Съобщение

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 14:47

Османския флот
Buruc-u- Zafer
Flagship Cezayirli Hasan Bey 1750 г 84 оръдия 2 x 3-kantar /336 фунтови оръдия с каменни или мраморни гюлета/
8 x 1-kantar /112 фунтови/;
22 x 14ky /36 ф/ 34 x 7ky /18 ф/ 12 x 3ky /8 ф/ 1000/500 души екипа/второто число е за реалнният брой участвали в сражението

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 15:08

Hısn-i Bahri флагман на вицеадмирала или "Патрона" Али бей 1758г. 84 оръдия 2 x 3-kantar /336 ф./; 8 x 1-kantar /112ф/; 22 x 14ky /36ф/; 34 x 7ky /18ф/ 12 x 3ky /8ф/ 1100/550 души;
Ziver-I Bahriголям галеон флаг на Риал Зафер /Кафер/ бей 1752г. 66 оръдия 6x 1-kantar /112 ф/; 22 x 11ky /28ф/; 28 x 7ky /18ф/ 10 x 3ky /8ф/ 800/400 души;
Sebk-I Bahri голям галеон 66 оръдия; 6x 1-kantar /112 ф/; 22 x 11ky /28 ф/; 28 x 7ky /18ф/ 10 x 3ky /8ф/; 800/400 души;
Neheng-I Bahri голям галеон 66 оръдия; 6x 1-kantar /112 ф/; 22 x 11ky /28 ф/; 28 x 7ky /18ф/ 10 x 3ky /8ф/; 800/400 души;
Peleng-I Bahri голям галеон 1752г. 66 оръдия; 6x 1-kantar /112 ф/; 22 x 11ky /28 ф/; 28 x 7ky /18ф/ 10 x 3ky /8ф/; 800/400 души;
Ukab-I Bahri голям галеон 52 оръдия 4 1-kantar /112ф/; 22 x 9ky /24ф/; 26 x 5ky /12ф / 800/400 души;
Mukaddem-I Seref малък галеон 60 оръдия 2 x 22ky / 56 ф/; 24 x 7ky /18ф/; 34 x 3ky /8ф/ 600/300 души;
Tilsim- I Bahri малък галеон 60 оръдия 2 x 22ky / 56 ф/; 24 x 7ky /18ф/; 34 x 3ky /8ф/ 600/300 души;
Semend-I Bahri малък галеон Rodos/ 54 оръдия 24 x 5ky /12ф/; 24 x 3ky/8ф;/ 6 x 1,5ky /4ф/ 600/300 души
Seyyar-Bahri малък галеон 60 оръдия 2 x 22ky / 56ф/; 24 x 7ky /18/; 34 x 3ky /8/ 600/300 души
Berid-I Zafer малък галеон 60 оръдия 2 x 22ky / 56ф/; 24 x 7ky /18/; 34 x 3ky /8/ 600/300 души
Mesken-I Gazi малък галеон 06.04.1767 60 оръдия 2 x 22ky / 56ф/; 24 x 7ky /18/; 34 x 3ky /8/ 600/300 души

6 или 8 въоръжени търговски кораби "каравели" между 36-40 оръдия 18x3 /8ф/; 18x1.5 /4ф/; 4-6x3ф; 100-150 души
1 "бастарда" - флагманска галера на адмирал /капудан-паша Мандалдже Хюсамедин, екипаж 800
5 "кадирги" или "каторги" - обикновени галери с екипаж от 326 души всяка;
5 "фиркати" или "фусти" - леки фрегати с екипаж от 100 човека всяка

**Сун Дзъ** · 10-08-2012, 15:38

De Ruyeter написа Виж мнение

С настоящата тема искам да подигна булото на заблудите по отношение на една от най-безспорните победи на Руския императорски флот при остров Хиос през юни 1770 г. Вече разполагам с данни и от турски източници и това ми даде възможност да направя реконструкция на съотношението на силите, кораби, адмирали и т.н.

Как да разбираме "заблудите" ? Ще поясниш ли ?
Ако е, че руснаците са по-силни и побеждават по-слаб противник, това си е всеизвестно.

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 16:34

Първо нещо се заблуждаваш - руският флот е по-малоброен - справка виж числеността на единия флот и другия, както и че руските кораби са въоръжени с по-леки оръдия. Руснаците искат да докажат, че макар да са по-малобройни са извоювали победа над по-силен противник и се е получило едва ли не Давид срещу Голиат.
Проблемите са турския флот са доста обаче - на книга е по-силен, но екипажите са по-малобройни, което означава, че на практика турците се лишават от основния си коз - абордажния бой. Ако са 1000-1100 на борда на флагмана и другите кораби като нищо ще удавят руснаците в кръв.Да не говорим че Ефставий и Бурудж-и-Зафер се хващат на абордажен бой. Да не би да исакш да кажеш, че 600 руски богатири са по-силни от 1000 турци??? Реалната численост на екипажа обачее била 500 и затова не са могли да спечелят абордажния бой. Второто условие е, концепцията за водена на бой. Възпитавани от английски офицери, а и сред тях дори има английски адмирал Елфинстоун руснаците действат настъпателно.Съгласно бойният устав на Османския флот турците се сражават в типичен ориенталски порядък - водят бой, в края на деня се оттеглят в защитен залив /в случая Чесма/, съвещават се за продължаване на боя на следващия ден и ако капитаните единодушно са "за" на срледния ден излизат на бой.Препоръчва се избягване на нощни сражения.
Освен това откъде вадиш извод, че турците са по-слаби? Те са си близо до базите, логистиката им е осигурена, имат 21 линейни кораба в Средиземно море - без да броим малките каравели и корсарските кораби на "варварските" васали като Алжир и Тунис. Цялата логистика на руснаците зависи от благоразположението на Уилям Пит Старши. Също така бойният им дух се определя до голяма степен от наетите английските офицери на руска служба. Спиридов е посредствен флотоводец, който завижда на флотоводческите умения на Елфинстоун и непрекъснато пише доклади срещу него като го обвинява в своеволие.

**Sailor_Malan** · 10-08-2012, 16:39

Ква е целта на темата? Да разкажем как английските морски офицери са извоювали победата на руския флот ли? Скучно някак.

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 16:42

Sailor_Malan написа Виж мнение

Ква е целта на темата? Да разкажем как английските морски офицери са извоювали победата на руския флот ли? Скучно някак.

Ами не я чети. Идеята ми е че турският флот не е по-слаб, а равен на руския а в боят при Хиос всяка страна губи по един кораб, без да се очертае победител. Отстъплението на турците не е израз на слабост.Колкото до опожаряването на турския флот е атакуван кс брандери от лейтенантите Дугдал, Макензи, Гагарин и Илин -така че май приносът на британците е доста впечатляващ

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 16:47

Освен това при завързалия се артилерийски двубой Бурудж-и-Зафер парви няколко дупки около водолинията на Ефстафий с 336ф и 112ф оръдия. Заплашен от потъване той тръгва на абордаж към турски флагман. Докато трае ръкопашната схватка Ефстафий се запалва, пожарът преминава и върху Бурудж-и-Зафер , двата кораба се разделят и тогава руснака експлодира, а няколко минути по-късно и турския флагтман.Така или иначе според последните изследвания на мястото на боя останките на двата кораба са разделени от около 150м

**Сун Дзъ** · 10-08-2012, 17:06

De Ruyeter написа Виж мнение

Освен това откъде вадиш извод, че турците са по-слаби?

От разликата в качеството на артилерията - като личен състав, като разлика между каменни и чугунени (метални) гюллета... И като морска подготовка на личния състав.
Турските кораби в тази епоха са пословично претоварени с екипаж - в по-голямата си степен безполезен (събран от кол и въже).

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 17:07

Освен това те руснаците във всички сражения от 18 век с турците се изкарват супермени, а повечето им са патови - дори да вземем сражението при Калиакра. Единствено при Тендра турците отстъпват и губят два кораба. Но руската историография умело преиначава например загубата на Мария Магадалинта, че видите ли попаднала в щорм и той вилянял 7 дни и кораба влязъл без мачти в Босфора и там предвид безнаджеднодстта на положението се предал. Къде -къде по-реалистично звучи пленяването на кораба в бой близо до Калиакра през 1787 г., което е според турските източници

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 17:13

Сун Дзъ написа Виж мнение

От разликата в качеството на артилерията - като личен състав, като разлика между каменни и чугунени (метални) гюллета... И като морска подготовка на личния състав.
Турските кораби в тази епоха са пословично претоварени с екипаж - в по-голямата си степен безполезен (събран от кол и въже).

По-големият брой на екипажи се дължи наистина на слабата подготовка, но така също и на големия процент гърци, албанци, далматинци, които са моряци на турските кораби и опасението от бунт.
За качеството на артилерията смятам, че и руската и турската са на едно ниво - тоест далеч отстъпват на английска, френска, холандска, дори и на шведска. Достатъчно е да се спомене, че по време на Хогландското сражение през 1788г. между шведския и руския флот само на един от руските кораби - мисля че беше Победослав /74 оръдия8 се пръсват 11 от стрелбата. Другите също имат пръснати оръдия.
И двете държави използват чужденци леяри и корабостроители - защо едните да са по-изостанали от другите. А от 1788 турците наемат известният корабостроител Сане и корабите им се строят по френски маниер и са доста по-маневрени от руските, с обшити с мед дъна.

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 17:21

Here I wish top write english translations of the stories of Black Sea battles during the 1788-92 war. They are taken from Turkish navy's official naval history of Turks ("Tarih Boyunca Denizde anadolu Türkleri"), written solely by using Ottoman chronicles and archival documents. (author: Staff Colonel Erdoğan Dümen, Published: 1993) It's in many tomes, each covering one century, in each tome there is a year by year account of the activities of the Ottoman fleet, both in peace and in war.

Battle of Yılan Adası (Fidonisi):

On 1 August 1788, one of the tartanes ("Kırlangıç" in Turkish) patrolling and scouting Crimean Peninsula reported that the Black Sea Fleet finally ended its inactive position and weighed anchor from the port of Avlita (Turkish name for Sevastopol) in the direction of Yılan Adası (Fidonisi Island). According to Ottoman command, Black Sea Fleet was emboldened by the Ottoman repulse in the battle of Özü (Ochakov, or the battle of Dinyeper Liman) two months earlier. Grand Admiral Cezayirli Gazi Hasan Pasha immediately weighed anchor from the Prezen Island at the mouth of Ochakov, together with 7 SoL including the Kapudane and Patrona ships, to intercept Russians. The Maria Magdalina of 66 guns, which was captured in the opening months of the conflict, was also included to the Ottoman Fleet, now renamed "Hüda Verdi" (God Given) and under command of Captain Giritli Ömer.

Hasan Pasha held a council of war on board the Kapudane and gave battle instructions. According to the plan, each Ottoman SoL was to swiftly bear down upon a Russian ship of equivalent size and immediately would attempt to board. Though when the Russian fleet was sighted, the plan went awry as most of the Ottoman ships had lagged behind. Without wishing to lose the element of surprise by waiting to regroup, Hasan Pasha immediately attacked with the avaliable ships, rest of the fleet arriving piece by piece to the battlescene. Kapudane ship razed the rigging of a Russian SoL, then boarded and immediately captured it. Meanwhile, the Hüda Verdi (ex-Maria Magdalina) which lagged behind had arrived to the scene and while attempting to fire chain shot, she mismaneuvered and misaimed and heavily damaged the rigging of the Kapudane. In the other sectors of fighting several Russian frigates were heavily damaged. Russian Admiral Nassau-Siegen commanding the fleet had enough and tacked to flee back into Avlita. Hasan Pasha ordered general chase but because of his damaged rig could not make enough speed and other ships of the Ottoman fleet were not ethousiastic to leave Kapudane behind. Eventually the Ottoman fleet pursued Russians until they entered Avlita but due to the fortifications it could not raid inside the harbor. Blockading Avlita for a while, Hasan Pasha ordered return to the Sünne (Sulina) at the mouth of Danube.

Furious over the incompetence and timidity of his many captains, Hasan Pasha ordered a military tribunal be set up. Captains of the ships which lagged behind were condemned to flogging in public and Giritli Ömer, Captain of Hüda Verdi, was hanged from the yardarm of his ship due to his "treasonous conduct" in battle.

Ottoman ships at Sünne were all damaged and taking water. Hasan Pasha asked permission to return the fleet to Istanbul for repairs but because of the intense Russian pressure on the defenders of Ochakov, his request was denied and he was ordered to bring as much men, supplies and ammunition to Ochakov as possible. Hasan Pasha sailed up to the Prezen Island as the Russian Fleet came out of Avlita once again to intercept him. However, a strong south wind (Lodos) sprang up, greatly restricting Russian fleet and seizing the opportunity, Hasan Pasha menaged to land 1500 troops and some quantity of supplies to Ochakov.

Meanwhile, Hasan Pasha's pleas for return were discussed in Istanbul and he was ordered to send back only the ships taking water and then to stand his ground in Crimea until November, or otherwise Russian fleet would be left free and even could attempt a raid to Bosphorus. Hasan Pasha finally weighed anchor to return back to Istanbul on 30 October 1788. However the weather was bad and eventually two damaged SoLs, the Ejder Başlı (Dragon) and the Şeşber-i Bahri (Sword of the Sea) sank in storm. Ottoman Navy dropped anchor in Büyükdere in the first week of November.
Battles of Nahil Burnu (Kerch Strait) and Tenderof (Tendra):

The Black Sea Fleet of 32 sail, comprising 5 SoL, 16 frigates and the rest being small craft, cleared Avlita on May 6, 1790; under command of Admiral Ushakov. It first bombarded Abkhazian shores, then descended to the North Anatolian coast for a raid, eventually capturing and sending 5 grain ships back to Avlita. Ottoman navy of 50 sail was already aware that Russians were at sea and had cleared Istanbul on May 10, under command of Giritli Hüseyin Pasha, with the aim of catching the Russians and bringing them to battle. Ottomans first swept mouths of Danube and after leaving the light ships belonging to the coastal flotilla (ince donanma) here, they checked the Crimean shores and arrived to Anapa. At Anapa, the presence of a Russian fleet of 32 ships, mostly big sized ones, was reported to be near Kerch so Kapudan Pasha Giritli Ömer started operations on that direction.

On 19 June, Giritli Hüseyin Pasha arrived to Nahil Burnu, where he encountered the Russian Fleet of 32 sail including 5 SoL and 16 frigates, the rest being small craft. In heavy weather, the Ottoman fleet comprising 14 SoL, 8 frigates and 5 brigantines engaged the enemy in a battle which lasted 7 hours. Both sides suffered heavily and Ottomans claimed to have heavily damaged or destroyed 7 enemy frigates. With the sunset the battle petered out and the Russian fleet fled to Kaffa under cover of darkness. They claimed victory in the aftermath of the battle.

Due to heavy damage to many of the ships (the Kapudane ship's rigging was razed and she had more than 100 cannon ball holes in her hull), drinking water stores running low and a great many men being wounded, Giritli Hüseyin Pasha decided to return to Sünne (Sulina) for refit and repair. After spending almost a month there, Ottoman fleet weighed anchor in August and arrived to Hocabey (Odessa). On 8 September 1790, one of the scouting brigantines reported the presence of a 37 ship Russian fleet near Kılburun (Kinburn). The wind blowing from southeast was much in favour of Russians but being determined to engage the enemy, Kapudan Pasha immediately ordered to set sail. The two fleets met early in the afternoon. Once in the gun range, each Ottoman ship chose a target and engaged. In the running fight, Ottomans claimed to destroy 1 SoL. Meanwhile, Russians concentrated fire on the Kapudane ship, which was heavily damaged and set on fire. By the sunset, both fleets disengaged, having suffered greatly. While the sunrise was waited to continue the battle, a storm suddenly broke. Russians menaged to find a shelter near Ochakov but Ottomans stayed in open sea. Only the Kapudane ship which shadowed the Russians came near Ochakov, the rest of the fleet struggled in the storm all the night and many ships collided, causing further heavy damage. The SoL Melik-i Bahri sank that night.

In the morning, Kapudane ship, the "Mansuriye," found herself alone in the middle of the whole Russian fleet. Instead of retiring she chose to enagage. but because of the adverse wind other Ottoman ships could not give help. In the ensuing 6 hour fight, whole the stern of the ship get destroyed and fires started on multiple points. The survivors understood that they could not come alive out of this ordeal and to prevent the capture of their ship, they grappled a Russian SoL and set the magazine afire, destroying both ships.

In the aftermath, Giritli Hüseyin Pasha reformed his dispersed fleet and anchored at Kiligrat (Cape Caliacra) near Varna, where he reported the result of the battle and requested permission to return back to Istanbul, stating that most of ships are in urgent need of substantial repairs.

The great Ottoman historian Cevdet Pasha concluded that "the Black Sea ultimately remained under Russian control" while Professor Ismail Hakki Uzunçarşılı wrote: "The defeated Ottoman Navy did not menage to stay in Black Sea and returned to Istanbul totally disorganized; and thereafter Russian command of the Black Sea was established" about the results of the 1790 campaigns.

Tarih Boyu Denizde Anadolu Türkleri: 18. Yüzyıl, pg. 113-114

(Cape Caliacria) Campaign.

From the end of 1790 until April 1791, the Ottoman fleet was taken into a great refit and repair in the Imperial Arsenal at Constantinople, while the total numbers were increased to 18 SoL, 17 frigates and 43 small craft both by new construction and by the contribution of barbary states. That month, Ottoman fleet sailed to relieve Anapa but seeing that the area has fallen already to Russians, it immediately sailed to Avlita without losing further time. There Ottomans met the Russian Black Sea Fleet, composed of 42 sail of all sizes, which had just come out of port. Both sides started to prepare for battle but as there was dead calm, they waited for a breeze to sprang.

A short while later, the wind started to blow, and it blew much in favour of Russians. But as some newly fitted ships had not joined the Russian fleet, Ushakov declined from battle and returned to port. Kapudan Pasha Giritli Hüseyin realized that he could not do much further, and moved off to Kiligrat where he anchored. A short while later, the 6 new SoL awaited by Ushakov joined in and the reinforced Russian fleet sailed from Avlita on 6 August in the direction of Kiligrat. Learning Russian movement, Kapudan Pasha immediately weighed anchor on 10 August to meet the enemy.

The wind was unfavourable for Ottomans, so the Ottoman fleet was trying to take the North-Northeast wind from starboard side to gain the weather gage. At that moment the Kapudane of the barbary ships Cezayirli Seydi Ali made an ununderstandable dash with his Algerian and Tunisian ships, effectively causing the Ottoman fleet to split into two groups. Seydi Ali was probably behaving with his corsair impulses, causing him to make a frontal attack against the Russian fleet. Kapudan Pasha Giritli Hüseyin gave a signal to him to stop at once and engage the enemy as a united fleet but he disregarded the order and drove right into the middle of Russians. Although he menaged to give some damage with his broadsides, he was surrounded in short order and was taken under concentrated fire. Some of his bolder captains intervened and extracted their damaged Kapudane from her peril.

Because of Seydi Ali's undisciplined behavior, Ottoman fleet had lost its battle formation. Some SoL and frigates which lagged far behind could not engage at all while the ships which menaged to engage could not take a suitable place against adversaries of matching size. Wind also was always in favour of Russians. Anyhow, Ottoman ships which engaged despite all these odds persistently remained on battle stations. Both sides suffered heavily and Russians disengaged one hour after sunset. The adversaires retired to wait for the morning to resume battle, while busying themselves with immediate repairs, salvage and regrouping.

Seydi Ali himself was heavily wounded while his ship was put out of action, with the majority of the crew being either dead or wounded. After sunrise, the damaged Kapudane took the direction of Constantinople. Seeing her, 7-8 other ships started to follow and Giritli Hüseyin Pasha's signals to stop them were disregarded. Kapudan Pasha wanted to re-engage Russians with his remaining ships but the heavy North-Northeast wind, which was developing into a full blown storm, prevented him and started to distress his ships. Thus, he also took the return way to Bosphorus.

Russians had also suffered great many dead and wounded as well but they were the masters of the battlefield that day and they anchored at Cape Emine; where they started immediate repairs and set afire some of their ships which became unmenageable.

Sultan Selim III was furious over the results of the battle and he answered Hüseyin Pasha's request of permission to enter from the Bosphorus as such: "Both my Kapudan Pasha and my Captains offended me very much, I never expected such a conduct from them. Woe to the esteem I had for them."

Results of the Kiligrat campaign created panic in Constantinople. Expecting a Russian assault into the capital, repair and reinforcement of the Bosphorus fortifications started and orders are sent to the Black Sea regions to take necessary measures against possible Russian seaborne assaults.

Shortly afterwards, peace talks between Russians and Ottomans started at Jassy, which ended with a treaty finishing hostilities between two empires.

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 17:27

Относительно турецких экипажей: в 1718-68 гг. Османский флот, не имея достойный противников, постепенно деградировал и по корабельному составу и особенно по экипажам; обычно вооружалась небольшая эскадра для борьбы с пиратством и подавления мятежей в провинциях, к примеру, в 1766 г. в море вышла считавшаяся сильной эскадра – 1 ЛК с 550 чел., 1 с 540, 1 с 338, 4 с 270; с началом войны в 1768 г. приходилось держать 8-9 ЛК на ЧМ, там были лучшие моряки (которых вообще было немного), в 1770 г. – 8 кораблей (1 с 400 чел., 4 с 350, 2 с 300, 1 с 180), низкий профессионализм требовал огромных экипажей: для 84п – 1000-чел., для 66п – 800, для 60п – 600. А людей было гораздо меньше: в эскадре для Сред. моря (1770) – 3 с 540-550 (вместо 900-1000), остальные – 270-350 (вместо 600-800).
Как уже говорилось, на начало кампании 1770 г. в турецком флоте было 28 больших «трехмачтовых» кораблей + 18-пуш. прам (180 чел.). Из 28 кораблей 7 (в т.ч. единственный 3-дечник) уже не годились для морской службы и были отчислены к порту (блокшивы), из оставшегося 21 ЛК: 3 самые большие (были при Хиосе) были в 72-74 пушек; мы их именуем 84-86-пушечными, но такие ЛК турки стали строить только в 1790-х гг., а до этого 72-74-пушечники были самыми большими 2-дечниками, но они часто имели много мелких, в т.ч. вертлюжных пушек на верхней палубе (для поражения личного состава пр-ка при абордаже), так что всего на них могло быть до 84-86 и даже до 96-100 стволов. Еще были 4 66-пушечных («большие корабли», один из них был в ремонте), один в 58-60 пушек, остальные 13 – малые ЛК (52п) и «каравеллы» (42-46-пуш.); как я уже отмечал, в 18 в., после окончания Морейских войн (1718) вместе с деградацией флота главного соперника Османской империи – Венеции (до 13 ЛК) постепенно деградировал и османский флот, не имевший достойного соперника; все больше строилось кораблей для выполнения текущих задач – борьбы с пиратами и контрабандистами в Эгейском море, а для этого лучше всего подходили небольшие «2-полосые» 42-46-пуш. «каравеллы», имевшие несомненное превосходство над небольшими пиратскими судами греков, албанцев и хорватов (при том, что турецкие экипажи обычно уступали им в качестве).
Из 21 наличного корабля 8 (прам и 7 самых малых) были на ЧМ (с 1768 г). Они имели полный экипаж и, видимо, лучших моряков. Для Средиземного моря оставалось 13 ЛК, все они были зачислены в кампанию, но один из них, старый (1750 г.) имел сильную течь, а еще для двух не был готов рангоут и, видимо, было очень плохо с экипажами. В итоге в сражении в Хиосском проливе у турок в линии баталии были эти 10 ЛК.
Что касается того, что наши офицеры увидели в трубу 16 или 17 ЛК, то это, скорее всего, были торговые суда, которые могли спутать с военными. В Сент-Винсентском сражении 1797 г. во всех журналах английских ЛК указано, что у испанцев было 27 или 28 ЛК, но таковых было только 24, но еще у испанцев были 4 больших грузовых судна («урки»), которые англичане приняли за линейные.

Даже флагманские корали турок имели только 540-550 человек при 800-850 штатных, на остальных ЛК положение было еще хуже, 46-52-пуш. имели не более 270 человек

**Sailor_Malan** · 10-08-2012, 17:42

Ами не я чети.

Е ще хвърлям по един поглед на поредното "развенчаване" на руската историография. Макар и да е леко банално има забавни моменти

**De Ruyeter** · 10-08-2012, 18:10

Не искам да ограничавам никого да участва в темата. Но ми се иска да има конструктивен разговор. Балност е субективна категория - явно ти притежаваш цялата възможна информация по темата и преценяваш, че написаното до момента не достойно за внимание. Затова ти предложих да четеш.
Ако има чести развенчавания на митове и легенди, че руснаците са по-силни, по-добре обучени, въоръжени и т.н. то е вероятно в резултат на 50 години идеаологически натрупвания като например:
1. Рускиятфлот е най-силния флот.
2. Руският флот дори като царски флот е най-силния. Това че руските кораби от ветроходната епоха са строени от чужденци, купувани от чужбина и хората обучавани на борда на английски кораби - се премълчава.
3. Битките то първата световна война може да са губени от руснаците от са губени славно
4. Втората световна война също изибилства от подвизи, пък като се вгледаш по-внимателно се оказва, че май няма такива, заслужаващи внимание.
Извинявай ме се за оф-топика

Съобщение

Битката при остров Хиос 1770г. - митове и реалност

Битката при остров Хиос 1770г. - митове и реалност

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment

Comment