Малкоизвестни епизоди от подводната война 1939-1945 година

[CaptMick]

Позволявам си да отворя тази тема, защото попаднах на ценни материали, които хвърлят светлина върху редица събития и обстоятелства, свързани с бойните действия на подводните флоти през Втората Световна. Превеждам и подбирам само най-интересното от тях, първоначално, акцентът е върху подводните сили на СССР.

Изхождайки от анализа на подводната война за периода 1939-1945, можем да кажем, че старото правило „Командирът загива заедно с кораба си” не е абсолютно валидно за подводничарите през Втората световна. Като цяло, повечето подводници загиват заедно с целите си екипажи, но в някой случай именно техните командири се оказват в числото на неколцината оцелели. Също толкова често се случва подводницата да оцелее, а командира загива, при това – неведнъж по причини, които не са свързани пряко с бойни действия. На тези моменти са посветени следващите ми постове, ще ги групирам по флотове, започвайки с:

ЧЕРНОМОРСКИ ФЛОТ

В началото на войната, от Севастопол на бойни позиции излизат три съветски подводници – Щ-205, Щ-206 и Щ-209. Този първи поход завършва неуспешно – Щ-206 не се връща в базата, а другите две лодки не откриват противника. На командира на Щ-205 - капитан-лейтенант Павел Севастиянович Дронин – била поставена задача да заеме позиция в района на нос Олинка. Прекарвайки 18 денонощия на море, лодката се завръща в Севастопол на 9 юли. След проверка на картите и дневника на бойните действия се оказва, че „щука-та” не е достигнала до определената позиция, което бива оценено като безотговорност на командира и неизпълнение на бойна заповед. Капитан-лейтенант П. С. Дронин е предаден на военен трибунал и разстрелян по негово разпореждане.

След извършен масиран нальот над пристанището в Туапсе от немската авиация през 1942 г. загиват двама командири на подводници – капитан трети ранг Иван Назарович Киселев и капитан-лейтенант Дмитрий Митрофанович Денежко. И двамата командват лодките си – Щ-209 и Щ-213 от самото начало на войната, извършвайки през това време по шест бойни похода всеки. Интерес предизвикват двете бойни победи на капитан-лейтенант Денежко в района на Босфора на 23 и 24 май 1942 година. Първият ден потопява турския танкер „Чанхай” – 454 брт, а втория – българския каботажен кораб „Струма” – 144 брт.

[CaptMick]

СЕВЕРЕН ФЛОТ

На 11 юли 1941 г., на първият си боен поход, излиза от Полярни прославената в последствие М-172 под командването на старши лейтенант Дмитрий Яковлевич Лисенко. Лодката е изпратена на позиция североизточно от остров Килдин. Като цяло, командира се чувства неуверено, сменяйки често курса, а на 20-ти юли, когато точното местоположение не е определяно вече няколко дни, намирайки се в подводно положение лодката връхлита с носовата част крайбрежните камъни в Териберския залив. Командирът заповядва „Пълен напред!”, подводницата връхлита камъните за втори път. На борда избухва паника, а старши лейтенант Лисенко окончателно губи способността си да управлява кораба. Положението спасява неговия помощник, давайки заповед за аварийно изплаване. Носовата част е повредена до неузнаваемост, торпедните апарати са извън строя, но подводницата успява да се прибере в базата. Старши лейтенант Лисенко е предаден на военен трибунал и разстрелян.

На 12 февруари 1942 г. от Полярни излиза на боен поход в района на нос Нордкин-Лаке фиорд подводницата Щ-403 под командването на капитан-лейтенант Семен Иванович Коваленко. През нощта на 19 февруари, на около 5 мили от бухта Хонингсвог, в условията на лоша видимост, подводницата се натътъква на отряд немски кораби в състав: минния заградител „Брумер” и тралчиците М-1502 и М-1503. Знаейки, че има пред себе си противник, командира на минния заградител заповядва „Пълен напред!” с намерението да протарани подводницата, отстояща на 400-500 м. В същото време подводницата дава ход, и обхождайки „Брумер” по широка дъга излиза пред носа му. Стоящите на палубата на „щука-та” вахтен офицер, щурман и боцман, вземат немските кораби за „ескорт” на съюзнически конвой, започвайки да им махат, същевременно крещели „Руские, руские!”. Избегнала тарана, подводницата е подложена на масиран обстрел от всички немски съдове. Обхождайки минния заградител откъм левия борд, М-1503 протаранва „щуката” малко зад рубката под ъгъл 45 градуса. Изскочил на мостика, капитан-лейтенант Коваленко бързо преценя обстановката и дава команда за спиране на дизелите, за да осигури спешно потапяне. Секунди по-късно е тежко ранен от несекващия немски огън и пада безпомощен след като вахтения, щурмана и боцмана са слезли в подводницата. Не откривайки командира, щурмана се качва отново горе, и крещи: „Има ли някой на мостика?”. Отговор не последва и щурмана командва: „Всички долу! Спешно потапяне!”, захлопвайки външния люк на рубката буквално метри под форщевена на немския тралчик, връхлитащ за нова атака. Отеква мощен удар, при което немски унтер-офицер скача на палубата на „щуката” завързан с въже. Видял лежащия в безсъзнание руски офицер той го сграбчва, а мигове по-късно подводницата изчезва. Така командирът на Щ-403 попада в плен, където ампутират крака му. Не след дълго немците узнават, че той е командира на подводницата и започват да задават въпроси, но Коваленко или мълчи, или дава дезинформация. В последствие е изпратен в лагер за подводничари-военнопленници недалеч от Париж, където е разстрелян от немците през 1944 година.

[von Danitz]

Извинявай, ама това "българския каботажен кораб „Струма” – 144 брт" ли е? - каботажен? 144 брт тона?! За Струма би ли се информирал отделно, после да пишеш и за нас, че драмата е огромна и известна. Ще научиш наистина интересна история. Ето паметникът на тази история:

И може ли "нальот" да го сменяш с "въздушен удар", моля! Щото, то нальот, польот... все на чуждо бие. Нищо че на Игнатиево го ползват.

[CaptMick]

И може ли "нальот" да го сменяш с "въздушен удар", моля! Щото, то нальот, польот... все на чуждо бие. Нищо че на Игнатиево го ползват.

Да вземеш да постнеш изчерпателен списък на разрешените думи за използване тук, става ли? Тъй като гледам, ти перманентно размахваш сопата по тия места... Да поискам извинение ли, що ли? Извините, простите, целую вам ручку...

Пък нальота си е нальот и на Равнец, и в Созопол - на острова... Т.е. беше... С тях си отидоха много неща, други дойдоха и взеха да правят "въздушни удари" под и над път. Хайде - със здраве!

[CaptMick]

Извинявай, ама това "българския каботажен кораб „Струма” – 144 брт" ли е? - каботажен?

Ще цитирам нещо по повод на "Струма":

"...Архивните документи обаче са запазили и репликата на единия от румънските адвокати в съда, която разкрива много точно истинската същност на нещата: "Почитаемият съд знае добре, че ако заминат 700-те евреи със "Струма", ще се деблокират 300 000 долара от румънските авоари в Америка в полза на румънската държава. Със своята интервенция България иска да създава мъчнотии на Румъния по един толкова жизнен за нея въпрос." Адвокатът изтъква също, че Румъния е заинтересована от заминаването на "Струма" още и поради обстоятелството, че се очиства по тоя начин от 700 евреи и че самият маршал Антонеску е дал съгласието си за това".
Всичко е просто и ясно. Никъде не става дума за хуманизъм, за спасяване на евреите-бежанци. Интересът е чисто прагматичен, със съответния финансов и политически акцент. 300 000 долара срещу "очистването" от 700 евреи - това прави по 420 долара на човек. Цинизмът на войната превръща безценния човешки живот в най-обикновена разменна монета. Българската страна няма основание да бъде недоволна от изхода на съдебния процес в Констанца. Легационният секретар Христо Бояджиев пише в своята докладна бележка: "Смятам за неизлишно да добавя, че посетих и разгледах самия кораб "Струма", който представлява един стар бракуван съд, строен преди 70 години, боядисан и ремонтиран, с пристроен нов етаж за поместването на 700 евреи (Това обяснява странния вид на кораба на единствената оцеляла снимка - А.П.). Корабът е почти негоден за каботажна служба, както в тоя смисъл се е изказала и една специална германска комисия, която го е посетила това лято". Показателно е и заключението, направено от Христо Бояджиев: "Епостигнатото споразумение е добре дошло за нас и ни даде възможност да излезем с чест от цялата тая работа".

[Dinain]

Темата е интересна за мен, защото за действията на съветския подводен флот не знам почти нищо (то не че е имало много такива действия). От написаното дотук разбирам, че част от съветските подводничари са били откровени идиоти.

Не разбирам защо наричаш подводниците "щуки", след като това е прякор на немските пикиращи бомбардировачи Ju-87.

ПП Има доста прозаична причина често подводницата да потъва, а да се спасяват 4-5 човека, между които и капитанът. Обикновенно на рубката стоят толкова хора, колкото могат да се съберат, и с бинокли търсят вражески кораби (поне при немците). Между тях има поне един офицер задължително, често това е самият капитан. Изненадваща въздушна атака или атака на есминец в лошо време се случва да потопи подводницата толкова бързо, че се спасяват само въпросните хора на рубката и евентуални късметлийте, които успеят да се доберат до люка навреме.

[Kramer]

Те подводниците от типа "Щ" така ги наричат популярно. Даже имаше съветски филм навремето - "Командирът на щастливата щука", за Северния флот май беше.

[CaptMick]

Извинявам се за триседмичното прекъсване - имах сериозни здлавословни проблеми, което ме лиши от достъп до компютър и интернет!
Ще наваксам с възможно най-бързи темпове, независимо от някои нападки... Наричам ги "щуки", защото и самите руснаци го правят, ако го считате за неуместно - не е проблем да бъде избегнато за в бъдеще. Благодаря за интереса на всички!

[messire Woland]

"Щуката" си е правилно наречена тук, това са малки подводници, както вече беше казано, а името е по първата от серията Щ-301, като това остава като название за цялата серия, иначе всяка от тези подводници си има различно име (например: Щ-302 "Окунь", Щ-303 "Ерш", Щ-304 "Комсомолец" и т.н.).
Във флота им има и много други типове, като обикновено първата от серията дава име (например: големите подводници тип Д - "Декабрист" е по името на първата, с обозначение Д-1, или тип П - по първата от серията П-1 "Правда".

[CaptMick]

БАЛТИЙСКИ ФЛОТ

Когато на 22 юни 1941 г. започва войната, в предната база на Балтийския Флот в Лиепаи, за ремонтни работи се намират шест подводници – С-1, С-3, М-71, М-80, „Спидола” и „ Ронис”. От тях, в морето успява да излезе единствено С-3 и то в надводно положение. Освен собствения екипаж, на борда се намира и част от екипажа на останалата в базата С-1 заедно с командира й капитан трети ранг Иван Тихонович Морски. По време на прехода, в района на нос Ужава, С-3 е потопена от немските торпедни катери С-35 и С-60. Загиват почти всички на борда, включително командирите.
На 11 август 1941 г. подводницата Щ-405, командвана от капитан-лейтенант Сидоренко, е на път към Талин – главна база на Балтийския Флот, завръщайки се от боен поход. Западно от нос Ристна, при преминаване от крайцерско в позиционно положение, движейки се на дизели лодката внезапно получава силен диферент. За да спаси кораба, вахтеният офицер затваря входния люк, след което лодката ляга на дъното на дълбочина 125 метра и изплава след половин час. Заедно с помощник-командира и двама матроси, намиращи се на мостика при потъването, загива и командира на „щука-та” капитан-лейтенант Сидоренко.

В началото на войната една от новите подводници в състава на Балтийския Флот – Л-21 – все още не е встъпила в строй, въпреки високата й степен на готовност и пълен екипаж, командван от капитан-лейтенант Николай Николаевич Куликов. Когато положението под Ленинград става критично в числото на моряците, изпратени на фронта са и подводничари. Капитан-лейтенант Куликов поема командването на сухопътен отряд моряци и загива в бой на 14 август 1941 г.

На 31 октомври 1941 г. от Кронщад в трети боен поход излиза подводницата С-9 под командването на капитан трети ранг Сергей Антонович Рогачевски. В деня на 24-тата годишнина от октомврийската революция на позиция в Аландско море, по време на силен щорм от мостика са пометени трима души – сигналиста, вахтения офицер и командира на кораба. Въпреки последвалото незабавно издирване, те не са открити.

На 26 юли 1942 г. в Кронщад от позиция при Данциг /по-късно Гданск/ се завръща подводница С-4 под командването на капитан втори ранг Дмитри Сергеевич Абросимов. На 15 август лодката излиза от главната база в Ленинград, но по време на прехода в борда й се взривява немска мина, нанасяйки повреди по лекия корпус. Предизвиканата от експлозията вълна изхвърля командира зад борда, където той се удря в плаващи отломки и потъва. Тялото му е открито след няколко дни, погребан е в Кронщад.

През нощта на 3 юли 1943 г. от Кронщад към остров Лавенсаари се отправят подводниците М-96 и М-102. Преходът завършва благополучно, но явно немците ги откриват, защото на 7 юли островът е подложен на пет последователни въздушни нападения. М-96 се отделя от кея и ляга на дъното, а М-102 командвана от капитан-лейтенант Гладилин, успява да избегне атаките с няколко отхода от кея и продължава да стои отшвартована на борд на баржа, очаквайки завръщането на командира от щаба. Когато Гладилин се завръща, му остават едва няколко крачки до трапа, но преди да се прехвърли на подводницата избухва бомба и командира пада на баржата покосен от осколки. Погребан е с почести три дни по-късно на Кронщадското военно гробище.

[CaptMick]

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

През време на Втората световна война без загуба на корабите си загиват 16 съветски командири на подводници. Трима от тях – при атаки на вражеската авиация, по един в бой на сушата и в морето на борда на чужд кораб, трима изчезват в морето, двама загиват в резултат аварии на подводниците, в немски плен загиват двама, трима са разстреляни от военния трибунал, а един се самоубива.