Я малко по темата, стига спам за днеска.
Значи цялостно проблема, който задаваш, Голум, ми остава малко неясен като дефиниция. Но предполагам ако започнем от един анализ на християнството в историята на западната цивилизация, ще можем да изведем някакви връзки и взаимоотношения.
Първо ми се иска да сложим още отначало едно голямо деление: от една страна християнство като религия и от друга християнската църква. Двете неща се различават доста и влиянието им съответно също е разнопосочно (и като време, и като посока, но ще стигнем и дотам)
Така поставил делението, твоите въпроси съответно също се разделят на такива към религията и други към църквата.
1. Мисля, че тук се визира религията най-общо. За предимствата/недостатъците на монотеизма може май много да се приказва. Но сумарно ми се струва, че способността му да обединява е значителна и тя с удоволствие е използвана от управлението за сплотяване на социума. Дали самия социум профитира от това не знам (освен от очевидния профит на ред и стабилност от едно силно управление), но и не губи толкова много (да кажем, че губи една теоретична свобода на мисленето и гъвкавост на ценностната система, но това за широката маса така или иначе няма значение). Така че може да твърдим, че преминаването към монотеизъм е най-лесния и същевременно един от най-силните способи за обединяването на даден социум в "народ". Реално "народността" почти винаги се дефинира и чрез религията (с голяма сила важащо в миналото, в днешно време малко по-слабо). Тя, религията, е една от трите основни обединяващи фактора - език, администрация и религия (има ли други всъщност?) Та накратко - да, това определено носи предимство на монотеистичния социум във вид на сплотеност. Разбира се, всеки конкретен случай е различен.
2. За опитомяването на християнството нещо не схващам идеята. Подобни секти е имало и преди, но те не са хванали така почва. Мисля, че ранното християнство се е оказало просто на подходящото място и време, за да добие подобна популярност. Някакви чак толкова изключителни нови характеристики няма, просто теченията на събитията го издигат (несъмнено и гоненията на императорите също помага - хората сигурно са си казвали "Бе щом толкова ги гонят трябва да има нещо", отивали са на някоя тайна литургия, впречатлявали са се от мистиката (ранното християнсто си е било баш сектантски заклинания и магически обреди) и от идеята за един по-добър живот в отвъдното и са ставали привърженици) В тази линия и не смятам, че е имало конфликт между него и цивилизацията на Античността (в частност Рим) Конфликтът е дело на императорите, които си търсят на кой да го изкарат, християните не са искали да свалят императора (въпреки че това отдаване на Бога и отричането на друг авторитет е смущаващо наистина, обаче пък Христос си казва "кесаревото кесарю", та така че път за разбирателство е имало) Та така че не християнството катурва Античността, ами упадъка на Античността подбутва християнството към подиума на първенството.
3. Ами то това се включва към 2, само за опитите за асимилация - християнството все пак е агресивна религия ("Да нямаш друг Бог освен мене") и набрала веднъж достатъчно привърженици, неизбежно би се обърнала срещу друговерниците. Асимилиране би могло да има само в най-ранните периоди, после вече е било невъзможно.
4. Така, тука вече стават дълбоки води. Но с две думи - християнството като религия не може да има вина за упадъка на администрацията (светската власт), особено пък тази на Рим, която не се влияе от подобни щуротии. Настъпването на Тъмните векове се дължи не на някаква религиозна екзалтираност, а от чисто политическата разруха. А влиянието на християнството като църква - по това време то е още пренебрежително слабо. А и във Византия това очевидно не довежда до някакви катаклизми. В крайна сметка може да се каже, че благодарение точно на християнските монаси, помъкнали покъсани томчета и установявайки се на усамотени места като Ирландия, се запазва донякъде споменът за културата и грамотността от минали времена в Запада. Добре, признавам, че християнството през 5-6 век развива една откъснатост от материалния свят и се обръща доста към отвъдното, но пък в същото време спомага неимоверно за "цивилизоването" на варварските пришълци и приобщаването им към "културните" народи. Негативното влияние на християнската църква (и тук преминавам към 5?) се засилва по-късно, през ранното и същинското средновековие, когато папската институция засилва властта си. Папите разпочват да претендират за светска власт и влизат в конфликт с императорите, започва се една игра за власт и влияние, където християнската църква агира като една от суперсилите на времето. Но това е неизбежно за една силна религия или по-скоро за нейните жреци, на много други места се достига до същия етап. И може да се каже, че е плюс на християнството, че то е заложило в себе си делението на светска и духовна власт (идващо от зараждането му под силната римска администрация), че в крайна сметка императорите успяват да се запазят от домогванията на папите.
Има още много за писане, ама по-натам, като ми се проясни малко главата, че голяма мътеница цари сега :lol:
Ах, да, ако анализираме предимства/недостатъци да отделим строго християнството като религия (не е лошо като цяло) и църквата (предимно лоша като цяло )
Значи цялостно проблема, който задаваш, Голум, ми остава малко неясен като дефиниция. Но предполагам ако започнем от един анализ на християнството в историята на западната цивилизация, ще можем да изведем някакви връзки и взаимоотношения.
Първо ми се иска да сложим още отначало едно голямо деление: от една страна християнство като религия и от друга християнската църква. Двете неща се различават доста и влиянието им съответно също е разнопосочно (и като време, и като посока, но ще стигнем и дотам)
Така поставил делението, твоите въпроси съответно също се разделят на такива към религията и други към църквата.
1. Мисля, че тук се визира религията най-общо. За предимствата/недостатъците на монотеизма може май много да се приказва. Но сумарно ми се струва, че способността му да обединява е значителна и тя с удоволствие е използвана от управлението за сплотяване на социума. Дали самия социум профитира от това не знам (освен от очевидния профит на ред и стабилност от едно силно управление), но и не губи толкова много (да кажем, че губи една теоретична свобода на мисленето и гъвкавост на ценностната система, но това за широката маса така или иначе няма значение). Така че може да твърдим, че преминаването към монотеизъм е най-лесния и същевременно един от най-силните способи за обединяването на даден социум в "народ". Реално "народността" почти винаги се дефинира и чрез религията (с голяма сила важащо в миналото, в днешно време малко по-слабо). Тя, религията, е една от трите основни обединяващи фактора - език, администрация и религия (има ли други всъщност?) Та накратко - да, това определено носи предимство на монотеистичния социум във вид на сплотеност. Разбира се, всеки конкретен случай е различен.
2. За опитомяването на християнството нещо не схващам идеята. Подобни секти е имало и преди, но те не са хванали така почва. Мисля, че ранното християнство се е оказало просто на подходящото място и време, за да добие подобна популярност. Някакви чак толкова изключителни нови характеристики няма, просто теченията на събитията го издигат (несъмнено и гоненията на императорите също помага - хората сигурно са си казвали "Бе щом толкова ги гонят трябва да има нещо", отивали са на някоя тайна литургия, впречатлявали са се от мистиката (ранното християнсто си е било баш сектантски заклинания и магически обреди) и от идеята за един по-добър живот в отвъдното и са ставали привърженици) В тази линия и не смятам, че е имало конфликт между него и цивилизацията на Античността (в частност Рим) Конфликтът е дело на императорите, които си търсят на кой да го изкарат, християните не са искали да свалят императора (въпреки че това отдаване на Бога и отричането на друг авторитет е смущаващо наистина, обаче пък Христос си казва "кесаревото кесарю", та така че път за разбирателство е имало) Та така че не християнството катурва Античността, ами упадъка на Античността подбутва християнството към подиума на първенството.
3. Ами то това се включва към 2, само за опитите за асимилация - християнството все пак е агресивна религия ("Да нямаш друг Бог освен мене") и набрала веднъж достатъчно привърженици, неизбежно би се обърнала срещу друговерниците. Асимилиране би могло да има само в най-ранните периоди, после вече е било невъзможно.
4. Така, тука вече стават дълбоки води. Но с две думи - християнството като религия не може да има вина за упадъка на администрацията (светската власт), особено пък тази на Рим, която не се влияе от подобни щуротии. Настъпването на Тъмните векове се дължи не на някаква религиозна екзалтираност, а от чисто политическата разруха. А влиянието на християнството като църква - по това време то е още пренебрежително слабо. А и във Византия това очевидно не довежда до някакви катаклизми. В крайна сметка може да се каже, че благодарение точно на християнските монаси, помъкнали покъсани томчета и установявайки се на усамотени места като Ирландия, се запазва донякъде споменът за културата и грамотността от минали времена в Запада. Добре, признавам, че християнството през 5-6 век развива една откъснатост от материалния свят и се обръща доста към отвъдното, но пък в същото време спомага неимоверно за "цивилизоването" на варварските пришълци и приобщаването им към "културните" народи. Негативното влияние на християнската църква (и тук преминавам към 5?) се засилва по-късно, през ранното и същинското средновековие, когато папската институция засилва властта си. Папите разпочват да претендират за светска власт и влизат в конфликт с императорите, започва се една игра за власт и влияние, където християнската църква агира като една от суперсилите на времето. Но това е неизбежно за една силна религия или по-скоро за нейните жреци, на много други места се достига до същия етап. И може да се каже, че е плюс на християнството, че то е заложило в себе си делението на светска и духовна власт (идващо от зараждането му под силната римска администрация), че в крайна сметка императорите успяват да се запазят от домогванията на папите.
Има още много за писане, ама по-натам, като ми се проясни малко главата, че голяма мътеница цари сега :lol:
Ах, да, ако анализираме предимства/недостатъци да отделим строго християнството като религия (не е лошо като цяло) и църквата (предимно лоша като цяло )
Comment