Речни самолетоносачи

[von Danitz]

Определено не сме обсъждали. То и аз нямам кой знае какви познания, освен дето случайно попаднах на няколко схеми и една снимка. Това са речни самоходни баржи, снабдени с нещо като писта и кранове за хидросамолети от болшевиките през 1918 година и самолети Нюпорт през 1918 и плавали по Волга.



Още схема и ракурс



Едната баржа се казва Посейдон, другата Комуна, бивша баржа-танкер Франция и третата, супер поетично кръстена Смърт

[Dinain]

Много интересно! За първи път чувам за такова нещо, ще следя с интерес

[Sailor_Malan]

Даниц интересна снимка си изкопал. А на историйка на нещото да си попадал?

[von Danitz]

@mehanizatora

Сериозно те призовавам да преразгледаш начина си на участие в нашите форуми. До сега нищо конкретно не си казал, но за сметка на това си буквално наръсил на всякъде никого неинтересуващи лични мнения, неподкрепени с нищо и забележчици. Спри с това!

Ето кво показа уикито

[еМГето]

Не само не съм виждал, но не бях и чувал! Тази идея, обаче има потенциал само за гражданската война в Русия. Нещо като бронираните влакове и тачанките. Освен това е приложимо само за разузнаване. През ВСВ подобни кораби биха били излишни дори и за разузнаване.

[Odzava]

Не е точно така. Идеята за речните "самолетоносачи" е реализирана и в Китай в средата на 30-те години. Както за войските на съветското правителство, така и за китайските войски в Централен Китай (формало подчинени на нанкинското правителство) базирането на самолетите на речните кораби им е давало незаменимо преимущество - не е било необходимо да се оборудват летища. В условията, когато фронта липсва като такъв, когато дори един ескадрон може да унищожи самолетите базирането им на баржите е било преимущество, което е било решаващо. Освен това Волга е била стратегическа за този период и за двете страни. Самата идея за "речните самолетоносачи" обаче не е революционна. Това е развитието на хидроавиотранспортите, но на "друго място". Освен това използването на летящите лодки на реката е било далеч по-удобно и безопасно от същата дейност в морето.
Самите "речни самолетоносачи" изиграват определена роля (няма да преразказвам Уикито) в Русия.
Не така стои въпроса в Китай. Там като "авионосни" се класифицират речни канонерки и една баржа с 1-2 летящи лодки. Времената обаче са други и летящите лодки започват да отстъпват на колесните самолети. Много скоро всички китайски речни самолетоносачи са потопени от японската палубна или армейска авиация.
Ако мога да резюмирам "речните самолетоносачи" са били оръжие предназначено за конкретното време, конкретното място и с конкретно тактическо назначение.

[peterpetroff]

Единтвения позитив, който забелязвам аз в тази идея с речните самолетоносачи, че, те сами по себеси предствляват една подвижна авиобаза по протежение на цяла една река (от няколко десетки то стотици километри разстояние), и с няколко такива самолетоносача в една голяма река да се осигури бараж на въдушното пространство по дължината на цялата река. И като много голям негатив бих споменал изключителната уязвимост на такъв тип съд- практически той е лишен от надежден ескорт и от друга страна е лесна мишена за артилерията на протвника разположена по крайбрежието на реката (все пак в Европа и Русия реките са дълги, но никак не са широки).

[gollum]

Интересна информация, благодаря Даниц, никога не бях чувал за това. Съгласен съм с Одзава - приложимо само за конкретно време, докато все още разликата в тактическите качества между хидросамолетите и колесните не е голяма. Такъв тип "самолетоносач" има всички недостатъци на океанския такъв, без да споделя предимствата му. Полевите летища са "непотопяеми" и изключително издръжливи на повреди от всякакъв род, което показва какви са предимствата.
Дуе в основния си труд също разсъждава върху използването на езера като "неунищожими" летища.

[von Danitz]

Ще помогне ли някой който се оправя по-съвършено в руския. Затруднява ме това изречение:

За 1918—1919 гг. летчиками Волжского воздушного дивизиона было налетано 1200 боевых часов, сброшено на войска и корабли противника 620 пудов бомб и 30 пудов стрел.

Не питам колко е пуда, а какво значи 30 пуда "стрел"- това стрелба ли е или стрели?! Да не би да са стреляли със стрели??

[Dinain]

Пуд — устаревшая единица измерения массы русской системы мер.

1 пуд = 40 фунтам = 1 280 лотам = 3 840 золотникам = 368 640 долям
Также 10 пудов = 1 берковску (берковцу), более ранней единице массы на Руси

с 1899 года, в соответствие «Положением о мерах и весах 1899 года»[1][2]:
1 пуд = 16,380496 кг

А онова са стрели, метални. Ник беше пускал инфо за използването на метални стрели - от ПСВ до днес. Сипвали са ги с кошници, общо взето, останалото свършва гравитацията.

http://en.wikipedia.org/wiki/Flechette

[von Danitz]

Това надминава ретро-футуризма на Ултиматорията ми - революционери от ХХ век на речни самалетоносачи, обстрелват със стрели класовия враг от въздуха

[bsb]

При липсата на антибиотици дори такова раняване може да се окаже фатално.

[еМГето]

Да, това става, но за огромни фронтове, който не се непрекъснато заети.
Дали е Русия или Китай все едно! През ВСВ не върви, а сега съвсем.А за стрелите - били са евтино, но ефикасно оръжие - обаче през ПСВ!

[Gaden Gogi]

Въпросните сътворения по често се срещат под името "авиоматка" (или близко), в някой от по-старите броеве на Флотомастър имаше статия със схемите ан всички използванеи, както и съдбата им. А предвид че самолетът не стартира (още по-малко пък каца) от самият кораб няма никакво основание той (корабът) да се нарича самолетоносач. или би трябвало да наричаме така всеки крайцер и линкор от ВСВ , защото всички те са носили самолети (хи хи или да ги пише като "тежък авианосен крайцер" или "вашингтонски авианосен линкор")

[Kramer]

В "Киу кумицу" бях срещнал такъв епизод - от 1937-38 в Китай. Авторът описваше обаче японски речен самолетоносач, капичнат от съветските пилоти при Чн-Кай Ши.