Най-великите мореплаватели на древността

[Guy de Mont Ferrand]

Полинезийците са нещо уникално в световната история. Те сякаш са създадени, за да излизат извън категориите - културата им в някои отношения е палеолитна, а в други - неолитна (най-малкото). Обикновено под "полинезийци" се имат предвид жителите на т.нар. "Полинезийски триъгълник" в най-западната населена част от Тихия океан, но някои автори като Джаред Даймънд ги смятат преди всичко за част от голямата австронезийска раса, която преди хиляди години потегля от Тайван и стига чак до ...Мадагаскар, а най-вероятно и източните брегове на Африка. С твърде голяма доза на сигурност е установено, че предците на малгашите от Мадагаскар са пристигнали там от Южно Борнео, пътуване, което е доста рисковано и малцина се осмеляват да предприемат чак до най-нови времена. Но родството на "същинските" полинезийци с малгашите и даяките все пак е по-скоро далечно. Дори и да се концентрираме само върху тях, то пак бихме останали смаяни - с плавателни средства, които забелязалите ги първо европейци (макар и да се възхищават на майсторската им направа) сметват за "примитивни" и без никакви "модерни" навигационни средства, като напр. компаса, те успяват да заселят почти всички най-далечни острови в Тихия океан - повечето от които съвсем нищожни по площ атоли и "рифови острови". На повечето от тези острови самото дебаркиране е доста трудно, а покритите разстояния от хиляди и, в някои случаи, десетки хиляди километри, състоящи се само от океан и небе, предизвикват основателно изумление. Както се оказва днес, полинезийците съвсем не са били толкова "примитивни", за колкото сме ги смятали или, по-точно, с "примитивните" си средства са успявали да постигнат смайващи резултати. Така става, когато човек има спокойствие и има време да се концентрира достатъчно дълго върху развиването на някое умение, сметам аз. Предлагам на вниманието ви няколко добри според мене филмчета (на английски), посветени на историята на Полинезия:

https://www.youtube.com/watch?v=sypLmXDCBKk

[Sir Gray]

Един въпрос - имаме ли някаква идея как се е осъществявала навигацията с техните средства? И всъщност, заселването или "откриването" на изолираните островчета из обширния океан дали е плод на нарочно усилие, което предполага навигация или по-скоро случайност?

[Sir Gray]

А, и само до полинезийците ли се ограничаваме в темата или може да вметнем и други древни пътешественици? Финикийците и братовчедите им от Картаген особено

[Blackwolf]

Има доста писано за тяхната навигация. От една по небесните тела, ветровете, теченията, цвета на водата и пр. и пр., имали са "карти" от трева, листа и къмъчета, навигаторите, които са били особена каста, са били обучавани доста години за тази роля, освен това пътищата са се описвали и пеели и това се е запомняло. Има няколко книги за начините на полинезийската навигация.

Навремето като прочетох "Мореплавателите на изгрева" (всъщност оригиналното заглавие е "Vikings of the Sunrise" ) на Те Ранги Хироа и аз много се заинтересувах от полинезийците.

[Guy de Mont Ferrand]

А, и само до полинезийците ли се ограничаваме в темата или може да вметнем и други древни пътешественици? Финикийците и братовчедите им от Картаген особено

Всъщност да, много добра идея! Нека всеки си пише за които мореплаватели иска, но много се съмнявам, че дори финикийците стъпват на полинезийския пиедестал!

Що се отнася до въпроса за навигацията, той е много интересен и е засегнат в една от частите на филма, към който пуснах линк. При това се оказва (не съм сигурен дали дори Те Ранги Хироа е знаел за това!), че, представете си, още има хора, които се обучават за "навигатори" и не ползват НИЩО друго освен звездите, видимите планети, слънцето и нещо като отвес. Обичаят обаче е отмрял в Полинезия или поне така изглежда, защото сравнително скоро проведеното експериментално (и успешно!) пътешествие с древен мореходен катамаран ползва навигаторските умения на един. ...микронезиец. Микронезия обаче е по-изолирана и бедна от повечето полинезийски острови и освен това жителите й със сигурност са комуникирали с полинезийците в древността. И пътуванията най-вероятно са се извършвали по план, т.е. хората са знаели накъде пътуват! Което е просто уникално! Традицията е запазена от изолацията на Микронезия, а за въпросния навигатор също има цели филми в тубата.

[Guy de Mont Ferrand]

Има доста писано за тяхната навигация. От една по небесните тела, ветровете, теченията, цвета на водата и пр. и пр., имали са "карти" от трева, листа и къмъчета, навигаторите, които са били особена каста, са били обучавани доста години за тази роля, освен това пътищата са се описвали и пеели и това се е запомняло. Има няколко книги за начините на полинезийската навигация.

Навремето като прочетох "Мореплавателите на изгрева" (всъщност оригиналното заглавие е "Vikings of the Sunrise" ) на Те Ранги Хироа и аз много се заинтересувах от полинезийците.

Аз всъщност не съм го чел, но зная за него още откак прочетох "Фату Хива" някъде на 6-7. От тогава съм запален по полинезийците - великолепна раса, воини, мореплаватели, резбари, поети, скулптори и тн. Те и като раса са особени - чистокръвните поне имат нещо общо с европеидите, монголоидите и австралоидите едновременно или поне на мене така ми изглеждат. Наскоро гледах и една документалка за маорите - не знаех, че толкова достойно се представят в колониалните войни, зулусите дори не ги бива в сравнение или сиуксите... Баш викинги, както ги е нарекъл Хироа.

[SRH]

Наскоро гледах и една документалка за маорите - не знаех, че толкова достойно се представят в колониалните войни, зулусите дори не ги бива в сравнение или сиуксите...

Една австралийка наскоро разправяше, че когато пристигнали белите в Австралия аборигените не смеели да ги гледат в очите. За тях да гледаш някой в очите било вид намеса в личното пространство. Предпочитали да отстъпват и по никакъв начин да не влизат в конфронтация. А при маорите било точно обратното: ако са настъпателни, за тях е въпрос на уважение да им отстъпиш... Всъщност те не се приемат за агресивни, а за търсещи уважение. А около изкуството на двете групи има нещо сходно (то се отнася най-вече до рисунки): винаги изобразяват каквото и да е с поглед отгоре. Значи, ако е кръгче - това е глава на човек; ако са стъпки - там е имало човек. Нямам представа дали и навигацията на полинезийците не ползва подобен принцип.

[Guy de Mont Ferrand]

Те са като две противоположности: аборигените са тихи и мирни, сякаш примирени, докато маорите са войнствени до степен на лудост, в колониалните войни има един пример, в който един от вождовете им предизвиква гарнизон на редовната британска армия (!) - "Елате и се бийте!", строейки своите укрепления-паа все по-близко до форта на червените мундири. И на всичко отгоре битката, след като белите получават подкрепления и свръхмощна артилерия свършва с победа за маорите! Епично!

[Blackwolf]

Просто са различни общества и традиции. Аборигените също постоянно са се трепели помежду си, но в друг тип конфликти.

Маорите са вече структурирано общество, с вождове и "простолюдие". И освен това още преди колонизацията започват да се снабдяват с пушки - от различните китоловци, търговци и пр. Англичаните, съюзявайки се с едни племена срещу други също ги снабдяват с оръжие.

[Guy de Mont Ferrand]

Маорите са вече структурирано общество, с вождове и "простолюдие". И освен това още преди колонизацията започват да се снабдяват с пушки - от различните китоловци, търговци и пр. Англичаните, съюзявайки се с едни племена срещу други също ги снабдяват с оръжие.

Именно подчертаното според мене е най-красноречивия показател за "напредналата" цивилизация на полинезийците. Защото разни други критерии, които сме свикнали да присъстват като неотменни х-ристики на по-развитите общества в Стария свят, при тях ги няма - но най-вероятно не по "еволюционни" причини. Ето например керамиката, която липсва у полинезийците, когато европейците ги откриват - а тя е най-типичната х-рна черта на тяхното общество преди хилядолетия - т.нар. керамика "Лапита", за която Джаред Даймънд предполага, че е част от асортимента, предлаган от предците на всички полинезийци - австронезийските мореплаватели-търговци, които първоначално обитаватмалки островчета по крайбрежието на Нова Гвинея. Но сложната социална структура, религиозни култове и тн. културни елементи свидетелстват за може би най-"високата" степен на "цивилизованост" източно от Ява, Бали и Молукските о-ви. Възможно е това да допринася и за по-бързото разпространение на идеи и практики, взаимствани от европейците. В тази връзка мене лично ме впечатлява доста и политическото развитие на по-големите полинезийски общества, вкл. маорите, хавайците, самоанците и таитяните през 18-19 век, които започват бързо да се организират в "кралства", да развиват собствена артилерия, флот, административни структури и прочие. Мисля и че феноменът далеч не е бил забелязан и оценен първо от мене (като оставам настрана природното очарование на Полинезия), но у нас, в България, той е слабо популярен, въпреки че разполагаме с толкова добри преводи на немалко творби на Тур Хейердал, Бенгт Даниелсон, Джек Лондон, Херман Мелвил, и дори и Фридрих Герстекер (!) и други, чиято тематика е свързана с тамошния живот и история.

[Blackwolf]

Т.е. имаме някаква научно-популярна литература, която дори на фона на това, което е излизало на руски е доста оскъдна. Прочее, първата ми "среща " с маорите беше една повест от сборника "Капитани на фрегати" - "Матросът Ръдърфорд в плен у новозеландците". Баш за т.нар. Мускетни войни, които избухват преди началото на колонизация на Нова Зеландия и които са сравними като мащаб и историческо значение може би с Бобровите войни на ирокезите.

[Guy de Mont Ferrand]

Т.е. имаме някаква научно-популярна литература, която дори на фона на това, което е излизало на руски е доста оскъдна.

90 % от заглавията, за които се сещам, са даже чиста белетристика, а не научно-популярни. И все пак ги има, а в наши дни не знам от колко време не съм виждал нищо по въпроса (и не съм говорил с никой).

"Мечтата за Полинезия" като че ли дава повече на общочовешката култура, отколкото на който и да е клон от науката. Затова, макар че в началото се поколебах, реших да изброя и авторите по-горе + че зад литературната измислица има и реална основа. На мен също са ми интересни "Мускетните войни", но и вдъхновението, което полинезийския начин на живот дава на толкова много западни автори. Една от най-хубавите книги, която ми е попадала изобщо, е преведена на български, авторът й е Робер Мерл и действието се развива отново на малък полинезийски остров - да речем Питкеърн, защото повествованието черпи сюжет от бунта на "Баунти". Любими са ми и много от полинезийските разкази на Джек Лондон, а Тур Хейердал го смятам за изключително добър и талантлив литератор, макар и като учен антрополог и историк, както се оказа, не го бива много, а и без съмнение е манипулирал информацията, с която е разполагал. Може да се каже, че точно тези произведения стимулират главния ми интерес към Полинезия, а за тях вероятно има значение и самата история на региона и неговите коренни жители.

А, естествено, че на руски имаше много повече, там изобщо излизаха поне два пъти повече преводни книги по всяка тема, дори сега съм си взел една книжка за маите от Алберто Руис от тези времена.

[Blackwolf]

Поне пет пъти повече според мен. По някои въпроси... Да не говоримз за статиите по списанията, напр. "Вокруг света" и пр. Между другото там навремето прочетох за полинезийските навигационни "карти" от треви и камъчета, в които се изобразяват съзвездията и пр.

[Guy de Mont Ferrand]

Червенокоси маори със зелени очи и вид на кавказоиди без смесване с по-късни кавказоиди (напр. европейски мореплаватели от 17-19 век)!!! - Дали това не означава, че в теориите на Тур Хейердал има резон? Нали все се тръби за ДНК-то, нека накрая действително свърши нещо полезно!