Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Стратегическа концепция, доктрина и състав на хипотетичен български ВМФ (в бъдещето)

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Duque de Caixas написа Виж мнение
    Мисля, че отделяте твърде голямо внимание на ударните способности и недоглеждате способностите за разузнаване, наблюдение, патрулиране и целеуказване.
    "разузнаване, наблюдение, патрулиране и целеуказване" - по-изгодно ще е да гоправим с авиация.

    Comment


      Amazon написа Виж мнение
      Не мисля че Ескалибура ще ти свърши работа за това за което го гласиш и то не заради цената. При дистанциите които си дал снаряда ще лети до целта около 2-3 минути. За това време фрегата движеща се с максимална скорост ще е на 2 километра от мястото по което си стрелял и на над 1 колометър ако се движи с крейсерска скорост. Това е друг квадрант от картата. Ескалибур е създаден за да се снижи КВО от стотици метри до десетки при дистанции от рода на 50 километра, а не да гони движеща се цел намираща се на над километър разстояние в някаква произволна посока. Няма как да стане. Ако пък ти трябва точкова отбрана и искаш да държиш вразите на разстояние извън видимият хоризонт защо не помислиш за нещо далеч по ефтино и създадено за целта, като руският "Берег" например? И ако някой е достатъчно луд да се приближи на разтояние под 20 километра от брега имаш шанса да попилееш кораб за половин милиард долара със снаряди от по 1000 лева бройката.
      Както вече писах целта ми не е да използвам цевна артилерия, а РСЗО и то не да потопявам бойни кораби, а да ги изкарам от строя. Цевната артилерия като цяло я включвам по-скоро в качеството ѝ на психологическо оръжие. Когато около корабът започнат да падат снаряди не мисля, че на екипажа ще е толкова лесно да определи, че ги обстрелват с далекобойна артилерия от брега. По-скоро ще се чудят как противников боен кораб се е приближил незабелязан до тях и първата им задача ще е да го намерят. Ако все пак си дадат сметка, че са обстрелвани от брега веднага ще ускорят кораба. И ще повижат инфрачервената и хидро-акустичната си отметка неколкократно, на което всъщност разчитам. ВМС са система и воюват като система, като съвкупност от различни видове сили, които си взаимодействат и се подпомагат. Не е нужно да ми обяснявате как артилерията е непригодна да играе основната роля по противокорабната борба, когато предвиждам за нея спомагателна функция. РСЗО обаче на свой ред има реални шансове да изкара от строя оборудването на надводен боен кораб. Еднократен залп от 6 ПУ на РСЗО с по-тежък калибър са поне 72 ракети със самонасочваща се във финалния етап на полета бойни части. Относно разсейването на залпа това също е проблем, който лесно може да се реши.

      И Сун Дзъ, именно защото ВМС са система не може да се разчита флотската авиация да осигури цялото разузнаване, патрулиране и целеуказване. За целта аз лично отписвам подводниците, като твърде скъп елемент от националната сигурност, но трябва да има и единици от надводния флот, които да са проектирани за дълги периоди на море, със съответните вътрешни обеми за голям горивен запас, провизии, повишен комфорт на екипажа и т.н. Не може да разчитае хем така - хем така, бойни кораби да използваме за патрулни в мирно време, при условие, че и запасите за екипажа, и запасът от ход без дозареждане на море са в пъти по-малки. Наземните системи за наблюдение, патрулните самолети, БЛА имат своето място, но не мисля за удачно да си спестим патрулните кораби.

      Comment


        Duque de Caixas написа Виж мнение
        Еднократен залп от 6 ПУ на РСЗО с по-тежък калибър са поне 72 ракети със самонасочваща се във финалния етап на полета бойни части.
        Давай по-конкретно - какви системи, какви боеприпаси, колко пара...

        Comment


          Duque de Caixas написа Виж мнение
          За целта аз лично отписвам подводниците, като твърде скъп елемент от националната сигурност...
          Много грешно. Няма по-добър начин от този да загубиш една война.
          Ако не ти е ясно защо, ще ти обясня.

          Comment


            Реално без подводници няма как да се изгради ефективна ПЛО, най-малко заради ученията.

            Comment


              Реално подводниците са ни извън възможностите. В момента с подводници разполагат:

              Алжир - крупен износител на нефт и земен газ
              Аржентина - извадила късмет да модернизира флота си точно преди оръжейносто ембарго покрай Фолкландската война и последвалата серия от икономически кризи. Днес не би си ги позволила.
              Австралия - една от 15те най-силни икономики в света
              Бразилия - най-мощната икономика в Латинска Америка
              Канада - една от 10те най-силни икономики в света
              Чили - крупен износител на мед, нитрати и т.н. Може би най-"европейската" и най-силно развита в технологично отношение латиноамериканска страна
              Колумбия - морално остарели лодки
              Екуадор - морално остарели лодки
              Египет - морално остарели лодки
              Франция - една от 7те най-силни икономики в света, ядрена сила
              Германия - най-силната икономика в Европа
              Гърция - особен случай на поговорката "С чужда пита помен прави"
              Индия - бързо развиваща се икономика с огромни възможности, ядрена сила
              Индонезия - многомилионна държава, тясно обвързана с Австралия и Южна Корея, които са създали множество смесени дружества там, теглещи икономиката напред
              Иран - крупен износител на нефт и земен газ
              Италия - четвъртата най-силна икономика в Европа, силно индустриализирана държава
              Израел - една от 20те най-силни икономики в света, държава харчеща колосални средства за отбрана, част от които са американска и немска военна помощ, както и много големи дарения от еврейската диаспора по света
              Япония - една от петте най-силни икономики в света
              Малайзия - крупен износител на нефт и каучук
              Нидерландия - една от най-силните икономики в Европа, с традиции в усвояването на моретата и океаните, с традиции във военното корабостроене. Не съм напълно убеден, че след Валрус ще има следващ клас нидерландски подводни лодки
              Северна Корея - морално остарели подводници, особен случай
              Норвегия - крупен износител на нефт и земен газ, доколкото си спомням се конкурира с Люксембург за най-висок БВП в света на глава от населението
              Пакистан - многомилионна държава с големи разходи за отбрана. След като разполагат със собстве ядрен арсенал значи определено не сме им в категорията
              Китайска народна република - една от петте най-силни икономики в света, ядрена сила
              Тайван - силно индустриализирана страна с мощна икономика
              Перу - морално остарели подводници
              Полша - морално остарели подводници, преминали модернизация. Не се наемам да определя качествата им след нея. Все пак Полша има реалния шанс до 15-20 години да е сред водещите икономики в Европа
              Португалия - в общи линии в положението на Гърция. Освен това португалците сменят въоръженията си долу-горе на двойно по-дълги периоди в сравнение със страните от "първия свят", от който претендират, че са част. Докато при другите западноевропейски страни това става на 15-20 години при португалците става на 30-35, като при нужда в промеждутъка се задоволяват с каквото намерят на най-ниската възможна цена. Нищо чудно следващият им клас подводници да е тип 212 или Скорпен, и в двата случая втора ръка. Ако въобще вземат нови, защото и тях ги чакат много кредити за връщане. И по-важното - занапред ще им е все по-трудно да теглят нови
              Русия - крупен износител на нефт, земен газ, други суровини, въоръжение, ядрена сила с огромни разходи за отбрана и лидер в оръжейната индустрия
              Сингапур - индустриализирана държава с огромни финансови възможности, освен това със сериозни разходи за отбрана - налага ѝ се
              Република Южна Африка - крупен износител на суровини в световен мащаб
              Южна Корея - една от 15те най-силни икономики в света
              Испания - развита европейска страна с традиции в мореплаването и военното корабостроене
              Швеция - развита индустриална страна с традиции във военното корабостроене и въоръженията
              Турция - една от 20те най-силни икономики в света, развиваща с бурни темпове индустриалните си възможности и по-конкретно ВПК
              Обединено кралство - третата най-силна икономика в Европа, ядрена сила с вековни традиции във военното корабостроене
              Съединени американски щати - най-силната икономика в света, все още, една от най-силните ако не най-силната школа в производството на бойни кораби и подводници
              Венесуела - крупен износител на нефт и земен газ
              Виетнам - силно развиваща се индустриална страна

              С коя от тези държави можем да се сравняваме? Не е нужно да ви обяснявам, че въпросът не е само в това да намерим пари за подводница, а за няколко и освен това съпътстващите разходи са големи. Експлоатационните разходи са големи. Освен подводниците ще имаме сериозни разходи за база за тях, тренировъчен център за екипажите, специализиран спасителен кораб за тях, разполагащ с поне една модерна спасителна мини-подводница, може би снабдителен кораб само за тях.

              И всичко това, за да можем да поддържаме една подводница в бойна готовност във всеки един момент?! Трябват ни три подводници, за да поддържаме във всеки един момент в готовност една. При четири подводници също ще имаме една, в отделни моменти две подводници в готовност. При пет подводници също ще имаме две в готовност във всеки един момент. САМО ЧЕ с увеличаване на общата бройка се увеличава бройката на боеготовите единици и то не правопропорционално. За Турция с нейните 14 подводници не би представлявало проблем да поддържа 8 до 10 от тях в бойна готовност във всеки един момент. Ако предвидим и 6 руски подводни лодки след време Черноморският флот би бил в състояние да поддържа три лодки в бойна готовност. Какво би могла да направи една, хайде, съгласих се, две български подводни лодки срещу тях? Разбира се днес основното предназначение на подводниците далеч не е борбата с други подводници, но надводният флот на двете споменати държави е още по-внушителен. И освен това едната или двете наши боеготови подводници хубаво ще ги използваме не за ПЛО, а за други задачи, но тя/ те все пак ще са изправени срещу противниковите подводници и ще трябва да ги преодоляват, както и надводния флот, както и флотската авиация на противника.

              Реално разходите за поддържане на подводен флот са същите, ако не и по-големи от разходите за надводните бойни кораби. Само че докато вторите могат да действат без поддръжката на подводници (тук не говорим доколко това е ефективно), то първите задължително трябва да разчитат на подкрепа от останалите видове сили на флота. Далеч по-силна военно-морска държава като Германия се е убедила в две световни войни какво става тогава, когато надводният флот не е адекватен на подводния. И е имала и численото превъзходство при подводниците, и технологичната база за производството на водещи в тази сфера конструкции.
              Last edited by Duque de Caixas; 03-09-2012, 09:51.

              Comment


                Panzerhaubitze 2000 с коректируеми снаряди V-LAP,
                Denel G6 с коректируеми снаряди V-LAP

                Или ти си от хората, които смятат, че съветската артилерийска школа преди и по време на ВСВ е постигнала максималното развитие на този тип въоръжение и нищо ново не може да се постигне?
                Ако това, че предпочитам бреговата артилерия да е от тъпи и съвсем обикновени буксируеми оръдия(всъщност ако не бяхме попилели бреговата артилерия от Студената война щеше да ни трябва само добра поддръжка), примерно МЛ-20 или М-46 биха ни свършили чудесна работа, означава че съм фен на съветската школа, то явно съм фен Няма много смисъл от суперскъпа брегова артилерия. Това е последния рубеж преди пехотата и танковете да се заемат с връщането на десанта обратно в морето и най-вероятно ще се стреля на сравнително малки дистанции и по слабо защитени цели(включително и по десанта) и мощно и сравнително просто оръдие е идеално за целта.

                За целта аз лично отписвам подводниците, като твърде скъп елемент от националната сигурност
                Любителите на мамалигата ги отписаха и нищо добро не видяха от тая работа, та добре е да не повтаряме чуждите грешки. Глупаво е някак. Впрочем 4 636 струват горе долу толкова колкото ВВС сега се кани да изсипе за 8 самолета(1.2 милиарда долара), а биха свършили къде повече работа от 8 Грипена примерно, дори и да сме взели и 40 KEPD 350 към грипените.

                Иначе интересно защо ми е да изкарвам противников кораб от строя? За да го извлекат на буксир и след 2 месеца да го срещна пак ли? Не драги Дюк, генерално ги бъркаш тука нещата. Всичко трябва да се ликвидира. За това - Оникс. Още по-добре ако се среля на дистанции под максималната и ракетата има още неизгоряло гориво. Така към 250те кила бойна глава ще има и малко катализатор за пожара на противниковия кораб.

                Еднократен залп от 6 ПУ на РСЗО с по-тежък калибър са поне 72 ракети
                Ами то има едно единствено морско РСЗО - Дамба и общо взето е 122 мм., няма управляеми снаряди и определено не е предназначено за борба с цели от типа на фрегата


                А PzH2000, управляемите снаряди и Смерча да вземем все пак да ги оставим на Сухопътни войски и на поделенията на директно подчинение на Щаба на отбраната


                Разбира се днес основното предназначение на подводниците далеч не е борбата с други подводници
                Всъщност основната роля да ударните подводници в охраната на самолетоносачите например е точно борбата със себеподобните им ако може да се вярва на разни командири на американски ударни подводници. Иначе казано - във фундаментална грешка си.
                Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                Comment


                  Ако това, че предпочитам бреговата артилерия да е от тъпи и съвсем обикновени буксируеми оръдия(всъщност ако не бяхме попилели бреговата артилерия от Студената война щеше да ни трябва само добра поддръжка), примерно МЛ-20 или М-46 биха ни свършили чудесна работа, означава че съм фен на съветската школа, то явно съм фен Няма много смисъл от суперскъпа брегова артилерия. Това е последния рубеж преди пехотата и танковете да се заемат с връщането на десанта обратно в морето и най-вероятно ще се стреля на сравнително малки дистанции и по слабо защитени цели(включително и по десанта) и мощно и сравнително просто оръдие е идеално за целта.
                  С такава артилерия не е проблем военно-морска групировка, превъзхождаща възможностите на нашите въоръжени сили да се приближи на дистанция от бреговата ни ивица, позволяваща артилерийски обстрел на обекти на наша територия. Да, ще ги обстрелваш с брегови ПКР. Каква е цената на една брегова ракетна батарея и на батарея РСЗО?

                  Любителите на мамалигата ги отписаха и нищо добро не видяха от тая работа, та добре е да не повтаряме чуждите грешки. Глупаво е някак. Впрочем 4 636 струват горе долу толкова колкото ВВС сега се кани да изсипе за 8 самолета(1.2 милиарда долара), а биха свършили къде повече работа от 8 Грипена примерно, дори и да сме взели и 40 KEPD 350 към грипените.
                  Отново, не е въпросът да намерим пари за четири подводници, а дали сме в състояние да оползотворим максимално техните способности. Аз силно се съмнявам в това. Още по-силно се съмнявам в сценариите, които ти рисуваш за използването им за удари в стратегическа дълбочина едва ли не.

                  Иначе интересно защо ми е да изкарвам противников кораб от строя?
                  Защото става с част от парите за модерна свръхзвукова ПКР. И освен това ако нещата вече са загрубели и войната е пълномащабна разбира се, че е важно да се унищожава военният потенциал на противника, но ако все още има възможност за успокояване на напрежението с помощта на посредници само наливаш масло в огъня, потопявайки основен боен кораб със загубата на жива сила.

                  Ами то има едно единствено морско РСЗО - Дамба и общо взето е 122 мм., няма управляеми снаряди и определено не е предназначено за борба с цели от типа на фрегата
                  Не съм споменавал въобще 122мм РСЗО. Модернизираният вариант на М-87 Оркан във вариант с 12 направляващи е достатъчно добър вариант.

                  Всъщност основната роля да ударните подводници в охраната на самолетоносачите например е точно борбата със себеподобните им ако може да се вярва на разни командири на американски ударни подводници. Иначе казано - във фундаментална грешка си.
                  Сериозно? Даваш за пример американските АУГ? Да очаквам ли и предложение за формиране на космически войски за борба с космическите кораби на Клингонската империя и колонизиране на Слънчевата система?

                  Направи ли си труда да прочетеш предишния пост и ако да на коя държава оприличаваш финансовите и техническите ни възможности? На Чили? На Малайзия? На Норвегия?

                  Comment


                    Duque de Caixas написа Виж мнение
                    Еднократен залп от 6 ПУ на РСЗО с по-тежък калибър са поне 72 ракети със самонасочваща се във финалния етап на полета бойни части.
                    Duque de Caixas написа Виж мнение
                    Модернизираният вариант на М-87 Оркан във вариант с 12 направляващи е достатъчно добър вариант.
                    Подозирам, че наред с останалите български разработки ще трябва да мислим и собствено производство муниции за Оркан, при това в една традиционна българска област - самонасочващи се на финалния етап снаряди

                    Comment


                      А нима не можем да си купим технологията наготово? Учудващо голям брой български фирми се занимават с производството на въоръжение и военно оборудване, и то на фона на всичките приказки "Едно време какви работи имаше, а сега? Разсипия!"

                      Comment


                        Duque de Caixas написа Виж мнение
                        А нима не можем да си купим технологията наготово? Учудващо голям брой български фирми се занимават с производството на въоръжение и военно оборудване, и то на фона на всичките приказки "Едно време какви работи имаше, а сега? Разсипия!"
                        Виж, работите не са толкова прости. Това, което имаш предвид и което интуитивно ти изглежда доста проста задача, всъщност е елемент от водещите оръжейни разработки. По-горе стана дума за Volcano, също SDB-II и т.н. Превръщането на една неуправляема тухла в автономна самонасочваща се единица не е от най-евтините задачи.

                        Да не говорим, че на по-високо ниво нещата са още по-сложни. Тези боеприпаси са слаби и сами по себе си не могат да нанесат значима щета - могат да изпълняват задачи само като част от някаква схема. Съвременните бойни кораби работят в мрежа, споделят целеуказване и т.н. Козметичните щети по радари и антени няма да свършат работа, както са вършели през ВСВ.

                        Друг аспект - огневите средства трябва да са интегрирани към система за автоматично съпровождане на целите и въз основа на нейните данни автоматично да коригират огъня (а ла Берег), защото дори самонасочването от висок клас си има лимитите.

                        Трети аспект - ако приемем, че сме постигнали всичко дотук, идва преодоляването на ПРО. Тези неща ще вдигнат тревога на корабите в момента, в който напуснат тръбите. След 2 минути всичко живо ще ги чака с насочени и развъртяни стволове и с готови огневи решения. Снарядите ще се приближават към корабите на околозвукова скорост по балистична траектория. Трябва да са МНОГО, за да има ефект.

                        Значи, ако допуснем наличието на съответните научни и промишлени ресурси, трябва да разработим 101 неща, за да получим някакъв крокозъбер с фантастична цена и неясна ефективност. При положение, че има 32634 ПКР, които биха свършили по-добра работа.

                        Ето ти една "РСЗО" с противокорабно назначение - Бал-Э

                        Comment


                          Сериозно? Даваш за пример американските АУГ? Да очаквам ли и предложение за формиране на космически войски за борба с космическите кораби на Клингонската империя и колонизиране на Слънчевата система?
                          В тоя случай се сещам за любимата ми реплика от един филм режисиран ако се не лъжа от Тери Гилиъм(казва се "And now of something completely different") та репликата е "Бля, бля...., бля, бля, бля...бля". Просто ти дадох пример как хора дето разбират от тоя занаят(морската война) ползват подводниците и колко недопремислено е да се смята, че основната цел на подводниците е надводния флот, а не себеподобните им. Разбери го както щеш.

                          Да, ще ги обстрелваш с брегови ПКР.
                          Оооо далече няма да е само това. Всъщност обработката им ще е почнала още преди да влязат в икономическата зона(по-горе някъде си пишеше и как, мързи ме да повтарям), после в икономическата зона ще да ги обработва флота и за десерт като започнат да приближават териториалните води ще се е задействал дивизиона леки сили с подкрепата на корветите и някой и друг вертолет, а някъде вече съвсем близо до брега мога да включа и Бастиона срещу каквото е останало. И накрая ако наистина вече нещо е останало - М-46. Само, че до тогава голям брой Оникси ще са си намерили целите, а леките сили вероятно ще са изразходвали половин боекомплект(разбирай горе долу по 6 ПКР ще са останали на кораб и това ще е най-големия разход във флота) и ще са в очакване за втора атака(дори да сме загубили някой Овод все още ще имаме достатъчно), и то в условия кошмарни за охраната на десанта(необходимост да плаваш с неголяма скорост близо до брега и близо до подопечните си и то без да се знае достатъчно добре ли е протрален подхода и дали отнякъде няма да дохвърчи нещо движещо се с 2М и мъкнещо 250 кила бойна глава и много неизгоряло гориво) и за самия десант.
                          А какво предлагаш ти? Да пукаме с югославско РСЗО предназначено за стрелба основно с касетъчни противопехотни снаряди. Ми не върши работа да знаеш
                          Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                          Comment


                            Впрочем ето една хубава алтернатива на 1135.7 доусъвършенствана по наш проект


                            Има си и собствена версия на Оникс(даже е малко по-бързичка - 3М)
                            Кървава зора вестява страшен бой и кървав път, готови пак за нова слава Рилци в бой ще полeтят ! Пред стените Булаирски в неравна люта бран ние славно победихме в боя тебе, вража зган!Тежки гаубици тряскат крачи полкът Рилски твърд! Нас гранати хич не стряскат нас не плаши даже смърт.

                            Comment


                              Аз съм доста скептичен по отношение на GCS. Официално трябва да се превърне в желязо около 2020 г., обаче предвид ситуацията в Англия може да си остане добро пожелание. Да не говорим, че в нашите условия не би вършил нищо повече от 11356 или от 054A или от кой да е кораб в този клас.

                              Comment


                                Нахвърлях един примерен сценарии за обстановката в региона, в контекста на която се извършва хипотетичното превъоръжаване на въоръжените сили. Може би след нея темата направо би отишла в раздел "Фантасмагории", но гледах да е реалистичен и ако не е най-вероятният, то той е поне един от възможните сценарии. Надявам се той да не бъде сметнат като политизация на темата, защото не това е целта му. Тя е просто да не зададат някакви рамки в които да протече разглеждането на поставения проблем.



                                Годината е 2020. През последните 8 години ситуацията в региона се е променила по следния начин.

                                Стабилната финансова политика на българското правителство е стимулирало голям приток на чуждестранни инвестиции, сред които предприятия от тежката индустрия, транспортната инфраструктура и бизнес, електрониката, фармацефтиката, редица предприятия работят по аутсорсинг на резервни части за автомобилната индустрия и други детайли от машиностроенето, в леката индустрия силно се увеличава производството на мебели и целулоза за сметка на предишния износ на сурова дървесина. Наблюдава се също възход в битовата електроника.

                                Руската и турската икономики също дърпат силно напред, като разбира се мащабите са несравнимо по-големи в сравнение с тези в България. В началото на 2013 година е създадена работна група от експерти от Румъния, България и Сърбия, която да проучи възможностите и да подготви серия от споразумения и програми за по-тясното партньорство в икономиката и производството. Основна цел е страните да се подпомагат, а не да се конкурират, като по този начин максимизират своето присъствие на чуждите пазари. Споразуменията са от взаимна изгода и за трите страни. Влошаващите се финансови показатели на Румъния и Сърбия са до голяма степен компенсирани от мерките за финансова дисциплина, приети по български образец. Това е и главното условие на Германия, Франция и Италия, преди те да дадат благословията си за това по-тясно обвързване на трите страни от региона на Югоизточна Европа. В случая по-заинтересовани са французите за техните инвестиции в Румъния и италианците за техните в Сърбия. Румънските подразделения на Юрокоптър и Рено бележат влошаване на търговската си дейност, а същото се наблюдава и във фабриката на Фиат в Крагуевац, предвид постоянното вмешателство на сръбското правителство. Като се изключи строящата се край Русе фабрика на Фолксваген германия няма някакви по-крупни интереси в България, но като най-силна икономика в Европа Париж и Рим разчитат на помощта на Берлин. Споразуменията са подписани през втората половина на 2013г. и заповат да дават резултат още през първата половина на 2015г., давайки сериозен растеж на икономиките на трите югоизточни страни. Като цяло те разчитат и на китайски и южнокорейски инвестиции, а България и Сърбия и на руски, но се стремят акцентът да е върху западноевропейските, разчитайки на превръщането на тази помощ в елемент от европейската им интеграция.

                                Турция на свой ред също запазва в началото на този осемгодишен период стабилния си икономически растеж. Това обаче е временно. След като страната преживява период на икономическа експанзия в страните от Близкия Изток правителството в Анкара засилва пан-османистката си реторика и това не дотам премерено действие води до негативни последици както във вътрешен, така и в международен план. Целта е ясна - правителството разчита на електоралната база на по-консервативно настроеното и по-многобройно население от вътрешността на страната и крайните квартали на големите градове от една страна, а от друга да затвърди позициите си на лидер на мюсюлманските страни от региона, подчертавайки общо минало и ценности. Управляващите кръгове в Анкара посочват на населението, че не е необходимо да се отдалечава чак толкова от ценностите на исляма, след като ето - повишаването на икономическите показатели и благосъстоянието на населението се е запазило.

                                Действията на правителството са в различни направления. Прокарват серия от законодателни мерки в по-консервативен дух, което отдалечава по-европейски настроените турци. Наблюдава се известен отлив на високо-квалифицирани специалисти, чиито европейски начин на живот започва да търпи известни ограничения и в който се усеща по-голяма намеса от страна на властите. Лансираната официална линия на Анкара, представяща Османската империя като хармонична и космополитна палитра от различни народи, които в дух на взаимно уважение и разбирателство са работели за общото благо и са живеели в благоденствие силно притеснява Атина, Никозия, София, Белград и Скопие. Докато гръцките турци и албанците като цяло са индиферентни към тази пропаганда, тя намира отклик у босненските мюсюлмани, албанското население, останало в границите на Сърбия и българските мюсюлмани. Процесът на интеграция между гръцката и турската част на Кипър е прекратен. Засилването на влиянието на Турция в кавказкия регион запалва червените лампички в Москва и Ереван и докато Грузия все така разчита на тясно сътрудничество с Турция, за да парира руския натиск, традиционно разглеждания като "малка Турция" Азербайджан се вижда принуден леко да се отдалечи от сферата на влияние на "големия братовчед" и да лавира между Москва, Анкара и Тел Авив.

                                Очаквайки известна пасивност на управляващите социалистически правителства в Париж и Берлин Анкара все повече започва да се изживява и като адвокат на мюсюлманското население в Западна Европа. За голяма изненада на турското правителство обаче напрежението между Франция и Турция от времето на президентството на Саркози се е запазило. Нещо повече - от една страна засилващото се присъствие във Франция както на традиционната десница, така и на крайно-дясната партия на Мари Льопен, а от друга дългия период на лидерство в немския политически живот на дясно-центристкия Християн-демократически съюз тласка властващите социалисти и в двете страни както към по-решителна позиция във вътрешен план, така и към по-тясно сътрудничество между тях във външно-политически. Освен това за тях е доста трудно да следват традиционно приятелската си линия към емигрантите и толерирането на по-свободен достъп до трудовия пазар, когато губят гласове. Тези емигранти, на чиито гласове са разчитали преди, отдавна са се интегрирали в обществата а съответните страни и сега не са особено доволни, че работните им места са застрашени. Крупният бизнес също не е доволен, че помощта по линия на създаване на производствени мощности, трансфер на технологии и осигуряване на пазари, която е оказал преди години на Турция по поръка на западните правителства се е материализирала в пряка негова конкуренция. В крайна сметка турското индустриално производство измества западноевропейското такова от близкоизточните пазари. Самите управленски кръгове в тези страни също не са особено доволни от тази ситуация. От една страна осъзнават, че нямат кой знае колко големи шансове за създаване на промишлени мощности на собствена територия, но от друга и малкото останали такива са задушавани от турското свръхпроизводство, а и не са особено доволни от ролята на техен опекун, която Анкара се опитва да си създаде.

                                Така към 2017г. вече се забелязва тенденция на политическа и външно-икономическа изолация на Турция, спадане на стандарта на живот на средностатистическия турски гражданин, наред с повишаващите се цени, радикализация вътре в обществото. По стара традиция към 2018-2020г. правителството започва да търси обяснение на тези фактори във външна причина.
                                Last edited by Duque de Caixas; 04-09-2012, 11:43.

                                Comment

                                Working...
                                X