозни загуби от бригите.
Кампанията срещу Гърция продължила, този пъд главнокомандващите били двама - Датис и Артаферн. Походът е датиран за 490 г. пр.н.е. Отчетена била грешката за неучастието на конни войски в решителни етапи на кампанията, поради това новопостроеният флот включвал и съоръжения за превоз на конете. Напредването на армията се осъществявало главно чрез флот, паднали Наксос и Еритрея и персийският флот тръгнал към атическият дем Маратон, където смятал да дебаркира и очаквал дори атиняните сами да напуснат града си от страх.
Атиняните изпратили вестители, с които да молят за помощ за отбраната на града си. Атински бързоходец пробягал за два дни разстоянието между Атина и Спарта, но спартанците, макар че взели решение да пратят помощ, решили да не го правят веднага, тък като това било в разрез с техните закони и в момента празнували празника на някакво божество.
Атиняните останали сами срещу опасността, тяхната около 10 000 армия била изправена срещу значително по - многоброен враг, при това в мненията нямало единение. Стратезите се разделили 5 на 5, като полвината смятали, че е редно да се приберат зад стените на града и оттам да се бранят, другите смятали, че като се приберат, отстъпят пред персите и последните опожарят и разграбят всичко, в околността, оставят ги с недостатъчна храна и вода, бойният дух бързо ще падне и ще разполагат и с по - слаби сили тогава, отколкото днес. Думата да вземе окончателно решение била дадена на архонта - полемарх Калимах(явно пост, позагубил значение спрямо комисията на стратезите). Милтиад говорил на Калимах преди гласуването и последният взел решение в полза на атаката. Стратезите отстъпили на Милтиад правото да командва войската(иначе я командвали ротационно), но той не предприел атака, преди да дойде денят, в който му се полагало да командва.
В помощ на атиняните дошли 1000 бойци от малкото близко градче - Платея - вероятно по - голямата част от войската му. Това вдигнало бойният дух в гръцките редици и нито атиняни, нито перси забравили тази постъпка.
Милтиад отслабил центъра, който трябвало да се изправи срещу титулярно силният персийски център, и подсилил крилата. След това предприел атака на бегом. Персите считали постъпката на атиняните за самоубийство, маратон бил избран заради удобният терен за конница и стрелци, а атиняните нямали нито едното от двете, за разлика от персите. Въпреки това, макар и силният персийски център да удържал победа над атиняните, атинските крила "прорязали" персийската войска, не давайки особено време за намеса нито на конница, нито на стрелци и дефакто разпръснали войската. Персите побягнали към корабите, част от които били подпалени преди да успеят да вдигнат котва, а няколко били завладени. По Херодот жертвите били 6400 перси и чисто 192 атиняни, единият от които бил геройски загиналият полемарх Калимах, решителният елемент за провеждането на тази битка.
Персите се оттеглили, а атиняните на бегом се върнали към града си поради опасността от друг десант откъм морето. Предшествал ги бегач, който избягал всичките около 41 км. след битката, извикал "Радвайте се, атиняни, ние победихме" и паднал мъртъв от умора. Персите се ослушали известно време за десант, този път от по - на север в околностите на Атина, но когато видяли очакващите ги сили, били една котва в морето и отплували за Азия.
С малко закъснение цъфнали и спартиатите в Маратон, като единствено успели да се порадват на следите от битката и на атинското мъжество, поздравили атиняните и се оттеглили.
Последвало известно затишие. Персийският цар - Ксеркс, воюващ с египет, нямал особени мераци да напада и гърци, но Мардоний постоянно го "зарибявал" за това, като може би по този начин се надявал да възстанови и изгубената си воинска чест. Ключов момент било и пратеничеството на тесалийският род на Алевадите, обещаващи подкрепа за персийския цар в кампания срещу Гърция в подкрепа на тяхна кампания в Тесалия.
Ксеркс се съгласил накрая и подготвил страховит поход, най - големият досега, който смятал да оглави лично. Воини и флот събрал от всички покорени народи, също и материали и пари. Три години прекопавал канал през оказалият се опасен атонски полуостров, като най - много тук се проявли финикийците, прокопавайки канала с известен инжинерен замисъл и снабдявайки зле организираната войска с провизии.
Вдигнат бил и мост над Босфора от финикийци и египтяни. Буря обаче отнесла и двата моста, и Ксеркс наредил пазачите и строителите да бъдат обезглавени, а "непослушното" море - бичувано от робите на живият бог
Изграден бил тип потонен мост(по - точно два) от корабите на финикийци, гърци и египтяни, като бил оставен и проход за преминаващи кораби. По мостовете преминала цялата войска, обоз и добитък.
След това Ксеркс извършил преброяването, в което според Херодот наброил 1 700 000 войска, цифра, която вече нееднократно сме поставяли на обсъждане като неприемлива, но и малко странна на фона на другите му, доста по - умерени цифри.
Този страховит поход пропагандата на Ксеркс твърдяла, че е срещу Атина, но вероятно и на слепите било ясно, че това чудо, което идва, не е събрано само за Атина и само с Атина няма да се задоволи. Много градове бързешком капитулирали пред завоевателя.
Темистокъл, вероятно през въпросната 480-та година епонимен архонт в Атина, правел всичко възможно да възстанови бойния дух в града. Неясното предсказание на делфийския оракул за дървена стена на Атина той разтълкувал като необходимост от строеж на кораби(дървени стени) и евакуация на остров Саламин.
Армия била изпратена да пресече форсирането на персийската армия в темейската долина. Ксерксовата армия обаче, явно отпочинала, се движела бързо и гърците били изненадани с вест от македонския цар че темейската долина е вече форсирана. Армията се върнала на коринтският провлак, където имало събрание и се решило да се отбраняват две основни места: по суша Термопилският проход, широк на места толкова, че да минава само една кола, на запад с надвесена над него непроходима планина, на изток с плаж, тресавища и стръмен морски бряг, в района на който има топли извори, даващи вероятно и името му, по море Артемизий - тесен проток в района между Магнезия и остров Евбея със светилището на Артемида на него.
Успоредно с това коринтяни и спартиати преграждали пристанищата на реката Коринтски Истъм, опитвайки се да създадат надеждан крепост срещу морско нападение в района. Голяма част от елините считали тази "крепост" за надеждна защита и един от най - големите спорове в тази война бил дали сражението по море не трябва да се даде там
Събранието било разпуснато и гръцките сили потеглили по суша и море да отбраняват страната си.
---------------------------------------------------------------
Спартиатите изглежда не давали сериозни шансове на гръцката отбрана. Фактически било ясно, че слабите гръцки сили могат известно време да удържат, но едва ли да спрат чудовищната Ксерксова сухопътна сила, която пък обаче не се очаквало да е твърде дълго боеспособна и като че ли било предрешено, че сериозните боеве за Гърция ще се водят по море.
От друга страна Термопилите имали ключово значение за Атина и Беотийските градове. Те давали още време за подготовка и евакуация.
Вероятно при такава преценка на ситуацията спартиатите изпратили един от своите двама царе" Леонид, от рода на Хераклидите, с неустановена рожденна дата, да помага за гръцката кауза при Термопилите.
Помощта, която изпратила най - страховитата пехота на Гърция, срещу силата, за която в последствие ще пишат по паметниците - и вероятно много гърци са вярвали действително че е била 3 000 000 врагове, била повече от символична! Леонид можел да вземе със себе си 300 спартиати и съответната съюзническа войска, общо около 1000 човека. Въпреки това Леонид не се отказал, и го последвали 300 знатни спартански мъже, на които Херодот твърди, че е знаел до един имената, ако и списъкът да не е стигнал до нас.
Задачата била ясна, Спартанският боец дори и в такава тежка ситуация не можел да си позволи лукса да се изплаши и да избяга. Още преди да тръгнат от Спарта, Леонид и бойците му знаели, че отиват на почти сигурна смърт.
Доказва го и епизода, разиграл се преди заминаването от Спарта между Леонид и неговата съпруга, дъщеря ако не се лъжа на доведеният му брат. Според традицията тя се тръшкала и вайкала и питала Леонид:
"Какво да правя аз сега, когато ти напуснеш Спарта?"
"Намери си добър мъж и му роди добри деца!" - твърдо й отговорил Леонид.
Другата страна на това е съдбовното предсказание, направено за Спарта във войната. На въпросът "Може ли да бъде спасена Спарта във войната" оракулът предрекъл, че цената на спасението ще е смъртта на единият от царете на Спарта. Т.е. в очите на Спартиатите походът на Леонид може да е бил и необходима саможертва в името на спасението на града. Определено походът обаче носи и известната доза сепаративна политика на пелопонесците; малко по - голяма войска не и намалила значително отбранителните сили, особено пък по море, но би дала значително по - голям шанс за победа на своя цар.
Спартанската армия напуснала Спарта и се отправила към Термопилите. По пътя Леонид твърдял, че е авангард на сериозни гръцки сили, готови да се изправят срещу Керкс. Посредством тези полунеистини, а и с видимото си мъжество и позната бойна слава армията на Леонид се увеличила по пътя и към Термопилите наброявала вероятно около 4000 - 4200 души, а при прохода заварила гръцки сили и войни от Фокида и околностите, общо около 3000 души, които се обвързали с клетва за вярност към Леонид като към главнокомандващ.
Проходът имал остатъци от стара кула и стена, които защитниците се били заели да възстановят. Приготовленията приключвали, когато се разбрало, че Ксеркс е вече от другата страна на прохода.
Персийски съгледвач тръгнал да минава през прохода и попаднал на група спартиати, които оправяли косите си. Той явно не ги доближил твърде много, но му направило впечатление това, че те го забелязали и ... продължили да оправят косите си, сякаш че той не съществувал. Това странно презрение към могъщите сили било веднага докладвано на персийския цар.
(Можем да вметнем, че този епизод е малко под ясно съмнение. Херодот обича разкази, в които добрите воини проявяват презрение към по - слабите, мисля, че негов беше разказът за скити, строени в боен ред, които точно преди началото на битката групово подгонват заек, изтърчал пред редиците им, показвайки презрение към врага и повишен интерес към заека)
Демарат, спартански помощник на Ксеркс смятал, че спартанците няма да отстъпят и искал незабавно нападение. Ксеркс обаче не повярвал на думите му и зачакал, надявайки се да изплаши врага с количество
На петият ден чакане обаче му омръзнало. Пратениците му държали цветиста реч, описвайки могъществото на персийската войска и безполезността на съпротивата. На тези думи Леонид отговорил с лаконичното "Molon labe!" (транскрипция на английски, за съжаление не мога да докарам гръцки) - т.е. "Ела и превземи!" На гневната забележка, че при такъв отговор след малко слънцето за гърците ще бъде закрито от стрели, друг спартиат извикал: "Толкова по - добре, значи ще се бием на сянка!"
Разярен, Ксеркс изпратил мидийците в атака.
Леонидовата армия била разпределена по следния начин: три основни звена вземали участие в боя: едно посрещало врага напред, в близост до най - тясното място на прохода, като постепенното разширяване давало възможност на гърците да участват освен с по - добре въоръжени и по - добре обучени мъже, и с повече на брой по фронтовата линия. Броят на персите не ги ползвал с нищо, основната част оставала впримчена отвъд теснината и отново нямало особена полза нито от стрелите в гръб на своите при голямо разстояние, малък ъгъл и видимост, нито пък от конницата им. Нахлуващите малки групи били избивани или изхвърляни през стръмнините в морето.
В близост до укрепленията чакали втората и третата част, като втората се включвала в боя веднага, щом първата почнела да отстъпва и умишлено удряла на бяг, изтегляйки се бързо от полесражението. Втората част, понякога подпомогната и от първата, отново изтласквала враговете в близост до теснината. В това време нейната позиция от преди това била заемана от третата част, а частта, която преди това била на бойното поле, се възстановявала и почивала и се грижела за ранените си.
По този начин Леонид решил ключов за войската си проблем. Макар и с малък брой, армията му успешно удържала вражите атаки, като при това винаги разполагал с 1/3 от армията си със свежи сили и готова за бой и 1/3 - почиваща си и подготвяща се за активни действия.
От друга страна той имал фокейски хоплити, охраняващи една пътечка, за кояот знаел ,че е проход към планината. Те били около 1000 на брой, задължили се към него с клетва като доброволци да охраняват прохода и вероятно е можел да ги извика на помощ при опасност от пробив.
Никак не стоели обаче така нещаа при Ксеркс. Мидийсите и кисийците, нападащи под ударите на бичове, гинели като мухи. Без никакъв успех армията му дала голям брой жертви.
За да сломи неочакваната съпротива Ксеркс изтеглил армията си и пуснал напред елитното звено на брат си Хидарн - т.нар. безсмъртни - царската Гвардия. Същият успех. Или по - точно неуспех. Херодот го отдава не само на подготовката, но и на разликите във воръжението - гръцките копия били по - дълги и вършели по - добра работа в местността, особено що се отнася до избутване на враговете. В хода на действията Ксеркс на три пъти скачал от страх за войската си и за самия себе си.
На следващият, втори ден, Ксеркс не сменил тактиката си, но сменил подхода си. Вече не толкова напорът и изтласкването на войската на противника бил важен, а съприкосновението с противника; според Херодот вече се търсело раняване на противника на всяка цена, без значение характера на раната. Резултатът обаче не бил с нищо различим от предния ден, много жертви от страна на персите и никакъв изглед за победа.
Но следобедът на същият втори ден при него се явил Ефиалт, който с надежда за облаги издал на Ксеркс пътеката, по която можел да заобиколи прохода. Същият този мъж по - късно бил обявен извън закона с награда за главата му и бил убит, но кел файда...
Ксеркс се хванал за думите му като удавник за сламка и веднага изпратил с него Хидарн и групичката му от около 10 000 воини да обиколят по пътеката.
Настъпил третият, паметен ден от битката - 11.08.480 г. пр.хр. Докато в прохода персийското мазало продължавало, армията на Хидарн и Ефиалт си пробивала път през горичката. Първоначално размърдването на горичката не направило впечатление на фокейците и те си помислили, че е вятър, но после шумът от придвижването го вдигнал на оръжие и те алармирали Леонид за опасността.
Виждайки фокейците, Хидарн се изплашил. Строени и готови за бой, те по облекло и вид наподобявали спартиати. Той попитал Ефиалт да не би това да са подкрепления от Спарта, но когато узнал истината, заповядал атака. Малобройни и с неясен противник срещу себе си, при невъзможност да атакуват силите му и да нанесат поражение, фокейците се топяли от персийските стрели и нападения и побягнали по планината. Мислели си, че целият поход е заради тях и дори се спрели за да се предадат на врага с цел да спасят родината си. Но персите не им обръщали никакво внимание, те бързали надолу, където с оредели редици и вече уморени, спартиатите продължавали да отбраняват прохода.
Сутринта на този ден Леонид освободил тези от армията си, неангажирани лично към него и с малка група от около 1300 човека продължил боевете. Преди да започне сутрешният бой, той дал на войните си закуска. "Яжте добре" - казал им той - "защото довечера ще прислужвате в царството на Хадес".
Традицията описва и един спартански воин, който се "скатал". Направил се на болен човека и не се явил на битката и това го спасило, успял да избяга и да се върне в Спарта. Там загубил общественото си положение и доброто си име, на фитидий вече не можел да присъства, нито да гласува и живеел по - презряно и от роб. Но все пак ако това е истина, може би в някаква степен и на него дължим сведенията за битката.
Ксеркс сутринта направил само богослужение и чак към обед пристъпил към действия. В ранният следобед той се надявал да прегази спартиатите, съвместно с заобиколилият ги отстрани Хидарн. Приготвил цялата си армия за атака и ... отново бил изненадан - спартиатите нахлули отвъд най - тясната част на прохода, избивайки голям брой перси. Възможно е това да е била последна, отчаяна атака, но лично на мен по - скоро ми прилича на опит да се предвари атаката на огромната армия срещу намалелите сили на Леонид. Преди спартиатите са имали възможността да изолират и със свежи сили да убиват малки групички от Ксерксовата армия, сега обаче тези малки групи ще бъдат по - големи от гръцките в следствие на масовото нахлуване. Сблъсъкът одвъд теснината обаче ще принуди персите нападайки да навлизат в теснината, което ще забави устрема им и много от тях ще паднат от скалите или ще бдат изпомачкани.
Точно това и станало. Хиляди перси намерили гибелта си не от враже оръжие, а от устрема на собствената си армия. Двама от доведените братя на Ксеркс загинали в този щурм.
Всъщност и вражето оръжие вече не било такова, като преди. Повечето гърци вече нямали каквито и да е копия и се сражавали само с мечове. В този бой паднал Леонид пред очите на бойците си - вероятно прострелян, а гърците били изтласкани и отстъпили.
И точно тук спартиатите и придружаващщите ги воини спретнали на своят героичен пълководец една истинска малка Илиада... В стремежа си да си върнат тялото на вожда, те контраатакували и четири пъти обръщали врага си в бягство. Накрая взели трупа на Леонид и го отнесли със себе си, като не пропуснали да сплашат и накарат да отстъпи и подготвящият се за минаване през прохода Ксеркс.
По това време цъфнал и Хидарн и гърците отстъпили от прохода, прикрили се зад стената и до хълма в близост. Тиванците били откъснати от тях, сражението гърците продължили с изтъпените си мечове, с ками или с юмруци, зъби и нокти, докато били затрупани от вражите пълчища, стрели или от срутените бойници на възстановената стена.
Светлозелен от бяс, Ксеркс наредил да се изнамери между труповете трупа на Леонид, да му се отсече главата, а остатъкът да се разпъне на кръст.
По - късно гърците събрали костите на воините си и ги погребали, като спартанците за Леонид оказали невидени почести и дори рев и мъка, нетипични за нация, при която гибелта в бой е не просто нормален край, а желана съдба.
В памет на Леонид на хълма издигнали каменен лъв. За гърците това бил символът на мъжество и на царска власт и нищо по - добре не би паснало за техният цар.
В близост до прохода имало и надписи. Общият надпис гласял "Тук всичко 4 000 пелопонесци се сражаваха против силите на 3 000 000 врази".
Имало и надпис специално за спартиатите, който на латински присъства и в моя подпис. На български език надписът гласи нещо като:
"Странниче, върви, кажи на лакедемонците, че верни на техните завети тук положихме кости"
Равносметката по съвременни представи е за загуби от порядъка на 1500-2000 гърци, докато победата през този ден струвала на персийската армия цифра до 20 000 жертви.
----------------------------------------------------------------
Битката при Артемизий също приключила. Според сведенията малко над 300 гръцки кораба срещнали там 3 пъти по - голям флот и удържали пролива, докато накрая били принудени да се оттеглят. Персийската армия и по суша, и по море вече доминирала в района на Атическия полуостров. Първа радост им била да подпалят и да сринат до основи малкият градец - Платея, проявил наглостта да им се противопоставя в предходни кампании. Но, следвайки традицията на древните, Платея в гибелта си явно ги проклела
Забавянето обаче дало възможност на Темистокъл да завърши евакуацията на града и по този начин възможността да докаже максимата "Град, съхранил своите мъже е запазил най - сигурната си защита"(по "Перси" на Есхил).
В един епизод, който съм срещал отдавна и не си спомням вече къде, се говори за това, че 500 младежи от Атина, вдъхновени от подвига на Леонид поискали да останат да бранят града. Темистокъл им разрешил. Те посрещнали врага на стените, на Акропола и задържали врага почти цял ден, но накрая положението им станало критично и се опитали да се оттеглят по пътя на "дългите стени", т.е. към пристанището. Не успели и се укрепили в храма на Атина Палада, който бил срутен и запален и това била първата изцяло унищожена постройка в Атина, като това било видно и от Саламин.
Дървените стени са вече вдигнати и плуват, но гръцкият и в основата си Атино - Коринтски флот на наварха Еврибиад(Спарта) с Темистокъл за помощник е несигурен. По същество повечето моряци търсят сушата и защитата на коринтският провлак. Бойци постоянно дезертират от и без това малките сили на гърците. Темистокъл бурно защитава тезата, че коринтският провлак е затвор и изходът от него е пак нежеланата битка в открито море, докато тук, Саламин, добре познат на Атинските търговци е чуден проход за гръцките кораби и ужасен за тежкотоварните персийски. Еврибиад кандисва, виждайки факта, че рискува да остане пълководец без войска и с хитрост Темистокъл "убеждава" персите, че гръцкият флот ще бяга към Коринт, като по този начин ги кара да понавлезат и да затворят изхода на Саламин по море.
Персийският цар си прави трон на един хълм, за да гледа величието си, а 400 най - знатни перси заедно с целия им антураж са стоварени на едно островче, окъдето да избиват опитващите се да бягат гърци - един вид елитен "лов на гърци".
Не се и очаквало нещо повече от разнородният гръцки флот с около 300 кораба, изправен този път срещу цифра между 700 и 800 кораба, добре екипирани.
Вместо това гръцкият флот излиза на бой, строен в килватерни редици.
Датата май беше нещо като 28.09. - естествено, условно...
В опит да го пресрещне персийският флот навлиза навътре и тук става издънката. Плитчини и подводни скали вършат добра работа относно персийските кораби, редиците им се объркват и в следствие на това объркване флагмандецът им излиза в предните линии. Съответно след ожесточени битки е потопен. В персийският флот настава хаос. Всеки с малко по - голям кораб дава някакви сигнали и никой не го разбира, всеки чете каквото си иска. Финикийците, казват, побягнали. При условие, че те след това поемат основния удар, притиснати са и корабите им засядат в плитчините в опит да се отбраняват и маневрират, по скоро си мисля за опит за маневра от страна на финикийските кораби, който, дори и да са бягали, остават единствените, действащи организирано. Виждайки финикиците, че уж бягат, всички останали персийски кораби си задали въпроса - ами че те с какво са по - добри и те побягнали.
Горчиво платили и 400-те персийски величия за Леонид и хората му. Никой от тях не напуснал жив малкия остров.
Загубите не помня, но нещо като 200 кораба мисля че се твърдеше за Персия и по - малко от 50 за гърците. Ксеркс бързо си взел чуковете и демонтирал трона.
Разбира се, най - голямата глупост тепърва му предстояла. Обезглавил финикийските адмирали и люто заплашил със смърт и други добрини много от останалите финикийски офицери, като им обещал скорошен съд.
През нощта на същия ден финикийците за пореден път доказали, че остават най - качествената част от неговата войска. Когато повечето часовои спяли, те ги приспали допълнително и под носа и в стана на Ксеркс реализирали заговор, с който вдигнали всичките си кораби и отплували, необезпокоявани от никой, дори и от гърците. Ксеркс вилнял и заплашвал, че следващият му поход ще е срещу Финикия, но не е ясно кого заплашвал, на финикийците вече можел само да помаха с бяла кърпа.
При това положение работата била вече нещо по - лошо от порпаднала битка, чист крах.
Най - качествената част от флота вече я нямало.
При това остатъкът наскоро била претърпяла жестоко поражение поради разбирателството на своите адмирали.
И като качествен флот общо взето оставали разни критяни и малоазийски гърци, които в общи линии били гърци и при настоящите условия на тях не можело кой знае колк ода се разчита.
Така че съвсем логично Ксеркс свирил отбой, като според Херодот дори зарязал армиите си и се отнесъл с висшия щаб, оставяйки голямата част от пехотата си да отстъпва под закрилата на съдбата.
Съдбата никак не била благосклонна и Херодот разправя за срутвания на лед на река Стримон и за потънал в кърви Босфор, от който войниците пият вода....
И за това, че единици са щастливите, видяли пак родината си.
Следващата година заварва обаче Мардонии с 30 000 армия, и срещу него нова звезда - Павсаний от Спарта с може би 3 пъти по - малка армия. Презрителното отношение на Павсании към другите гърци, освен спартиатите е пословично, твърди се че даже е причина за отказ от доминираща роля над гръцкия съюз. И така, Павсании не бързал да сбутва Мардоний заради Атина. Мардоний изтълкувал това в поведението му като страх, атакувал, и при развалините на Платея претърпял страхотно поражение, като самият той загинал в боя. Основните епизоди от освобождението на същинска Гърция приключили, но не и гръцката кампания. Кимон например, синът на Милтиад, предприел поход на север и след неколкомесечна обсада ликвидирал Ейон на река Стримон - сериозна крепост и подстъп към същинска Гърция. Павсаний пък повилнял със спартанската армия в района на Тракийски Херсонес и околността, па превзел град Византион и ликвидирал подстъпите през Босфора. Увенчаването с лаври обаче дошло през същата 479 г. пр.н.е., когато гръцки колонии, в т.ч. мисля Ефес и Халикарнас вдигат възстание против персийската власт. Те обаче са заплашени от огромна персийска армия и флот, какъвто нямат и искат помощ от Гърция. Обединеният флот под предводителството на спартанеца Лоетихид и атинянина Ксантип взема леко откаченото решение въпрки опасното време да сече егейско море едва ли не по средата, за да стигне навреме. И стига. Отново с килватерна редица, н отози път с малко повече притискане, обиколки и чупене на греблата гърците печелят и помагат на възстанниците точно навреме. Сериозна заплаха стават и бунтовете и размирните настроения на сатрапите в персийската империя и империята изоставя гръцката си кампания. Независимостта на Гърция е постигната!
Този сблъсък има последици върху целият тогавашен свят. Споменахме за размириците в Египет. В качеството си на съюзник Тир дава заповед на метрополиите си да нападат гръцките колоний по средиземноморието. Картаген получава директна заповед за нахлуване в Сицилия.
Всъщност той чака и само това, Сиракуза му е стар противник. Голяма картагенска армия дебркира в Сицилия, но при река Химера през 480 г. бива разбита от сиракузкия тиранин Гелон. Картагенците обаче въвличат в борбата и етруските, които през 474 г. биват разбити от братът на Гелон - Хиерон в морска битка при Куме. Етруските, които и без това са в криза и поради въздигането на екви, волоски и самнити, задълбочават кризата, което дава възможност на Рим бързо да се развие и му откриват пътя в италия, защото Рим именно в тези години присъединява латини и херники и предприема контраофанзива срещу агресивните околни племена. Дали да напомним 20-тина години по - рано едно име само: Ларс Порсена. Истински или не, той ясно показва как са гледали етруските даже и в по - ранен период на римската експанзия, както и какво е било съотношението на силите. И ако в 80-те и 70-те години на 5-ти век имаха възможността да отделят сериозно внимание на римската заплаха, вероятно положението на Рим пак щеше да бъде същото.
Войната увеличава значението на Гърция и намалява значението на Финикия като фактор в средиземно море. Оттук нататък Тир неколкократно попада под чуждо господство или влияние. Това пък дава възможност на Картаген, ако и не най - стара колония на Тир, да обедини останалите му колонии и финикийски градове в Африка, Испания и на островите и да поеме пътя към велика средиземноморска сила.
Историята за Леонид може и да е достоверна, а може и да не е чак до там. Дори и да е по - недостоверна даже и от Илиада(което едва ли може да се случи), все пак тя отразява един идеал и ценности, едновременно много разбираеми и малко чужди в днешното време, една рецепта как се гради велика нация и един идеал, какво представляват достойните мъже. За това е може би по - добре да не го рушим, още повече, че как точно е било - никой вече няма да стане от гроба и да ни каже.
Вечна памет на героите и дано малко от техните качества се прехвърлят и при нас.
Comment