Втората от петте датско-шведски войни през ХVII век започва през 1643 г. Става ясно, че Балтийско море е тясно за двете регионални морски сили. Шведското правителство дори не се главоболи да търси повод за война – просто дава заповед на главнокомандващия сухопътните войски в Германия Торстенсьон да започне военни действия. На 12 декември с.г. шведската армия навлиза в Холщайн, и Торстенсьон приема капитулацията на графа на Готорп, като продължава за Шлезвиг и Ютланд. Два месеца по-късно друга шведска армия навлиза в Скония (Скания), окупирайки провинцията с изключение на Малмьо, който храбро удържа шведските атаки.
Макар и сухопътните операции да се увенчават с успех, датският флот е непобеден в морско сражение и се изправя като непреодолима преграда към метрополията. По това време шведският флот не може да се мери с датския нито количествено, нито качествено. Осъзнавайки неравенството на силите на воюващите страни пребиваващият в Швеция холандски търговец Луис де Геер отплава за Амстердам да наеме кораби за шведската кауза. Това разбира се не е направено от благороден подтик. Шведското правителство му гарантира, че в случай на овладяване на протоците Категат и Скагерак, неговите кораби ще бъдат освободени от такси. С развързани ръце де Геер с лекота наема 30 ветрохода. Не са запазени достатъчно данни за въоръжението на всички, но се знае, че един от тях е въоръжен с 30 оръдия, 1 – с 28 оръдия, 6 – с по 20 оръдия, 1 с 24, 2 са брандери и 6 кеча.
Отварям скоба да поясня особености свързани с артилерията и размерите на корабите от първата половина на ХVII век. Ако читателите се чудят защо корабите на воюващите страни са толкова слаби и обичайно въоръжени с 20-30 оръдия, обръщам внимание, че линейната тактика още не е навлязла широко. От началото на XVII век продължават да се строят представителни кралски кораби, а по това време те се броят на пръстите на двете ръце. Това са Kronan, построен през 1606г. въоръжен със 72 оръдия, Prince Royal (55), построен през 1609г. от Финеас Пит, Sovereign of the seas (100), построен през 1637г., трагично преобърналия се Wasa, построен през 1628г. (64 оръдия). Още четири кралски кораба са построени по малко видоизменени характеристики на Wasa и се оказват особено сполучливи, служат в шведския флот десетилетия. Това са Scepter и Applet – всеки с по 68 оръдия, Gota Ark (72) и Kronan (56). Основният тип боен кораб, дори не може да ги наречем линейни, тъй като те не спазват линеен строй, а все още действат на тактиката на рояка са галеоните въоръжени с 24-48 оръдия. Нека не забравяме, че по време на боевете с Непобедимата Армада големите испански галеони са въоръжени с аналогичен брой оръдия, но далеч по-малък калибър, като калибъра на най-тежките не надхвърля 12-15 фунта.
През пролетта на 1644 г. първата част от флота от 18 кораба под ръководството на Гирдсьон хвърля котва в устието на Куксхафен (15 април). На следващия ден ескадрата бомбардира Брунсбютел. Шведската армия се оказва неподготвена да подкрепи обстрела по море със сухопътна атака.
Междувременно датчаните подготвят флота си за бойни действия. На 1ви април крал Кристиан IV отплава от Копенхаген с 10 кораба (Trefoldighed 48 оръдия, Sorte Rytter 24 оръдия, Postillion 14 оръдия, Tre Lover 46 оръдия, Pelican 36, Hollandske Fregat с 12 оръдия, Lindorm 38 оръдия, Graa Ulv 30 оръдия, Norske Love 30 оръдия, Neptunus 28 оръдия), за да блокира шведската база Готенбург.
Холандските ветроходи са готови за отплаване, но неблагоприятни северни ветрове попречва на двата флота да влязат в боен контакт. Ядрото на шведския флот под командването на Тихсен е все още в залива. Само седемте шведски линейни кораба под командването на контраадмирал Маркус успяват да излязат на оперативен простор. На 16 май се разразява първото морско сражение. Липсват детайли за боя. Доколкото се разбира от хрониките адмирал Тихсен заповядва флотът да бъде отбуксиран извън залива с помощта на галери и галиоти. От всичките 26 кораба под негово командване половината остават във вътрешното пристанище под началството на Гирдсьон. Тихсен споменава, че е успял да изведе 13 кораба, но датските източници споменават 26. От своя страна датчаните разполагат с 9 ветрохода: Trefoldighed 48 оръдия, Sorte Rytter 24 оръдия, Postillion 14 оръдия, Tre Lover 46 оръдия, Pelican 36, Hollandske Fregat с 12 оръдия, Lindorm 38 оръдия, Norske Love 30 оръдия, Neptunus 28 оръдия и Phenix с 20 оръдия. Общият брой на оръдията е 260. Благодарение на численото си превъзходство холандците разполагат с 500 оръдия, но всеки един от корабите на Обединените провинции е по-малък от датските.
В 8:00 сутринта и двата флота започват да се сближават, а в 10:00 артилерийският дуел започва. Датчаните се оттеглят навътре в морето. Слабият бриз се отразява отрицателно на килватерната колона и флагманът Trefoldighed остава без подкрепа до пладне. Настъпващата към него шведска колона начело с Gulde Swaen пострадва тежко, който напуска линията и се оттегля. Неговото място заемат Lange Bark и Grooten Dolpien. Поради дълбокото си газене датчаните не могат да преследват отстъпващите шведски кораби. Според различните източници холандците губят между 700 и 800 души убити и 300 ранени. В своя доклад Тихсен споменава за 56 убити на флагмана си, а Гирдсьон за 48. Датчаните отбелязват лаконично, че губят 11 ранени. Равносметката е, че по-многобройният шведско-холандски флот (26 ветрохода) претърпява унизително поражение от 9 датски кораба и е принуден да се върне в базата си с тежки загуби в жива сила.
На 17 май се появява ескадрата на адмирал Маркус от 7 кораба. Датският флот се втурва в преследване, но холандските кораби са по-бързоходни, а вероятно и екипажите им са съставени от умели мореплаватели и успяват да се изплъзнат. Крал Кристиан IV допуска грешка като изпраща ветроходите да се заредят с припаси и амуниции във Флекерьо. По този начин той позволява на отделилата се ескадра на адмирал Маркус да се съедини с основните сили на адмирал Тихсен. След получаване на подкреплението обединеният шведско-холандски флот решава да опита късмета си в ново сражение срещу датчаните.
На 24 май край Лист Дийп се концентрират 33 големи и малки ветрохода. Датчаните успяват да им противопоставят 10 линейни кораба и 3 брандера, от които 4 са норвежки. Шестте линейни кораба са следните: Sophia (40 оръдия), Nelleblad (24 оръдия), Delmenhoret (28 оръдия), Markat (16 оръдия), Graa Ulv (30 оръдия), Pelican (36 оръдия). Боят е нерешителен от голяма дистанция и страните не понасят сериозни повреди. Единствено гротмачтата на линейния кораб Campen е пречупена в налетелия шквал и той се отправя за ремонт. На утрото на 26 май Тихсен се оказва със 17 кораба и решава да се върне към Влие. Там се събира останалата част от разпръснатия му флот с изключение на два брандера, които са изхвърлени на датския бряг, а екипажите им се разбунтуват.
На 3 юни, след като попълва припасите си, датският флот се връща към Флекерьо. Няколко капитани са дадени на трибунал, заради нерешителното им поведение по време на боя на 25 май. Крал Кристиан IV реорганизира флота си, който вече включва 17 кораба и го подготвя за атака на холандците при Лист. Формирани са две ескадри, всяка от по шест кораба както следва: Lindorm (38), Norske Love (30), Rytter (24), Pelikan (36), Nelleblad (24), Postillion (14), St. Sophia (40), Tre Kroner (30), Delmenhorst (28), Graa Ulv (30), Neptunus (28) Markat (16). Двете дивизии се водят от адмиралите Мунд и Гьоде. Кралят решава да плава начелно на отряд от пет кораба - Trefoldighed (48), Tre Lover (46), Hollandske Fregat с (12), Deybendal (9) и галерата Samson (9) между двете ескадри.
На 1 юни шведският флот в състав от 43 кораба отплава от Даларьо под командването на адмирал Клас Флеминг. Двата флота се дебнат един месец. На 1 юли изпратените за разузнаване Jagare и Gamla Fortuna докладват на Флеминг, че са забелязали датските сили. Шведският флотоводец разделя флота си по следния начин:
Авангард:
Scepter (58) (флагман на адмирал Флеминг), Drake (40), Göteborg (36), Leopard (36), Rafael (36), Jupiter (34), Regina (34) (Абрахам Дюкен), Smålands Lejon (32), Katta (22), Tiger (18), Måne (16), два брандера
Център
Krona (68) (флагман адмирал Улфкспаре), Nyckel (34), Stockholm (34), Samson (32), Apollo (26) Merkurius (26), Salvator (26), Vestervik (26), Vestgöta Lejon (26), Rekompens (22), Svan (22), St Jakob (12), 2 брандера
Ариергард
Göta Ark (72) (флагман на контраадмирал Бьолкенсщьорна), Svärd (32), Mars (30, Andromeda (26), Jägare (26), Vesterviks Fortuna (24), Akilles (22), Enhorn (18), Falk (18), Gamla Fortuna (18), Papegoja (12), 3 брандера.
Фрегатите Grip (12), Lam (12), Fenix (10) са южно от остров Фемерн. Общо шведите разполагат с 34 линейни кораба, 7 брандера и 1018 оръдия.
Датският флот включва:
Първа ескадра:
Patientia (48), флагман на генерал-адмирал Винд, Oldenborg (42), Stormar (32) (Хенрик Мунд), Fides (28), Svan (26) (капитан Лукас Хенриксен), Lam (16), Havhest (14), Jomfrusvend (6), Ørn (4), Prinds Christian (търговски кораб)
Втора ескадра под командването на генерал вицеадмирал Грабов:
Tre Løver (46), Lindorm (38), Kronet Fisk (20), Hvide Björn (14), Sorte Björn (14), Postillion (14), Emanuel (търговски кораб), Forgyldte Stokfisk (търговски кораб), S. Jacob (търговски кораб), S. Peter (търговски кораб),
Трета ескадра:
Trefoldighed (48) (флагман на крал Кристиан IV), Pelican (36), Graa Ulv (30), Norske Løve (30), Neptunus (28), Sorte Rytter (24), Tvende Løver (22), Josua (търговски кораб), Hollandske Fregat (12), Højenhald (8)
Четвърта ескадра:
St Sophia (40) (флагман на адмирал Мунд), Tre Kroner (30), Delmenhorst (28) Nelleblad (24), Markat (16), Gak Med (12), Samsons Gallej (9), Flyvende Hjort (8), Røte Gans (търговски кораб), Unge Ulv (търговски кораб).
Общият брой кораби е 40, но от тях само 32 са военни. Осем са въоръжени търговски кораби. Общият брой оръдия е 927.
Двата флота се срещат на около 30 мили източно от остров Фемерн. Вятърът е благоприятен за шведския флот с посока изток-югоизток и Флеминг се възползва от него, за да изведе флота си от котвената стоянка. Шведската колона пресича челото на датчаните от далечно разстояние и след това започва да се сближава. Авангардът начело с Patientia (48), флагман на Йорген Винд първи поема удара. Шведската атака е отблъсната, но на помощ на челните кораби се притича систършипът на злополучната Wasa Scepter (58 оръдия), флагман на адмирал Флеминг. Няколко сполучливи залпа принуждавът шведския кораб да се изтегли зад линията за ремонт на получените повреди. През това време Patientia е подложен на тежък обстрел от няколко шведски кораба. Положението се подобрява когато Прос Мунд със Sancta Sophia (40) и Хенрик Мунд със Stormar (32) идват на помощ и дават възможност на изранения флагман да се оттегли на втора линия за ремонт. Междувременно кралят с Trefoldighed (48) се притича на помощ на авангарда си, който е подложен на обстрел от четири шведски кораба. Независимо, че е ранен в главата той остава на палубата и продължава да ръководи сражението. Малко по-късно Scepter (58) отново заема мястото си в боя. Адмирал Флеминг вдига сигнал за скъсяване на разстоянието и бой отблизо. Останалата част от флота не подкрепя флагмана си. Подложен на жесток обстрел от Trefoldighed (48), Sancta Sophia (40), Norske Løve (30) и Oldenborg (42) той е принуден да отстъпи. Шведският кораб Katta (22) се опитва да абордира Nelleblad (24), но атаката е отблъсната с помощта на Pelikan (36). Вятърът променя курса си на север-северозападен и флотите се раздалечават. Датският флот пуска котва край Фемерн, а шведският се оттегля към Льоланд.
В боя никоя страна не губи кораби, но няколко са тежко повредени. Датчаните губят 37 убити и 170 ранени, а шведите – 32 убити и 69 ранени.От датска страна адмирал Йорген Винд е тежко ранен и умира няколко дни след боя. Крал Кристиан IV губи едното си око в боя. Адмирал Флеминг е горчиво разочарован от нерешителността на капитаните си. Датският крал изпраща за ремонт в Копенхаген Patientia. За командир на Първа ескадра е назначен Педер Галт на Oldenborg (42). Шведският флот получава ново попълнение – фрегатата Grip (12). Това обаче е слабо утешение, тъй като две други фрегати - Lam (12) и Fenix (10) са изпратени към Висмар. На 3 юли шведският флот хвърля котва в Кил-фиорд, а на следващият ден заема позиция до Кристианприс. На 5 юли Кристиан IV заповядва на Галт да поеме командването на авангарда и да се отправи към Кил-фиорд. Няколко дни по-късно самият крал се съединява с авангарда си, като пътьом преследва Smalands Lejon (32), Jagare (26) и Gamla Fortuna (18), които Флеминг изпраща към Щралзлунд за провизии.
Шведският флот не е готов да излезе от пристанището и Кристиан IV решава да го блокира. На 12 юли голяма част от датския флот заема позиция срещу котвената стоянка южно от Бюлк разположена в устието на фиорда. Кралят със своя отряд остава извън Кил-фиорд. В очакване на евентуален пробив на шведите Кристиан IV дава заповед за по-нататъшната дислокация на датските кораби. Огънят следва да бъде съсредоточен върху големите шведски кораби. Ако все пак успее да пробие, следва да бъде преследван и повреден в максимална степен. Междувременно Флеминг решава да извърши пробив. Флотът следва да бъде във формация от три успоредни колони, като най-силните кораби са разположени в авангарда, а най-слабите – в ариергарда. При сближаването с датчаните всяка линия ще се опита да пробие противниковия строй и да абордира датските галеони. Диспозицията на шведския флот е следната:
Първа линия:
Göta Ark (72) (флагман на контраадмирал Бьолкенсщьорна), Mars (30), Svärd (32), Smålands Lejon (32), Göteborg (36), Scepter (58) (флагман на адмирал Флеминг), Drake (40), Jupiter (34), Nyckel (34), Krona (68) (флагман адмирал Улфкспаре), Stockholm (34), Samson (32)
Втора линия: Vestervik Fortuna (24), Andromeda (26), Jägare (26), Enhorn (18), Rafael (36), Katta (22), Regina (34) (Абрахам Дюкен), Måne (16), Vesterviks (26), Svan (22), Rekompens (22), Salvator (26), Meerman (брандер), Grip (12), Caritas (брандер)
Трета линия: Falk (18), Gamla Fortuna (18), Akilles (22), Merweis (брандер), Tiger (18), Leopard (36), St. Mikael (брандер), Vestgöta Lejon (26), Bona (брандер), Apollo (26) Merkurius (26), Jungru (брандер). Papegoja (12) е изттеглен зад линията
Припасите на флота са на привършване и Флеминг настояване за отплаване. Торстенсьон предлага да се изчака още седмица и военния съвет приема предложението му. Датчаните продължават да се подготвят за отразяване на шведски пробив. На 25 юли те стоварват хора и оръдия в източната част срещу Кристиансприс. Те веднага подлагат на обстрел затвореният като в бутилка шведски флот. В 06:00 гюле откъсва десния крак на контраадмирал Флеминг. Той умира два часа по-късно, като назначава за свой приемник Врангел, въпреки инструкциите предписващи командването да се даде на Улфкспаре.
Решено е датският флот да отплава през нощта на 27 юли. Междувременно бреговата датска батарея трябва да бъде превзета и неутрализиралана от пехотата на полковник Торстенсьон. Рано сутринта на 28 юли излиза попътен вятър и шведските ветроходи вдигат котви. Батареята обаче все още не е пленена и поврежда гротмачтата на Akilles, който пуска котва, за да вдигне аварийна. Докато шведите бавно се насочват към устието на фиорда, се появяват датския флот, който бърза да отреже пътя им. Те се насочват към Бюлк, за да спечелят маневрено предимоство и да заемат наветрена позиция. Шведският флот губи предимството на изненадата и пуска котва. На 29 юли вятърът е благоприятен за атака на датския флот и Кристиан IV е пълен с решимост да се разправи с противника. Част от флота заема наветрена позиция, но след това настава щил и той е откъснат от основните сили. Откъснатото съединение на адмирал Галт се опитва да заеме наветрена позиция спрямо шведския флот. Приверчер вятърът сменя посоката си на югозападен и адмирал Врангел се насочва към датския отряд, но адмирал Галт отклонява влизането в боен контакт. По-късно той се съединява с останалите датски ескадри.
Променливите ветрове, редуващи се с щилове принуждават шведите да пусне котва северно от Кристиансприс. На 31 юли Ерик Йотесен бившият флаг-капитан на Йорген Винд се присъденява към датския флот на ремонтирания Patientia (48). Той е назначен за командващ Първа ескадра на мястото на Галт, който запазва поста си на вицеадмирал на същата ескадра.
В 22:00 шведите взимат последните припаси от базата си, затварят оръдейните портове, за да не се прокрадва издайническа светлинка през тях и тръгват на пробив. Съединението на Ерик Йотесен е изпратено на разузнаване, а злополучният адмирал Галт заминава за Копенхаген, където е изправен пред военен съд и екзкутиран за нерешителност пред лицето на врага (10 септември).
Междувременно холандският флот навлиза в Зунд, но датчаните не са готови да го прехванат. Кристиан IV се колебае дали флотът на Обединените провинции ще мине през Зунд или през Белтовете, и накрая взима погрешно решение. На 6 август той дава заповед на Йотесен да дислоцира две от ескадрите си на 25 мили южно от Копенхаген. На следващия ден кралят променя решението си и изпраща ескадрите към южния бряг на Льоланд.
На 10 август адмирал Тихсен вдига котва от Ландскруна и със свеж северен бриз преминава през канала Дродген близо до Копенхаген. Независимо от огъня на двата охраняващи прама, всеки с по 24 оръдия, холандският адмирал необезпокоявано акостира в залива Кьоге. Там е пресрещнат от ескадра под командването на Кристиан IV, които започват преследване на холандците. Корабите на Обединените провинции са по-плиткогазещи и бързоходни, с лекота успяват да се измъкнат от по-тромавите си датски противници и навлизат в Балтика. Преследването продължава до Борнхолм, но не се увенчава с успех.
На фона на тези събития Генералните щати подготвят нов флот под командването на вицеадмирал де Вит в състав 41 бойни ветрохода и 900 търговски в отговор на повишаване на входните такси на протоците Скагерак и Категат. Изпратени са дипломатически мисии до Швеция и Дания с цел постигане на споразумение за намаляване на таксите на протоците. На 3 юли армадата достига плитчината Лап намираща се северозападно от Кронборг. Датчаните разрешават преминаването на търговските кораби след заплащането на обичайните такси, като не е направен опит за облагане с по-висок налог. Преговорите се затягат като Кристиан IV изисква не повече от 10 кораба да останат в Лап, а на де Вит му се налага да крайцерува между Скаген и Готенбург.
Междувременно шведите решават отново да опитат късмета си по море с помощта на холандския флот. Базираният в Даларьо Улпсфаре екипира малка ескадра, чието командване е поверено на вицеадмирал Блюм. За върховен адмирал на обединената шведско-холандска ескадра е назначен адмирал Врангел. Шведският флот се състои от 12 ветрохода, 2 галиота и два брандера, а холандския – 20 ветрохода и галиот. На 5 октомври обединеният флот напуска Калмар зунд, а на 7 хвърля котва край остров Мьон. На следващия ден към ескадрата се присъединява Tre Kronor 32, брандер и два малки съда. Любекски търговски кораб съобщава, че е видял 16 или 17 датски военни кораба между Льоланд и Лангеланд. На 11 октомври с попътен югозападен бриз Врангел отплава от Мьон, а на 12 забелязва силите на адмирал Мунд. Той се намира в наветрена позиция, но някои от корабите са паднали подветрено от линията. Докато се опитва да подреди корабите си, датският адмирал губи благоприятната си наветрена позиция.
Силите са изключително неравни, реално всяка една от шведските ескадри е равна по численост с ескадрата на Мунд.
Датски флот:
Patientia (48) – флагман на Мунд, Oldenborg (42), Lindorm (38), Pelican (36), Stormar (32), Fides (28), Delmenhorst (28), Neptunus (28), Nelleband (26), To Lover (28), Kronfisk (20), Markat (16), Lam (16), Havhest (14), Højenhald (8 оръдия – галера). 17 кораба, общо 448 оръдия.
Шведски флот:
Drake (40), Göteborg (36), Leopard (36), Smålands Lejon (32), Regina (34) (Абрахам Дюкен), Trekronor (32), Jagare (26), Hajsfru (24), Vestervik Fortuna (24), Katta (22), Akilles (22), Svan (22), Gamla Fortuna (18), Lam (12 оръдия, галера), Fenix (10) – пинасPostpferd (2), галера, два брандера, един снабдителен кораб. 16 кораба 392 оръдия.
Втора ескадра:
Delphin (38), Jupiter (34) флагман, Engel (34), Gekroende Liefde (31), Coninch van Sweden (28), Campen (26), Swarten Raven (26), Vlissingen (24), Nieuw Vlissingen (24), St. Matthius (24), Patientia (24), Arent (22), Nieuw Gottenburg (22), Liefde van Hoorn (20), Prins (20), Wapen van Medemblik (20), Posthorn (20), Brouwer (20), St. Marten (20), Harderinne (галиот, въоръжен с 8 оръдия) – общо 21 кораба с 483 оръдия.
Адмирал Тихсен води със себе си три приза, носещи 24, 12 и 6 оръдия. Мунд възнамерява да се сражава в килватерна колона. Врангел решава да атакува линията от две страни, но заповедите не са изпълнени точно. Датският адмирал ляга на десен халс, но е последван само от два кораба – Lindorm и Oldenborg. Останалата част от флота под командването на вицеадмирал Улфелд в Tre Lover се опитват да заобиколят колоната на Анкархелм подветрено. Шведският адмирал разгадава намеренията им и пресича курса им. В резултат избухват две разпокъсани сражения. Врангел с флагмана си Smålands Lejon (32) се опитва да абордира Patientia (48), но рангоутът и такелажът са повредени от точните датски залпове и той се оттегля на втора линия за да отстрани повредите. Междувременно Patientia (48) е абордиран от Göteborg (36) и Regina (34). В завързалата се схватка адмирал Мунд пада убит и флагманът му е пленен. Lindorm (38) на вицеадмирал Грабов е запален от брандера Meerman и изгаря. Адмиралът е спасен от шведите. Vestervik Fortuna (24) подпомогнат от Leopard (36), TreKronor (32)и Svan (22) пленяват Oldenborg (42), заедно с вицеадмирал фон Ясмунд.
След като отделя призови екипажи за завладените кораби, адмирал Врангел изпраща Regina (34), Jagare (26), Vestervik Fortuna (24) и Katta (22) да помогнат на шведските кораби в преследването на намиращите се подветрено датски ветроходи. Битката тук не е особено ожесточена. Единственият кораб който се опитва да окаже съпротива е Tre Lover (46) под командването на Улфелд. Той е взет на абордаж от Jupiter (34) и един от холандските кораби. При атаката Jupiter (34) поврежда руля си си започва да извършва циркулация, но дошлият на помощ втори холандски кораб закрепва абордажните куки откъм носа и скоро Tre Lover (46) е превзет. По време на боя датският адмирал е улучен от гюле, което откъсва крака му. Три дни по-късно Улфелд умира от раните си. Адмирал Анкархелм продължава преследването с останалата част от флота си. Fides (28), To Lover (28) и Havhest (14) се предават. Stormar (32), Delmenhorst (28), Neptunus (28), Nelleband (26), Kronfisk (20), Markat (16), Højenhald и един галиот се изхвърлят на брега около Льоланд. Петте по-големи кораба са завладени от холандците, но трите по-малки и плиткогазещи се изхвърлят близо до бреговите батареи и нападателите са отблъснати от огъня на датчаните. Холандците не успяват да снемат Delmenhorst (28)от плитчината и го изгарят. Другите четири обаче са изтеглени навътре с лекота. Два кораба успяват да се измъкнат – Pelikan (36)и Lam (16). Датчаните успяват да отремонтират Markat и да го върнат в Копенхаген. В битката датският флот губи 14 кораба от 17-те, с които разполага в началото на боя. Десет са пленени - Patientia (48), Oldenborg (42), Stormar (32), Fides (28), Neptunus (28), Nelleband (26), To Lover (28), Kronfisk (20), Markat (16), Havhest (14). Два са изгорени - Delmenhorst (28), Lindorm (38). Два претърпяват корабокрушение -Højenhald и един галиот. Шведските загуби са символични – брандерите Meerman и Lilla Delfin, холандците губят Arent или Adelaar (22) потопен от Tre Lover. Пленени са 1000 датчани. Броят на убитите и ранените е противоречив, но адмирал Врангел сочи цифрата 60.
През 1645 г. започват мирни преговори с посредничеството на Франция. Докато траят Дания се опитва неуспешно да си върне господството по море. Изпратената нова мощна флота от Обединените провинции в състав 300 търговски и 49 военни кораба с 1410 оръдия под командването на де Вит успешно се съединява с шведските сили, които наброяват 34 бойни кораба. Численото превъзходство на съюзниците е смазващо и крал Кристиан IV сключва мирния договор от Бромерсбьо (13 август 1645 г.). Той е изключително благоприятен за Швеция. Дания-Норвегия предава на Швеция Ямлтланд и Хьоредален, както и балтийските острови Готланд и Езел. Датският престолонаследник Фредерик II и управител на Принц-епископията на Верден и Приц-епископията на Бремен е принуден да се откаже от правата си върху двете области, тъй като са завладени от шведите. Швеция е освободена от плащането на такси при преминаване през Категат и Скагерак.