Великата китайска стена
История на нейното изграждане и на нейното митологизиране
(сп. “Вселена, наука и техника”)
В днешно време, в началото на третото хилядолетие след раждането на Христа, Великата китайска стена, действително, съществува под някаква форма (макар и не – като непрекъсната стена!).
Състои се от няколко части, които са в много добро състояние (защото, наскоро, са реставрирани!). Повечето от тях се намират в близост до китайската столица. В последните десетилетия, тези части са не само реставрирани (или, дори – изградени?), но и са се превърнали в една от най – големите туристически атракции в света. Дължината на някои от тези участъци достига до 60 км.
Китайците са убедени, че, за чужденците, понятието Велика стена символизира както Китай, така и едно от чудесата на света.
Колко древна, в действителност, е Великата стена, според мнението на историците и доколко бихме могли да им се доверим и да им вярваме?
Всички исторически книги страдат от един недостатък – техните автори започват своето повествувание в толкова дълбока древност, че дори и най – скептичните читатели се чувстват неудобно да търсят доказателства за твърденията на историците.
В началото на текстовете, данните са силно закръглени (“преди ок. 7000 г.”, “преди 5500 г.”, “през 2500 г. пр. Р. Хр.” и така нататък) и на всеки трябва да му е ясно, че, в случая, не става дума за точно научно датиране, а за приблизителни оценки на историци и археолози. Трябва да се отнасяме доста критично към основанията за тези оценки.
След това, ни се поднасят все по – точни данни (отново – без всякакво обосноваване), които имат същия общ характер. Историческите данни биват скривани между легенди и предания. В крайна сметка, читателят не забелязва как, от един приказен свят, писателят го е отвел в реалния. Впоследствие, това се предлага като истинското минало на човечеството.
Историческите сведения за Великата китайска стена започват с описание на историческата действителност в древността.
“Изграждането на Великата китайска стена е започнало през VII в. пр. Р. Хр. По това време, Китай бил разделен на множество отделни царства, които воювали със съседите си. Всяко от тях издигало защитна стена, за да опази собствента си територия. Работите по изграждането и по поддръжката на Великата стена се проточили в продължение на 2000 години.”
Следователно, опитват се да ни убедят, че, още преди повече от 3000 години, е започнало строителството на прочутата Велика китайска стена (а не – на някакви стени, по протежение на някакви локални граници или, най – вероятно, на гранични валове).
Това е ярка демонстрация на митологизирания начин на мислене на днешните автори. Те са израстнали с митовете за Великата стена и, затова, смятат, че са длъжни да работят, съобразявайки се с митологичните представи.
Едва ли, някога, някой, действително, е защитавал държавни граници с помощтта на стени, защото това е невъзможно. Никоя стена не е в състояние да предпазва, без охраняващите я гарнизони. Никоя държава в света не смята сериозно, че би могла да спре нападащия я враг още на границата си. По тази причина, никъде по границите не са струпани огромни военни формирования.
В древни времена, в Китай, е било обичайна практика държавните граници да се маркират чрез валове. И не само – в Китай! Добре известни са граничните валове на древните римляни и българи.
“Още през VII в. пр. Р. Хр., царство Чу започва изграждане на граничен вал (значи, все пак, не – стена!), за да се предпазва от агресивното царство Ки. В периода на воюващите царства (475 – 221 г. пр. Р. Хр.), царствата Чин, Жао и Ян решават да последват този пример и също изграждат защитни стени по северните си граници, за да предотвратят нападения на номадски “варварски” племена, както и валове по границите със съседите си. След завладяването на царствата Жао и Ян, владетелят на Чин, за първи път, обединява държави на китайска територия и се провъзгласява за император на династията Чин (или Цин!). Той заповядва да бъдат разрушени вътрешните валове, с които бившите китайски царства са се защитавали едно от друго, а валовете по северната граница да бъдат свърани в единна отбранителна система. Император Цин Шъ Хуан Ди не обича малките по мащаби проекти. Всичко, което заповядвал да се прави, носи печата на гигантоманията.”
“Династията Хан разширява своите граници далеч на запад, след поредица завоевателни походи, но все повече се усилва заплахата от нападащите от север племена на шионгну (съставени от древни германи и българи!). За да бъде подсигурена сигурността на северната граница, стената (да се разбира: валът!) е удължена с още около
10 000 км. С падането от власт на династията Хан, започва и упадъкът на Стената. Сега, тя преминава през земите на различни китайски родове и вече не представлява гранично укрепление. Едва основателят на династията Мин, Чу Юанан (1368 – 1398 г.), си спомнил за древната стена. (Хм, нима опасните северни номади са били съвсем кротки съседи, в продължение на около 1500 г.?) И нарежда да се изгради нов вал (все още не се говори за стена!) за защита, този път – от монголите. Работата по създаването на този вал отнела 150 години. (Излиза, че Великата стена е, най – много, на около... 600 – 150 =
450 г.!). Размерите на цялата стена (или вал?) са 6350 км.
Тя се простира от река Ялу, на изток, на границата с дн. Корея, до Яйгуан, на запад. Нейната средна височина варира в рамките на 7 – 8 м., а напречното сечение на основата й е широко 6,5 м.”
Интересно, как са били пресметнати тези средни стойности за вал с дължина 6350 км.? В действителност, ситуацията далеч не е толкова еднозначна и това се признава дори и от китайските автори:
“Хората обичат да разказват за древната история на Великата стена. Обикновено, се приема (следователно, не се знае със сигурност!), че е изградена при Хуан Ди, амбициозният първи император на династията Цин (Чин, Кин, Гин?), през III в. пр. Р. Хр. За него се разказват най – различни истории. Постиженията и недостатъците му, за които се спори вече над 2220 г., отчасти, са свързани с изграждането на Великата стена.
В действителност, това не отговаря на фактите, защото днешната Китайска стена не е от времето на първия император от династичта Чин (Цин, Гин?), а е едва на ок. 600 г. (ако не – и на по – малко!).
Ако трябва да сме точни, за Китайската стена, трябва да се говори само в множествено число (значи, става дума или за множество велики стени или, по – скоро, за множество малки стени?), защото части от стената са били изградени през VII в. пр. Р. Хр. (обаче, това са били валове!), но през следващите династии, са били добавени други части. (При такава методика на датиране, трябва да запазим голяма доза скептицизъм!) Днес, например, се виждат останки от стена, издигната през 5555 г. пр. Р. Хр. (като, постепенно, се добавят нови, по – точни данни, но - без обосноваване!) от държавата Чи в съвременната провинция Гандон. При сумиране на дължината на всички стени, построени от различните династии, се получава обща дължина от,,,
50 000 км. (Каква точност!) Само стените, създадени в днешна вътрешна Монголия (Насред монголските степи? С каква цел?), биха имали обща дължина от 15 000 км.”
Сумата от дължини, равна на 50 000 км. напомня една методика за преброяване на населението на Земята. Според тази методика, ако преброим всички хора, които са живели на Земята, през последните 3000 години, се получава цифрата 30 милиарда д. Каква е ползата от това число? Повечето от тези хора отдавна са измрели! Този начин на формиране на митове е много популярен.
Нека, сега, се опитаме да получим много по – точно и достоверно описание, следвайки древните китайски източници!
Бързо установяваме, че такова липсва?!
Прав е Конфуций, като казва, че е невъзможно да откриеш черна котка в мрачна стая, особено, ако самата котка не е в стаята!
За съжаление, и предприетото от действащите в Китай католически мисионери от Ордена на йезуитите картографиране не е особено точно и детайлно.
Първата географска експедиция, която император Шанси разпорежда да се осъществи, за измерване на северните му провинции, започва през 1708 г. и продължава цяла година. Изследвани са области в протежение на Великата стена (или – на останките от валове и от други военни съоръжения!). Резултатите от тези изследвания, представени на императора, са под формата на дълга 4 м. географска карта. На нея са изобразени всички планини, водоизточници, крепости и градове по протежение на Великата стена. Но... Не се споменава и дума за самата стена или за многобройните й кули.
Отделни участъци от Великата стена са станали “фотомодели” на многобройни фотографи, за прекрасни отделни снимки или за цели фотоалбуми. На тях, се вижда извиващата се по “гръбнака” на планините дълга километри стена. През зимата, покрита от фина снежна покривка, сред мъглата, с чудно стърчащи кули. През есента, всред оцветени в червеникаво – оранжево гори, при залез слънце. През нощта, на лунна светлина...
Именно тези прекрасни снимки ни подтикват към следващите логични въпроси. Нима, в минали времена, Великата стена нме е била толкова величествена, прекрасна и привлекателна за художниците? Защо китайските (а – и чужди!) художници не са създали нито една картина, сравнима с днешните снимки на Китайската стена?
Разглеждайки богато илюстрираните книги, откриваме многобройни прекрасни картини от различни векове, предимно от времето на династиите Мин (1368 – 1644) и Чин (или Цин до 1911). Сред тях се виждат многобройни пейзажи, стени и кули в Пекин, градски порти и други укрепления, но... липсват изображения на кули от Великата стена или, поне - от малък участък от нея.
Нима съществуването или разположението на стената се е пазело като държавна тайна и не е имало нейни изображения, за да се затрудни разузнаването на противника?
А, може би, в миналото, Великата стена, просто, не е съществувала?
Тази възможност оправдава нашето желание да (си) задаваме въпроси относно историята и хронологията на това военно - архитектурно съоръжение.
Кога са били изградени наличните днес участъци от стената и кога са били приведени в своето съвременно състояние? Кога са започнали реставрационните работи и в какво състояние е била тя, преди тях?
Първото изображение на Великата стена не е от китайски художник, а представлява английска литография от средата на XIX в. Тази литография е подражание на картината на лейтенант Херн Уилям Париш, който, в края на XVIII в., участва в експедиция до Китай и, през 1797 г., публикува, в Лондон, впечатляващи романтични картини. Те служат като вдъхновение за по – късни изображения на Великата китайска стена.
Възможно ли е, в миналото, Китайската стена да е впечатлявала повече европейците, отколкото китайците? И това да е допринесло за възникването на мита за нея?
Да приемем, че древните китайски художници не са били впечатлени от Великата стена... Какво да кажем обаче за фотографите от първата половина на XX век? От около 1880 г. – насам, фотографията е широко разпространена и използвана от множество журналисти, работили в Китай. Нима никой от тях не е направил нито една снимка на Великата стена, преди Втората световна война (1939 – 1945)?
До този момент, не са открити снимки, изобразяващи интересуващия ни обект.
В една богато илюстрирана книга, има само една снимка на “Великата стена при Губейку, преди 30 години”, с указанието, че става дума за стара снимка. Но тя е от времето на Мао Цзе Дун. В същия източник, на други снимки, са запечатани възстановителните работи.
В книгата “Русия, която никога не е съществувала” на писателя Александър Бушков (Москва, Санкт Петербург, Красноярск, 1997), автор на най – продаваните руски криминални романи, се изказва хипотезата, че Великата китайска стена е дело на... председателя Мао и, преди Втората световна война, е съществувала единствено в главите на някои хора, но не – и в действителност!
“В епохата на Културната революция, в периода 1966 – 1976, големи части от Великата стена стават жертва на разрушителния гняв на Червените оттряди. Новото правителство полага грижи престаралите се революционери да отстранят причинените щети. Така, след реставрирането на много участъци, Стената отново се издига, в предишното си състояние.”
В полза на хипотезата за изграждането на Великата стена по време на комунистическото господство е пропагандистката роля, която комунистите й отдават. “В Китай, Великата стена се смята за символ на непоколебимия китайски национален дух. След Опиумната война, през 1840 г., китайският народ постоянно се бори за своята свобода и независимост.”
“Народна Република Китай отделя голямо внимание на запазването и изследването на Великата стена. Крепостите Шанхайхуан и Яюхуан, както и участъците от стената при Бадалин са обявени за обекти от първостепенно значение сред паметниците на културата.”
Съвременното състояние на стената не е представително за нейното минало. От малкото снимки, на които се виждат останки от нереставрирани участъци, става ясно, че части от стената представляват отделни разрушени кули и крепости, които не са интегрирани в по – голямо единно съоръжение. Виждат се разрушени земни валове – отчасти, от уплътнена почва, отчасти, от лозови пръчки, чакъл и пясък. Каменните останки, често, не могат да бъдат еднозначно идентифицирани като такива, тъй като не се отличават от естествените геоложки формации като хълмове и скали. Освен това, те също не показват принадлежност към по – голямо и единно съоръжение. Хълмове, от които са били подавани димни сигнали, наблюдателни кули, от които са били подавани огнени сигнали, и крепости са значително отдалечени едни от други. В древни рисунки, те също са изобразявани като отделни съоръжения, а не – като части от една стена.
През 1980 г. (след Културната революция), Държавната служба за опазване на античните паметници на културата и Министерството на културата сформират научна група, която да изследва Великата стена. В народната комуна Бакешейинг, окръг Луанпинг, провинция Хебей, тази група открива участък от стена, дълга няколко десетки ли (мярка за дължина, по – дълга от километър!), който изглежда твърде внушителен и добре запазен, както стената при Бадалин и крепостта Жуйонхуан край Бейджинг. Този участък е наречен Втора стена при Бадалин.”
Доста странно е, че такъв прекрасен участък от Стената, намиращ се в населена част на Китай, толкова дълго време е останал неоткрит. Този случай е явно доказателство за монументалната строителна дейност по времето на Мао, която не може да бъде причислена към реставрационните работи. Явно, китайските комунисти не само са възстановили части от Стената. Всъщност, те са изградили по – голямата част от нея!
Във Франция, в края на XIX в., абат Ларио публикува малка книжка, в която се обосновава хипотезата, че, не само Великата китайска стена не съществува, но и – защо не съществува. Ето основните моменти от нея:
“Описаната от Мартини и други автори Голяма стена не само не съществува но и никога не е съществувала.
Не е съществувал китайски император, който да е имал идеята за изграждане на голяма стена, която да започва от Ло – тонг и да свършва, на запад, в провинция Кансю.
Тази идея никога не е била осъчествена, но работата по нея, все пак, е започнала. (Възниква въпросът – Кога?)
Може да се докаже, че изпълнението на такава идея е започнало, защото, по цялата дължина на трасето, се откриват ниски квадратни кули от пръст или от пръст, покрита с тухли. Но те са разположени на голямо разстояние една от друга и никога не са били свързани с каквато и да било стена.”
Китайците, с които авторът е разговарял, твърдяли, че прочутата стена Хуан – ли – чан – чен е не – нещо друго, а, именно - тази стена от пръст (и тухли). Една друга, втора, стена, за която се твърди, че започва от Пекин и продължава на запад, е също плоска земнонасипна стена. Следователно, няма охраняващи тази стена войници, а само отделни групички тук – таме, по продължение на линията. Според Ларио, стената изобщо не е била изграждана, а отделните кули са издигнати едва през управлението на династията Мин, най – вече, защото Мрко Поло не я споменава с нито една дума в своите пътеписи.
За Марко Поло вече знаем, че, с голяма вероятност, не е бил в Китай (в смисъла, който, днес, влагаме в това име!).
Руският писател Бушков базира своята хипотеза на наблюденията на един руски духовник - архимандрит П. И. Кафаров, ръководил, през 60–те и 70-те г. на XIX век, руската православна мисия в Пекин. Архимандритът се интересувал от митове и легенди, касаещи Великата китайска стена. След разговори с множество високопоставени служители, които му обещават своята подкрепа, Кафаров предприема редица дълги пътувания, за да посети Стената. Напразно! Не открива нищо, което да наподобява сълга 10 000 мили стена. (Може да не е търсил, където трябва?)
В Шанхайгуан, той открива участък от Стената, дълъг неколкостотин метра. Обяснено му е, че този участък е създаден през XV век, но постоянно е бил обновяван. Той открива множество храмове на различни божества, ниски сигнални кули върху хълмовете и няколко относително къси участъци земнонасипна стена между хълмовете, които никога не са били свързани в единно военно – архитектурно съоръжение.
Кафаров установява, че всеки е убеден в съществуването на Великата стена, но никой не я е виждал!
В близост до река Лаоце, той открива относително дълга земнонасипна стена, предпазвала населението както от монголите, така – и от пиратите. Но тя не достига дори 10 км., няма нищо общо и с изградена от камъни и тухли огромна стена.
Според Бушков, в миналото, в Китай, е имало дълъг землен вал, обрасъл с върби. Според него, дължината на този вал, в Северен Китай, е предизвикал появата на легандата (легендите?) за Великата стена.
Ето какво казват самите китайци, по този въпрос:
“Династията Чин (Цин, Кин, Гин?) изгражда, в североизточната част на страната, т. н. “люъиао бян” (върбов пояс), за да се отбранява от номадите. С това име се наричат разположените, тогава, в днешните провинции Жилин и Ляонин земнонасипни стени с височина 1 м. и ширина 1 м., върху които, през 1, 50 м., са били засаждани по 3 върби. Техните клони са били овързвани с въжета, като, по този начин, се получавала своеобразна ограда. Откъм външната страна на стената са били изкопавани ровове. При важни пътища, стените са били прекъсвани от порти, пазени от постоянни войски. (Интересно...)
Тези стени имали и други функции. Те са били пречка домашните животни да изядат тревата, растяща по ливадите, както и други народи да събират и ограбватот страната ценните растения гиансенг (женшен).
На английски, тези съоръжения са известни като “willow palisades” (върбови палисади). Те са изграждани от династията Гин (?), в северната част на Манчжурия, на северната, североизточната и северозападната граница. По – рано, такива върбови палисади са изграждани още в средата на XV век. Когато се налагало да бъдат поправяни, са били изграждани нови земни валове, в същия регион, но по други трасета. Те също са били залесявани с върби.
Императорите от династията Мин разпоредили, на особено уязвимите места да бъдат изградени двойни, дори тройни стени, за д пазят страната от нашествията на монголските племена. След XVII в., стените са били изоставени.
По време на следващата китайска династия - Цин (1644 – 1911), Голямата стена губи своето военно значение, запада и вече се споменава единствено като обект на възхищение.”
Първата част на това изказване е изключителн странна, защото, по времето на Цин, Китай, за първи път се сблъсква с равен по военна сила противник, в лицето на разрастваща се Русия.
Въпреки това, по времето на династията Цин, не са изграждани нови участъци на стената!
“Династията Мин (1368 – 1644) е последната династия с принос към изграждането на Стената.”
“След основаването на династията Цин, през 1644 г., вторият император от нея, Шанси, решил, че по – нататъшното укрепване и поддръжка на стената биха били само прахосване на работна сила, на финансови средства и на материали. С навлизането на огнестрелните оръжия във въоръжението на войските, Стената изгубила своето значение като отбранително съоръжение. Затова, работитр по нея били преустановени.”
В книгата си, базирана на докторската му дисертация в Харвардския Университет, Артър Уолдрон изразява сходна позиция.
В китайските източници, той е открил много сведения за войни със северните съседи на Китай, както и за най – различни видове военни укрепления и съоръжения. В нито един от тези източници, авторът не е открил названието “Велика стена”. Нещо повече, той дори открива такива източници, които логически противоречат на съществуването на подобна стена. Според него, политиката на отделяне на Китай, чрез стени, от други народи предизвиква негативни реакции у местното китайско население.
Артър Уолдрон поддържа хипотезата, че изграждането на Великата Китайска стена е извършено от китайските комунисти. Авторът цитира Дън Сяопин: “ От любов към своята страна, ние трябва да изградим отново Великата стена!” Когато новият китайски ръководител, започва съответната кампания, през... септември 1984 г., онова, което, тогава, е било наричано стена, се е намирало в жалко състочние. Според китайските масмедии, този факт се дължал не толкова на ерозията, причинена от времето, вятъра и дъждовете, а на дейността на активистите на Културната Революция.
Артър Уолдрон открива, че научни изследвания на Великата китайска стена почти липсват.
На различни карти, трасето на Стената е отбелязано... на различни места. Никой не знае точно колко километра е дълга тя, каква е дължината на отделните нейни участъци. Авторът е открил различни цифри (от 1 500 мили до над 30 000 мили), в множество официални и неофициални източници. Оказва се, че никога не е извършвано точно измерване на Стената. Дори американските карти, изработени на базата на спътникови снимки, съдържат груби грешки. Никой не знае точния брой на кулите, на портите, на крепостите и на другите съоръжения по протежение на Стената.
Налага се заключението, че всеобщо разпространената идея за наличие на Великата Китайска Стена е един от многото исторически митове (какъвто е, например, митът за граф Дракула). Този мит няма почти нищо общо с реалната история на фортификационните съоръжения в Китай.
По материали на чуждестранния печат
История на нейното изграждане и на нейното митологизиране
(сп. “Вселена, наука и техника”)
В днешно време, в началото на третото хилядолетие след раждането на Христа, Великата китайска стена, действително, съществува под някаква форма (макар и не – като непрекъсната стена!).
Състои се от няколко части, които са в много добро състояние (защото, наскоро, са реставрирани!). Повечето от тях се намират в близост до китайската столица. В последните десетилетия, тези части са не само реставрирани (или, дори – изградени?), но и са се превърнали в една от най – големите туристически атракции в света. Дължината на някои от тези участъци достига до 60 км.
Китайците са убедени, че, за чужденците, понятието Велика стена символизира както Китай, така и едно от чудесата на света.
Колко древна, в действителност, е Великата стена, според мнението на историците и доколко бихме могли да им се доверим и да им вярваме?
Всички исторически книги страдат от един недостатък – техните автори започват своето повествувание в толкова дълбока древност, че дори и най – скептичните читатели се чувстват неудобно да търсят доказателства за твърденията на историците.
В началото на текстовете, данните са силно закръглени (“преди ок. 7000 г.”, “преди 5500 г.”, “през 2500 г. пр. Р. Хр.” и така нататък) и на всеки трябва да му е ясно, че, в случая, не става дума за точно научно датиране, а за приблизителни оценки на историци и археолози. Трябва да се отнасяме доста критично към основанията за тези оценки.
След това, ни се поднасят все по – точни данни (отново – без всякакво обосноваване), които имат същия общ характер. Историческите данни биват скривани между легенди и предания. В крайна сметка, читателят не забелязва как, от един приказен свят, писателят го е отвел в реалния. Впоследствие, това се предлага като истинското минало на човечеството.
Историческите сведения за Великата китайска стена започват с описание на историческата действителност в древността.
“Изграждането на Великата китайска стена е започнало през VII в. пр. Р. Хр. По това време, Китай бил разделен на множество отделни царства, които воювали със съседите си. Всяко от тях издигало защитна стена, за да опази собствента си територия. Работите по изграждането и по поддръжката на Великата стена се проточили в продължение на 2000 години.”
Следователно, опитват се да ни убедят, че, още преди повече от 3000 години, е започнало строителството на прочутата Велика китайска стена (а не – на някакви стени, по протежение на някакви локални граници или, най – вероятно, на гранични валове).
Това е ярка демонстрация на митологизирания начин на мислене на днешните автори. Те са израстнали с митовете за Великата стена и, затова, смятат, че са длъжни да работят, съобразявайки се с митологичните представи.
Едва ли, някога, някой, действително, е защитавал държавни граници с помощтта на стени, защото това е невъзможно. Никоя стена не е в състояние да предпазва, без охраняващите я гарнизони. Никоя държава в света не смята сериозно, че би могла да спре нападащия я враг още на границата си. По тази причина, никъде по границите не са струпани огромни военни формирования.
В древни времена, в Китай, е било обичайна практика държавните граници да се маркират чрез валове. И не само – в Китай! Добре известни са граничните валове на древните римляни и българи.
“Още през VII в. пр. Р. Хр., царство Чу започва изграждане на граничен вал (значи, все пак, не – стена!), за да се предпазва от агресивното царство Ки. В периода на воюващите царства (475 – 221 г. пр. Р. Хр.), царствата Чин, Жао и Ян решават да последват този пример и също изграждат защитни стени по северните си граници, за да предотвратят нападения на номадски “варварски” племена, както и валове по границите със съседите си. След завладяването на царствата Жао и Ян, владетелят на Чин, за първи път, обединява държави на китайска територия и се провъзгласява за император на династията Чин (или Цин!). Той заповядва да бъдат разрушени вътрешните валове, с които бившите китайски царства са се защитавали едно от друго, а валовете по северната граница да бъдат свърани в единна отбранителна система. Император Цин Шъ Хуан Ди не обича малките по мащаби проекти. Всичко, което заповядвал да се прави, носи печата на гигантоманията.”
“Династията Хан разширява своите граници далеч на запад, след поредица завоевателни походи, но все повече се усилва заплахата от нападащите от север племена на шионгну (съставени от древни германи и българи!). За да бъде подсигурена сигурността на северната граница, стената (да се разбира: валът!) е удължена с още около
10 000 км. С падането от власт на династията Хан, започва и упадъкът на Стената. Сега, тя преминава през земите на различни китайски родове и вече не представлява гранично укрепление. Едва основателят на династията Мин, Чу Юанан (1368 – 1398 г.), си спомнил за древната стена. (Хм, нима опасните северни номади са били съвсем кротки съседи, в продължение на около 1500 г.?) И нарежда да се изгради нов вал (все още не се говори за стена!) за защита, този път – от монголите. Работата по създаването на този вал отнела 150 години. (Излиза, че Великата стена е, най – много, на около... 600 – 150 =
450 г.!). Размерите на цялата стена (или вал?) са 6350 км.
Тя се простира от река Ялу, на изток, на границата с дн. Корея, до Яйгуан, на запад. Нейната средна височина варира в рамките на 7 – 8 м., а напречното сечение на основата й е широко 6,5 м.”
Интересно, как са били пресметнати тези средни стойности за вал с дължина 6350 км.? В действителност, ситуацията далеч не е толкова еднозначна и това се признава дори и от китайските автори:
“Хората обичат да разказват за древната история на Великата стена. Обикновено, се приема (следователно, не се знае със сигурност!), че е изградена при Хуан Ди, амбициозният първи император на династията Цин (Чин, Кин, Гин?), през III в. пр. Р. Хр. За него се разказват най – различни истории. Постиженията и недостатъците му, за които се спори вече над 2220 г., отчасти, са свързани с изграждането на Великата стена.
В действителност, това не отговаря на фактите, защото днешната Китайска стена не е от времето на първия император от династичта Чин (Цин, Гин?), а е едва на ок. 600 г. (ако не – и на по – малко!).
Ако трябва да сме точни, за Китайската стена, трябва да се говори само в множествено число (значи, става дума или за множество велики стени или, по – скоро, за множество малки стени?), защото части от стената са били изградени през VII в. пр. Р. Хр. (обаче, това са били валове!), но през следващите династии, са били добавени други части. (При такава методика на датиране, трябва да запазим голяма доза скептицизъм!) Днес, например, се виждат останки от стена, издигната през 5555 г. пр. Р. Хр. (като, постепенно, се добавят нови, по – точни данни, но - без обосноваване!) от държавата Чи в съвременната провинция Гандон. При сумиране на дължината на всички стени, построени от различните династии, се получава обща дължина от,,,
50 000 км. (Каква точност!) Само стените, създадени в днешна вътрешна Монголия (Насред монголските степи? С каква цел?), биха имали обща дължина от 15 000 км.”
Сумата от дължини, равна на 50 000 км. напомня една методика за преброяване на населението на Земята. Според тази методика, ако преброим всички хора, които са живели на Земята, през последните 3000 години, се получава цифрата 30 милиарда д. Каква е ползата от това число? Повечето от тези хора отдавна са измрели! Този начин на формиране на митове е много популярен.
Нека, сега, се опитаме да получим много по – точно и достоверно описание, следвайки древните китайски източници!
Бързо установяваме, че такова липсва?!
Прав е Конфуций, като казва, че е невъзможно да откриеш черна котка в мрачна стая, особено, ако самата котка не е в стаята!
За съжаление, и предприетото от действащите в Китай католически мисионери от Ордена на йезуитите картографиране не е особено точно и детайлно.
Първата географска експедиция, която император Шанси разпорежда да се осъществи, за измерване на северните му провинции, започва през 1708 г. и продължава цяла година. Изследвани са области в протежение на Великата стена (или – на останките от валове и от други военни съоръжения!). Резултатите от тези изследвания, представени на императора, са под формата на дълга 4 м. географска карта. На нея са изобразени всички планини, водоизточници, крепости и градове по протежение на Великата стена. Но... Не се споменава и дума за самата стена или за многобройните й кули.
Отделни участъци от Великата стена са станали “фотомодели” на многобройни фотографи, за прекрасни отделни снимки или за цели фотоалбуми. На тях, се вижда извиващата се по “гръбнака” на планините дълга километри стена. През зимата, покрита от фина снежна покривка, сред мъглата, с чудно стърчащи кули. През есента, всред оцветени в червеникаво – оранжево гори, при залез слънце. През нощта, на лунна светлина...
Именно тези прекрасни снимки ни подтикват към следващите логични въпроси. Нима, в минали времена, Великата стена нме е била толкова величествена, прекрасна и привлекателна за художниците? Защо китайските (а – и чужди!) художници не са създали нито една картина, сравнима с днешните снимки на Китайската стена?
Разглеждайки богато илюстрираните книги, откриваме многобройни прекрасни картини от различни векове, предимно от времето на династиите Мин (1368 – 1644) и Чин (или Цин до 1911). Сред тях се виждат многобройни пейзажи, стени и кули в Пекин, градски порти и други укрепления, но... липсват изображения на кули от Великата стена или, поне - от малък участък от нея.
Нима съществуването или разположението на стената се е пазело като държавна тайна и не е имало нейни изображения, за да се затрудни разузнаването на противника?
А, може би, в миналото, Великата стена, просто, не е съществувала?
Тази възможност оправдава нашето желание да (си) задаваме въпроси относно историята и хронологията на това военно - архитектурно съоръжение.
Кога са били изградени наличните днес участъци от стената и кога са били приведени в своето съвременно състояние? Кога са започнали реставрационните работи и в какво състояние е била тя, преди тях?
Първото изображение на Великата стена не е от китайски художник, а представлява английска литография от средата на XIX в. Тази литография е подражание на картината на лейтенант Херн Уилям Париш, който, в края на XVIII в., участва в експедиция до Китай и, през 1797 г., публикува, в Лондон, впечатляващи романтични картини. Те служат като вдъхновение за по – късни изображения на Великата китайска стена.
Възможно ли е, в миналото, Китайската стена да е впечатлявала повече европейците, отколкото китайците? И това да е допринесло за възникването на мита за нея?
Да приемем, че древните китайски художници не са били впечатлени от Великата стена... Какво да кажем обаче за фотографите от първата половина на XX век? От около 1880 г. – насам, фотографията е широко разпространена и използвана от множество журналисти, работили в Китай. Нима никой от тях не е направил нито една снимка на Великата стена, преди Втората световна война (1939 – 1945)?
До този момент, не са открити снимки, изобразяващи интересуващия ни обект.
В една богато илюстрирана книга, има само една снимка на “Великата стена при Губейку, преди 30 години”, с указанието, че става дума за стара снимка. Но тя е от времето на Мао Цзе Дун. В същия източник, на други снимки, са запечатани възстановителните работи.
В книгата “Русия, която никога не е съществувала” на писателя Александър Бушков (Москва, Санкт Петербург, Красноярск, 1997), автор на най – продаваните руски криминални романи, се изказва хипотезата, че Великата китайска стена е дело на... председателя Мао и, преди Втората световна война, е съществувала единствено в главите на някои хора, но не – и в действителност!
“В епохата на Културната революция, в периода 1966 – 1976, големи части от Великата стена стават жертва на разрушителния гняв на Червените оттряди. Новото правителство полага грижи престаралите се революционери да отстранят причинените щети. Така, след реставрирането на много участъци, Стената отново се издига, в предишното си състояние.”
В полза на хипотезата за изграждането на Великата стена по време на комунистическото господство е пропагандистката роля, която комунистите й отдават. “В Китай, Великата стена се смята за символ на непоколебимия китайски национален дух. След Опиумната война, през 1840 г., китайският народ постоянно се бори за своята свобода и независимост.”
“Народна Република Китай отделя голямо внимание на запазването и изследването на Великата стена. Крепостите Шанхайхуан и Яюхуан, както и участъците от стената при Бадалин са обявени за обекти от първостепенно значение сред паметниците на културата.”
Съвременното състояние на стената не е представително за нейното минало. От малкото снимки, на които се виждат останки от нереставрирани участъци, става ясно, че части от стената представляват отделни разрушени кули и крепости, които не са интегрирани в по – голямо единно съоръжение. Виждат се разрушени земни валове – отчасти, от уплътнена почва, отчасти, от лозови пръчки, чакъл и пясък. Каменните останки, често, не могат да бъдат еднозначно идентифицирани като такива, тъй като не се отличават от естествените геоложки формации като хълмове и скали. Освен това, те също не показват принадлежност към по – голямо и единно съоръжение. Хълмове, от които са били подавани димни сигнали, наблюдателни кули, от които са били подавани огнени сигнали, и крепости са значително отдалечени едни от други. В древни рисунки, те също са изобразявани като отделни съоръжения, а не – като части от една стена.
През 1980 г. (след Културната революция), Държавната служба за опазване на античните паметници на културата и Министерството на културата сформират научна група, която да изследва Великата стена. В народната комуна Бакешейинг, окръг Луанпинг, провинция Хебей, тази група открива участък от стена, дълга няколко десетки ли (мярка за дължина, по – дълга от километър!), който изглежда твърде внушителен и добре запазен, както стената при Бадалин и крепостта Жуйонхуан край Бейджинг. Този участък е наречен Втора стена при Бадалин.”
Доста странно е, че такъв прекрасен участък от Стената, намиращ се в населена част на Китай, толкова дълго време е останал неоткрит. Този случай е явно доказателство за монументалната строителна дейност по времето на Мао, която не може да бъде причислена към реставрационните работи. Явно, китайските комунисти не само са възстановили части от Стената. Всъщност, те са изградили по – голямата част от нея!
Във Франция, в края на XIX в., абат Ларио публикува малка книжка, в която се обосновава хипотезата, че, не само Великата китайска стена не съществува, но и – защо не съществува. Ето основните моменти от нея:
“Описаната от Мартини и други автори Голяма стена не само не съществува но и никога не е съществувала.
Не е съществувал китайски император, който да е имал идеята за изграждане на голяма стена, която да започва от Ло – тонг и да свършва, на запад, в провинция Кансю.
Тази идея никога не е била осъчествена, но работата по нея, все пак, е започнала. (Възниква въпросът – Кога?)
Може да се докаже, че изпълнението на такава идея е започнало, защото, по цялата дължина на трасето, се откриват ниски квадратни кули от пръст или от пръст, покрита с тухли. Но те са разположени на голямо разстояние една от друга и никога не са били свързани с каквато и да било стена.”
Китайците, с които авторът е разговарял, твърдяли, че прочутата стена Хуан – ли – чан – чен е не – нещо друго, а, именно - тази стена от пръст (и тухли). Една друга, втора, стена, за която се твърди, че започва от Пекин и продължава на запад, е също плоска земнонасипна стена. Следователно, няма охраняващи тази стена войници, а само отделни групички тук – таме, по продължение на линията. Според Ларио, стената изобщо не е била изграждана, а отделните кули са издигнати едва през управлението на династията Мин, най – вече, защото Мрко Поло не я споменава с нито една дума в своите пътеписи.
За Марко Поло вече знаем, че, с голяма вероятност, не е бил в Китай (в смисъла, който, днес, влагаме в това име!).
Руският писател Бушков базира своята хипотеза на наблюденията на един руски духовник - архимандрит П. И. Кафаров, ръководил, през 60–те и 70-те г. на XIX век, руската православна мисия в Пекин. Архимандритът се интересувал от митове и легенди, касаещи Великата китайска стена. След разговори с множество високопоставени служители, които му обещават своята подкрепа, Кафаров предприема редица дълги пътувания, за да посети Стената. Напразно! Не открива нищо, което да наподобява сълга 10 000 мили стена. (Може да не е търсил, където трябва?)
В Шанхайгуан, той открива участък от Стената, дълъг неколкостотин метра. Обяснено му е, че този участък е създаден през XV век, но постоянно е бил обновяван. Той открива множество храмове на различни божества, ниски сигнални кули върху хълмовете и няколко относително къси участъци земнонасипна стена между хълмовете, които никога не са били свързани в единно военно – архитектурно съоръжение.
Кафаров установява, че всеки е убеден в съществуването на Великата стена, но никой не я е виждал!
В близост до река Лаоце, той открива относително дълга земнонасипна стена, предпазвала населението както от монголите, така – и от пиратите. Но тя не достига дори 10 км., няма нищо общо и с изградена от камъни и тухли огромна стена.
Според Бушков, в миналото, в Китай, е имало дълъг землен вал, обрасъл с върби. Според него, дължината на този вал, в Северен Китай, е предизвикал появата на легандата (легендите?) за Великата стена.
Ето какво казват самите китайци, по този въпрос:
“Династията Чин (Цин, Кин, Гин?) изгражда, в североизточната част на страната, т. н. “люъиао бян” (върбов пояс), за да се отбранява от номадите. С това име се наричат разположените, тогава, в днешните провинции Жилин и Ляонин земнонасипни стени с височина 1 м. и ширина 1 м., върху които, през 1, 50 м., са били засаждани по 3 върби. Техните клони са били овързвани с въжета, като, по този начин, се получавала своеобразна ограда. Откъм външната страна на стената са били изкопавани ровове. При важни пътища, стените са били прекъсвани от порти, пазени от постоянни войски. (Интересно...)
Тези стени имали и други функции. Те са били пречка домашните животни да изядат тревата, растяща по ливадите, както и други народи да събират и ограбватот страната ценните растения гиансенг (женшен).
На английски, тези съоръжения са известни като “willow palisades” (върбови палисади). Те са изграждани от династията Гин (?), в северната част на Манчжурия, на северната, североизточната и северозападната граница. По – рано, такива върбови палисади са изграждани още в средата на XV век. Когато се налагало да бъдат поправяни, са били изграждани нови земни валове, в същия регион, но по други трасета. Те също са били залесявани с върби.
Императорите от династията Мин разпоредили, на особено уязвимите места да бъдат изградени двойни, дори тройни стени, за д пазят страната от нашествията на монголските племена. След XVII в., стените са били изоставени.
По време на следващата китайска династия - Цин (1644 – 1911), Голямата стена губи своето военно значение, запада и вече се споменава единствено като обект на възхищение.”
Първата част на това изказване е изключителн странна, защото, по времето на Цин, Китай, за първи път се сблъсква с равен по военна сила противник, в лицето на разрастваща се Русия.
Въпреки това, по времето на династията Цин, не са изграждани нови участъци на стената!
“Династията Мин (1368 – 1644) е последната династия с принос към изграждането на Стената.”
“След основаването на династията Цин, през 1644 г., вторият император от нея, Шанси, решил, че по – нататъшното укрепване и поддръжка на стената биха били само прахосване на работна сила, на финансови средства и на материали. С навлизането на огнестрелните оръжия във въоръжението на войските, Стената изгубила своето значение като отбранително съоръжение. Затова, работитр по нея били преустановени.”
В книгата си, базирана на докторската му дисертация в Харвардския Университет, Артър Уолдрон изразява сходна позиция.
В китайските източници, той е открил много сведения за войни със северните съседи на Китай, както и за най – различни видове военни укрепления и съоръжения. В нито един от тези източници, авторът не е открил названието “Велика стена”. Нещо повече, той дори открива такива източници, които логически противоречат на съществуването на подобна стена. Според него, политиката на отделяне на Китай, чрез стени, от други народи предизвиква негативни реакции у местното китайско население.
Артър Уолдрон поддържа хипотезата, че изграждането на Великата Китайска стена е извършено от китайските комунисти. Авторът цитира Дън Сяопин: “ От любов към своята страна, ние трябва да изградим отново Великата стена!” Когато новият китайски ръководител, започва съответната кампания, през... септември 1984 г., онова, което, тогава, е било наричано стена, се е намирало в жалко състочние. Според китайските масмедии, този факт се дължал не толкова на ерозията, причинена от времето, вятъра и дъждовете, а на дейността на активистите на Културната Революция.
Артър Уолдрон открива, че научни изследвания на Великата китайска стена почти липсват.
На различни карти, трасето на Стената е отбелязано... на различни места. Никой не знае точно колко километра е дълга тя, каква е дължината на отделните нейни участъци. Авторът е открил различни цифри (от 1 500 мили до над 30 000 мили), в множество официални и неофициални източници. Оказва се, че никога не е извършвано точно измерване на Стената. Дори американските карти, изработени на базата на спътникови снимки, съдържат груби грешки. Никой не знае точния брой на кулите, на портите, на крепостите и на другите съоръжения по протежение на Стената.
Налага се заключението, че всеобщо разпространената идея за наличие на Великата Китайска Стена е един от многото исторически митове (какъвто е, например, митът за граф Дракула). Този мит няма почти нищо общо с реалната история на фортификационните съоръжения в Китай.
По материали на чуждестранния печат
.
Comment