Тактика при сраженията между ветроходни кораби

[gollum]

Отварям тази тема с идеята тук да се разглеждат (аз ще се огранича със задаването на въпроси) различни въпроси около тактическите похвати и особености при сраженията между ветроходни кораби в периода ХVІІ - първите десетилетия на ХІХ век.

Първи въпрос - Наветрено и подветрено положение
Докато четях историческата част на основния труд на Мехен често попадах на различни интересни, но неясни за мен тактически моменти, които той не разяснява подробно, защото тактиката не го интересува. Та затова и ще си позволя да попитам знаещите на форума по тях.
Едно от интересните за мен неща бе значението на позицията на всяка ескадра (или дивизия, когато ескадрите са с различно положение) спрямо посоката на вятъра, т.е. наветрена и подветрена позиция. Сраженията започват с маневриране между флотите с цел всяка да заеме желаната от нея позиция, като очевидно на тази позиция се придава особено значение.
Опитах се сам да си представя и обясня някои неща и тук ще напиша няколко предположения с идеята да бъда коригиран и поправен. НА първо място прилагам една картинка, която показва дали съм разбрал правилно кое е подветрено и наветрено положение:

Доколкото мога да си представя нещата, то:

наветрена позиция
положителни страни:
Дава инициатива в сражението, защото ескадрата, която я заема има по-голяма свобода на движение и маневриране спрямо ескадрата, намираща се в подветрено положение.
отрицателни страни
Доколкото разбирам, ескадрата в това положение при силен вятър има избор или да легне в дрейф (т.е. да не се движи, да загуби "момента на движение") или да се придвижва по посока на ескадрата, заела подветрено положение. Ако правилно разбирам движението с ветрила, то ескадрата в наветрено положение има известно ограничение по отношение на способността си да избегне сражение, защото може да се движи най-общо в посока към ескадрата в подветрено положение.
подветрена позиция
положителни страни:
Дава инициативата на противника, което позволява на собствените кораби да имат по-добър ред и разположение към началото на сражението (защото ако правилно разбирам нещата, по това време движещата се ескадра, особено нападаща такава, бързо губи реда и управляемостта си) и евентуално им позволява първи да нанесат повреди на противника с оръдията си, докато той се придвижва към тях.
Друга положителна страна е вероятно способността на ескадрата в подветрено положение да се измъкне, пускайки се по вятъра.
отрицателни страни
Губи се инициативата, т.е. губи способността да наложи волята си над противниковата ескадра, защото не може да се придвижва към нея.
Ескадрата е уязвима за атака с брандери.

В описанията на няколко сражение между френски и британски ескадри Мехен пише, че французите обикновено предпочитали подветреното положение, защото не искали инициативата и предпочитали да се отбраняват, дори и когато имат числено преимущество. Съответно в британския флот се налагала и ценяла агресивността над всичко, поради това почти винаги британските ескадри предпочитали наветреното положение, което им позволява да атакуват. В описанията на няколко сражение ставаше ясно, че като цяло това често е било недостатък в тактическо отношение за британците, защото атаката започвала с команда от типа на "всички да атакуват противника", пир което корабите губят строя и реда си, докато се обръщат с нос към чуждата ескадра и се впускат в атака. Това позволявало на френските кораби да изчакат британските да се приближат и да дадат бордови залп по тях, докато британците могат да използват само малочислените си носови оръдия. Това водело до големи поражения по ветрилата и такелажа, което допълнително обърквало британския строй и намалявало скоростта на корабите и способността им след това да участват в преследване.
Интересно ми е доколко правилно съм разбрал тези неща?

Втори въпрос - тактически построения
Този въпрос очевидно е много широк и вероятно неясен, затова е по-скоро първия от серия подобни питания. Привеждам три тактически похвата:







и ми е интересно доколко разпространени са били и какви други е имало?

Трети въпрос - ролята на артилерията в сраженията
Интересно ми е да науча повече за ролята на артилерията в сраженията и съответно промените в тежестта на този фактор през вековете. Доколко е имало някаква типизация на артилерията, какви са били способностите й да въздейства върху здравината и плаваемостта на корабите и съответно върху подвижността им. Можело ли е и разчитало ли се е в нормална ситуация чрез артилерия да се потопи кораб (без непременно да се уцели погреба му) или пък да се запали?

[Amazon]

Трети въпрос - ролята на артилерията в сраженията
Интересно ми е да науча повече за ролята на артилерията в сраженията и съответно промените в тежестта на този фактор през вековете. Доколко е имало някаква типизация на артилерията, какви са били способностите й да въздейства върху здравината и плаваемостта на корабите и съответно върху подвижността им. Можело ли е и разчитало ли се е в нормална ситуация чрез артилерия да се потопи кораб (без непременно да се уцели погреба му) или пък да се запали?

Голъм, мога да се опитам да внеса малко информация само по този въпрос, докато дойдат експертите. Става въпрос за едно доста обстойно предаване на BBS ако не се лъжа, в което се бяха опитали емпирично да дадат отговор на този въпрос. Ако не ме подвежда паметта, разглеждания период беше краят на 16-ти век, или времето на "Великата Армада". Екипът беше направил пълномащабна реплика на корабна кулверина. Поне аз си мисля, че беше кулверина заради дължината на оръдието - 3.5-4 метра. При всички случаи, беше от най-мощните за епохата, тези които стоят на най-долната палуба. Мишената представляваше, нещо като стена от дебели дъбови дъски, сложени в стоманена рамка, играеща роля на борда на кораб.
За разстоянието на мишената от оръдието не съм сигурен, но със сигурност беше под 100 метра. След това започнаха проблемите. Екипът просто не можеше да уцели мишената! Произведоха десетки изстрели с оръдието, нагласяха постамента стреляха отново и нищо. На камерите се виждаше, как или откатът изпраща гюлето над мишената, или ако насочат прекалено ниско цевта, се удря в тревата пред мишената, отскача и отново минава над мишената. Накрая все пак успяха да уцелят, но им отне цял ден. И като резултат дебелите дъбови дъски ИЗДЪРЖАХА на удара. Оръдието не успя да пробие мишената, дори не успя да счупи някоя от талпите.
За точността, сигурен съм, че един бомбардер от 16-ти век е бил много по-точен и опитен от екипа правещ експеримента, но все пак оръдието се е намирало на люлееща се палуба, а не на стабилен постамент на земята, с високоскоростни камери за корекция на огъня.
По въпроса за мощността на оръдието. Виждаше се, че екипа използва бездимен барут, а и оръдието все пак беше изработено от стомана, а не от чогун, или бронз, така че като нищо репликата може би е по-мощна от оригиналното оръдие.
Явно оръдията от онази епоха са били страшни за такелажа/дори е имало специални снаряди за късане на платна и чупене на реите/ и за екипажа на кораба, но не и за самият корпус. Най-вероятно оръдията са потапяли кораби, когато корабите са били буквално борд до борд. Да речем от 20 тина метра, тежките оръдия са разбивали корпуса на вражеския кораб и са го потапяли, но не и от по-големи разстояния.
Колкото до това да се запали вражеския кораб, предполагам, че това се е постигало от бомбардите. Мисля, че от тази епоха имаше още един тип оръдие подобно на бомбарда /тежък разривен снаряд, ниска точност, близък обхват/, по-скоро нещо средно между бомбада и оръдие, но в момента не мога да се сетя как точно се наричаше - ще проверя в нета.
Корабните оръдия стават опасни за корпуса, от големи разстояния, чак след вавеждането а разривните снаряди, доста по-късно. Надявам се някой да допълни в кой век се въвеждаха /от французите, ако не се лъжа/.

[gollum]

Да, сещам се за това филмче - мисля че съм го гледал по "Дискавъри", но не помня точно, във всеки случай е същото, защото добре си спомням дъските, закачени на стоманена рамка и оръдието (май оръдието се водеше "еднорог"). Интересно ще е доколко това се е променило с годините и кога. Предполагам, доста важно е било и какви са гюллетата и как се изработват. Чел съм, че в различните периоди са се използвали каменни, мраморни, чугунени и т.н. В една книжка за "Великата Армада" се споменаваше, че много от гюллетата на испанските кораби били лошо отлети, в резултат на което се пръскали при удара в бордовете на английските ветроходи.

Колкото до това да се запали вражеския кораб, предполагам, че това се е постигало от бомбардите. Мисля, че от тази епоха имаше още един тип оръдие подобно на бомбарда /тежък разривен снаряд, ниска точност, близък обхват/, по-скоро нещо средно между бомбада и оръдие, но в момента не мога да се сетя как точно се наричаше - ще проверя в нета.

Това трябва да е била някакъв тип мортира. Май по едно време подобни оръдия се наричат и "гаубици" (макар с времето да се появяват разлики между "мортира" и "гаубица").

дори е имало специални снаряди за късане на платна и чупене на реите

Да, сещам се за такива - две гюллета, свързани с верига или пък с някакъв тип твърда свръзка (ос), които след изстрелването от оръдието са се въртели и са късали такелажа и платната (май се наричаха "книпел" или нещо подобно). Макар че вероятно най-опасни са били за такелажа, де. А дали е можело да прекъснат мачта, не знам, но предполагам, че по-тънките дървени части са били уязвими.

[De Ruyeter]

Ето няколко полезни линка за английската артилерия през 18 век:

http://www.shipmodeling.ru/britishguns.php

http://www.shipmodeling.ru/cannons.php

А този е за гладкостволата артилерия като цяло:

http://www.shipmodeling.ru/guns.php

Има и още няколко тактически построения: хващане на противника в два огъня /при числено превъзходство/, пресичане на строя и отрязване на част от ескадрата. Концентрация на повече кораби чрез скъсяване на радстоянието между тях и разтегляне на останалата част от колоната, за да поемат вражеския удар.

[Amazon]

Думата, която не можех да се сетя е "каронади". Просветна ми, като прочетох подробното описание на ранговете кораби, които @De Ruyeter, е направил в темата за развитието на ветроходите. Линковете ще разгледам подробно, след работа, предполагам че там са изяснени нещата. И да - гледали сме един и същ филм.

[Odzava]

По въпроса за тактиката на ветроходните кораби -
От времето на изобретателя на линейната тактика де Ройтер до появата на парната машина не съществува друг строй освен "бойната линия", "линия баталии", "battle line" и т. н. Всъщност формалната логика е проста - построени в една линия корабите имат най-голяма възможност да ползват своята артилерия.
Преди линейната каттика флотът е плавал на "групи" и виждайки противника всяка "група" се е устремявала срещу вражеската, като целта е била максимално бързо да се скъси времето на артилерийски двубой и да се пристъпи към абордажната схватка, която и решавала изхода на боя. Използването на брандери е било донякъде разпространено, но успехите са били единични и предшественика на миноносците не показва особени успехи в морската война.
По време на Англо-Холандските войни де Ройтер налага линейната тактика, като презумпцията му да я въведе е написаната по-горе, заедно с по-доброто управление на флота. Тогава разделят бойната линия на три части:
1. Авангард, командван от вице-адмирал (не като чин, а като административна длъжност). Последния вдигал на кораба си син флаг, за да обозначи мястото си в линията на авангарда.
2. Център, разбира се подчинен на командващия линията с чин адмирал, сражаващ се под червен флаг.
3. Ариергард - командвал го контра-адмирал под бял флаг.

Почти всички сражения протичали в няколко фази:
1. Борба за наветреното положение. Понякога флотовете маневрирали с дни, за да заемат наветреното положение. Тогава, както обясни Ам Гъл те имали инициативата да започнат битката в изгодна за тях конфигурация.
2. Фаза на артилерийския двубой. От времето на второто плаване на Вашку да Гама и битката в Мозамбикския пролив ролята на артилерията нараствала все повече, но много бавно. Целта на артилерийския двубой не била да се потопи вражески кораб - от опит екипажите знаели, че това е изключително трудна задача. Целта била да се нанесът тежки повреди по рангоута (мачти, рей, бушприт), така че корабът да стане неуправляем и да бъде взет на абордаж или изгорен с брандери. Втората задача на артилеристите била да се нанесът загуби на вражеские екипаж (най-вече не морските пехотинци), за да се улесни/затрудни абордажа.
2.1 Фаза на нападение с огън - това са атаките с брандери, които според дадената тактическа ситуация може да се разглежда като пред- или следфаза на артилерийския двубой. Брандерите по правило се командвали от капитани без благороднически произход (в началото на ветроходната епоха командирите на корабите малко разбирали от корабоплаване, затова си имало моряци и капитани. Командира командвал кораба в бой, а капитана - при плаване) и се построявали или в паралелна килватерна колона на бойната линия, или завършвали бойната линия, най-често на Центъра.
Тактическите прийоми за достигане на превъзходство в артилерийската фаза били обхода на Авангарда, както го е показал Ам Гъл на една от картинките. С различни подварианти - Авангарда, обхожда вражеския Авангард и Център, притискайки ги към своя Център, Авангарда се вклинява между вражеския Авангард и Център, притискайки го към своя Център, Ариергарда обхожда вражеския Ариергард или Ариергард и Център.
Последните две възможности са съществували като тактически прийоми, но аз лично не се сещам някъде да са използвани.
По правило сраженията в своята артилерийска фаза са протичали като сражения на атакуващия Авангард с последваща подкрепа на Центъра срещу вражеския флот. Започването на сражението е ставало след флажен сигнал на флагмана, но поади това, че Ариергарда се е намирал най-далеч по вятъра от вражеския флот той или закъснявал да се включи в сражението, или се включвал накрая.
3. Фаза на абордажа - това бил и "миделшпила" образно казано на всяка ветроходна битка. По правило командващите се стремяли да се сразят един друг, защото свалянето на адмиралския флаг имало силен деморализиращ ефект. Друг похват било атакуването на вражески кораб с два собсвени, което водело до числено превъзходство.
4. Преследване на разбития противник - това е фазата на доунищожаване и пленяване на бягащия противник. Заемащия подветреното положене е имал предимството, както вече бе отбелязано, да прекъсне сражението и да се оттегли. По правило във фазата на сближаване по-големи повреди понасял атакуващия. Тази фаза предполагала еднствено нарушаване на линейния строй (доведен до абсурд в Англия, където командир нарушил линията можел да бъде оправдан единствено с победа. Както Нелсън при Трафалгар. В другия случай следвал разстрел) и преследване на бягащия противник.
Случвало се врагът да побегне преди сражение и тогава следла командата "Общо преследване" която разрешавала на командирите на всеки кораб да преследват по свое усмотрение избран от тях вражески кораб. Сковаването на командирите обаче в линия, както става в Битката при Киберон лишава много често адмиралите от решителни резултати, за сметка на гръмка, но половинчата победа.
съществувал е и вариант на фаза 2 когато аражеската линия се е врязвала под ъгъл в противника и така се е достигало решително съсредоточаване на силите, тъй като корабите останали на вятъра, пред вклинилата се линия не можели да се върнат на помощ. За осъществяването на такава маневра е трябвало наличието на съвкупност от доста фактори и немаък късмет, защото атакуващия сам се е подлагал на обхват от противника под формата на 'Кросинг Т".
Важна забележка, която искам да направя, е че сраженията във ветроходната епоха далеч от брега са изключения.

[gollum]

Пламене, благодаря за информацията, но ми се струва, че мястото й е в другата тема (ако може модераторът да я премести - в тази за развитието на ветроходите). Тук да се съсредоточим върху тактиката. Добавям още схеми за споменатите от теб тактически похвати.

[Odzava]

Схема 2 е практически невъзможна, ако червените кораби не се "врежат" сами сред сините. А и много остро вървят сините към вятъра.

[viking heart]

Големи благодарности на всички ви за интересната тема :nworthy: Чета я с огромен интерес.

[De Ruyeter]

По скоро на втората схема обикновенно се хваща в два огъня част от ескадрата - например ариергарда. така се е опитал да направи Сюфрен, но заради некадърността на неговите капитани успява да постави само един или два английски кораба

[gollum]

Съгласявам се с теб, Одзава. Само се опитах да си представя предложения от Пламен вариант различен от вече споменатия - обхождане на линията (илюстрация 4), но не съм го реализирал добре. Доколкото разбирам, ако противникът осъзнае, че е превъзхождан числено, то ще се опита да се измъкне в повечето случаи, така че този вариант е реализуем в рамките на преследване. Но това повдига други проблеми - първо, преследването най-често е след общо сигнал за това, когато както ти посочи, бойният строй се разпада (и за двете страни). Дори и това да не се случи, то трябва по-многочислената флота да е и по-бърза - иначе ползват общо взето един и същ вятър, така че няма как да се получи. Има може би и други възможни варианти, ще се опитам да ги проверя и онагледя.

[Amazon]

Но това повдига други проблеми - първо, преследването най-често е след общо сигнал за това, когато както ти посочи, бойният строй се разпада (и за двете страни). Дори и това да не се случи, то трябва по-многочислената флота да е и по-бърза - иначе ползват общо взето един и същ вятър, така че няма как да се получи. Има може би и други възможни варианти, ще се опитам да ги проверя и онагледя.

Едно чисто логическа забележка. Ако преди началото на сигнала за преследване, е имало интензивен артилерийски двубой, нещата стават по-сложни. В такъв случай, коя флота е по-бърза няма такова значение.
Просто корабите на преследващия с най-запазен такелаж /примерно ариегарда/, с голяма вероятност, ще настигнат тези на преследвания, които са с най-пострадали в битката такелаж и корпус/поели са вода/ и са лесна плячка за абордаж, или запалване.
Така преследваният може да инкасира допълнителни загуби, дори по-големи от тези от самата битка.
Не се сещам за конкретна битка. Както казах това е логическо включване.

[gollum]

По принцип съм съгласен, но всичко зависи от конкретната ситуация. Ние обсъждахме вариант, при който едната страна има явно преимущество. Ако за другата това е достатъчно, то тя може (ако е в подходяща позиция) да започне отстъпление още преди корабите да са навлезли на дистанция за изстрел. Така или иначе, първоначално атакуващия понася по-големи повреди, особено в "двигателната част", ако ми позволите така да се изразя (разбира се, стига и двете ескадри да не влязат в сражението маневрирайки (т.е. да няма очевиден "атакуващ"). А това дава преимущество за отбраняващата се страна, ако тя реши да побегне. Друг важен момент е, че докато ескадрата (или дивизията) остава в бойна линия, тя е принудена да се движи с ограничена скорост и няма да може да "прехване" противник, който е решил да се спасява поединично. Предполагам, че това е основната причина "генералното преследване" да води задължително до разпадане на строя на преследващия, при което корабите започват да преследват противника поединично.
Друг важен за отбелязване момент е, че за победа се е смятало да "владееш полесражението", т.е. ако едната ескадра отстъпи, другата (особено ако е леко засегната вече от отбранителния огън) вероятно няма да я преследва, защото е постигнала "победа".

Аз се опитах да разгледам един вариант на подобни действия, при който двете ескадри имат равна численост, но единият адмирал (командващ оранжевата ескадра) използва по различен начин трите си дивизии - вместо да следват в общ строй, те се движат в успоредни колони. Прилагам картинка (анимиран gif). Пояснение - различните цветове на флаговете указват принадлежност към дивизия - както написа Одзава - син за авангарда, червен за центъра и бял за ариергарда.

[albireo]

Друг важен за отбелязване момент е, че за победа се е смятало да "владееш полесражението", т.е. ако едната ескадра отстъпи, другата (особено ако е леко засегната вече от отбранителния огън) вероятно няма да я преследва, защото е постигнала "победа".

Това не е повсеместно вярно. Може да се каже, че е зависело от целите на главнокомандващия. Често за победа се е смятало унищожаването или пленяването на вражеския флот, особено важащо е това за Де Рюйтер и за британския флот. За такива "победи", които свършват с отстъпление на противника и владеене на полесражението, британски адмирали са отивали на съд.

Друга малка забележка - едва ли някоя флота, която е от подветрената страна би могла лесно да избяга пускайки се по вятъра. Едва ли това може да се смята за предимство. Т.е. ако една флота успее да избегне боя с бягство, това не би могло да се обясни с "владеенето" на подветрената страна. Ако корабите са по-бавни или пък екипажите неумели в боравенето с ветрилата и такелажа, никакво пускане по вятъра няма да ги спаси.
Така че това едва ли може да се брои за предимство. Въобще да си от подветрената страна си е неизгодната позиция от където и да го погледнеш.

[gollum]

Радвам се, че се включи, Албирео. Началния ми пост съдържа само мои предположения и затова се радвам на всякакви уточнения и поправки по тях.

Т.е. ако една флота успее да избегне боя с бягство, това не би могло да се обясни с "владеенето" на подветрената страна.

Естествено, че бягството не може по никакъв начин да се обясни с позицията спрямо вятъра - то е продиктувано от съвсем други съображения. Но подветрената позиция в началото на сражението (т.е. когато ескадрите не са се сближили) услеснява бягството или измъкването, стига да приемем, че това е целта на ескадрата - образно казано, двете ескадри се движат на един и същи вятър, но имат разстояние помежду си, което е от полза за бягащата. Всичко това зависи и от това каква е общата ситуация (например, ако ескадрата се е опитвала да достигне определена оперативна позиция - т.е. конкретно място на сушата, - и вятърът не в благоприятна посока, то по същество ескадрата ще се отдалечава от целта си, но пък ще избегне сблъсък). И се съгласявам, че голямо значение имат самите кораби, а и най-вече уменията на моряците и капитаните, така че съм съгласен с това:

Ако корабите са по-бавни или пък екипажите неумели в боравенето с ветрилата и такелажа, никакво пускане по вятъра няма да ги спаси.

За отбелязване е, че все пак описвах предимствата и недостатъците на позициите, а не се опитвах да обобщя всички фактори. От друга страна, наветрената позиция определено затруднява измъкването или бягството, така че в сравнение с нея подветрената го улеснява.

Въобще да си от подветрената страна си е неизгодната позиция от където и да го погледнеш.

Съгласявам се с това. Затова и бе за мен интересно описанието (прочетено при Мехен), че френските адмирали често не провеждали предварителната борба за наветерна позиция, предпочитайки да заемат пасивната подветрена и да предоставят на британците активната роля, т.е. атаката. Той намекваше, че това, което ги е карало да предпочитат тази позиция е нейните относителни отбранителни предимства - собствената ескадра може да очаква атаката в боен ред и да посрещне британската атака със залп, нанасяйки известни повреди на управляемостта и мобилността британските кораби, а и самата атака води до известно объркване в строя (вероятно не на последно място значение е имало и това, че са разполагали с по-лоши моряци и капитани).

За критерия за победа - не съм и твърдял, че е повсеместен. Всичко зависи от конкретната ситуация, но се е случвало това да служи като критерий.

За такива "победи", които свършват с отстъпление на противника и владеене на полесражението, британски адмирали са отивали на съд.

Винаги и всякога ли? Не го знаех .

ПП Тук ми се иска да спомена нещо - има известно забавно объркване, когато стане въпрос за линейната тактика. Ако се съди по това, че корабите се движат в килватерна колона, то по-точно на български език би било да се говори за бойна колона, а не за бойна линия, и съответно вместо линейни, да се пише за колонни кораби .