Кой запали Рим?

[plamen_starbov]

Извинете, че се намесвам, но по Viasat History даваха един филм точно по вашата темата. В него един изследовател казваше, че не Нерон, а християните са запалили Рим. Може ли да се доверим на това?

[Fiko]

Филмът се казва „Secrets of the dead - The great fire of Rome” има го в kolibka.com препоръчвам ви да го гледате

[staro haro]

Филма го гледах, но на подобни канали не вярвам много. Доста често си измислят или противоречат. За пожара обаче е много възможно да е християнско дело. По онова време християните са само едно от многото израелтянски движения, което при това се дели на две ясно изразени течения - мистично следващо идеологията на св.Петър и радикално национално-освободително с идеолог св.Павел. Всичко това разбира се в религиозна обвивка. Налице са и множество отделни водачи с влияние в отделни области на империята и отделни духовни общности между които има сериозни различия. Доколкото си спомням основни източници за обвиненията срещу Нерон са християнските писатели (които естествено са пристрастни) и Дванадесетте цезари на Светоний. Не че Нерон е бил свестен, но не е бил и идиот та да не съзнава, че не може да запали Рим и да му се размине.

[gandalf31415]

Тацит - Пожарът в Рим (Анали, кн.XV, 38 – 44 )

38. Последва бествие, не се знае дали случайно или поради коварството на принцепса(тъй като авторите съобщават и едното и другото), но по-тежко и по-ужасно от всички нещастия, които са сполетявали Рим поради стихията на огъня. То започна в тази страна на цирка , която е в близост с хълмовете Палатин и Целий: в лавките със стока, подхранваща пламъка, изведнъж лумна огън, мигновено се усили, и раздухван от вятъра, обхвана цирка по цялата му дължина. Там нямаше нито къщи, защитени с огради, нито храмове, опасани със стени, нито някакво друго препиятствие. Пожарът преброди стремително първо равните места, после се изкачи по височините и отново упостошително се спусна надолу, изпреварвайки всички средства за продиводействие, от една страна, поради бързината на бедата, от друга, понеже град, какъвто беше старият Рим , представляваше лесна плячка със своите тесни , извиващи се насам-натам улички и неправилни квартали. А към това риданията на треперещите жени, безсилните старци, невръстните деца, тези, които се грижат за другите и влачат немощните или ги изчакват , едни се бавят, други от бързане още повече объркваха всичко. И често, докато се оглеждат назад, пламъците ги обгръщаха отстрани и отпред; или пък, потърсили спасение в близките квартали, огънят ги настигаше и там и намираха в същото бедствено пложение дори местата, на чиято отдалеченост се надяваха. Накрая не знаейки откъде да бягат, накъде да вървят, те изпълвт пътищата, разполагат се в полята; някои загинаха, загубили всичките си имущества, дори всекидневното си препитание, а други които имаха възможност за бягство – от любов към близките си, които не бяха успели да се измъкнат. И никой не смееше да се съпротивлява и да гаси, понеже се чуваха нечии постоянни заплахи, забраняващи това, а други хвърляха факли и крещаха че си имат подбудител – било за да грабят по-свободно, било по нечия заповед.
39. В това време Нерон се намираше в Анций1 и се върна в града чак когато огъня наближи дома му, с който той беше съединил Палатинския дворец и градините на Меценат. Въпреки всичко не успяха да попречат на пожара да погълне и Палатинският дворец и дома на Нерон, и всичко наоколко. Но за прибежище на прогонения и бездомен народ Нерон даде достъп до Марсово поле и паметниците на Агрипа2 , дори до своите градини , и издигна набързо постройки , които да приютят обеднялото общество. От Остия и близките муниципии бяха докарани неща от първа необходимост , а цената на житото беше намалена на три сестерции. Макар и в полза на народа, тези мерки не сполучиха да го спечелят , тъй като се беше разпространил слух, че точно когато в градът бушувал пожарът, Нерон бил излязъл на домашната си сцена и бил възпял гибелта на Троя, уподобявайки настоящите беди на древните злочестини.
40. Едва на шестия ден в подножието на Есквилина беше сложен край на пожара, след като на огромно разстояние бяха сринати сградите , та пред неспирната стихия да се изпречи поле и като че празно небе. Но още непреминал страхът – и огънят отново се нахвърли , и то с не по-малко сила , преди всичко върху обществените места в града; и затова загинаха по-малко хора, но рухнаха още повече божески светилища и портици , предназначени за приятен отдих. Този пожар предизвика още повече приказки, тъй като беше избухнал в Емилиановите имения на Тигелин3 и изглеждаше, че Нерон търси славата на основател на нов град, който да нарече на свое име. И наистина: от четиринадесетте района, на които се дели Рим, четири останаха невредини, три бяха сринати до основи, в останалите седем се запазиха нищожни следи от сгради, порутени и полуизгорели.
41. Трудно би било да се изчисли броя на унищожените къщи, здания и храмове, но от най-древните светини изгоряха храмът , посветен от Сервий Тулий на Луната, Големият олтар и светилището, което аркадецът Евандър посветил на Херкулес в негово присъствие, храмът на Юпитер Статор, построен по оброк от Ромул, царският дворец на Нума и светилището на Веста с пенатите на римския народ. Изгоряха още богатства придобити в много и много победи, прекрасни образци на гръцките изкуства, а също и старинни, непокътнати дотогава паметници, творби на големи таланти. Така че въпреки изключителната красота на отново въздигащия се град, по-възрастните си спомняха много неща, които вече не могат да бъдат възстановени. Някои отбелязваха , че пожарът е започнал на четиринадесетия ден преди секстилски календи4
- същия ден , в който и сеноните превзели и изгорили града. Други стигнаха в усърдието си дотам , че изчисляваха равен брой години, месеци и дни между двата пожара.
42. А Нерон се възползува от разрухата на родината и си построи дворец , в който будеха учудване не златото и скъпите камъни , станали отдавана нещо обичайно и разпространено за лукса, а полетата, езерата и пръснатите сякаш в уединение тук гори, там открити простори и далечни гледки. Ръководството и замисълът бяха на Север и Целер, които притежаваха таланта и дързостта да опитат чрез изкуството си да постигнат дори и онова, което природата не позволяваше , и да си играят с възможностите на принцепса. Те бяха обещали да прокопаят плавателен канал от Авернското езеро до устието на Тибър по ненаселения бряг или през планините . Но като източник на водя не можеха да открият друга влажна местност освен Помпинските блата - останалите места бяха стръмни и безводни и дори и да се минеше през тях, подобен труд щеше да бъде непоносимо тежък и неоправдан. Все пак Нерон - нали беше търсач на невероятното , се помъчи да прокопае най-близките до Авернското езеро и следите от напразната му надежда си стоят и до ден днешен.
43. Разрушените къщи не бяха изграждани наново , както след галските пожари - безредно и без план, а в правилни квартали и с широки улици ; височината на сградите беше ограничена , оставени бяха открити площадки и бяха пристроени портици, които да прикриват фасадите на големите жилища. Тези портици Нерон обеща да издигне със свои пари, а площадките да предаде разчистени на своите собственици. Добави суми според съсловието и имуществото на всеки и определи срок, в който да ги получат, след като завършат къщите и жилищните сгради. За изхвърляне останките от разрушенията определи блатата край Остия, корабите, които подвозват жито по Тибър , да се връщат натоварени с тях; самите постройки до определена височина да се укрепват не с греди, а с габински или албански камък, тъй като той е непроницаем за огъня5. Освен това назначи пазачи, та водата, често отбивана самоволно от частни лица, да може да тече по-обилно и на повече общодостъпни места; заповяда всеки да има в двора си средства за обуздаване на пожарите и същите да се обграждат не с общи стени, а всяка със свои. Тези мерки, предприети заради своята полезност, допринесоха и за красотата на новия град. Все пак според някои неговият стар вид бил по-здравословен , понеже тесните улици и високите покриви не пропущали много слънчевите лъчи, а сега откритото и незащитено от никаква сянка простраство горяло от страшна жега.
44. Към тези мерки насочваше човешкият разум. Скоро потърсиха средства да умилостивят и боговете и се допитваха до Сибилинските книги. Според техните нареждания направиха молебен към Вулкан, Церера и Прозерпина; матроните умилостивиха Юнона първо на Капитолия , после на най-близкия морски бряг – оттам почерпиха вода и поръсиха с нея храма и изображението на богинята; омъжените жени я почерпиха със селистернии и нощно бдение. Но нито човешките усилия, нито щедростта на принцепса или омилостивяването на боговете пресякоха мълвата , че разпалването на пожара е станало по заповед. За да разпръсне слуха, Нерон набеди онези омразни с безчестията си хора, които народът наричаше християни, и им наложи извънредни наказания. Христос откогото идваше тяхното име, бе наказан със смърт от прокуратора Пилат Понтийски по времето на Тиберий. Обуздано за момента, сега гибелното суеверие отново се надигаше не само из Юдея – родината на това зло, но и в Рим, където отвсякъде се стича и се разпространява всичко гнусно и срамно. И тъй отначало бяха хванати хора , които си признаваха, и после по техните показания беше уличено огромно множество - не толкова в престъпно подпалвачество , колкото в омраза към човешкия род. Към смъртта им се прибавяха и гаври: едни, покрити с животински кожи, бяха разкъсвани от кучета, мнозина бяха разпънати на кръст или изгорени на огън, а други бяха подпалвани като светилници при отслабване на дневната светлина. За това зрелище Нерон беше предоставил своите градини и организираше циркови забавления, на които се смесваше с тълпите, облечен като кочияш или подкарал колесница. Затова, макар че християните бяха виновни и заслужаваха най-страшни наказания за назидание, към тях се пораждаше състрадание , понеже изглеждаше , че загиват не за обща полза , а поради жестокостта на едного.


Бележки:
1.Анций – стар град в Лаций на Тиренско море.
2.Марк Випсаний Агрипа , пълководец и приятел на Август, построил на Марсово поле комплекс от постройки, откоито до днес е оцелял прочутият Пантеон.
3.Гай Офоний Тигелин - родом от Агригент , най-зловредният приятел на Нерон, принуден да се самоубие при идването на Отон на власт.
4.19. VII.
5.Туф добиван от град Габин и в Албанските планини.
6Селистернии – религиозни пиршества в чест на женските божества.

[gandalf31415]

Светоний - «Дванадесетте цезари». Книга шеста(Нерон)

16. Измислил в Рим нов тип фасади; пред многоетажните сгради и домовете да има портици с плоски покриви, откъдето да се гасят пожарите; издигнал ги на собствени разноски. Възнамерявал да продължи градските стени чак до Остия и оттам по канал да доведе морето в стария град.
По негово време били наложени много строги наказания и ограничения , а били въведени и много нови мерки: ограничен бил разкошът, обществените пирове били сведении до раздаване на кошнички със закуски 12; било забранено в кръчмите да се продават други гозби освен зеленчуци и варива, докато по-рано били предлагани какви ли не блюда; били подложени на мъчения християните, хора, обхванати от ново пагубно суеверие; забранени били веселията на водачите на колесници, които от край време смятали за свое право да се скитат, да мамят и да крадат, за да се забавляват. Пантомимите заедно с групичките около тях били изгонени от града.

38. Но не пощадил нито народа, ни стените на отечеството. В обикновен разговор някой цитирал:

След мойта смърт да пламне цялата земя.50

«Напротив, възразил той, още докато съм жив». Действително така и направил. Понеже го били дразнели грозните стари сгради и тесните криви улици, подпалил Рим толкова явно, че повечето консулари заловили слугите му в именията си слугите му с кълчища и факли, но не посмели да им сторят нищо; а няколко каменни хамбара около Златния дом наредил да разбият с военни машини и да ги подпалят , понеже бил имал изключителна нужда от мястото им. Шест дни и седем нощи свирепствала стихията, а народът се бил подслонил сред паметници и гробници. Тогава освен огромен брой многоетажни жилища изгорели и домове на древни вождове, още украсени с вража плячка, и храмове, обречени и посветени в царско време, а след това през войните с гали и картагенци, и всичко забележително и достопаметно, останало от древни времена. Наблюдавал пожара от кулата на Меценат51 и възрадван, както казал, «от красотата на пламъците», изпял в подходящ костюм «Превземането на Троя». А за да може да спечели и плячкоса колкото се може повече, обещал, че труповете и развалините ще бъдат вдигнати безплатно; но на никого не позволил да се доближи до това, което останало от имуществото му. Парични помощи не само приемал, но и изисквал и така почти изчерпал средствата на провинциите и частните лица.

Бележки:
12. Марш или бяг в пълно въоръжение бил обичаен при тържества или военни упражнения.
50. Стих от неизвестна трагедия, изглежда на Еврипид.
51. Меценатовата кула е в Есквилинските градини.