Последният езически владетел на Римската империя

[Last roman]

Флавий Евгений /убит на 6 сетември 394 г./ бил узурпатор, управлявал Западната Римска империя от 392 до 394 г. Въпреки християнското си изповедание, той бил последният римски владетел, поддържал политеизма. Бивш учител по граматика и риторика, Евгений се ползвал с подкрепата на франка Арбогаст, заемащ длъжността magister militum /командващ армията/ и фактически управител за Западната Римска империя.

След като на 22 август 392 г. варваринът се опълчил на законния император Валентиниан II /впоследствие намерен обесен във вилата си край Виен/, Евгений получил пурпурните дрехи и знаците на върховната власт от Сената. Възкачвайки се на трона, той първо сменил администрацията. Лоялните към източния император Теодосий чиновници Евгений заменил със свои хора от сенаторското съсловие, осигурявайки си така контрола над западната половина на империята. Формално Евгений бил християнин, но под внушението на сенатската аристокрацията, вярваща в традиционните римски богове, започнал своеобразен ренесанс на древните култове. Храмът на Венера и Рома бил преосветен, а Олтарът на Победата бил внесен отново в Сената. Възстановени били забранените жертвоприношения. За езическите храмове били отделени държавни средства. Такава религиозна политика изострила отношенията на Евгений с източния император Теодосий, който отказал да го признае за съуправител. Евгений способствал на установяването на съюз между франки и алемани /вероятно по внушение на Арбогаст. Освен това императорът успял да стабилизира и омиротвори рейнската граница.

В това време Теодосий събрал между 40 и 60 000-на армия /от която 20 000 готи-федерати/ и провъзгласил за западен император малолетния си син Хонорий. Евгений също започнал военни приготовления.

Последната гражданска война между източната и западната част на Римската империя



Евгений и Арбогаст разполагали с по-малко войски от Теодосий, затова решили да заемат и укрепят горните склонове, правейки атаката и превземането им трудна задача за многочисления противник. За да хване в капан разположената в равнината войска на източния император, франкът планирал да изпрати отряди в тила му. Въпреки неблагоприятното разположение на войските си, Теодосий решил да атакува фронтално като хвърлил най-напред 20 000 готски федерати под командването на Гайна. При все хвалебствените описания на поета Клавдиан, че срещу войските на Евгений и Арбогаст задухал силен вятър, който носел прах и „отхвърлял назад стрелите и бясно изтръгвал копията им“ /докато историкът Теодорит приписвал лошото време на молитвите на Теодосий/, при нападението срещу укрепленията на западните войски, 10 000 варвари били унищожени, което според летописеца Павел Дякон било „по-скоро благо, отколкото загуба“. Неуспешната атака поставила армията на Теодосий в критично положение, тъй като докато траело сражението, по горните склонове в тила му се разположили отрядите на Арбогаст, отрязвайки пътя за отстъпление. С настъпването на нощта Евгений, решил че битката е спечелена, започнал да раздава награди. Щастието обаче изневерило на езическия император, поради измяна. Отрядите, вардещи възвишенията, под командването на комит Арбицион преминали на страната на Теодосий, в замяна на обещани високи почести. Възползвайки се от тъмнината легионерите на Теодосий нападнали лагера на пируващите и хванали Евгений, като незабавно го обезглавили /според църковният хронист Сократ, екзекуцията на Евгений станала в лагера на Теодосий/. Виждайки това, останалата част от войската му се предала. Арбогаст избягал в планината, но за да не попадне жив в ръцете на преследвачите, се самоубил. След победата, Теодосий за последен път обединил двете части на империята. В Западната половина отново били въведени закони срещу почитането на традиционните богове и съпровождащите ги ритуали.

Смъртта на Евгений отбелязала края на една епоха. С него загинала и надеждата на политеистите от Сената да се противопоставят на християнизацията на държавата. Година по-късно /395 г./ умрял и Теодосий, разделил преди това окончателно империята между двамата си сина - Хонорий и Аркадий.

[Amazon]

Супер както винаги! Само малка забележка: "горните склонове" което се среща на две места идва от руски, трябва вместо това да е "планинските склонове".

[Guy de Mont Ferrand]

Няма да отричам влиянието на Гор Видал върху собствените ми схващания, но, погледнете, отново предателство дава победата в ръцете на Теодосий, а не превъзходство във военната тактика. Арбогаст и Евгений без съмнение са били талантливи военачалници, както и Юлиан... А Теодосий, макар и по произход да е военен, никога не ме е впечатлявал с особени постижения - освен, разбира се, с наистина забележителните стени на Константинопол, които, за разлика от римските, се издигат и до ден днешен. Немалка част от това "постижение" обаче трябва да отдадем и на следващите императори, както може да се убеди някой, който като мене се е стараел да обиколи колкото се може по-голяма част от тях (цялата без прекъсване е почти невъзможно начинание, защото на места през тях минават цели магистрали, водещи към вътрешността на Истанбул, които не могат да бъдат пресечени от пешеходец, тъй като няма нито подлези, нито надлези, камо ли пешеходни пътеки) - на места има надписи, които показват кой император или василевс кога е възстановявал еди коя си част от стените.

Corrigenda: Опс, пардон, сега се сетих, че стените всъщност не са издигнати от Теодосий I, а от неговия потомък Теодосий II. Така че на сметката на ибериеца трябва да се припишат "само" окончателното налагане на християнството като официална и единствена религия на Римската империя и окончателното й разделяне на Източна и Западна. Последствията от действията му усещаме и до ден днешен... Хайде за християнството да кажем, че е положително, но разделянето довежда до борба за съревнование, която май продължава и до ден днешен...

[Last roman]

Единствената заслуга на Теодосий е, че усмирил готите /за кратко/. Иначе войната му със западната подкопала съвсем силите на последната, което довело до упадъка на военната й мощ при Хонорий. В религиозен аспект репресивната му политика спрямо езичниците в империята е причината за последвалата гражданска война. Така че от глобална гледна точка управлението му е по-скоро вредно за държавата. Но в края на краищата след катастрофата край Адрианопол Грациан е нямал друг избор, освен да назначи що годе опитен военачалник, който да се заеме с готите.

[Guy de Mont Ferrand]

Единствената заслуга на Теодосий е, че усмирил готите /за кратко/. Иначе войната му със западната подкопала съвсем силите на последната, което довело до упадъка на военната й мощ при Хонорий. В религиозен аспект репресивната му политика спрямо езичниците в империята е причината за последвалата гражданска война. Така че от глобална гледна точка управлението му е по-скоро вредно за държавата. Но в края на краищата след катастрофата край Адрианопол Грациан е нямал друг избор, освен да назначи що годе опитен военачалник, който да се заеме с готите.

Ама то "военната мощ" на великия до неотдавна Рим още преди битката при Фригидус (забравил си да отбележиш кое е сражението, описано в материала по-горе) е дооста поспаднала... Доколкото си спомням, чел съм, че Грациан тръгнал по Дунава, като ведно с цялата си армия се побрали в...един (!!!) кораб и изобщо някакви такива свръхмижави забележки за римските войски между битката при Адрианопол и кратките проблясъци при Стилихон и Аеций. Даже малко ме съмняват тия 60 000 на Теодосий и 20-те хиляди на Гайна - не че е изключено, но винаги съм имал чувството, че в края на IV в. в Империята върлува някаква чума или друг вид особено обезлюдяващ мор. В тази хипотетична епидемия изчезват последните "езичници", по-голямата част от непобедимите римски легиони, учените, философите и 80-90 % от образованите прослойки с изключение на християнските богослови като Св. Августин Блажени, както и почти цялото политически активно преди това население, което бива заменено от набожни и пеещи псалми смирени и бедни духом люде. Последните се бият само по повод на това колко природи имал Христос и кой водач на колесници на Хиподрома в Константинопол е по-добър, тъй като явно очакват Апокалипсиса, оставят войната на варварите, предпочитайки да се откупят от тях понякога с всичко, което имат и довеждайки някои хуни и готи до скоропостижна кончина след преяждане и натравяне с черен пипер и други екзотични подправки...

[Last roman]

'обезлюдяващият мор' се нарича битката при Мурса от 351 г. Пред нея дори Адрианопол бледнее.

[Mitko Popov 8]

Римляните през 4 век правят много граждански воини, особено тази битка при Мурса, в която загиват 55 хиляди войници, което се оказва фатално за тяхната военна сила. Обърнете внимание колко им беше трудно, да победят готите след Адрианопол. Те обсаждат неуспешно Адрианопол и дори Константинопол, като в битката при Солун римляните пак са разбити, късмет е че Грациан им помага. Но според мен не лошата армия, а политическите грешки на Рим правят така, че военната им мощ да отслабне толкова след Адрианопол до битката на Теодосий с Флавий Евгений. При Адрианопол подобно на битката при Аравзио необмислена атака води до разгром на иначе силна армия.