За Otobreda 76 mm SR и въобще за ефективността на CIWS-системите

[Кухулин]

Някой замислял ли се е защо всичко живо слага по фрегатите Отобреда 76 мм? Аз не се бях замислял и мислех интуитивно, че това е просто един формален смешен калибър, колкото да има оръдие на кораба. Да, ама положението се оказа съвсем различно, а машината - страшна работа.

Разрових се покрай другата тема и споменаването на фрегатите Formidable. Хубави кораби, скъпи, всичко по тях е хай-тек. Имат си интегрирана система Астер-15/30 (може би най-добрата ПВО към момента), имат си Харпуни, сонари и т.н. Само дето си нямат CIWS?! Пулих се известно време ей така , па тръгнах да чета из форумите. В крайна сметка стигнах до сайта на Oto Melara, където пише следното:

The Oto Melara 76/62 Super Rapid Gun Mount is a lightweight, rapid-fire gun providing unrivalled performance and flexibility in air defence and anti surface role, particularly in an anti-missile role.

Тук вече щяха да ми изпаднат очите , обаче какво още пише в брошурата:

In operational condition the standard deviation at firing is less than 0.3 mrad, thus providing excellent accuracy.

В превод на български тези 0.3 милирадиана означават, че точността на оръдието е 0.03% от дистанцията или примерно 3 метра на 10 километра. Скоростта на стрелбата е 2 изстрела в секунда. Както и да е, претръпнах и потърсих някакъв друг източник. Ето фрагменти от анализа на Forecast International:

The Market for Naval Surface Warfare Systems 2011-2020

The Oto Melara 76mm naval gun has
been primarily designed for anti-missile and anti-aircraft
roles, with anti-surface warfare (anti-ship) and naval
gun support capability a secondary role.
...
In the anti-aircraft role, the gun can use special
pre-fragmented ammunition, which is highly effective
against sea-skimming missiles and aircraft.
...
To enhance its performance,
Oto Melara has introduced two new rounds. One is an
extended-range guided bombardment shell, called the
Dart. This is guided by a radio frequency beam, and is
also intended to counter threats such as cruise and
sea-skimming missiles and small swarming boats that
are favored by terrorists. The Dart has a range in excess
of 8,000 yards.
...
In many applications, the 76mm Oto Melara gun is
being deployed as an air defense weapon, essentially a
long-range substitute for the 20mm and 30mm close-in
weapon system (CIWS) that are now being outpaced by
advanced anti-ship missile developments.

От Уикипедия:

Breda tried with the Fast Forty 40mm, with increased rate of fire and even the possibility to use APFSDS ammunitions, but the Italian navy chose the SR gun, that was claimed as capable to manage several subsonic missiles from 6,000 to 1,000 meters away. This favoured the bigger weapon and the high costs of modern anti-missile ammunitions, as the long range helped to destroy missiles from greater distances, so one single gun can engage more than one missile in a single engagement, avoiding the danger posed by fragments and splinters when a missile exploded too close.

Какво мислите за всичко това?

[gollum]

Не мисля, че е толкова "нова" идея. Поначало този калибър е универсален, те.. става и за ПВО (основан роля - често) и за стрелба по кораби и наземни цели. Автоматични 76 мм оръдия има поне от ВСВ насам (естествено, технологичното развитие повишава значително възможностите). Така че изглежда логично освен срещу самолети, да се ползват и за отбрана от ПКР, бомби и прочее "гад", стремяща се да навреди на кораба.
Идеята е, че по-големият калибър дава по-голям шанс да се "убие" целта с едно-две попадения (спрямо доста повече за малки калибри като тежки картечници или леки оръдия (20 мм)), плюс увеличена дистанция на ефективно поражение (за 20 мм системи реално е 500-1000 м за ПКР поне според каквито данни намерих). Да не говорим, че с включването на управляеми/коректируеми боеприпаси може значително да се намали разходът на бопеприпаси на една поразена ракета. Ефективният обсег го водят 5 000 м:

DART stands for "Driven Ammunition Reduced Time of flight." This is a sub-caliber, guided projectile with canard control, intended to improve the performance of these guns in the antimissile role. OTO-Melara claims that an average of only three of these projectiles are needed per engagement. The proximity fuzes for this munition are said to be effective within 6 feet (2 m) of the water surface and are designed to trigger when within 30 feet (10 m) of the target. A November 2005 OTO-Melara Press Release stated that firing trials with DART had been performed at PISQ (Poligono Interforze Salto di Quirra), an Italian interservice firing range located in Sardinia. During the firing trials, the DART projectiles correctly entered and followed the guidance beam and maneuvered within the accuracy requirements for distances over 5,500 yards (5,000 m). This is seen as a crucial milestone, as these tests showed that DART can be successfully guided over the expected engagement ranges.

(пак от същата статия на naval weapons)

SR освен това има и друг тип противо-ракетни боеприпаси, чиято таректория може да се коригира в полет - new Course Corrected Anti-Missile Shell CCAMS.

Допълнителният плюс е възможността да се използва срещу надводни и (донякъде ограничено) срещу цели на повърхността (нали затова имат управляем боеприпас). Т.е. доста по-смислено е от CIWS с малък калибър и по-универсално. Вярно, и по-тежко, че и по-скъпо (особено с управляем боеприпас).

Тези съветски/руски системи са със същия калибър и предназначение (макар и сигурно не толкова ефективни).

Допълнение: сега погледнах, всъщност разликата в масата не е толкова голяма, колкото си мислех (от друга страна, CIWS включват и насочваща система). 76 mm OTO-Melara SR установката с боеприпасите тежи 8 520 кг (според този уважаван сайт), докато различни CIWS-системи са с маса и по-голяма, примерно:

- Phalanx е 6 200 кг (6 х 20 мм, 1 550 боеприпаса, скорострелност 4 500, начална скорост на боеприпаса 1 100 м/с, ефективен обсег 3 600 м (1 490 м));

- Goalkeeper е 9 902 кг (7 х 30 мм, 1 190 боеприпаса, скорострелност 4 200, начална скорост на боеприпаса1 109 м/с, ефективен обсег 2 000 м);

- Dardo е 9 902 кг (2 х 40 мм, 736 боеприпаса, скорострелност 600-900, начална скорост на боеприпаса 1 000 м/с, ефективен обсег 4 000 м);

- АК-630 е 9 114 кг (6 х 30 мм, 2 000 боеприпаса, скорострелност 5 000, начална скорост на боеприпаса 900 м/с, ефективен обсег 4 000 м);

- АК-630М-2 е 11 819 кг (2 х 6 х 30 мм, 4 000 боеприпаса, скорострелност 10 000, начална скорост на боеприпаса 900 м/с, ефективен обсег 4 000 м);

- АК-176 е 16 800 кг (1 х 76,2 мм, 152 боеприпаса, скорострелност 120, начална скорост на боеприпаса 980 м/с, ефективен обсег 10 000 м (едва ли може да се използва ефективно срещу ПКР));

- 76,2 OTO-Melara SR е 8 520 кг (1 х 76,2 мм, 85 боеприпаса, скорострелност 120, начална скорост на боеприпаса 925 м/с, ефективен обсег 5 000 (ПКР) - 20 000 м (специални) до 40 000 м (Вулкано)).

Като ефективният обсег на CIWS-системите реално е по-малък, т.е. най-вероятно ще могат да поразят ПКР в рамките на 1 500 - 500 м (особено свръхзвукова). ДА речем, според naval weapons максималният ефективен обсег на Phalanx е малко под 1 500 м.

[Кухулин]

Да, явно и руснаците работят върху тази концепция, но ми е интересно колко ли ще е ефективна. Нищо чудно да измести съществуващите CIWS.

От сравнението на руското и италианското оръдие оставам с впечатлението, че второто е малко "по-пъргаво":

Максимальная скорость горизонтального наведения, °/с: 35°
из боевого в режим стрельбы - 15 секунд

Training/Elevation Rate 60/35 deg/s
reaction time of three seconds from a cold startup

[gollum]

Аха, но пък италианското има по-нови версии (SR, Vulcano). Иначе старите са май връстници. И с доста сходни параметри (по-висока начална скорост за съветското и доста по-голям БК). Но появата на коректируеми и управляеми противоракетни боеприпаси сериозно променя нещата. Едно е да изгърмиш целия боекомплект за няколко секунди (повечето CIWS) реална работа (т.е. едва ли срещу повече от 5-6 заплахи), друго е да хабиш 3-5 изстрела на ракета.
76 мм система с такива възможности донякъде се равнява (или поне има същите функции по отношение на ПКР) на комбинация от 20-30 мм оръдейно CIWS и ПРО-ракетна система (да речем, от типа на RIM-116). Вероятно по-тежкото оръдие ще се окаже по-ефективно (с управляеми боеприпаси) срещу ПКР от доста по-малкия калибър CIWS, но пък ракетите все пак би трябвало да се по-ефективни от управляемите снаряди (макар и доста по-скъпи също). Т.е. в единия случай имаме по-лека и универсална система, а в другия доста по-тежка специализирана система, единият елемента на която има по-високи характеристики.
Като се има предвид масата и мястото, спокойно можеш да сложиш едно 76,2 мм оръдие от този тип вместо една CIWS-система и при това да си запазиш отделна система с ракети като последна линия на защита.

[Kramer]

Тази 76 мм италианска система е много читава. Мисля, че Резун (да не ме баннете че го споменавам), описваше какъв интерес представлявало това през 70-тте години за съветското разузнаване.

[Sailor_Malan]

Като ефективният обсег на CIWS-системите реално е по-малък

Ами голям не им трябва. Те са последната линия на отбраната, след като ракети въздух-въздух, ПВО със среден и малък радиус вече се е издънило. Все пак съкращението Close In Weapon System говори само за себе си

[Кухулин]

Той проблема на оръдейните CIWS е в точността според мен, не в радиуса. Дори и при 500 метра дистанция полета на снаряда отнема към половин секунда, което би позволило на ракетата да мръдне 2-3 метра встрани. От друга страна, тежките руски ракети са (били?) доста добре бронирани, доколкото съм чел, и фронтален сблъсък с CIWS не е особено ефективен. Предполагам затова хората пишат за "20mm and 30mm close-in weapon system (CIWS) that are now being outpaced". В този смисъл Отобреда решава повечето проблеми, стига да постигне добра ефективност. Ако действително я докарат до 3-4 снаряда на ракета, работата е решена.

[bsb]

Нали се сещаш, че формулата S=v.t са я измислили преди нас. С други думи, проектантите са имали достатъчно акъл да се прицелват с изпреварване.

Ако правилно разбирам, 76-мм боеприпаси разчитат на осколочно действие, докато 20- и 30-мм - на пряк сблъсък. Гледам, че gollum е цитирал "The proximity fuzes for this munition are said to be effective within 6 feet (2 m) of the water surface and are designed to trigger when within 30 feet (10 m) of the target."
Така че ако наистина има броня, не виждам как тя ще е по-ефективна срещу пряко попадение на 20-мм снаряд спрямо осколки от 76-мм. Също така предполагам, че дори и да не бъде унищожена бойната глава, ракетата може да бъде свалена, като се порази двигателят, тя бъде отклонена от курса заради сблъсъка със снарядите или осколките от тях или евентуално се порази крилото, ако има такова.

Пък и сам си цитирал "...avoiding the danger posed by fragments and splinters when a missile exploded too close", което също е проблем при малкия обхват на CIWS. А и като ти дойдат пет ракети наведнъж, достатъчно е да не остане време за поразяване на една. Така че не мисля, че точността или малкият калибър на CIWS са недостатъците им, а по-скоро малкият радиус на действие и поради това възможността, поне теоретично, по-лесно да се претовари системата.

От друга страна, се сещам за потенциален проблем на това оръдие. За Phalanx пише, че е автономна, като иска от кораба само ток и вода за охлаждане. Т.е. системата потенциално работи дори и при нефункциониращи корабни системи за управление за огъня. Докато при оръдията, подобни на обсъжданото, май няма подобна самостоятелност.

[gollum]

Ами голям не им трябва. Те са последната линия на отбраната, след като ракети въздух-въздух, ПВО със среден и малък радиус вече се е издънило.

Е, Сейлър, идеята е да се отстрани заплахата колкото се може по-далеч. Реалният ефективен обсег на тези системи започва в повечето случаи на 1 - 1,5 км от кораба, като предполагат, че ракетата може да бъде поразена реално на 500-600 м от кораба. Сам се сещаш, че това може да не се окаже достатъчно за пълноценна защита. Така че колкото по-далеч, толкова по-добре. Ако ракетите и оръдията могат да покрият последните 5 км хич не би било зле. Поне според рекламите, това 76 мм оръдие върши тази работа, като "запълва" добре нишата между последния ракетен рубеж и оръдейната защита. Логично е, че управляемите боеприпаси ще са следващата стъпка - тези не-съвсем-ракети.

Той проблема на оръдейните CIWS е в точността според мен, не в радиуса. Дори и при 500 метра дистанция полета на снаряда отнема към половин секунда, което би позволило на ракетата да мръдне 2-3 метра встрани.

Не мисля - при тези скорости снарядът ще достигне ракетата за секунда, секунда и половина (в рамките на ефективния обсег) до половин секунда в края на ефективния обсег. Ракетата така или иначе не маневрира в този участък (в повечето случаи поне), а тези системи си имат компютри, които изчисляват позицията въз основа на курса. При това, един откос е средно 50-100 снаряда (изстрелват се за част от секундата), т.е. непрекъсната серия, която покрива доста голям участък. А при нужда могат да стрелят и в по-дълги серии.
Така че не мисля, че проблемът е толкова в точността (същият проблем би имала и по-голямокалибрена система, още повече, че тя все пак се движи малко по-бавно и изстрелва много по-малко боеприпаси), колкото в способността да "убият" или неутрализират напълно ракетата (или какъвто друг боеприпас представлява заплаха). Макар че може и да греша донякъде за това и по-скоро да става въпрос за количеството боеприпаси, които се "хабят" за една цел.
Доколкото разбирам, всички тези CIWS системи използват подкалибрени боеприпаси със сърдечници от волфрамови или от обеднен уран. Пробивната им мощ е много голяма и със сигурност преодоляват каквато и броня да може да се сложи на ПКР. Въпросът по-скоро е в това дали ще успеят да взривят ракетата в полет или да я надробят дотолкова, че да не улучи кораба-цел. Ако достатъчно много снаряди попаднат в целта - сигурно ще постигнат резултата. Но ако са само няколко се съмнявам, че ефектът ще е достатъчен.
Тук общо взето работи разликата в масите - един 76 мм снаряд е 4 кг. 20-30 мм снаряди се колебаят в рамките на 0,1-0,15 кг до 0,25. Т.е. един 76 мм снаряд се равнява на 30-40 х 20 мм или 16-20 от по-тежките. Ако приемем, че три 76 мм снаряда гарантирано неутрализират ПКР с маса 200-300 кг, то за да се постигне същият ефект вероятно ще трябват поне 80-100 попадения от по-малокалибрените системи. Очевидно е, че управляемата система освен по-висока вероятност да реализира същия резултат, ще има и предимството да го прави на по-голямо разстояние (по-висока степен на безопасност) и с много по-малък разход на боеприпаси. Съвсем грубо сравнение - при 85 снаряда БК 76 мм оръдие теоретично може да се справи със 17 "заплахи" (по 5 на заплаха), докато 20 мм CIWS вероятно ще трябва да изстреля поне 6-8 серии по 60-100 снаряда (т.е. средно по 560 снаряда на цел), което му дава възможност да реагира само срещу 3-5 "заплахи".
Ако сравним масата на БК, то за 20 мм CIWS масата на един БК е 408 кг, докато за 76,2 мм оръдие е 1 050 кг, т.е. разликата е 2,5 пъти в масата в полза на 20 мм, но в ефективността ще да е 4,25 пъти в полза на 76 мм.
В добавка към това, 76 мм е наистина универсално, т.е. може да се ползва срещу морски и сухопътни цели (на не малък ефективен обсег), докато CIWS са тясно специализирани.
За SR твърдят:

OTO-Melara estimates that, combined with the Dardo FCS, the SR can begin engaging attacking missiles at about 6,600 yards (6,000 m), with the first rounds arriving on target at 6,000 yards (5,500 m). With these ranges, a single gun can deal with up to four subsonic sea-skimmer missiles, arriving simultaneously on courses 90 degrees apart, before any reaches 1,100 yards (1,000 m).

За сравнение - малокалибрените CIWS ще успеят да ангажират целта в най-добрия случай на 1,5 км (спрямо 5,5) и за това кратко време едва ли ще успеят да се захванат с четири отделни цели (по-скоро две).

Ако се върнем към съветската 76 мм система (приета е на въоръжение 79-та - за сравнение, италианската Compact е от 1963, а SR е от 1988), то тя поне на хартия има по-впечатляващи качества от ранните 76 мм италиански установки (Compact): скорострелност 30, 60, 120-130 изстрела в минута (максимумът е 75 снаряда автоматична стрелба, след което трябва половин час да се охлажда оръдието). В автоматичен режим е тествано срещу не-свърхзвукови ПКР успешно (симулирани), като средно са отивали по 25 снаряда на поразяване на ракета (т.е. теоретично може да порази до три ракети за кратък период от време). Проблемът й е по-скоро скоростта на насочване - до 30 градуса в секунда по височина и 35 по хоризонтал.(за сравнение - SR е 35 град. по височина спрямо 60 град. по хоризонтал). И е по-тежка от италианската установка.

[Кухулин]

Ракетата така или иначе не маневрира в този участък (в повечето случаи поне)

Случаите, когато ракетата не маневрира на този участък, са доста малко. Мисля, че Гранит е един от тях. Говоря за съвременните ракети, разбира се.

[gollum]

Ако правилно разбирам, 76-мм боеприпаси разчитат на осколочно действие, докато 20- и 30-мм - на пряк сблъсък.

Съгласен съм с теб, bsb, 20-30 мм подкалибрен боеприпас (реално "парче метал" - волфрамова сплав или обеднен уран) има много по-голям шанс да преодолее броня от парчета от 76 мм снаряд. А и, честно казано, съмнявам се че тези ПКР са много "тежко" бронирани - едва ли повече от 20-30 мм на някакви по-съществени места. Подобна броня пир тези скорости няма почти никакво значение срещу бронебоен под-калибрен снаряд (предназначен да се справя с доста по-сериозна танкова броня), пък дори и за шрапнели от 76 мм (който вероятно лесно може да се направи на принципа на бойните глави на ПВО-ракетите - т.е. с разширяващ се пръстен от стоманени пръти, предназначен да "прерязва" целта).
Може би положителната страна е и възможността шрапнелите да поразят повече елементи на ПКР (управляващите повърхности, стабилизатори, мотор и прочее), докато снарядите, разчитащи само на директно попадение в повечето случаи ще имат възможност да поразяват само тази страна на ракетата, която в дадения момент е обърната към кораба (и която предполагаемо е най-добре бронирана и защитена - идеята на ракетата е да се взриви след като порази кораба, т.е. като полу-бронебойните снаряди).
В това отношение разривен снаряд, разчитащ на много поразяващи елементи може да има по-голяма ефективност от откос от бронебойни снаряди.

Въпросът по-скоро се свежда до обсега, както сам пишеш. Два-три до четири пъти по-голям ефективен обсег дава повече време за реакция и възможност да се поразят повече цели на по-голямо безопасно разстояние. Това е от особено значение, когато корабът е заплашен от свръхзвукови ПКР, които значително променят ситуацията. Особено такива с много ниска радарна забележимост, които могат да "изненадат" ракетната ПРО и корабът да остане да разчита само на последната линия на защита (оръдия и близкобойни ракети като RIM-116).
Като се има предвид, че системите са със сходна маса, а едната е универсална, т.е. може да се използва и като основно оръдейно въоръжение, нещата стават достатъчно интересни.

От друга страна, се сещам за потенциален проблем на това оръдие. За Phalanx пише, че е автономна, като иска от кораба само ток и вода за охлаждане. Т.е. системата потенциално работи дори и при нефункциониращи корабни системи за управление за огъня. Докато при оръдията, подобни на обсъжданото, май няма подобна самостоятелност.

Е, основната разлика по-скоро е по отношение на сензорите - 76 мм разчита на корабните сензори, докато CIWS-системите имат вградени автономни сензори и прицелни системи (при съветското май е същата история, т.е. също разчита на външни сензорни и прицелни системи). Иначе и двете системи разчитат на кораба за електричество и вода, така че при повреда на едно от двете ще спрат да функционират.
Друга отлика е "размерът": макар и по-лека, струва ми се, че 76 мм система заема малко повече вътрешно пространство (във всеки случай, погребите са под палубата), т.е. потенциално може да бъде засегната в по-голяма степен от поражения върху кораба.
От друга страна, при степента на издръжливост на съвременните кораби на бойни повреди (особено корвети и фрегати), това едва ли е от решаващо значение - кораб вече поразен от една ПКР в повечето случаи е загубен и така или иначе няма да може да се противопостави на нова заплаха ефективно.

Случаите, когато ракетата не маневрира на този участък, са доста малко. Мисля, че Гранит е един от тях. Говоря за съвременните ракети, разбира се.

Въпросът е как точно маневрира, т.е. в какво се изразяват тези движения. Доколкото разбирам, във финалния участък от траекторията в повечето случаи (може и да греша, разбира се) ПКР се издига и пикира към целта. Подобна маневра при всички случаи е предвидима и се поддава на приблизително изчисление, а пък CIWS системите имат много добра скорост на реакция (поне двойно до тройно по-бърза от 76 мм).
Ако говорим за някакви "случайни" зиг-заг маневри по хоризонтала, то се чудя в каква степен могат да бъдат точно "случайни" (все пак, има и някакви аеродинамични съображения -за ефективност - нали?).

ПП Забавна тема, макар че като се замисля как пиша, а нищо не разбирам от тези неща (просто прочетени в интернет неща плюс (вероятно фалшива) логика и "здрав разум", ми става забавно .

[Кухулин]

Въпросът е как точно маневрира, т.е. в какво се изразяват тези движения.

Е, сещаш се, че точно този въпрос трудно ще получи отговор. Ако ни кажат, после ще трябва да ни убият Все пак в нета има някои общи насоки, примерно:

planar weaving maneuver
three-dimension spiral maneuver
barrel-roll maneuver with a time-varying barrel-roll frequency
high-G lateral terminal "random weaving" maneuvers
и т.н.

[Кухулин]

А ето и ситуацията при ракетите, които не маневрират:

«…Повесили на нас проблему определения стойкости некоторых наших ПКР к воздействию МЗАК Вулкан-Фаланкс и Голкипер…
…Первый этап, связанный с аналогом снаряда Вулкан, прошел не интересно. Пульки на максимальной скорости 1900 м/с при стрельбе в лоб до боевой части вообще не добирались через приборный отсек. Короче, эту часть работы военные быстренько свернули, поскольку все понимали, что главным противником ПКР был Голкипер…
…Сначала по отдельным блокам, затем уже на полигоне по полностью собранной и со штатной снаряженной БЧ и взрывателями. Баки были пустыми. Ракета была правда не Гранит, а ее предыдущая модификация, по-моему Базальт 3М15. Но как говорили знающие люди, она не очень отличалась от Гранита по компоновке.
В общем, при некоторых углах удавалось всадить пульку непосредственно в БЧ, после чего она через некоторое время загоралась. Таким образом сожгли мы пару ракет в сборе, но детонации БЧ так и не достигли…»

Естествено, няма гаранции за достоверност.

[gollum]

Е, да, тогава наистина е по-голям проблем с такъв род маневри, съгласен съм.

За въпросните тестове, нещо не ми звучат достоверно по следните причини:

1) статична ракета не изпитва никакви натоварвания. Ако сравним с ракета в полет, то тя изпитва не малко натоварване, което определено променя значително ситуацията (включително и реалната скорост, с която боеприпасите ще я "срещнат", а следователно и енергията им). При ракета, летяща с 300 м/с, която среща по курса си "облак" 20/30 мм снаряди, движещи се с поне 1 000 м/с, дори и да не взривят бойната част (между другото, запалителният ефект на сърдечниците от обеднен уран или волфрамова сплав е значителен фактор), дали няма да причинят такива повреди, че ракетата да се разпадне под въздействието на напреженията?

2) Интересно е с какво точно са я "гърмяли", за да "симулират" въпросните оръжия. Аналог на Goalkeeper въобще нямат (имат донякъде близко 30 мм трицевно/шестцевно оръдие, но то използва други боеприпаси и е с малко по-различна балистика), обаче се съмнявам, че са ползвали него. За 20 мм Phalanx също имам съмнения.
Ако не са ползвали подкалибрени боеприпаси със съответният тип сърдечник, а други (23/30 мм бая различни оръдия те имат и нищо чудно точно тях да са ползвали за симулацията), то пораженията са съвсем различна работа, така че...

3) същите тези 20/30 мм шест или седемцевни системи се справят без никакъв проблем с ОБТ. Нещо не вярвам, че въпросните ПКР са по-добре бронирани и защитени от ОБТ .

Та това са ми съмненията. Естествено, нищо повече от съмнения, но пък съм чел за други симулации и съм се изумявал какви неща се ползват за да се симулира (да речем, при съветските изпитания на 76 мм оръдие срещу цел тип ПКР "Харпун" използват противотанкова ракета (съвсем различна маса, размери и защитеност само скоростите са донякъде сходни). Така че си оставам със съмненията.

[Кухулин]

Ето го пълния разказ с подробностите: "События относятся к рубежу 80/90-х годов..."

Ясно е, че симулацията е неточна, а и самата концепция е примитивна от наша гледна точка. В момента и ПКР, и ПРО са на друго ниво. Просто дадох текста за илюстрация как се отнася една 7-тонна ракета към 20-30 мм оръдие.

Относно танковете, предполагам разликата е в самата ситуация. Гранит лети с около 700 м/с, заключва стабилизаторите и каквото сабя покаже срещу CIWS. Танка има нужда от управление, от екипаж и т.н. Представи си го тоя танк засилен по инерция с 80 км в час срещу картечния разчет. Ще го спреш ли с 20 мм Вулкан