Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Пресичане на Т-то

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    #16
    При добър, имам предвид, английски стегнат строй, това не се получава. При Трафалгар е било доста неподредена френската колона. Кил и нос на англичаните са били пренебрежимо близко, тогава непрекъснато нападащия би имал нови и нови батареи пред носа си, ще трябва да се нагажда за да намери пролука ще покаже и бордове, ще го смелят за минути.

    А според мен тактическата маневра като стойност, трудно може да компенсира слаба артилерия. При Нелсонова атака по вятъра , се гони пробив, но в много случаи, да не кажа в повечето до тогава се е гонело изравняване, обхващане, но не и разкъсване на вражия строй. Такова нещо, особено ако доведе до разпад на колоната, напротив, се е наказвало строго, парадоксално, дори при победа.

    Comment


      #17
      Хм... като тактически маньовър пресичането на Т-то си запазва стойността до 1960 г. когато ракетите с морско базиране обричат артилериския бой на забрава. Чисто теоретично разбира се, защото 1945 г. виждаме, че авиацията е свела линкорите до прсти канонерки или пажове на самолетоносачите в по-добрия вариант.
      Познати са няколко сражения, където имаме кръстосване на Т-то. (в класическия си вариант е охват на челото на колоната). Но съществуват и няколко други варианта - обхват на края на колоната или ня единия фланг (напр. битката при Ялу). Целта е всички оръдия да бъдат концентрирани в една точка през която да преминават неприятелските кораби. Така те ще бъдат изваждани от строя последователно. Въпросът е, че самото пресичане не трае дълго. Поради еволюцията, която корабите предприемат се стига или до бой на контракурсове или на паралелни курсове. Целта е максимално количество вражески кораби да се изведат от строя преди да започне стрелбата на двете килватерни колони.
      Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
      Неизвестен руски адмирал

      Comment


        #18
        При Трафалгар ако забелязвате корабите на Нелсън преди да пресекат строя на испано-френския флот са подложени на маньовър "Т" - те стрелят само с носови оръдия, доколкото ги имат, а испанци и французи - с цели бордове.Друг е въпроса, че стрелбата е много неточна, а презареждането бавно.
        П.В.

        Comment


          #19
          Ушаков при Калиакра прилага същата тактика във втората фаза на сражението и също печели. И Нелсън и Ушаков печелят срещу противник, който стреля и презарежда бавно. При достатъчно огнева мощ резултата ще е друг. Не като при Лиса, сега се сещам и за това сражение.
          Пишут нам много.... Погубит нас всеобщая грамотность.
          Неизвестен руски адмирал

          Comment


            #20
            Sir Gray написа
            Дали пък именно в тоя период, поради относително слабата артилерия (и съответно доста носещите на бой кораби) стойността на тактическата маневра да намалява? Въпреки бавната скорост на корабите нашата артилерия няма начин да потопи всеки вражески кораб с идването му, най-много водача на колоната, след което вражеската колона ще се вреже в нашата линия и ще има от своя страна огромното предимство на залпове към нос/кърма на нашите кораби от близка дистанция при това.
            Когато челният кораб получи пробойни няма ли да загуби скорост или когато получи повреди по такелажа да загуби управление? Всъщност възможно ли е челният кораб да потъне толкова бързо, че да не забави колоната, т.е. да не се наложи следващите да го заобикалят? А ако бъдат повредени повече от един, 2-3 кораба, няма ли това да доведе до бъркотия и разпадане на линията?
            Въпросът не е към Грей лично, а към мореплавците
            "No beast so fierce but knows some touch of pity."
            "But I know none, and therefore am no beast."

            (Richard III - William Shakespeare)

            Comment


              #21
              Трудно се пробиват 60см бордовеи от дъбово дърво с гюлета - тоест без разривни снаряди, въведени към средата на 19 век.Книпелрите, картеча унищожават донякъде такелажа /най-ефективни затова са каронадите/, но да потопят кораб - освен при директно попадение в погреба е практически невъзможно. Освен това гюлетата могат да пронизват корпуса и пак не са опасни за живучестта на кораба.Например Азов в боя при Наварин през 1827г. има около 200 пробойни, от които поне 20-30 в корпуса, демонтирани оръдия, някои дори са подводни, но не се отразяват на живучестта на кораба. При ветроходите е било на мода а и е най-опасно кърмовото "Т" нападащия кораб да мине под кърмата и с надлъжен огън да почисти палубите през витража, където няма оръдия или са малко - 2-4 максимум.В носа каквото и да говорим си е по-здраво укрепен
              П.В.

              Comment


                #22
                Да де, нещо такова си мислех - след като е трудно да се потопи кораб чрез стрелба в носа, на какво се разчита с тази маневра, пресичане на Т-то? Не е ли именно това - повреждане на първите 2-3 кораба и така всявайки хаос в колоната на противника? Например - ако първия получи повреди и "спре", предполагам си има някакво правило от коя страна трябва да го заобиколи втория, за да продължи напред (превръщайки се всъщност в новия водач?); ако обаче водещия кораб поради повредите загуби управление и се врътне така че да препречи пътя на този зад него, който се опитва да го заобиколи, тогава втория ще трябва да губи още повече време за по-широка дъга, през което време е под обстрел и така се увеличават шансовете и той на свой ред да бъде повреден и т.н. Доколкото разбирам от ветроходи, в момента в който такелажът е повреден, платната - скъсани, реите или мачтите - счупени, то отнема много време да се овладее такъв кораб, в такъв кратък период естествено това е невъзможно.
                В този смисъл, повреждането на 2-3 от челните кораби, така че да загубят управление няма ли да доведе до разпадане на вражеската линия? И разпадането на строя не води ли почти сигурно до победа?
                "No beast so fierce but knows some touch of pity."
                "But I know none, and therefore am no beast."

                (Richard III - William Shakespeare)

                Comment


                  #23
                  Първо в английския, а после и в другите флотове започват да се пишат Бойни инструкции.Първите датират от периода на англо-холандските войни.В тях се описва, кой кораб след кой да се движи.При изваждане от строя на флагмана, командването да се поеме от вицефлагмана.При атака откъм носа как да се развърнат корабите, при атака от кърмата какво положение да заемат - нещо като шах - предиждат се всевъзможни начини за противодействие. "Т"-то е подходящо, защото през ветроходната ера при побордно разположените оръдия се дава възможност за най-пълноценно използване на артилерията на кораба. При по-късните кораби - броненосци и дредноути по-голяма част или цялата артилерия е в диаметрална плоскост и отново най-ефективно е кръстосването на "Т". Изключение правят може би периода след въвеждане на бронята и парата, когато таранът оказва влияние на архитектурата. Тогава в носа се прави барбетна или кулова установка с 305-343мм оръдия, чиято цел е да разруши борда на атакувания кораб и да спомогне на тарана да проникне по-лесно в борда на противниковия копрабл.Спомагателната артилерия е в кърмата. Пример - броненосците Александър 2, Санс Перил, Полифемис
                  П.В.

                  Comment


                    #24
                    да не забравяме, че не всички еск.броненосци могат да стрелят право напред на близко -- пречи им форщвена/май така се казваше/. При дредноутите и след това не може да се ползва кула А - по същата причина. От друга страна ако ескадрата може да маневрира свободно и не е ограничена от опр.цел /като Рождественски при Цушима / не е толкова трудно да се направи маньовър за излизане на паралелен или контра курс и ситуацията да се уравни. Според мен затварянето на Т-то дава тактичиско предимство за опр. време но не и абсолютно такова.

                    Comment


                      #25
                      uzi71 написа
                      да не забравяме, че не всички еск.броненосци могат да стрелят право напред на близко -- пречи им форщвена/май така се казваше/. При дредноутите и след това не може да се ползва кула А - по същата причина. От друга страна ако ескадрата може да маневрира свободно и не е ограничена от опр.цел /като Рождественски при Цушима / не е толкова трудно да се направи маньовър за излизане на паралелен или контра курс и ситуацията да се уравни. Според мен затварянето на Т-то дава тактичиско предимство за опр. време но не и абсолютно такова.
                      Като правило Т се изпълнява при по -висока ескадрена скорост,така че се диктува дистанцията на боя и измъкмането е само временно Витгефт успява да го направи 2 пъти на 28.6 1904 като минава зад опашката на Того

                      Comment


                        #26
                        Това само потвърждава казаното от мен. Скоростта на руснаците при Цушима е 13 В тъй като новите броненосци и крайцерите са "вързани" за бавните кораби, а 2-те японски ескадри от подобни като скорост кораби поддържат 17-19 В. Броненосците Бородино дори и претоварени могат да постигнат над 17 В. Не знам ако бяха "свободни" дали резултата от битката щеше да е друг /с тези невзривяващи се снаряди/ но поне нямаше да е толкова плачевен.

                        Comment


                          #27
                          ЕБр. тип Борождино на изпитанията развиват ок.17,5 вз.,а при Цушима тя е не повече от 15вз.(претоварване+обрастване на дъното)

                          Мит е че руските снаряди не се взривяват , това много се дискутира на форума на wunderwaffe.narod.ru можеш да го видиш там
                          Last edited by Киров К Н; 05-12-2006, 23:30. Причина: Автоматично сливане на двойно мнение

                          Comment


                            #28
                            Сигурен ли си, че снарядите на руските броненосци се взривят винаги.Според статистиката поне 25% от изстреляните не се взривяват. Освен това доктрината на руснаците и японците по отношение на използваните снаряди е диаметрално противоположна. Японците наблягат на снарядите пълни с шимоса със силно фугасно действие като такъв снаряд може да придизвика огромни пробойни по корпуса и оттам кораба лесно да загуби устойчивост и да се преобърне. Руската доктрина е използване на бронебойни снаряди /а те пък били калпави - нямат закъснители или по-скоро закъснителите са толкова нечуствителни, че често не сработват след пробиване на бронята. Допълнителен негативен ефект еизползването на по-малко по количество взривно вещество, което е и по-слабо от японското. поради опасност от разлагане и корозия когато минават през тропиците снарядите е решено да бде увеличена съставката на влажния пироксилин и това влече след себе си нечуствителност.
                            П.В.

                            Comment

                            Working...
                            X