Германските леки крайцери от ВСВ

[De Ruyeter]

Напоследък четох, че далечината на плаване на "К" класа е 7300 мили на 13 възла. В действителност е 3100 на 13 възла. /на дизели/. Някой да знае каква е далечината на плаване с турбини и има ли изобщо възможност за плаване и под дизели, а като се изразходва на нафтата да се премине на икономичен ход на парните машини /макар че ме съмнява, че имат скорост за икономичен ход/.
Другото е, че корпусът им изобщо не бил слаб , а попаднал в тайфун кораб в Пасифика неминуемо се поврежда /нека си спомним за японските крайцери, преобърнатите разрушители и от американския и от японския флот/. Все пак....не участват активно в бойни действия и се използват като учебни.

[Lulchev]

Без да съм специалист, ще споделя това, което знам аз.Чел съм че трите крайцера тип "К"- "Кьонигсберг", "Карлсруе", "Кьолн", са били изградени по съвсем нов начин, на принципа на електрозаварките през 1927-1928г..Турбините им били също от нов тип и им позволявали скорост до 32 възела.Наистина отначало са били учебни, но по късно, през 1934 г. са им установени торпедни апарати, укрепени са мачтите, а през 1942 "Кьолн" получава катапулт със самолет.След началото на войната и трите участват в бойни действия, главно в кампанията против Норвегия."Кьонигсберг" и "Карлсруе" излизат от строя още през 1940г., а "Кьолн" оцелява до март 1945 г, когато въвъ Вилхелмсхафен е потопен от английската авиация.Тъй като обаче опира на дъното и надстойката му остава над водата, чак до края на войната е използвана като платформа за зенитни оръдия.

[Odzava]

Крайцерите тип "К" четох, че са имали дебелина на външната обшивка 10 - 14 мм, на вътрешния лист - 8 мм. Не знам това малко ли е или много, при условие, че есминците имат дебелина на обшивката 19 мм.

[De Ruyeter]

Реално погледно след норвежката операция те не са ползвани - шмам предвид остатъците+ Нюрнберг и Лайпциг или поне не ги използват активно в качеството, в което е строен немския флот - рейдери. А електрозаварките са откровено слаби, като първи опит