Значението на Аменхотеп ІV и религиозната му реформа

[Док Холидей]

След реформите които провежда Аменхотеп ІV нищо не е същото - смяна на столицата, намаляване на ролята на армията и най-важното преминаване от политеизъм към монотеизъм.
Ехнатон винаги е бил а и ще остане забулен в загадки които не се решават (а понякога се задълбочават) въпреки откритията направени през ХХ век.
Ако имате желание може да стане добра тема :tup:

[gollum]

Ами напиши нещо повече, на мен ще ми е интересно, защото аз да речем си нямам и понятие от религиозната реформа на Аменхотеп ²V. А би ми било интересно да науча нещо повече .

[faso]

Da tova e interesno subitie bezporno, no ima6 li nqkakuv vupros, kakva e to4no celata da se poqvi tazi tema? Az moga da spomena ne6to ot istori4eskiq si class minaliq semester... A imenno professora predloji edin interesen vuzgled, 4e vsu6nost korenite na hristiqnstvoto mogat da se prosledqt to4no do tozi moment v istoriqta... Za, protiv mneniq?

[Док Холидей]

Утре ще се поразровя и с удоволствие ще напиша нещо по въпроса

[ISTORIK]

Темата наистина е интересна и може да се полу4и интересна разработка - като тази в темата за 100 г. война.

[Док Холидей]

Промени в египетската религия
(текст от книгата на Сергей Токарев - "Религията в историята на народите")

"Египетската религия се отличавала с необикновен консерватизъм. Въпреки това и в нея според промените според историческите условия не всичко е останало неизменно." ................................

Аменхотеп ²V (1419-1402)(има много варианти на датиране така че въобще не мога да се доверя на този но тъй като овторът го използва няма как...) направил смел и почти безпримерен опит да се освободи от опеката на жреците и да съкруши тяхната мощ. Отначало той се опитал да опре на хелиополските жреци, противопоставяйки се на жреците на Амон, но като срещнал противодействие , преминал към по решителни мерки. Той отменил култа към всички богове в държавата,
заповядал да се затворят храмовете им и издигнал нов бог - Атон (някъде се среща като Атум) - слънчевия диск. Обявявайки себе си за върховен жрец на ново и единствено божество той се преименувал на Ехнатон (угоден на Атон), напуснал Тива и преместил столицата в специалносъздадения град Ахетатон (някъде се среща Ехетатон) (което значи хоризонт на Атон). В своята политика Ехнатон се опирал на част от средните слоеве на населението, страдащи от гнета на аристокрацията и жреците. Причината за тази релегиозна реформа била истинска революция. но основата й била много слаба. Старите жреци влезли в съюз с аристокрацията и опирайки се на широките слоеве на населението, сред което продължавали да се ползват с голям авторитет, организирали мълчалива, но упорита съпротива на фараона-реформатор. Новият централизиран официален култ съществувал само докато бил жив Ехнатон. Приемниците му били принудени отново да се подчинят на влиянието на несломеното тиванско жречество, да възстановят култа към старите богове и прекратят този към Атон. Самото име на фараона еретик скоро било прокълнато. Удържалото победа жречество след тази борба засилило своето влияние."


Сега чрез попаденията и грешките на автора ще се опитам да допълня това резюме.

1) Трябва да се отбележи че конфликтът назрява с течение на столетия -но напрежението ескалира през ХV²²² династия - династия на завоеватели които водят непрекъснати войни и изтощават държавата. Така по времето на Аменхотеп ²²² се стига до тежка икономическа криза.
2) Токарев не обръща никакво внимание на характера на Ехнатон а според мен това е водещо. Не знам доколко е вярно твърдението че е сляп но за предпоставките за епилепсия съм сигурен. Освен това двегодишното жреческо регентство му оказва влияние - той става нерешителен и търси съвети понякога пък е твърде убеден и следва само собствения си разум. Преди две години един доктор по палеопатология (не съм много сигурен) изложи хипотезата че Ехнатон е страдал от синдрома на Марфан. Още един проблем и то изключително сериозен е че фараонът нямал син. (След смъртта му управлявали двама от съпрузите на дъщерите му - на първата - Семенкара и на третата Тутанкатон (по времето на Амарна периода) след което променя името си на Тутанкамон.) Може ли ако имаше син който възприема идеите на баща си и може да ги използва за да разраши вътрешната криза реформата би имала по-продължителен характер във времето.

3) Неточност е казването че реформата трае само докато е жив Ехнатон. Всъщност съпругата му се опитва да управлява но неуспешно. После на власт идва както казах Семенкара но той управлява кратко и умира доста млад. След него едва на 10 годишна възраст двете корони слага Тутанкатон и по време на неговото управление столицата е върната в Тива. По времето на следвайщия фараон - Хоремхеб (главнокомандващ египетската армия при Тутанкамон) всички следи от Ехнатон са заличени храмовете са разрушени до основи е сринат Ахетатон и т. н.

Съжалявам че така внезапно прекъсвам но не съм спъл 36 часа и мисля малко да компенсирам

Утре ще натракам откъс от книгата на Зенон Косидовски "Когато слънцето беше бог" която внася още малко светлина в темата и макар че е написана в доста лек стил все пак може да помогне за създаване на една по добра картина на отношението към първата сериозна религиозна реформа и последиците от нея.[/b][/u]

[Док Холидей]

Интересна тема би била и как си обяснявате възхода на Египет при Сети ² и Рамзес ²² и страшния упадък при следващите Рамезиди при Птолемеите, поражението от персите и въобще изчезването на Новото царство - безвъзвратната загуба на хората създали тази уникална култура. Тъй като този период не ми и много ясен ще е хубаво ако някой напише повече по въпроса.

Хммм faso създадох темата защото за мен Египет е нещо по-специално а ако не бях аз щеше да е някой друг - мисля че темата си заслужава - дори само поради факта че това е първата подобна реформа.

Не бихме ли могли да разделим Античността на секции - Египет Древна Гърция Рим или нещо подобно?

[gollum]

Интересно
(по повод разделянето на "Античност" на отделни подфоруми - засега няма никакъв смисъл - твърде малко теми има така или иначе)

[Док Холидей]

Разбира се засега темите са малко но аз имам желание да направя нещо повече за Египет да създам повечко теми но преди това трябва да разбера дали има смисъл да го правя. Имам идеи за още неща но дано има желаещи да се включат - нали затова са форумите

[Mad Hatter]

Много се радвам че Древен Египет излиза като тема на форума Макар че моите познания по въпроса не са толкова задълбочени колкото тези на Erich Von Manstein, винаги съм се радвала на малко повече информзия поо теми които ме интерсуват.
По отношение на Ехнатон (Аменхотеп) проблема ми е бил интересен повече от културна гледна точка, а именно какво е било влиянието на реформата след неуспешния и край ( ако има такова; по този въпрос съм съгласна с анализа на Erich Von Manstein за причините за упадъка на Акхенатен (Амарна)). Тук бих добавила още една причина обаче, която не е много популярна, а именно нежеланието на обикновенното население за промяна във вярванията им. Египетската религия дотолкова е навлязла в ежедневието на хората, че подобно преминаване към монотеизъм е имало същия ефект като насилствено помюсюлманчване на християните в Османската империя ( е тук май малко се поизхвърлих със сравнението, но нека речем, че малцина са били доволни от факта ).

Освен това Нефертити не е продължила реформите на Ехнатон след смъртта му; едно макар и косвено доказателство за това е факта че нейните статуи не са били разрушени за разлика от тези на съпруга и. Вероятно тя е е влязла в съюз с жреците, които после спомагат за възкачването на Тутанкамон на власт.
Тук имам въпрос по отношение на фараона управлявал преди Тутанкамон. Erich, би ли могъл да представиш повече сведения за него?

Иначе за мен лично това което се опитва да направи Ехнатон е наистина впечатляващо, имайки пред вид влиянието на жреческата каста.

имперска кирилица

[Sir Gray]

На мен не ми стана много ясно защо точно толкова прехвалихте Ехнатон? В крайна сметка той е поредната откачалка, разполагаща с абдолютна власт
Не, сериозно - религиозните му реформи са значими не толкова с въвеждането на монотеизма (защо монотеизма да е по-добър от политеизма? може даже и по-лош да е ), колкото с разчупването на доста закостенелия по това време културен живот в Египет. Култът към слънцето не се задържа дълго, а и надали би могъл да се задържи предвид доста абстрактните идеи които съдържа, но той ефективно разрушава хегемонията на поклонението пред Амун, царяща преди това, и свързаното с нея прекалено голямо влияние на жреците на Амун (може би наистина това е било маньовър от стана на Ехнатон за намаляване на властта на жреците) И дори след премахването и изличаването на култа към Атон египетската религия остава доста "разбутана", което позволява обновление и развитие (или по-точно преразпределение на баланса).
Но още по-важен ми се струва и подемът, който Ехнатон дава на изкуството - в изобразителното изкуство и литературата настъпва нова ера на реализъм. На мястото на универсалните преди това идеализирани образи и сцени на фреските вече намират място битови сцени, пейзажи, човешки емоции. В архитектурата също се променя много - Енхатон, с неговия град-столица, вкарва нови елементи и концепции в строителството, които се запазват доста по-дълго от култа към Атон.
Но сега да премина към критиката . За мен Енхатон, макар и религиозен новатор (това не е непременно положително качество), е лош управник. По негово време Египет изпада във външнополитическа криза от значителни размери. Пацифизма, който по-горе споменахте, и занемаряването на армията довеждат до сериозен риск за Египет в Сирия и Месопотамия - хегемонията на Египет в района се базира на съюзи с локалните сили в Сирия и Палестина, на разположени на важни стратегически позиции гарнизони и на алианса с Митани царството в Месопотамия. Неговия владетел Тушрата е традиционен съюзник на фараоните. С засилването на хититите в Мала Азия на сцената се появява нов силен играч. Те, без да се впускат в големи военни авантюри, постепенно разрушават системата от съюзи на Египет. Енхатон, изолирал се сам от външната политика, оставя без отзив молбите на васалите за помощ. Неговото безразличие към военните проблеми се възприема като слабост. Северна Сирия и финикийските градове преминават на страната на хититите, Митани бива дестабилизирано. Тушрата отчаяно се обръща за помощ към Египет, но помощ не идва. Скоро след това той е убит в дворцов преврат и хититите се възползват от положението да разширят влиянието си.
Така че не трябва прекалено да хвалим Ехнатон - за Египет той се оказва по-скоро леко неуравновесен управник, опитващ се да наложи и тотално обсебен от щурите си идеи и занемарил до крайност задълженията си на фараон и владетел на империята.

[Док Холидей]

За кои статуи на Нефертити имаш предвид Mad Hatter?
Да не би да става въпрос за изображенията от огромния хммм ОГРОМНИЯ храм посветен на Атон и после разграден от Хоремхеб за лични нужди... Сега ще ви натракам откъс от предговора на доц. Владимир Попов към книгата на Филип Фанденберг "Нефертити":

"След Ехнатон престола заел Семенкара, съпруг на най-голямата му дъщеря. В последната година от управлението на Ехнатон Семенкара бил утвърден за съвладетел което се доказва от запазен надпис като този факт не се приема от автора на тази книга. Историците са на мнение. че Семенкара царувал около 3 години. За него се знае, че се върнал в Тива и отново приел култа към Амон, неизвестно обаче поради принуда или поради други причини. Нефертити останала вярна на реформата и не напуснала Ахетатон. Смъртта на Семенкара предизвиква и до днес големи догадки. Както той, така и жена му в източниците и изображенията от отва време изчезват внезапно. Престолът заел съпругът на третата дъщеря на Ехнатон и Нефертити за когото се знае, че по това време бил на около 9 години. Новият фараон също напуснал Ахетатон и се установил в Тива, но често пребивавал и в древноегипетската столица Мемфис където е издаден и един много важен негов документ коронационният му декрет. Известно е също че след получаването на властта фараонът променил името си от Тутанхатон на Тутанхамон. Променила името си и съпругата му - от Анхесенпаатон в Анхесенамон, което е доказателство за отказ от релегиозно-политическата линия на Ехнатон и възстановяване на старите порядки.
Нефертити останала и при Тутанкамон в Ахетатон и също интригантствала срещу него с помощта на хетската дипломация. Тутанкамон починал на около 18 години след 9 годишно официално царуване. След неговата смърт за около 4 години управлението преминало в ръцете на Ейе - човек свързан с фамилията на Тутанкамон който за да узакони властта си се оженил за вдовицата на Тутянхамон. Последният фараон от тази династия според Манетон е Хоремхеб. всъщност той е по-скоро реалният основател на новата Х²Х династия.
За Хоремхеб се знае че произхождал от върхушката на провинциалната аристокрация. Баща му бил номарх - управител на административна област. Хоремхеб направил бърза военна кариера. При Ехнатон командвал стрелците а при Тутанхамон и Ейе - главнокомандващ. Макар и на служба при Ехнатон той бил традиционно свързан с висшето жречество на Амон и когато узурпирал властта предприел политика на унищожаване на цялото дело на Ехнатон. Той подложил на гонение и всички лица от фамилията на фараона-реформатор и техните приближени.
В действителност по времето на Хоребхеб са извършени разрушителните акции срещу строежите и паметниците от Ехнатоново време.Авторът на тази книга твърде необяснимо свързва унищожаването на редица от тези паметници които съдържат образа и името на Нефертити, като резултат от личен конфликт между нея и Ехнатон. Унищожавайки цялото дело на Ехнатон и на малолетните му приемници, които очевидно били принудени да приемат старите порядки Хоремхеб стигнал до там че анулирал всичко в документите и монументите (което успял), свързано със тези три имена и се обявил за пряк приемник и наследник на Аменхотеп ²²².
По заповед на Хоремхеб Ахетатон бил разрушен и жителите му разселени. "

Ще допълня малко текста - Ахетатон донякъде е напуснат и по собстевно желание от жителите му и то буквално за една нощ.
Намерете си книгата на Боб Брайър "Убийството на Тутанкамон" Авторът има доста интересна гледна точка където като "обвиняеми" за убийството на Тутанкамон са Хоремхеб и Ейе - разгледани са доста различни варианти както и се задават много интересни въпроси на които египтологията още не е дала отговор: какво се случва със Анхесенамон след смъртта на Тутанкамон? Историята дава отговор - омъжва се за Ейе и той става фараон а след какво прави опит да избяга от жестокия си съпруг омъжвайки се за един хетски принц? НЕ. Нищо не се знае. На всичкото отгоре Ейе бил отвратителен като личност много по-зъл дори от Хоремхеб той (Ейе) интригантствал още по време на управлението на Ехнатон и въобще ролята му била доста отрицателна. Според Брайър твърдението че гробницата на Тутанкамон е забравена не е вярно - просто Хоремхеб я е запазил като знак на уважение пред паметта на момчето с помощта на което той е направил издигането в армията и стига до главнокомандващ. Въобще книжката си заслужава - намерете я тя излезе преди две - три години и е на издателство ЖАР - Жанет Аргирова.

Откъс от книгата на Зенон Косидовски "Когато слънцето беше бог":

РАЗБУНТУВАНИЯТ ФАРАОН И ЖРЕЦИТЕ ОТМЪСТИТЕЛИ

В 1907 американският археолог Теодор Дейвис откри в Долината на царете някакна запечатана гробница. От зазидания вход навътре в скалите водеше наклонен коридор, засипан с различни материали. На върха на огромна, стигаща почти до тавана купчина развалини лежеше отворен празен саркофаг от кедрово дърво, от който личеше, че в него някога бил положен трупът на царица Тейе - жена на Аменхотеп ²²².
След отстрани препятствието Дейвис се озова в гробна стая. Пред очите му се разкри удивителна глудка. Върху поставка която бе почти напълно изгнила лежеше ковчег във формата на човешка фигура - блестящ на светлината на фенера с богатата си украса от златни листа, полублагородни камъни и пъстри стъкълца. Под отместения капак се показа изтлял череп па мумия. Останките на починалия египтянин бяха покрити с тънка златна ламарина а на челото му блестеше царската емблема от ковано злато. В единия ъгъл на гробната стая в полумрака се виждаха 4 албаносови вази съдържащи вътрешните органи на покойника.
Като разгледа йероглифните надписи по ковчега Дейвис попадна на едно загадъчно явление несрещано досега в египтологията.
Всички места в надписите където трябваще да бъде написано името на покойника, бяха изчовъркани с остър инструмент. Както обикновено, обвитата със превръзки мумия бе опасана с тънки златни ивици, на които беше гравирана молитва на бога на слънцето. Обаче и тук името на покойника беше изтръгнато по такъв начин сякаш е било изрязано с ножици и се виждаше овален отвор. Всичко това говореше че някой упорито е държал името на покойника да бъде заличено от паметта на потомците.
Чак след като бе употребено увеличително стъкло на едно не дотам старателно изчегъртано място можа да бъде прочетено името на фараона - Ехнатон. И тогава пред Дейвис се появиха няколко въпроса на които трябваше да намери убедителен отговор, за да обядни тайната на странната гробница. Кой фактически лежеше в този ковчег: царица Тейе собственица на гробницата или фараон Ехнатон?
Ако бе фараонът в такъв случай какво е станало с мумията на царицата и защо саркофагът е бил извлечен в коридора и изобщо какво се криеше зад това странно преместаве на царските останки.
За да получи поне частичен отговор Дейвис изпрати мумията в Египетския музей в кайро за да я проучи проф. Елиът Смит един от най-големите специалисти в тази област.
Дейвис беше по-скоро склонен да приеме възгледа, че това е трупът на царица Тейе който по неизвестни причини бил погребан в ковчега принадлежал първоначално на сина й Ехнатон. В този случай фактът, че името бе премахнато би бил напълно обясним. Затова Дейвис се изненада извънредно много като прочете писмото на проф. Смит в което се казваше:
"Сигурен ли сте че сте ми изпратил мумия от гробницата на царица Тейе? Защото вместо труп на стара жена аз получих за проучване мумия на млад мъж. навярно е станало недоразумение."
По-нататък в писмото си професорът съобщаваше, че покойникът бил на 30 години и че необикновено удълженият му тил говорел, че бил страдал от епилепсия.
Значи все пак мумията бе на Ехнатон! Той бил един от най-интересните, най-обаятелни фараони .......(......).......
Благодарение на написаната на клинобразно писмо дипломатическа копеспонденция намерена в развалините на неговата резиденция близо до Ел Амарна. (Докато ровела в пясъците една стара жена живееща в близко село чието име не помня открила плочиците от целия архив на Ахетатон!)


На мен лично политеизма ми допада повече - много ми харесва да си имам "бог"-че за всичко както е било в Египет. Що се отнася до кризата в Египет казах, че положението е наследено от предшествениците на Ехнатон. Тя е решена от Хоремхеб, който бил наистина добър военачалник макар и доста противоречив като държавник - все пак довършва започналото от Ейе (който умира на четвъртата година от управлението си) унищожаване на следите от Амарнския период. Управлението му е стабилно и продължава около 27-30 години. Не знам дали тогава е имало еквивалент на генерал, но съм чел че Хоремхеб е бил такъв или превода е много некадърен.

И като последни думи отправени специално към Sir Gray - Независимо дали е бил лош държавник, страхлив войник, хомосексуалист (визирам вероятната му връзка със Семенкара) :roll: или сляп епилептик пълен аутсайдер той е оставил нещо в културата и ние знаем за това макар някои хора да са се опитали да го унищожат - останал е като посредствен държавник но и като създател на ново течение (ако мога да го нарека така) в египетското изобразително изкуство. За литература не знам но ако искате ще ви натракам някой химн писан от Ехнатон. Ако говорим за Египет въобще той заслужава много повече от фараонът марионетка Тутанкамон или всеки един от Рамезидите след Рамзес ²²².


P.S. Сигурен ли си че става въпрос за Тушрата. Не е ли Шупилулиума?

P.S.S Ако искате мога да напиша и за храма на Атон?

[Sir Gray]

Ами то всичко зависи от гледната точка - ако го разглеждаш само като новатор и идеолог, тогава респект. Обаче ако го разглеждаме като управник, то нещата стоят другояче. Остава може би да се прецени кое е било по-важното, все пак той е бил отговорен за страната си (тълкувано рабира се по днешната ценностна система). А това, че и другите са били некадърници не е оправдание за никой .

Друго нещо, което често ми е правило впечателние генерално относно Египетската древна история. Навъждат се супер много истории, пълни с безброй подробности и невероятно пълни и описателни. А все пак нямаме толкова много сигурни факти, а тези които имаме могат да се тълкуват по много начини. Имам чувството, че повечето от тези истории взимат няколкото налични факта и около тях изграждат сложна и подробна система, която обаче е само едно от многото възможни тълкувания. Не съм много сигурен дали това наистина е така или е само мое впечатление. Аз лично с Египет се занимавах преди няколко години и то не в някакви супер изчерпателни дълбини. Ако някой е учил египтология или се е специализирал в областта, нека сподели впечатленията си

[Док Холидей]

Аз смятам да уча египтология но имам още време

[Док Холидей]

Наистина огромна част от това което знаем за Египет се дължи на предположения които се градят на някакви открития надписи стели няколко папируса и това е. Смешното е че Хоремхеб и Ейе са унищожили всичко за което са се сетили свързано с този неприятен за тях период но целия архив е забравен и така се е запазил хилядолетия. :twisted: :lol: :lol:

Mad Hatter това по-горе удовлетворява ли те или да търся още. Казвай, защото фелдмаршал Манщайн е в отпуска и сега може да се занимава повечко.