Морска навигация и проблемите с ориентацията

[vlady_gerasimov]

Зачудих се покрай тази мъгла, която не ни напуска от доста време, как са намирали посоката за дома предците ни в условия на мъгла или облачно време? Като за начало, въпросът ми е как са намирали дома, а и при условие че го намерят, как избягват плитчини и подводни скали, като се има в предвид, че светлина от фар не се вижда на повече от 20 до 50 метра в по-гъста мъгла?
После искам да обърна внимание на викингите. Как в пътешествията си от Берген, през Гренландия та чак до Нюфаундленд (а кой знае и колко по нататък) те успяват да се върнат? В типичното за тези морета време, звезди не се виждат зиме, а често се случва и Слънцето да остава закрито с месеци . Компасът все още не е донесен от Китай, пък и не би свършил голяма работа, поради магнитните характеристики на района.
Чувал съм за следната теория, за която обаче не знам какво да мисля:
Викингите използвали т.нар. Слънчеви Камъни. Те представляват кристали, които имат свойството да променят цвета си когато ги насочиш към т.нар. "skylight". Не мога точно да преведа термина, но в общи линии това е слънчевата радиация, разпръсната от земната атмосфера. С помощта на тези камъни, както гласи теорията, викингите успявали да насочат кораба си на изток и към дома.
Има малко спънки в тази теория: слънцето не може да бъде единственият ориентир, тъй като то мени позицията си през годината. Пък и да не говорим, че цялата история с камъните е малко странна - аз лично не разбирам как работят . Все пак знам, че бреговете на Исландия са богати на минерала, който се ползва и до ден днешен при изучаването на поляризацията.
Дори и камъните наистина да са научен факт, те все пак не могат да помогнат за ориентиране около плитчини и подводни скали, а такива има в изобилие.

Ако някой има идеи, моля да помогне при разрешаването на тази загадка

[T.Jonchev]

За викингите - нямам представа. Но в Средиземноморието през Античността се плава главно близо до брега (мисля, че се наричаше "каботажно" плаване). И естествено - трябвало е да имат много добри лоцмани.
През зимата морето е затваряно за плаване (има дори такъв латински термин - "затворено море") заради бурите.

[gollum]

Интересен въпрос, наистина. Аз каквото знам (а то е мъничко) се покрива с написаното от T.Jonchev - плаването е пердимно каботажно, т.е. стремежът е да не се губи от поглед брега и се използват лоцмани, познаващи местните ориентири. Но е несъмнено, че е имало и друг тип плавания, при които брегът се губи от поглед (далеч не само от страна на викингите).
Може би става въпрос за изключително рискови плавания, при които няма сигурност и ясна ориентация и малко или повече успеха е въпрос на късмет. Т.е. на един кораб, успял да стигне има много, които са се загубили. Естествено, едва ли става въпрос за чист късмет, вероятно с времето се е съставяла своего рода "база данни", т.е. някакви общи представи и указания, съврзани с предполагаеми посоки и разстояния. Вероятно са можели да измерват в някакъв обем (имало е устройства за това) разстоянието, което изминава кораба и това съчетано с някакви указания им е помагало в някаква степен да се борят с рисково-случайния характер на плаването.
Отрицателната страна на това предположение, обаче, е в това, че на подобна основа може да се стигне до "случайни открития", но едва ли до някаква що-годе организирана търговия или пък заселване. А несъмнено викингските кораби са се използвали широко и за търговия, а и плаването до Британските острови няма как да е било каботажно (макар да има няколко острова по пътя, които да служат за спирки и някакъв ориентир).
От друга страна, полинезийците успяват да колонизират голяма част от Тихия океан, разполагайки с още по-примитивни кораби и при това очевидно без да се ориентират по очератнията на бреговата ивица.

[Guy de Mont Ferrand]

О, да, полинезийците са без съмнение най-великите мореплаватели на древността! И те, и почти всички останали, които не са се придържали към каботажното плаване, са имали разни интересни прибори, с чиято помощ са се ориентирали, но тези, които на мене са ми известни, не са били много сигурни (работели са само при наличието на определени обстоятелства- например слънчева светлина, ясни нощи, такива ми ти работи). Естествено звездите са били най-сигурният ориентир, а в мъглите се губят кораби дори и днес, въпреки всички средства за локализиране, с които разполагаме.

[Odzava]

Въпросът определено е интересен. Но първо ще направя някои уточнения - в древността плаванията освен покрай брега са били и в крайно ограничен период на годината. Древните гърци, финикийци и римляни са плавали предимно през периода април-септември. През останалото време ветровете и теченията са правели плаването с техните кораби равносилно на руска рулетка. Чак по-късно (след построяването на галерите) Средиземно море става населено с кораби, тъй като тяхната конструкция е позволявала плаване в по-силен вятър и вълнение.
Викингите са плавали със собствените си кораби главно през пролетта и лятото, тъй като дори техните мореходни ладии не са успявали да устоят на бурите в Северно море и Атлантика.
Сега за ориентацията - В Средиземно море както всички казаха мореплавателите са плавали покрай брега като са използвали познанията си за бреговите обекти и така без карта са се придвижвали. Прекосяването на големи заливи, протоци или плаването от остров до остров е ставало с помощтта на следване на даден курс, привързан към определено съзвездие в дадения месец. Тъй като то винаги е било на едно и също място (приблизиелно разбира се. Колкото да се нацели острова в морето).
Викингите са ползвали т. нар. "слънчеви компаси". Тим Северин пише, че викингите според една легенда използвали като ориентири и стадата китове. Но това е само леганда разбира се.
Следва периода на великите географски открития, където курсът се е определял с примитивен секстант спрямо Полярната звезда. Така се определяла географската дължина. Много по-късно се стига до понятието "географска ширина", т. е. разделянето на земята на меридиани. Убийте ме не се сещам в момента как са стигнали до него. Ще проверя и ще го напиша отделно.
След като картографите и астрономите успели да вкарат Земята в координатната система вече било лесно. С помощтта на секстанта, хронометъра, астрономическите таблици и картата с координатната мрежа моряците вече били относително ориентирани в морето.
По въпроса за плитчините и т. н. в древността всеки капитан плавал по определен маршрут и добре познавал пристанищата. След това (когато пристанищата станали много) се появили лоцманите, чиято задача била да превеждат корабите през опасните води.

[Guy de Mont Ferrand]

Одзава, но ти пропускаш полинезийците, които вероятно също са плавали в определени сезони, но как са се ориентирали из безбрежните простори на Пасифика (1/3 от земната повърхност)? Аз, доколкото знам, са имали някакви карти от миди за о-вите, пръчки за теченията и тн.

[gollum]

Не съм сигурен, но май в случая с полинезийците повече са разчитали на случайностите. Не съм добре запознат с тяхната история, така че може и да греша, но тяхното май е именно "разселване", при което не се поддържат някакви редовни връзки между отделните групи. А така както ги разбирам нещата разселването е възможно и осъществимо дори и на по-"случаен" принцип, докато за да се поддържа общност и контакт (т.е. търговия и обмяна на информация, разбира се и на нападения и войни ) е необходимо сравнително сигурно корабоплаване (т.е. и навигация).

[Guy de Mont Ferrand]

А така както ги разбирам нещата разселването е възможно и осъществимо дори и на по-"случаен" принцип, докато за да се поддържа общност и контакт (т.е. търговия и обмяна на информация, разбира се и на нападения и войни ) е необходимо сравнително сигурно корабоплаване (т.е. и навигация).

Ммда, но за някои от архипелазите е доказано, че са поддържали връзка (напр. Таити с Туамоту, Самоа, а ако не се лъжа, даже и с Хаваите!), а те, макар и не и най-отдалечените, са все пак на стотици километри разстояние...Специално туземните полинезийски "лоцмани" на капитан Кук са го развеждали из доста места...Не бих нарекъл полинезийците "мореплаватели на видимия бряг".

[Odzava]

Полинизийците в началото са пътували еднопосочно и еднократно. Преди да се появят полинизийските проа в тази част на света са пътували с праобразите на сърфовете. Най-дългият такъв е бил около 15 м. Поне такъв е запазен. На него са се качавали няколко "мореплавателя" с ръчен багаж и с ръце и помощтта на течението са се придвижвали. След това проа-та са дали възможност да се пътува между островите, но тези пътешествия, дори в рамките на един архипелаг са отменали месеци, а понякога и години. Така, че полинизийците нищо "велико" не са сторили според мен. ДА не говорим, че почти половината година тяхната навигация е била само в пределите на лагуните.

[bsb]

Има една книга, "По пътищата на викингите", Алан Бинс, изд. "Георги Бакалов", Варна, 1984. Описва как една групичка правят викингски кораб и с него пътуват от Трондхайм в Норвегия до о-в Ман (между Англия и Ирландия). Корабът е наречен "Гарванът на Один", между другото.
Въпреки че неотдавна я четох пак, бях забравил почти всичко от нея. Току-що прегледах наново втората по дължина глава в книгата, "Навигация". В резюме - няма никакви доказателства за каквито и да е навигационни инструменти при викингите. Нито секстанти, нито часовници, нито магнитни компаси, нито слънчеви камъни. Плаването е извършвано по усет, с внимателно наблюдаване на околната среда (брегова линия, птици, вода, течения, вълнение, риби, водни растения и животни, дори, колкото и странно да е, шумът на вълните и теченията, които удрят корпуса) и на базата на огромния натрупан опит. Иначе то съвсем не е само каботажно, все пак викингите са плавали от Норвегия и Дания до Исландия, Фарьорските острови, Северна Англия, Ирландия, да не говорим за другите маршрути. Но пък и не е имало огромни периоди на престой в открито море без ориентири - да речем, най-много до няколко дни.
При плаването на "Гарванът", доколкото можах да си припомня от повърхностния поглед на книгата, екипажът е ползвал съвременни навигационни средства - часовник, магнитен компас, секстант, радиостанция, карти. Никое от които не помага особено, когато си в мъгла Няма GPS, историята се развива през 1979 г.
В крайна сметка плаването завършва успешно (то не е на един етап, спира се на няколко междинни пристанища), без особени премеждия, за много добро време. Най-дългият преход е от Норвегия до Шетландските острови, с немалък участък в открито море, като при пристиането е направен следният извод: "Това отново показа, че макар да е много приятно да разполагаш с навигационни средства като компас, радиофар и електронен лаг, те не са от съществено значение за подобно пътешествие - за него е достатъчно да се ориентираш по традиционния азимут на слънцето и да знаеш, че средната скорост на тези съдове е пет възела. Тези две неща, за разлика от други по-чудати приспособления, със сигурност са били известни на викингските мореплаватели."
Все пак трябва да имаме предвид, че традиционните плавателни пътища - Северно и Балтийско море, Северния Атлантически океан, Средиземно море, атлантическото крайбрежие на Западна Европа, Персийският залив и останалите води около Арабския полуостров, Бенгалският залив - не могат да се сравняват с просторите на Тихия океан. Но може би това обяснява защо островите в Тихия океан са населени толкова скоро, докато мореплаване в Близкия Изток има поне от 5 хиляди години.

[vlady_gerasimov]

Мисля, че това отговаря доста пълноценно на въпроса ми, макар че се надявах някой да знае повече за т.нар. "слънчеви камъни". Благодаря! :tup:

[Odzava]

Ето малко за викингите и техните слънчеви камъни:

http://www.cdli.ca/CITE/v_navigations.htm

Не е било съвсем на сляпо и по усет. Иначе първото плаване с викингска реплика става в края на 19 век с репликата на Гокщадския кораб.

[Thorn]

Следва периода на великите географски открития, където курсът се е определял с примитивен секстант спрямо Полярната звезда. Така се определяла географската дължина. Много по-късно се стига до понятието "географска ширина", т. е. разделянето на земята на меридиани. Убийте ме не се сещам в момента как са стигнали до него. Ще проверя и ще го напиша отделно.
.

"Понятията" географска ширина и дължина са въведени още през 3 век пр.н.е. от Ератостен в Александрия. Между другото в обясненията си се объркал и си разменил дължината и ширината. Дължината е меридианите, ширината - паралелите.


Ширината е ъгълът на слънцето по пладне спрямо хоризонта. Определя се със секстант или астролабия - което е един вид транспортир. Не е било супер точно, но се пак рядко са бъркали с повече от градус.

Определянето на дължината на теория е просто. Знае се в колко часа изгрява слънцето в определен ден на определена дължина /например дължината на меридиана, минаващ през кралската обсерватория в Гринуич/. Ако на мястото което си то изгрее с един час по-рано, значи си с една двадесет и четвърта част от 360 градуса по на изток - т.е. на 15 градуса източна дължина /Ератостен е смятал, че земята е по-дълга в посока изток -запад, отколкото север-юг, затова направлението изток запад е дължина, а север-юг - ширина/.

Теорията е проста, но на практика не е действала, защото не е имало точни часовници. Избързване или изоставане от една минута на денонощие само за два месеца ще доведе до тези 15 градуса грешка, което на екватора е около 1750 км. Както виждате доста голама разлика - не е все едно дали си в Константинопол или в Рим.

Положението е било толкова сериозно, че англичаните и холандците, а май и испанците обявили огромни награди за метод за надеждно определяне дължината. Поне английската награда е била направо космическа - 10 000 паунда - все едно да предложат десет милиона сега. Всичко се свело до състезание по часовникарство и накрая спечелил някой си Никълс или Никълсън или нищо такова - не ми се рови. Чак в края на 18 век. Човекът създал доста точен хронометър.



Иначе са се ориентирали по ориентири . Писали са подробни лоции и портулани, в които е писало примерно, че кулата на катедралата трябва да е в створ / на една зрителна линия/ с върха на планината и тогава ти си еди къде си. Ориентирали са се се по планински върхове, които се виждат на десетки километри. По характера на дъното, по водораслите, по теченията, по наличието на птици /значи наблизо има суша/, по дима от огньове /и вулкани/, по миризмата на вятъра, по слънцети и звездите /най-сигурното/, по вкуса на водата и т.н. В средиземно море не е било особен проблем. В океана преди 13-15 век рядко са плавали, а тогава са имали вече компас.

[Odzava]

Хм...сбъркал съм, така е. Но с астролабията още от средните векове са използвали за определяне на географската ширина и звездите. Така например Христофор Колумб имал проблеми с екипажа си, когато Полярната звезда се оказала не там където трябва. И моряците решили, че пътуват към ръба на земята. Та се наложило Колумб да вади някаква арабска книга за махаловидното движение на звездите и да води двоен дневник. Сега се знае, че за пред моряците дневника с изминатите разстояния е бил по-точен от този, който Колумб води за себе си.

[Guy de Mont Ferrand]

Полинизийците в началото са пътували еднопосочно и еднократно. Преди да се появят полинизийските проа в тази част на света са пътували с праобразите на сърфовете. Най-дългият такъв е бил около 15 м. Поне такъв е запазен. На него са се качавали няколко "мореплавателя" с ръчен багаж и с ръце и помощтта на течението са се придвижвали. След това проа-та са дали възможност да се пътува между островите, но тези пътешествия, дори в рамките на един архипелаг са отменали месеци, а понякога и години. Така, че полинизийците нищо "велико" не са сторили според мен. ДА не говорим, че почти половината година тяхната навигация е била само в пределите на лагуните.

Е чак пък! Полинезийците не са имали точно проа-та, а по-различни кораби - тип катамарани.
За полинезийската навигация:

At a time when European sailors were navigating by keeping a watch for the shoreline in daylight, Polynesians were navigating a vast extent of the Pacific Ocean. Polynesia comprised islands diffused throughout a triangular area with sides of four thousand miles. The area from the Hawaiian Islands in the north, to Easter Island in the east and to New Zealand in the south was all settled by Polynesians.

Една картинка, рисувана през 18-ти век:

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/3/3e/Priests_traveling_across_kealakekua_bay_for_first_contact_rituals.jpg

За катамараните:

Catamarans are a relatively recent design of boat for both leisure and sport sailing, although they have been used for millennia in Oceania, where Polynesian catamarans and outrigger canoes allowed seafaring Polynesians to settle the world's most far-flung islands. Catamarans have been met by a degree of scepticism from some sailors accustomed to more "traditional" designs.

Виждал съм възстановки на наистина големи катамарани с извисен над водата корпус и побиращи към 50тина човека.