Със Звяра решихме да подхванем този бая амбициозен проект, пък ще видим....
1ви период: РАННА ИСТОРИЯ 1400-750г.пр.Хр.
МИКЕНСКА ЕПОХА
Още преди развитието на полисите и Омировите поеми в Гърция съществува развита култура, а заедно с нея, както си му е реда, и военни сблъсъци и конфликти. Микенската култура (1600-1100) има почти същия език като гръцките си наследственици и много от ранните микенски поселени места биват по-късно отново заселени от гърците. Това обаче са горе-долу всички прилики: микенската политическа, социална и икономическа структури както и ценностната им система не се предава на гърците. Не е изненадващо, че микенската военна практика, която е много подобна на близкоизточната, приключва с разрушаването на микенсите цитадели.
Почти до 1200г. пр. Хр. микенското воюване не се различава от това на египтяните и хетитите в източното и южното Средиземно море: яростни атаки от леко въоръжени пехотинци с метателни оръжия, групирани около колесници със стрелци с лъкове и копиехвъргачи. Даден район се управявал еднолично от цар, заповядващ над околността от цитадела, която обаче заключвала тясно пространство (не като по-късните гръцки крепости) Тази цитадела е основната опора на властта и рядко се е организирала полева войска за защита на околностите и земеделските полета. Войската всъщност се е състояла от нещо като гвардия на царя, състояща се от леки копиеносци и стрелци, защитаващи цитаделата. При военен конфликт се е мобилизирала и част от цивилните, които са били въоръжавани с оръжие, складирано нормално в цитаделата (тя всъщност е служила за склад - и реколтата и финансите са били складирани там) Преди 1300г. бронзовите брони са тежки и груби, та затова колесниците (на тях са били бронираните) са били нещо почти като танковете - от тях са изпозвани метателни оръжия, можело е да "газят" противниковите пехотинци, да постигнат пробив на фронта или пък да служат като база, към която да отстъпи или пък от която да атакува леката пехота. Воначите на колесниците, стрелците с лък и копиехвъргачите са били нещо като професионалисти (от гвардията на владетеля).
Към края на 13 век микенската цивилизация в Гърция, както и Мала Азия и Египет биват застрашени от нова вълна завоеватели от севера. По-късните гърци ги наричат дорийци (днешните археолози май им викат Морски народи). Те се бият основно пеша, в масивна формация, без скъпи колесници и коне и специално обучени водачи и прочие. И тези северни завоеватели изведнъж се оказват способни, благодарение на тяхната гъвкава пехотна тактика, да надвият цялата военна система на централизираните господарства на микенците.
КАто отговор на тази агресия микенците започват промени в своята военна система - до 1200г навлизат брони, шлемове и щитове, които вече са предназначени за бой пеша. Копията и големите мечове също зачестяват. Смята се, че последните генерации микенци довеждат тези промени до край, макар и късно, и напълно преминават към една силна пехота и преосмислят цялостната си военна доктрина. Явно са осъзнали, че с по-ранните тактики на колесницата и лекия бой не могат да надвият срещу по-тежко въоръжени, многочислени и гъсто формирани пехотинци.
Въпреки тези последни отчаяни опити микенската култура бива унищожена и към 1100г пр. Хр. почти всички цитадели в Гърция са превзети и разрушени. Причините не са само военни - икономическа стагнация свързана с години на суша, земетресения, вътрешни караници и тн сигурно също изиграват роля. Но военните поуки са налице - поне малко организирани пешаци с тежки брони и копия са напълно равностойни, че даже и превъзхождат колесниците, стрелците и централната бюрокрация. Микенската култура преминава в историята, а в Гърция за първи път се появяват хора, които не се подчиняват на автократ, ами доброволно се обединяват и сами решават как, къде и с какво ще се бият за общото им благо.
1ви период: РАННА ИСТОРИЯ 1400-750г.пр.Хр.
МИКЕНСКА ЕПОХА
Още преди развитието на полисите и Омировите поеми в Гърция съществува развита култура, а заедно с нея, както си му е реда, и военни сблъсъци и конфликти. Микенската култура (1600-1100) има почти същия език като гръцките си наследственици и много от ранните микенски поселени места биват по-късно отново заселени от гърците. Това обаче са горе-долу всички прилики: микенската политическа, социална и икономическа структури както и ценностната им система не се предава на гърците. Не е изненадващо, че микенската военна практика, която е много подобна на близкоизточната, приключва с разрушаването на микенсите цитадели.
Почти до 1200г. пр. Хр. микенското воюване не се различава от това на египтяните и хетитите в източното и южното Средиземно море: яростни атаки от леко въоръжени пехотинци с метателни оръжия, групирани около колесници със стрелци с лъкове и копиехвъргачи. Даден район се управявал еднолично от цар, заповядващ над околността от цитадела, която обаче заключвала тясно пространство (не като по-късните гръцки крепости) Тази цитадела е основната опора на властта и рядко се е организирала полева войска за защита на околностите и земеделските полета. Войската всъщност се е състояла от нещо като гвардия на царя, състояща се от леки копиеносци и стрелци, защитаващи цитаделата. При военен конфликт се е мобилизирала и част от цивилните, които са били въоръжавани с оръжие, складирано нормално в цитаделата (тя всъщност е служила за склад - и реколтата и финансите са били складирани там) Преди 1300г. бронзовите брони са тежки и груби, та затова колесниците (на тях са били бронираните) са били нещо почти като танковете - от тях са изпозвани метателни оръжия, можело е да "газят" противниковите пехотинци, да постигнат пробив на фронта или пък да служат като база, към която да отстъпи или пък от която да атакува леката пехота. Воначите на колесниците, стрелците с лък и копиехвъргачите са били нещо като професионалисти (от гвардията на владетеля).
Към края на 13 век микенската цивилизация в Гърция, както и Мала Азия и Египет биват застрашени от нова вълна завоеватели от севера. По-късните гърци ги наричат дорийци (днешните археолози май им викат Морски народи). Те се бият основно пеша, в масивна формация, без скъпи колесници и коне и специално обучени водачи и прочие. И тези северни завоеватели изведнъж се оказват способни, благодарение на тяхната гъвкава пехотна тактика, да надвият цялата военна система на централизираните господарства на микенците.
КАто отговор на тази агресия микенците започват промени в своята военна система - до 1200г навлизат брони, шлемове и щитове, които вече са предназначени за бой пеша. Копията и големите мечове също зачестяват. Смята се, че последните генерации микенци довеждат тези промени до край, макар и късно, и напълно преминават към една силна пехота и преосмислят цялостната си военна доктрина. Явно са осъзнали, че с по-ранните тактики на колесницата и лекия бой не могат да надвият срещу по-тежко въоръжени, многочислени и гъсто формирани пехотинци.
Въпреки тези последни отчаяни опити микенската култура бива унищожена и към 1100г пр. Хр. почти всички цитадели в Гърция са превзети и разрушени. Причините не са само военни - икономическа стагнация свързана с години на суша, земетресения, вътрешни караници и тн сигурно също изиграват роля. Но военните поуки са налице - поне малко организирани пешаци с тежки брони и копия са напълно равностойни, че даже и превъзхождат колесниците, стрелците и централната бюрокрация. Микенската култура преминава в историята, а в Гърция за първи път се появяват хора, които не се подчиняват на автократ, ами доброволно се обединяват и сами решават как, къде и с какво ще се бият за общото им благо.
Comment