БОЯТ ПРИ НОС МАТАПАН
В началото на 1941 г. Берлин съобщава на Рим, че започва интензивни приготовления за започване на операция на гръцкия фронт. Фюрерът настоява италианският флот да вземе необходимите мерки и да попречи на превозването на английски войски и оборудване от Египет в Гърция Изпълнявайки нареждането на Върховното командване, Супермарината /италианските ВМС/, започват няколко операции едновременно: 1. броят на подводниците около остров Крит е увеличен; 2. Заповядано е на специално подразделение да атакува английските кораби в залива Суда; 3. Големите надводни съдове трябва да извършат набег срещу британските транспортни линии. Х-ти немски авиокорпус ще дества съвместно с италианските ВВС, като осъществяват въздушно прикритие на италианските кораби. Вечерта на 26 март ескадрата на адмирал Иакино излиза в открито море. От Неапол вдига котва линейния кораб Vitorio Venetto /флагман, въоръжен с 9х381/50, 12х152/55, 12х90/53, 20х2 37/54, 30х2 20/65, водоизместване 41 177 т, скорост 31 възла, броня 350мм на пояса и кулите от главния калибър, палуба 112-162мм/. Линкорът се съпровожда от четири разрушителя. Първа дивизия крайцери под ръководството на адмирал Катанео / тежките кръстосвачи Zara, Pola, Gorizia с по осем 203мм оръдия всеки, скорост 31 възла/ и четири есминеца излизат от Таранто. От Бриндизи тръгва 8-ма дивизия на адмирал Леняни - леките крайцери Abruzzi, Garibaldi /10х152мм оръдия, скорост 34 възла/ и 2 разрушителя. Сутринта към Vitorio Venetto се присъединява 3-та дивизия на адмирал Сансонети /тежките крайцери Trieste, Trento, Bolzano с по 8 203мм оръдия всеки, скорост 35-36 възла и три разрушителя. Малко по-късно пристигат 1-ва и 8-ма дивизии. Докато плава към мястото на срещата 3-та дивизия е открита от патрулен хидросамолет Sunderland в 12.20, който предава координатите й на английското командване.
Адмирал Кънингам не бездейства. От неговите кораби е засечен оживен италиански радиообмен. Британският флотоводец решава да излезе в ранните часове на 27 март с ескадрата си и да посрещне и прикрия конвоя към Александрия. От базата излизат линкорите Warspite /флагман/, Valiant, Barham /всички с по осем 381мм оръдия, водоизместване 32 000 тона, скорост 22-24 възла., броня 324мм на пояса и кулите 124мм-87мм+ 81мм палуба/. В ескадрата е включен самолетоносача Formidable, разрушителите Jervis, Janus, Nubian, Mohawk, Stuart, Griffin, Greyhound, Hotspur и Havoc. Вицеадмирал Придхъм-Уипел, командващ леките сили крайцерите Orion /флагман/, Ajax, Gloucester и Perth и разрушителите Hasty, Herword, Vendetta и Ilex получава заповед да се срещне с линейния флот на АБК / абревиатурата на трите имена на Андрю Браун Кънингам/ южно от остров Гавдос на разсъмване на 28 март.
Сутринта в 07.20 разузнавателен самолет от Formidable открива 4 италиански крайцера и 4 есминеца с курс 230 градуса. Малко по-късно друг самолет попада на друго съединение от 4 крайцера и 6 разрушителя, като впоследствие донесението е коригирано на 5 крайцера и 6 есминеца с курс 220 градуса. По същото време крайцерският отряд на Придхъм-Уипел е открит от 3-та дивизия тежки крайцери на адмирал Сансонети /Trento, Trieste и Bolzano/. В 07.58 италианският отряд пръв установява визуален контакт с неизвестни кораби,у които по-късно са разпознати като леките крайцери Orion, Ajax, Gloucester и Perth и 4 разрушителя. Четири минути по-късно английският адмирал също открива противника. В 08.12 когато разстоянието между двете ескадри намалява на 25 000м, италианският флотоводец заповядва да се открие огън по крайцерите на Придхъм-Уипел. Отчитайки преимуществото на 203мм оръдия над 152мм на собствената му ескадра, както и теоретично по-високата скорост на италианските тежки крайцери, британският адмирал отстъпва. Сансонети концентрира огъня върху Gloucester, който поради повреда в машините намалява скоростта на 28 възла и така снижава скоростта на цялото английско съединение.
В 08.55 /според Брагадин в 08.50/ след близо едночасово преследване италианските крайцери прекратяват гонитбата и започват да отстъпват, тъй като влизат в обсега на действие на английската авиация. Хрътките на Придхъм-Уипел се възползват от колебанието на адмирал Сансонети и започват преследване на тежките му крайцери,държейки се извън обсега на оръдията им. В 10.45 все още незабелязан за английските кораби и самолети адмирал Иакино се насочва на юг. С тази си маневра той се надява да притисне леките крайцери на Придхъм - Уипел в клещи между Vitorio Venetto и 3-та дивизия крайцери на адмирал Сансонети. Пет минути по-късно от италианския линкор е установен визуален контакт с леките английски сили. Капитан П-ри ранг Фишър, намиращ се на борда Опоп така описва срещата: "Денят бе слънчев, в морето не се виждаше противник. Артилеристите седяха на покривите на кулите...Капитан П-ри ранг Уинк се изкачи на мостика и ме бутна с лакът: "Какъв е този линеен кораб на десния ни траверз? Мисля че нашите са някъде по-на изток? Едва вдигнах бинокъла да разгледам кораба на север от нас, когато изсвистя първия 381mm залп и снарядите на Vitorio Venetto започнаха да падат във водата около нас".Съобщението на Придхъм-Уипел, че води бой с италианския флот наелектризира Кънингам. Бърнард - флагманският артилерист на британския адмирал пише: "Когато постъпиха сигналите, низшите чинове от щаба започнаха да обсъждат:"Хей, кой е там? Кой е имал предвид командващия леките сили? АБК /Андрю Браун Кънингам бел. авт./ хвърли кратък поглед на съобщението и каза: "Не бъдете кръгли идиоти. Той е забелязал вражеските линкори. Ако вие бяхте служили поне малко на разрушители, щяхте да го разберете без допълнителни съобщения."
В 11.00 Сансонети тръгва наляво, за да обхване крайцерите на Придхъм-Уипел в клещи. Междувременно няколко залпа на Vitorio Venetto накриват Оrion, чийто борд е изрешетен от осколките. Английските крайцери поставят димна завеса, като единствен видим остава Gloucester. Италианският линкор пренася огъня върху него. Разрушителят Наstу прикрива злополучния крайцер з димна завеса. Когато положението на Придхъм-Уипел изглежда безнадеждно, в 11.27 / Брагадин сочи 11.15/ се появяват 6 аlЬасог-а и 2 fullmar-а. Маневрирайки на 30 възлова скорост, водейки силен, но неефктивен огън флагманът на адмирал Иакино все пак принуждава пилотите да хвърлят торпедата на 2000m от линкора. Макар че английските летци докладват за 1 вероятно попадение, те се заблуждават. Така или иначе атаката спасява крайцерите на Придхъм Уипел, тъй като италианския флотоводец взема решение да прекрати преследването на английските леки сили и тръгва на севеверозапад. Командващият 3-та дивизия крайцери адмирал Сансонети извършва аналогична маневра .Докато италианците отстъпват, Придхъм-Уипъл се насочва с пълна скорост на юг на среща своите линейни сили. В 12.34 Glouseter открива изпратените напред разрушители Nubian и Моhawk. Самият Кънингам е на 45 минути на 45 мили на изток-югоизток. В 12.44 самолетоносачът Formidable е атакуван безуспешно от италиански самолет торпедоносец S-79.
Тъй като ескадрата на адмирал Иакино е съставена от бързоходни модерни кораби /всички развиват над 30 възла/, единственият шанс на адмирал Кънингам /чийто модернизирани Warspite и Valiant дават 24 възла, а Ваrham - 22/ е да снижи скоростта на някой италиански крайцер или Vitorio Venetto с помощта на авиокрилото от Formidablr.
Отстъпващите сили на Супермарината са бомбардирани на два пъти / в 14.20 и 14.50 / от брегово базирани бомбардировачи Blenhaim, които не успяват да засегнат италианските кораби. Между 15.15 и 16.45 самолети на R.А.F атакува и крайцерите на Катанео, но отново с нулев резултат. В 15.10 Vitorio Venetto е подложен на комбинирана атака на бомбардировачи и торпедоносци. "Докато всички заети да отбиват атаките на височинните бомбардировачи, 3 торпедоносеца се приближиха съвсем" - пише адмирал Иакино. Първият пилот хвърля торпедото от 100 ярда, но не успява да набере навреме височина и е свален. Италианският линкор не успява да избегне "рибката". 176кг ТНТ се взривяват на 4.60м. под водолинията над външния ляв винт. Скоростта на Vitorio Venetto пада на 8 възла, но постепенно я увеличава до 12-15 възла. В 18.00 дешифровчиците на адмирал Иакино прехващат английска радиограма, от която става ясно, че на залез слънце торпедоносците от Formidable ще атакуват отново.
В 19.23 от италианските кораби са забелязани от корабите на Супермарината са забелязани 8 / Брагадин сочи цифрата 9/, които в 19.30 атакуват опашката на италианската ескадра. Крайцерите и разрушителите стрелят яростно, но безрезултатно. Наблюдателят на водещия аlbacor Хопкинс съобщава: "Огневият заслон, поставен италианските кораби бе впечатляващ, но неефективен". В 19.46 торпедоносецът А 5 младши лейтенант Уилямс улучва тежкия крайцер Роlа в десния борд между машинното и котелното отделение. Електричеството угасва, 3 отсека са наводнени, корабът остава без ход. Иакино, без да забележи повредения си крайцер продължава напред. Почти по същото време той получава съобщение, че в 17.45 английската ескадра се намира на 75 мили от сегашната позиция на Vitorio Venetto. Съобщението не разтревожва италианския флотоводец, който през втората половина на деня не е получавал съобщение за тежки надводни сили.По тази причина той
решава, че информацията може да се отнася до леките сили на Придхъм-Уипел или дивизион разрушители.
В 20.18 адмирал Иакино заповядва на командващия 1-ва дивизия крайцери Катанео да се притече на помощ на обездвижения Ро1а. В 21.06, след като получават потвърждение за буксировката, тежките крайцери Zara, Fiume и есминците Vittrio Alfieri, Giosue Сагducci, Alfredo Oriani и Vincenco Gioberti.
Адмирал Кънингам решава да приеме риска на нощния бой. Той изпраща напред разрушителите и леките крайцери с цел да нанесат нови повреди на Vitorio Venetto. По-късно АБК пише в мемоарите си: "Бях убеден, че сме отишли твърде далеч и ще бъде глупаво да не направим всичко възможно за унищожението на Vitorio Venetto. Други свидетели - например флагманският артилерист Бърнард описва ситуацията малко по-различно: "Мисля, че около 20.00 АБК взе решение да изпрати леките сили напред и да ги последва с линкорите. И този път той формално попита за мнението няколко щабни офицери. На началника на оперативния отдел на щаба и флагманския щурман идеята не се понрави. АБК изслуша съветите, след което каза: "Вие сте банда вонящи страхливци. Отивам да вечерям, а след това ще видим кой е най-смел!"
В 20.14 радарът на Orion очертава силуета на тежкия крайцер Роlа. Малко по-късно - в 20.32 крайцерът Аjаx, оборудван с по-съвременен радар установява контакт с неподвижна цел. Съобщението е предадено на командира на разрушителите Мак. В 22.43 / според Брагадин в 22.25 / наблюдателите на Orion и Glouseter виждат червена ракета. Екипажът на крайцера Роlа, забелязвайки бавно пълзящите в тъмнината силуети на британските кораби ги взема за 1-ва дивизия и подава сигнала с червена ракета, обозначавайки позицията си...
В 22.10 радарът на Warspite открива "вражески кораб, стоящ без ход на 6 мили вляво от него". Тъй като дължината му надхвърля 600 фута, Кънингам решава, че това може да е Vitorio Venetto. Четвърт час по-късно, в 22.25 от Warspite са забелязани тежките крайцери Zara, Fiume и разрушителят Alfieri пред тях. Английският линеен флот е развърнат в килватерна колона. Разстоянието е 18 кабелта. АБК пише в мемоарите си: "Никога няма да забравя следващите няколко минути. Навсякъде цареше мъртва тишина, която се усещаше почти физически. Никога в живота не съм изпитвал такова вълнение , както в секундата, когато чух спокойния глас от командно далекомерния пост: Далекомеристът вижда целта".
В 22.27 разрушителят Griffin осветява сребристо-синия корпус на тежкия крайцер Fiume. Warspite и Valiant откриват огън едновременно огън - Warspite по Fiume, а Valiant - по Zara. Oт първия 6 оръдеен залп на флагманския линкор /кула Y не стреля / 5 381mm снаряда попадат в борда на злополучния италиански крайцер. Едната 203mm кула е отнесена през борда. Самият капитан на \Уаг8рп:е е смаян от ужасяващия ефект на залпа и точността на артилеристите и неволно произнася: "Велики Боже, ние ги улучихме!" След втория залп флагманът на Кънингам пренася огъня върху Zara. След началото на боя Formidable напуска линията на боя и се насочва вдясно, Barham се опитва да скъси разстоянието до Valiant. Внезапно разрушителя Greyhound осветява Alfieri. Barham дава залп по него от 15 кабелта и той се запалва, след което ветеранът пренася огъня върху Zara. Носовата кула получава пряко попадение, поразени са мостика и машинното отделение. Крайцерът започва да се накренява наляво. Взривява се един от котлите му, носовата му кула е отнесена през борда. Въпреки това 2ага демонстрира учудваща живучест и се взривява чак в 00.30 / според други източници 02.40!/ вследствие на бушуващите на борда му пожари. Fiume потъва в 23.15. Аlfieri изстрелва три торпеда преди да потъне, но те не улучват. Малко по-късно разрушителят отива на дъното. Британските линкори обстрелват трите оцелели есминеца -Оriani, Carducci и Gioberti, които на свой ред атакуват безрезултатно с торпеда ескадрата на Кънингам. Carducci е улучен фатално и екипажът му го потопява. Oriani, макар че е поразен с торпедо в машинното успява да се измъкне. Единственият незасегнат италиански кораб в боя при нос Матапан е Gioberti. По време на краткия и жарък нощен бой 152mm оръдия на Warspite накриват Griffin и Greyhound, но за щастие не ги улучват.
В 00.20 командирът на разрушителя Havoc Уоткинс осветява Роla с прожектор и я улучва с два снаряда. Той предава на Кънингам, че е установил контакт с линкор от типа Littorio. 10 минути по-късно Уоткинс се поправя, като заменя думата "линкор" с "тежък крайцер". В 01.40 на съобщението на Наvoc откликват Griffin и Greyhound. В мемоарите си Кънингам отбелязва, че "голяма част от екипажа на Роlа е била пияна, на квартердека се валяли купища дрехи и празни бутилки".Флагманският разрушител Jervis взема на абордаж италианския крайцер / разчетът на кула А е въоръжен с абордажни саби /. Свалени са всичките 257 души от над 1000 човека щатен екипаж. Другата част скача зад борда по време на разстрела на крайцерите на Катанео. С две торпеда е потопен и последния крайцер от някога могъщата 1-ва дивизия.
По време на боя при Матапан адмирал Кънингам потопява три тежки крайцера - Zara, Роlа и Fiume, и 2 разрушителя - Alfieri и Саrducci. Италианците загубват повече от 2400 души убити. Британските загуби са нищожни - 1 свален swordfish с екипажа си.
Причините за зашеметяващата загуба на Супермарината е липсата на взаимодействие на съединението на адмирал Иакино с италианските и немските ВВС; 2. Неподготвеността на италианските екипажи за нощен бой; 3. Отсъствие на съвременни радари на корабите им; 4. Неефективна зенитна артилерия, която не е в състояние да отблъсне дори атаките на бавноходни биплани като swordfish.
След Матапан командването на Супермарината изобщо и не помисля да оспори английското морско господство по отношение на тежките надводни кораби, а се ограничава с ескортиране на собствените си конвои, крайцерски сблъсъци и подводни диверсии.
В началото на 1941 г. Берлин съобщава на Рим, че започва интензивни приготовления за започване на операция на гръцкия фронт. Фюрерът настоява италианският флот да вземе необходимите мерки и да попречи на превозването на английски войски и оборудване от Египет в Гърция Изпълнявайки нареждането на Върховното командване, Супермарината /италианските ВМС/, започват няколко операции едновременно: 1. броят на подводниците около остров Крит е увеличен; 2. Заповядано е на специално подразделение да атакува английските кораби в залива Суда; 3. Големите надводни съдове трябва да извършат набег срещу британските транспортни линии. Х-ти немски авиокорпус ще дества съвместно с италианските ВВС, като осъществяват въздушно прикритие на италианските кораби. Вечерта на 26 март ескадрата на адмирал Иакино излиза в открито море. От Неапол вдига котва линейния кораб Vitorio Venetto /флагман, въоръжен с 9х381/50, 12х152/55, 12х90/53, 20х2 37/54, 30х2 20/65, водоизместване 41 177 т, скорост 31 възла, броня 350мм на пояса и кулите от главния калибър, палуба 112-162мм/. Линкорът се съпровожда от четири разрушителя. Първа дивизия крайцери под ръководството на адмирал Катанео / тежките кръстосвачи Zara, Pola, Gorizia с по осем 203мм оръдия всеки, скорост 31 възла/ и четири есминеца излизат от Таранто. От Бриндизи тръгва 8-ма дивизия на адмирал Леняни - леките крайцери Abruzzi, Garibaldi /10х152мм оръдия, скорост 34 възла/ и 2 разрушителя. Сутринта към Vitorio Venetto се присъединява 3-та дивизия на адмирал Сансонети /тежките крайцери Trieste, Trento, Bolzano с по 8 203мм оръдия всеки, скорост 35-36 възла и три разрушителя. Малко по-късно пристигат 1-ва и 8-ма дивизии. Докато плава към мястото на срещата 3-та дивизия е открита от патрулен хидросамолет Sunderland в 12.20, който предава координатите й на английското командване.
Адмирал Кънингам не бездейства. От неговите кораби е засечен оживен италиански радиообмен. Британският флотоводец решава да излезе в ранните часове на 27 март с ескадрата си и да посрещне и прикрия конвоя към Александрия. От базата излизат линкорите Warspite /флагман/, Valiant, Barham /всички с по осем 381мм оръдия, водоизместване 32 000 тона, скорост 22-24 възла., броня 324мм на пояса и кулите 124мм-87мм+ 81мм палуба/. В ескадрата е включен самолетоносача Formidable, разрушителите Jervis, Janus, Nubian, Mohawk, Stuart, Griffin, Greyhound, Hotspur и Havoc. Вицеадмирал Придхъм-Уипел, командващ леките сили крайцерите Orion /флагман/, Ajax, Gloucester и Perth и разрушителите Hasty, Herword, Vendetta и Ilex получава заповед да се срещне с линейния флот на АБК / абревиатурата на трите имена на Андрю Браун Кънингам/ южно от остров Гавдос на разсъмване на 28 март.
Сутринта в 07.20 разузнавателен самолет от Formidable открива 4 италиански крайцера и 4 есминеца с курс 230 градуса. Малко по-късно друг самолет попада на друго съединение от 4 крайцера и 6 разрушителя, като впоследствие донесението е коригирано на 5 крайцера и 6 есминеца с курс 220 градуса. По същото време крайцерският отряд на Придхъм-Уипел е открит от 3-та дивизия тежки крайцери на адмирал Сансонети /Trento, Trieste и Bolzano/. В 07.58 италианският отряд пръв установява визуален контакт с неизвестни кораби,у които по-късно са разпознати като леките крайцери Orion, Ajax, Gloucester и Perth и 4 разрушителя. Четири минути по-късно английският адмирал също открива противника. В 08.12 когато разстоянието между двете ескадри намалява на 25 000м, италианският флотоводец заповядва да се открие огън по крайцерите на Придхъм-Уипел. Отчитайки преимуществото на 203мм оръдия над 152мм на собствената му ескадра, както и теоретично по-високата скорост на италианските тежки крайцери, британският адмирал отстъпва. Сансонети концентрира огъня върху Gloucester, който поради повреда в машините намалява скоростта на 28 възла и така снижава скоростта на цялото английско съединение.
В 08.55 /според Брагадин в 08.50/ след близо едночасово преследване италианските крайцери прекратяват гонитбата и започват да отстъпват, тъй като влизат в обсега на действие на английската авиация. Хрътките на Придхъм-Уипел се възползват от колебанието на адмирал Сансонети и започват преследване на тежките му крайцери,държейки се извън обсега на оръдията им. В 10.45 все още незабелязан за английските кораби и самолети адмирал Иакино се насочва на юг. С тази си маневра той се надява да притисне леките крайцери на Придхъм - Уипел в клещи между Vitorio Venetto и 3-та дивизия крайцери на адмирал Сансонети. Пет минути по-късно от италианския линкор е установен визуален контакт с леките английски сили. Капитан П-ри ранг Фишър, намиращ се на борда Опоп така описва срещата: "Денят бе слънчев, в морето не се виждаше противник. Артилеристите седяха на покривите на кулите...Капитан П-ри ранг Уинк се изкачи на мостика и ме бутна с лакът: "Какъв е този линеен кораб на десния ни траверз? Мисля че нашите са някъде по-на изток? Едва вдигнах бинокъла да разгледам кораба на север от нас, когато изсвистя първия 381mm залп и снарядите на Vitorio Venetto започнаха да падат във водата около нас".Съобщението на Придхъм-Уипел, че води бой с италианския флот наелектризира Кънингам. Бърнард - флагманският артилерист на британския адмирал пише: "Когато постъпиха сигналите, низшите чинове от щаба започнаха да обсъждат:"Хей, кой е там? Кой е имал предвид командващия леките сили? АБК /Андрю Браун Кънингам бел. авт./ хвърли кратък поглед на съобщението и каза: "Не бъдете кръгли идиоти. Той е забелязал вражеските линкори. Ако вие бяхте служили поне малко на разрушители, щяхте да го разберете без допълнителни съобщения."
В 11.00 Сансонети тръгва наляво, за да обхване крайцерите на Придхъм-Уипел в клещи. Междувременно няколко залпа на Vitorio Venetto накриват Оrion, чийто борд е изрешетен от осколките. Английските крайцери поставят димна завеса, като единствен видим остава Gloucester. Италианският линкор пренася огъня върху него. Разрушителят Наstу прикрива злополучния крайцер з димна завеса. Когато положението на Придхъм-Уипел изглежда безнадеждно, в 11.27 / Брагадин сочи 11.15/ се появяват 6 аlЬасог-а и 2 fullmar-а. Маневрирайки на 30 възлова скорост, водейки силен, но неефктивен огън флагманът на адмирал Иакино все пак принуждава пилотите да хвърлят торпедата на 2000m от линкора. Макар че английските летци докладват за 1 вероятно попадение, те се заблуждават. Така или иначе атаката спасява крайцерите на Придхъм Уипел, тъй като италианския флотоводец взема решение да прекрати преследването на английските леки сили и тръгва на севеверозапад. Командващият 3-та дивизия крайцери адмирал Сансонети извършва аналогична маневра .Докато италианците отстъпват, Придхъм-Уипъл се насочва с пълна скорост на юг на среща своите линейни сили. В 12.34 Glouseter открива изпратените напред разрушители Nubian и Моhawk. Самият Кънингам е на 45 минути на 45 мили на изток-югоизток. В 12.44 самолетоносачът Formidable е атакуван безуспешно от италиански самолет торпедоносец S-79.
Тъй като ескадрата на адмирал Иакино е съставена от бързоходни модерни кораби /всички развиват над 30 възла/, единственият шанс на адмирал Кънингам /чийто модернизирани Warspite и Valiant дават 24 възла, а Ваrham - 22/ е да снижи скоростта на някой италиански крайцер или Vitorio Venetto с помощта на авиокрилото от Formidablr.
Отстъпващите сили на Супермарината са бомбардирани на два пъти / в 14.20 и 14.50 / от брегово базирани бомбардировачи Blenhaim, които не успяват да засегнат италианските кораби. Между 15.15 и 16.45 самолети на R.А.F атакува и крайцерите на Катанео, но отново с нулев резултат. В 15.10 Vitorio Venetto е подложен на комбинирана атака на бомбардировачи и торпедоносци. "Докато всички заети да отбиват атаките на височинните бомбардировачи, 3 торпедоносеца се приближиха съвсем" - пише адмирал Иакино. Първият пилот хвърля торпедото от 100 ярда, но не успява да набере навреме височина и е свален. Италианският линкор не успява да избегне "рибката". 176кг ТНТ се взривяват на 4.60м. под водолинията над външния ляв винт. Скоростта на Vitorio Venetto пада на 8 възла, но постепенно я увеличава до 12-15 възла. В 18.00 дешифровчиците на адмирал Иакино прехващат английска радиограма, от която става ясно, че на залез слънце торпедоносците от Formidable ще атакуват отново.
В 19.23 от италианските кораби са забелязани от корабите на Супермарината са забелязани 8 / Брагадин сочи цифрата 9/, които в 19.30 атакуват опашката на италианската ескадра. Крайцерите и разрушителите стрелят яростно, но безрезултатно. Наблюдателят на водещия аlbacor Хопкинс съобщава: "Огневият заслон, поставен италианските кораби бе впечатляващ, но неефективен". В 19.46 торпедоносецът А 5 младши лейтенант Уилямс улучва тежкия крайцер Роlа в десния борд между машинното и котелното отделение. Електричеството угасва, 3 отсека са наводнени, корабът остава без ход. Иакино, без да забележи повредения си крайцер продължава напред. Почти по същото време той получава съобщение, че в 17.45 английската ескадра се намира на 75 мили от сегашната позиция на Vitorio Venetto. Съобщението не разтревожва италианския флотоводец, който през втората половина на деня не е получавал съобщение за тежки надводни сили.По тази причина той
решава, че информацията може да се отнася до леките сили на Придхъм-Уипел или дивизион разрушители.
В 20.18 адмирал Иакино заповядва на командващия 1-ва дивизия крайцери Катанео да се притече на помощ на обездвижения Ро1а. В 21.06, след като получават потвърждение за буксировката, тежките крайцери Zara, Fiume и есминците Vittrio Alfieri, Giosue Сагducci, Alfredo Oriani и Vincenco Gioberti.
Адмирал Кънингам решава да приеме риска на нощния бой. Той изпраща напред разрушителите и леките крайцери с цел да нанесат нови повреди на Vitorio Venetto. По-късно АБК пише в мемоарите си: "Бях убеден, че сме отишли твърде далеч и ще бъде глупаво да не направим всичко възможно за унищожението на Vitorio Venetto. Други свидетели - например флагманският артилерист Бърнард описва ситуацията малко по-различно: "Мисля, че около 20.00 АБК взе решение да изпрати леките сили напред и да ги последва с линкорите. И този път той формално попита за мнението няколко щабни офицери. На началника на оперативния отдел на щаба и флагманския щурман идеята не се понрави. АБК изслуша съветите, след което каза: "Вие сте банда вонящи страхливци. Отивам да вечерям, а след това ще видим кой е най-смел!"
В 20.14 радарът на Orion очертава силуета на тежкия крайцер Роlа. Малко по-късно - в 20.32 крайцерът Аjаx, оборудван с по-съвременен радар установява контакт с неподвижна цел. Съобщението е предадено на командира на разрушителите Мак. В 22.43 / според Брагадин в 22.25 / наблюдателите на Orion и Glouseter виждат червена ракета. Екипажът на крайцера Роlа, забелязвайки бавно пълзящите в тъмнината силуети на британските кораби ги взема за 1-ва дивизия и подава сигнала с червена ракета, обозначавайки позицията си...
В 22.10 радарът на Warspite открива "вражески кораб, стоящ без ход на 6 мили вляво от него". Тъй като дължината му надхвърля 600 фута, Кънингам решава, че това може да е Vitorio Venetto. Четвърт час по-късно, в 22.25 от Warspite са забелязани тежките крайцери Zara, Fiume и разрушителят Alfieri пред тях. Английският линеен флот е развърнат в килватерна колона. Разстоянието е 18 кабелта. АБК пише в мемоарите си: "Никога няма да забравя следващите няколко минути. Навсякъде цареше мъртва тишина, която се усещаше почти физически. Никога в живота не съм изпитвал такова вълнение , както в секундата, когато чух спокойния глас от командно далекомерния пост: Далекомеристът вижда целта".
В 22.27 разрушителят Griffin осветява сребристо-синия корпус на тежкия крайцер Fiume. Warspite и Valiant откриват огън едновременно огън - Warspite по Fiume, а Valiant - по Zara. Oт първия 6 оръдеен залп на флагманския линкор /кула Y не стреля / 5 381mm снаряда попадат в борда на злополучния италиански крайцер. Едната 203mm кула е отнесена през борда. Самият капитан на \Уаг8рп:е е смаян от ужасяващия ефект на залпа и точността на артилеристите и неволно произнася: "Велики Боже, ние ги улучихме!" След втория залп флагманът на Кънингам пренася огъня върху Zara. След началото на боя Formidable напуска линията на боя и се насочва вдясно, Barham се опитва да скъси разстоянието до Valiant. Внезапно разрушителя Greyhound осветява Alfieri. Barham дава залп по него от 15 кабелта и той се запалва, след което ветеранът пренася огъня върху Zara. Носовата кула получава пряко попадение, поразени са мостика и машинното отделение. Крайцерът започва да се накренява наляво. Взривява се един от котлите му, носовата му кула е отнесена през борда. Въпреки това 2ага демонстрира учудваща живучест и се взривява чак в 00.30 / според други източници 02.40!/ вследствие на бушуващите на борда му пожари. Fiume потъва в 23.15. Аlfieri изстрелва три торпеда преди да потъне, но те не улучват. Малко по-късно разрушителят отива на дъното. Британските линкори обстрелват трите оцелели есминеца -Оriani, Carducci и Gioberti, които на свой ред атакуват безрезултатно с торпеда ескадрата на Кънингам. Carducci е улучен фатално и екипажът му го потопява. Oriani, макар че е поразен с торпедо в машинното успява да се измъкне. Единственият незасегнат италиански кораб в боя при нос Матапан е Gioberti. По време на краткия и жарък нощен бой 152mm оръдия на Warspite накриват Griffin и Greyhound, но за щастие не ги улучват.
В 00.20 командирът на разрушителя Havoc Уоткинс осветява Роla с прожектор и я улучва с два снаряда. Той предава на Кънингам, че е установил контакт с линкор от типа Littorio. 10 минути по-късно Уоткинс се поправя, като заменя думата "линкор" с "тежък крайцер". В 01.40 на съобщението на Наvoc откликват Griffin и Greyhound. В мемоарите си Кънингам отбелязва, че "голяма част от екипажа на Роlа е била пияна, на квартердека се валяли купища дрехи и празни бутилки".Флагманският разрушител Jervis взема на абордаж италианския крайцер / разчетът на кула А е въоръжен с абордажни саби /. Свалени са всичките 257 души от над 1000 човека щатен екипаж. Другата част скача зад борда по време на разстрела на крайцерите на Катанео. С две торпеда е потопен и последния крайцер от някога могъщата 1-ва дивизия.
По време на боя при Матапан адмирал Кънингам потопява три тежки крайцера - Zara, Роlа и Fiume, и 2 разрушителя - Alfieri и Саrducci. Италианците загубват повече от 2400 души убити. Британските загуби са нищожни - 1 свален swordfish с екипажа си.
Причините за зашеметяващата загуба на Супермарината е липсата на взаимодействие на съединението на адмирал Иакино с италианските и немските ВВС; 2. Неподготвеността на италианските екипажи за нощен бой; 3. Отсъствие на съвременни радари на корабите им; 4. Неефективна зенитна артилерия, която не е в състояние да отблъсне дори атаките на бавноходни биплани като swordfish.
След Матапан командването на Супермарината изобщо и не помисля да оспори английското морско господство по отношение на тежките надводни кораби, а се ограничава с ескортиране на собствените си конвои, крайцерски сблъсъци и подводни диверсии.
Comment