Троянската война и нейния контекст

[gollum]

За обсадната техника и крепостите - струва ми се логично да допуснем, че ако са строели съоръжения за защита, това означава, че обсадите ще са заемали определено място в "тогавашната" война. А това на свой ред означава, че неизбежно с развитието на постоянните защитни съоръжения трябва да са се развивали и средствата за преодоляването им. Т.е. най-вероятно тези средства са "откривани" и "преоткривани" многократно. Ясно ми е, че за де се каже нещо определено трябват и някакви факти, но можем поне да допуснем, че ако има обсади, има и обсадни съоръжения. Едното и другото са свързани, особено ако първото се използва общо взето в един и същи цивилизационен контекст за дълго време (а видимо е така). Т.е. съоръжения за преодоляване на стените, засипване на препятствия, вероятно за подкопаване и - логично, за разрушаване или отслабване на най-слабите места - портите. А наличието на метателни оръжия (нещо несъмнено) логично води до търсенето на някаква форма на защита.

[Blackwolf]

Укрепените селища се появяват още в неолита и явно много дълго време са били достатъчно надеждни, преди да се появи обсадна техника. В много части на света (от Зап. Сибир до Нова Зеландия и от Центр. Африка до Канада) в историческо време е имало укрепени селища, без да се развие някаква особена обсадна "техника". Имало е начини за превземането им, но не са били с обсадни "машини".
Така че укрепленията исторически изпреварват обсадната техника.

[Thorn]

При това направо изумително рано - в Йерихон има каменни стена и кула още преди около 10 000 години, преди 100 века!

Около 20 век крепостите са вече направо съвършени. Пак ще дам пример с египетската Бухен в Нубия.









Повече за египетските крепости - тук http://www.touregypt.net/featurestories/fortresses.htm


Естествено е обсадна техника да се появи едва след появяването на такива укрепления, но специално тараните, поставени на колела и под защитен покрив са нещо доста сложно и не очевидно. Но да - в Близкия Изток са ползвани още преди Троянската война, така, че след десет години мъка ахейците накрая даже сложен таран да са пробвали не е невероятно. Даже хич. И като се има предвид, че във времето на Омир същността на такава машина е била надеждно забравена в Гърция, много е възможно Омир да е знаел, че ахейците са превзели с Троя с "дървен кон" вътре в който е имало бойци, че и да е помнел, че заради коня е разрушена стената, но ако не е имал идея за таран, като нищо може да изпоетизира цялата история, както е в поемата.

Разбира се това не означава, че троянският кон наистина Е БИЛ ВСЪЩНОСТ таран. Не, това е просто едно възможно допускане.

[Thorn]

Отначало се бях объркал за Атарисий /може би Атрей/, че е от началото на 13 век, защото така се датира надписът, вкойто той е споменат - (така нареченото писмо за Мадувата) в по-старите изследвания. Но в края на миналия век(XX), писмото е предатирано и излиза, че според последните изследвания, това е някакъв ахейски предводител още от 15 век. Той гонел някакъв си Мадувата /местно владетелче/и искал да го убие, обаче хетите го спасили, като пратили войска начело с някакъв пълководец Киснапили срещу Атарисий, който има цели 100 колесници. От двете страни - хетска и ахейска, загинал по един добър мъж, т. е. май е имало двубой.

Ахейците очевидно са се закрепили в Мала Азия, а хетите дали на Мадувата някакво малко владение, но той накрая се споразумал с Атарисий и започнал война с тях. Неблагодарник! После опустошавал Кипър и станал цар на Арцава. Арцава по-късно завладяла цялата западна и централна Мала Азия и по времето на Аменхотеп ²²² /бащата на Ехнатон/ става доминираща държава в Анатолия /т. е Мала Азия/, като в съюз с дивите племена на каските, почти унищожава хетското царство. Поне от египетска гледна точка по това време страната Хати е била унищожена, фараонът си взел жена от Арцава и се опитвал чрез арцавците да влезе в контакт с каските.

Арцава в разцвета си в средата на 14 век /може би в първите години на Ехнатон/.

[Thorn]

[Thorn]

Между другото, понеже стана дума за каските - това са варварски племена, обитаващи планините на север от хетите, между тях и Черно море. Страшен хетски враг, нееднократно опустошават страната Хати и самия град Хатушаш и докрая хетските царе не успяват да се справят окончателно с тях. Обаче въпреки, че са варвари, но се предполага, че именно те първи в света са започнали да добиват и обработват желязо.

[Dinain]

Сигурно ли е, че троянската война е продължила 10 години?
Как се връзва това с тогавашните силно зависими от земеделието общества? В смисъл, че все някога трябва да се връщат по родните земи за сеене, събиране на реколтата, защита от вражески нашествия.

[Amazon]

Сигурно ли е, че троянската война е продължила 10 години?
Как се връзва това с тогавашните силно зависими от земеделието общества? В смисъл, че все някога трябва да се връщат по родните земи за сеене, събиране на реколтата, защита от вражески нашествия.

Не са заминали всички мъже а само "излишните". А са се изхранвали с фуражиране. Завладените области са ги хранели. Не са имали избор.

[Thorn]

Въобще не е сигурно. Въобще не е сигурно, че омировата троянска война се е случила въобще. За всеки случай може би дори до римско време не е възможно голяма армия да стои на едно място с години. Няма сериозна тилова служба, нама как да снабдяват огромната паплач, пък и със сигурност ще си докарат някоя епидемия.

Но варианти с нападение, опустошаване на околността, разпръскване на отделните отряди на всички страни и зовръщане отново под Троя - колкото искаш. Между другото, в Илиада няма и намек за блокада на града.

Може и да е било на кампании - идват пролетта, воюват колкото воюват, правят максимално золуми и есента си тръгват.

[Dinain]

Може и да е било на кампании - идват пролетта, воюват колкото воюват, правят максимално золуми и есента си тръгват.

И аз точно затова си помислих или може би за някакъв ротационен принцип, на който част от обсаждащите се връщат периодично до родните места, да съберат реколта, да отблъснат някое нападение, но през цялото време край Троя остава достатъчно голям контингент "да демонстрира присъствие".

Амазон, какви са тия "излишни" мъже? 30,000 "излишни" мъже в тая епоха, т.е. неучастващи в земеделието - не ми се вярва никак. От какво ще се изхранват? Не че съм специалист, де.

ПП Въпросът ми не беше как се е изхранвала обсаждащата армия (то е ясно, че с плячкосване), а как биха оцелели родните им селища 10 години, ако всичките мъже са някъде другаде.

[Amazon]

Под "излишни" имах в предвид сваляне на социалното напрежение. Торн в началото написа за пренаселване в района. В смисъл ако имаш 6 сина а нивите ти могат да изхранят 3-ма, получава се излишна работна ръка. Това не е нещо изолирано, случвало се е сравнително доскоро в пасторалните райони. Обиконовено проблема се решава, като излишната работна ръка отива да ратайства в по-големи стопанства, бездетни и т.н. Или с война/емиграция.

А дали са били 30 000 или 3000 няма как да знаем.

[Thorn]

В края на V век пр. н. е. Тукидит е писал точно по въпроса:


Причиной этого был не столько недостаток в людях, сколько скудость денежных средств. Ведь из-за трудности снабжения ахейцы выступили в поход с меньшими силами, именно с такими, какие они надеялись прокормить войной из местных средств. Когда же по прибытии ахейцы одержали победу в сражении1 (это ясно: ведь иначе они не смогли бы построить стену около стана), то даже и тогда они, очевидно, не использовали для войны все свое войско, но трудности добывать пищу заставили их заняться обработкой земли на Херсонесе2 и грабежом. По этой именно причине, вследствие раздробленности боевых сил ахейцев, троянцы легко оказывали им сопротивление в открытом поле в течение десяти лет и всегда были в состоянии помериться силами с остающимся на месте врагом. Напротив, если бы ахейцы прибыли с большим запасом продовольствия и вместо обработки земли и грабежа вели бы войну упорно и всеми силами, то легко взяли бы Трою; даже действуя не все вместе, а каждый раз лишь частью сил, имеющихся в наличии, они успешно сопротивлялись; начав осаду, они взяли бы Трою гораздо скорее и без больших усилий. Так что не только прежние походы были по скудости средств незначительными, но и этот, знаменитейший из всех них — Троянский, на деле представляется не столь замечательным, как это теперь утверждает предание, сохраненное поэтами.

С две думи, от огромната армия, изброена в т. нар. "каталог на корабите в Илиада", явно някои отряди са се отправяли на поход далеч от Троя, други просто са се заселили на Херсонес, т. е. Галиполи и дори и всички изброени да са участвали в обсадата, въобще не е сигурно, че са били там през цялото време или дори за кратко едновременно. Т. е., примерно отрядът на Филоктет може да е участвал, но само на десетата година, а отрядът на Менестей пък да е участвал, но не под Троя, а примерно в сражения и набези на 200 км от там. Още повече, че съюзниците на троянците са всъщност народите от цяла западна Анатолия. Викинги

[Thorn]

На този юнак му били разкопали къщата. Като се има предвид колко малко островче е Саламин, практически няма вероятност за грешка.

http://lenta.ru/news/2006/03/28/classics/

Греческие археологи нашли на острове Саламин недалеко от Афин остатки большого дворцового комплекса микенской эпохи. Глава экспедиции полагает, что дворец принадлежал династии Эакидов, из которой происходил легендарный герой Аякс Теламонид, один из главных участников похода греков против Трои. О находке сообщает британская газета The Times.

Профессор Иоаннинского университета Яннос Лолос вел работы возле саламинской деревни Канакия в течение пяти лет. Найденный его экспедицией дворец занимает площадь около 750 квадратных метров. В здании было, как минимум, четыре этажа и 30 комнат. Судя по ряду признаков, обитатели дворца покинули его приблизительно в 1180 году до нашей эры, что соответствует предполагаемой дате падения Трои. Среди находок, сделанных в районе Канакии обнаружены предметы восточного и египетского происхождения, в том числе части вооружения с эмблемой фараона Рамзеса II. Это может свидетельствовать о войне или торговле, существовавшей между дворцом и Египтом в конце XIII века до нашей эры.

По мнению Лоллоса, Аякс мог быть последним хозяином этого дворца. Согласно Гомеру, Теламонид отправился на войну с троянцами, растянувшуюся на десять лет. Более поздние источники, например, драматург классической эпохи Софокл и поэт Пиндар, сообщают, что знаменитый воин сошел с ума из-за того, что ему не присудили доспехи Ахилла, и покончил с собой в лагере греков под Троей.

Древние афиняне чтили Аякса, его покровительству они приписывали победу над персидским флотом во время знаменитого морского сражения у Саламина в 480 году до нашей эры.

[Blackwolf]

Може и да е било на кампании - идват пролетта, воюват колкото воюват, правят максимално золуми и есента си тръгват.

Точно това и на мен ми дойде в акъла. Откъде 30 хил. излишни мъже ще се вземат? Ами първо вероятно не са 30 хил. а много по-малко. Второ - комплектувани са от хората, на които това им е работата - членове на Mаnnerbund, вероятно даже младежки ("младите вълци"), които може да са "гезитите" (сори за саксонския термин) на базилея, може гезитите да са комплектувани отделно.

[benjamin]

Между другото не се доверявайте на картите на хетските земи, поне не що се отнася до подробности.

По случайност тъкмо съм се зачел в Историята на древния свят на Кеймбридж, трето издание, повече са ми интересни хетите, а също източна Мала Азия през бронзовата епоха (по-долу в текста се осланям и на статии от Гютерброк, достатъчно голям експерт, за да бъде често цитиран в кеймбриджкото издание). Понеже има съвпадение на темите, а именно контекста на Троянската война, мисля, че има доста какво да се обсъжда откъм хетска гледна точка. Макар че на мен ми стана интересно и прочетох главите посветени специално на Троянската война, на ахейците и на морските народи. Общо взето останах с впечатлението, че Троянската война се е случила дори по-късно от общоприетото, отколкото по-рано. Т.е. по-скоро 1230г. отколкото това, което е написал Торн в първите си постове. Дано да внеса малко яснота със следващите редове.

В книгата на Кеймбриджкия университет е също пълно със спекулации и просто не виждам как може да е иначе. Реално няма как, поне за момента, да бъдем сигурни за много неща случили се преди хилядолетия. Някои от тези спекулации ми се сториха невероятни, но пък много интересни. Например в главата за микенския възход авторът Франк Стъбингс излага убедено тезата, че първите водачи на микенските държавици са всъщност хиксоси, прогонени от Египет. Агамемнон и Мелелай са техни наследници. Тези хиксоси, основатели на държави в Гърция, по времето на Троянската война вече са се превърнали в легендари герои (Персей, Минос и т.н.), като за доказателсто за последното твърдение се цитира Омир.

По темата. Бунтът на Мадувата става по времето на двама царе, баща и син – Тудхалия и Арнуванда. Проблемът е, че има две такива двойки, като за първата не е сигурно кой е бащата и кой е синът. Това са Тудхалия първи и Арнуванда първи и съответно Тудхалия четвърти и Арнуванда трети. Разликата между тях е 150-200 години. Освен това в края на Хетската държава писарите са имали традиция да правят всичко възможно текстовете им да изглеждат по-стари. Така че лингвистичните доказателства (тъй като текстовете засягащи този инцидент са наистина написани на по-стар хетски (неша)) са невалидни.

Самият Мадувата в началото е хетски васал. Неговите земи са атакувни от Атарисия, наречен буквално „мъжът от Ахия“. Дали защото не е бил княз на цяла Ахия, или например за да се покаже произхода му, не е ясно. Хетите два пъти побеждават Атарисия, въпреки че последният има сила от 100 колесници. Мадувата обаче след това решява да предаде хетите, които явно му се виждат много отслабени. Сключва договор първо с ликийците от Далава (или това е Тлава, Тлос, както го наричат гръците, град в южна Мала Азия), а след това и с Арзава, най-силната държава в западна Мала Азия и стар враг на хетите. Атарисия се присъединява към Мадувата и заедно нападат Кипър. По това време той е хетско владене (това да се отбележи, после ще се върнем) или поне така смята царя на хетите. Мадувата се оправдава пред него, че просто не е знаел за този факт. Дали лъже или пък защо може да не е знаел, ако хетите наистина са владеели или дори са имали претенции към Кипър, можем да предполагаме.

Друг важен документ е Тавагалавското писмо, кореспонденция между владетели на Ахиява и Хетското царство. Само една трета от него е запазена и за това не се знае кои са били тези владетели. Гютерброк твърди, че най-вероятно става дума за хетския цар Хатушили трети (царувал 1267–1237 по кратката хронология). Най-ранният кандидат за автор на това писмо, може да е Муршили втори, царувал в края на 14ти, началото на 13ти век. В писмото хетският крал се оплаква от някой си Пиямарадус, който явно е подтикван от ахейския цар да плячковска хетски земи. Освен това се говори и за Тагавалава, брат на ахейския цар. Това е хетско име, но може да отговаря на гръцкото Етеокъл.
Тук може би е мястото да кажем, че „превода“ на тези имена не следва обичайните лингвистични закони и няма формално доказателство, че което и да е хетско име отговаря на някое гръцко. Но пък същата е ситуацията и с погърчаването на имената на Ахаменидите (какъвто пример дава Гютерброк), така че на тези спекулации можем да имаме вяра.

Та, към този Тагавалава се обръща народът на Лука (ликийците), защото са нападнати от неизвестен за нас враг. По същото време те обаче търсят помощ и от царя на хетите. Последният тръгнал към Лука (Ликия) и по пътя получил съобщение от Пиямарадус, който искал да му стане васал. Царят изпратил посланици, които да го доведат, обаче Пиямарадус отказал и поискал веднага да бъде обявен за крал. Хетският цар, става ясно понататък, се е оплакал на царя на Ахиява от този Пиямарадус и царя на Ахиява накарал някой си Аптас да се погрижи за разбойника. Аптас е, както изглежда, представител на Ахиява в Милаванда (което би трябвало да е Милет, където е имало гръцки квартал). Хетският цар съответно се запътва за Милаванда, но докато стигне до там, Пиямарад успява да избяга – по море. Другото важно нещо, което си струва да се отбележи, е, че хетският и ахейският (защото явно е точно такъв) се наричат „братя“. Това, на езика на хетската дипломация, означава, че е дадената страна (в случая Ахия) е равна по сила и могъщество на Хетската.

Да повторя, инцидентът с Пиямарад става в средата на 13. в. пр. н. е. Бунтът на Мадувата е спорно кога става, но най-вероятно след това. Хетските войни на запад започват много по-рано. Според документ останал от Муватали втори, същият, който се бие при Кадеш срещу Рамзес, Вилуса е била завладяна от хетите още по времето на Хатушили първи, т.е. ок 1600г. Вилуса е най-вероятно Илион. Тази страна обаче почти веднага се освобождава от хетите. В продължение на много векове след това Вилуса е съюзник на хетските царе. Винаги когато последните имат поход на запад, било завоевателен, било да потушат бунт, Вилуса се бие на тяхна страна.

Цар Тудхалия втори вероятно отново прави поход в западната част на Мала Азия ок. 1400г. или до 50г. след това. В тези векове няма сила, не само на полуострова, а и в целия свят, която да излезе в открита битка и да спечели срещу хетите. Само каските рядко са побеждавани, но те най-вероятно водят партизанска война. Освен това етнически каски са набирани за хетски войници, което явно не е помагало за войните срещу тях. Но това е друга тема.
Когато обаче хетите са нападнати от всички техни врагове едновременно, те са разбити навсякъде и Хетската страна едвам оцелява. Това става когато най-великият хетски цар Шупилулиума все още е само принц, вероятно цар е същият този Тудхалия. Столицата е паднала под властта на каските, а територията, която царят управлява, е малко пърче земя на югоизток от Хатуша и на север от Кизуванда (Кликия). Т.е. това са горните течения на реките Сейхан-Замънта и Къзълърмак (Халис). Това дори не е ядрото на Хетската държава, това е само част от него. Накратко Шупилулиума разбива всичките си врагове под ред, както следва. Първо страните Азия и Хаяша, които са североизточни съседи на хетите. След това той отива на запад и побеждава армиите на няколко страни – Арзава (която се води от някой си Туванува), Маша и Камала (това са все „западни“ страни). Това става преди Шупилулиума да наследи торна (което пък е голяма афера, но не влиза в тази тема). Според Кеймбридж, Шупилулиума става цар в периода ок. 1385 и 1379, най-вероятно 1380 и царува до 1346. След това той побеждава Ишува (на север от Митани и на изток от хетите), Азия (това не е Асува) и Хаяша, страни, намиращи се още по- на север. Следват каските и северозападните хетски съседи. После и Кизуванда (Киликия) се отказва от тогавашния си съюз с Митани и завладените хетски територии се признава за хетски васал.

Когато Шупилулиума се отправя на запад, Висула е негов съюзник. Или както хетите описват нещата, Арзава се разбунтува, докато Висула оставя „вярна“. Реално обаче Шупилулиума няма контрол над западната част на Анатолия и страните там остават напълно независими, въпреки неговите войни.

При една от тези войни, царят на Арзава Ухха-зитиш се съюзява с Ахиява и Милаванда. Хетите не успяват да се справят с тях, тъй като са много заети в Сирия. Шупилулиума вижда Сирия като много по-важна, защото ако хетите я владят, това отрязва достапа на Митани за средиземноморската търговия и така този хетски съперник е много отслабен. Самите хети не се интересуват от възможността за търговка доминация, за тях по-важното е Митани или Асирия да не я овладеят, за да не заплашват страната и хегемонията им. Доказателство за това е фактът, че хетите не се и опитват да завладеят Кипър, на който има процъфтяваща търговия и много медни мини. Те нямат абсолютно никакви амбиции към острова, докато едва към края на периода самият Кипър не решава да се включи в политическите борби.
В края на управлението на Шупилулиума (средата или края на 14ти век) е вероятно да са се случили първите конфликти между Илион и Ахея (ако приемем, че Вилуса и Ахиява са същите страни), едно защото едните са съюзници, а другите противници на хетите, и друго, защото хетската армия не е хегемон в западна Мала Азия, както в годините преди това.

Наследник на великият цар Шупилулиума е същият този Муршили втори, за кого стана дума по-рано. Той води войни срещу Арзава и други страни (може би подчинени на Арзава), като Вилуса отново е съюзник (или вече васал) на хетите. Тук има един интересен епизод. Владетелят на една от победените страни Пуранда (за която се знае само, че е планинска страна), чието име е Тапалазанаули, бяга при ахейците и те го връщат на хетите. Муршили постига пълен контрол над Запада, за разлика от баща си. Муршили е царят, който се бие при Кадеш. Битката се случва в началото на 13ти век според книгата. В тази битка участват всички хетски васали, най-вероятно и троянците.
Муршили втори назначава брат си Хатушили да пази ядрото на хетските земи от каските. Явно Хатушили става достатъчно популярен сред хетите, за да свали племенника си Муршили трети (син на предишния Муршили). Хатушили е същият, който се оплаква от Пиямарадус. Според Историята на Кеймбридж царува от ок. 1286 до 1265 (т.е. има 30 години разминаване с кратката хронология). Хатушили започва да губи контрол над югозападните си съседи. Ахиява отново се намесва срещу хетите.

След Хатушили цар става синът му Тудхалия четвърти. На него му се налага да строи много язовири, за да се бори със зачестилите засушавания в хетските земи.

Освен това Тудхалия вижда голям проблем в гръцката търговия, която по негово време (или малко преди това) преживява истински бум. Това отговаря и на данните от археологията. Най-общо в първата половина на 13ти век населението на гръцкия полуостров се увеличава с голям темп. Освен това в Троя например е намерена (late Helladic 3 b), но абсолютно никаква хетска. Търговията на гърците с хетите и останалите народи в Леванта става през Кипър. В средата на века находките на гръцка керамика в Кипър също много се увеличават. В хетските записи Ахиява определено вече изглежда като заплаха за хетите, а и отношенията между двете държави охладняват. Ахиява първо е записана в листа на великите страни (което показва, че вече хетите наистина я приемат като опасна страна), но Тудхалия, явно ядосан от това, карата името ѝ да бъде зачеркнато. Точно за това хетите решават да превземат сега Кипър, надявайки се, че с това ще отслабят силата на гърците. Същевременно Тудхалия продължава кампаниите си в западна Мала Азия. Ето защо си мисля, че бунтът на Мадувата става именно по времето на този Тудхалия,а не на Тудхалия първи.

Отделно Троянската война надали се е случила тогава, защото Тудхалия воюва и срещу страните Вилушия и Таруиша, които вече казахме, преди това са съюзници на хетите, а сега воюват с ахейците срещу тях. От друга страна, според Кеймбридж Вилушия с голяма сигурност не е Вилуса, но не се знае на кое от двете имена отговаря Илион. Обаче пък според Гютерброк е сигурно и аз съм склонен да се съглася с неговите доводи, че Вилуса и Вилушия са едно и също нещо, тъй като и за други места в Мала Азия се появява такова окончание. Що се отнася до Таруиса, то вероятно хетското име за тази „страна“ всъщност трябва да се чете като Трауиша или нещо такова, което явно отговаря на Труиса, Труя или Троя. По това време ахйците търгуват с Троя, но не и със земите между нея и Милет, които явно са под пълен контрол или съюзници на Хетите (това вероятно е Ассуа).

Гърците решават да разграбят Кипър.
Както казахеме, Тудхалия е наследен от Арнуванда. В края на управлението на Арнуунада, което явно е доста кратко, има чума и Египет праща жито на хетите. Явно Египет също ги е страх от западните съседи на хетите. Шупилулиума втори, брат и наследник на Арнуванда, завзема Кипър, не е ясно от кого, дали от нашествениците, или Кипър се бунтува, най-вероятно първото. За кораби използва верния васал Угарит и неговия последен княз ‘Амурапи.
Много лоши години от към климат следват и за хетите, и за Сирия, и за други. Хетските земи по-късно (няма извори от периода на глад) са разграбени и опожарени. След това цивилизацията и културата, които ги наследяват не са хетски. Падането на хетските земи става около 1200. Според египетяниете “никой не е издържал срещу морските народи. Коде, Карчемиш, АРЗАУА и Алашия са разбити”. Явно след като хетското присъствие в западна Мала Азия изчезва, местните народи започват да воюват по между си и тъкмо тогава, вярвам, се е случила и Троянската война.

От тук си правя още няколко извода. Климатичните промени са резки и може би не са продължили дълго (за това периода на нашествия на морските народи е няколко десетилетия, а не няколко века, както при Великото преселение, когато и климатичните промени са много по-бавни и продължителни), но идва веднага след период, в които населението (особено на Гърция, но според мен не само там) нараства. Това означава, че гладът е голям и засяга много хора. Именно за това гърците и други народи се решават на масови походи. От този период датират и първите гръцки заселвания в Киликия. А защо гърците се заселват именно в Мала Азия – защото хетската централна власт се разпада тотално. Явно гърците нападат и други земи – Египет и Сирия например.

Още един извод. Цялата тази история ясно показва, че разпространеният мит, че всички войни се водят за пазари е пълна глупост. Гърците разрушават Троя и нападат Кипър точно след като се установяват като търговци там (едно защото климатичните промени са по-важни от търговията, друго защото наистина мислят като викинги – защо да тъгуваш за нещо, ако можеш направо да си го вземеш). Хетите пък изобщо не обръщат внимание на Кипър, докато той не представлява опасност за тях. Тяхната политика е друга – владей богатствата, за да не ги владее врага. Т.е. всички народи от бронзовата ера се интересуват от икономиката, защото тя им дава предимство в политиката. В крайна сметка, който е по-богат, обикновено печели войните. Т.е. държавите трупат пари, за да водят войни, а не обратното.
Разбира се, тук играят и климатичните промени и масовите преселения, които са причинени от тях. (И според мен наистина са били масови и доста страшни.)

Относно обсадите – явно има и доста здрави крепости. Каркемиш, основен град на хетите, е превземан само 2 или 3 пъти за цялата бронзова епоха, а не знам колко пъти е обсаждан. Микенските крепости, построени и „модифицирани“ в средата на 13 век са доста сложни. В някои отношения могат да се сравняват с превъзходни средновековни замъци.
Между другото това за каските и желязото ми стана много интересно.