Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Останки от Римски град край Костинброд

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Останки от Римски град край Костинброд

    Здравейте днес разбрах че в покрайнините на града в който живея ( Костинброд) има останки от римски град . Ще съм Ви много благодарен ако някой сподели с мен инфорамация за този град :sm100: , проверих в библиотеката но нищо ненамерх
    http://trakite.free.bg
    =VNVV=Fly_Frog

    #2
    Костинброд

    В Костинброд има два уникални антични паметника – късно-римската Резиденция Скретиска ( palatium Scretisca ) на Константин Велики 1 и Пътна станция Скретиска ( Mutatio Scretisca ) (първата спирка, западно от Serdica по античния трансбалкански диагонален път, както и ранно-византийско селище Кратискара ( ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ ) в местността Градището край гр.Костинброд. В Античността тази местност е била красива и плодородна в близост до топъл минерален извор и важен път, до десния бряг на р.Белица, приток на р.Блато. На терена на археологическия обект са разкрити три по-важни периода: Резиденция Скретиска (²V-V в. сл. Хр.), Неукрепено село, Ранновизантийско укрепено селище Кратискара.

    Има много основания, на които изследователите се позовават за да приемат, че Резиденция Скретиска е била предпочитаното място за пребиваването на Константин Велики при посещенията му в Сердика и че тя е възникнала именно като императорска резиденция, сред които едно е, че годините на построяването й съвпадат с началото на продължителните му престои в Сердика, а е общоизвестна и знаменитата му фраза “Сердика е моят Рим!”. Вероятно резиденцията се е поддържала от управителя на провинция Сердика. Не се изключва и възможността palatium/praetorium Scretisca да е използвана и от епископите делегати на Сердикийския събор (343). Основният архитектурен комплекс на резиденцията - palatium Scretisca е един от най-впечатляващите образци на представителната късно-римска жилищна архитектура (141/110 м) – най-забележителната извънградска резиденция в провинция Вътрешна Дакия или Средиземноморска Дакия (Inner Dacia или Dacia Mediterranea) в хинтерланда на столицата й Сердика (Serdica) и най-голямата, сред познатите перистилни жилищни комплекси от Античността на Балканите с голяма зала (aula), трапезария (triclinum) с усложнен, вероятно триконхален план, многобройни жилищни помещения (cubicula), банска част (balneum), огромен двор (peristylium) с площ 4.5 дка, с градина (hortus) и монументални входове. Общата площ на намерените подови мозайки в северния перистил надхвърля 1000 м2, а общата дължина на перистила и външният южен портик е повече от 400 м . Резиденцията е ядрото на внушителен вилен комплекс и център на впечатляващо имение (fundus dominium). Проучван е също така един кръгъл в план обект (диаметър 32 м ), условно наречен “Ротонда” (Божилова/Витски, 1985), вероятно с мемориални или култови функции, разположен на 100 м южно от резиденцията, а така също и некропол. Силен повсеместен пожар унищожава резиденцията, което съвпада с времето, за което според писмените извори при хунските нашествия през 40-те г. на V в. е пострадала и Сердика.

    Пътната станция Скретиска (Mutatio per/ad Scretisca) – “за резиденцията” се намира на 1000 м юи от резиденцията, възникнала е вероятно за нейното обслужване с основно предназначение taberna – страноприемница с няколко помещения и вътрешен двор. Scretisca се споменава в пътеводителя Hinerarium Burdigalense (333). Намерените тук най-ранни монети са от времето на император Константин Велики.

    Ранновизантийско укрепено селище Кратискара ( ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ ) запазва с малки изменения името на римската резиденция и името на римската станция Scretisca , а при изграждането му са преизползвани останките от по-ранната резиденция. Възниква вероятно през втората четвърт на VI в. сл. Хр., упоменато в изворите от Прокопий Кесарийски като πολιχνιον (градче) ΚΡΑΤΙΣΚΑΡΑ, върху останките на римската резиденция и играе ролята на локален административен център. Животът вероятно е прекъснал при славянските нашествия в кр. на 70-те г.-нач. на 80-те на VI в. сл. Хр. Запазени са ценни свидетелства за фортификационната система, градежа, крепостните кули, жилищни и караулни помещения

    Comment


      #3
      много благодаря !!!
      http://trakite.free.bg
      =VNVV=Fly_Frog

      Comment


        #4
        До "аао" - Наскоро посетих Президиум Скретиска край Костинброд и направих доста фото материал. Руините се намират в двора ня ягодовото стопанство, западно от града и до там може да се влезе с кола. Скретиска е отбелязана на лист К34 от Картата на Римската Империя и е значим археологически обект в България, който, уви, наред със съдбата на много други подобни, тъне в забрава и боклуци. Какво да ти кажа - тъжна картинка - занемарено място, обрасло, едва ли не с тропически лиани, а и има толкова много работа още там - по-малко от 1/3-та е разкритото пространство на целия обект. Върху голямата част сега стои ливада с борове, която е в регулацията на стопанството, но площта не е разкопавана никога. На друга част стъпва един склад и бетонна площадка. Всичко там е било разрушено още по комунизма. Това, което седи, са останки от голямата четириъгълна зала, странични помещения със зидове до човешки бой и 4-5 квадратни пиластри до 1.00/ 1.50 м., явно част от казармено помещение, всички градени по Лойферовата система. Градежът, също така, издава късно и бързо строителство - ломен камък с бял хоросан на места в имплектум и само епизодично - декоративен пояс от 4 реда тухли. На едно място се виждат големи стъпала. Има 2-3 иманярски изкопа. Личи си все пак, че е имало работа и на археолози допреди няколко години там, защото сивия чакъл за консервация седи. Студенти наскоро намериха помещения от римския период I - III в. в задния двор на завода Кока Кола, които сега са преградили и посещението става само с разрешението на директора. Предполага се, че става дума за баня. Ако някой желае, мога да предоставя снимки. Май само те ще ни останат някой ден, братя българи, милеещи за културната ни история....
        Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

        МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

        Comment


          #5
          В момента участвам в разкопки на това място и сме изкопали сонда дълга 10м, широка 1м и дълбока ~1.5м и почти по цялата дължина открихме зид, също така открихме и доста парчета от гарнета и тн. Но лошото е че ще се копае само до сряда и по натам не се знае дали ще има разкопки ...

          Comment


            #6
            В югоизточния ъгъл на имот ¹ 055033, попадащ в очертанията на Късноантичната Президиум Скретиска край Костинброд, още в 2004 г. се разкри нещо много тъжно за мен лично, макар и да става въпрос за османския период - 17 - 19 в. като стратиграфия. Малко гробно съоръжение, с вторично използвана римска строителна керамика - а в гробчето положено новородено, или недоносено детенце с глава на запад. Това е особен случай - не е индикатор за некропол. До него има кръгло помещение от камък без спойка - и до сега не се знае какво е - пещ за желязо (каквато е еднта хипотеза) или нещо свързано с гробчето. Няма индикации.
            Колко бързо изчезва всичко — и самите тела във вселената и споменът за тях във вечността. Каква е природата на всичко сетивно и особено на онова, което ни примамва с удоволствие, плаши с мъка или заслепява тщеславието на хората с празната си външност. Колко евтино, презряно, нечисто и изложено на гибел е то в оценката на умствената способност.

            МАРК АВРЕЛИЙ, "Към себе си", II, 12

            Comment


              #7
              ето това ме потресе:
              sigpic

              Comment

              Working...
              X