Ушаков, Нахимов и другите руски флотовдци

[De Ruyeter]

Напоследък съм се захванал по-задълбочено да чета за ветроходната епоха и по-конкретно за Русия и нейните флотоводци. Та руснаците винаги твърдят, че техните герои са употребили първи кръстосването на буквата "Т" - Ушаков преди Нелсън - през 1791г. Нелсън прилага тактическия маньовър при Трафалгар 1805г., а при Абукир хваща противника между два огъня. Нахимов е счетен за бащата на модерния ескадрен бой, тъй като той пръв използва в бойни условия нарезни оръдия.
Западната историография обратно не обръща особено внимание на руските флотоводци. Счита ги за успешни, но не повече от това. Дори не и гениални. В следващите постигни ще се опитам да хвърля нова светлина върху това, пък вие преценете доколко съм прав

Ушаков наистина е много добър флотоводец - факт. Той изпъква на фона на нерешителните Войнович и главореза Насау-Зиген. По време на руско-турската война /1787-91г./ Той нанася ред поражения - При Фидониси, Керч, Калиакра, Тендра. Проблемът е, че той РАЗБИВА, а не УНИЩОЖАВА турския флот. Ветроходите се пръскат, част от тях повредени, но се дибират я до Варна , я до Константинопол. Само при Керч той успява да плени неприятелския флагман и да унищожи още два линейни ветрохода от 15, което означава, че турската морска мощ е останал слабо засегната. Макар и тактическите маневри да са успешни, в преследването на бития и морално сразен противник руснаците не си дават зор и турците се измъкват, поправят корабите и хайде отново в бой. Тов означав, че или руските моряци са слаби ветроходци или корабите им са калпави. А за обучението на моряците отговарят капитаните и оттам вече и флотоводеца.
За разлика от него англичаните не само разбиват, но и унищожават противника - Абукир флотъ на Брюи е изпепелен. При Трафалгар пленените и унищожени кораби са над 50%, при Копенхаген също. Славният първи юли и боят при Сейнт Винсент и т.н.

[De Ruyeter]

Единствените крупно поражение на турците е при Чесма 1770г., когато руските брандери /реално търговски кораби, подарени от гръцките монаси/ запалват турския флот и изгарят към 15 линейни ветрохода. Също така в повечето случаи класификацията е доста мъглява. От 15-17 линейни кораба на турците само 3-5 са с по 84 оръдия /май нямат и 100 оръдеен/, а останалите са 64 и 52-54 оръдейни. Руснаците имат 70-80 линейни ветроходи, но по-малките си кораби с по 48-54 оръдия ги класифицират като фрегати. И като четеш че турски 64 оръдеен кораб се предал на руска фрегата ти става чудно....Мислиш си фрегата - ветроход между 28 и 44 оръдия без да броим каронадите. После като отвориш справочника и виждаш, че руската фрегата е преквалифициран бивш линеен ветроход с 52-60 оръдия...Не е вече такава разликата, нали?

[кало]

прочутият медал за Чесменското сражение:




на обратната страна е изобразен горящият турски флот, а надписът отдолу е "Был"

[De Ruyeter]

Точно така, благодаря ти Кало!
Друг извесетн флотоводец Нахимов, нашумява с разбиването на турския флот при Синоп през 1853г.Там за първи път са използвани нарезни оръдия, които придизвикват толкова поражения сред турските кораби.
Сега да погледнем и малко по-подрбно битката. В Синопския залив има няколко големи турски фрегати от по 50-60 оръдия /ветроходни и една параходофрегата /Таиф/. Руският флот се състои от 4 84 оръдейни кораба. Въпреки очевидно преимущество в големината на ветроходите и калибъра на оръдията им, Нахимов изчаква подкрепеление от 2 120 оръдейни кораба. Самото сражение е проведено по класическия прийом - корабите се спускат в килватерна колона по вятъра, няма кръстосване на буквата "Т", нищо - просто правилно използване на превъзходството. Единствен оцелял от сражението - параходофрегата Таиф.
В стратегическо отношение Нахимов също не преценява правилно войната. Руският черноморски флот има 12 линейни ветрохода - част от тях с по 120 оръдия и всички са потопени, тъй като вече са изгубили бойната си ценност в сравнение с парните кораби, а оръдията им се използват за брегови батареи. Първо съюзническия флот при влизането си в Черно море има 13 ветрохода - тоест не превъзхожда флота на Русия в пъти. Има възможност за открито сражение. Другият момент е защо руските флотовдци не са се насочили към строителството на дървени парни кораби, както го правят Англия и франция още през 1836-48г., та вече да са натрупали достатъчен опит в строителството на такива кораба?За пореден път се демонстрира изоставане в технологиите.

[De Ruyeter]

Сещам се за един друг руски флотоводец - Сенявин. Той е много добър тактик разбива турския флот в Атонското сражение - 9 срещу 13 или повече турски линейни кораба. По силата на Тилзитския мирен договор РУсия става съюзник на Наполеон и ескадрата на Сенявин е блокирана от английска ескадра /през 1807г. Англия обявява война на Русия/- Адмирал Котън има на разположение 12-13 кораба, но руският флотоводец не приема придизвикателството да излезе в открито море и да се бие с него. От друга страна трябва да се отчита и фактора, че руската ескадра е далеч от базите в средиземно мое, където основен интерес има Англия. Единственото, което успява да направи Сенявин е досйстойно интерниране в Англия - без разоръжаване. Лошото е, че се връща сам с два линейни кораба от 9. Останалите са в толкова лошо състояние, че са разглобени в Англия. Положителният момент е че английския крал обещетява руснаците с равностойността на руските ветроходи към момента на построяването им.

[De Ruyeter]

Сега в момента съм се върнал на сражението при Калиакра на 31.07.1791 г.
Та там от руска страна участват според официални данни 6 линейни кораба и 12 фрегати. От турска са 18 линейни кораба и 17 фрегати, 43 по-малки кораба. Резултатъ турският флот е бит разпръснат, загубите възлизат според различните руски източници на 1500-2000 души. Руските загуби са 17 убити и 27 ранени.
Стори ми се доста странно, защо в едно от предходните сражения турците също губят 2000 души - май при Керч. Което ще рече че с оглед числеността на екипажите на тогавашните линейни кораби от по 500-600 души те са загубили - 3-4 екипажа - на сражение!Тоест те вече май нямат обучени моряци!
Освен това турските източници не подкрепят тази цифра по никакъв начин, а докладът на Ушаков не би могъл да бъде меродавен документ.
От руските кораби се оказва, че в сражението участват
Рождество Христово /фл/ - 84 оръдия;
66 оръдейните - Мария Магдалина, Святой Владимир, 64 оръдейния Леонтий Мученик, 66 оръдейния Иоан Предтеча, Александър и "Богоявление Господне"
фрегатите са 50 оръдейните Святой Николай, Святой Андрей, Петр Апостол, Навархия, Царь Константин, Федор Стратилат, 40 оръдейните Фанагория, Александр Невский 36 оръдейната Святой Марк, ИоанБогослов - 46 оръдия, които без 36 оръдейната, която всъщност е преоборудвана от турската галера Макрпоплея са се класифициарт като линейни кораби.
И още една гатанка. След като турците понасят тежки загуби и корабите са потрошени - на флагмана и трите мачти са отнесени - как успяват д избягат на почти незасегнатите руски кораби??? :tdown

[De Ruyeter]

Руско-шведска война 1788-90г.

Много интересна /поне за мен война/, активни бойни действия по море, страшно много сражения - Хогландско, Еландско, 1-во Роченсаламско, 2-ро Роченсаламско, при Виборг и Красная Горка.
Руските кораби често се подценяват от собствените им историографи - флотът е с по-слаби, с по-малки оръдия, некачествено /често се пръскат при изстрел/, матросите зле обучени.
В действителност /излагам само фактите/, а те са руски Балтийски флот:
14х 74 оръдейни кораба, 16х66 оръдейни, 7х100 оръдейни /8-ят се достроява/, 5 66 и 74 оръдейни в Архангелск. Шведски флот - 16х62-64 оръдейни, 10х70-74 оръдейни и 350-54 оръдейни /в руския се класифицират като фрегати/.Фрегати в руския флот - 12, от които 2 44 оръдейни и останалите 32 и 26 - но всички имат леки оръдия 12 и 18 фунтови.
Шведските са 23, като 10 от тях 40-48 оръдейни с тежки 24 фунтови оръдия /на долната оръдейна палуба/.

На шведските кораби оръдията масово са 24 фунтови /само 6 имат 36 фунтови/
На руските линкори най тежките са 36 и 30 фунтови /само два имат 24 фунтови оръдия/.
Колкото до опита на шведине май е доста теоретичен, защото не са воювали от 1743г., а руснаците непрекъснато имат практически ескадри я в Атлантика, я в Средиземно море. Само качестото на оръдията е по-ниско май.

[albireo]

350-54 оръдейни

350!!! :aaa:
леле...

[Sir Gray]

3 50-54

[De Ruyeter]

е, ти за един интервал лиси - чети внимателно - пиша, че са най-леките следователно са 50-54 оръдейни

[De Ruyeter]

Прочетох доста интересна информация за турския ветроходен флот. Към края на 18в. ВМС на тази западаща,болна империя са се ограничили само с функции по охрана на протоците.Да, бият се с руснаците, но това не им е приоритет, пък и си кътат флота. Отделно от това май на турските офицери не им е било много лесно, защото корабните екипажи са били сбирищок от турци, египтяни, алжирци и много гърци. На какъв език са давали командите или са полиглоти - не е ясно. Освен флотът не е имал никава доктрина, тактиа за действие в бойни условия. Дори при развитието и трайното настаняване на огнестрелните оръжия, турците предпочитат абордажния бой. Между другото никой не поставя под съмнение тяхната храброст като войници - така пишат поне английския и френския посланник в Истанбул. Корабите им са строени с големи междупалубни пространства, зада могат да ходят прави с чалми на главата!Това предопределя по голямата височина на бордовете, оттам по-ниски мачти, за да не се преобърнат корабите, по-широки от средните по това време ветроходи, за по-голяма стабилност и съответно носят и по-леки оръдия.

[De Ruyeter]

Нали съм си упорит Овен и съм решил да разбера, защо аджеба руският черноморски флот дори да постига успехи, те не ги считат за нещо важно и решаващо в сравнение със сраженията на английския, френски и холандския флотове. Преди време мнението на официалната съветска историография беше - гадните капиталисти си хвалят савмо своите флотове - от тях по-велики и силни няма. Но.... да видим. Руският флот към 1787 година /горе-долу тогава той повежда война на два фронта - срещу Турция на юг и Швеция на север е следното:
Руски ЧФ: 5 линейни кораба - 1х84 оръдеен, 4х66 оръдейни, 25 фрегати /от тях 5 преоборудвани от търговски кораби/, поне 4-5 50-60 оръдейни, които до 1793г. се числят като линейни кораби 4-ти ранг, останалите са също мощни 44 оръдейни. На север какво е положението 48 линейни кораба - 7х100 оръдейни, 14х74, 16х66 оръдейни /още 11 66 оръдейни са в Кронщад в ролята на брандвахтени кораби, негодни за плаване/. Фрегатите са към 13, но 9 от тях са 32 оръдейни, 1 е 36 оръдейна, останалите са 40-44 оръдейни. Гребният флот е доста голям 200 и повече съда - галери, канонерки, гребни баркаси, скампвеи. В навечерието на войната има едва 20-30 годни за плаване /извън Ботническия и Финския залив. Противниците - Турция има към 20 линейни кораба, като голяма част са с по 50-54 оръдия, 5х80 оръдейни, като не е ясно каква част са египетски и каква турски. Фрегатите са около 20 също, с по 30-40 оръдия.

По отношение на чужденците - адмирали и руснаците. Сложна класификация. Някои о тчужденците адмирали - Грейг, Корнелий Крюйс, Гейден, Круз, Кроун, Джон Пол Джонс са много добри мореплаватели и командири. Благодарение на техните активни действия руският флот извоюва доста победи. Има и друга категория - славолюбиви, посредствени, някои като адмирал Елфинстоун, направо страхливи. Насау-Зиген командир на ЧФ и по-късно на балтийския гребен флот също не е цвете за мирисане - винаги фронтална атака, без предварително разузнаване - това е черешката на тортата при него. Забравих далматинеца Марк Войнович и той е много зле.
Руснаци - абсолютни лидери -Ушаков, Нахимов, Апраксин, Сенявин, старият Сенявин от времето на Петър ²
Пълна издънка - Фондензин - цялата фамилия - а те командват по едно и също време различни ескадри от Балтийския флот, Чичагов - това деденце с връзки при Екатерина ²² е знаело само едно - следвай струята на флагмана.

[tonev]

Чичагов - това деденце с връзки при Екатерина ²² е знаело само едно - следвай струята на флагмана.

то това е проблем и при някои англииски адмирали. а иначе - англииският флот печели воини, а руският - победи. нещо като нашата армия през 20 в.

[De Ruyeter]

Като цяло фаворитизмът е процъфтявал навсякъде в Европа. Обаче ако ти кажа какви са мотивите за назначаването на Чичагово ще се смаеш. Екатерина ²² казва: "Този човек се отличава с благост на характера и спокойствие.Да, няма опит като боен адмирал, но ще натрупа". Адмиралтейството предлага Круз - човек опитен в боя /участвал с Архипелажните ескадри, в сраженията при Хиос и Чесма/. Екатерина ²² отсича: "Не съм го виждал никога, слуховете говорят, че е с тежък характер /не става за контрол/, а освен това е нещастен по море". Отварям скоба да кажа, че по време на Хиоския бой той е капитан на флагманския кораб на адмирал Спиридов "Святой Ефстафий Плакида". Корабът се зацепва с турски флагман, двата се запалват и се взривяват.
От друга страна като си говорим за победи Ушакво не се признава толкова за велик флотоводец, не защото няма новаторство в действията му, а защото действа на второстепенен театър. С риск да се повторя ще кажа, че руснаците се бият много по-настървено срещу шведите, защото Петербург е близо.....
А и докладите на север са доста по точни -Пленихме "Принц Густав", пленихме "Принц Карл" - веднага сверяваш и виждаш какъв е резултата. Ушаков пише, че неговите командири гонили ескадрата до Босфора, потопявали, горили и т.н. Имена обаче няма....А и Фьодор Фьодорович не е бил на място да провери дали не послъгват катпитаните и какви кораби са пленили. ЧЕл съм, че с ескадрата му има 7 приватира, чиято цел е не да потопяват, а да пленяват вражески кораби - поне по-изгодно е за тях. Най-много се прочува бившата турска галера, преоборудвана в 36 оръдейна фрегата "Макроплея", която пленява около Емона 17 турски крайбрежни кораба. Ушаков ми напомня на Сюфрен.

[mitya]

Можете ли да ми дадете информация за адмиралите А.Колчак(1874-1920)
и А.Непенин(1871-1917).Какъв е техния живот,заслуги,успехи и неуспехи?