Морски Истории

[Imperial]

имах една много хубава книжка, дето много обичах като малък. Казваше се май Великите Географски Открития всичките шефове ги имаше ))

[Док Холидей]

Аз пък се кефех на "Пиратите" от Нойкирхен "Капитани на фрегати" но Чуковски "Пътища звезди и хора" "Морякът дяволът и смъртта" "Морски легенди и митове" на Тромер "Кораби и моряци" "Загадките на Бермудския триъгълник" от Куше и още от този сорт като само тази за Бермудския триъгълник е сериозна - останалите са романтични разказчета и малко дати.

[CHK]

Сър Уолтър Рали (1554?-1618)английски придворен, военен, изследовател и литератор. Като младеж Роли служи като доброволец в Хугенотската армия във Франция(1569). През 1572 той получава бакалавърска степен в Оксфорд, където той е започнал да учи, преди да замине за Франция и името му е вписано в регистъра на Middle Temple през 1575г. През 1578г. Роли и брат му Карю се присъединяват към полубрат си сър Хъмфри Гилбърт в тежко екипирана флота за плаване в открито море. Бурите и опасностите скоро прекратяват проекта. През 1580г. Роли служи в Ирландия, потушавайки бунта в Мюнстър.

Когатосе връща в Англия(1581), Рали отива в двора и става любимец на кралица Елизабет I, за което много допринася личното му обаяние. Като кралски любимец му сепредоставя монопол върху виното(1583), получава титлата Сър(1585) и обширни имения в Ирландия. Направен управител на мините в Корнуол и Девън , Рали се показава като способен администратор, но се отчуждава от много влиятелни хора, поради стремежа си към политическа власт. През 1587 е направен капитан на Кралската гвардия – важен пост, тъй като гарантира постоянна близост до Елизабет.

Рали замисля и организира експедициите до Америка, които завършват неуспешно със загубата на колонията остров Роунок. По-късно Рали става член на Комисията за отбрана срещу Испания , но не е сигурно, че е участвал в морските експедиции срещу Армадата(1588). Веро тно заради конфлитк с новия любимец на Елизабет- Робърт Девъроу, втори граф на Есекс, Рали напуска двора през 1589г. В замъка Килкълман, той се сприателява с Едмънд Спенсър, чиято “Вълшебна кралица” , започната при сър Филип Сидни е продължена с покровителството на Рали. След скарването на кралицата с Есекс, заради брака му , Рали се връща в двора и получава имение в Шербърн(1592). ПО-късно през годината, той заминава на корабна експедиция, но е върнат от Елизабет и затворен в Лондонската кула, когато тя научава за тайния му брак с Елизабет Трокмортън- придворна. През 1592г каперската експедиция на Рали се връща в Англия, натоварена с португалско съкровище. Започва спор за разпределението на плячката и Рали-единствен способен да потуши спора е пуснат на свобода.

Низвергнат от двора, Рали става член на Парламента. Той става популярен с връзката си с поетичната група- Нощно училище. Водени от Томас Хариът, Кристофър Марлоу и Джордж Чапмън, младите поети критикуват преводите на Светото писание и са обвинявани в атеизъм. През 1595г. Рали отива на експедиция, заедно с авантюриста Лорънс Кемис, за да открият легендарният град Ел Дорадо. Те навлизат на 300км и стигат там , където река Ориноко приключва във вътрешността на Гайана, носейки в Англия златни проби. Рали съобщава за откритието си следващата година. През 1596 той командва ескадрон срещу Кадис.

Рали е назначен за управител на Джърси(1600), но състоянието му намаля, когато той остава встрани от Робърт Сесил по време на политическата буря , свързана с измяната и екзекуцията на Есекс. Бедите му продължават, когато през 1603г. , след смъртта на Елизабет, на трона се възкачва Джеймс I, който е убеден , че Рали е сред враговете му, тъй като се е противопоставял на неговото право върху короната. Много от постовете и монополите на Рали са отнети, той без да е доказано, е обвинен в заговор с Испания срещу Англия и в заговор за убийството на краля, с цел възкачване на трона на Арабела Стюарт. Помилван , той остава в Лондонската кула и се посвещава на литературата и науката. Там той започва своята недовършена История на света.

Рали е освободен през 1616, за да организира експедиция до Ориноко, в търсене на злато , но е предупреден да не атакува испански кораби и градове. Експедицията се проваля, но Лорънс Кемис превзема испанско градче. Рали се връща в Англия , където испанския посланик иска наказанието му. Не успявайки да избяга във Франция, той е екзекутиран по старата сиприсъда за измяна.

[CHK]

Маркиз Абраам Дюкен(1610-1688)- френски офицер, роден в Диеп(1610). Роден в пристанищен град, синът на виден морски чиновник, естествено ства моряк. Като млад плава на търговски кораби и първото му участие в морско сражение е превземането на остров Леринс(май 1637). Горе-долу по същото време баща му е убит заради дългове от испанците и това събужда у Дюкен лична ненавист към националният враг. Следващите 5 години, той търси всякакви начини да нанася поражения и унижения на испанския военноморски флот и се отличава в сраженията при: Гетария(1638), експедицията срещу Ла Коруня(1639), битката при Тарагона(1641), Барселона(1642) и Кабо де Гата.

Френския военноморски флот е намален по времето на малолетния крал Луи XIV и Дюкен предлага услугите си на краля на Швеция, койато го прави вицеадмирал през 1643г. Като такъв той побеждава датския флот при Гьотеборг и вдига обсадата над града. Датчаните се връщат във войната , под командването на самия си крал Кристиян, но отново са победени, адмиралът им е убит, а корабът му пленен. През 1645г. Дания и Швеция сключват мирен договор. Дюкен се връща във Франция. Въстанието в Бордо, поддържано финансово от Испания, го кара да служи отново на страната си и да задоволи омразата си към испанците. През 1650 , той със собствени средства се снабдява с ескадрон, който блокира устието на Жиронда и принуждава Бордо да се предаде. За тези си заслуги, той става пер и получава замък и остров Индре, близо до Нант. Мирът с Испания е сключен през 1659г. и Дюкен се занимава със задачата си да се бори срещу пирати в Средиземно море. След избухването на въстанието на Месина в Испания, той еизпратен да поддържа въстанниците и трябва да се изправи срещу обединените флоти на Испания и Холандия, под командването на адмирал Де Ройтер. След няколко битки, в които френския флот има преимущество, на 20.04.1676г. се състои решителната битка , близо до Катания – холандската флота е напълно сразена, а Де Ройтер смъртно ранен. По-голямата част от победената флота е изгорена край Палермо, където търси убежище, а французите по този начин си осигуряват безспорна хегемония в Средиземно море. За тези заслуги, Дюкен получава писмо с благодарности от крал Луи XIV и титлата маркиз на Буше. ПОследните му постижения са бомбардировките на Алжир(1682-83), за да бъдат спасени християнските пленници и бомбардировката на Генуа през 1684г. Оттегля се от военна служба през 1684 на 74 години и в недобро здраве. След Нантския едикт(който предвижда), той получава право да запази хугенотското си вероизповедание. Умира на 2.02.1688 в Париж.

[popay_the_sailor]

Барон Джордж Ансьн (Anson) [23.04.1697 Шьгбьроу, Стафордшир - 06.06.1762 Мур Арк, Хертфордшир], британски адмирал. Вьв флота от 1712, капитан от 1723. През сптември 1740 комодор Ансьн с ескадра от 6 недоокомплектовани кораба навлиза в Тихия океан за крайцерство срещу испанското корабоплаване. Ансьн се заврьща в Англия през юни 1744 г., загубвайки повече от половината си екипаж от около 2000 човека. Между 1751-1756 г. и 1757-1762 г. Пьрви лорд на Адмиралтейството. Провежда редица реформи и реорганизации на флота, сьздател на постоянния корпус на морската пехота.

[popay_the_sailor]

Джон Байрон (Bayron) [08.11.1723-10.04.1786], британски вицеадмирал (1778), дядо на поета лорд Байрон. Участник в околосветското пьтешествие на Ансьн. Попада в испански затвор, освободен в 1745 г. В 1764 поема командването на фрегатата "Делфин", изпратен в Тихия океан за тьрсене на Австралия. От 1769 е губернатор на Нюфаундленд. По-кьсно командва войските на империята в Западна Индия.

[popay_the_sailor]

Жан Бар ( Bart) [21.10.1650, Дюнкерк-27.04.1702 Дюнкерк], Френски корсар и морски офицер. Започва службата си под командването на де Руйтер, но следначалото на френско-холандската война (1672-1678 г) се заврьща в Дюнкерк, кьдето получава под свое командване флот от малки каперски кораби и чин лейтенант. В битката при Бичи- Хед (1690) Бар вече като капитан комахдва кораб, а по-кьсно дивизион кораби. Кьм края на войната дивизионьт на Бар унищожава 30 и пленява 200 вражески кораба.

[popay_the_sailor]

Джон Бенбоу (Benbow) [10.03.1653-04.11.1702 Порт Роял, Ямайка], британски вицеадмирал (1701). Вьв флота от 1678 г. , капитан на кораб от 1689. Корабьт под негово командване участва вьв войната срещу Франция. През 1698-1700 командващ английския флот в Западна Индия На 19.08.1702 г. начело на ескадра от 7 кораба забелязва 9 френски кораба край Санта-Марта (Колумбия). Боят продьлжава 5 дни, но капитаните на 4 кораба на Бенбоу отказват да преследват противника.

[popay_the_sailor]

Джордж Бинг ( Bing) виконт Торингтьн [1668 Кент-17.01.1733 Лондон], британски адмирал. Вьв флота от 1678 г., служи в кралския флот, противопоставящ се на принц Орански, но преминава на негова страна. Командир по време на битката при Бичи-Хед, а по-кьсно служи на Средиземно море под командването на адмиралите Рук и Рьсел. През 1703 е произведен в звание контраадмирал и назначен да командва ескадрата, атакуваща Гибралтар на следващата година, проявява се в битката при Малака. Вьздигнат в рицарско звание за превземането на Барселона през 1706 г. За победата над испанския флот през 1719 е сьс звание барон, а след две години е пер Няколко години педставя Плимут в парламента. Става Пьрви лорд на Адмиралтейството.

[popay_the_sailor]

Граф Франсуа-Жозеф-Пол де Грас ( Grasse), маркиз де Грас-Тилли (Grasse-Tilly) [13.09.1732, Ле Бар-11.01.1788, Париж], френски адмирал (1781). От 1740 г на френска служба. След началото на войната за независимост на САЩ е изпратен в Америка като командир на ескадра. През 1781 разбива ескадрата на Худ и превзема Тобаго. След това действа вьв водите на на САЩ. След капитулацията на английската армия на ген. Корнуолис се заврьща в Зап. Индия, кьдето превзема остров Сент-Китс ( януари 1782). През април 1782 г. е разбит от адмирал Родней и пленен.

[Док Холидей]

popay сещаш ли се как се казваше страноприемницата от "Острова на съкровищата"?

Жокер: едно от имената на които си сложил биографии.

[popay_the_sailor]

popay сещаш ли се как се казваше страноприемницата от "Острова на съкровищата"?

Жокер: едно от имената на които си сложил биографии.

А ти как мислиш? Чел сьм я над 10 (десет) пьти

[popay_the_sailor]

находка

Джон Джарвис (Jervis), граф Сент Винсент (1797г.) [09.01.1735 Мифорд, Стафоршир-14.03.1823Рочетс, Есекс], английски адмирал (1821). Постьпва като доброволец вьв флота през 1749г., а през 1755 получава звание лейтенант. Участник вьв войната с-у вьстаналите щати в Сев. Америка 1775-1783г., командващ на британския флот действащ с-у Франция и Испания в Зап. Индия (1793-1795) и в Средиземно море (1796-1799). През февруари 1797г. разбива превьзхождащите го сили на испанския флот край н. Сен- Винсент. През 1800-1801 и 1806-1807 командва флота на метрополията в Ла Манша. от 1807г. е в оставка.

[popay_the_sailor]

...

Абрахам Дюкен (Duquesne), от 1681г. маркиз дю Кен (du Quesne) [1610, Диеп- 02.02.1688, Париж], френски морски офицер. Служи в английския флот, а от 1644 до 1657г. е адмирал на служба при шведската кралица Кристина. По време на Фрондата се заврьща вьв Франция и поддьржа короната. По време на Нидерландската война (1672-1678г.) разбива обединения испано-холандски флот в две битки край Агоста и Палермо (април и юни 1676г.). Заради протестантската си вяра не става адмирал.

[popay_the_sailor]

Заради приноса си за изграждането на флота на Луи XIV го вклячвам в раздела с адмиралите.
Жан-Батист Колбер (Colbert) [29.08.1619, Реймс-06.09.1683 Париж]. От 1665 главен интендант на хазната, а от 1668г. е дьржавен секретар по морските дела в администрацията на краля.