Появата и обособяването на новите типове кораби - караки, галеони

[De Ruyeter]

Епохата на Великите географски открития е неразривно свързана с появата и утвърждаването на нови типо витроходи - каравели, караки, а по-късно и галеони. Процесът на еволюция и поява на тези кораби е бавен и началото му може да се проследи още в средновековието. Всъщност точно през 12-13, когато средновековна Европа започва да се пробужда за нов живот, повишават сде потребностите на населението. Корабостроенето от северните страни и техните търговски кораби неф и ког започват да си влияят с корабостроенето на южните страни. Начинът на закрепване на дъските на северните народи - с припокриване /клинкерова обшивка/ се оказва по-нерентабилен, за разлика от малките бълзоходни ветроходи на португалци и испанци, с двойни обшивки, при които дъските се закревта плътно една до друга.

[Sailor_Malan]

Toва е интересна тема, по която нямам много какво да кажа, но с радост бих прочел каквото споделиш, та пиши още, не се стискай

[De Ruyeter]

Благодаря за проявения интерес, продължавам. Когът произхожда от викингските кораби наречени кнарове или кнорове, които също са с клинкерова обшивка и се използват за превозване на това ри в Балтийско и северно море.. Германските когове от 14 век имат сравнително вертикални нос и кърма. Перото на руля е голяма и се простира от кила до ватерлинията. По-късните когове от 15 век имат значително по-малки рули. Постепенно когът отстъпва място на нов тип съд, наречен в Испания и Португалия нао. Първите образци се явяват увеличени когове. Също така средиземноморските държави използват конструкция на корпуса тип "каравела", където дъските се поставят плътно една до друга а не се застъпват. През 14 век двете школи - северната и южната започват да си влияят, като постепенно техниката на корабостроенето постепенно навлиза във Франция, както и използването на кърмов рул, за разлика от досега съществуващите побордни рулове.

[De Ruyeter]

През ХV² век в Европа се използва и теримнът hulk /като корпус/, но се използва най-вече по отношение за да отграничи северноевропейските търговски кораби, които не са построени в Англия. Както коговете, така и хълковете имат по една чата с правоъгълно или квадратно ветрило. от средата на 15 век започват да се появяват и първите сведения за караки. През 148 г в състава на английския флот влизат седем караки, каравела, барк и два по-малки кораба. Първата разлика на каравелата от караката е размерът - тя е доста по-малка, а също така и ветрилонто стъкмяване. Докато караките имат прави ветрила на първата и втората мачти /фок и грот/, то каравелите до 1480г имат латински мареселни ветрила.
Друг ветроход от среден размер по това време е баркът, използван интензивно през 15 век и постепенно еволюирал в каравела. Друго лесно отличима черта на северното корабостроене са извитите дъски в кърмовата част така че кърмамата придобива овална или кръгла форма. По-късно томзи вид кърма е заменена от англичаните от плоската транцева, макар че холандците продължават да строят линейните си кораби така чак до началото на 18 век.

[De Ruyeter]

Като типични търговски кораби с увеличени размери караките се характеризират с малкото съотношение на дължина към ширина - обикновено 3:1. Някои гиганти като караката Санта Катарина дьо Монте Синай има особено добре изразени носови и кърмови надстройки, на които се размества екипажа от конкистадори, но пречат на движението остро срещу вятъра или по вятъра. Нищо чудно, че португалските и испански мореплаватели са предпочитали определени периоди от годината когато духат пасатите и мусоните и ветроходите лесно стигат до Индия и Америка.
Успоредн с огромните караки /да не забравяме шотландската бойна карака Сейнт Макъл, в противовес на която крал Хенри V²²² заповядвада се построи Хенри Грейс а дьо или Грейт хари със 184 оръдия))/. Та успоредно с тези тромави, неповратливи грамади се появвяват и ново поколение кораби, които не впечатляват с размерите си - галеоните. За първи път терминът галеон се среща през 1517г, като се използва като синоним на кораб, създаден за борба с Варварските /пиратски/ северноафрикански държави. Този тип кораб комбинира ветрилата с греблата както венецианските галеони от края на 15 век. Португалците използват сходни типове плавателни съдове, наречени галеонес в Индийския океан през 1520г., главно за патрулни задачи. Думата "галеон" се появява отново през 1530г. този път във френски документ, с който се посочва че галеоните са тип испански кораби. През 30-те години на 15 век галеоните вече нямат весла

[uzi71]

Адмирале, темата е страхотна! Моля продължи я, много е интересна.
Предварително Благодаря!

[De Ruyeter]

Благодаря за подкрепата момчета. Давам го малко разбъркано, за което моля да бъда извинен.
КАРАКА
Не е известно кога за първи път се е появил този тип кораб, но през 1304г. флорентинския историк Джовани Вилани твърди, че италианските корабостроители са копирали конструкцията на баския ког. Самият историк го наррича "коча". Само няколоко картини са оцелели до наше време, които да ни дадат представа как е изглеждала кочата, а през 1340г големите кочи ги наричат коча баронезе. Те са двумачтови, като носят на гротмачтата правоъгълно платно и латинско на бизанмачтата. В края на 14 век терминът "карака" се употребява от англичаните за да укажат на генуезки тип търговски кораб. На Иберийския полуостров същите кораби се наричат нао. В началото на 15 век се оказва, че един и същи тип кораб се нарича с различни имена - нао, карака, хълк.
Свидетелства за плаването на двумачтови кочове, плаващи в левнат се намират в изобилие в края на 14 век. Първото тяхно споменаване в английски анали датира от 1410 г. във връзка с генуезка карака пленеа от английски пирати. През 1417 крал Хенри V придобива 8 караки от Генуа, които са били наети от френското правителство. Шест от тях са кораби с водоизместване по 500 тона всеки, с по две мачти - грот и бизан. През последните години от упавлението на крал Хенри се забелязва масова тенденция в Англия на строителство на двучмачтови кораби, което вероятно означама че английските корабостроители са копирали генуезките кочове. През 1416 г. започва строителството на гигантска бойна карака с водоизместане 1400 тона! наречена Грейс а дьо. Тя е изведена от състава на флота през 1420 г. и в момента останките й могат да се видят край Бърселдън. интересно е че корпусът е клинкеров /застъпване на дъските/ с дължина 125 фута по кила и ширина 50 фута. По палубата дължината е 184 фута а гротмачтата се извисява на 200 фута от кила /60метра/! Само за пример ще кажа че гротмачтата на Ваза е била 49м, а на Виктъри - 61м. Обиколката на мачтата е 22 фута. Грейс а дьо има две мачти. Пред подобния й на крепост полубак с няколко етжа надстройки има дълъг бушприт. Инетрсн е че кърмовата надстройка, известна като "лятна надстройка" или "летен замък" е по-ниска от носовата. поради финансови причини развитието на анлгийския флот не е сред приоритетите на короната.
Каравелата е по-малък тип кораб от караката, построен по средиземноморския "каравелен" начин. Ветрилното стъкмяване най-често е от триъгълни ветрила.
По време на царуването на първия монарх от Тюдорите Хенри V²² флотът има значителен брой караки. Като казвам значителен да не помислите 50-60 или сто - те са една 8, но иза тогава са много голяма сила.Петте най-големи са бивши търговски кораби с високи кърмови и носови надстройки и сменеон въоръжение от оръдия от ковано желязо зареждане откъм затвора и малки преносими бомбарди, бомбардели, swivel guns, bastards и т.н. Някои каракаи като Mary of Tower носят до 58 оръдия през 1485г., по-голяма част от които са леки 1,2,3 и 5 фунтови оръдия. поредната крачка напред в обособяването на военните от търговските кораби е разположението на артилерията. Докато първоначално леките оръдия се разполагат главно по носовите и кърмовите надстройки и дори там има направени специални бойници за промъшване на аркебузи и леки преносими оръдия, то в края на 15 век вече корабите монтират по-тежката си артилерия на горната полуба в средната част. Следващата стъпка е изрязването на оръдейни портове, което според някои източници е направено за първи път от френския инженер Дешарж през 1500г. За първи път в английския флот purpose-built военен кораб става заложената карака през 1509г. Мери Роуз. Докато предходните кораби като Sovereign и Regent могат да сеизполват и като военни и като търговски кораби, то Мери Роуз си е типичен боен кораб. От външната част корпусът е укрепен с допълнителни греди за да се задздрави корпуса, отлабен в следствие на пробиването на оръдейни портове в него. МЕри Роуз получава две покрити палуби с оръдия.

[De Ruyeter]

БОЙНИ КОРАБИ СПЕЦИАЛНА ПОСТРОЙКА
Оръдейните портове или персенинги стават визитна картичка на бойните кораби. Хенри V²²² започва да изглажда своя флот около "наследените" ветроходи Sovereign и Regent . от останалите четири два са малки 80-тонни експериментални съда класифицирани като галери. Sovereign и Regent са интензивно модернизирани и реконструирани така че да носят тежка артилерия, като Хенри V²²² окончателно се ориентира към строителство на бойни кораби специална постройка. През първите три години от управлението си английският монарх заповядва да се заложат три кораба - Peter Pomegrante, Great Bark и Mary Rose. И трите ветрохода са тримачтови! Допълнително са закупени 8 генуезки коча с водоизместване 240-700 тона. Всички са преоборудвани от търговски кораби в бойни по време на войната с Франция от 1512г. Сражението при Брест с френски бойни кораби през април 1513г. демонстрира по несъмнен начин бойната ценност на артилерията. Най-голямато допълнение за флота е Хенри Грейс а дьо или известен повече като Грейт Хари. Той е заложен в Уулич през 1514г. Водоизместването му е 1000 тона. Първоначалното му въорлъжение е 112 оръдия. Макара да има голям брой леки и малокалибрени оръдия, то разликата с "Регент" е очевидна. Последният има 4-6 тежки орйъдия монтирани зад оръдейни портове. Грейт хари има 43 оръдия, монтирани на две оръдейни палуби, включително 20 модерни дулнозарядни бронзови оръдия. Докато Регент се използва преимуществено като пламаща крепсто която да докара абордажниците до другия кораб, то новият флагман на Хенри V²²² е плаваща артилерийска платформа. Типът посторйка е от каравелните, с високи носови и кърмови надстройки. Последният английски кораб с клинкерова обшивка е Great Galley построен през 1515 и реконструирамн като каравела осем години по-късно

[Sailor_Malan]

Виж тука ми се струва, че и аз имам какво да добавя към казаното от Рюйтер. Освен, че се ориентира към бойни кораби специална постройка, Хенри създава и първата военна корабостроителница - Дептфорд

[De Ruyeter]

За построяването на Грейт хари са използавни 3739 тона дървесина и 56 тона желязо. Съгасно официалното описание нак ораба той е четиримачтов, като за първи път е класифициран като great ship. Мачтите са фок, грот, бизан и втора и бизан или бонаветура. Виките кърмови и носови надстройки го правят трудноуправляем особено при вълнение или насрещен вятър.
Артилерията получава силно развитие в началото на 16 век. Желанието да се монтират всеповече на брой и по-тежки оръдия означава промяна в конструкцията на караките за да се посрещнат новите изисквания. Традиционно палубите следват извиката на бордовете, която се увеличава по посока на носа и кърмата. Най-тежките тежащи по 2 тона оръдия трябва да се разполагат най-близо до водолинията зада може корабът да запази устойчивост.Една единствена равна палуба, която да следва обводите на корпуса не е възможна заради плавното издигане в носа и кърмата - затова в краищата се създават малки полупалуби.

[De Ruyeter]

отварям скоба да кажа че каменните сухи докове в Англия се строят още в края на 16 началото на 17 век. наличието на такива докове обуславя и строителството на повече и по-големи кораби. За сравнение ще кажа че във Франция първия каменен док се появява 1740, а вторият 1780 или там някъде. В Русия се появяват в началото на 19 век, а в САЩ - 1831

[Thorn]

а в Холандия?

[De Ruyeter]

В Швеция първият каменен сух док е от 1724, Дания 1739, Холандия началото на 17 век, а в Англия е от 1495г!

[De Ruyeter]

В допълнение към караките от Тюдоровия флот, Хенри V²²² поръчва редица по-малки съдове, включително и галери. Две галеаса са включени в състава на флота на Хенри V²² и макар да са изведени от състава му към 1525г, неговият наследник ги счита за достатъчно полезни, за да ги остави на активна бойна служба. Още три галери са построени около 1512 /водоизместване 80 тона/, последвани от 12 галеаса с водоизместване 300 тона. Разликата между първите и вторите е че докато галерата е преимуществено гребен съд използващ ветрилата като спомагателно средство. Галеасът съчетава гребните характеристики на галерата с тези на ветроходния кораб.
През 1515 е е посторен т.нар. "Велика Галера" /Great Galley/, която има водоизместване от 500 тона. Повечето от гребните кораби са построени по френски или средиземноморски образец. още 32 кораба под 200 тона са построени между 1511 и 1546, 11 от които са трофейни кораби.
Друг известен ветроход от времето на Хенри V²²² е Мери Роуз. Както останалите негови съвременници е заложен първо кила и са наредени шпангоутите /скелетен начин на постройка/. Така се оформя корпуса, а след това дъските се прикрепват по каравелния метод. Има противоречиви сведения дали корабът има клинкерова или каравелна обшивка. Първоначално Мери Роуз е построен по клинкеровия метод. Дължината по кила е 105 фута. килът е изработен от три брястови ствола, съеденине с дебели дъски. За усилване на кила е положен дъбов килсон, който също е направен от 3 секции. Голяма част от шпангоутите са закрепени за кила, но не и един за друг или за дъното на кораба - изключение правят шпангоутите в транцевата кърма. Сечението на ветрохода е такова,ч е най-изпъкналата, най-широката част се пада малко под оръдейните портове и после бордовете плавно се накланят навтъре. Надлъжните стрингери или още наречени браси помагат да се задържат шпангоутите на място и също така служат за опора на палубите. Външната кривина на кърмата е подкрепена от два кръгли шпангоута, усилен с допълнителни рамена и кницове. Корпусът на Мери Роуз е усилен с допълнителни надлъжни и напречни браси, транцеви кницове, котио са поставен, за да усилят стрингерите. Два основни ремонта са извмършени на този голям кораб - първият 1527-28 и втория през 1536. При извършените ремонти и реконструкции водоизместването на кораба нараства от 500 на 700 тона. Външната дъбова обшивка на кърмата е пиркерепена направо за кърмовия шпангоут. Среданта дебелина на дъските е 10см, като допълнително е усилена с железни гвоздеи.
Мери Роуз има 4 палуби - трюм, орлопдек, главна или оръдейна палуба и горана палуба. В носа и кърмата има полубак и ют съответно. По време на потъването й Мери Роус има дължина от 126 фута, ширина 38 фута и газене от 15 фута. Височината на кърмата на д водата е 42 фута - 12.60м!Караката - защото Мери Роуз принадлежи към този клас кораби има 60 оръдия от които 44 са тежки. ТЕжките оръдия са разположени на четири колесни лафети за разлика от испанските които имат двуколесни армейски лафети или изобщо нямат колелца и са закрепени неподвижно за палубата. екипажът се състои от 400 души / включително 200 войника и 20 артилериста/.
Хенри V²²² се убеждава че флотът е ключ към господство на водите на Ла Манша . След войната с Франция от 1511 той поема твърд курс за изграждане на силен флот. Следващият голям кораб след Мери Роуз е Грейт Хари. Той е въоръжен със 112 оръдия от които само 51 тежки, 29 леки бомбарди, а останалите са преносими оръдия. Екипажът е от 26 моряка и 400 войника. Караката може и да изглежда престижна и голяма/наистина е такава/ но определено не е успешен като военен кораб и затова не е повторен. Той има прекалено дълбоко газене за да влезе в Дувър или Кале. Той дори не успява да транспортира Хенри V²²² до Полето на златните нишки /така е наречена срещата на Хенри V²²² с френския монарх Франсоа ². Подкрепен от испанския крал Карл V Хенри V²²² започва война с Франция през 1521 г. Войната се води с променлив успех дори през 1524 френска ескадра пленява два английски кораба, единият от които е Kateryn Galley /80 тона/. Честта е възстановена на следващия месец когато англичаните пленяват два френски барка. В десетилетието от построяването на Грейт Хари английският флот се увеличава до 17 кораба, четири от които са трофеи.

[Sailor_Malan]

Мери Роуз

Отново малко лирико-туристическо отклонение(или по-скоро допълнение) към разказваната от Рюйтер история. Прослужилата 35 години(според архивни документи от онова време) Мери Роуз(или поне огромна част от нея) всъщност може да се види и до ден днешен(а сега вероятно е и доста по-добре експонирана от 2007 когато я видях аз) в музея към военно-морската база Портсмут. Въобще попаднете ли там, да знаете че входа в Музея(през 2007 беше 16 паунда) предлага 4-5 часа невероятни изживявания за морските фенове.
Сори за отклонението.