БОЯТ МЕЖДУ ПАТЕР И ОКЕНДО НА 12 СЕПТЕМВРИ 1631 г.

[De Ruyeter]

Краят на XVI и началото на ХVІІ век бележи прехода на морската мощ от Испания и Португалия към Англия и Обединените провинции. Процесът е бавен и продължава повече от 50 години. През тази епоха Холандия е достатъчно мощна, за да изпрати голям флот и да нанесе удари по бразилското крайбрежие. Не е за подценяване и силата на двете католически кралства – Испания и Португалия. Обединени под скиптъра на общ монарх те притежават достатъчна военна мощ, за да отвърнат на ударите на лютераните в южните морета, а също така да атакуват Дюнкерк, но с плачевен резултат. Големите морски сражения извън пределите на Европа са много малко и са слабо засегнати в англоезичната литература. Дори д-р Андерсън - авторът на фундаменталния двутомник „Морските сражения в Левант 1559-1853“ и „Морските сражения в Балтийско море 1559-1853 г.“ стъпва на документите на португалския свещенник капуцин Лейте де Фариа, описал битката край Абролхос. Последното произтича от португалското наименование abre-olhos или "внимавай, пази се", което е давано от лузитанските първооткриватели на групата скали, рифове и плитчини, намираща се на около 200 мили от бразилския бряг на 18 градуса южна географска ширина.
Битката между Патер и Окендо е епизод от опита на Холандската западночноиндийска компания да завладее испано-португалската колониална империя в южния Атлантик. Бидейки по-слабия партньор в световната Иберийска империя, Португалия става обект на чести нападения от страна на корабите на WIC. Изключение прави може би завладяването от Пит Хейн на испанския „сребърен“ флот край Матанзас през 1628 г. След като слагат ръка на търговията със захар с Бразилия, със злато с Гвинея и търговията с роби с Ангола, Директорите на Източноиндийската компания (Heeren XIX) обръщат поглед към овладяване на сребърните мини в Перу и Мексико. Този „Велик проект“ се проваля с гръм и трясък с холандската капитулация на Ресифе и останалите нидерландски фортове в североизточна Бразилия на португалците през 1654 г.
Офанзивата започва благоприятно за Обединените провинции. Процъфтяващата столица на Бразилия – Байя пада през май 1624 г. По същото време, на другия бряг на Южна Америка друга холандска армада, оборудвана главно с кораби от западноиндийската компания се опитва да овладее Каляо. Опитът е неуспешен, но достатъчен, за да хвърли в тревога испанските поселища по тихоокеанското крайбрежие. Противно на холандските очаквания, че правителството в Мадрид няма да предприеме сериозни опити по отвоюването на Байя мудните кастилски донове, задействат неочаквано бързо всички налични ресурси за подготовка на експедиция и прогонване на лютераните от Бразилия. Те ясно си дават сметка, че основната цел на Генералните щати не е толкова контрола върху бразилската захар, колкото върху сребърните мини в Потоси. Мобилизирани са огромни ресурси, на които би завидял дори двигателят на Непобедимата армада маркиз Санта Круз. За кратко време са събрани 52 кораба с 12 566 души и 1185 оръдия. Неочакваното появяване на испанския флот пред Байя в навечерието на великденските празници през 1625 г. деморализира холандския гарнизон и той се предава на дон Фадрике де Толедо малко преди пристигането на холандската ескадра, която трябва да деблокира Байя. Неуспешни са холандските опити да бъде завладян и Сао Хорхе да Миня (познат като Елминя) на гвинейския бряг. В борбата за Южна Америка първият рунд е спечелен от Обединените провинции – те успяват да разбият испанските гарнизони и подкопаят испанското влияние по източното крайбрежие. Вторият рунд е в полза на Хабсбургите – те не само си връщат старите колонии, но нанасят жесток удар по финансовото могъщество на Западноиндийската компания, която е пред банкрут.
Упоритите калвинисти от Ниските земи не са хора, които могат да бъдат разколебани от неуспехи и поражения. През следващите три години те грижливо прегрупират силите си. Прочутият адмирал Пийт Хейн прочиства иберийското корабоплаване край Бразилия през 1626-27 г., а през септември 1628 г. в кубинското пристанище Матанзас пленява „сребърният флот“. С награбеното Западноиндийската компания изплаща всичките си дългове, обявява 75% дивиденти и през 1629-30 г. изпраща нова експедиция срещу Бразилия (67 ветрохода, 7000 души, 1170 оръдия). Този път цел е не Байя, а Ресифе и Олинда в североизточната провинция Пернамбуко. Заповедите включват завладяването на Рио де Жанейро и Буенос Айрес. Олинда и Ресифе са превзети с лекота. Независимо от разгърната партизанска война от португалския командир в региона Матиаш Албукерке, тя постепенно замира поради нередовното снабдяване с припаси от Португалия.
За да предотвратят падането на големите градове като Рио де Жанейро и Буенос Айрес в холандски ръце, в Лисабон в рамките на година е подготвена нова експедиция. Забавянето се дължи главно на спорове колко кораба да предостави испанската корона и колко португалската. Накрая е постигнато съгласие екипирането на 16 ветрохода да бъде заплатено от кастилската корона, а на 11 – от брагандската. Впоследствие португалците поемат цялото финансово бреме.
В арамадата са включени следните кораби:
Галеони:

1. Santiago de Oliste - 900 тона, 44 оръдия, 180 моряка и артилеристи, 284 войници;
2. Santo Antonio - 700 тона, 28 оръдия, 126 моряка и артилеристи, 218 войници;
3. Nuestra Senora del Buen Sucesso - 700 тона, 28 оръдия, 110 моряка и артилеристи, 219 войници;
4. San Bonaventura - 500 тона, 22 оръдия, 83 моряка и артилеристи, 160 войници;
5. San Martin of Guipuzcoa – 450 тона, 18 оръдия, 75 моряка и артилеристи, 166 войници;
6. San Pedro - 450 тона, 18 оръдия, 75 моряка и артилеристи, 166 войници;
7. San Bartolome of Guipuzcoa - 444 тона, 18 оръдия, 73 моряка и артилеристи, 155 войници;
8. Nuestra Senora de la Concepcion - 601 тона, 30 оръдия, 105 моряка и артилеристи, 185 войници;
9. Nuestra Senora de la Anunciada - 622 тона, 26 оръдия, 112 моряка и артилеристи, 172 войници;
10. San Carlos - 550 тона, 24 оръдия, 87 моряка и артилеристи, 173 войници;
11. San Blas – 400 тона, 20 оръдия, 70 моряка и артилеристи, 147 войници;
12. San Francisco - 400 тона, 20 оръдия, 68 моряка и артилеристи, 172 войници;
13. Sao Jorge - 433 тона, 28 оръдия, 99 моряка и артилеристи, 143 войници;
14. Sao Joao Baptista - 440 тона, 19 оръдия, 106 моряка и артилеристи, 110 войници;
15. Santiago - 450 тона, 20 оръдия, 97 моряка и артилеристи, 110 войници;
16. Nossa Senhora dos Prazeres Maior - 381 тона, 18 оръдия, 98 моряка и артилеристи, 99 войници;
17. Nossa Senhora dos Prazeres Menor - 305 тона, 18 оръдия, 90 моряка и артилеристи, 98 войници;

Пинаси:
1. Nossa Senhora da Guia - 150 тона, 10 оръдия, 24 моряка и артилеристи, 29 войници;
2. Santo Antonio (ex-Lion Dore) – 183 тона, 10 оръдия, 38 моряка и артилеристи, 38 войници;
3. San Pedro (ex-Saint Pierre) - 134 тона, 8 оръдия, 35 моряка и артилеристи, 41 войници;

Каравели:

1. Santo Antonio - 70 тона, невъоръжен, 18 моряка, 24 войници;
2. Santa Cruz - 120 тона, невъоръжен, 22 моряка, 13 войници;
3. Nossa Senhora da Boa Nova - 100 тона, невъоръжен, 20 моряка, 14 войници;
4. Nossa Senhora do Rozario - 120 тона, невъоръжен, 22 моряка, 28 войници;
5. Sao Jeronimo – 80 тона, невъоръжен, 20 моряка, 11 войника

Тартана:
1.Santa Ana Bonaventura – 134 тона, 8 оръдия, 13 моряка, 18 войника

Транспортен кораб:

1. Angel Gabriel - 428 тона, 20 оръдия 68 моряка и артилеристи, 160 войника.

Горният списък е базиран на документите на Дом Антонио де Атаиде, Конде де Кастро-Даире и губернаторът на Португалия в Бразилия през 1631-33 г.
Испанските бойни кораби разполагат с 3800 души и 336 оръдия, а финансираните от португалската корона единадесет кораба имат 1200 войници и 103 оръдия. Ако трябва да сме максимално пунктуални флагманът Santiago de Oliste е собственост на Кастилската корона, тъй като е „кралски адмиралски кораб на армадата на морето-океан“ или вицеадмиралски кораб на Атлантическия флот. Останалите ветроходи са наети от частни лица в Испания. Nuestra Senora de la Concepcion, Nuestra Senora de la Anunciada, San Carlos, San Blas са наети от контрактор от Рагуза (Дубровник) Николас Масибради. Останалите кораби са наети от провинция Гипускоа и четирите морски града от Кантабрийското крайбрежие. Две от пинасите са бивши френски паташи, наети от Олон. При португалците се забелязва същия подход – най-големите четири галеона са собственост на короната, а останалите - собственост на частни лица.
Командването на обединения флот е възложено на дон Антонио де Окендо, който произхожда от известно бискайско семейство с дълбоки традции в мореплаването. Той започва морската си кариера на 16 годишна възраст на неаполска галера. Плава непрекъснато в Средиземно море, Атлантика и Карибите на различни кораби, но само веднъж през 1622 г. стига до Ламанш. Освен вещ в морското дело в Испания го считат за много добър ездач, рицар, фехтовчик, известен дуелист, който обича да се сражва без броня. Независимо от дългите години прекарани в морето, мисленето му остава на нивото на Непобедимата армада и дори преди нея. Той смята, че най-добрия начин за победа над врага е сближаване и абордажен бой.
Заповедите на Окендо са да закара войниците директно в Байя, да усили местния гарнизон, който според сведенията е заплашен или дори обсаден от холандците. За тази цел е трябвало да се прехвърлят повечето войници в каравелите и малките кораби, за да се дебаркира в Пернамбуко и Парайба. Задачите на испанския адмирал са чисто дефанзивни, като нищо не се споменава за преследване и влизане в бой с флота на Обединените провинции.
Армадата отплава на 5 май 1631 г. от Тахо. След кратък престой на остров Мадейра на 9 май, където се отстранява теча на флагмана на Масибарди Concepcion, иберийците акостират необеспокоявани в залива на Вси Светии (11 юли).
Подготовката на експедицията на Окендо не остава незабелязана от Обединените провинции. През зимата на 1630-31 година съветът на директорите на Западноиндийската компания въоръжава мощен флот от 16 ветрохода. Командването е поверено на Андриан Янз Патер, който получава титлата генерал. За неговата предишна кариера се знае много малко. Бил е командир на на галеона Swarte Beer в Източните Индии през 1614-1617 г. и участва в атаки срещу португалците на Короманделския бряг. След постъпването му в Западноиндийската компания, застава начело на експедиция до Карибите през 1629-30 г., стига до Ориноко и оплачкосва малкото поселище Санта Марта в днешна Колумбия.
На 14 април 1631 г. Патер пристига в Ресифе. Той изпраща 7-8 кораба да крайцеруват около Байя в търсене на флота на Окендо. Първите известия за наличието на крупни испанския сили в южния Атлантик са получени чак на 19 август. Разузнавателният кораб докладва за около 30 кораба, включително четири галеона и четиринадесет „големи, масивно построени кораба“. За да подсили екипажите на корабите си холандският флотоводец взима 600 войници от местния гарнизон.
Междувременно Окендо се подготвя за отплаване към родината. Гарнизоните в Пернамбука и Параиба са подсилени с допълнителни войници, които са натоварени на борда на 12 каравели. Натоварена е захар бразилско дърво на 20 търговски кораба. В деня на отплаването е открит теч на три от галеоните. Те са ремонтирани забележително бързо, независимо, че цялата армада разполага с един „необучен и слаб“ гмуркач.
На 3 септември Окендо вдига котва от Байя начело на 54 ветрохода, а именно – 12 галеона и 2 пинаса собственост на Кастилската корона, 5 галеона собственост на Португалската корона, 12 каравели, превозващи 1192 войника, 3 местни ветрохода от Пернамбуко и 20 търговски кораба, натоварени със захар.
Неблагоприятни ветрове и течения отнасят конвоя на ширината на Абролхос, където забелязват намиращия се подветрено флот на Патер. Той разполага със следните 16 ветрохода:

1. Prins Willem – 1000 тона, 46 оръдия, 150 моряци, 150 войници
2. Geunieerde Provincien - 800 тона, 50 оръдия, 159 моряци, 136 войници
3. Hollandia - 600 тона, 30 оръдия, 125 моряци, 93 войници
4. Walcheren - 560 тона, 34 оръдия, 85 моряци, 166 войници
5. Provincie Utrecht - 600 тона, 38 оръдия, 115 моряци, 147 войници
6. Groeningen - 600 тона, 32 оръдия, 110 моряци, 100 войници
7. Dordrecht - 500 тона, 24 оръдия, 106 моряци, 41 войници
8. Ameersfoort - 400 тона, 28 оръдия, 47 моряци, 55 войници
9. Goeree - 340 тона, 28 оръдия, 61 моряци, 109 войници
10. Griffoen - 500 тона, 32 оръдия, 141 моряци, 53 войници
11. Oliphant - 240 тона, 30 оръдия, 62 моряци, 73 войници
12. Medenblick - 300 тона, 22 оръдия, 85 моряци, 15 войници
13. Fortuijn - 320 тона, 20 оръдия, 65 моряци, 75 войници
14. Nieuw Nederlande - 200 тона, 14 оръдия, 54 моряци, 24 войници
15. Mercurius - 400 тона, 26 оръдия, 68 моряци, 51 войници
16. Wapen von Hoorn - 220 тона, 20 оръдия, 86 моряци, 31 войници

През нощта на 11 срещу 12 септември вятърът променя посоката си от изток-североизток на умерен източен. Испанците не са изненадани от появата на флота на Обединените провинции. Още от напускането на Байя на 3 септември те забелязват следващите ги отделеч разузвателни яхти на Патер и знаят че холандският флот неминуемо ще се опита да им наложи сражение.
След проведено съвещание на борда на Prins Willem е решено шестнадесетте холандски кораба да атакуват по двойки най-големите осем галеона от испанския флот. Според плана флагманът на Патер подкрепен от Walcheren трябва да атакува Santiago, а адмирал Тхисен с Geunieerde Provincien и Provincie Utrecht трябва да се заеме с испанския контраадмирал. Сражението трябва да се води от близка дистанция. В случай на проявена нерешителност или отстъпление, съответният капитан ще бъде обесен на нока на реята. След като изпиват по халба великолепна бира от Брънсуик (Мом) и се убеждават, че половината от флота на Окендо са търговски кораби капитаните в приповдигнато настроение напускат флагмана.
Междувременно на около 6 мили от холандската ескадра на флагманския кораб на адмирал Окендо също тече съвет. Граф Бануоло предлага част от войниците от каравелите да усилят екипажите на галеоните, но окендо презрително отказва, тъй като според него не е необходимо, за да се разправи с такава „жалка, дребна работа“ (poca-ropa). Ако армадата бъде разпръсната по време на боя няма кой да пази каравелите и търговските кораби. Военните галеони застават подветрено на търговските кораби и транспортите.
Нападателният дух на холандския адмирал не се споделя напълно от всички капитани. Докато Патер на Prins Willem заедно с Walcheren се насочва към Santiago, а двойката Geunieerde Provincien и Provincie Utrecht започва сближение с адмирал дон Франсиско Валесиа на Santo Antonio, само три холандски кораба последват примера им – Hollandia, Ameersfoort и Fortuijn. Другите са ограничават до обстрел на иберийците от далечна дистанция, без да правят опит да ги абордират. От испано-португалските сили само половин дузина ветроходи влизат в близък боен контакт. Останалите изостават и дори не правят усилие да се присъединят към ядрото водено от Окендо.
Тхисен и Валесиа първи започват бой. Santo Antonio дава бордов залп от максимална дистанция по Geunieerde Provincien, но холандския адмирал задържа огъня си докато не стига абордажно разстояние. Тогава Маартен Тхисен обсипва кастилеца с огъня на оръдията си от пистолетна дистанция с опустошителен ефект. Валесиа е тежко ранен, а 60 от 150-те войници са убити. Скоро Santo Antonio е превърнат в руина. Независимо от тежките разрушения той продължава да се отбранява доблестно до 16:00 когато разрушената му кърма се пречупва и мнгострадалния галеон потъва. Преди Santo Antonio да потъне той е абордиран от другия борд от Provincie Utrecht и докато на трите кораба кипи свирепа ръкопашна схватка. San Bonaventura идва на помощ на Валесиа. Заплетените бушприти на трите кораба попречват на Santo Antonio да се откопчи от хватката на двата холандски кораба. Междувременно Provincie Utrecht се запалва отсича абордажните въжета и започва да дрейфува безпомощно. Холандците не успяват да се справят с пожара и малко по-късно той експлодира и потъва. След като се разправя със Santo Antonio Geunieerde Provincien насочва вниманието си към сериозно повредения San Bonaventura. След няколко смъртоносни залпа с картеч и книпели холандците го абордират и пленяват. Голяма част от екипажа са мъртви или ранени от смъртоносната канонада на нидерландския вицефлагман.
Патер и Окендо влизат в боен контакт 10 или 15 минути след като техните вицефлагмани вече водят бой. Без да обръща внимание на огъня на четирите галеона разположени наветрено от Santiago Prins Willem продължава да напредва към испанския флагман, което придизвиква възхищението на Окендо. Патер задържа огъня си до момента, в който корабите застават на разстояние „хвърлей на абордажна кука“ след което дава пълен бордов залп по Santiago. Той отговаря също толкова ефективно. Малко преди бордовете на флагманите да се сблъскат, Окендо изкрещява на кормчията да положи румпела рязко вляво, така че след сблъсъка двата кораба се завъртат и поемат по вятъра. Това дава преимущество на Santiago и той заема наветрена позиция, като испанският кораб е притеглен за бушприта към средната част на Prins Willem, а кърмата му попада под надлъжните залпове на огъня на Walcheren. Когато политат първите куки, Окендо приема придизвикателството рицарски, като заповядва допълнително двата кораби да бъдат привързани с буксирно въже. Заповедта е изпълнена от офицера Хуан де Кутильо, който швартова корабите, като заплаща с цената на живота си. Холандските снайперисти извършват голямо опустошение сред палубите на Santiago. Хвърлените гранати допълнително причиняват големи поражения сред личния състав. За щастие, Окендо е по-голям късметлия от Нелсън и почудо се отървава без нараняване о време на продължилата шест или седем часа битка.
Скоро след началото на боя между двата флагамана, Ян Маст с Walcheren взима на абордаж Santiago. Холандската атака е отблъсната с тежки загуби за Walcheren. Докато кипи аборджажната схватка, най-малкия португалски галеон Nossa Senhora dos Prazeres Menor с капитан Косме до Куото идва на помощ на Santiago. San Bonaventura попада под кръстосания огъна на пълните бордови залпове на двата големи холандски галеона и бързо е потопен от огъня на тежките им оръдия. Единственото утешение е, че в най-критичния момент от боя успява да отвлече огъня от флагмана на Окендо. Артилерийската канонада от Prins Willem и Walcheren е подновена още по-яростно. Те засипват с флангов огън Santiago. Въоръжението на Prins Willem включва 26 бронзови 46 и 48 и 18 фунтови оръдия, докато от 44-те оръдия на Santiago най-тежките имат калибър от 22 фунта. Тъй като двата ветрохода са здраво вчепкани в абордажен бой, Santiago не може да отвори най-долните оръдейни портове, а оръдията на квартердека са на практика неизползваеми, тъй като са под обстрела на стрелящите от юта холандски оръдия.
Към 16:00 изтощените до краен предел противници понасят тежки загуби, а трите кораба са тежко повредени. След като Nossa Senhora dos Prazeres Menor отива на дъното, флагманът на Масибарди Nuestra Senora de la Concepcion (30 оръдия) заема позиция карамбола на Prins Willem и открива огън по холандския флагман. Изходът на сражението остава неясен. За щастие на Окендо един удачен (или добре насочен изстрел) от носовите оръдия попада заедно с тампона за гасене на искрите от предходния изстрел в отворения оръдеен порт на флагмана на Обединените провинции. Горящият парцал придизвиква пожар на долната оръдейна палуба на Prins Willem. Холандците полагат много усилия да го угасят, но Окендо заповядва мускетарите да концентрират огъня си в мястото на пожара и попречват на холандците да се справят с него. Той постепенно се разраства и излиза от контрол. Капитан Ян Маст на Walcheren предлага на Патер да напусне кораба, но холандският флотоводец отказва, очаквайки, екипажът да се справи с пламъците. Най-накрая когато разбира, че е невъзможно огънят да бъде овладян, вече няма ветроходи, които да му се притекат на помощ. Walcheren е тежко повреден и неуправляем, а Hollandia, Ameersfoort, Goeree и Groeningen не проявяват особена активност.
Междувременно пожарът се разпространява все повече и се прехвърля на Santiago. Фокмачта се запалва на пет или шест места. Окендо заповядва да се хвърли въже към намиращия се зад кърмата на испанския флагман Nuestra Senora de la Concepcion, който го изтегля на безопасно разстояние. Santiago е в изключително тежко състояние – неуправляем, с обгорени бордове, липсваща фокмачта и бушприт. Около 16:00 когато вицеадмирал Тхисен потопява Santo Antonio и пленява San Bonaventura вече не е в състояние да се притече на помощ на своя адмирал тъй като корабът е жестоко изранен в боя. Тежките повреди на участвалите в боя кораби и от двете страни довеждат до прекъсване на боя. Окендо проявява завиден хуманизъм като дава заповед да се спасяват не само плуващите във водата испанци, но и холандците от Prins Willem и Provincie Utrecht. Избухналият на борда на Prins Willem пожар стига до барутният погреб два часа след началото му. В 17.00 холандският флагман експлодира с оглушителен тътен. Боят трае 6-7 часа. През нощта Тхисен бавно се оттегля на север. Течението и вятъра променят посоката си на юг.
Загубите и от двете страни са тежки. На борда на Santiago има 53 убити и 68 ранени. Общо иберийците губят 585 убити и изчезнали и 201 ранени. Испанският адмирал причислява към изчезналите плененият от холандците испански екипаж. Тхисен на Geunieerde Provincien дава 33 убити и 28 ранени, а общите загубите на калвинистите възлизат на 350 убити и изчезнали и над 80 ранени. Няколко седмици по-късно 140 от пленените испанци успяват да избягат и цифрите на убити и изчезнали донякъде се изравняват. Флагманът на Окендо губи голяма част от старшите си офицери, включително капитана и щурмана от шотландски произход на име Джон Кемъл.
Двата флота губят визуален контакт докато плават бавно на север по вятъра и ремонтират повредите си. Дуарте де Албукерке уверява, че Santiago остава на вода главно благодарение на усилията и уменията на пленените холандци, които в знак на благодарност към Окендо му помагат да удържи повредения флагман със своите дърводелски умения. На 15 и 17 септември двата флота отново са отново във видимост, но поддържат разстояние и не проявяват желание да влязат в бой. На 21 септември 12-те каравели натоварени с войници дебаркират безпрепятствено в Бара Гранде на Порто Калве 25 левги южно от Ариал.
Междувременно холандската ескадра продължава да отстъпва към Ресифе, където акостира на 21-22 септември и получилият множество пробойни по време на боя San Bonaventura. Окендо заобикаля Ресифе по времето когато холандците са в пристанището, но адмирал Тхисен не провява желание да влезе в бой. Иберийският адмирал продължава пътя си към Лисабон, но на 5 ноември армадата попада в жестока буря край Азорските острови, която продължава до 9 ноември. На 6 ноември в полунощ Nuestra Senora del Buen Sucesso (700 тона, 28 оръдия) се преобръща и потъва с целия си екипаж. Вятърът се успокоява към 10-ти и флотилията влиза в устието на Тахо на 12 ноември.
Холандските екипажи са попълнени с 640 войници от гарнизона в Ресифе. Идеята за преследване на испанските кораби е изоставена, тъй като висшето командване е недоволно от поведението на повечето капитани, които проявяват пасивност по време на боя. Независимо от по-големите загуби в жива сила и кораби на испанците, дори холандците в техните документи отбелязват, че битката при Абролхос е спечелена от иберийците. Затова при веста за гибелта на Патер в сражението първата реакция е изтегляне на гарнизона от Олинда и концентриране армията около Ресифе. Според доклада на Окендо от 15.10.1631 г. след взрива на Prins Willem Патер се хвърля във водата, където намира своя край. Според очевидци. Патер се е опитал да се изкатери по счупения бушприт на Prins Willem, но водовъртежът го увлякъл и удавил.
Окендо горчиво се оплаква от пасивността на капитаните си. Някои от тях получават порицание. Макар че поведението им е докладвано в Мадрид и обсъдено във Върховния военен съвет, не са наложени наказания.
Холандците подхождат по-сериозно и изправят на съд своите злополучни капитани. По време на процеса е установено, че Hollandia е управляван смело докато капитанът й Томас Сикерж пада убит. Поелият командването помощник отказва да отиде на помощ на горящия Prins Willem. Капитанът на Groeningen стига до там да заповяда да се спусне лодка, за да спаси оцелелите от холандския флагман, но впоследствие размисля и я връща. Капитанът на Mercurius Ян Гроот признава, че е видял дима на флагмана, но твърди, че не вярвал, че положението е толкова сериозно. Подобни са обясненията и на капитана на Goeree. Щурманът на Dordrecht казва, че следва килватера на Hollandia и повтарял маневрите й. Капитанът и щурманът на Oliphant обвинява другия кораб от двойката – Groeningen, който е трябвало да поведе атаката срещу испанците.
Зрелищната победа на Окендо утвърждава репутацията му на талантлив флотоводец и в Европа. Той остава привърженик на старата доктрина – атака от близка дистанция, пълен залп върху противника преди абордажа и после смазване на противника с морска пехота. Това му изиграва лоша шега при Даунс през 1639 г., където се опитва да приложи същия тактически маньовър както при Абролхос – атака от близка дистанция и абордаж. Адмирал Мартин Тромп Старши на бързоходния и повратлив Aemilia избягва опитите на Santiago за абордаж. На 18 септември Окендо отново не е подкрепен от своите кораби. Santiago е сериозно повреден от концентрирания огън на няколко нидерландски кораба, включително от Prins Fredrick Hendrick, флагман на вицеадмирал Вит Корнелизоон де Вит. Испанският флагман губи близо 100 убити от екипажа си (само от артилерийски огън). Разгромът испанската флота и пленяването на Santiago поразен от 1700 гюлета по корпуса, надстройките, такелажа, ветрилата е своеброзен реванш за холандското поражение край Абролхос осем години по-рано.