Най-добрите броненосци в периода 1860-1870г.

[De Ruyeter]

Предлагам да се позаровим назад във времето, аз ще започна да събирам информация и сравнителен материал за корабите от тази епоха, но засега предлагам да ги разделим по следния начин:
broadside ironclads
central battery ironclads
turret ironclads
кораби -тарани
Нека да сравним корабите от различните държави от този период.
Под държави имма предвид Великобритания, Франция, Австро-Унгария, Турция, Италия, Испания и с уговорки Германия, тъй като тя си поръчва корабите в Англия по това време. САЩ строят само монитори, Япония основното оръже е самурайският меч и галерите вероятно, ааа забравих Русия - да и Русия, макра за броненосци в истинския смисъл на думата да не се сещам

[De Ruyeter]

Започвам с Англия:
първи broadside ironclad е Уориър давам линк към него

http://en.wikipedia.org/wiki/HMS_Warrior_%281860%29

Французите построяват година по-рано Ла Глоар

http://en.wikipedia.org/wiki/French_battleship_La_Gloire

ето и малко за самият начин на разположение на оръдията побордно в новата епоха
Because their armor was so heavy, they could only carry a single row of guns along the main deck on each side rather than a row on each deck.[40]

A significant number of broadside ironclads were built in the 1860s, principally in Britain and France, but in smaller numbers by other powers including Italy, Austria, Russia and the United States. The advantages of mounting guns on both broadsides was that the ship could engage more than one adversary at a time, and the rigging did not impede the field of fire.[41]

Broadside armament also had disadvantages, which became more serious as ironclad technology developed. Heavier guns to penetrate ever-thicker armor meant that fewer guns could be carried, and so it was important that every gun could be brought to bear. Furthermore, the adoption of ramming as an important tactic meant the need for ahead and all-round fire.[42] These problems led to broadside designs being superseded by designs that gave greater all-round fire, which included central-battery, turret, and barbette designs.[43]

По нататък французите продължават да правят линейни кораби с дървен корпус и желязна броня т.нар wrought iron - ковано желязо върху нея
ето още един линк

http://en.wikipedia.org/wiki/Solferino_%281861%29

Англичаните също започват да строят такива кораби - трите от класа Нотъмбърланд /Ейджинкърт и Минотавър/ са сред най-големите

http://www.websters-dictionary-online.org/definition/HMS+AGINCOURT

[багатур]

Предлагам ти да хвърлиш едно око на "Морската мощ в огледалото на историята" от Хайнц Нойкирхен, издадена е у нас 1985г. Има доста интересни неща, проследява конфликтите по море от древноста до виетнамската война. Не всичко е научно издържано но има доста информация.

[Thorn]

Предлагам ти да хвърлиш едно око на "Морската мощ в огледалото на историята" от Хайнц Нойкирхен, издадена е у нас 1985г. Има доста интересни неща, проследява конфликтите по море от древноста до виетнамската война. Не всичко е научно издържано но има доста информация.

не е ли готин?

[Odzava]

Готин е. И добронамерен.
багатур, книгата която предлагаш за справка беше добра в средата на 80-те години, когато подобни в България нямаше. Сега вече има и много по-подробни и много по-илюстрирани.

[багатур]

Съгласен съм, но тази ми беше под ръка!

[De Ruyeter]

съжалявам, че нямах възможност да пиша, че бая работа ми се насъбра, но ще гледам да наваксам. За книгите Одзава е напълно прав. Сега например аз черпя информацията за този период от Beeler -Birth of the British battleship 1870-80, Admiral Ballard - Black battlefleet of Queen Victoria, D.K. Brown - Warrior to Dreadnought 1860-1905.Инетересна е и книгата на Уилсън - тук е издават на части Линкорый в бою /Battleships in action.

Забравих да допълня и Oscar Parkes British battleship design and development 1860-1945. Сегь я превеждат и я пускат във вундервафето, пак на части, че иначе си е бая цифроманиямежду 140 /старо/ долара и 250 нова

[De Ruyeter]

По време на т. нар. "преходен период" - от ветрила към пара и дърво къмо желязо, а по-късно и броня Великобритания отделя голяма част от бюджета си за модернизация на флота. Разходите на Италия през този период -1860-90 година достигат 30% от британския-По това време Германия никога не харчи повече от 25%от английския бюджет за своя флот. Русия достига макар и рядко 50%. Австро-унгария варира между 10 и 15%.Единственото изключение е Франция, която понякога достига до 70-80% от английския бюджет, отделян за флота. Забележително за страна -хибрид, която развива и сухопътни сили! По това време САЩ не се разглежда като потенциален противник на Обединеното кралство. Дори след края на Гражданската война новопостроените монитори са с лоша мореходност или казано другояче те са рекоходни.48 от всички броненосни кораби на САЩ 36 са монитори, неспособни да плават в Атлантика, а 4 остават недовършени. Русия разполага с 28 броненосни кораба, от които 21 са монитори, годни за плаване във Финския залив. Единствените по-сериозни бойни единици са завършеният през 1877г. Петр Великий и броненосните крайцери Минин, Княз Пожарский и Герцог Эдинбургский.
Политиката на Италия до 1880г. е непоследователна, доктрината все още е неясна и нямат точна идея какви кораби да строят. След 1880г. са построени мощновъоръжените и тежкобронирани броненосци Италия, Дуилио, Дандоло и Лепанто.
Пускам линкове към съответните броненосци:

http://en.wikipedia.org/wiki/Italian_ironclad_Duilio

http://en.wikipedia.org/wiki/Italian_ironclad_Enrico_Dandolo

В тяхата конструкция има редица нововъведения, които англичаните прилагат при строителството на Inflexible. Въпреки оригиналността на италианския дизайн, до 1885г. са завършени само 13 броненосни кораба, цифра с която едва ли би огло да се оспори морското могъщесство на Англия. Освен четирите нови линкора, останалите по британските стандарти са малки, слабо защитени и слабо въоръжени. Голяма част от тях са завършени през 60-те години - някои дори са участници в сражението при остров Лиса, тоест те вече са морално остарели.

[De Ruyeter]

През втората половина на 60-те години та чак до 80-те години на 19 век английското корабостроене изостава в сравнение с континенталните си съперници - на първо място Франция. Докато парните машини, изработвани в Обединеното кралство са едни от най-добрите същото не може да се каже за артилерията. Например французите и германците се насочват още през 60-те години към зареждащи се откъм затвора големокалибрени оръдия. Първоначалните опити не са особено успешни, но те продължават да действат в насока на налагане и усъвършенстване на тежките оръдия, зареждащи се откъм затвора. Обратно на тях англичаните се насочват към въоръжаване на своите броненосци с дулнозарядни нарезни оръдия. Причините са няколко. Първо затворите не херметизират задната част напълно. изпускането на отровни газови прави невъзможна стрелбата, а и началната скорост на снаряда пада и оттам бробиваемостта. Не са редки и случаите на взивяване на затвора. Затова зареждащите се отзад оръдия получават прякора "Оръдията с две цеви". С нарастване на калибрите оаче 229, 254, 305, 343мм ръчната манипулация и зареждане стават невъзможни. Шомпълите за натъпкаване на снарядите вече се разполагат вън от кулите. Самите оръдия трябва да се развърнат, отпуснат надолу, за да се почистят и заредят отново, което отноема по 3-5 минути. Допълнително се затормозява развитетио и от политиката на Адмиралтейството, което толерира държаваната опръжейница на Уулич, за сметка на Армстронг, а така също твърдо държи за дулнозарядната артилерия. Докато в края на 60-те години това е оправдано заради техтническите несъвършенсттва, 6-7 години по-късно с развитието на стоманоолеенето и изработката на оръдия те безнадеждно изостават

[Гост]

Искам да кажа че мониторите са предпочитани от американците, защото са били идеални за отбрана. Тогава Америка все още нямала планове. Експанзивни планоже. Тя все още се е възстановявала от гражданската война. Въпреки това ако не се лъжа американците имат по няколко broadside ironglads и няколко кораби - тарани.

stefan voivoda, радвам че, че пишеш тук, но имам молба - обърни внимание на правописа. Ето започни от тук - Правопис

[gollum]

stefan voivoda, ти хубаво си почнал да пишеш на кирилица, но има неща като главни букви, точки и прочее. Без тях това, което пишеш, не подлежи на четене. Някак си въпрос на уважение към събеседниците е (да не говорим към себе си).
Иначе е ясно защо в САЩ строят монитори по това време.

[Imperial]

Наистина въобще не се чете.

[княз Крылов]

Одзава е гаден империалист-модератор! :clown:

Абсолютно вярно. И му липсва каквото и да е разбиране за демократичност в модерирания под-форум. Така че не се е...те с форума. С Одзава - може :p
Одзава

[gollum]

.
Жалко за картинката беше си по темата, а и на мен михареса гледната точка.
Одзава

[княз Крылов]

ееее аз съм миролюбив все пак
Е, айде по темата.
Одзава