Що е фаланга, легион и др.

[Torongill]

Зависи в колко линии е легионът . Ако е в три линии, тогава фронтът би бил приблизително равен. Но ако линиите са две(хастатите охраняват лагера), тогава(ако приемем дълбочина от 8 души на всяка от линиите, хастати и принципи) легионът ще има по-дълъг фронт. Фронтът ще се удължи още повече, ако дълбочината е от 6 души. Ханс, мерси за картинките. Затова моята идея за отварянето на временни "тунели" ми се вижда правдоподобна, тo такива тунели се отварят, че и кон ще мине без да се закачи (трябва да допълним за каква фаланга говорим. Аз използвам македонска фаланга от синтагми, 16х16 фалангити.)

Сега, да дообясня идеята си за вливането на на хастатите. Това не беше описание на създаване на нова бойна линия, а по скоро разсъждения. ако противникът тръгне след отстъпващите хастати и те се влеят в дупките между принципските манипули(а принципите още са в походен строй, т.е. не са формирали своя непрекъсната бойна линия) то умореният вече противник би се озовал срещу двойно по-дебела бойна линия, половината от която са свежи и здрави бойци. Затова противникът би се спрял(ако има акъл). А ако се спре, тогава задните принципски центурии ще имат време да заемат местата си. Малко по подробно: задните центурии на принципите започват постепенно да изместват изморените хастати, които са им по местата, като започват от най-задния ред. за минута-две, не повече, тази "задна" центурия ще заеме определеното и място, а хастатите ще се отдръпнат назад(вече зад бойната линия). Звучи тромаво, но това е постепенно заменяне на първата бойна линия, докато "старите" държат фронта.

Тъй като имам гадния навик да чета предишните мнения, докато пиша, идеята ми за отварянето на "тунели" е приложима, но без намеса от началството. На ниво центурион може да бъде издадена заповед "пропусни хастатите", но това ще е в зависимост от случващото се пред тази центурия. Да се даде команда цялата бойна линия на принципите да се отвори, за да се пропуснат хастатите е глупаво, късогледо и си е за екзекуция. Всичко това става на ниво центурия в моя модел. Освен това в този модел има непрекъсната комуникация между отделните войници(подвиквания, напомняния, центурионът се дере ) което облекчава неимоверно изпълненията на маневри от този сорт. Всъщност, във всички мои модели считам, че има комуникация между отделните войници. Също така в моите модели съм включвал изводите от доста групови сбивания, някои видяни отдалеч(доста филми), други от възможно най-близко разстояние :lol: оттам ми дойде и идеята за пропускането, както и за вливането на отстъпващите.

[Julian]

и аз съм си мислил за това, за да е сигурно ни трябва много точен превод на Тит Ливий, в моя превод " (4) со временем были введены и более дробные подразделения18. (5) Первый ряд — это гастаты, пятнадцать манипулов, стоящих почти вплотную друг к другу. ...................
(9) Когда войско выстраивалось в таком порядке, первыми в бой вступали гастаты. Если они оказывались не в состоянии опрокинуть врага, то постепенно отходили назад, занимая промежутки в рядах принципов. (10) Тогда в бой шли принципы, а гастаты следовали за ними. Триарии под своими знаменами стояли на правом колене, выставив вперед левую ногу и уперев плечо в щит, а копья, угрожающе торчащие вверх, втыкали в землю; строй их щетинился, словно частокол.
(11) Если и принципы не добивались в битве успеха, они шаг за шагом отступали к триариям (потому и говорят, когда приходится туго: «дело дошло до триариев»). (12) Триарии, приняв принципов и гастатов в промежутки между своими рядами, поднимались, быстро смыкали строй, (13) как бы закрывая ходы и выходы, и нападали на врага единой сплошной стеною, не имея уже за спиной никакой поддержки. Это оказывалось для врагов самым страшным, ведь думая, что преследуют побежденных, они вдруг видят, как впереди внезапно вырастает новый строй, еще более многочисленный."
От текста е ясно, че разтоянието между манипулите е малко, можеби само няколко метра. Друго важно е, какво се разбира от "ряд" - ред или колона, в рузкия език съм срещал използването на тази дума и в двата смисъла. Аз лично се колебая между два начина на ставане на ротацията
[/B]Първи: между манипулите има разтояние от няколко метра 2-4 максимум, през които става постепенно отдегляне на предните части и след това строяването им наново зад линията /трябва да се има предвид, че в началото римската армия не е професионална и много сложни престроявания при които да се запазва строя са трудно изпълними/. Малките интервали между манипулите винаги могат при бой да се запълнят с войници от задните редици на манипулата. Същевременно влизането на вражески войници в тези коридори, между манипулите, е опасно за противника той ще води бой с войски от ляво и отдясно и ще дава доста жертви. Този строй може да се каже, че е развитие на строя използван от Ксенофонд при битката при "Колхида" ако правилно си я спомням. Имайки предвид планинския терен той построява гърците по отряди от по 100 -120 човека с интервали помежду им. Ако седна да описвам строя му и битката ще отнеме време. Та този начин на извършване на ротациите ми се вижда доста разумен.
Втори[B] това е начина описан от Torongill, трябва да се има в предвид , че може това престрояване да става почти без да се развалят формированията. Тоест през строя на принципатите да преминат хастатите и през цялото време да имаме плътен строй който да издържа натиска на вражите части. Трудното е, как отстъпвайки хастатите бавно крачка по крачка назад/може би сражавайки се/няма да се спъват от предмети по земята или трупове.

Първа фаза

Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р


Х Х Х Х Х
Х Х Х Х Х
Х Х Х Х Х
Х Х Х Х Х
Х Х Х Х Х


Втора фаза /Хастатите са метнали пилумите и са стегнали строя за бой с мечове/

Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р


Х Х Х Х Х ХХХХ
ХХХХХХХХХХХ
ХХХХХХХХХХХ
ХХХХХХХХХХХ


Трета фаза /отстъпване на хастатите принципатите за застанали не в шахматен строй а в колони/


Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Р Р Р Р
Р Х Р Х Р Х Р Х Р
Р Х Р Х Р Х Р Х Р
Р Х Р Х Р Х Р Х Р
Х Х Х Х Х Х Х Х Х

След постепенното изтегляне на последния от хастатите втората редица на принципатите просто прави крачка в страни и напред и затваря строя. През цялото време строя е плътен. Лично според мен единствения недостатък е, че хастатите няма да извършват тази маневра в идеални условия, а на открито където ще се спъват от камъни дървета и трупове, за това съм привърженик на първия показан от мен начин за престрояване.

[Torongill]

РАзбира се, че е опасно да отстъпваш с бой. Но както казах, истинските препятствия - трупове, захвърлени щитове и оръжие са съсредоточени в мястото на сблъсъка, а в полето за отстъпление ако има трупове, те се появяват предимно на фронта на отстъпващата формация(т.е. там където все още има контакт с противника), не в дълбочината и.

[Sir Gray]

между манипулите има разтояние от няколко метра 2-4 максимум

Само да отбележа набързо, че разстоянието между манипулите, поне в "предконтактната" фаза със сигурност е било по-голямо, поне 10-15м, че може и до 30тина. По-малък интервал, а особено пък такъв от 2-4 метра, неминуемо ще доведе до колизия на съседни части по време на приближаващия марш, а нали всъщност смисълът на интервалите е именно да се предотврати това.

[Ханс]

Torongill, в руският език има една дума, много добре описваща модела ти - "шагистика". Всичко е много хубаво и със сигурно ще работи на плаца с войници тренирали няколко години и разбира се без противник. Ако обаче едно от тези условия се наруши и всичко отива по дяволите. Трудно е да се обясни, става въпрос за това, че в крайна сметка на война дори най-простото е много сложно. Става дума за това, че войник няколко дена обучаван да спазва поне елементарен строй трудно би могъл да извършва сложни движения в група. Става дума, че всяка дупка, камък предизвикват разбъркване в линията. Става дума, че всеки по-гъст храст или самотно дърво отварят дупки в линията, които не винаги толкова лесно се запълват. Става дума за това, че не винаги войниците вървят с една скорост - едни изостават други избързват, някой се опитват да се "скрият" зад другарите си, други умишлено изостават, а сигурно има такива, които направо хвърлят оръжието си и бягат. За изнасянето на всеки ранен сигурно има поне по 5-6 доброволци. Като го убият центуриона(а той е в най-рисковата група) кой ще се дере? И изобщо в целият този хаос кой ще ти чуе какво се вика(а това желязо дето го носиш често пъти ти пречи и да чуваш и да виждаш), да не говорим че сигурно не е лесно да се различи гласа на своя от съседният центурион. Дрънчат оръжия, викат ранени и умиращи, противниците също не си мълчат, в по земята се търкалят рела, оръжие и т.н. Противника ти те натиска с щит и яростно се опитва да те набучи на нещо остро, отзад пък те натиска този от задната редица, а и него го натискат. В този момент чуваш центуриона да вика отстъпление - не може да се обърнеш щото оня отпред веднага ще те ръгне - няма по лесен начин за убиване от този в гръб, да отстъпваш заднешком също не можеш, поне докато не се разкарат тези зад теб, а те вече са почнали и натика отзад започва да намалява. Лошото е че този отпред не намалява и при следващият тласък може и да се озовеш на земята. Дори да не се случи отзад вече май няма никой, сега единствената ти надежда е в чудото щото няма как да се отстъпва, дори да не те събори натиска на противника, неминуемо ще се спънеш я в някое тяло, я в скутим или пък ще се спънеш в някой камък. А тия отстрани дали не са се разкарали вече, дали в тила ти не са вразите? Е нека сме оптимисти нека по едно чудо си успял да вземеш някой метър дистанция от противника, единствената ти мисъл е да се спасиш, обръщаш гръб и хукваш назад и бягаш колкото можеш по-бързо, чувстваш как противника те настига и всеки момент ще нанесе фаталният удар. Вече не виждаш какво е пред теб, мисълта ти се върти само около онзи отзад(а него вече отдавна го няма, изостанал е), меча си го изпуснал и сам не знаеш кога, сега се сещаш, че още мъкнеш това чудо щита и директно го хвърляш, така може и да се спасиш, кой знае. Сега вече виждаш, че около теб има и други бягащи, до този момент дори не си ги забелзазл, а пред тях е плътната стена на принципите. По някакво чудо ти си точно срещу интервала, а може би бегълците инстинктивно натам се насочват. Обаче и през ум не ти минава да се спреш там и да се обърнеш, а ако интервала бъде запълнен или се задръсти, а може просто да изчезне, знаеш ли? Тогава си загубен, трябва да си първият стигнал до него и тичаш още по-бързо. А тези около теб и те дявол ги взел не изостават. Влиташ в интервала, но там са и много от другите, отстрани ти връхлита друг беглец и удара е неизбежен - отхвърчаш в стоящите отстрани принципи и дор събаряш един, а дори не забелязваш ужаса, с който те гледат. Изправяш се и успяваш да преминеш послените метри в интервала и излизаш зад линичта на принципите тук центурион крещи нещо срещу теб и дори замахва за да те удари с дръжката на пилума, почти не го виждаш, инстинктивно отбягваш удара. В това време няколко от принципите от последната редица се отделят и се включват в бягството, а дори не са видяли противник. Чак сега започваш да се съвземаш, чувстваш се малко по-спокоен, вече не си сигурен, че ще получиш онзи удар в гръб.
Колко време мина от командата на центуриона за отстъпление(тоя пък къде е)? Не повече от минута, всъщност даже около половин минута.
Решаваш се внимателно да се обърнеш и да провериш за онзи дявол. Забавяш леко ход, обръщаш глава и това което виждаш са бягащите принципи. "Тези защо бягат..."

Torongill, сигурен съм, че това описание няма нищо общо с едно истинско описание, даже се съмнявам доколко е способен човек да остави точно описание на подобно преживяване. И все пак поне малко може да се опитаме да си представим ужаса и хаоса на едно подобно събитие. А след това да се замислим доколко лесно е принципа да отстъпи една крачка и да пропусне хастатите.

[gladiator]

Бях споменел, че правихме в миналото въстановка. Моят щит беше с размерите на скутум. Защо го пиша това, искам да подкребя Бащицата, който много добре описва проблемите на боя. Значи виждах противника в едно малко поле, заключено между горният ръб на щита и набузниците на шлема. Задъхваш се от жегата, имаш проблеми със слуха. Абсурд е да разбереш какво ства около или зад теб. така, че ми е съмнително, че знамената могот да ръководят отстъплението и да бъдат място за сбор. Паднали са твои другари, от пред напират, псуват те, крещят.Всеки се стреми да догони отстъпващият враг. Как тогава ще се отдръпнат манимулите на такова растояние от противника, че безпрепятствено да се вклинят в оставените проходи? Ако пък те заемат тези проходи и останат там, то означава, че шахматно легеонът ще е по-слаб. Ще има участъци заети от вече отстъпилата пехота

[Sir Gray]

Сцени като тази на Ханс има описани само в Галските войни поне няколко. И това при положение, че това писание е пропагандно комюнике и често неудобните места се пропускат.

[Julian]

Искам да подкрепя в случая Ханс, спорния модел съм го пробвал с приятели 5-6 човека, спънах се на равен терен и за малко да падна, а на бойното поле какво би станало ?

[Torongill]

Не отричам, че моят модел е много труден за изпълнение. Важна в случая е дисциплината. А не може да се отрече, че римляните са били известни с дисциплината си. Даже бих казал, че ако при Кана римляните бяха в нормален строй и в пълен състав(повечето триарии са оставени да пазят лагера), са щели да победят. Факт, че има няколко разгромни загуби. Не съм чел достатъчно, че да мога да дам напълно обосновано мнение, но като цяло римляните са разгромявани от ханибал, при това в болшинството от случаите при засада или при обкръжаване. Малко са случаите, в които центърът допуска пробив.

Ханс, това, което ти описваш е разбиване на строя, a.k.a. класически разгром. И това се различава коренно от организираното отстъпление. И тъй като описваме боя, да вметна и аз едно такова: "Помня, че чух и този сблъсък на щитове. Десният ми ботуш бе пълен с кръв и тя джвакаше всеки път, щом стъпех на този крак, главата ми се бе превърнала в пулсираща болка, а устата ми се бе изкривила в озъбена гримаса. Мъжът, заел мястото ми на първия ред, не искаше да ми го отстъпи.

- Те поддават, господарю - викна ми той, - поддават!

И наистина натискът на врага отслабваше. Те не бяха победени, а само отстъпваха и внезапно нечий вик ги призова назад и те с по един последен замах на копието или удар на брадвата бързо се оттеглиха. Ние не ги последвахме. Бяхме твърде окървавени, твърде изранени и твърде изморени, за да ги преследваме, а освен това ни пречеше купчината тела, която бележеше мястото на сблъсъка. Някои в този куп бяха мъртви, други се гърчеха в предсмъртна агония и се молеха за смърт."

това е от една книга, не съм си го измислил аз. това се опитвам да опиша аз, Свиреп сблъсък, в който и двете страни са "наточени", не готови да побягнат още преди досега с противника, както вие ги описвате. Щото това, което описвате вие, е по-скоро битка между опълчение на някой (неизвестен)гръцки град и Спартанците. Малко съм разгорещен, но спрете да разсъждавате като изнежени съвременни хора. Цивилизоваността на римляните, която ги е отличавала(според техните думи) от варварите е дисциплината им. И освен всичко друго... Римляните от времето на Втората Пуническа война(защото това е периодът, който аз разглеждам, не преди или след него) са били "здрави копелета". Античните римски автори говорят за упадъка на ценностите след пуническите войни, когато Рим става владетел на Средиземноморието(с всички произтичащи от това блага).

С цялото ми уважение мога ли да кажа, че очаквам и вие да предложите подробен модел, защото ми изглежда, че в последните няколко поста само се критикува.

П.С. Интересно защо продължава да се говори за маневриране, след като цялата структура на републиканския легион е предвидена за мощен фронтален удар...

П.П.С. На бойното поле ще загинеш, което ще накара оцелелите ти колеги да внимават повече. Или както гласи девизът на сапьора "секунда невнимание, после цял живот мъртъв" :lol:

[Sir Gray]

Дисциплината както ти я описваш, Торогил, е абсолютен мит. Хората не са роботи, римляните също. И като всички хора те се водят основно от истинктите си и тук дисциплината не може много да промени. Всъщност винаги, в цялата история, войникът от първата линия е завладян единствено от истинкта за самосъхранение и действията му най-често са определени именно от този истинкт. Та прочети малко данни за ВСВ да кажем, когато дисциплината не е никак по-малка от тази в легионите - само около 20% от директно участващите в сблъсъка войници реално стрелят, другите се покриват някъде и от тези 20% само около 5% всъщност стрелят прицелно! Което ще рече, че от 100 души само 5 се "бият" активно, другите гледат да се скатаят. Подобни данни съм срещал и за Гражданската война в САЩ. Като се замисля реално ролята на дисциплината е единствено да те набута в такава ситуация, в която е "накарай другия да умре за неговата родина". Такива истории за "мъжките копелета" дето им не мигва окото при хвърчащи ръце и крака са си чиста митология. А да искаме от тях и да правят врътки по бойното поле пък вече е не знам какво .

Моето решение на проблема е съвсем прост - отстъпление от предлаганите по-горе просто е нямало. Абсурдно е да се мисли, че след сблъсък центурията или манипулата ще е запазила нещо от формацията си в колони и редици - най-вероятно точно след първите пет минути е заприличвала повече или по-малко на тълпа (справка - кохортите на Цезар срещу как бяха ония, боетите ли, губят напълно всякаква формация под натиска на изненадващата атака. И трябва да очакваме от тях в тази ситуация да се подредят примерно в колонки, че да се разминат с другите?!). Отстъпление от непосредствен контакт е немислимо, няма и никакви рокади. Има 2 варианта - или хастатите го загазват, при което принципите просто атакуват директно в масата, или пък се получава моментно затишие на боя (такива е имало), в която пауза е било възможно на центурионите да преподредят малко от малко центуриите и евентуално да се отдръпнат назад през интервалите в принципите (или по-вероятното - отделни манипули на принципите да настъпят в новообразуваните интервали в линията на хастатите). Подобни маневри, в каквато и да е форма, са абсолютно невъзможни докато съответната част е ангажирана в бой! Каквито искате маневри - връткане, местене настрани, подскачане, клякане - абсолютно нищо друго не може да бъде предприето от вклинчена единица, освен самия бой, без съответната единица да се разбяга по всички посоки на света. Войниците са достатъчно изнервени и стресирани, че да не могат да мислят за нищо друго освен неприятеля пред тях, офицерите са достатъчно заети (ако приемем, че те са супер мъжки копелета и страх ги не лови) да удържат по-страхопъзлювците (а те хич не са били малко) да не побегнат (същата е работата и на сержантите от 18в - шматкали са се с алебарди когато всичко живо е пуцало само и само да могат да задържат последния ред на своята част. А дисциплината в прусашката армия на Фридрих 2ри по нищо не е остъпвала на римската, ако не е била даже и по-стегната). И обикновено силите и на едните, и на другите едвам стигат да удържат натиска на противника (става въпрос за закучен бой - до такива се стига рядко, доста често едните бягат още преди реалния контакт), та само идеята, че съществува и варианта "Отстъпваме зад принципите" е достатъчна за 90% от войниците моментално да се врътнат и да духнат назад (не случайно "горенето на мостовете" представлява морален фактор). Въобще като цяло ми се струва, че всякакви "маневри", в който термин се включва и характеристиката "организирани", директно могат да бъдат задраскани когато се говори за ръкопашен бой.

ПП. А някой присети ли се всъщност, че в последните 30тина метра, след хвърляне на пилумите, хастатите се затичват в атака? Смятате ли, че редичките и колонките се запазват след 30 метра спринт/тръс?

[Ханс]

Torongill пак не си ме разбрал. Не става дума за друго, а за това колко трудно е наглед простото нещо. Твоят цитат в никакъв случай не опровергава, а напротив подкрепя писаното от мен. Ако положението е тежко за подбедителя то тогава то е много по-тежко за победения. Победения е победен защото е изчерпал в по-голяма степен и физическите си и моралните си сили, защото е понесъл по-тежки загуби и е разстроил в по-голяма степен строя си. Ако не беше така то победеният щеше да е победител, нямаше да отстъпва той, а противника му.
Ако ставаше дума за бой от разстояние то тогава можеше да си представим как отстъпващият запазва някакъв ред, но при близкият бой подобно нещо е абсурдно. враговете са разделени не от стотици или десетки метри, а често пъти от по-малко от метър. Ако боя беше от дистанция можеше да говорим за споменатото от теб отстъпление с бой, но в близкия бой "няма такъв филм".
Абсурд е победителя да е по-неспособен от победеният на организирано движение. Нима смяташ, че победителя не е преследвал?

Щото това, което описвате вие, е по-скоро битка между опълчение на някой (неизвестен)гръцки град и Спартанците.

Ми те римляните са си били опълчение, поне в разглежданият период.

Римляните от времето на Втората Пуническа война(защото това е периодът, който аз разглеждам, не преди или след него) са били "здрави копелета". Античните римски автори говорят за упадъка на ценностите след пуническите войни, когато Рим става владетел на Средиземноморието(с всички произтичащи от това блага).

Аз лично съм забелзъл, че всяко поколение обича да описва предходното като "здрави копелета". Но това не е важно. Втората пуническа война съвсем не е толкова монолитна колкото ни се струва. Според мен през хода на войната Рим коренно изменя характера на армията си, което в крайна сметка му дава и окончателната победа. Тоест Римската армия при Кана има малко общо с тази при Зама. С това може и да не сте съгласни, може да го обсъдим, но нека не е тук и сега.
И какво значи "здрави копелета", че не бягат? А дали наистина не са бягали?

С цялото ми уважение мога ли да кажа, че очаквам и вие да предложите подробен модел, защото ми изглежда, че в последните няколко поста само се критикува.

Ами аз моят модел съм го пуснал още в първият пост, а Дзвер също даде своя. Свободен си да критикуваш.

Интересно защо продължава да се говори за маневриране, след като цялата структура на републиканския легион е предвидена за мощен фронтален удар...

Ами настъплението и отстъплението също са маневриране.
Последно:

И това се различава коренно от организираното отстъпление.

Хайде кажи точно как се извършва организирано отстъпление, защото то е лесно като термин, обаче като изпълнение на мен ми се вижда е по лесно от това да "отлетят".

[gladiator]

Това за последните 30 м. ми е съмнително. В момента подготвям часта за римсото оръжие през 3-2 в. пр .Хр. Тав съм посочил съвремменни въстановки при които пилум пробива 3 см борова дъска и 2 см. нагънато платно на .......5 м. Е, ако е от 30, какво ще порази и дали отделният боец може да го метне на толкова растояние?

[Ханс]

Това за последните 30 м. ми е съмнително. В момента подготвям часта за римсото оръжие през 3-2 в. пр .Хр. Тав съм посочил съвремменни въстановки при които пилум пробива 3 см борова дъска и 2 см. нагънато платно на .......5 м. Е, ако е от 30, какво ще порази и дали отделният боец може да го метне на толкова растояние?

Мисля, че предела е около 25м. Обаче не бива да се забравя, че ако това е максималната дистанция, на която може да се хвърли това е и дистанцията от която се хвърля. Ако противника не е статичен то пилума може да се хвърли и по-рано с надеждата противника да сам да влезе в "обсега на оръжието".

[Sir Gray]

Е, те тия 30м са и те едно към гьотере. С пилума може да нацелиш някой на ~10м (след тренировки), максимално да го метнеш както каза Ханс на ~25м (и 30 съм срещал кат горна граница). Допълнително трябва да се вземе предвид, че хвърлянето на пилума е групова команда - сиреч трябва и задните редове да могат поне да прехвърлят най-предния. С разстояние 1,8м между редиците...
Ма както и да е де, не е съществено това. Исках само да припомня, че след хвърлянето легионерите са се втурвали напред, със съответните последици за правилната формация.

[Torongill]

значи се разбрахме защото аз под отстъппление с бой имах предвид оттегляне в това моментно затишие. Като се има предвид как са воювали галите, възможно е да има няколко луди глави, които дори и масата да е грохнала, да се втурнат да преследват оттеглящите се хастати. На хастатите ще се наложи да се отбраняват от тези малумници зАтова го нарекох "организирано отстъпление с бой". Може би не съм го дефинирал правилно. И тук сте прави и ви подкрепям, че докато едната страна има желание и сили за бой, другата ще не ще ще се бие.

Което означава - хастатите използват временното затишие, изтеглят се организирано, мястото им се заема от принципите, които атакуват(по най-бързия начин, за да не се даде време на врага да си почине). Разбира се, че ако врага е пиян до козирката, може да се хвърли в атака, тогава принципите ще трябва незабавно и те да се включат и ще е някакво безумно меле. Ако пък трябва да се включи и третата линия... тогава работата наистина ще е "стигнала до триариите"

Сега как ви се струва моделът?

А историята за кохортите на Цезар(трябва да седна да изчета Де бело Галико, мерси за еbook-a, Ханс! е показателна, че изненадващата атака постига изненадващи успехи