Партия срещу Рим

[josi]

Повече от 6 века продължила борбата за надмощие между Римската империя и нейният вечен съперник на изток - държавата на партите а по-късно на сасанидите. В крайна сметка голямото феодално царство остава никога непокорено от римляните. След 4 век римската държава дори се реорганизира по образец на източният си съсед възприемайки много от военната му технология. Тежките войни между двете империи продължават чак до VІІ век когато изтощената Сасанидска Персия е пометена от арабите.
Ето повече инфо за т.нар. парти:www.parthia.com

[Гост]

Трудно е да се каже борба за надмощие когато партите просто са отстоявали своята независимост. Към партите Рим проявил по-скоро завоевателна инертност, отколкото борба на живот и смърт както с Картаген или галите. Е, имало и известна доза прагматизъм защото партите застрашавали югоизточните провинции и сателити на империята. Но партите не са били сериозна заплаха за империята.

[plamen_starbov]

А като стана дума може ли да ми кажете нещо повече за римо-сасанидски войни?

[Fiko]

Най-интересен от всички сблъсъци между Рим и Партия е този между Траян и партският цар Хозрой. Партският владетел свалил от пестола арменският цар, признат и зависим от Рим. През 113 Траян потегля срещу Партия. Римляните настъпват бързо и успешно. След като завладява Армения и я обявява за римска провинция императорът се отправя на юг, покорява северна Месопотамия и достига до бреговете на река Тигър. На следващата година Траян овладява столицата на партското царство Ктезифон. Императорските войски достигат до Персийския залив. Асирия и Месопотамия са обявени за провинции. Войната изглеждала спечелена. В Рим сенатът подготвя нови почетни титли за Траян, но точно тогава, неочаквано за Траян, избухват въстания в редица източни провинции. Траян е принуден да отдели част от източната си армия за да потуши бунтовете. От това се възползват партите, които с нови сили подновяват военните действия. Римляните трябва да отстъпят и много скоро се озовават отвъд река Ефрат, оставяйки цяла Месопотамия. Въпреки неуспеха си Траян възнамерява да набави средства и да попълни армията, след което отново да потегли на Изток. Но съдбата му попречва. През 117 той умира от болест, на път за вечния град.

[plamen_starbov]

Благодаря за информацията!

[josi]

Ако говорим за времето на републиката и ранната империя то наистина отношенията между Партия и Рим не са никак ожесточени и освен епизодичните опити за римска инванзия (Крас, Антоний, Траян) или партска такава (Пакор, войните с Марк Аврелий), си остават сравнително спокойни. Политическата активност се свежда да преговори, демонстрации, боричкания за власт на територията на Армения и други полу-зависими царства. Римските опити за завоюване на партските земи срещат много ефикасен отпор и задълго са просто нереалистични мечти. Още Август се отказва от походи на изток и се стреми към стабилни авторитетни отношения. Партските царе също са много предпазливи и желаят мир с могъщия западен съсед, още повече и вътрешните им проблеми са немалко по това време. Връщането на знамената от Красовия поход и пращането на принцове за заложници напълно удволетворява Рим. Тиберий и Клавдий успяват да задържат впечатлението за римско превъзходство без да водят активни войни. В края на 40 те год. ² в. започва конфликт за Армения прераснал в една много вяла война с унизителни поражения за легионите на имп. Нерон. В крайна сметка пак се стига до мирно разрешение: в 55г. Нерон коронова за арменски цар Тиридат - роднина на партските Арсакиди. Флавийте продължават мира въпреки известни търкания. Траян започва известния си поход на изток и в началото постига феноменални успехи: през 116 г. римски легиони за пръв и последен път достигат Индийския океан. Успехите на Александър Македонски обаче не са повторени от никой римски император, а напрежението от гигантското военно начинание на Траян си казва думата. Хадриан се отказва от всички завоевания на осиновителя си източно от Ефрат и всячески поддържа мира с Партия. Антонините запазват горе долу статуквото въпреки че често се налага да осуетяват партски опити за налагане в Армения. В 161г. Вологаз ²²² решава че между съвместните императори Луций Вер и Марк Аврелий ще започне война и енергично нахлува в Сирия. Тежката война е спечелена от Рим, но отслабва силата му. Сценария се повтаря при Септимий Север който след като отблъсква нападателите се задоволява да опустоши Месопотамия и да се изтегли. По всичко личи че Рим няма средствата и възможността за сериозна завоевателна кампания на изток, но все пак държи инициативата. Доказателство са походите(по-скоро набезите) на Каракала в Партия, която по това време е в упадък и политическа раздробеност. Изненадващата партска победа над Макрин (218) се дължи по-скоро на неумението и неподготвеността на императора, отколкото на силата на ориенталците.
Източните граници вече са подложени на истинска опасност след идването на власт на Сасанидските династи, начело с Ардашир (Артаксеркс V). Север Александър едва успява да се противопостави на неговото нахлуване в Сирия и губи влиянието си над Армения. Неубедителната полу-победа води до нетраен мир и в никакъв случай не може да отклони Сасанидите от крайната им цел - възраждането на Персия от времето на Ахеменидите. От тук нататък борбата между римляните и новите перси е все по-тежка и ожесточена - дори в V²² век последната война е на живот и смърт. Царя на царете предвожда много по-мотивирани воини в нещо като античен зороастрийски "джихад" (Поход на огъня) срещу деморализирани и оредяващи легиони на Рим. Войната при Гордиан и Филип Араб завършва с неизгодно за империята примирие, ново предизвикателство отправя Шапур ² през 253. Валериан отначало побеждава шаха но после и обкръжен, пленен и принуден да преживее остатъка от дните си като негов слуга - най-голямото унижения в историята на римската империя. През ²²² в. опитите на персите да властват трайно над бившите ахеменидски земи нямат особен успех, също както и стремежите на някои императори да разгромят завинаги опасният съперник на изток. Диоклециан и Константин за последен път доказват предимуществото на римската сила но само с цената на реорганизации по образец на врага си. Синовете на последния подемат серия от изтощаващи конфликти най-често стигащи до задънена улица. Мощта на двата гиганта: Източната Римска Империя и Сасанидска Персия е приблизително равна и никоя страна не постига трайна или дори убедителна победа. Последната война е най-решаваща и унищожителна за двете държави. Ираклий е императорът комуто се отдава да надвие Хозрой ²² и да върне загубеният честен кръст. Неговият триумф обаче е прекъснат от надигането на арабските племена, които с невиждан устрем разбиват Персия и заплашват самия Константинопол векове наред.

[plamen_starbov]

Благодаря, josi.

[Last roman]

партите не са могли да обсаждат градовете и не представлявали особена заплаха за Рим.
Сасанидите обаче се научили от римляните, доказателство за което е обсадата на Дура Европос или Амида описано от Аммиан Марцелин. Забравихте да споменете и похода на Юлиан Август, които за съжаление приключва със смъртта на императора.
Според мен борбата между Сасанидите и Византия е доста ожесточена - все пак първите се възприемат като наследниците на персия и дори искат Византия да им върне доброволно Египет, Сирия и Мала Азия - земи принадлежали някога на Ахеменидите... Епичната борба на Ираклий е пример как от почти загубена кауза /персите дори обсаждат Константинопол в комбина с авари и славяни/ Византия надделява и разгромява противника си. Всъщност това си е първият кръстоносен поход, мен ако питате - за първи път Ираклий вдъхновява войските си да бранят християнството и да отмъстят за поруганите светини... :nworthy:

[josi]

Първите 10 год. от управлението на Ираклий са пълен провал. По-късно обаче прави нещо което е озадачаващо - вдъхновява армията си като прави нещо като кръстоносен поход срещу "огнепоконниците" перси и ги разбива на тяхна територия след като нахлува през Черно море в Армения. Войниците му знаят вече че не се бият за властта на царя в Египет или Сирия, а за своята вяра. Чудесата явно се случват - Константинопол е спасен докато хилядите негови жители се молят и се бият; персите бягат от Йерусалим и връщат Кръстното дърво; всемогъщият доскоро Хозрой ²² е хвърлен от своите в тъмница, сина му моли за мир василевса. Монетата за последен път се обръща този път в полза на ромеите, но и двете страни са опустошени. От пустинна Арабия се надига буря; но докато християните празнуват победата а персите изживяват поражението пророка Мохамед изпратил, както гласи легендата, писма до владетелите на двете империи. Той ги приканвал да се присъединят към него и неговата нова религия. Персийският монарх разскъсал писмото, а императора просто не благоволил да го прочете. След по-малко от 20 години Персия вече не съществувала, а Византия пак трябвало да се бори за оцеляването си.