В началото на Първата Световна Война кайзеровия Адмиралщаб развръща една Крайцерска ескадра и няколко единични кораба за борба с британската морска търговия. Въпреки опитите на адмирал Тирпиц да съсредоточи всички кораби в Северно море в Световния океан 8 немски крайцера започват войната в духа на френските корсари от началото на 19-ти век. Това са били най-екзотичните и романтични действия на Кайзеровия флот през войната. Немските капитани в по-голямата си част са браздели водите на океаните в опитите да докажат, че крайцерската война може да постави Британската империя на колене. И ето кратко описание на техните усилия:
Бронепалубният крайцер Нюрнберг се числял в състава на немската Крайцерска ескадра. В началото на юли 1914 г. крайцерът, под флага на фрегатен капитан Карл фон Шьонберг, се намирал в Сан Франциско, където пристигнал след демонстриране на германския флаг в Мексико. На 08.07.10914 г. корабът напуснал американското крайбрежие и се насочил към Хаваите. Предполагало се, че крайцерът ще отплава за Циндао, където да бъдат ремонтирани парните му машини но пристигайки в Хонолулу на 06.08.1914 г. фон Шьонберг получил заповед от вице-адмирал Шпее да подготви незабавно кораба за бой и да се съедини с броненосните крайцери. Корабът пристигнал без происшествия на о. Паган, но почти веднага бил изпратен обратно на Хаваите заедно с транспорта Титания , за да обезпечи връзката на Крайцерската ескадра с Берлин.
На 01.09.1914 г. рано сутринта Нюрнберг дал 21 салюта на нациите и влязал в пристанището на Хонолулу. Под карантинен флаг крайцерът бил отправен към пирс № 7, където американския оркестър приветствал немския екипаж с химна който знаел най-добре Боже, пази краля . На борда на крайцерът дошъл немският консул и съобщил, че за последните 3 месеца корабът е зареждал два пъти и просто не са останали въглища. Фон Шьонберг бил принуден да се обърне към командира на американската военноморска база, а в последствие и към командващия американската Тихоокеанска ескадра. След трудни преговори и неколкократни промени в заповедите на Нюрнберг били отпуснати 700 тона въглища, които екипажът натоварил с помощта на моряците от интернираните немски кораби Сетос и Померн . След обяд в Хонолулу започнали да се разпространяват панически слухове, че японският броненосен крайцер Идзумо и британския линеен крайцер Австралия чакат немския кораб пред изхода на пристанището. Но фон Шьонберг не се поддал на слуховете. Той спокойно разпратил нужните телаграми, а в 16:30 заповядал да започне товаренето на свежи продукти на крайцера. В 21:20 на борда се качил немския консул Родик, за да се сбогува с офицерите на крайцера. Фон Шьонберг му заявил: Без значение е какъв неприятел ни очаква в морето и каква е неговата сила. Нюрнберг никога няма да се предаде. Ние ще срещнем своята съдба. Предполагам, че моят крайцер ще стане стоманен ковчег за мен и моят екипаж . Събраните на пирса немци запели в хор Стража на Рейн и под техните възгласи Нюрнберг отплавал без да вземе на борда си лоцман. Корабът бързо увеличил своята скорост и се скрил в мрака.
В Хонолулу слуховете твърдели, че Нюрнберг се сблъскал с Австралия и след кратък бой се е предал. Всъщност крайцерът спокойно напуснал пристанището. Но заради ненужното изнервяне на екипажа фон Шьонберг решил, че последният има нужда от малко развлечение. По пътя към Рождественските о-ви се намирал о. Фанинг. На последният се намирали британски радио- и телеграфни станции.
В лунната нощ на 07.09.1914 г. Нюрнберг се приближил към острова. На сутринта на следащия ден радиста на Нюрнберг прихванал радиограма от острова: Виждам подозрителен кораб . Към острова бил изпратен катерът на Нюрнберг с въоръжен десант под френски флаг и скоро радиста на о. Фанинг предал в ефира: Подозрителният кораб се оказа френски . Но на мястото на трикольора скоро се развял кайзеровия флаг, а моряците насочили към събраните на брега англичани пушките си. След бърз обиск се установило, че на острова няма оръжие, след което моряците от десанта отсекли мачтата на радиостанцията, унищожили предавателя, акумулатора и телаграфните апарати и взривили зданието на радио-телеграфната служба. През това време Титания измъкнала и нарязала телеграфния кабел свързващ Австралия и Канада.
На следващия ден Нюрнберг се съединил с броненосните крайцери. Разказът на фон Шьонберг за облекчението, което донесъл рейда на неговия екипаж накарало фон Шпее да предприеме рейд с броненосните си крайцери срещу Самоа и френските колонии в южния Пасифик. През това време Нюрнберг съпровождал транспортите с въглища към Маркизовите о-ви. На 26.09.1914 г. Нюрнберг се съединил с адмирала. По време на бункеровката на о. Пасха един от транспортите бил отнесен от вълните и котвената му верига огънала 2 от лопатките на левия винт на Нюрнберг . Проявявайки изобретателност фон Шьонберг накренил кораба на 15° и успял някак си да изправи огънатите лопатки. На 01.11.1914 г. Нюрнберг бил изостанал от ескадрата и не успял да вземе участие в главната фаза на сражението при Коронел. В сгъстяващия се мрак наблюдателите на крайцера забелязали тъмен силует и след включването на прожекторите той бил опознат като Монмут . Фон Шьонберг дал възможност на тежко повредения противник да се предаде, но след опита на британския броненосен крайцер да се обърне със оръдията на левия борд към него го разстрелял от пределно малка дистанция. Два дни след това нюрнберг хвърлил котва във Валпарейсо. На 07.12.1914 г. Нюрнберг получил заповедта на фон Шпее заедно с Гнейзенау да атакува Порт Стенли и да прикрива катера с десанта. На следващия ден корабът приел неравния бой с английския броненосен крайцер Кент и бил потопен с почти целия екипаж. Нито един приз Нюрнберг така и не завладял ...
Под командването на фрегатен капитан Гаун броненосният крайцер Лайпциг сменил в началото на юли 1914 г. като стационер в Мексико Нюрнберг . Преди това корабът посетил Йокохама, където капитанът научил от немския военноморски аташе, че Япония планира да завладее Циндао в случай на война в Европа. На 07.07.1914 г. Лайпциг напуснал Мацатлан и се разделил с Нюрнберг , който се насочил на север. Фрегатен капитан Гаун имал заповеди да демонстрира немския флаг в Гуаймас, където правителствените войски под командването на генерал Телец били обкръжени от войските на Панчо Виля и заплашвали да вземат за заложници европейците ако техните държави не им помогнат с оръжие и боеприпаси. Лайпциг трябвало да докаже на генерал Телец колко неправилна гледна точка има за положението на нещата. За тази цел Гаун имал разрешението на Берлин да обстреля града. Но още преди Лайпциг да пристигне в Гуаймас правителствените войски били евакуирани по море и крайцерът се завърнал в Мацатлан. На 23.07.1914 г. Лайпциг пристигнал в Мацатлан и заварил там американските крайцери Олбани и Калифорния , британския флюп Елджерин и японския крайцер Идзумо . На 02.08.1914 г. заедно с транспорт натоварен с въглища Лайпциг се отправил на север към Сан Франциско. На 05.08.1914 г. той се върнал за кратко в мексиканското пристанище, където натоварил въглища и отново се отправил на север. През това време Елджерин и крайцера Рейнбоу се отправили към Ванкувър, но Лайпциг не се решил да влезе в бой с британските кораби. На 11 август Лайпциг се появил пред Сан Франциско и до 14 същия месец патрулиерал пред Златните врати, но всички британски търговски кораби останали в пристанището. На 14.08.1914 г. Гаун се срещнал с немския консул, който смело излязъл в морето на катер, наблъскан с журналисти и научил, че американските власти са конфискували 2000 тона въглища предназначени за крайцера и изобщо смятат да спазват стриктно обявения неутралитет. Освен това на Гаун съобщили, че британския крайцер Нюкасъл плава от Хонконг към Сан Франциско, а и японския Идзумо трябва да пристигне в района на 18 август. Въпреки това Лайпциг в нощта на 15/16.08.1914 г. влязъл в пристанището разчитайки на следващия ден да проведе бункеровката. След трудни преговори с американските власти на Гаун било разрешено да натовари 500 тона въглища, като още 500 можел да натовари в Хонолулу. Вечерта на 16.08 Лайпциг напуснал Сан Франциско, но се случило нещастие. Лоцманът бил мъртво пиян и крайцерът се сблъскал с британска баркентина. Ветрохода бил тежко повреден, а на Лайпциг едно 105 мм оръдие излетяло от лафета.
На 23.09.1914 г. Лайпциг пристигнал в Бахиа Балинас и останал там, за да дочака транспорта Матцалан , който пристигнал след 3 дни. Но мексиканския пристанищен чиновник заявил, че въглищата могат да се натоварят единствено в Гуаймос. Освен това транспорта Мари бил изпратен в Мацатлан. На Гаун му дотегнало това объркване и на 08.09.1914 г. той се насочил към Гуаймос, за да натовари въглища от принадлежащите на Германия складове. След това крайцерът напуснал пристанището заедно с дошлия транспорт Мари и продължил своя лов. На 11.01.1914 г. Лайпциг завладял първия си приз. Това бил британския танкер Елсинор плаващ към Панама с баласт. Танкерът бил потопен с артилерийски огън, а немските кораби се отправили към Галапагоските о-ви, където пристигнали на 18 септември. Там Лайпциг се срещнал с поредния транспорт Амасис и натоварил продоволствие и 3000 т. въглища. Екипажа на Елсинор бил предаден на еквадорските власти, а Мари трябвало да отплава към о. Санта Круз. На 22.09 Лайпциг заедно с Амасис и Мари се насочили към залива Гуаякил, където на 25.09 пленили парахода Бенкфилд с товар от захарна тръстика. Британския кораб бил потопен, а екипажът му стоварем от Мари в Каляо след седмица. На 28.09 Лайпциг крайсерствал пред бреговете на Перу, но британските параходи били променили своите маршрути. Поради това на 01.10.1914 г. , когато получил радиограмата от Берлин да действа заедно с Дрезден , Гаун се насочил към о. Пасха. Изборът на мястото за среща с Дрезден се оказал удачен, тъй като Гаун нямал информация за плановете на адмирал фон Шпее. На 12.10 Лайпциг се съединил с Крайцерската ескадра и до 18.10 товарил въглища. След това в състава на ескадрата Лайпциг взел активно участие в битката при Коронел. Два дни след сражението крайцерът задържал френския барк Валентин с товар от отличен кардиф. Тъй като екипажа на ветрохода категорично отказал да помага в товаренето на въглищата в бункерите на немските кораби валентин бил предаден на спомагателния крайцер Принц Айтел-Фридрих . На 02.12.1914 г. Лайпциг пленил около нос Хорн британския барк Дармюйр натоваренс въглища. Според някои следващите четири дни, когато ескадрата прехвърляла въглищата от барка се оказали фатални за съдбата й.
На 08.12.1914 г. Лайпциг взел участие в боят при Фолклендските острови. Срещу броненосния Корноул и лекия Глазгоу немският крайцер се сражавал смело и потънал с почти целия си екипаж. За кратката си бойна кариера Лайпциг пленил четири вражески кораба.
Нюрнберг
Бронепалубният крайцер Нюрнберг се числял в състава на немската Крайцерска ескадра. В началото на юли 1914 г. крайцерът, под флага на фрегатен капитан Карл фон Шьонберг, се намирал в Сан Франциско, където пристигнал след демонстриране на германския флаг в Мексико. На 08.07.10914 г. корабът напуснал американското крайбрежие и се насочил към Хаваите. Предполагало се, че крайцерът ще отплава за Циндао, където да бъдат ремонтирани парните му машини но пристигайки в Хонолулу на 06.08.1914 г. фон Шьонберг получил заповед от вице-адмирал Шпее да подготви незабавно кораба за бой и да се съедини с броненосните крайцери. Корабът пристигнал без происшествия на о. Паган, но почти веднага бил изпратен обратно на Хаваите заедно с транспорта Титания , за да обезпечи връзката на Крайцерската ескадра с Берлин.
На 01.09.1914 г. рано сутринта Нюрнберг дал 21 салюта на нациите и влязал в пристанището на Хонолулу. Под карантинен флаг крайцерът бил отправен към пирс № 7, където американския оркестър приветствал немския екипаж с химна който знаел най-добре Боже, пази краля . На борда на крайцерът дошъл немският консул и съобщил, че за последните 3 месеца корабът е зареждал два пъти и просто не са останали въглища. Фон Шьонберг бил принуден да се обърне към командира на американската военноморска база, а в последствие и към командващия американската Тихоокеанска ескадра. След трудни преговори и неколкократни промени в заповедите на Нюрнберг били отпуснати 700 тона въглища, които екипажът натоварил с помощта на моряците от интернираните немски кораби Сетос и Померн . След обяд в Хонолулу започнали да се разпространяват панически слухове, че японският броненосен крайцер Идзумо и британския линеен крайцер Австралия чакат немския кораб пред изхода на пристанището. Но фон Шьонберг не се поддал на слуховете. Той спокойно разпратил нужните телаграми, а в 16:30 заповядал да започне товаренето на свежи продукти на крайцера. В 21:20 на борда се качил немския консул Родик, за да се сбогува с офицерите на крайцера. Фон Шьонберг му заявил: Без значение е какъв неприятел ни очаква в морето и каква е неговата сила. Нюрнберг никога няма да се предаде. Ние ще срещнем своята съдба. Предполагам, че моят крайцер ще стане стоманен ковчег за мен и моят екипаж . Събраните на пирса немци запели в хор Стража на Рейн и под техните възгласи Нюрнберг отплавал без да вземе на борда си лоцман. Корабът бързо увеличил своята скорост и се скрил в мрака.
В Хонолулу слуховете твърдели, че Нюрнберг се сблъскал с Австралия и след кратък бой се е предал. Всъщност крайцерът спокойно напуснал пристанището. Но заради ненужното изнервяне на екипажа фон Шьонберг решил, че последният има нужда от малко развлечение. По пътя към Рождественските о-ви се намирал о. Фанинг. На последният се намирали британски радио- и телеграфни станции.
В лунната нощ на 07.09.1914 г. Нюрнберг се приближил към острова. На сутринта на следащия ден радиста на Нюрнберг прихванал радиограма от острова: Виждам подозрителен кораб . Към острова бил изпратен катерът на Нюрнберг с въоръжен десант под френски флаг и скоро радиста на о. Фанинг предал в ефира: Подозрителният кораб се оказа френски . Но на мястото на трикольора скоро се развял кайзеровия флаг, а моряците насочили към събраните на брега англичани пушките си. След бърз обиск се установило, че на острова няма оръжие, след което моряците от десанта отсекли мачтата на радиостанцията, унищожили предавателя, акумулатора и телаграфните апарати и взривили зданието на радио-телеграфната служба. През това време Титания измъкнала и нарязала телеграфния кабел свързващ Австралия и Канада.
На следващия ден Нюрнберг се съединил с броненосните крайцери. Разказът на фон Шьонберг за облекчението, което донесъл рейда на неговия екипаж накарало фон Шпее да предприеме рейд с броненосните си крайцери срещу Самоа и френските колонии в южния Пасифик. През това време Нюрнберг съпровождал транспортите с въглища към Маркизовите о-ви. На 26.09.1914 г. Нюрнберг се съединил с адмирала. По време на бункеровката на о. Пасха един от транспортите бил отнесен от вълните и котвената му верига огънала 2 от лопатките на левия винт на Нюрнберг . Проявявайки изобретателност фон Шьонберг накренил кораба на 15° и успял някак си да изправи огънатите лопатки. На 01.11.1914 г. Нюрнберг бил изостанал от ескадрата и не успял да вземе участие в главната фаза на сражението при Коронел. В сгъстяващия се мрак наблюдателите на крайцера забелязали тъмен силует и след включването на прожекторите той бил опознат като Монмут . Фон Шьонберг дал възможност на тежко повредения противник да се предаде, но след опита на британския броненосен крайцер да се обърне със оръдията на левия борд към него го разстрелял от пределно малка дистанция. Два дни след това нюрнберг хвърлил котва във Валпарейсо. На 07.12.1914 г. Нюрнберг получил заповедта на фон Шпее заедно с Гнейзенау да атакува Порт Стенли и да прикрива катера с десанта. На следващия ден корабът приел неравния бой с английския броненосен крайцер Кент и бил потопен с почти целия екипаж. Нито един приз Нюрнберг така и не завладял ...
Лайпциг
Под командването на фрегатен капитан Гаун броненосният крайцер Лайпциг сменил в началото на юли 1914 г. като стационер в Мексико Нюрнберг . Преди това корабът посетил Йокохама, където капитанът научил от немския военноморски аташе, че Япония планира да завладее Циндао в случай на война в Европа. На 07.07.1914 г. Лайпциг напуснал Мацатлан и се разделил с Нюрнберг , който се насочил на север. Фрегатен капитан Гаун имал заповеди да демонстрира немския флаг в Гуаймас, където правителствените войски под командването на генерал Телец били обкръжени от войските на Панчо Виля и заплашвали да вземат за заложници европейците ако техните държави не им помогнат с оръжие и боеприпаси. Лайпциг трябвало да докаже на генерал Телец колко неправилна гледна точка има за положението на нещата. За тази цел Гаун имал разрешението на Берлин да обстреля града. Но още преди Лайпциг да пристигне в Гуаймас правителствените войски били евакуирани по море и крайцерът се завърнал в Мацатлан. На 23.07.1914 г. Лайпциг пристигнал в Мацатлан и заварил там американските крайцери Олбани и Калифорния , британския флюп Елджерин и японския крайцер Идзумо . На 02.08.1914 г. заедно с транспорт натоварен с въглища Лайпциг се отправил на север към Сан Франциско. На 05.08.1914 г. той се върнал за кратко в мексиканското пристанище, където натоварил въглища и отново се отправил на север. През това време Елджерин и крайцера Рейнбоу се отправили към Ванкувър, но Лайпциг не се решил да влезе в бой с британските кораби. На 11 август Лайпциг се появил пред Сан Франциско и до 14 същия месец патрулиерал пред Златните врати, но всички британски търговски кораби останали в пристанището. На 14.08.1914 г. Гаун се срещнал с немския консул, който смело излязъл в морето на катер, наблъскан с журналисти и научил, че американските власти са конфискували 2000 тона въглища предназначени за крайцера и изобщо смятат да спазват стриктно обявения неутралитет. Освен това на Гаун съобщили, че британския крайцер Нюкасъл плава от Хонконг към Сан Франциско, а и японския Идзумо трябва да пристигне в района на 18 август. Въпреки това Лайпциг в нощта на 15/16.08.1914 г. влязъл в пристанището разчитайки на следващия ден да проведе бункеровката. След трудни преговори с американските власти на Гаун било разрешено да натовари 500 тона въглища, като още 500 можел да натовари в Хонолулу. Вечерта на 16.08 Лайпциг напуснал Сан Франциско, но се случило нещастие. Лоцманът бил мъртво пиян и крайцерът се сблъскал с британска баркентина. Ветрохода бил тежко повреден, а на Лайпциг едно 105 мм оръдие излетяло от лафета.
На 23.09.1914 г. Лайпциг пристигнал в Бахиа Балинас и останал там, за да дочака транспорта Матцалан , който пристигнал след 3 дни. Но мексиканския пристанищен чиновник заявил, че въглищата могат да се натоварят единствено в Гуаймос. Освен това транспорта Мари бил изпратен в Мацатлан. На Гаун му дотегнало това объркване и на 08.09.1914 г. той се насочил към Гуаймос, за да натовари въглища от принадлежащите на Германия складове. След това крайцерът напуснал пристанището заедно с дошлия транспорт Мари и продължил своя лов. На 11.01.1914 г. Лайпциг завладял първия си приз. Това бил британския танкер Елсинор плаващ към Панама с баласт. Танкерът бил потопен с артилерийски огън, а немските кораби се отправили към Галапагоските о-ви, където пристигнали на 18 септември. Там Лайпциг се срещнал с поредния транспорт Амасис и натоварил продоволствие и 3000 т. въглища. Екипажа на Елсинор бил предаден на еквадорските власти, а Мари трябвало да отплава към о. Санта Круз. На 22.09 Лайпциг заедно с Амасис и Мари се насочили към залива Гуаякил, където на 25.09 пленили парахода Бенкфилд с товар от захарна тръстика. Британския кораб бил потопен, а екипажът му стоварем от Мари в Каляо след седмица. На 28.09 Лайпциг крайсерствал пред бреговете на Перу, но британските параходи били променили своите маршрути. Поради това на 01.10.1914 г. , когато получил радиограмата от Берлин да действа заедно с Дрезден , Гаун се насочил към о. Пасха. Изборът на мястото за среща с Дрезден се оказал удачен, тъй като Гаун нямал информация за плановете на адмирал фон Шпее. На 12.10 Лайпциг се съединил с Крайцерската ескадра и до 18.10 товарил въглища. След това в състава на ескадрата Лайпциг взел активно участие в битката при Коронел. Два дни след сражението крайцерът задържал френския барк Валентин с товар от отличен кардиф. Тъй като екипажа на ветрохода категорично отказал да помага в товаренето на въглищата в бункерите на немските кораби валентин бил предаден на спомагателния крайцер Принц Айтел-Фридрих . На 02.12.1914 г. Лайпциг пленил около нос Хорн британския барк Дармюйр натоваренс въглища. Според някои следващите четири дни, когато ескадрата прехвърляла въглищата от барка се оказали фатални за съдбата й.
На 08.12.1914 г. Лайпциг взел участие в боят при Фолклендските острови. Срещу броненосния Корноул и лекия Глазгоу немският крайцер се сражавал смело и потънал с почти целия си екипаж. За кратката си бойна кариера Лайпциг пленил четири вражески кораба.
)?
Comment