Корсарите на Кайзера

[De Ruyeter]

Емден има бронепалуба - крайцер 3-ранг с дебелина на скосовете 35-50мм, рубка 100мм и щитове 25мм. Води се малък скаут и слещата му със Сидни /несе сещам дали има броневи пояс или не/, но осемте 152мм оръдия си казват думата.
Ако Гоги забелязва ВСИЧКИ немски бронепалубни крайцери са или по-слабо въоръжени или еквивалентно с английските леки и бронепалубни, които са и с по 1-2 възела минимум по-бързи, така че за победи над по силен противник /освен в случая с Жемчуг/ не може да става дума, а и немците не търсят такива победи. Целта е търговското корабоплаване и максимално отвличане на неприятелски кораби

[Odzava]

“Дрезден”

В края на юли 1914 г. бронепалубният крайцер “Дрезден”, под флага на фрегатен капитан Людеке, се намирал на о. Сент Томас. На 31.07.1914 г. той излезнал в морето отправяйки се към Германия. Крайцерът бил изминал едва няколко мили, когато на крайцера била получена радиограма, която предписвала “Дрезден” да остане в Атлантика поради влошаването на политическата обстановка. “Дрезден” се отправил към бреговете на Южна Америка и на 06.08.1914 г. близо до бразилското пристанище Пара заловил своя първи приз – британския параход “Драмклиф”, който плавал за Буенос-Айрес. При проверката се установило, че на борда на кораба се намират жената и бебето на британския капитан, Людеке унищожил радиостанцията на кораба и го освободил. След около час “Дрезден” забелязал британския параход “Линтон Гранж”, който плавал с баласт. По неизвестни причини и той бил освободен. В края на деня бил заловен британския параход “Хостилиус”. Капитанът на последния отказал да подписва каквито и да било документи, поради което Людеке освободил и “Хостилиус”.
“Дрезден” бил изразходвал почти всичките си въглища и на 08.08.1914 в малкото пристанище Жерикоара се срещнал с транспорта “Кориентес”. След това корабът се отправил в района на о-вите Рохас и Фернандо-ди-Нороня, където била назначена срещата с транспорта “Баден”. Едновременно с това “Кориентес” трябвало да предаде заповедта на Людеке на транспортите “Прусия” и “Персия” за среща с рейдера в същия район. До 21.08.1914 г. “Дрезден” завършил бункеровката и излезнал в морето съпроводен с транспортите “Баден” и “Прусия”. Същия ден “Дрезден” срещнал британския параход “Хиада”, който станал първата му жертва. Параходът бил потопен, а екипажът бил прехвърлен на “Прусия”. Същият ден Людеке проверил парахода “Сиамез Принс”, но по непонятна причина го освободил. Вечерта Людеке изпратил “Прусия” към Рио-де-Жанейро и се отправил към о. Тринидад. На 22.08.1914 г. в района на острова “Дрезден” се срещнал с изпратения от Буенос Айрес транспорт с въглища “Санта Изабел” и напусналите Германска Югозападна Африка канонерка “Ебер” и транспорт “Щайнмарк”. “Дрезден” попълнил бункерите си и се отправил на юг заедно с двата транспорта. На 26 август бил потопен британския параход “Холмвуд”. Същият ден “Дрезден” срещнал британския параход “Катерин Парк” с товар принадлежащ на САЩ. За да не се налага Германия да заплаща товара Людеке прехвърлил екипажа на “Холмвуд” и освободил парахода. На 31.08.1914 г. “Дрезден” натоварил последното количество въглища от “Санта Изабел” и Людеке изпратил кораба към Пунта Аренас, за да предаде информация до Берлин, Буенос Айрес и Валпарейсо. На 07.09.1914 г. радиостанцията на Пунта Аренас приела радиограма за “Дрезден”, която заповядвала на Людеке да заобиколи нос Хорн и да атакува британското корабоплаване в района чилийското крайбрежие. “Дрезден” си пробил път през щорма който бушувал около Огнена земя и на 10.09.1914 г. хвърлил котва в залива Оранж на о. Хост заедно с транспорта “Баден”. На 16. 09.1914 г. “Дрезден” завършил приема на въглища от “Баден” и се отправил на среща с Крайцерската ескадра. На 18 сепември “Дрезден” забелязал британския лайнер “Ортега”. Лайнерът отказал да се предаде и на пълна скорост се насочил към Магелановия проток. Немският крайцер преследвал известно време лайнера, като даже дал няколко залпа с носовите си оръдия. Людеке обаче се страхувал да не налети на подводна скала и скоро се отказал от преследването. От залива Сан Куентин Людеке се отправил към о. Мас-а-Фуера. Там на 3 октомври “Дрезден” се свързал последователно с “Лайпциг”, а след това и с флагманския “Шарнхорст”. Срещата била назначена на о. Пасха и, за да икономиса въглищата Людеке заповядал на “Баден” да вземе “Дрезден” на буксир.
След като се съединил с Крайцерската ескадра “Дрезден” взел участие в битката при Коронел. На 15.11.1914 г. “Дрезден” се отправил на юг с корабите от ескадрата. На 08.12.1914 г. по време на Битката при Фолклендските острови, по заповед на фон Шпее, “Дрезден” напуснал строя на Крайцерската ескадра и се отправил на юг в опит да се спаси. Нежеланието на командира на “Глазгоу” да изкуши късмета си отново един на един с немския крайцер помогнал на “Дрезден” около 17:00 да загуби от погледа си британските кораби. Поради опасността да срещне британски кораби на входа на Магелановия проток Людеке отново заобиколил нос Хорн и на 09.12.1914 г. “Дрезден” хвърлил котва в залива Шол. На 11 декември се появил чилийския миноносец “Алмиранте Кондел” и заявил, че “Дрезден” може да остане в неутрални води не повече от едно денонощие. Поради това “Дрезден” се отправил на север към Пунта Аренас, където пристигнал на следващия ден. До 13 декември на крайцера товарили въглища, след което той излезнал в морето, като отхвърлил предложението на немския консул за интерниране в Чили. Вместо това “Дрезден” се отправил към малкото заливче Хюит, където останал до 26 декември. След това Людеке се преместил в още по-затънтеното заливче Вейхнахт. На 19.01.1915 г. към него се присъединил транспорта “Сиера Кордоба”. Останалите транспорти, които излезли в морето с въглища и припаси за “Дрезден” не успели да се срещнат с рейдера по различни причини. На 21 януари от Адмиралщаб заповядали на “Дрезден” да направи опит да се върне в Германия. Людеке се отказал, поради проблемите с горивото и постоянните повреди с турбините на крайцера. Той предал, че ще се опита да си пробие път към западното крайбрежие на Чили, където да води крайцерска война. На 14.02.1915 г. “Дрезден” натоварил въглища от “Сиера Кордоба” и на 19.02.1915 г. се оказал на 200 мили южно от о. Хуан Фернандес. Следващите три седмици “Дрезден” останал в района, като единствения заловен приз бил натоварения с ечемик барк “Конвей Касъл”. Същият ден Людеке взел последните въглища от “Сиера Кордоба” и го изпратил във Валпарейсо, от където транспорта излезнал в морето на 3 март. Британските агенти успели да разшифроват радиограмата за среща на рейдера с транспорта и на 08.03.1915 г. британския броненосен крайцер “Кент” забелязал “Дрезден”, но рейдерът се измъкнал. Следващата немска радиограма указвала, че “Дрезден” очаква транспорта на главния остров на архипелага Мас-а-Фуера. На 12.03.1915 г. Людеке заявил на чилийския губернатор, че предава кораба, за да бъде интерниран. Преди да дойде кораб от Чилийския военен флот на 14.03.1915 г. пред залива Кумберланд се появили “Кент”, “Глазгоу” и спомагателния крайцер “Орама”. Въпреки безизходното си тактическо положение неподвижният “Дрезден” открил ответен огън, но само след 3 минути вдигнал бял флаг без да свали немския. Последвали безплодни преговори между лейтенант Канарис и капитан Люс, които били необходими на Людеке да заложи подривни заряди в носовия погреб. В 10:45 сработило взривното устройство и “Дрезден” потънал с развяващи се бял и немски флагове. За времето като рейдер “Дрезден” унищожил 3 британски кораба.

[Odzava]

"Кьонигсберг”

Рано сутринта на 25.04.1914 г. “Кьонигсберг” се отправил към Германската Източна Африка. На 06 юли крайцерът пристигнал в Дар-ес-Салам. Поради стремително влошаващата се политическа ситуация в Европа втората половина на месеца била запълнена с артилерийски учения и други приготовления на “Кьонигсберг” за бъдещата война. Като снабдителен кораб командира на кобара фрегатен капитам Макс Лооф избрал транспорта “Сомали”. На 31.07.1914 г. Лооф получил съобщение, че британската Южноафриканска ескадра е излязла в морето и плава към Дар-ес-Салам. Късно следобеда на същия ден “Кьонигсберг” излязал в морето, но след около час и половина той забелязал британската ескадра, която включвала крайцерите “Хиацинт”, “Астрея” и “Пегасус”. Използвайки налетелия шквал “Кьонигсберг” успял да се измъкне и няколко дни плавал в Индийския океан избягвайки среща с британските кораби. На 06.08.1914 г. намирайки се до нос Гвардафуй “Кьонигсберг” получил радиограма известяваща го за началото на войната в Англия. Капитан Лооф веднага насочил крайцера си към Африканския рог, където корабоплаването било най-интензивно. Около обяд същия ден корабът срещнал транспорта “Цитен”, който бил изпратен в Дар-ес-Салам. Няколко часа по-късно бил забелязан кораб, който след кратко преследване вдигнал немски флаг. Проверката показала, че това е транспорта “Голденфелс”, който плавал за Хамбург. Същата вече “Кьонингсберг” срещнал ярко осветен кораб, който се нарекъл японски лайнер. Когато обаче крайцерът се приближил се оказало, че това е британския транспорт “Сити оф Винчестер”. На него се намирал почти цялата добив на цейлонски чай. Заедно с “Голденфелс” той бил изпратен към бреговете на немската колония. На следващия ден “Кьонигсберг” се срещнал край Рас Бурум с транспортите “Цитен” и “Остмарк”, от които получил провизии, но въглищата били с толкова лошо качетво, че не били подходящи за пещите на рейдера.
На 08.08.1914 г. крайцерът “Астрея” обстрелял антената на радиостанцията намираща се в пристанището на Дар-ес-Салам, което накарало капитана на пристанището да потопи на входаму плаващия док. Така крайцерът загубил достъпа към единственото пристанище в Германската Източна Африка.
На 10 август близо до остров Совда крайцерът получил малко количество въглища от “Голденфелс”, а на остров Халания натоварил и около 400 т. от “Сити оф Винчестер”. Сутринта на 12.08.1914 г. британския кораб бил потопен. “Кьонигсберг” се насочил към Аден където останал от 14 до 18 същия месец. Тъй като бункерите му били почти празни крайцерът се насочил към остров Сокотра, където го чакал транспорта “Сомали”. Той предал на рейдера въглища и “Кьонигсберг” се насочил на юг. На 29.08.1914 г. крайцерът влязал във френското пристанище Маджунга на остров Мадагаскар, но френските власти вече били евакуирали от там всичко, което иамло каквато и да е стойност.
На 03.09.1914 г. крайцерът навлязъл в делтата на река Руфиджи следван от транспорта “Сомали’. Там той получил съобщение на 19.09.1914 г., че в пристанището на Занзибар стои британски крайцер. Същата вече “Кьонигсберг” се отправил на север.
Сутринта на следващия ден “Кьонигсберг” влязал в пристанището на Занзибар. На входа му той бил посрещнат от патрулиращия влекач “Хелмут”, който сбъркал немския рейдер с безобиден “търговец” и смело се насочил към него. Около 05:00 часа “Кьонигсберг” вдигнал немски флаг и открил огън по буксира. След няколко попадения екипажа оставил малкото корабче на собствената му съдба и се спасил на брега. В 05:21 “Кьонигсберг” се обърнал с левия си борд към мълчащия “Пегасус” и открил огън от едва 3 мили. След третия залп започнали попаденията в британския крайцер, който стоял с разглобени за ремонт котли, а снарядите на собствените му оръдия дори не достигали до немския кораб. След 15 минути “Пегасус” започнал да се накренява и вдигнал бял флаг. “Кьонигсберг” изстрелял още 2 залпа преди да различи белия флаг, след което стрелбата била прекратена. За времето на целия бой “Пегасус” получил около 60 попадения. След това рейдерът обстрелял британската радиостанция, а на излизане от приостанището във водата били хвърлени няколко празни варела. Така пристанището на занзибар било “минирано”. “Пегасус” потънал в 13:00 часа.
По време на боя на “Кьонигсберг” се скъсал паропровод, което принудило Лооф да се откаже от запланирания рейд към бреговете на Южна Африка. На 20.09.1914 г. крайцерът хвърлил котва в делтата на Руфиджи. За да се завърне в Германия трябвало да се ремонтира дефектния котел, което било организирано с помощта на местните плантатори.
Британия реагирала остро на потапянето на “Пегасус”, още повече, че на 21.09.1914 г. “Емден” обстрелял пристанището на Мадрас. Към бреговете на Германска Източна африка били изпратени британските леки крайцери “Чатам”, “Веймут” и “Дартмут”. На 09.10.1914 г. бил пленен немският буксир “Адютант”, който насочил британските кораби към транспорта “Президент”. Последният бил пленен на 19.10.1914 г. и сред документите, които открили на борда му имало заповед да достави въглища в делтата на река Руфиджи. На 29.10.1914 г. “чатам” застанал на котва пред ръкава Киобони на Руфиджи и на брега бил изпратен разузнавателен отряд. В тази част на реката Лооф не бил поставил постове и британците видели мачтите на “Кьонигсберг” и “Сомали”. На следващия ден пристигнали “Веймут”, “Дартмут” и неизправния котел. Същият ден британските крайцери открили огън по едва различаващите се над мангровите дървета мачти на немския крайцер. Единствения резултат били няколко попадения в “Сомали”, който избухнал в пламъци. “Кьонигсберг” се оттеглил нагоре по реката, където бил недосегаем за британските оръдия.
Започнала осем месечната обсадата на “Кьонигсберг”. Част от екипажа и малкото налични немски войски в района били организирани в Боен отряд “Делта”, който блокирал достъпа до делтата на Руфиджи. На 07.11.1914 г. британските кораби се опитали да пробият позициите на отряда “Делта”, за да може водения на буксир от кабелопоставяча “Дюпле” буксир да атакува “Кьонигсберг” с набързо поставеното му торпедо. Атаката се оказала неуспешна. На 10.11.1914 г. в ръкава Симба Уранга бил потопен транспорта “Нюбридж”, за да се блокира изхода на крайцера. През декември бил направен опит да се използват двата доставени от Британия самолети, за въздушна коректировка на огъня от британските крайцери и наблюдение на “Кьонигсберг”. Скоро обаче и двата самолета били загубени от аварии. В началото на януари 1915 г. британските войски под прикритието на корабите от Кралския флот заели остров Мафия. На 20.02.1915 г. спомагателния крайцер “Кинфаунс Касъл” доставил два нови самолета. На 18.02.1915 г. от Вилгемсхафен излязъл транспорта “Рубенс” с 2000 т. въглища за “Кьонигсберг” и различни припаси за войските на Летов-Форбек. На 07.03.1915 г. към британския отряд се присъединил броненосеца “Голиат” под флага на адмирал Кинг-Хел. Към блокиращата ескадра скоро се присъединили старите крайцери “Хиацинт”, “Пирамус” и “Пионер”, а “Чатам” бил изпратен за ремонт в Бомбай. На 25.03.1915 г. “Голиат” бил изпратен към Дарданелите. Безкрайните разговори по радиото между “Рубенс” и “Кьонигсберг” от началото на април привлякло вниманието на британския адмирал. На 13.04.1915 г. близо до пристанището Танга “Хиацинт” се сблъскал със самия “Рубенс”. Макар да успял да се спаси зад в залива Манца зад недостъпните за “Хиацинт” пясъчни плитчини немския транспорт бил обречен. Когато започнали да падат първите снаряди немския екипаж подпалил транспорта и го изоставил. Скоро след това немците се върнали и успели да спасят повечето от товара му, но “Кьонигсберг” не получил така необходимите му въглища.
В началото на юни към блокиращата ескадра се присъединили мониторите “Мерсей” и “Северн”, заедно с кораба-база “Трент”. От Англия били доставени още няколко самолета, които на 02.07.1915 г. направили опит да атакуват “Кьонигсберг” с бомби, но не успели да го повредят.
На 06.07.1915 г. британската ескадра разделена на два отряда атакували немската отбрана, за да отворят път на мониторите. В 06:58 те открили огън, на който скоро отговорил “Кьонигсберг”. Стрелбата на немския крайцер скоро нанесла значителни повреди на британските монитори и ги принудил да отстъпят. Пораженията на рейдера били незначителни. На 11.07.1915 г. мониторите отново открили огън, коректирайки го по докладите от кръжащия във възуха самолет. Стрелбата на “Кьонигсберг” отново била точна и “Мерсей” бил принуден да отстъпи, но недостига на снаряди не позволил да се поддържа предишния темп на стрелба. Постепенно “Северн” успял да нанесе значителни повреди на немския крайцер. В 12:52 на “Кьонигсберг” избухнал пожар, а голяма част от артилерията мълчала. Само минута след това британски снаряд взривил кърмовия погреб. В 13:30 фрегатен-капитам Лооф заповядал да бъде унищожен кораба и в 14:00 прогърмели няколко взрива. “Кьонигсберг” се накренил на левия си борд и легнал на блатистото дъно на реката. През своята кариера като рейдер “Кьонигсберг” заловил само един приз.

[Gaden Gogi]

а това защо не го пишеш в сайта?
BTW някой да е чел за експедиции до останките на този крайцер?

[Odzava]

И там ще го сложа. Още се чудя дали да е към "Служба" на съответните кораби - сега пиша за тях, или към "Битките през ПСВ". Май ще е първия вариант.
Не знам колко се чете на "Вимпел", макар трафика да е обнадеждаващо висок.

[von Danitz]

А и явно не си само ти по тия работи у нас, нямаме много справки, но за Кьонигсберг сме вече напълно осведомени - http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%...D0%B0%D0%B1%29

[Odzava]

Е, аз не го пиша със самочувствието на уникален източник свеждащ истната от последна инстанция.

[gollum]

Одзава, браво, много добри са ти материалите, поне аз с голямо удоволствие ги чета, когато ми остане свободно време в работата . Ясно е, че не става въпрос за уникалност на информацията, но текстовете са добре съставени и приятни за четене.

[von Danitz]

Абсолютно, не съм казал друго, просто ми стана странно кой пък се е заиграл с Кьонигсберг в Уикито - то те е и с танковете за Първата са захванали, просто уникален подбор е тяхното

[Odzava]

Благодаря на всички за положителните оценки :nworthy:
А по въпроса за Уикипедията - нямам идея кой е автора - не е ли дал линк или поща. Аз нищо не видях на страницата. Всъщност мился, че страницата на "Кьонигсберг" е развитие на проекта за корабите на Германия през ПСВ. Преди време бях попаднал на списъка на Кайзеровия флот до есминец.

[von Danitz]

Пише че е превод от руското уики

[Odzava]

Хехехе, сега се зачетох и мисля, че знам кой го е писал. Подозирам, че е намесен бившо ЗКПЧ на ВМФ, което е известно напоследък с авторството си на книги и справочници на морска тема.
Сега сериозно - добра е страницата, но има някои малки дразнещи окото несъответствия:
" Губернаторът на града обаче е заповядал няколко дни преди това да бъде потопен стар търговски кораб на входа на пристанището, ..."
Всъщност губернатора на Германска Източна Африка е интересна личност. По закон на него е принадлежала върховната военна и гражданска власт в колонията. В навечерието на войната губернатора Хенрих Шнее застъпвал тезата, че немските колонии трябва да останат неутрални в Европейската война. Вероятно е взел пример от поведението на Френската Индийска Компания през Седемгодишната война. Но вероятно не е чел добре историята. Разбира се местните военни, в частност генерал Паул фон Летов-Форбек взел нещата в свои ръце. А плаващия док, не стар кораб е потопен на входа от капитана на пристанището. Вярно, че в Дар-ес-Салам (не Салаам, пое според атласите е така) е потопен кораб по време на обстрела на 08.09.1914 г. (според Летов-Форбек обстрела е от "Астрея" и "Пегасус", според други данни е само от "Астрея") в пристанището потъва хидрографския кораб "Мьове". Немците твърдят, че е взривен от собствения си капитан, англичаните, че е потопен от огъня на техните крайцери. Но това е нормално. Точно така се разминават съобщенията за потапянето на френската канонерка "Зееле".

"устието на река Руфидджи в така наречения "Мафия канал", намиращ се срещу остров Мафия и там "
Аз лично винаги съм го срещал като ръкава Симба-Уранга (не канала, все пак е ръкав на естествената делта на реката, не е прокопаван изкуствено).

"британския разрушител "Пегас" - е все пак e бронепалубен крайцер ²²² ранг, от типа "Пелорус". А и "разрушител" все пак е клас кораби от една по-късна действителност.

Ей такива малки несъответствия развалят понякога като цяло доброто впечатление. Не че аз съм безгрешен - далеч не е така. Особено в първите си писания и аз се предоверявах на някои източници и пишех (и сега се случва да ръсна някоя глупост) доста смешни меко казано "произведения на писаното слово" Но важното е да не се спира според мен, все ще се намери кой да ни коригира. :mhehe:

[von Danitz]

Чонко Чочкото ли?

[Odzava]

Ами не знам, ама на него ми мирише - нали си спомняте Руската Португалска ескадра в Порт-Артур

[Odzava]

Ето за предпоследния кайзеров корсар:

“Карлсруе”

На 25.07.1914 г. в пристанището на Порт-о-Пренс се състояла срещата между немските крайцери “Дрезден”, под флага на фрегатен-капитан Ерих Кьолер и “Карлсруе”, под флага на фрегатен-капитан Фриц Людеке. Корабите сменили своите капитани, а новият крайцер трябвало да поеме ролята на “Дрезден” като стационер в западните Индии. На следващия ден “Карлсруе” се насочил към Хавана, от където корабът щял да отплава за Мексико, за да демонстрира немския флаг. В последствие Кьолер щял да присъства с кораба на откриването на Панамския канал, а есента да посети Сан Франциско за откриването на Всемирното изложение там. Но в Хавана Кьолер получил телеграма, която го известявала за влошаване на политическата ситуация в Европа. На 30.07.1914 г. “Карлсруе” напуснал Хавана и около 10:00 същия ден капитанът получил съобщение от Берлин, за вероятно начало на война с Франция, Русия и Великобритания. Освен командир на крайцера фрегатен-капитан Ерих Кьолер бил и командващ на Южноамериканската станция на Немския Императорски флот. В негово подчинение се намирали немските стационери в Германска Западна Африка и Камерун, както и всички спомагателни крайцери действащи в Южния Атланик.
На 01.08.1914 г. немският военноморски аташе във Вашингтон фрегатен-капитан Бойд-Еда съобщил на Кьолер, че в Ню Йорк се намира лайнера “Кронпринц Вилхелм”, който трябва да бъде превърнат в спомагателен крайцер. На следващия ден “Карлсруе” получил съобщение, че Германия е обявила война на Франция и Русия и Кьолер насочил крайцера към Бахамите, където трябвало да се срещне с “Кронпринц Вилхелм”. На 4 август в морето излезли два немски транспорта с въглища за “Карлсруе”, докато последният се бил притаил сред множеството острови на Бахамите. Същия ден било получено и съобщение, че Германия и Великобритания се намират в състояние на война и “карлсруе” трябва да атакува британската търговия в района. На 05.08.1914 г. е спрян първия параход в океана – италианския “Мондибело”. Неутралния параход бил освободен и на следващия ден крайцерът и лайнера се срещнали край Плана Кийз. На “Кронпринц Вилхелм” били предадени 2 88 мм оръдия, 290 снаряда за тях, няколко 8 мм картечници Максим, 16 пушки “Маузер” щикове и патрони за тях. Като командир на спомагателния крайцер преминал и щурмана на “Карлсруе” – корветен-капитан Паул Тирфелдер. Лайнерът предал на крайцера двама лейтенанати от резерва и 50 тона въглища. Повече не успели да вземат защото в 10:15 на юг наблюдателите забелязали дим. Немците отсякли швартовите въжета и с максимална скорост “Карлсруе” се насочил на север, а “Кронпринц Вилхелм” на североизток. Димът се оказало, че принадлежи на британския броненосен крайцер “Съфолк” под флага на адмирал Кристофър Кредок. Последният веднага се впуснал да преследва “Карлсруе”, едновременно с това оповестявайки плаващия на север “Бристол” за скоростта и курса на немския крайцер. Кьолер увеличил скоростта до 22 възела и се скрил в мрака. Но около 19:50 вдясно на носа наблюдателите забелязали огряния от лунната светлина “Бристол”. На разстояние от 6 300 метра “Бристол” завил на ляво, за да използва цялата си артилерия на десния си борд, а “Карлсруе” също завил на дясно със същите намерения. Двата кораба открили огън практически едновременно, но в 20:30 прекратили престрелката. Немският крайцер с лекота се откъснал от преследването, но въглищата намалявали в бункерите му с опасна бързина. В 23:00 Кьолер заповядал скорост от 18 възела. На сутринта “Карлсруе” плавал с 14, а скоро след това с 12 възела.
На 09.08.1914 г. “Карлсруе” едва допълзял с 10 възела до пристанището на Сан-Хуан де Пуерто Рико с практически празни бункери. Американскиете власти разрешили да се натоварят въглища достатъчни на крайцера да се добере до Сент Томас. На датския остров крайцерът успял да натовари 550 тона въглища с помощта на транспорта “Оденвалд” и вечерта излязал в морето. По радиото били дадени нареждания на транспорта “Патагония” да натовари въглища в Сент Томас и да се срещне в морето с рейдера. Самият “Карлсруе” се отправил към остров Кюрасао, където пристигнал на 12 август. Холандците обаче смятали да спазват стриктно неутралитета си и на “Карлсруе” се наложило под оръдията на броненосците за брегова отбрана “Кортенаер” и “Якоб ван Хеемскерк” да натовари 1 200 тона въглища от складовете на австро-унгарска фирма. Следобяда пристигнал парахода “Щадт Шлезвиг”, който превозвал въглища за немската компания “Хамбург-Америка”. Последният бил изпратен към бразилския остров Сан Жоао, а крайцерът напуснал пристанището на Кюрасао насочвайки се към пролива между Гренада и Тринидат-и-Тобаго. Кьолер разчитал да срещне британски кораби покрай бреговете на Венецуела, но морето било пусто. Сутринта на 18 август наблюдателите на “Карлсруе” видели “Патагония”, която бързала за среща с рейдера. Следобеда същия ден на хоризонта бил забелязан дим и скоро след това “Карлсруе” спрял първия си приз. Британския параход “Боуес Касъл” плавал с товар от чилийска селитра и сребърна руда. Въпреки, че по-голямата част от товара принадлежал на американски собственици Кьолер решил да потопи кораба.
На 21.08.1914 г. Кьолер натоварил въглища от “Патагония” близо до остров Марака в устието на Амазонка. Там предишния ден бил пристигнал и “Щадт Шлезвиг”, който предал въглищата си на другите два кораба и се отправил към Сан-Луис де Мараняно с екипажа на “Боуес Касъл”.
“Карлсруе” провел няколко дни покрай североизточните брегове на Бразилия, но не срещнал кораби. На 30.08.1914 г. били натоварени последните въглища от “Патагония” и Кьолер повикал транспортите “Асунсион” и “Крефелд”. Те пристигнали на следващия ден.
На 31.08.1914 г. следобеда бил спрян британския параход “Стратроя”. Вълнението било достатъчно силно, за да се прехвърли абордажната партия, поради което капитана на британския параход бил заплашен със страшни наказания, ако не се подчини. Крайцерът и неговия приз се отправили към остров Рохас. Там бил проведен оглед и било решено да използват кораба докато свършат въглищата, които носи. Британския кораб получил името “Kohlendampfer I” и заедно с “Патагония” се насочил към рифа Лавендейра. “Карлсруе” се насочил на североизток с транспорта “Крефелд”. На 3 септември бил спрян парахода “Мейпъл Бланч”, който носел различни товари. Корабът бил потопен, след като от него било свалено всичко полезно. На 7 и 8 септември “Карлсруе” товарил въглища от “Стратроя” до рифа Лавендейра, а на следващия ден излезнал в морето, за да се срещне с “Крефелд”. Срещата станала на 11 септември на около 250 мили от острова Фернандо ди Нороня. Същия ден към тях се присъединил и транспорта “Рио Негро”. Вечерта била прихваната радиограма от минаващия наблизо британски параход “Хайленд Корик”, но немците не успели да го открият в тъмнината.
По това време британските кораби на няколко пъти се приближавали близо до рейдера и транспортите, но късмета бил на страната на немците. Сутринта на 15.09.1914 г. бил спрян парахода “Хайленд Хоуп”. Екипажът бил предаден на “Крефелд”, но докато подготвяли да потопят кораба се появил испанския параход “Реина Виктория-Евгения”. На въпроса:”Кои сте вие?” Кьолер отговорил “Британски конвой”. Испанския кораб скоро след това съобщил за срещата на британския броненосец “Канопус”, но последният не изоставил съпровождания танкер и немците необезпокоявани завършили унищожаването на британския кораб. На следващия ден “Карлсруе” срещнал норвежкия барк “Серфаререн”, който бил освободен. На 17 септември бил спрян британския параход “Индрани”. Корабът превозвал 6 700 тона американски въглища, поради което Кьолер решил да го използва като снабдителен кораб. Под името “Kohlendampfer II” той се присъединил към малката немска ескадра. “Крефелд” и “Рио Негро” били изпратени да доставят въглища на спомагатлния крайцер “Кронпринц Вилхелм”, а “Карлсруе” се завърнал на рифа Лавендейра, където прил 870 тона въглища от “Стратроя” и отново излязъл в морето на 19.09.1914 г. Само четири дни по-късно, на 21 септември рейдерът имал доста работа. Сутринта бил спрян холандския параход “Мария”, който превозвал пшеница за Англия, а от разпита на моряците станало ясно, че предната нощ парахода се разминал с броненосеца “Канопус”, а в пристанището на Рио де Жанейро бил забелязан крайцера “Глазгоу”. “Мария” бил оставен под надзора на транспортите, а “Карлсруе” се впуснал да гони следващата си жертва. Скоро след обяд бил спрян британския транспорт “Корниш Сити” с товар въглища. Тъй като за момента “Карлсруе” не изпитвал нужда от тях, кораба бил потопен. Малко след това била прехваната радиограма от британския пакетбот “Амазон”, който напуснал Пернамбуко на път за Англия, а в 21:30 дори немците забелязали корабните му светлини. Кьолер известно време размислял дали да не спре кораба, но липсата на място, където да настани многото пътници го накарали да се откаже от тази идея.
Сутринта на 22 септември “Карлсруе” продължил лова в същия район и скоро бил спрян британския параход “Рио Игуас” с товар въглища. Част от тях били прехвърлени на крайцера, след което параходът бил потопен. Следващите два спрени парахода били неутрални – италианския “Аскаро” и шведския “Принцеса Ингеборг”. След проверка и двата парахода били осводбодени.
На 25.09.1914 г. “Карлсруе” се намирал в средата на Атлантическия океан, далеч от търговските маршрути. Екипажът ремонтирал някои малки пробойни в корпуса, а също така бил извършен профилактичен ремонт на двете турбини. На 28 септември рейдерът се отправил към рифа Лавендейра и на 28.09 се срещнал със “Асунсион” и “Стратоя” на 100 мили северно от остров Рохас. От “Стратоя” били взети последните 1 100 т. въглища и корабът бил потопен. След това “Карлсруе”, “Крефелд”, “Индрани” и “Рио Негро” се отправили към острова, където до 1 октомври крайцерът товарил въглища. Част от тях се намирали на палубата, като единствено разчистени се оказали оръдейните площадки. На 02.10.1914 г. Кьолер се срещнал отново с “Асунсион” от който научил, че спомагателния крайцер “Кап Трафалгар” е потопен, Крайцерската ескадра се разтворила във водите на Тихия океан, че крайцерите “Лайпциг” и “Дрезден” се намират край бреговете на Южна Америка, а англичаните са усилили наблюдението над островите Рохас, Тринидад и Бермудите. Станало известно също така, че адмирал Кредок плава на юг на броненосния крайцер “Гуд Хоуп”, за да прехване адмирал фон Шпее.
“Карлсруе” се насочил към Фернандо-ди-Нороня, като “Крефелд” и “Рио Негро” изпълнявали ролята на дозор. На 05.10.1914 г. “Крефелд” съобщил, че вижда британски кораб и скоро “Карлсруе” спрял английския параход “Фарн”. Тъй като последният носел 5 810, а според други източници 7 000 тона прекрасен кардиф, той бил включен в състава на немската ескадра като “Kohlendampfer ²²I”. Почти веднага, след като “Фарн” бил изпратен на рандеву със “Стратоя” радиостанцията на рейдера засякла много силен сигнал от радиостанцията на броненосния крайцер “Корнуол”. “Карлсруе” веднага се насочил на изток и на 6 октомври бил спрян битанския параход “Ницето ди Линарага”, който набързо бил потопен. На следващия ден бил спрян парахода “Линроуен” с общ товар и също бързо бил изпратен на дъното. В същото време “Корнуол” се намирал на 70 мили от рейдера, а водите наоколо безуспешно били претърсвани от “Бристол” и спомагателния крайцер “Орама”.
Следващата сутрин, само на 10 мили от мястото, където бил потопен “Линроуен” бил спрян британския параход “Сервантес”. Товарът му не предствлявал ценност за немците и корабът бил потопен с подривни заряди. Същата вечер около полунощ рейдерът потопил британския параход “Прут”. На 09.10.1914 г. “Карлсруе” проверил документите на испанския параход “Кадис”, а на следващия ден на норвежкия “Бергенхус”. И двата парахода били освободени.
Тъй като “Карлсруе” отново започнал да изпитва недостиг на въглища, заедно с “Крефелд” и “Рио Негро”, той се отправил към рифа Лавендейра, където трябвало да срещне “Фарн”. В 15:00 на 11.10.1914 г. наблюдателите на “Карлсруе” забелязали “Фарн”, който си разменял сигнали с британския параход “Кондор”. Въпреки, че последният знаел за действието на немски рейдер в района, това не го спасило. От кораба било прехвърлено известно количество от превозваното смазочно масло, след което “Кондор” бил потопен.
На 13 октомври “Крефелд” бил изпратен да свали екипажите на потопените кораби в някое от южноамериканските пристанища. Корабът се насочил към Тенерифе и пристигнал там едва на 22 октомври.
През това време “Карлсруе” отново се върнал до рифа Лавендейра и на 15 и 16 октомври товарил въглища от “Фарн”. На 17.10.1914 г. “Карслруе” се срещнал с “Рио Негро” и “Асунсион”. На следващия ден рейдерът и “Рио Негро” се насочили към Фернандо-ди-Нороня и около обяд срещнали британския параход “Глантон”. Около 17 часа корабът бил потопен. Следобеда “Карслруе” се разминал с холандския параход “Зеландия” и един италиански кораб, но дори не спрял, за да ги провери. На 21.10.1914 г. радистите на рейдера засекли радиограма от парахода “Хайленд Скот”, но в тъмнината не могли да го открият. На 22 октомври обаче “Карлсруе” след кратко преследване спрял следващия параход, но това се оказал шведския “Атлант”, който след проверката бил освободен. Но на следващия ден сутринта бил спрян британския параход “Харсдейл” и скоро след това потопен. Вечерта бил спрян поредния “швед” – “Ани Джонсон” и също освободен след проверката.
На 25.10.1914 г. “Карлсруе” дал инструкции на “Рио Негро”, “Индрани” и “Асунсион” за следващата среща, а с “Фарн” завили на запад. Кьолер бил решил да атакува Барбадос, преди да започне да действа в Карибско море. На следващия ден рейдерът спрял след кратко преследване британския параход “Вандик”. Освен 210-те пътника, британския параход превозвал малко количество златни слитъци, 1 000 тона замразено месо и различни други товари. Кьолер решил да потопи кораба и извикал по радиото трите транспорта. На 27 октомври екипажа и пътниците и екипажите на “Харсдейл” и “Глантон” били прехвърлени на “Асунсион”, който се насочил към пристанището Пара. Същия ден бил спрян британския параход “Лондон Скептр” с товар кафе , принадлежащо на американски собственик. Поради това корабът бил освободен. На 28 октомври бил потопен “Вандик”. Следващите два дни “Карлсруе” товарил въглища от “Фарн” до остров Сан Жоао, след което се насочил към остров Марака в устието на Амазонка, за среща с “Рио Негро” и “Индрани”. На 01.11.1914 г. “Карлсруе” приел въглища от “Индрани” и заедно с него и “Рио Негро” се насочил към остов Барбадос. Вечерта корабът плавал бавно на север, а по-голямата част от екипажа се била събрала на полубака да слуша корабния оркестър. Командирът и част от офицерите скучаели на мостика. Внезапно страшен взрив унищожил крайцера до първия комин. Кърмовата част се задържала достатъчно дълго, за да може транспортите да спасят 126 човека от екипажа на рейдера. По време на своето плавана “Карлсруе” унищожил 17 приза.