Подводни бомби

[Shelenberg]

Искам да питам как са действали подводните бомби през ВСВ. Имам предвид как са се взривявали на определена дълбочина, да не би да са нагласяни за определено време да гърмят или нещо такова. Колко е била максималната дълбочина до взрива й? Абе ако можете да ми кажете всичко за тях.

[Odzava]

Подводните или дълбочинни бомби са разработвани в началото на ХХ век от почти всички страни имащи статус на Велики сили. Към 1915 г. Кралския флот първи успява да ги пусне в масово производство и към 1917 всеки командир е можел свободно да разходва бомбите натоварени на неговия кораб. В спомените си Лайтолър (щурманът на Титаник, който през ПСВ служи като капитан на миноносец) съобщава, че 1917 г. срещу бутилка уиски научил от капитан на траулер за риболовните райони със селда около Ирландия. След това схемата на действие била следната - навлизайки в района той се обръщал към своя помощник и казвал - мистър Еди си кой, струва ми се че забелязах перископ от левия бор. После хвърляли 2 дълбочинни бомби и имали достатъчно риба за седмицата. Така екипажът не страдал от глад за месо и развлечения.
Сега за конструкцията - първоначално дълбочинните бомби са снабдени с хидростатични взриватели - активирането на бомбата ставало на зададена дълбочина от 10 до 100 м. В последствие, главно през ВСВ се появили магнитни и контактни взриватели, които повишили вероятността за поразяване на подводницата, а също така свели до минимум прикритието, което подводните взривове й осигурявали. След ВСВ са разработвани освен конвенционални, така и ядрени дълбочинни бомби.
В началото единствения начин за изстрелването на бомбите били наклонени релси на кърмата. В последствие за разработени различни видове бомбомети - кинетични и реактивни. А също така са създадени и дълбочинни бомби за самолетите. Принципно последните не се различавали от другите.
Тактиката при бомбомятане била проста - есминеца поддържал контакт с подводницата посредством сонара, след което капитанът давал команда за настройването на дълбочинните бомби на определена дълбочина. Корабът увеличавал скоростта си над 21 възела (тази скорост се смятала за оптимална за предпазване на кораба от взривовете на собствените бомби) и хвърлянето на бомбите ставало през интервал от 2-4-6 секунди, според решението на командира. По подобен начин ставало и с употребата на бомбометите. При приемането на въоръжение на реактивните бомбомети станало възможно да се покрие по-голяма площ. Тогава корабът маневрирайки заемал място, така, че подводницата да се окаже по курса му и с бомбомета давали залп на дистанция, където била подводницата. След това корабът изменял курса си така, че да не навлезе в покрития район. В последствие бомбометите били използвани за обстрелване на брегови цели и торпеда истреляни към кораба, като ги детонирали със взривовете на дълбочинните бомби.

Ето малко линкове

http://www.de220.com/Armament/Depth%20Charges/DepthCharges.htm

http://uboat.net/allies/technical/depth_charges.htm

http://www.ussslater.org/weapons/dpthchrg.html

http://www.microworks.net/pacific/armament/depth_charges.htm

http://www.liverpoolmuseums.org.uk/maritime/exhibitions/boa/thedepthcharge.asp

http://www.navweaps.com/Weapons/WAMUS_ASW.htm

http://www.gwpda.org/naval/br1669.htm

[Shelenberg]

Мерси за информацията. Обаче ако подводницата се потопи до 200 метра тя едва ли би била засегната от подводните бомби. Все пак не видях бомба която да се взривява на повече от 183 метра. Говоря само за периода на ВСВ. И така не виждам голяма полза от тях,защото един опитен капитан на подводница веднага би потопил подводницата си на 200 м. а може и още малко дълбочина около 30-40 метра и така да избегне дълбочинните бомби. Или най-вероятно бъркам.

[Sailor_Malan]

Шеленберг отчасти си прав. Проблема на лодката е обаче, че тя не може да остане дълго време на голяма дълбочина, докато есминците обикновено са няколко и дори някой да си изразхода боезапаса другите успешно могат да я държат на дъното, което обикновено приключва с това че натровения от въглеродния двуокис екипаж(отделящ се в резултат на собственото му дишане) на лодката, ако не му бъдат спестени мъките от залп подводни бомби я вади на повърхността след дълго седене на дъното и там или става жертва на артилерията на есминците или попада в плен.
Иначе бомбите(нереактивните) са два вида "бъчвички"(стандартния цилиндър, дето се търкаля по релсите) и "капчици"(аеродинамичен вариант на бомбата). Обикновено се държат на предпазител докато са на стелажите, понеже освен подводници са избили и доста от собствените си моряци (при потапяне на есминеца се е случвало бомбите настроени за взрив на малка и средна дълбочина да гърмят когато я достигнат и да изтребват повечето народ във водата)
Леко отклонение от темата.
Принципно и акустичните примамки, които лодките пускат много слабо им помагат, понеже издават специфичен шум, който опитните акустици бързо се научават да различават

По въпроса има две нелоши книжки писани от Тиъдър Роско за действията на американките есминци в Пасифика и Атлантика през ВСВ и се намират у нас в превод на руски. Пълни са с много техническа информация точно от сорта на тая за бомбите

[Gaden Gogi]

200м казваш, а колко от подводниците през ВСВ могат да се потопят на толкова?

[Dinain]

Шеленберг, подводниците от този период много рядко се потопяват на повече от 100 метра, а обикновено само до 30-50. Дори да има подводница, разчетена на теория да се потопява на 200 м, то няма да стане без повреди. В "U-571" се потопиха уж на 300, ама това си е филм все пак.
Най-добрите условия за измъкване от преследване биха били потапяне и спиране на двигателите, така че да не те засичат сонарите и попадане в някое подводно течение, което да отнесе подводницата на достатъчно разстояние, за да пусне пак двигателите и да отпраши/изплува.

[3F122]

късните VII C/41 могат да се потапят стандартно до 250 метра, стигали са до 320 по спомени на моряци и командири. разбира се неофициално. ("Тype VII U-Boats", в момента за автора не се сещам, въпреки че имам книгата у дома, описва такъв случай.)

[gollum]

Така или иначе, потапянето на голяма дълбочина е пасивно отбранително действие и като такова най-много да позволи на подводницата с известен риск да успее да оцелее. Но това е изцяло обвързано с фактори, които действат по онава време като споменатото ограничение на подводния престой, а също така фактът, че в определени райони на действие подводниците прост нямат толкова дъно под себе си, че да се потопят до 250 или повече метра дълбочина. Но от друга страна за ескортните кораби е достатъчно да принудят подводницата да се потопи на такава дълбочина и да остане пасивна достатъчно дълго време, така че конвоираните кораби да могат да се измъкнат. Да повредят или унищожат подводницата е така да се каже допълнителна полза. Като се имат предвид ограниченията в надводната скорост на подводниците, както и в обзора, за скрилата се подводница впоследствие ще е проблем да намери отново целите си. Да не говорим, че общо взето от 1941 година нататък все по-опасни за подводниците стават различните типове радари (които позволяват да се осъществи въздушна или атилерийска атака на подводница в надводно положение дори и в мъгливо време или през нощта, а по това време подводниците също така атакуват най-често от надводно положение), защото по същество тогава подводниците основната част от времето прекарват в надводно положение, тъй като така скоростта им е по-голяма, да не говорим за обзора.
Така че основните проблеми и решения са не в увеличаването на дълбочината на която подводницата може да се потопи безопасно за себе си (това също е важно, но не толкова), колкото в решаването на проблема с продължителността на престоя под вода и най-вече с подводната скорост, защото подводницата може да се придвижва в потопено положение за кратко време и с много малка скорост, значително по-ниска както от тази на основните й цели, още повече от тази на ескортните кораби. В този смисъл може да се направи известон сравнение между дълбоководните бомби като средство срещу подводници и зенитната артилерия като противосамолетно средство - основната цел и в двата случая не е толкова и само да се унищожи подводницата или самолета, колкото да се направи така, че за нея да е трудно или невъзможно да изпълни офанзивната си цел.
В тази връзка, дори повредите са нещо доста опасно за подводниците, защото те най-често действат в "тила" на противника и подобна повреда или ще ги принуди да се върнат в базата или ако е достатъчно сериозна - да попаднат в плен.

[Odzava]

Така е. Съгласен съм с Ам Гъл, но потапянето на подводниците много често е с цел да се "гмурнат" под слоя на температурния скок, където сонара не може да ги достигне. До 1943-1944 г. прословутия АСДИК открива подводниците в рамките на 30-70 м. Под това показанията му често са неточни. Освен това при преминаването в слой с по-студена вода (която е и с по-голяма плътност) вълните на сонара се разпространяват по-трудно. А освен това част от вълните се отразяват от температурната граница между изотермите и допълнително объркват акустиците на кораба. Това е използвано от командирите. Иначе пасивното слизане под определена дълбочина рядко има смисъл. Волфганг Лют е държан под водата повече от 24 часа и тъкмо когато е мислил да се предаде (защото алтернативата е била задушаване) английските кораби се оттеглили. Иначе 2 кораба са го засипали със 150 бомби със съмнителен резултат. Подводницата му е била непокътната, но докато единия го е преследвал - другия е зареждал.

Да е говорим, че една повреда на 100 м дълбочина дава на командира 150 м за реакция и стабилизиране на подводницата. Ако същата повреда/пробойна се получи на 200-250 м, командира и екипажа рядко имат време за реакция. Просто следва имплозия.

[3F122]

е то не е нужно да определиш на 100% местоположението на подводница, нито има нужда да я удариш директно, за да я потопиш. известно ви е за стрелбата по всичко, което мърда. бомби на борда има достатъчно, така че се "ръси" просто с различни настройки за дълбочина. винаги има вероятност да уцелиш нещо, дори да не знаеш точното положение, както и подводницата да избяга ако си я намерил на 100%. Odzava, не знам до колко са достатъчни 150 метра, предполагам зависи от ситуацията, а и от екипажа и капитана. предполагам на 10-12 метра разстояние от подводницата взривът на един варел с експлозив (каквото по същество е бомбата) създава достатъчно високо налягане, за да скъса или поне да огъне нещо по подводницата.

[Odzava]

Така е. Хидродинамичния удар е достатъчно да наруши херметичността на корпуса. Обаче когато корабите преследват подводница в района е било много трудно да локализират самата подводница. И зада взривиш бомбата на 10-12 метра е трябвало да знаеш на 100% не само къде, но и колко дълбоко е подводницата. Чисто технически в началото на ВСВ есминците не са успявали да се справят с подводниците именно поради ограничения запас от дълбочинни бомби. Чак с появата на шлюпове и корвети носещи 50-100 бомби и усъвършенстването на АСДИКА успяват да доставят достатъчно количество експлозив близо до подовдниците. При появата на реактивните бомбомети залагат именно на магнитните и контактни взриватели. ТАка са били сигурни, че взрива на бомбата ще е достатъчно близо, но и подводницата няма да се укрие в какафонията от взривове на настроените на определена дълбочина бомби.

[Shelenberg]

200м казваш, а колко от подводниците през ВСВ могат да се потопят на толкова?

Ами по нататък в темата "Всички подводници" ще напиша кои от подводниците могат да се потапят на толкова, не са малко. Но най-вероятно това е само на теория, а в действителност едва ли много от подводниците са издържали на такава дълбочина. Иначе благодаря ви за информацията много ми е интересна и ми бе полезна за мене си.

[Odzava]

Ами по нататък в темата "Всички подводници" ще напиша кои от подводниците могат да се потапят на толкова, не са малко. Но най-вероятно това е само на теория, а в действителност едва ли много от подводниците са издържали на такава дълбочина. Иначе благодаря ви за информацията много ми е интересна и ми бе полезна за мене си.

Мисля, че много от тях са издържали и на повече от 200 м, доколкото практиката е да се преоразмеряват детайлите им именно с цел повишаване сигурността на подводницата. Самия Дьониц пише (не нашия, а адмирала), че още в мирно време настоявал да се провеждат потапяния на максимална дълбочина, за да свиквали екипажите. И струва ми се някаъде беше упомената точно 200 м. дълбочина като пределна, а 100-150 като "работна". Пак ще проверя.

[Lz2xl]

Знаете че стареенето на корпуса силно влияе на практическата пределна дълбочина,натоварването е огромно,и дори сравнително слаби експлозий дават големи поражения,като се има в предвид че водата е несвиваема за варелчето,ББ1 това е хексонит преди време когато вече бракувания Дръзки правеше такова учение с това изделие и след бомбомятане бягаше бързичко,защото това варелче изкарваше тиня при експлозията,а който е случил във флота знае че там не е плитко

[KOCMOHABT]

Последното мнение в тази тема е доста отдавна и едва ли въпроса ми ще е съвсем по темата (въпреки че тук се нищят дълбочини все пак), но винаги ми е било интересно доколко може да се потопи една модерна подводница и ползват ли се някакви модерни дълбочинни бомби в наши дни? Иначе доколкото съм чел разни и разнообразни материали и аз помня, че 200 метра са упоменати като максимум, а 100-150 метра като "работна" дълбочина.