Флавий Валентиниан I /25 февруари 364 – 17 ноември 375 г./
След смъртта на краткосрочно управлявалия Йовиан, Валентиниан бил провъзгласен от армията за император на римската държава, но поделил властта с по-малкия си брат Валент.
Съвременникът на императора, Амиан Марцелин дава най-пълна характеристика на качествата му: «Такава склонност имал да причинява страдания, че никого не спасил от смъртна присъда… мразел добре облечените хора, образованите, богатите, знатните и унижавал храбрите… Често обиждал страхливите, говорейки че са позор за човечеството и низки души… но сам понякога позорно пребледнявал от напразни страхове и се плашел до дъното на душата от несъществуващи заплахи… Бил мускулест и силен, косите и цветът на лицето му били светли; очите – сини с крив и винаги жесток поглед; ръстът – снажен с правилни черти на тялото, придаващи му царствена красота».
Аврелий Виктор го описва по-различно:
«…Валентиниан бил с приятно лице, имал жив ум, величествен, с изискана реч… Прекрасно рисувал, имал добра памет, изобретявал нови видове оръжия, умеел да лепи от восък и глина всякакви изображения, мъдро използвал мястото, времето и речта си, с една дума – ако можеше да се избави от обкръжението на негодници, на които вярваше като на най-верни и мъдри, а се беше обградил просветени и добросъвестни съветници, от него би излязъл, без съмнение, отличен владетел…».
Произход и кариера
Роден бил през 321 г. в град Цибала в Панония, в семейството трибуна протектор /защитник – част от свитата телохранители на императора/ Грациан Стари. Той и Валент от малки съпровождали баща, който първо бил назначен за комит /командващ полевите войски - comitatenses/ в Африка, а след това в Британия. Двамата братя не получили никакво образование, но Валентиниан усвоил военното дело и след пенсионирането на баща си продължил кариерата си в армията.
След като през 350 г. западният император Констант бил убит в Галия от узурпатора Магн Магненций, по-големият му брат и управител на изтока – Констанций II организирал голям поход срещу варварина и го разгромил в грандиозната битка при Мурса /дн. Осиелк/ през 351 г. Магненций загинал две години по-късно и Констанций II конфискувал имуществата на поддръжниците му, отнемайки земите и на Грациан Стари. Въпреки немилостта, в която изпаднал баща му, Валентиниан не пострадал от репресиите.
Гражданската война довела до отслабването на римската военна мощ – около 70 000 легионера загинали по време на битките. От това се възползвали франките и алеманите, които преминали Рейн и завладели римските гранични укрепления. Градовете Могонциак /дн. Майнц/ и Агренторат /дн. Страсбург/ също паднали в техни ръце. Констанций назначил племенника си Юлиан за цезар и му поверил защитата на Галия, а сам заминал на изток, за да поднови войната срещу основния противник на империята – персите. Валентиниан участвал в кампаниите на Юлиан срещу варварите и битката при Аргенторат през 357 г., където алеманите били окончателно разгромени. На следващата година Юлиан усмирил и отблъснал и франките и възстановил рейнския лимес. По време на битките Валентиниан демонстрирал добри воински качества и организаторски талант и бил назначен за командир на конницата /magister equitum/. През 359 г. от брака му с Марина Севера се родил и първият син – Грациан.
Скоро след това Валентиниан бил преместен на изток, където като tribunus militum командвал подразделение от копиеносци /lanciarii/, но през 362 г. бил освободен от този пост от император Юлиан /наследил управлението на държавата след кончината на Констанций II/ заради това, че е християнин.
Възкачване на престола
През пролетта на 363 г. Юлиан започнал настъпление срещу персите и форсирал река Ефрат. Превзети били крепостите Анафа, Пирисабора и Майoзaмалха. При Ктезифон римляните победили събраната от персийския цар Шапур II войска, но не могли да превземат столицата. Императорът необмислено изгорил флотата си, а персите унищожили посевите и затруднили снабдяването на римляните с храна, така че походът завършил с отстъпление, по време на което, Юлиан бил ранен смъртоносно в битката при Маранга /26 юни 363 г./. На следващия ден за император бил избран Йовиан, но обкръжен от войските на Шапур, той бил принуден да сключи позорен мирен договор, съгласно който Северна Месопотамия преминавала в персийски ръце, а римляните оттегляли подкрепата си за Армения. Йовиан обаче починал по пътя си към Константинопол и военният съвет решил да избере за император Валентиниан, който по това време се намирал в Анкира. Валентиниан бил провъзгласен за Август и когато пристигнал в Константинопол пролетта на 364 г. избрал за съуправител брат си Валент, на когото поверил управлението на източните провинции на империята.
Войни с алемани, пикти и сакси
Първият проблем, с които се сблъскал новият западен владетел, били старите неприятели на империята – алеманите. Оскърбени от това, че не получили задоволителни подаръци при възкачването му на престола, варварите нахлули през 365 г. в Галия. Едновременни с това, братовчедът на Юлиан – Прокопий вдигнал въстание на изток. Валентиниан бил раздвоен между желанието да помогне на брат си в борбата с Прокопий или да отблъсне алеманите от Галия, която в случай на задълбочаваща се криза можела също да подкрепи някой дееспособен узурпатор. Посолствата на галските градове, умоляващи го да не ги изоставя го убедили първо да се разправи с непокорните племена. В това време алеманите разбили отрядите на херулите и батавите и убили предводителите им – Хариетон и Севериан. Валентиниан назначил за началник на конницата /magister equitum/ Флавий Йовин през 366 г. и той в три битки успял да унищожи грабителските отряди на варварите, а вождът им бил обесен.
През 367 г. в Британия въстаналите пикти и скоти пробили защитата по Адриановия вал и убили комита на саксонския бряг /Comes litoris Saxonici/ Нектаридий.
Координирано с тяхното нашествие саксите дебаркирали на острова, а франките нападнали градовете по поречието на Рейн. Амиан Марцелин нарича тези нападения ‚barbarica conspiratio‘ /варварска конспирация/ и обвинява римските разузнавачи /areani/, че не предупредили властите за готвещата се инвазия. Повечето градове в източната част на острова били плячкосани, а гарнизоните – дезертирали или били унищожени. Императорът изпратил в Британия комит Йовин, но последният не постигнал нищо съществено и бил отзован обратно. Самият Валентиниан се разболял тежко и назначил сина си Грациан за съуправител.
През 367 г. алеманите също атакували и разграбили Могонциак. За да елиминира окончателно заплахата от нови нападения, Валентиниан събрал голяма армия. През 368 г. римската войска, попълнена с италийски и илирийски легиони, форсирала Рейн и разбила голяма алеманска армия при Солициниум. Едновремено с това императорът изпратил в Британия комит Теодосий /бащата на император Теодосий I/ начело с подразделенията на батави, херули, йовии и викторини, за да възстанови реда там. Теодосий разгромил пиктите и саксите, и амнистирал дезертиралите воини от британските подразделения. Възстановил разрушените градове и укрепления по Адриановия вал, образувайки на север провинция, носеща името на Валентиниан – Валенция. След завръщането си през 369 г. бил назначен от императора на длъжност magister equitum /командир на конницата/.
В това време Валентиниан укрепил левият бряг на Рейн, където построил редица крепости. Но настъплението на римляните отвъд реката било спряно, след като алеманите унищожили отряд, изпратен да построи укрепление там.
През 370 г. саксите подновили пиратските си рейдове в Северна Галия, но били отблъснати. Пълководецът Север сключил мир с тях, но след това устроил засада на отстъпващите варвари и ги избил до крак. По същото време Валентиниан възобновил войната си срещу алеманите, като целта му била да свали техния цар Макриан. Императорът се опитал да въвлече във войната и противниците на алеманите - бургундите. Последните обаче отказали, тъй като императорът не желаел да се срещне с посланиците им. На Теодосий била поверена атаката откъм горното течение на р. Дунав. Военните действия продължили четири години и най-накрая с Макриан бил сключен мир.
Бунтът на Фирм
При Валентиниан I започнал да се усилва натискът на берберите върху римските провинции в Северна Африка. Амиан Марцелин описва нахлуването на австурианите в Триполитания през 365 г., които опустошили градовете Еа и Сабрата по вина на наместника Роман. През 372 г. избухнало и голямо въстание на племената, населяващи територията на Цезарейска Мавритания. Въпреки че под действието на романизацията много от вождовете на берберите, приели Християнството и живеели по римски, като цяло повечето им подчинени още били запазили езическите си вярвания и номадския начин на живот. Римската власт, опирайки се на тази върхушка, се опитвала да контролира своенравните племена, но в междуособицата между синовете на починалия цар Нубел, римският комит Роман подкрепил грешната кандидатура. Победилият претендент Фирм през 372 г. обединил племената и започнал военни действия срещу римляните. Въстаниците превзели цялата провинция Нумидия и разрушили Цезарея. Даже част от африканската римска армия минала на страната на Фирм, признавайки го за претендент за престола. Бунтът бил потушен с помощта на войски, прехвърлени от Мизия и Панония, начело с комит Теодосий. Той успял да подкупи брата на Фирм - Гилдо и да усмири част от племената, а изоставеният узурпатор се самоубил.
Религиозна политика
Като император Валентиниан бил въвлечен в религиозните спорове по онова време. Амиан Марцелин положително оценил неутралната му позиция в разгорещените дебати. Той отказал да вземе страна, когато арианите му изпратили епископ Ипатиан с молба за помощ. Наред с това той преследвал*две еретически учения, пуснали корени в империята през 3 век. През 372 г. той забранил манихейството, чиито лидери били екзекутирани, а на последователите им било конфискувано имуществото. Също така Валентиниан се противопоставил на донатистките епископи в Африка, заради техните сепаратистки настроения. Църковните източници описват Валентиниан положително. Йероним говори възторжено за него: «Валентиниан бил добър император, по характера си напомнял Аврелий, но някои хора говорели за неговото голямо скъперничество и алчност». Павел Орозий пише, че Валентиниан пострадал от отстъпника Юлиан, тъй като бил прокуден заради Християнската си вяра. Сократ и Созомен го хвалят, че е назначил Амброзий за епископ на Медиолан на мястото на арианския му предшественик.
Отношенията му със сенаторското съсловие, което го презирало заради произхода му и което изповядвало традиционната римска религия, не били добри. Затова той често прибягвал към конфискации на имуществото на опонентите си, за да реши финансовите затруднения. Същата участ постигнала манихеите и донатистите. Валентиниан не винаги се отнасял положително към Християнството. През 365 г. той наредил на префекта на Рим Симах да екзекутира няколко видни християни и да конфискува имуществото им, като обвинението било магьосничество. Въпреки това, по време на управлението му християните получили редица привилегии. През 370 г. той освободил свещенослужителите от муниципални задължения и налози. За сметка на това езическите сенатори били обложени с допълнителни данъци.
Смърт
През 374 година сарматите и квадите преминали Дунав и oплячкосали римската провинция Панония /дн. Австрия и Унгария/. Последните сторили това, заради подлото убийство на техния цар Габиний, извършено от наместника Марцеллиан. В битките с тях били разбити и два легиона – панонски и мизийски. Настъплението им обаче било спряно от дукс Теодосий /бъдещият император и син на комит Теодосий/, който унищожил няколко техни отряда. На следващата година Валентиниан пристигнал в Карнунтум /близо до Виена/, откъдето три месеца подготвял наказателна експедиция срещу варварите, а впоследствие предприел поход и опустошил земите на непокорните квади. Валентиниан оставил войските да презимуват в Савария /дн. Сомбатхей/, а на 17 ноември 375 г. приел пратениците на квадите, които молели за мир. Било договорено варварите да предоставят войници за римската армия и да не грабят пределите на империята. Квадите се оправдали, че са нарушили мира, поради строеж на римски крепости в земите им и убийството на Габиний. Тогава, както описва Амиан Марцелин:
«Императорът страшно се ядосал и развълнувано започнал да сипе ругатни и упреци към цялото им племе, затова че не помнят получените благодеяния и са неблагодарни. Постепенно тонът му омекнал, но изведнъж, все едно поразен от мълния, загубил дишане и глас и лицето му страшно почервеняло. От устата му рукнала кръв и по тялото избила предсмъртна пот. За да не припадне пред очите на презрените варвари, приближените му слуги го подхванали отвели в покоите му. Под действието на засилващата се болест той почувствал, че е настъпил сетния му час. Той се опитал да каже нещо, или да заповяда… но изгубил сили, тялото му се покрило със сини петна и след дълга борба той издъхнал на 55 години…»
Описанието напълно съвпада със симптоматиката на масивен инсулт и явно това е причината за смъртта на императора. Погребан бил в Константинопол в Църквата на Апостолите, където се съхранявали тленните останки на Константин I, Йовиан, а впоследствие на Теодосий I, Maркиан, Юстиниан I.
След смъртта на краткосрочно управлявалия Йовиан, Валентиниан бил провъзгласен от армията за император на римската държава, но поделил властта с по-малкия си брат Валент.
Съвременникът на императора, Амиан Марцелин дава най-пълна характеристика на качествата му: «Такава склонност имал да причинява страдания, че никого не спасил от смъртна присъда… мразел добре облечените хора, образованите, богатите, знатните и унижавал храбрите… Често обиждал страхливите, говорейки че са позор за човечеството и низки души… но сам понякога позорно пребледнявал от напразни страхове и се плашел до дъното на душата от несъществуващи заплахи… Бил мускулест и силен, косите и цветът на лицето му били светли; очите – сини с крив и винаги жесток поглед; ръстът – снажен с правилни черти на тялото, придаващи му царствена красота».
Аврелий Виктор го описва по-различно:
«…Валентиниан бил с приятно лице, имал жив ум, величествен, с изискана реч… Прекрасно рисувал, имал добра памет, изобретявал нови видове оръжия, умеел да лепи от восък и глина всякакви изображения, мъдро използвал мястото, времето и речта си, с една дума – ако можеше да се избави от обкръжението на негодници, на които вярваше като на най-верни и мъдри, а се беше обградил просветени и добросъвестни съветници, от него би излязъл, без съмнение, отличен владетел…».
Произход и кариера
Роден бил през 321 г. в град Цибала в Панония, в семейството трибуна протектор /защитник – част от свитата телохранители на императора/ Грациан Стари. Той и Валент от малки съпровождали баща, който първо бил назначен за комит /командващ полевите войски - comitatenses/ в Африка, а след това в Британия. Двамата братя не получили никакво образование, но Валентиниан усвоил военното дело и след пенсионирането на баща си продължил кариерата си в армията.
След като през 350 г. западният император Констант бил убит в Галия от узурпатора Магн Магненций, по-големият му брат и управител на изтока – Констанций II организирал голям поход срещу варварина и го разгромил в грандиозната битка при Мурса /дн. Осиелк/ през 351 г. Магненций загинал две години по-късно и Констанций II конфискувал имуществата на поддръжниците му, отнемайки земите и на Грациан Стари. Въпреки немилостта, в която изпаднал баща му, Валентиниан не пострадал от репресиите.
Гражданската война довела до отслабването на римската военна мощ – около 70 000 легионера загинали по време на битките. От това се възползвали франките и алеманите, които преминали Рейн и завладели римските гранични укрепления. Градовете Могонциак /дн. Майнц/ и Агренторат /дн. Страсбург/ също паднали в техни ръце. Констанций назначил племенника си Юлиан за цезар и му поверил защитата на Галия, а сам заминал на изток, за да поднови войната срещу основния противник на империята – персите. Валентиниан участвал в кампаниите на Юлиан срещу варварите и битката при Аргенторат през 357 г., където алеманите били окончателно разгромени. На следващата година Юлиан усмирил и отблъснал и франките и възстановил рейнския лимес. По време на битките Валентиниан демонстрирал добри воински качества и организаторски талант и бил назначен за командир на конницата /magister equitum/. През 359 г. от брака му с Марина Севера се родил и първият син – Грациан.
Скоро след това Валентиниан бил преместен на изток, където като tribunus militum командвал подразделение от копиеносци /lanciarii/, но през 362 г. бил освободен от този пост от император Юлиан /наследил управлението на държавата след кончината на Констанций II/ заради това, че е християнин.
Възкачване на престола
През пролетта на 363 г. Юлиан започнал настъпление срещу персите и форсирал река Ефрат. Превзети били крепостите Анафа, Пирисабора и Майoзaмалха. При Ктезифон римляните победили събраната от персийския цар Шапур II войска, но не могли да превземат столицата. Императорът необмислено изгорил флотата си, а персите унищожили посевите и затруднили снабдяването на римляните с храна, така че походът завършил с отстъпление, по време на което, Юлиан бил ранен смъртоносно в битката при Маранга /26 юни 363 г./. На следващия ден за император бил избран Йовиан, но обкръжен от войските на Шапур, той бил принуден да сключи позорен мирен договор, съгласно който Северна Месопотамия преминавала в персийски ръце, а римляните оттегляли подкрепата си за Армения. Йовиан обаче починал по пътя си към Константинопол и военният съвет решил да избере за император Валентиниан, който по това време се намирал в Анкира. Валентиниан бил провъзгласен за Август и когато пристигнал в Константинопол пролетта на 364 г. избрал за съуправител брат си Валент, на когото поверил управлението на източните провинции на империята.
Войни с алемани, пикти и сакси
Първият проблем, с които се сблъскал новият западен владетел, били старите неприятели на империята – алеманите. Оскърбени от това, че не получили задоволителни подаръци при възкачването му на престола, варварите нахлули през 365 г. в Галия. Едновременни с това, братовчедът на Юлиан – Прокопий вдигнал въстание на изток. Валентиниан бил раздвоен между желанието да помогне на брат си в борбата с Прокопий или да отблъсне алеманите от Галия, която в случай на задълбочаваща се криза можела също да подкрепи някой дееспособен узурпатор. Посолствата на галските градове, умоляващи го да не ги изоставя го убедили първо да се разправи с непокорните племена. В това време алеманите разбили отрядите на херулите и батавите и убили предводителите им – Хариетон и Севериан. Валентиниан назначил за началник на конницата /magister equitum/ Флавий Йовин през 366 г. и той в три битки успял да унищожи грабителските отряди на варварите, а вождът им бил обесен.
През 367 г. в Британия въстаналите пикти и скоти пробили защитата по Адриановия вал и убили комита на саксонския бряг /Comes litoris Saxonici/ Нектаридий.
Координирано с тяхното нашествие саксите дебаркирали на острова, а франките нападнали градовете по поречието на Рейн. Амиан Марцелин нарича тези нападения ‚barbarica conspiratio‘ /варварска конспирация/ и обвинява римските разузнавачи /areani/, че не предупредили властите за готвещата се инвазия. Повечето градове в източната част на острова били плячкосани, а гарнизоните – дезертирали или били унищожени. Императорът изпратил в Британия комит Йовин, но последният не постигнал нищо съществено и бил отзован обратно. Самият Валентиниан се разболял тежко и назначил сина си Грациан за съуправител.
През 367 г. алеманите също атакували и разграбили Могонциак. За да елиминира окончателно заплахата от нови нападения, Валентиниан събрал голяма армия. През 368 г. римската войска, попълнена с италийски и илирийски легиони, форсирала Рейн и разбила голяма алеманска армия при Солициниум. Едновремено с това императорът изпратил в Британия комит Теодосий /бащата на император Теодосий I/ начело с подразделенията на батави, херули, йовии и викторини, за да възстанови реда там. Теодосий разгромил пиктите и саксите, и амнистирал дезертиралите воини от британските подразделения. Възстановил разрушените градове и укрепления по Адриановия вал, образувайки на север провинция, носеща името на Валентиниан – Валенция. След завръщането си през 369 г. бил назначен от императора на длъжност magister equitum /командир на конницата/.
В това време Валентиниан укрепил левият бряг на Рейн, където построил редица крепости. Но настъплението на римляните отвъд реката било спряно, след като алеманите унищожили отряд, изпратен да построи укрепление там.
През 370 г. саксите подновили пиратските си рейдове в Северна Галия, но били отблъснати. Пълководецът Север сключил мир с тях, но след това устроил засада на отстъпващите варвари и ги избил до крак. По същото време Валентиниан възобновил войната си срещу алеманите, като целта му била да свали техния цар Макриан. Императорът се опитал да въвлече във войната и противниците на алеманите - бургундите. Последните обаче отказали, тъй като императорът не желаел да се срещне с посланиците им. На Теодосий била поверена атаката откъм горното течение на р. Дунав. Военните действия продължили четири години и най-накрая с Макриан бил сключен мир.
Бунтът на Фирм
При Валентиниан I започнал да се усилва натискът на берберите върху римските провинции в Северна Африка. Амиан Марцелин описва нахлуването на австурианите в Триполитания през 365 г., които опустошили градовете Еа и Сабрата по вина на наместника Роман. През 372 г. избухнало и голямо въстание на племената, населяващи територията на Цезарейска Мавритания. Въпреки че под действието на романизацията много от вождовете на берберите, приели Християнството и живеели по римски, като цяло повечето им подчинени още били запазили езическите си вярвания и номадския начин на живот. Римската власт, опирайки се на тази върхушка, се опитвала да контролира своенравните племена, но в междуособицата между синовете на починалия цар Нубел, римският комит Роман подкрепил грешната кандидатура. Победилият претендент Фирм през 372 г. обединил племената и започнал военни действия срещу римляните. Въстаниците превзели цялата провинция Нумидия и разрушили Цезарея. Даже част от африканската римска армия минала на страната на Фирм, признавайки го за претендент за престола. Бунтът бил потушен с помощта на войски, прехвърлени от Мизия и Панония, начело с комит Теодосий. Той успял да подкупи брата на Фирм - Гилдо и да усмири част от племената, а изоставеният узурпатор се самоубил.
Религиозна политика
Като император Валентиниан бил въвлечен в религиозните спорове по онова време. Амиан Марцелин положително оценил неутралната му позиция в разгорещените дебати. Той отказал да вземе страна, когато арианите му изпратили епископ Ипатиан с молба за помощ. Наред с това той преследвал*две еретически учения, пуснали корени в империята през 3 век. През 372 г. той забранил манихейството, чиито лидери били екзекутирани, а на последователите им било конфискувано имуществото. Също така Валентиниан се противопоставил на донатистките епископи в Африка, заради техните сепаратистки настроения. Църковните източници описват Валентиниан положително. Йероним говори възторжено за него: «Валентиниан бил добър император, по характера си напомнял Аврелий, но някои хора говорели за неговото голямо скъперничество и алчност». Павел Орозий пише, че Валентиниан пострадал от отстъпника Юлиан, тъй като бил прокуден заради Християнската си вяра. Сократ и Созомен го хвалят, че е назначил Амброзий за епископ на Медиолан на мястото на арианския му предшественик.
Отношенията му със сенаторското съсловие, което го презирало заради произхода му и което изповядвало традиционната римска религия, не били добри. Затова той често прибягвал към конфискации на имуществото на опонентите си, за да реши финансовите затруднения. Същата участ постигнала манихеите и донатистите. Валентиниан не винаги се отнасял положително към Християнството. През 365 г. той наредил на префекта на Рим Симах да екзекутира няколко видни християни и да конфискува имуществото им, като обвинението било магьосничество. Въпреки това, по време на управлението му християните получили редица привилегии. През 370 г. той освободил свещенослужителите от муниципални задължения и налози. За сметка на това езическите сенатори били обложени с допълнителни данъци.
Смърт
През 374 година сарматите и квадите преминали Дунав и oплячкосали римската провинция Панония /дн. Австрия и Унгария/. Последните сторили това, заради подлото убийство на техния цар Габиний, извършено от наместника Марцеллиан. В битките с тях били разбити и два легиона – панонски и мизийски. Настъплението им обаче било спряно от дукс Теодосий /бъдещият император и син на комит Теодосий/, който унищожил няколко техни отряда. На следващата година Валентиниан пристигнал в Карнунтум /близо до Виена/, откъдето три месеца подготвял наказателна експедиция срещу варварите, а впоследствие предприел поход и опустошил земите на непокорните квади. Валентиниан оставил войските да презимуват в Савария /дн. Сомбатхей/, а на 17 ноември 375 г. приел пратениците на квадите, които молели за мир. Било договорено варварите да предоставят войници за римската армия и да не грабят пределите на империята. Квадите се оправдали, че са нарушили мира, поради строеж на римски крепости в земите им и убийството на Габиний. Тогава, както описва Амиан Марцелин:
«Императорът страшно се ядосал и развълнувано започнал да сипе ругатни и упреци към цялото им племе, затова че не помнят получените благодеяния и са неблагодарни. Постепенно тонът му омекнал, но изведнъж, все едно поразен от мълния, загубил дишане и глас и лицето му страшно почервеняло. От устата му рукнала кръв и по тялото избила предсмъртна пот. За да не припадне пред очите на презрените варвари, приближените му слуги го подхванали отвели в покоите му. Под действието на засилващата се болест той почувствал, че е настъпил сетния му час. Той се опитал да каже нещо, или да заповяда… но изгубил сили, тялото му се покрило със сини петна и след дълга борба той издъхнал на 55 години…»
Описанието напълно съвпада със симптоматиката на масивен инсулт и явно това е причината за смъртта на императора. Погребан бил в Константинопол в Църквата на Апостолите, където се съхранявали тленните останки на Константин I, Йовиан, а впоследствие на Теодосий I, Maркиан, Юстиниан I.
Comment