ТЕЖКИТЕ КРАЙЦЕРИ НА ОСТА И НА НЕУТРАЛНИТЕ ДЪРЖАВИ
Япония се насочва към строителството на крайцер с 203mm артилерия под влиянието на британския крайцер Hawkins със 190mm, които попълват Кралския флот малко след края на Първата световна война. Още в нейната военновременна програма „8-4” /осем линейни кораба и 4 линейни крайцера/ са предвидени и три тежки крайцери-разузнавачи с нормално водоизместване от 7200 t Впоследствие проектът е модифициран – водоизместването нараства до 7500 t, калибърът до 200mm, далечината на плаване следва да е минимум 8000 мили. Основно нововъведение става, че поясната и палубната броня се превръщат елемент от силовия набор на корпуса. Корпусът е гладкопалубен, с характерна „вълнообразна форма на носа. Там корпуса е и най-висок – 8.5m. Височината на борда плавно намалява и в кърмата достига до 4.5m.
На 5.12.1922 г. е заложен главния кораб от първата серия - Furutaka. Той е завършен на 31.03.1926 г. Втората единица от класа - Kako е зачислена в състава на Имперския японски флот на 20.07.1926 г. За японските тежки крайцери като че ли най-много им приляга стереотипния израз "скорост, излята в броня". Удължението на корпуса при Furutaka е 11,22. Машините и погребите са защитени със 76mm пояс, дълъг 79,88m. и широк 4,12m., наклонен на 9 градуса. От тях 2.21m се намират над водата. Кулите и мостика са защитени с 25mm броня, а палубата е 35mm, която изтънява към диаметралната плоскост до 32mm. Горната палуба е защитена с двалиста от 19mm+29mm – общо 48mm. Погребите са защитени с 35mm на главната палуба и 51mm на горната палуба. Рулевото отделение е защитено с тънки листове от високоеластична стомана с дебелина 12.7mm-25.4mm. Еднооръдейните барбети на Furutaka не са бронирани, за разлика от по-късния, върху който се монтира двуоръдейна кула и са дебелина 57mm. Противоторпедната защита се състои от були, разделени на две части от хоризонтална 3.81mm хоризонтална преграда. Теглото на бронята е 1200 t и при двата класа. При построяването си Furutaka и Kako има шест еднооръдейни 200mm оръдия, разположени пирамидално в две групи в носа и кърмата. Установка Type „А” както се нарича в японския флот е с тегло 57.5 t, начална скорост на снаряда 870m/sec, живучест 300 изстрела. Скорострелността е 5 изстрела в минута, далекобойността е 24km. Теглото на снаряда е 110kg. При завършването крайцерите имат и 4х80mm зенитни оръдия и 4х7.7mm картечници. Торпедното въоръжение е изключително мощно и включва 12 неподвижни 61cm торпедни апарата с торпеда Туре 8 с 300kg взривно вещество. Всеки от крайцерите има по един 10 m развъртащ се катапулт и два хидроплана. Системата за управление на огъня включва два поста за управление на огъня Туре 14 с далекомери с база 3.51m и два торпедни поста Туре 13. Далекомерите в кулите са бинокулярни. Силовата установка на Furutaka се състои от четири турбозъбчати агрегата, с обща мощност от 102 000к.с., които позволяват скорост 34.5-35 възла. Автономността е 7900 мили при 14 възлов ход.
През 1931-32г. крайцерите са модернизирани, като 80мм зенитна артилерия е заменена с четири по-съвременни 120mm оръдия, а картечниците Lewis са заменени с 13.2mm Hochkiss. В навечерието на войната главния калибър също е модернизиран и заменен с оръдия Туре 3, стрелящи със 125.85kg снаряди на разстояние 29 400m 203mm оръдия се разполагат в сдвоени оръдейни кули. Скорострелността е 3 изстрела в минута. Основен недостатък на японските кораб и тяхната претовареност. Дебелината на корабостроителната стомана, от която се изработват корпусите им е далеч по-малка от тази на вероятните противници. При шокови въздействия от неприятелско оръжие, тайфуни води до множество разкъсани шевове, пробойни в корпуса и проблеми с устойчивостта. През 30-те години с цел укрепване на корпусите са монтирани допълнителни стоманени листа и були, които подобряват устойчивостта. Мощността на машините е повишена до 110 000к.с., като донякъде компенсират нарастналото водоизместване и загубата в скоростта. Появяват се прословутите Туре 96 25mm – до края на кариерата си Furutaka и Kako получават по четири двойки от тези оръдия. Неподвижните торпедни апарати са заменени с развъртащи се /два счетворени/, стрелящи с новите 61сm торпеда с взривно вещество 490kg – long lance. Системата за управление на огъня е модернизирана. Появяват се зенитни постове за управление на огъня с база 4.5m, а далекомерите на основния калибър са 6метрови.
Furutaka и Kako участват в битката за остров Саво /9.08.1942г/. Kako става единствената жертва в сражението при остров Саво, станало известно като боя в протока "Желязното дъно" /10.08.1942 г./. Той е потопен от американската подводница S-44.
Furutaka е потопен на 11.10.1942 г. северозападно от Гуадалканал от американски крайцери и разрушители.
Втората серия японски крайцери тип Aoba са с почти сходни тактико-технически данни в сравнение с Furutaka.. Често даже някои автори ги обединяват в един клас. И двата кораба /Aoba и Kinugasa/ влизат в строя на 20 и 30 септември 1927 г. съответно. Единствените разлики с предишния тип са, че удължението е малко по-голямо - 11,27. Нормалното водоизместване е 9502 t, с близо 1000 тона повече от проектното, което 8586 t/. Защитата на Aoba е идентична с предходния клас. Особеност на крайцерите от тази серия, че те имат шест оръдия, разположени в три двуоръдейни кули Туре „С”. Те са защитени отвсякъде с 25mm броня. Теглото на кулата е 157 t, далекобойността - 26 700m. На Aoba са монтирани четири 12сm НА.Те са двуцелеви, скорострелността е 10-11 изстрела в минута, теглото на снаряда е 20.45kg, началната скорост е 870/m.sec. Лекото зенитно въоръжение изцяло дублира това на предходния клас. Първоначално крайцерите тип Aoba нямат авиокрило.Чак през 1929г. получават катапулт и хидросамолети. Системата за управление на огъня и силовата установка на двата първи японски класа тежки крайцери също са идентични. Aoba достига на изпитания 35.05, възла Kinugasa – 35.48 възла. Двата крайцера преминават през същите модернизации каквито и Furutaka. В края на войната зенитното въоръжение поради непрестанните атаки от страна на американците достига 42 25mm Type 96. И двата на двата кораба по време на войната са монтирани приемници Е-27 с обхват 300km.
Aoba е повреден тежко в боя при нос Есперанс /11.10.1942г./ получава 24 попадения от 152mm и 203mm снаряди, но успява да се добере до базата си за ремонт. Временно е демонтирана повредената кула ¹3 и заменена с 25mm зенитен автомат. На 23.10.1944г. крайцерът е поразен от торпедо на подводницата Bream, но успява да стигне до Куре на собствен ход. Там е използван като плаваща зенитна батарея. На 24.07.45 и 28.07.45г. е бомбардиран жестоко от американската палубна авиация, сяда на грунта и повече не е ремонтиран.
Kinugasa е изпратен на дъното от самолетите на авионосеца Enterprise и базираните на Хендърсън фийлд самолети на 14.11.1942 г. при опит да бомбардира летището на Гуадалканал.
Самураите правят голяма крачка със следващата трета серия тежки крайцери. Родоначалникът й Myoko е завършен на 31.07.1929 г. Останалите кораби от класа са Nachi, Haguro и Ashigara - всички влезли в строя през 1928 - 29 г. Стандартното им водоизместване е между 13 000 t /Ashigara/ и 13 160 t – Nachi. Крайцерите проявяват отново традиционния за японското корабостроене недостатък – претоварването е 12%. Корпусът е гладкопалубен, леко повдигнат в носа – за да може да “поема по-добре океанските вълни”. Височината на надводния борд при бака е 9.14 m, в средната част 5.94m, а при кърмата корпусът “ляга” прибрано във водата. Там височината е най-ниска – 5.03m.
Защитата на тежките крайцери от серията Myoko е проектирана да издържа непряк огън на 20сm оръдия и пряк огън на 15 сm оръдия.
Главният броневи пояс е с дебелина 102mm NVNC /New Vickers Non cemented steel/- хомогенна японска стомана разработена на базата на английски лиценз е наклонена на 12 градуса навътре, изтъняваща към дъното до 29mm. Тя играе ролята на допълнителна противоторпедна преграда. Дължината на главния броневи пояс е 123.15m, като започва от шпангоут ¹ 64 и стига до ¹ 292.Ширината на пояса е 3.50m в средата и 2.00m в краищата на кораба. Бронираният борд обхваща не само машинното отделение, но и барбетите на кулите от главния калибър. Централната част, обхващаща машинното е дълга 82.60m. Дължината на бордовата броня, прикриваща носовите кули “А” и “В” и “С” е 23.40m, а кърмовия пояс, отделен за “Х” и “Y” е 16.50m. Вследствие на претоварването, газенето на крайцерите се увеличава и вместо 0.46m от пояса да бъде под водата 1.70m от него е под водата, а 1.80m е над повърхността.
Главната бронева палуба е плоска, простираща се над машинното отделение. Дебелината на палубата е 35mm NVNC, като към краищата намалява до 32mm. Горната палуба се състои от две стоманени плочи с различна дебелина 12.7mm НТ+16mm НТ или 25.4mm НТ + 16mm НТ. Японските конструктори не забравят и димоходите, чийто основи са защитени с 89mm NVNC стомана, разпpостираща се на 1.83m над броневата палуба. В случай, че останалата част от тях бъде разрушена от неприятелски снаряди, се счита бронята е достатъчна да ги запази, за да могат крайцерите да поддържат високата си скорост. Мостикът не е брониран. Рулевото отделение има символична защита от 25-50mm.
Противоторпедната защита се състои от були и надлъжни прегради. При изпитания е доказано, че е ефективна срещу торпеда с бойна глава до 200 kg. Блистерите се простират по 93m от дължината на корпуса, като достигат максимална дълбочина от 2.5m в средата на кораба. Те са празни, за да бъде крайцера по-лек, но в случай на война се запълват частично със стоманени тръби, които да поглъщат взривовете от торпедата.
Класът Myoko е въоръжен с пет двуоръдейни 20сm кули Модел “D”, конструирани от инженер Хирата Чиокичи. Оръдията имат максимален ъгъл на възвишение от -5 до +40 градуса, което им позволява да стрелят на 26 700m. Пълнителите за снаряди са пневматични, както и откатните устройства. За да се намали ефекта на разсейване на снарядите от дулните газове на собствените оръдия, цевите се намират на разстояние 1.90m една от друга. Теглото нa всяка 20сm Модел “D” кула е 159 t. Всяка една е висока 2.10m, широка 6м и дълга 8m. Кулите са защитени с 25.4mm плочи NVNC – челото, покрива, страните и тила. Само дъното покрито с 19mm NVNC стомана. Кулите са с електро-хидравлически привод. Един електрически мотор от 75 к.с. задвижва две хидравлични помпи и спомагат за развъртането на цевите във вертикална плоскост. Другият електрически двигател с мощност 50к.с. задвижва въртящия механизъм на кулата. Зареждането се осъществява при +5 градуса. Скорострелността е 4 изстрела в минута.
Главният калибър се управлява от комплект прибори Type 14. Когато са конструирани корабите, е било замислено зенитната артилерия да се управлява от същия пост за управление на огъня от който и главния калибър. След изобретяването на специализирания директор Type 89 НА, заменен впоследствие с по-новия Type 91 НА, 12сm оръдия са снабдени със собствен пост за управление на огъня, разположени отстрани на първия димоход. Три 6 метрови бинокулярни далекомери /по-подходящи за нощни боеве от стереоскопичните/ са монтирани на кули ¹ 1,2 и 4 от главния калибър. Два Type 89 НА 4.5 метрови далекомера са разположени от двете страни на задния димоход. Първоначално крайцерите от серията Myoko са въоръжени с четири тритръбни неподвижни торпедни апарата /по шест на борд/ Type 12, модел 1923 г. Те не са кислородни, а със сгъстен въздух. Взривното вещество торпедото Type 8 ¹2 61 сm е 346 kg.На 10 000m, то се движи с 38 възла, а на 15 000 – с 32 възла. През 1933 г. торпедното въоръжение на Myoko е изцяло модернизирано. Неподвижните торпедните апарати са заменени с четири счетворени развъртащи се Type 92, стрелящи с кислородни 61сm торпеда Type 93 с взривно вещество от 490 kg.
За да се постигне контрактната скорост от 35.5 възла , мощността на турбините е повишена до 130 000 к.с. Myoko има четири трилопатни винта, всеки с диаметър от 3.85m.Икономичен, крайцерски ход може да се постигне с два от винтовете.За бързите скорости над 28 възла е необходимо да бъдат включени всички винтове. Четирите турбини на крайцерите са Kanpon. Котлите са дванадесет на брой водотръбни, също Kanpon, модификация RO GO. На 15 април 1929 г. Myoko при водоизместване 11 923 t и мощност 131 763 к.с. достига край Татеяма 35.225 възла. Автономността му е 8000 мили.
Myoko имат един развъртащ се 19.4 метров катапулт Type ¹1 със сгъстен въздух, монтиран от дясната страна. Тежките крайцери имат капацитет за два разузнавателни самолета Type ¹14 Е1Y2V
Първите образци на въздушно - поисковия радар Go Kai 21 модификация 2 се появяват през 1942 г. на линкорите Ise и Hyuga, а през 1943 г. с нея са оборудвани и тежките крайцери.Той работи в дължина от 1.5 m и е с мощност 5 кW. През 1943 г. на въоръжение в японския флот е приет и артилерийски радар Go Kai 22 модификация 4М 22 Dentan. Той работи в сантиметровия обхват – 10сm, но изходната му мощност от 2 кW е малка. Теоретически може да засече местоположението на неприятелския кораб на 60km, но реалното разстояние е 35кm за линеен кораб и 17 кm за разрушител.
Те са модернизирани през 1934-36 г. Пълното им водоизместване се увеличава и става 15 682 t. През 1936 г. Бордът над броневия пояс е укрепен със занитване на 25mm листове DS, което се прави с цел да повиши здравината на корпуса. Ширината на булите на крайцерите от класа Myoko също е увеличена. В средата на кораба те достигат дълбочина от 2.44m, а височината им е 4.04m. С тях нараства и ширината на крайцерите до 18.9m, но се подобрява и устойчивостта. Лекото зенитното въоръжение е напълно заменено. 7.7mm и 13mm автомати са заменени със строените Type 96 25mm оръдия с висока начална скорост от 900m/sec, скорострелност 120 изстрела в минута /теоретична 240 в минута/. Системата за управление на огъня също е усъвършенствана Haguro и Nachi са снабдени с централен пост за управление на огъня Type 94 и далекомерна кула с монтиран на нея 6 метров Type 92 далекомер. Инсталирани са постове за управление на огъня на огъня на 25mm оръдия Type 95.
Силовата установка също е модернизирана. Котлите са заменени с по-икономични. Поради нарастналото водоизместване пълно 15 682 t скоростта на Myoko пада на 33.88 възла.
Крайцерите участват в множество сражения – боя в Яванско море, обстрелите на Гуадалканал, боевете при Командорските острови, Филипините. Единствено Myoko оцелява от ужаса на войната в Тихия океан и е потопен като кораб-мишена на 2.07.1946 г.
Nachi издържа попаденията на 10 торпеда, 21 бомби и 16 реактивни ракети, след което се отправя към дъното /5.11.1944 г./. Боят се разиграва западно от Палау в Манилския залив.
Ashigara е потопен от торпедата на английската подводница Trenchant южно от Суматра.
Haguro е атакуван и потопен през нощта на 15 срещу 16 май 1945 г. от 5 британски разрушителя / Saumarez, Venus, Verulam, Vigilant и Virago/.
Тежък крайцер от четвърто поколение в Имперския японски флот става завършения на 31.05.1932 г. Takao. От същата серия са Atago, Maya и Chokai.
- всички влезли в строя в периода март-юни 1932 г. Японските корабостроители отново се сблъскват с проблема на претоварването. Независимо, че се използват много повече електрозаварки, отколкото при Myoko, обемистия кулообразен мостик значително утежнява конструкцията и увеличава водоизместването. Крайцерите имат станадртно проектно водоизместване от 12 986 t, а реалното им е много повече – между 13 400 t /Takao/, 13 600 t - Atago и 14 260 t. – Maya.
Корпусът и обводите са много сходни с тези на серията Myoko – с извит полубак. Двата класа имат много близки черти – противоторпедните прегради са еднакви, бронираните палуби - също.
Дължината на броневия пояс е 124.17m, простиращ се от шпангоут 62 до 292.За разлика от класа Myoko – хомогенната стомана, която се използва е Ductile steel – D стомана вместо високо еластичната High Tensile /HT/.
Главният броневи пояс е с дебелина 102mm и наклон навън от 12 градуса е изработен от NVNC /New Vickers Non cemented steel/- хомогенна японска стомана разработена на базата на английски лиценз обхваща котелното и машинното отделение. Там поясът е с дължина 82.40m /между шпангоути 116 и 250/ и с височина от 3.50m, като в горния край е свързан със средната палуба. Краищата на пояса обхващат барбетите и техните погреби плътно до долните палуби. При магазините бордовата защита е увеличена на 127mm. Височината на пояса там е 2.5m. Пет дюймовата дебелина на погребите се запазва между долната палуба и складовата палуба, след което изтънява до 76mm, а накрая достига до 38mm.
Направени са опити да се реконструира изтъняващия борд, като се заменят извитите прегради както при Myoko с прави като на Mogami и Tone. Впоследствие такъв вид защита срещу “гмуркащи се снаряди” е възприет и на Yamato.
Тъй като Takao са претоварени крайцери и газенето им е увеличено, само 1.30m от броневия пояс се намира над водата, а в носа при 2/3 водоизместване поясът е наравно с водата. При пълно водоизместване с газене от близо 7.00m само 0.85сm от броневия пояс е над водата.
Траверсите, изработени от NVNC обхващат погребите и машинното. Носовият траверс с форма на трапец е с дебелина 89-63mm. Наклонените страни са по 76mm. По вертикалата траверсът е 89мм между долната палуба и складовата /store deck/, изтънявайки плавно до 63mm. Задната траверсна преграда на трите носови кули, която ги обхваща като кутия е 38mm. Кърмовата група погреби се обхващат при шпангоут 292 от 76mm траверс, който се спуска до двойното дъно. Кула ¹3 е отделена от кула ¹4 с траверсна преграда с дебелина от 89mm NVNC. Преградата между машинното и кула ¹3 е от 51-32mm броня и отново достига до двойното дъно, осигурявайки висока степен на херметичност.
Защитата на барбетите от главния калибър е също от NVNC стомана и варира според разположението им. Бронята на барбетите, намиращи се на нивото на горната палуба /¹1, 3 и 5/ се състои от 25mm стоманени колела с диаметър 5.10m. На разстояние 1.52m над долната палуба барбети ¹1 и 3 са защитени с 63-127mm, а ¹5 с 63-102mm броня. При барбети ¹2 и 4 положението е малко по-различно. Тяхната защита между бронираната и средната палуба се състои от вертикални бронирани цилиндри, които са с дебелина 76-127mm в долната си част и 38mm в горната /за кула ¹2/ или еднаква 38mm дебелина /за кула ¹4/ . Между средната и горната палуба цилиндрите на кулите са защитени с 25mm броня. Над палубата и двете кули /¹2 и ¹4/ са бронирани със стоманени колела с дебелина 38-76mm.
Главната бронева палуба на Takao е покрита с 35mm NVNC, която на 1.52m от борда изтънява до 32mm. Горната палуба е съставена от два листа, с променлива дебелина 16+12.7-25mm. След модернизацията от 1936 г. се добавя още един лист от 19mm DS, така, че общата дебелина достига до 77mm. Някои части на рубката получават противоосколочна и противокуршумна защита от 10-16mm DS /това за първи път се прилага на японски тежък крайцер/.
Защитата на Takao от мини и торпеда напомня тази на Myoko със своите две извити 29mm НТ прегради и е проектирана да издържа 200кg контактен взрив Shimosa. Булите са с максималната ширина от 2.50m в средната част на корпуса и обичайно се поддържат пълни с вода. Във военно време те се запълват със стоманени цилиндри, за да се подобри устойчивостта на кораба.
Главният калибър на крайцерите от серията Takao Type 3 N2 20cm с реален калибър 203.2mm е приет на въоръжение на 06.04.31 г. и е специално разработен за тежките крайцери.
Моделът “Е” на 203mm оръдия с дължина на цевта 50 калибъра има максимален ъгъл на възвишение 70 градуса. Той е монтиран на Takao, Atago и Chokai. На Maya е установен модифицирания вариант “Е1” с ъгъл на възвишение 55 градуса. Далечината на стрелбата при 45 градуса и на двата модела е 29 400m, а максималната далекобойност по вертикалата при ъгъл на възвишение 70, респективно 55 градуса е 10 000m. Теглото на снаряда е 125.85kg, скорострелността е 5 изстрела в минута, практическата – 4. Теглото на кулата е 171 t, а на “Е1” 175 t. Кулите се задвижват от електрохидравлични помпи с мощност 100 к.с. Началната скорост на снаряда от 835m/sec е умерена в сравнение с останалите държави, но по този начин се постига по-висока живучест на ствола на оръдието, която е 320 изстрела. Броят на нарезите е 48. Те са бронирани с 25.4mm NVNC стомана отвсякъде – чело, страни, покрив и тил. Спомагателната артилерия се състои от шест 12сm оръдия. Те са без щитове, впоследствие са монтирани 1.6mm-3.2mm, което утежнява установката с 10 t. Теглото на снаряда е 20.45кg, далекобойността по хоризонтала е 15 600m, а по вертикала -–10 065m. Максималният ъгъл на възвишение +75 градуса. Началната скорост на снаряда е 825m/sec, скорострелността е 10-11 изстрела в минута. Към стандартното зенитно въоръжение японците приемат и 40/62mm оръдие в едностволи установки модел на Vickers. Теглото на оръдието е 341 кg., началната скорост на снаряда е 600m/sec, скорострелността 200 изстрела в минута, практическата – не повече от 60-100. Далечината на стрелбата е 13 000m по надводни цели и 7000m по летящи, а разстоянието на действителен огън – 2000m. Теглото на снаряда е 900g.
Крайцерите от типа Takao имат две 7.7mm картечници Lewis. Тяхното количество и калибърът едва ли могат да се нарекaт опасни за скоростните моноплани от началото на 30-те години. Началната скорост е ниска – 745m/sec за RU и 762 m/sec Type 92. Скорострелността и на двете картечници е еднаква 550-600 изстрела в минута. Проблемът е, че далечината на стрелба е едва 1000 m, а ефективното разстояние от което може да се порази вражески самолет е само 300-400 m.
Съгласно тактическите планове на японското военноморско командване тежките крайцери трябва да се използват като чисто артилерийски кораби. С усъвършенстването на торпедата, нараства тяхната разрушителна мощ, обсег. Първоначално са предвидени шест двутръбни торпедни апарата – по три от всяка страна. Разположени в лекобронирана развъртаща се установка, известна като Type 89 от 1929 г., тежаща 14,5 t, дълга 8.5 m и широка 3.40m Задвижването й е ръчно. Торпедата се изстрелват със сгъстен въздух, за да се намали пламъка. Системата за презареждане се състои от релси, монтирани непосредствено до торпедния апарат. Торпедата, които се изстрелват са с бойна глава от 390 кg. ТНТ. Далечината на плаване е 7000m с 46 възлова скорост или 10 000m с 42 възлова скорост.
Системата за управление на огъня включва два поста за управление на огъня Туре 14 с 4.5м далекомери и Туре 89 и Туре 91 за управление на огън на зенитния калибър с 3.5м база. За нощен бой е снабден с четири 110сm “SU” прожектора. Те са разположени в затворени кули, за да се предпазват от дулните газове на оръдията.
Takao има два катапулта с дължина от 19.40 и авиокрило от три хидроплана.
През 1934 г. остарелите самолети са заменени с Mod 94 ¹1 и Mod 95 със скорост 276 и 296 km/h съответно и далечина на полета 2460km и 898km съответно. Таванът е 7000m. През 1941 г. авиокрилото се обновява с триместен Mod 0, а през 42 г.с двуместен Mod 0.
Силовата установка се състои от четири турбозъбчати агрегата с обща мощност от 130 000к.с. при 320 оборота в минута на четирите витла. Котлите са дванадесет. Винтовете са с диаметър 3.85m и тегло 10.33 t.
Проектната скорост на Takao е 35.5 възла при 130 000к.с. при 2/3 водоизместване – 12 986 t. Реално постигнатите резултати са следните: на 15.03.32 г. при проведени изпитания с 12 210 t водоизместване и мощност от 132 748к.с. Takao развива 35.3 възла. На 13.02.32 г. Atago при водоизместване 12 714 t и мощност от 135 004к.с. достига 35.2 възла. Проектната далечина на плаване е 8000 мили при скорост 14 възла. Поради претоварването далечината намалява с 1000 мили. Екипажът на тежките крайцери се състои от 48 офицера и 679 матроса. Преди модернизацията той варира между 743 и 761 души.
Цялата серия е подложена на модернизация в навечерието на Втората световна война. Сменени са стволовете на 50 калибровите Type 3 20сm оръдия. Обновено е лекото зенитно въоръжение. 12сm оръдия се разполагат в четири двойки кули и са от по-новия Type 89/40, но за тяхната замяна японците трябва да изчакат чак до …1942 г. на Atago и Takao. Chokai и Maya получават новите установки още през 1938 г.
През 30-те години лекото зенитно въоръжение също претърпява промени. 7.7mm картечници са заменени с четири сдвоени Type 96 25mm оръдия, разположени около димоходите и две двойки 13mm картечници.
Торпедното въоръжение е модернизирано, като двутръбните торпедни апарати са заменени с четиритръбни Type 92 61сm, стрелящи вече с прочутите торпеда long lanceнс” с бойна глава от 490 kg. Торпедният апарат се развърта с помощта на двигател с мощност 10к.с. Предвидени са общо 24 торпеда – 16 в торпедните апарати и 8 в хангар, защитен с 25mm стомана.
Системата за управление на огъня е модернизирана също. Инсталиран е нов централен пост за управление на огъня Type 94, а спомагателния е монтиран зад втория димоход. За стрелба по надводни цели е монтиран механичен компютър Type 92 Low Angel LA. Управлението на огъня на 25mm оръдия се осъществява от два поста за управление на огъня Fire control director Type 95. Постът за управление на торпедните апарати се заменя с по-нов Type 93 и прицелно устройство Type 91 Mod 3. Освен тях има две командни устройства Type 92, разположени на мостика, разчетени за торпедна стрелба на 30 000m.
След разгрома на съюзниците в Яванско море /27.02.-01.03.42г./ японското командване заповядва на три от крайцерите от Sentai 4 / Maya, Takao и Atago/ заедно с разрушителите Nowaki и Arashi да пресерщнат и унищожат бягащите от Ява съюзнически кораби. Двата разрушителя потопяват в залива Чилачап търговския кораб Toraja, спомагателния миночистач HMS Scott, британския транспорт Harley, холандския Bintoehan. Maya съвместно с Nowaki и Arashi потопява британския разрушител Stronghold, а Takao и Atago изпращат на дъното американския четиритръбник eсминеца USS Pillsbury DD227. Крайцерите участват в рейдовете в Индийския и Тихия океан. Четирите Takao участват в битката при Мидуей /2-6 юни/, но главно като сили за прикритие, тъй като тя се води между противниковите авиокрила и японските и американските надводни кораби не влизат в пряк боен контакт.
Крайцерите от серията Takao участват дейно в кампанията за Соломоновите острови. В боя на 09.08.42 г. Chokai води колоната от японски тежки крайцери, която потопява американските Quincy, Vincenes, Astoria и австралийския Canberra.
Takao-сите обстрелват посменно Хендърсън фийлд - Maya и Myoko – на 15 и 16.10, Chokai на 24 и 26.10. Atago и Takao вземат участие в Третата битка при Гуадалканал /12-15.11.42 г./.Съвместно с линейния крайцер Kirishima обстрелват американските линкори South Dakota и Washington.
Тежките крайцери от серията Takao вземат участие в битката при Марианските острови /юни 1944 г./ и при Лейте. Всичките четири Takao са включени в отчаяния план Sho 1 GO.
Takao е един от малкото тежки японски тежки крайцери, които преживяват Втората световна война. Той е потопен на 27.10.1946 г.
Atago е изпратен на дъното с четири торпеда от американската подводница Darter по време на боя в залива Лейте на 23.10.1944 г., североизточно от Палаван.
Maya е потопен от друга американска подводница - Dace в същия ден и приблизително на същото място, където и Atago.
Chokai потъва след като е бомбардирана от палубната авиация на американски самолетоносач близо до остров Самар на 10.11.1944 г.
След като изчерпва лимита си за строеж на тежки крайцери, стремящата се към тотално морско господство Страна на изгряващото слънце решава да продължи строителството им, макар и по заобиколен път. Следващите серии кораби, които се залагат в нейните корабостроителници по брониране не се различават от тежките крайцери. Главният калибър обаче е намален и вместо 203мм е поставен 155мм, като съдовете на практика се превръщат в леки крайцери. Така се раждат великолепни класове кръстосвачи.
Родоначалник на един от тях е Mogami. Той влиза в състава на Имперския японски флот на 28 юли 1935 г. Следващите единици от серията - Mikuma, Sudzuya и Kumano са завършени през 1935-37 г. Традиционно за японския флот водоизместването им надхвърля проектното от 8500 t значително. Стандартното водоизместване на крайния проект е 9500 t, а последващи модернизации и подобрения – монтиране на нови по-широки були, увеличаване на зенитното въоръжение и т.н. го увеличават до 11 200 t. На някои единици от серията достига и до 12 206 t. Пълното е 15 060 t. Бронирането на борда е 100-25mm с 20 градусов наклон при машинното отделение и 140-30mm върху погребите. Поясът започва над водолинията и се простира до вътрешното дъно, като там вече изтънява до 25-30mm и служи за противоторпедна преграда и защита от подводни снаряди. Височината на целия пояс е 5.95m, а в най-дебелата му част е 2.55m. Дължината на пояса е 110.5m. .Челата на кулите, покривите, тила и страните са 25mm. Барбетите са със същата дебелина, с изключение на долния край, който опира на главната бронева палуба и се свързва с погребите. Снарядните и зарядните шахти, свързвани с барбетите са 75-100mm NVNC на височина 2.5m над палубата. Основната бронепалуба върху машините и котлите е 35mm СNС /40mm върху погребите/, като в краищата е наклонена и има дебелина 60mm. Батарейната палуба е настлана с 12mm-14mm листа /впоследствие са удебелени до 20mm/. Защитата на горната палуба е от листа с дебелина 12-20mm, като по време на модернизацията са монтирани два листа от 20mm и 25mm.
Първоначално крайцерите са въоръжени с 15X155/50 оръдия /в пет триоръдейни кули/. Стреснато от появата на такъв мощен кораб, морските щабове на САЩ и Великобритания решават да отговорят с аналогична бойна единица. Янките залагат серията Brooklyn, а англичаните - класа Southampton. През 1939-40 г. всички японски крайцери са модернизирани и са монтирани 203mm оръдия. Оръдейните кули се отличават от тези на Takao с по-широката база далекомери – 8m. Тежкото зенитно въоръжение на първите две единици е подобно на това на предходния клас и се състои от четири 120/45. На втората двойка - Sudzuya и Kumano са инсталирани новите 127/40 оръдия. Още при завършването си крайцерите получават осем Туре 25mm оръдия. Лекото зенитно въоръжение включва четири 13.2mm картечници. Лекото зенитно въоръжение непрекъснато нараства. Така Mogami през 1944г. има 60 25mm оръдия, Suzuya - 50, а Kumano – 56. Mogami има четири тритръбни 61сm торпедни апарата. Торпедата са стандартните за японския флот – long lance с взривно вещество от 490kg. Крайцерите имат два катапулта и три хидросамолета за разузнаване и коригиране на огъня. Корпусите на крайцерите се оказват доста претоварени с броня и след инцидента “Tomozuro” /по време на тайфун едноименният есминец се преобръща, а крайцерите Mogami и Mikuma получават повреди по корпуса/ е решено втората двойка да се препроектира. Mogami, Mikuma, Sudzuya и Kumano получават нови, по-широки були, които повишават устойчивостта. Ширината на крайцера достига до 20.20m. Височината на надстройките също е намалена. На последните два крайцера е намалено количеството на котлите от 10 на осем, като е повишена паропроизводителността. Всеки от И тази серия крайцери са въоръжени с торпедни апарати. Броят на тръбите при Mogami е 12. Четиривалните турбозъбчати агрегати са с мощност от 152 000 к.с. с лекота позволяват да се достигне скорост от 35 възла. Постигането на такава високи динамични качества се улеснява от идеалната форма на корпуса /при Mogami удължението е 11,14/. Автономността е 7673 мили /по други данни 8500 мили/. През 1942г. Mogami и Mikuma разстрелват тежкия крайцер Houston и лекия Perth в проток Сунда. Участват в сражението при Мидуей, където Mikuma потъва от повредите, причинени от американската палубна авиация / 6.06.1942 г./. Mogami се сблъсква с него, но въпреки това успява да се измъкне През април 1943 г. единствено Mogami е преоборудван в авионосен крайцер. Снети са двете кърмови кули и е монтирана платформа за 11 хидроплана. Главният крайцер от петата серия е потопен от разрушителя Akebono в 12.40 на 25.10.1944 г. няколко часа след злополучния бой в протока Суригао.
Sudzuya е тежко повреден от американската палубна авиация близо до остров Самар на 25.10.1944г. изпратен на дъното в боя в залива Лейте на 25.10.1944 г.
В същия този бой Kumano проявява феноменална живучест. На 25.10.44г. е повреден от торпедо на разрушителя Johnston. На следващия ден получава нови повреди вследствие на атаките на американската палубна авиация. При прехода към Манила за ремонт е поразен от две торпеда на подводницата Ray. Последният удар му е нанесен от американската палубна авиация в залива Санта Круз на остров Лусон на 25.11.1944г. След като получава 5 торпеда и 4 авиобомби той остава на вода 45 минути, а след това се преобръща и потъва.
Шестата серия японски тежки крайцери клас Tone са всъщност леки крайцери, проектирани да бъдат въоръжени с 15Х155/50 оръдия. През 1934 г. Япония денонсира морските договори и поема по свой път на развитие. Двата кораба от класа - Tone и Chikuma, които са завършени съответно през 1938 г. и 1939 г. вече са с 203mm оръдия, тъй като за самураите не важат ограниченията, наложени с договорите. Стандартното им водоизместване е 11 215 t, пълното е 15 200 t. Бронираният пояс е значително по-къс, тъй като цялата артилерия от четири двуоръдейни кули е групирана в носа и дължината му е 77,8m. Ширината е подобна на Мogami - 5,95 m. Дебелината на бордовата броня е 100mm върху машинното и 145mm над погребите при 20 градуса наклон като под водата изтънява до 34mm и се превръща в част от противоторпедната защита. Дебелината на челата на кулите е 25mm, на палубата е върху машините е 30mm, а към борда се удебелява до 65mm, като по този начин дава надеждна защита от навесен огън. Палубното удебеление е изпълнено под формата на скос. Хоризонталната защита на погребите е 50mm близо до центъра на кораба и 56mm към бордовете. Кулите и барбетите имат 25mm броня. Интересно е, че в основата си барбетите се разширяват, а не се стесняват, тъй като са били проектирани за триоръдейни кули с по-голям диаметър от двуоръдейните. В основата си барбетите на кули ¹1, 3 и 4 са защитени с 90-145mm барбет, а бронята на издигнатата кула ¹2 е доведена до 155-110mm. Траверсите са 105mm в горната си част и изтъняват до 67mm под водата. Броят на оръдията от главния калибър е 8Х203/50, същия модел като на предходния клас, но с междуосие от 1.90m. Лекото и тежко зенитно въоръжение, системата за управление на огъня и торпедата и торпедните апарати са като на предишната серия крайцери. Единствената разлика е, че базата на далекомерите в кули ¹2 и ¹4 е осем метрова, а на главната надстройка е шест метров. Машината установка е чeтиривална с турбозъбчати агрегати с обща мощност от 152 000к.с., които позволяват скорост от 35 възла. Автономността е 8000 мили. Tone и Chikuma са проектирани като крайцери за далечно разузнаване и затова цялата артилерия от главния калибър се съсредоточава в носовата част, като кърмовата изцяло се освобождава за площадки за катапулти за 5-7 хидросамолета. Удължението на корпуса при крайцерите клас Tone е малко снижено в сравнение с останалите азиатски кръстосвачи -10,38, тъй като се изисква по-голяма устойчивост от него в качеството му на плаваща платформа за самолети. По време на войната броят на зенитното въоръжение непрекъснато нараства. През 1944г. броят на 25mm Type 96 автомати достига до 58.
Tone участва в множество операции на Обединения флот – битката при Мидуей, сраженията при Филипините и Марианските островие, редица крайцерски операции. Повреден от американската авиация в Куре и ляга на грунта /24.07.1945 г. /.Нарязан е през 1948 г.
Chikuma е повреден от американската палубна авиация на 26.10.1942г. /пет бомби го поразяват/ . На 5.11.1943г. отново е повреден от палубни самолети на янките в Рабаул. По време на сражението при остров Лейте на 25.10.1944г. е повреден от самолетите на Task force 58 и допотопен от японския разрушител Nowaki на 25.10.1944 г. североизточно от остров Самар.
Хвърлените усилия и средства от страна на Франция в строителството на тежки крайцери не остават незабелязяни от другата голяма средиземноморска държава - Италия. Тя също се включва в "крайцерската" надпревара.
Средствата за военноморския бюджет също са увеличени. През 1923-24г. марината получава 770млн лири, а през 1926-27г. – 1000 милиона. Част от тях са отделени за строителството на първите италиански тежки крайцери. Те са заложени през 1925 г. Trento и Triest, които са зачислени в италианската "Супермарина" съответно на 3 април 1929 г. и 21 декември 1928 г. Те са конструирани от Инженер Филипе Бонфлиглети. При тези крайцери италианците поставят ударението върху скоростта. Обводите са остри, корабите са по-тесни. Дължината им е 197m, ширината 20.60m, газенето 6.8m Стандартното водоизместване е 10 344 t. Защита на крайцерите представлява своеобразна бронирана „кутия”, която прикрива корпуса от кула ¹1 на главния калибър до кула ¹4. Дебелината е 70mm. Траверсите, които затварят пояса са с дебелина 60mm, изтъняваща под водата до 40mm Палубата е 50mm. Кулите от главния калибър са защитени солидно със 100m чела, 50mm покрив и 80mm страни. Верни на традицията си, италианците защитават много добре рубката и комуникационните тръби – 100mm броня на страните й, 50mm на покрива и 40mm пода. Барбетите на главния калибър са 70mm над палубата и 60mm под нея. За тях може да се каже, че са първите сравнително балансирани кораби от този клас. Въоръжението се състои от 4 двуоръдейни 203/50 оръдия, произведени в заводите на Ансалдо. Те са разположени по двойки линейно-възвишено в носа и кърмата. Теглото на оръдеен ствол е 20.6 t, теглото на снаряда е 118.5kg. Началната скорост е 835/m.sec., а скорострелността е три изстрела /теоретическа и изстрел на 40 секунди на практика. Недостатък на оръдейната установка е близко разположените стволове на цевите, липсата на закъснител и оттам голямата разсейка на залпа. Боекомплектът се състои от по 162 снаряда на цев. Тежкият зенитен калибър се състои от шестнадесет 100/47 оръдия ОТО. Теглото на снаряда е 26kg, практическата скорострелност 8-10 изстрела, далечината на стрелба по въздушни цели е 11 000m, по надводни 15 400m. Началната скорост е 850/m.sec. Италианците те отчитат нарасналата въздушна опасност и инсталират четири 40/39 пом-пома. Освен това са монтирани и осем 12.7mm картечници. Система за управление на огъня за лекото зенитно въоръжение отсъства. Системата за управление на огъня включва два контролно-далекомерни поста с далекомери с 5 метрова база. В постовете за управление на огъня има специално приспособление, позволяващо да се измерва разстоянието до вражеския кораб, разстоянието до „плиските” – недолети и перелети и бързо да се хваща противника във „вилка” Италианците разполагат само с преносими далекомери. Торпедното въоръжение включва два счетворени 533mm торпедни апарата. Взривното вещество е 270kg, скоростта е 46 възла при 4000m, или 35 възла 8000м. Италианците монтират и 2 четиритръбни 533mm ТА. Четирите турбозъбчати агрегати Parsons с обща мощност 120 000 к.с. /при форсаж 150 000 к.с. позволяват на крайцерите от този клас да развиват скорост от 34 възла /37 възла са постигнати на изпитанията /. Недостатък на Trento е неговата малка "европейска" автономност - 4160 мили. Лекото зенитно въоръжение е модернизирано преди войната – пом-помите са снети и са монтирани четири сдвоени 37мм автомата. Картечниците са заменени на 13.2mm. Тежкият зенитен калибър е намален до 12 оръдия. Крайцерите имат по един катапулт и два - три хидросамолета. Хангарът е разположен в носа пред оръдейна кула „А” и самолетите се вдигат на палубата със специален асансьор. Крайцерите се използват активно през Втората световна война. Те участват в боевете при Пунта Стило /09.07.1940г./, сражението в Месиснския проток /24.11.1940/, когато Trento от 25 000 ярда поразява тежкия крайцер Berwick. Той участва и в боя при Матапан. Trento и Triest прикриват и печално известният конвой „Дуйсбург”, като не успяват да попречат на английските леки крайцери Penelopa, Aurora и два разрушителя да потопят всички транспорти /0911.1940/. Trento е повреден от торпеда на английската авиация от Малта /15.06.1942/, а четири часа по-късно е допотопен от британската подводница Umbra. Triest е повреден тежко от друга английска подводница - Utmost на 21.11.1943г.. Изпратен на ремонт, който така и не приключва. Потопен по време на бомбардировка на американските ВВС на 10 април 1943 г. при Ла Мадалена /Сардиния/.
Първата серия италиански тежки крайцери определено е небалансирана – защитата е принесена в жертва на скоростта. Изискванията пред конструкторите за новия клас кораби са калибър 203mm и пояс 200mm, съчетано с по-умерена 32 възлова скорост. По време на проектирането става ясно, че минималното стандартно водоизместване, за да се покрият изискванията на Адмиралтейството трябва да бъде 15 000 t. Въпреки наложените ограничения /намалена е дебелината на страничния пояс, торпедни апарати не се предвиждат/ водоизместването е 11 867 t / Zara / до 11 899t /Gorizia/. Крайцерите имат полубак с дължина 81.5m, който заема 2/5 от дължината на корпуса. Крайцерите от тази серия са по-къси от Trento, което им придава по-компактен вид. Последният крайцер от квартета – Pola е с уголемен мостик – свързващ кулообразната надстройка с димохода, тъй като е предвиден за дивизионен флагман. Тяхната дължина е скъсена с 15 m в сравнение с Trento, но това от друга страна дава възможност да се постави повече броня, която достига внушаващата респект дебелина на пояса от 150mm, която изтънява до 100мм под водолишнията. Той е дълъг 88m. Плочите са с размери 5Х6m като при нормално водоизместване 1.5m е под водата. Над основния пояс има горен противоосколочен от 30mm стомана. Траверсите са с променлива дебелина от 120mm над водата и 90mm под нея. Главната бронева палуба е закрепена на горния край на пояса и е 70mm. Тя изтънява до 65mm към бордовете над отсеците на второто дъно. Освен нея има и горна бомбова палуба с 20mm дебелина. Артилерията от главния калибър също е много добре защитена. Челата са 150mm, покривите – 70mm, страните 75mm. Над палубата барбетите са 150mm, между горната и основната палуба са 140mm, а под нея – 120mm. Рубката е 150mm, а комуникационната тръба – 120mm-100mm. Зоната за нeуязвимост от 203mm оръдия е 65-125 кабелта. Крайцерите нямат противоторпедна защита. За защита от торпедата служи двойното дъно. В отсека при машините има вертикална бронирана преграда, която предпазва от наводняване съседните помещения. Целта е дори и при три наводнени помещения крайцерът да запази плавучест. Теглото на бронята е 2700 t.
Главният калибър на типа Zara се състои от осем 203/53 оръдия, модел 1927г., разположени н четири двуоръдейни линейно-възвишени кули. Те се отличават от оръдията та предходния клас по по-големия обем на камората. Теглото на бронебойния снаряд е 125.3 kg, на фугасния 110.57kg. Зарядът е 41.7kg. Далекобойността е 31 566m, теглото на кулата е 178 t, а скорострелността е 2-3.8 изстрела в минута. Началната скорост е 900/m.sec. Недостатък на оръдейната установка е отново факта, че двете оръдия са близко разположени и се намират в една люлка. Едното влияе на точността, а другото на боеспособността – с един снаряд може да бъде извадена цялата кула.
Тежкият зенитен калибър е аналогичен на предходния клас – 16х100/47.Впоследствие две от кулите са снети и броят на оръдията остава 12. При встъпването си в строя „зарите” носят четири едностволи 40/39 лицензионни пом-пома. През 1937г. те са заменени с четири двустволи 37mm автомата. Монтирани са и осем 13.2mm картечници.
Системата за управление на огъня включва два контролно-далекомерни поста с далекомери с 5m база. Единият от тях е стереоскопичен, другият е от коинсиденциален /съвместяващ/ тип. Всеки контролно далекомерен пост има и инклинометри за измерване на отклоненията при водене на огън. Освен това всяка кула има седем метров далекомер за водене на индивидуална стрелба. Управлението на зенитната артилерия не е унифициарно – за стрелба по надводни и въздушни цели – има два 3m далекомера побордно на носовата настройка за стрелба по надводни цели. Освен това има още два контролно-далекомерни поста с 3m стереодалекомери, разположени на долния марс на гротмачтата. Крайцерите имат и катапулт и три хидросамолета. Липсата на кранове за вдигането им от водата се отразява отрицателно на тяхната ефективност. След като приключат мисията те кацат на сухопътна база.
Zara и събратята му имат два турбозъбчати агрегата система Parsons и осем парни котли система Thornycroft / на Fiume - Yarrow-Beluzo/. Мощността на машините е 95 000к.с. На изпитанията крайцерите развиват 32.95-34 възла, но измерванията са правени при водоизместване близко до стандартното.Реалната им скорост е около 30 възла. Далечината на плаване е 5230 мили при 16 възла.
Първият кораб от нея влиза в строя на 20 октомври 1931 г. Останалите тежки крайцери от класа - Fiume, Gorizia и Pola са зачислени в състава на флота съответно на 23 ноември 1931 г., 23 декември 1931 г. и 5 декември 1932 г. Крайцерите участват в боя при Калабрия /Пунта Стило/ на 09.07.1940г./. Следващата операция завършва трагично за три от тях. В боя при Матапан /28-29.03.1941г./ Pola е обездвижен от английско авиоторпедо, а изпратените на помощ Zara и Fiume са разстреляни от 3000 ярда от британските линкори Warspite, Barham и Valiant. Pola е доразстрелян с торпеда от разрушителя Jervis.
Gorizia е тежко повреден от три бомби на 10.04.1943г. През септември по време на капитулацията на Италия още е в ремонт. Потопен е на 8 септември 1943 г. от екипажа си, но впоследствие е изваден от германците. Става жертва на съвместна атака на англо-италиански човеко-торпеда Chariots в Ла Специя на 26 юни 1944 г.
Последната италианска серия тежки крайцери е Bolzano /1 единица/. Те се явяват развитие на крайцерите от типа Trento. Целта на италианското командване е да създаде по този начин две приблизително еднакви по големина дивизии. Bolzano влиза в строя на 19 август 1933 г. Стандартното водоизместване е 10 890 t. Бронирането е почти идентично с това на Trentо, като траверсните прегради са малко по-дебели 60mm над водолиниятa, 50mm под нея. Под 50mm главна палуба е монтирана и долна 20мм противоосколочни, чийто краища в райна на пордовете са извити като скосове и са дебели 30mm. По този начин се усилва вертикалната защита. Въоръжението дублира това на Zara. Крайцерът има ччетири турбозъбчати агрегата с обща мощност 150 000к.с. Парата се изработва от 10 парни котли. Запасите са 3224 t нефт. На изпитанията крайцера развива при 177 000к.с. и стандартно водоизместване 36.81 възла. Реалната му скорост е около 33 възла. Скоростта е 36 възла. Далечината на плаване е 4432 мили при 16 възла. Авиокрилото се състои от три хидроплана Ro 43, изстрелвани от развъртащ се катапулт. Торпедното въоръжение, подобно на първата серия тежки крайцери се състои от четири двойки 533mm неподвижни торпедни апарати. Системата за управление на огъня е като на Zara. Bolzano е снабден и с четири двутръбни 533mm торпедни апарата.
Bolzano е повреден от торпедо на английската подводница Triumph /25.08.1941г./. На 13.08.42г. е повреден от торпедо от друга подводница – Unbroken. Повредите са тежки и затова е решено да го преоборудват в крайцер-самолетоносач с 12 изтребителя Re-2000. Самолетите трябвало след изпълняване на мисията си да кацат на брегови летища. Цялото въоръжение е демонтирано и е планирано да се замени с десет едностволи 90mm установки и двадесет сдвоени 20/65 автомата. Реконструкцията така и не се състоява.. След капитулацията на Италия през септември 1943г. е завладян от германците. По-късно е потопен при съвместна акция на италиански и английски миниподводници.
Единствената латиноамериканска държава, която може да се похвали със свои тежки крайцери е Аржентина. През 20-те години на 20 век тя е най-силната южноамериканска морска сила. По това време командването с тревога констатира, че крайцерския флот е малоброен и морално остарял. През 1926г. са отпуснати 27 милиона златни песети за строителството на крайцери и разрушители. Поради липса на опит аржентинците се обръщат към италианския концерн „ОТО”. Проектът е разработен на базата на тежките крайцери Trento. Стандартнотто водоизместване е 6800 t, пълното – 9144 t. Максималната дължина е 170.82m, ширината е 17.80m, газенето е 4.66m. Защита е 70mm броневи пояс, изтъняващ до 38mm, 25mm палуба, 50mm на челата на кулите, 63mm рубка
Въоръжението се състои от три двойки 190/52 оръдия – изключително рядък калибър – несрещан в друг флот освен в английския. Оръдията са разработени на базата на 8 дюймовите на Trento. Далечината на стрелба е 27 300m, ъгълът на възвишение – 46 градуса, боекомплектът на ствол – 150 снаряда. Тежкият зенитен калибър се състои от 12х100/47, оръдия, италиански модел. Лекият зенитен калибър първоначално включва четири едностволи 40/39 установки Vickers. През 50-те години са заменени с 20 сдвоени 40мм Бофорса. Торпедното въоръжение е от два строени 533mm апарата. Предвидени са два хидроплана и развъртащ се катапулт. Самолетите ка Grumman G-5, White Corsair Supermarine Walrus. Системата за управление на огъня е аналогична с тази на италианските първообрази, но през 40-те години се появяват и британски радари тип 286.
Машинната установка се състои от две турбини Parsons и шест котли Yarrow с мощност 85 000к.с. Максималаната скорост е 32 възла,, далечината на плаване 8030 мили при 14 възлов ход, вместимостта на горивните резервоари е 2300 t.
Veinticinco de Mayo / „25 Май”/ и Almirante Brown са заложени първия през ноември 1927г., а втория през октомври с.г. и влизат в състава на аржентинския флот през юли 1931г. Крайцерите участват в „неутралния патрул” по време на испанската гражданска война. През 1939-45г. Аржентина е неутрална. Независимо от това крайцерите непрекъснато патрулират в своите териториални води. Може би най-значителното събитие е протаранването и потопяването на разрушителя Korientes по време на учението ккрай Огнена земя през 1941г. Самият крайцер е ударен в кърмата от дредноутa Rivadavia и повреден. И двата кораба са извадени в резерв през 1959-60г. и продадени за нарязване през 1960-61г.
Макар че Испания не е страна по Вашингтонския договор от 1922 г., испанското военноморско командване решава, че може да се ползва от неговите разпоредби и да построи тежки крайцери. Конструктор на кастилските кораби става сър Филип Уотс, конструкторът на серията County. Първоначално са предвидени три единици като Ferrol така и не е заложен. Строежът върви бавно. Canarias е заложен 15.08.1928 г. и завършен през септември 1936 г. Аналогични са сроковете и при Ballears. Стандартното водоизместване е 10 282 t, пълното e 13 280 t. Крайцерите от този "модифициран клас County /както ги наричат испанците/ са с гладкопалубен корпус. Те имат множество водонепроницаеми отсеци – както надлъжни така и напречни. Броят на шпангоутите е 292, като напречните прегради са 69. Двойното дъно се простира между 84 и 218 шпангоути, като разстоянието между вътрешната и външната обшивка е 1145mm. Дебелината на листовете oт НТ стомана е между 19mm и 22mm. Корабите от тази серия са високобордни, с плавно клатене, за което способства и метацентричната височина от 1.3m. Защитата в общи линии дублира тази на британските тежки крайцери, но има и редица различия. Бронята около погребите е вътрешна box armor, като страните са 112mm /99.6mm NC+12.45mm D steel/, предната част е 49.8mm /36mmNC+12.45mmD/, тилната е 25mm /12.5mmNC+12.5mmD/. Покривът на погребите е 75mm /62.5mmNC+12.45mmD/. Погребите на 120mm оръдия са защитени по същия начин като страните там са 87mm /75mmNC+12.45mmD/, а палбуата върху него е 49.8mm /36mm NC+12.45mm D/ Машинното отделение е разделено от погребите с траверсна преграда с дебелина 75мм /62.25mmNC+12.45mmD steel/. Между котлите и двигателите е монтирана още една 50mm преграда с цел да ограничи достъпа на вода при вероятни пробойни. Противоторпедната защита включва були с дълбочина 1.3m и височина 6m - /2m над водолинята и 4m под нея/. Палубата върху машинното е 36mm, като а в краищата извън цитаделата дебелината се запазва. Барбетите, кулите, от главния калибър, рубката са 25mm. Крайцерите от тази серия имат и 50mm външен пояс върху машините и котлите /22mm NC+28mm NС/. 203mm главен калибър е монтиран в четири двуоръдейни кули, които представляват олекотен вариант на английските МКII, благодарение на по малкия си вътрешен диаметър. В испанския флот се водят като MKD. Теглото на снаряда е 116 kg, началната скорост е 885/m.sec., скорострелността е 4 изстрела в минута, ъгълът на възвишение е 70 градуса, далечината на стрелба – 29 750m. Тежкият зенитен калибър се състои от осем единични 120/45 Mark F, теглото на снаряда е 22kg, далечината на стрелбата 20 000m, началната скорост 853/m.sec., а скорострелността – 15-20 изстрела в минута. Лекото зенитно въоръжение включва 40/39 пом-пома, които така и не са монтирани. Впоследствие са заменени с немското полуавтоматично 37/83, далечина на стрелбата 4800m по вертикала и 9500m при 45 градуса възвишение, скорострелност – 30-40 изстрела в минута, тегло на снаряда 0.742kg. През 30-те години са закупени и 20/65 със скорострелност от 120 изстрела в минута. Системата за управление на огъня е аналогична с тази на County. Главният пост за управление на огъня е на носовата кулообразна надстройка.Далекомерът е с база 3.66m. Запасният КДП е на кърмовата надстройка и базата му е 2.44m. Освен това във всяка кула има монтиран далекомер. Два далекомера има на всяка страна на мостика, които са предназначени за управление на огъня на зенитната артилерия. Тяхната база е 3.66m. През 1937 г. Canarias получава и бордова авиация – самолет Heinkel He 60E. Диловата установка е четиривална с обща мощност от 90 000к.с. Парните котли са осем, тип Yarrow, инсталирани в три помещения. Горивовместимостта е 2629 t, скоростта 33.69, а автономността е 8700 мили при 15 възла. увеличаване на мощността на силовата установка на 90 000 к.с. се постига необходимата за тежък крайцер скорост от 32-33 възла. Автономността е 8000 мили. Наблюдава се увеличаване на торпедните апарати -броят им достига 12х533mm, разположени в тритръбни норпедни апарати.
И двата крайцера са едни от най-използваните испански кораби по време на гражданската война. Canarias. С избухването и той влиза на страната на франкистите.Участва в операциите в Бискайския залив и в средиземно море срещу републиканския флот. Участва в сраженията при Черчел и Барселона през 1937г. В периода септември 1937г.-януари 1939г. осъществява далечна блокада на републиканското крайбрежие. При сражение с републиканските сили поврежда тежко разрушителя Gravina. Той един от корабите при неуспешното сражение за франкистите при нос Палос. След дойната е модернизиран многократно – димоходът е разделен на два по-малки. Получава американски радари SG, SC, SC-2, SP, както и постове зза управление на огъня МК51, Мк34, МК63 и др. В течение на множество години участва в маневри на НАТО /тактическият номер на кораба е С21/. Canarias бие всички рекорди по продължителност на службата сред вашингтонските крайцери - той е изключен от списъците на флота през 1975 г.
Ballears също влиза на страната на франкистите. Той дори не е напълно завършен – част от постовете за управление на огъня и зенитната артилерия изобщо не са монтирани. По-късно испанците инсталират 6х120/45, 2х57мм, 8х37/83мм и 4х20/65. Той пленява републиканския транспорт Jose Luis Diez под Сеута. Сражава се с ескадра леки крайцери при Гибралтар. Тежкият крайцер участва и в блокадата на Каталуния през 1938г. На 28 март 1938г. се разиграва прочутото сражение при Палос. От страната на франкистите участват двата тежки крайцера, лекия Almirante Severa три разрушителя и един заградител. Републиканците имат на разположение леките крайцери Libertad, Mendez Nunes и 6 разрушигеля. В 2.20 в борда на Ballears избухват две торпеда, изстреляни вероятно от разрушителя Lepanto. потъва на 6.03.1938 г. в резултат на торпедиране от републикански разрушители в боя при нос Палос. Canarias. Успява да спаси част от екипажа и ги доставя в Картахена и Алмерия.
Официално Германия, скована от Версайските ограничения не се включва в "крайцерската надпревара", макар че именно тя нанася на новосъздадения клас най-решителния удар с конструирането на "джобните линкори". След идването на власт на националсоциалистическата партия на Хитлер през 1933 г., в Морския щаб започват разработване на проекти за тежък крайцер. На 6.07.1935 г. е заложен главния кораб от серията Admiral Hipper, който е зачислен в списъците на Kriegsmarine на 29 април 1939 г. Вторият от серията - Blucher влиза в строя на 20.09.1939 г. По немска традиция водоизместването надвишава установените с договора 10 000 тона - стандартното е 14 250 t /Hipper/, 14 470 t /Blucher/. Пълното водоизместване е 18 210 t, а с пълен боен товар - 18 600 t. Родоначалник на втората серия немски тежки крайцери е Prinz Eugen, който е малко по-голям / стандартно водоизместване 16 230 t/, пълно 19050 t. Той е и първия немски тежък крайцер, който получава „атлантически нос” /”клиперски нос”/ още с построяването си и не е необходимо да бъде преработван. Корпусът е гладкопалубен и се набира по надлъжната схема с използването на корабостроителна стомана от типа Schbst 52. Крайцерите имат двойно дъно, простиращо се на 72% от дължината. Количеството люкове е сведено до минимум, за да не бъде отслабена структурата на корпуса. В същото време шпангоутите са усилени със 32 допълнителни стрингера, простиращи между надлъжните прегради и към тях. Конструкторите се опитват да спестят тегло като използват широко електрозаварка. Освен това са монтирани 29 напречни прегради, които разделят кораба на 14 напречни херметични отсека. За успокояване на клатенето са монтирни цистерни на Фрам, които с помощта на специален жирокомпас посредством преливане подобряват клатенето и го правят по-плавно.
Бронирането е изпълнено по т.нар. "англо-германска" схема, при която конструкторите се стремят да бронират максимална площ от борда, а дебeлината на бронята варира в зависимост от важността на прикриваните възли и агрегати. Тъй като германците смятат да използват крайцерите си като рейдери те се стремят да ги защитят срещу снаряди на вражески тежки, леки крайцери и разрушители. Поясната броня на "хиперите" е 80mm с 12.5 градуса наклон навътре, което повишава снарядоустойчивостта до 10-20% в зависимост от бойната дистанция. Тя е изработена от хомогенна стомана Wh /Wotan hart/. Височината на пояса е 2.75m, а в носа, където изтънява плавно до 40mm и после 20mm е 3.85m. По голямата височина в носа е предназначена да ограничава действието на фугасните и полубронебойни снаряди, така че кораба да не намали ход или да не загуби маневрени възможности. 0.75m от поясната броня трябва да е под водата при леко водоизместване Поясът към кърмата изтънява до 70mm. Основната бронева палуба в хоризонталната си част е с дебелина 30мм, като на определени участъци достига и да 40мм. Бомбовата палуба е малко по-тънка – 25мм. За подсилване на бордовата защита главната палуба има 30mm скосове върху машинното и 50mm върху погребите. Бронята6 на челата на кулите от главния калибър е 160mm. Наклонената част на покрива е 105мм. Покривът е 70mm, мостика – 150mm. Барбетите са 80mm. Траверсите, които затварят цитаделата са 70mm. Противоторпедната защита е състои от една 20mm вертикална преграда. Дълбочината на ПТЗ-то при мидела е 3.7m. Двойното дъно плавно преминава в були с височина 8.88m, от които 2.09m са над водата и 6.79м под нея.
„Хиперите” са въоръжени с 8Х203/60 оръдия модел SКL /60 Моd.С 34. Теглото на бронебойния и фугасния снаряд са еднакви - по 122 kg Само полубронебойния тежи 124 kg. Скорострелността е 4-5 изстрела в минута, далекобойността е 33 500м, началната скорост на снаряда е 925/m.sec. Независимо от високата си начална скорост, живучестта на ствола е добра – 300 изстрела, а точността забележително по-висока от италианските оръдия. Трябва да се отбележи, че оръдията са в индивидуални люлки. Боезапасът е по 140-150 снаряда на ствол. Бронебойният снаряд притежава изключително добра балистика на 15 000m пробива 200mm вертикална броня.. Само американските крайцери от класа Baltimore, стрелящи със "свръхтежки" 152 kg. снаряди имат подобна бронепробиваемост. Hipper и Prinz Eugen са въоръжени с шест двуоръдейни установки 105/65 Mod SK C/33. Те са интересни с това, че са единствените оръдия, стабилизирани в три плоскотти, което ги прави независими от клатенето на кораба. Теглото на снаряда е 15.1kg, скорострелността 15-18 изстрела в минута, далекобойността е 17 700m при 45 градуса и 12 500m при 80 градуса. За разлика то по-късните оръдейни установки С/37, С/31 и С/33 макар и приличащи на кули не са херметизирани и това е причина често да излизат от строя при лошо време. Леката зенитна артилерия включва шест сдвоени 37/83 SKC 30. Оръдието е полуавтоматично, като това е една от причините за ниската му скорострелност – 30-40 изстрела в минута. Далечината на стрелбата 4800m по вертикала и 9500m при 45 градуса възвишение, теглото на снаряда е 0.742kg. На установката са монтирани жирокомпаси, за да компенсират напречното и надлъжно клатене. Леката зенитна артилерия се състои от осем единични 20/65 С/30 автомата на Rheinmetal. Те са с практическа скорострелност от 120 изстрела в минута, тегло на снаряда 0.134kg, начална скорост от 835/m.sec. Далекобойността по земни цели е 4900m, по въздушни – 3700m. Впоследствие не особено скорострелните едностволи оръдия са заменени от Vierling С/38 – счетворена 20mm установка със скорострелност от 220-240 изстрела в минута. 37mm уставновки също са модернизирани по време на кариерата на крайцерите с 37/69. Скорострелността е повишена до 180 изстрела в минута. Зенитното въоръжение на крайцерите се мени многократно. Само Blucher e потопен с оригиналното си въоръжение. Hipper получава 6х40/56 Бофорса, количеството на 37mm е намалено до осем. Добавени са още леки зенитки и броят им нараства до 28х20mm. Малко преди капитулацията Prinz Eugen има 18 единични 40mm оръдия, четири четиристволи фирлинга. Броят на 20mm в края на 1944г. е 18. Системата за управление на огъня е една от най-съвършените в света по това време. Крайцерите разполагат с по три контролно-далекомерни поста, чийто функции напълно се дублират. Единият е върху рубката, другия на носовата надстройка и третия на кърмовата. Постовете за управление на огъня са напълно стабилизизирани. Далекомерът на главната КДП е 7 метров, а на кърмовата и носовата – 6 метрови стереоскопични. На „”Ойген и трите са 7 метрови. Те са доста тежки и се развъртат с помощта на електромотори. Крайцерите разполагат и с нощни постове за управление на огъня тип С/38К, с помощта на които се управлява стрелбата с осветителни снаряди. Има и шест поста за дистанционно управление на прожекторите – четири на носовата и 2 на кърмовата надстройка. Изчислителната апаратура се състои от аналогови компютри, които изчисляват отклонението на залпа, измерване на вертикалното и хоризонтално развъртане на оръдията. Отделно има и напълно дублирани компютри Schuw Rech C/35, измерващи скоростта посоката и далечината на целта. Системата за управление на зенитния огън включва четири поста, разделени на две групи. В тях влизат КДП с четири метрови далекомери. Предвидени са и постове за управление на огъня на торпедните апарати. Те са разположени на върха на носовата надстройка с 3м далекомери.
Торпедното въоръжение също е внушително. Тъй като немските конструктори предвиждат крайцера за самостоятелни действия на противниковите комуникации са предвидени 12х533mm торпедни апарата, разположени в четири тройки. G7a T1 имат взривно вещество от 300kg Хексанит. Те изминават 6000m със скорост 44 възла или 8000m с 40 възла. Всеки от крайцерите има по 10 запасни /на Eugen – 12/.
Силовата установка е „ахилесовата пета” на немското корабостроене през Втората световна война . Тя е с изключително високи параметри – 40 градуса при налягане 80 атмосфери. Целта да бъде по-компактна и икономична не е постигната. Тя работи с дестилирана вода и при най-малката повреда на опреснителната установка, тръбите, водещи за котлите корозират. Установката е тривална Blom und Voss /Hipper, Blucher/ и /Brown Boveri на Eugen/ с обща мощност 132 000к.с., която дава възможност за постигане на скорост от 32.5 възла. При Eugen тя е 33 възла. Далечината на плаване е 6800 мили при 16 възла. За Eugen цифрата е 6100 мили.
Авиокрилото се състои от три хидроплана Arado 196А /пет на Eugen/. Разликата между първите два крайцера и третия е, че „Принца” има двоен хангар и това увеличава самолетовместимостта. Крайцерите имат по едни развъртащ се катапулт Немските хидросамолети развиват 310km/h, далечината на полета е 1000km. Въоръжението включва две 20mm оръдия и три 7.9mm картечници. Всичките крайцери имат радари, работещи в дециметровия диапазон от 81.5cm. През годините радарите непрекъснато се усъвършенстват и по-старите образци се заменят с по-нови. При построяването си крайцерите имат FuMo 22, но впоследствие са заменени последователн с FuMo 25, FuMo 40G, FuMo26 и FuMo27. Появяват се и пасивни детектори от типа Java, Sumatra и Timor.
Hipper е единственият тежък крайцер, който е влязъл в строя при избухването на Втората световна война. Той участва в операция Nordmark против британското корабоплаване през февруари 1940г. Следващата операция е завладяването на Норвегия – „Везерюбунг”. Hipper е флагман на Група 2, предвидена за завладяването на пристанището Тронхайм. На 6 април 1940 г. крайцерът и неговото охранение попадат на авангарда от разрушители на линейния крайцер Renown. В завързалия се бой Glowworm протаранва германския кораб и потъва. На 6 юни 1940г. Hipper участва в операция Juno. По време на нея той пленява танкера Oil Pioneer и потопява въоръжения траулер Juniper. На връщане към Норвегия атакува и потопява войсковия транспорт Orama /19 840 тона/. На 27 юни родоначалникът на тежките крайцери в Kriegsmarine отново излиза в океана. Рейдът е неуспешен.През септември, машините се повреждат, избухва пожар и макар крайцерът да е отремонтиран в морето едва докуцуква до пристанището. На 24 декември 1940г. крайцерът открива британски конвой WS-5A и влиза в кратък сблъсък с тежкия крайцер Вerwick, който получава 4 попадения. Въпреки това рейдерът не успява да атакува съдовете на конвоя. На връщане в Брест атакува и унищожава единичния транспорт Jamna. Пикът на корсарската кариера на Hipper е през февруари 1941г., когато попада на неохраняван конвой от 19 кораба, плаващи от Фриитаун. За 25 минути потопява 6 кораба и поврежда 11 други. В крайна сметка потъват 7 транспорта, а 3 други се добират до пристанищата макар и тежко повредени. Hipper участва в операция Rosselschprung атаката на конвой PQ 17 съвместно с Tirpitz /юли 1942г./. Следващата операция в края на годината завършва с фиаско. Превъзхождащите немски сили на контраадмирал Кумец са отблъснати от по-малочислените разрушители и траулери, охраняващи конвоя. След пристигането на леките крайцери Sheffield и Jamaica и поразяването му с три 152mm снаряда, силите на Кумец отстъпват. Хитлер е вбесен и заповядва да се нарежат всички големи кораби. Рьодер подава оставка и е сменен от Дьониц, който успява да се пребори за запазването на тежките надводни кораби. След тази операция крайцерът само веднъж излиза на плаване през март 1945г., когато С-13 потопява транспорта Willhelm Gustloff с голям брой бежанци. Hipper е с намалена скорост – 24 възла, тъй като машинното не е ремонтирано след „новогодишния позор”. Крайцерът – ветеран е потопен в док в Кил на 3.05.1945 г. от британската авиация.
Blucher е кораба с най-кратка кариера. „Везерюбунг” е първата и последна операция, в която участва. При форсирането на Осло фиорд /08.04.1940г./ е поразен от 20-25 снаряда калибър 150-280mm от пистолетна дистанция – 500-1000m. Най тежки повреди обаче му нанасят двете торпеда, които го улучват в средната част. Два часа по-късно крайцерът потъва. Загиват 125 члена на екипажа и 122 участници в десанта. Спасени са 985 матроса и 38 офицера, както и 538 войници от десантния корпус.
Втората серия немски тежки крайцери започва с Prinz Eugen, който е завършен на 1.05.1940 г. Той има малко по-голямо водоизместване от Hipper -пълното достига 19 050 тона. На 2 юли 1940г. е улучен от две 227кг авиобомби, но скоро е отремонтиран. Той участва в рейда с Bismarck /операция Rheineubung/, улучва няколко пъти Hood и Price of Wales. Впоследствие успява да се добере до Брест. През февруари 1942г. е включен в групата, която извършва прочутия Channel Dash - линкорите Scharnhorst, Gneisenau 15-20 разрушителя, миноносци и торпедни катери/ преминават през Ламанша - операция Cerberus. На 23 февруари 1942г. „принцът” е торпилиран от английската подводница Trident. Торпедото почти напълно откъсва кърмата, а рулят е заклинен. Винтовете оцеляват и крайцерът се добира до базата си. Дълго време той не успява да възстанови боеспособността си напълно – скоростта не превишава 30 възла. През 1943г. е ремонтиран в германски корабостроителници и боеспособността е възстановена. До края на кариерата си се използва в ролята на канонерка – обстрелва руските позиции. За седмица изстрева над 1000 снаряда по 18 цели. През октомври 1944г. в мъгла протаранва лекия крайцер Lepzieg Eugen се предава на англо-американските съюзници в Копенхаген. По силата на подстамското примирие корабът е предаден на САЩ. Пременуван в „изпитателен съд IX-300” е използван като кораб-мишена за атомните опити на атола Бикини. Той се преобръща и потъва на 22.12.1947 г. след третия взрив. През 1978 г. десният винт е преместен в германския военноморски мемориал в Лабое.
Следващи единици трябва да станат Seydlitz и Luzow. Те така и не са завършени. Със Seydlitz е направен неуспешен опит да бъде преустроен в самолетоносач, но работата е преустановена през 1943 г., а самия той е потопен през 1945 г. Luzow е продаден на Съветския съюз с две монтирани 203mm кули и част от зенитното въоръжение /степен на завършеност 70%/. В СССР е преименуван на "Петропавловск". С нападението над Съветския съюз е ползван като несамоходна батарея за защита на Ленинград. Изстрелва 676 снаряда по германските позиции. През септември 1941г. е тежко повреден от немските батареи и ляга на грунта. Вдигнат година по-късно частично ремонтиран и възобновява огъна по противниковите цели. След войната е преименуван в „Талин”. Решено е да не бъде завършван. През 1953г. е преименуван в „Днепр” и преоборудван като плаваща казарма, а от 27.12.1956г. получава обозначение „ПКЗ 112”. Нарязан е през 1959 г.
Япония се насочва към строителството на крайцер с 203mm артилерия под влиянието на британския крайцер Hawkins със 190mm, които попълват Кралския флот малко след края на Първата световна война. Още в нейната военновременна програма „8-4” /осем линейни кораба и 4 линейни крайцера/ са предвидени и три тежки крайцери-разузнавачи с нормално водоизместване от 7200 t Впоследствие проектът е модифициран – водоизместването нараства до 7500 t, калибърът до 200mm, далечината на плаване следва да е минимум 8000 мили. Основно нововъведение става, че поясната и палубната броня се превръщат елемент от силовия набор на корпуса. Корпусът е гладкопалубен, с характерна „вълнообразна форма на носа. Там корпуса е и най-висок – 8.5m. Височината на борда плавно намалява и в кърмата достига до 4.5m.
На 5.12.1922 г. е заложен главния кораб от първата серия - Furutaka. Той е завършен на 31.03.1926 г. Втората единица от класа - Kako е зачислена в състава на Имперския японски флот на 20.07.1926 г. За японските тежки крайцери като че ли най-много им приляга стереотипния израз "скорост, излята в броня". Удължението на корпуса при Furutaka е 11,22. Машините и погребите са защитени със 76mm пояс, дълъг 79,88m. и широк 4,12m., наклонен на 9 градуса. От тях 2.21m се намират над водата. Кулите и мостика са защитени с 25mm броня, а палубата е 35mm, която изтънява към диаметралната плоскост до 32mm. Горната палуба е защитена с двалиста от 19mm+29mm – общо 48mm. Погребите са защитени с 35mm на главната палуба и 51mm на горната палуба. Рулевото отделение е защитено с тънки листове от високоеластична стомана с дебелина 12.7mm-25.4mm. Еднооръдейните барбети на Furutaka не са бронирани, за разлика от по-късния, върху който се монтира двуоръдейна кула и са дебелина 57mm. Противоторпедната защита се състои от були, разделени на две части от хоризонтална 3.81mm хоризонтална преграда. Теглото на бронята е 1200 t и при двата класа. При построяването си Furutaka и Kako има шест еднооръдейни 200mm оръдия, разположени пирамидално в две групи в носа и кърмата. Установка Type „А” както се нарича в японския флот е с тегло 57.5 t, начална скорост на снаряда 870m/sec, живучест 300 изстрела. Скорострелността е 5 изстрела в минута, далекобойността е 24km. Теглото на снаряда е 110kg. При завършването крайцерите имат и 4х80mm зенитни оръдия и 4х7.7mm картечници. Торпедното въоръжение е изключително мощно и включва 12 неподвижни 61cm торпедни апарата с торпеда Туре 8 с 300kg взривно вещество. Всеки от крайцерите има по един 10 m развъртащ се катапулт и два хидроплана. Системата за управление на огъня включва два поста за управление на огъня Туре 14 с далекомери с база 3.51m и два торпедни поста Туре 13. Далекомерите в кулите са бинокулярни. Силовата установка на Furutaka се състои от четири турбозъбчати агрегата, с обща мощност от 102 000к.с., които позволяват скорост 34.5-35 възла. Автономността е 7900 мили при 14 възлов ход.
През 1931-32г. крайцерите са модернизирани, като 80мм зенитна артилерия е заменена с четири по-съвременни 120mm оръдия, а картечниците Lewis са заменени с 13.2mm Hochkiss. В навечерието на войната главния калибър също е модернизиран и заменен с оръдия Туре 3, стрелящи със 125.85kg снаряди на разстояние 29 400m 203mm оръдия се разполагат в сдвоени оръдейни кули. Скорострелността е 3 изстрела в минута. Основен недостатък на японските кораб и тяхната претовареност. Дебелината на корабостроителната стомана, от която се изработват корпусите им е далеч по-малка от тази на вероятните противници. При шокови въздействия от неприятелско оръжие, тайфуни води до множество разкъсани шевове, пробойни в корпуса и проблеми с устойчивостта. През 30-те години с цел укрепване на корпусите са монтирани допълнителни стоманени листа и були, които подобряват устойчивостта. Мощността на машините е повишена до 110 000к.с., като донякъде компенсират нарастналото водоизместване и загубата в скоростта. Появяват се прословутите Туре 96 25mm – до края на кариерата си Furutaka и Kako получават по четири двойки от тези оръдия. Неподвижните торпедни апарати са заменени с развъртащи се /два счетворени/, стрелящи с новите 61сm торпеда с взривно вещество 490kg – long lance. Системата за управление на огъня е модернизирана. Появяват се зенитни постове за управление на огъня с база 4.5m, а далекомерите на основния калибър са 6метрови.
Furutaka и Kako участват в битката за остров Саво /9.08.1942г/. Kako става единствената жертва в сражението при остров Саво, станало известно като боя в протока "Желязното дъно" /10.08.1942 г./. Той е потопен от американската подводница S-44.
Furutaka е потопен на 11.10.1942 г. северозападно от Гуадалканал от американски крайцери и разрушители.
Втората серия японски крайцери тип Aoba са с почти сходни тактико-технически данни в сравнение с Furutaka.. Често даже някои автори ги обединяват в един клас. И двата кораба /Aoba и Kinugasa/ влизат в строя на 20 и 30 септември 1927 г. съответно. Единствените разлики с предишния тип са, че удължението е малко по-голямо - 11,27. Нормалното водоизместване е 9502 t, с близо 1000 тона повече от проектното, което 8586 t/. Защитата на Aoba е идентична с предходния клас. Особеност на крайцерите от тази серия, че те имат шест оръдия, разположени в три двуоръдейни кули Туре „С”. Те са защитени отвсякъде с 25mm броня. Теглото на кулата е 157 t, далекобойността - 26 700m. На Aoba са монтирани четири 12сm НА.Те са двуцелеви, скорострелността е 10-11 изстрела в минута, теглото на снаряда е 20.45kg, началната скорост е 870/m.sec. Лекото зенитно въоръжение изцяло дублира това на предходния клас. Първоначално крайцерите тип Aoba нямат авиокрило.Чак през 1929г. получават катапулт и хидросамолети. Системата за управление на огъня и силовата установка на двата първи японски класа тежки крайцери също са идентични. Aoba достига на изпитания 35.05, възла Kinugasa – 35.48 възла. Двата крайцера преминават през същите модернизации каквито и Furutaka. В края на войната зенитното въоръжение поради непрестанните атаки от страна на американците достига 42 25mm Type 96. И двата на двата кораба по време на войната са монтирани приемници Е-27 с обхват 300km.
Aoba е повреден тежко в боя при нос Есперанс /11.10.1942г./ получава 24 попадения от 152mm и 203mm снаряди, но успява да се добере до базата си за ремонт. Временно е демонтирана повредената кула ¹3 и заменена с 25mm зенитен автомат. На 23.10.1944г. крайцерът е поразен от торпедо на подводницата Bream, но успява да стигне до Куре на собствен ход. Там е използван като плаваща зенитна батарея. На 24.07.45 и 28.07.45г. е бомбардиран жестоко от американската палубна авиация, сяда на грунта и повече не е ремонтиран.
Kinugasa е изпратен на дъното от самолетите на авионосеца Enterprise и базираните на Хендърсън фийлд самолети на 14.11.1942 г. при опит да бомбардира летището на Гуадалканал.
Самураите правят голяма крачка със следващата трета серия тежки крайцери. Родоначалникът й Myoko е завършен на 31.07.1929 г. Останалите кораби от класа са Nachi, Haguro и Ashigara - всички влезли в строя през 1928 - 29 г. Стандартното им водоизместване е между 13 000 t /Ashigara/ и 13 160 t – Nachi. Крайцерите проявяват отново традиционния за японското корабостроене недостатък – претоварването е 12%. Корпусът е гладкопалубен, леко повдигнат в носа – за да може да “поема по-добре океанските вълни”. Височината на надводния борд при бака е 9.14 m, в средната част 5.94m, а при кърмата корпусът “ляга” прибрано във водата. Там височината е най-ниска – 5.03m.
Защитата на тежките крайцери от серията Myoko е проектирана да издържа непряк огън на 20сm оръдия и пряк огън на 15 сm оръдия.
Главният броневи пояс е с дебелина 102mm NVNC /New Vickers Non cemented steel/- хомогенна японска стомана разработена на базата на английски лиценз е наклонена на 12 градуса навътре, изтъняваща към дъното до 29mm. Тя играе ролята на допълнителна противоторпедна преграда. Дължината на главния броневи пояс е 123.15m, като започва от шпангоут ¹ 64 и стига до ¹ 292.Ширината на пояса е 3.50m в средата и 2.00m в краищата на кораба. Бронираният борд обхваща не само машинното отделение, но и барбетите на кулите от главния калибър. Централната част, обхващаща машинното е дълга 82.60m. Дължината на бордовата броня, прикриваща носовите кули “А” и “В” и “С” е 23.40m, а кърмовия пояс, отделен за “Х” и “Y” е 16.50m. Вследствие на претоварването, газенето на крайцерите се увеличава и вместо 0.46m от пояса да бъде под водата 1.70m от него е под водата, а 1.80m е над повърхността.
Главната бронева палуба е плоска, простираща се над машинното отделение. Дебелината на палубата е 35mm NVNC, като към краищата намалява до 32mm. Горната палуба се състои от две стоманени плочи с различна дебелина 12.7mm НТ+16mm НТ или 25.4mm НТ + 16mm НТ. Японските конструктори не забравят и димоходите, чийто основи са защитени с 89mm NVNC стомана, разпpостираща се на 1.83m над броневата палуба. В случай, че останалата част от тях бъде разрушена от неприятелски снаряди, се счита бронята е достатъчна да ги запази, за да могат крайцерите да поддържат високата си скорост. Мостикът не е брониран. Рулевото отделение има символична защита от 25-50mm.
Противоторпедната защита се състои от були и надлъжни прегради. При изпитания е доказано, че е ефективна срещу торпеда с бойна глава до 200 kg. Блистерите се простират по 93m от дължината на корпуса, като достигат максимална дълбочина от 2.5m в средата на кораба. Те са празни, за да бъде крайцера по-лек, но в случай на война се запълват частично със стоманени тръби, които да поглъщат взривовете от торпедата.
Класът Myoko е въоръжен с пет двуоръдейни 20сm кули Модел “D”, конструирани от инженер Хирата Чиокичи. Оръдията имат максимален ъгъл на възвишение от -5 до +40 градуса, което им позволява да стрелят на 26 700m. Пълнителите за снаряди са пневматични, както и откатните устройства. За да се намали ефекта на разсейване на снарядите от дулните газове на собствените оръдия, цевите се намират на разстояние 1.90m една от друга. Теглото нa всяка 20сm Модел “D” кула е 159 t. Всяка една е висока 2.10m, широка 6м и дълга 8m. Кулите са защитени с 25.4mm плочи NVNC – челото, покрива, страните и тила. Само дъното покрито с 19mm NVNC стомана. Кулите са с електро-хидравлически привод. Един електрически мотор от 75 к.с. задвижва две хидравлични помпи и спомагат за развъртането на цевите във вертикална плоскост. Другият електрически двигател с мощност 50к.с. задвижва въртящия механизъм на кулата. Зареждането се осъществява при +5 градуса. Скорострелността е 4 изстрела в минута.
Главният калибър се управлява от комплект прибори Type 14. Когато са конструирани корабите, е било замислено зенитната артилерия да се управлява от същия пост за управление на огъня от който и главния калибър. След изобретяването на специализирания директор Type 89 НА, заменен впоследствие с по-новия Type 91 НА, 12сm оръдия са снабдени със собствен пост за управление на огъня, разположени отстрани на първия димоход. Три 6 метрови бинокулярни далекомери /по-подходящи за нощни боеве от стереоскопичните/ са монтирани на кули ¹ 1,2 и 4 от главния калибър. Два Type 89 НА 4.5 метрови далекомера са разположени от двете страни на задния димоход. Първоначално крайцерите от серията Myoko са въоръжени с четири тритръбни неподвижни торпедни апарата /по шест на борд/ Type 12, модел 1923 г. Те не са кислородни, а със сгъстен въздух. Взривното вещество торпедото Type 8 ¹2 61 сm е 346 kg.На 10 000m, то се движи с 38 възла, а на 15 000 – с 32 възла. През 1933 г. торпедното въоръжение на Myoko е изцяло модернизирано. Неподвижните торпедните апарати са заменени с четири счетворени развъртащи се Type 92, стрелящи с кислородни 61сm торпеда Type 93 с взривно вещество от 490 kg.
За да се постигне контрактната скорост от 35.5 възла , мощността на турбините е повишена до 130 000 к.с. Myoko има четири трилопатни винта, всеки с диаметър от 3.85m.Икономичен, крайцерски ход може да се постигне с два от винтовете.За бързите скорости над 28 възла е необходимо да бъдат включени всички винтове. Четирите турбини на крайцерите са Kanpon. Котлите са дванадесет на брой водотръбни, също Kanpon, модификация RO GO. На 15 април 1929 г. Myoko при водоизместване 11 923 t и мощност 131 763 к.с. достига край Татеяма 35.225 възла. Автономността му е 8000 мили.
Myoko имат един развъртащ се 19.4 метров катапулт Type ¹1 със сгъстен въздух, монтиран от дясната страна. Тежките крайцери имат капацитет за два разузнавателни самолета Type ¹14 Е1Y2V
Първите образци на въздушно - поисковия радар Go Kai 21 модификация 2 се появяват през 1942 г. на линкорите Ise и Hyuga, а през 1943 г. с нея са оборудвани и тежките крайцери.Той работи в дължина от 1.5 m и е с мощност 5 кW. През 1943 г. на въоръжение в японския флот е приет и артилерийски радар Go Kai 22 модификация 4М 22 Dentan. Той работи в сантиметровия обхват – 10сm, но изходната му мощност от 2 кW е малка. Теоретически може да засече местоположението на неприятелския кораб на 60km, но реалното разстояние е 35кm за линеен кораб и 17 кm за разрушител.
Те са модернизирани през 1934-36 г. Пълното им водоизместване се увеличава и става 15 682 t. През 1936 г. Бордът над броневия пояс е укрепен със занитване на 25mm листове DS, което се прави с цел да повиши здравината на корпуса. Ширината на булите на крайцерите от класа Myoko също е увеличена. В средата на кораба те достигат дълбочина от 2.44m, а височината им е 4.04m. С тях нараства и ширината на крайцерите до 18.9m, но се подобрява и устойчивостта. Лекото зенитното въоръжение е напълно заменено. 7.7mm и 13mm автомати са заменени със строените Type 96 25mm оръдия с висока начална скорост от 900m/sec, скорострелност 120 изстрела в минута /теоретична 240 в минута/. Системата за управление на огъня също е усъвършенствана Haguro и Nachi са снабдени с централен пост за управление на огъня Type 94 и далекомерна кула с монтиран на нея 6 метров Type 92 далекомер. Инсталирани са постове за управление на огъня на огъня на 25mm оръдия Type 95.
Силовата установка също е модернизирана. Котлите са заменени с по-икономични. Поради нарастналото водоизместване пълно 15 682 t скоростта на Myoko пада на 33.88 възла.
Крайцерите участват в множество сражения – боя в Яванско море, обстрелите на Гуадалканал, боевете при Командорските острови, Филипините. Единствено Myoko оцелява от ужаса на войната в Тихия океан и е потопен като кораб-мишена на 2.07.1946 г.
Nachi издържа попаденията на 10 торпеда, 21 бомби и 16 реактивни ракети, след което се отправя към дъното /5.11.1944 г./. Боят се разиграва западно от Палау в Манилския залив.
Ashigara е потопен от торпедата на английската подводница Trenchant южно от Суматра.
Haguro е атакуван и потопен през нощта на 15 срещу 16 май 1945 г. от 5 британски разрушителя / Saumarez, Venus, Verulam, Vigilant и Virago/.
Тежък крайцер от четвърто поколение в Имперския японски флот става завършения на 31.05.1932 г. Takao. От същата серия са Atago, Maya и Chokai.
- всички влезли в строя в периода март-юни 1932 г. Японските корабостроители отново се сблъскват с проблема на претоварването. Независимо, че се използват много повече електрозаварки, отколкото при Myoko, обемистия кулообразен мостик значително утежнява конструкцията и увеличава водоизместването. Крайцерите имат станадртно проектно водоизместване от 12 986 t, а реалното им е много повече – между 13 400 t /Takao/, 13 600 t - Atago и 14 260 t. – Maya.
Корпусът и обводите са много сходни с тези на серията Myoko – с извит полубак. Двата класа имат много близки черти – противоторпедните прегради са еднакви, бронираните палуби - също.
Дължината на броневия пояс е 124.17m, простиращ се от шпангоут 62 до 292.За разлика от класа Myoko – хомогенната стомана, която се използва е Ductile steel – D стомана вместо високо еластичната High Tensile /HT/.
Главният броневи пояс е с дебелина 102mm и наклон навън от 12 градуса е изработен от NVNC /New Vickers Non cemented steel/- хомогенна японска стомана разработена на базата на английски лиценз обхваща котелното и машинното отделение. Там поясът е с дължина 82.40m /между шпангоути 116 и 250/ и с височина от 3.50m, като в горния край е свързан със средната палуба. Краищата на пояса обхващат барбетите и техните погреби плътно до долните палуби. При магазините бордовата защита е увеличена на 127mm. Височината на пояса там е 2.5m. Пет дюймовата дебелина на погребите се запазва между долната палуба и складовата палуба, след което изтънява до 76mm, а накрая достига до 38mm.
Направени са опити да се реконструира изтъняващия борд, като се заменят извитите прегради както при Myoko с прави като на Mogami и Tone. Впоследствие такъв вид защита срещу “гмуркащи се снаряди” е възприет и на Yamato.
Тъй като Takao са претоварени крайцери и газенето им е увеличено, само 1.30m от броневия пояс се намира над водата, а в носа при 2/3 водоизместване поясът е наравно с водата. При пълно водоизместване с газене от близо 7.00m само 0.85сm от броневия пояс е над водата.
Траверсите, изработени от NVNC обхващат погребите и машинното. Носовият траверс с форма на трапец е с дебелина 89-63mm. Наклонените страни са по 76mm. По вертикалата траверсът е 89мм между долната палуба и складовата /store deck/, изтънявайки плавно до 63mm. Задната траверсна преграда на трите носови кули, която ги обхваща като кутия е 38mm. Кърмовата група погреби се обхващат при шпангоут 292 от 76mm траверс, който се спуска до двойното дъно. Кула ¹3 е отделена от кула ¹4 с траверсна преграда с дебелина от 89mm NVNC. Преградата между машинното и кула ¹3 е от 51-32mm броня и отново достига до двойното дъно, осигурявайки висока степен на херметичност.
Защитата на барбетите от главния калибър е също от NVNC стомана и варира според разположението им. Бронята на барбетите, намиращи се на нивото на горната палуба /¹1, 3 и 5/ се състои от 25mm стоманени колела с диаметър 5.10m. На разстояние 1.52m над долната палуба барбети ¹1 и 3 са защитени с 63-127mm, а ¹5 с 63-102mm броня. При барбети ¹2 и 4 положението е малко по-различно. Тяхната защита между бронираната и средната палуба се състои от вертикални бронирани цилиндри, които са с дебелина 76-127mm в долната си част и 38mm в горната /за кула ¹2/ или еднаква 38mm дебелина /за кула ¹4/ . Между средната и горната палуба цилиндрите на кулите са защитени с 25mm броня. Над палубата и двете кули /¹2 и ¹4/ са бронирани със стоманени колела с дебелина 38-76mm.
Главната бронева палуба на Takao е покрита с 35mm NVNC, която на 1.52m от борда изтънява до 32mm. Горната палуба е съставена от два листа, с променлива дебелина 16+12.7-25mm. След модернизацията от 1936 г. се добавя още един лист от 19mm DS, така, че общата дебелина достига до 77mm. Някои части на рубката получават противоосколочна и противокуршумна защита от 10-16mm DS /това за първи път се прилага на японски тежък крайцер/.
Защитата на Takao от мини и торпеда напомня тази на Myoko със своите две извити 29mm НТ прегради и е проектирана да издържа 200кg контактен взрив Shimosa. Булите са с максималната ширина от 2.50m в средната част на корпуса и обичайно се поддържат пълни с вода. Във военно време те се запълват със стоманени цилиндри, за да се подобри устойчивостта на кораба.
Главният калибър на крайцерите от серията Takao Type 3 N2 20cm с реален калибър 203.2mm е приет на въоръжение на 06.04.31 г. и е специално разработен за тежките крайцери.
Моделът “Е” на 203mm оръдия с дължина на цевта 50 калибъра има максимален ъгъл на възвишение 70 градуса. Той е монтиран на Takao, Atago и Chokai. На Maya е установен модифицирания вариант “Е1” с ъгъл на възвишение 55 градуса. Далечината на стрелбата при 45 градуса и на двата модела е 29 400m, а максималната далекобойност по вертикалата при ъгъл на възвишение 70, респективно 55 градуса е 10 000m. Теглото на снаряда е 125.85kg, скорострелността е 5 изстрела в минута, практическата – 4. Теглото на кулата е 171 t, а на “Е1” 175 t. Кулите се задвижват от електрохидравлични помпи с мощност 100 к.с. Началната скорост на снаряда от 835m/sec е умерена в сравнение с останалите държави, но по този начин се постига по-висока живучест на ствола на оръдието, която е 320 изстрела. Броят на нарезите е 48. Те са бронирани с 25.4mm NVNC стомана отвсякъде – чело, страни, покрив и тил. Спомагателната артилерия се състои от шест 12сm оръдия. Те са без щитове, впоследствие са монтирани 1.6mm-3.2mm, което утежнява установката с 10 t. Теглото на снаряда е 20.45кg, далекобойността по хоризонтала е 15 600m, а по вертикала -–10 065m. Максималният ъгъл на възвишение +75 градуса. Началната скорост на снаряда е 825m/sec, скорострелността е 10-11 изстрела в минута. Към стандартното зенитно въоръжение японците приемат и 40/62mm оръдие в едностволи установки модел на Vickers. Теглото на оръдието е 341 кg., началната скорост на снаряда е 600m/sec, скорострелността 200 изстрела в минута, практическата – не повече от 60-100. Далечината на стрелбата е 13 000m по надводни цели и 7000m по летящи, а разстоянието на действителен огън – 2000m. Теглото на снаряда е 900g.
Крайцерите от типа Takao имат две 7.7mm картечници Lewis. Тяхното количество и калибърът едва ли могат да се нарекaт опасни за скоростните моноплани от началото на 30-те години. Началната скорост е ниска – 745m/sec за RU и 762 m/sec Type 92. Скорострелността и на двете картечници е еднаква 550-600 изстрела в минута. Проблемът е, че далечината на стрелба е едва 1000 m, а ефективното разстояние от което може да се порази вражески самолет е само 300-400 m.
Съгласно тактическите планове на японското военноморско командване тежките крайцери трябва да се използват като чисто артилерийски кораби. С усъвършенстването на торпедата, нараства тяхната разрушителна мощ, обсег. Първоначално са предвидени шест двутръбни торпедни апарата – по три от всяка страна. Разположени в лекобронирана развъртаща се установка, известна като Type 89 от 1929 г., тежаща 14,5 t, дълга 8.5 m и широка 3.40m Задвижването й е ръчно. Торпедата се изстрелват със сгъстен въздух, за да се намали пламъка. Системата за презареждане се състои от релси, монтирани непосредствено до торпедния апарат. Торпедата, които се изстрелват са с бойна глава от 390 кg. ТНТ. Далечината на плаване е 7000m с 46 възлова скорост или 10 000m с 42 възлова скорост.
Системата за управление на огъня включва два поста за управление на огъня Туре 14 с 4.5м далекомери и Туре 89 и Туре 91 за управление на огън на зенитния калибър с 3.5м база. За нощен бой е снабден с четири 110сm “SU” прожектора. Те са разположени в затворени кули, за да се предпазват от дулните газове на оръдията.
Takao има два катапулта с дължина от 19.40 и авиокрило от три хидроплана.
През 1934 г. остарелите самолети са заменени с Mod 94 ¹1 и Mod 95 със скорост 276 и 296 km/h съответно и далечина на полета 2460km и 898km съответно. Таванът е 7000m. През 1941 г. авиокрилото се обновява с триместен Mod 0, а през 42 г.с двуместен Mod 0.
Силовата установка се състои от четири турбозъбчати агрегата с обща мощност от 130 000к.с. при 320 оборота в минута на четирите витла. Котлите са дванадесет. Винтовете са с диаметър 3.85m и тегло 10.33 t.
Проектната скорост на Takao е 35.5 възла при 130 000к.с. при 2/3 водоизместване – 12 986 t. Реално постигнатите резултати са следните: на 15.03.32 г. при проведени изпитания с 12 210 t водоизместване и мощност от 132 748к.с. Takao развива 35.3 възла. На 13.02.32 г. Atago при водоизместване 12 714 t и мощност от 135 004к.с. достига 35.2 възла. Проектната далечина на плаване е 8000 мили при скорост 14 възла. Поради претоварването далечината намалява с 1000 мили. Екипажът на тежките крайцери се състои от 48 офицера и 679 матроса. Преди модернизацията той варира между 743 и 761 души.
Цялата серия е подложена на модернизация в навечерието на Втората световна война. Сменени са стволовете на 50 калибровите Type 3 20сm оръдия. Обновено е лекото зенитно въоръжение. 12сm оръдия се разполагат в четири двойки кули и са от по-новия Type 89/40, но за тяхната замяна японците трябва да изчакат чак до …1942 г. на Atago и Takao. Chokai и Maya получават новите установки още през 1938 г.
През 30-те години лекото зенитно въоръжение също претърпява промени. 7.7mm картечници са заменени с четири сдвоени Type 96 25mm оръдия, разположени около димоходите и две двойки 13mm картечници.
Торпедното въоръжение е модернизирано, като двутръбните торпедни апарати са заменени с четиритръбни Type 92 61сm, стрелящи вече с прочутите торпеда long lanceнс” с бойна глава от 490 kg. Торпедният апарат се развърта с помощта на двигател с мощност 10к.с. Предвидени са общо 24 торпеда – 16 в торпедните апарати и 8 в хангар, защитен с 25mm стомана.
Системата за управление на огъня е модернизирана също. Инсталиран е нов централен пост за управление на огъня Type 94, а спомагателния е монтиран зад втория димоход. За стрелба по надводни цели е монтиран механичен компютър Type 92 Low Angel LA. Управлението на огъня на 25mm оръдия се осъществява от два поста за управление на огъня Fire control director Type 95. Постът за управление на торпедните апарати се заменя с по-нов Type 93 и прицелно устройство Type 91 Mod 3. Освен тях има две командни устройства Type 92, разположени на мостика, разчетени за торпедна стрелба на 30 000m.
След разгрома на съюзниците в Яванско море /27.02.-01.03.42г./ японското командване заповядва на три от крайцерите от Sentai 4 / Maya, Takao и Atago/ заедно с разрушителите Nowaki и Arashi да пресерщнат и унищожат бягащите от Ява съюзнически кораби. Двата разрушителя потопяват в залива Чилачап търговския кораб Toraja, спомагателния миночистач HMS Scott, британския транспорт Harley, холандския Bintoehan. Maya съвместно с Nowaki и Arashi потопява британския разрушител Stronghold, а Takao и Atago изпращат на дъното американския четиритръбник eсминеца USS Pillsbury DD227. Крайцерите участват в рейдовете в Индийския и Тихия океан. Четирите Takao участват в битката при Мидуей /2-6 юни/, но главно като сили за прикритие, тъй като тя се води между противниковите авиокрила и японските и американските надводни кораби не влизат в пряк боен контакт.
Крайцерите от серията Takao участват дейно в кампанията за Соломоновите острови. В боя на 09.08.42 г. Chokai води колоната от японски тежки крайцери, която потопява американските Quincy, Vincenes, Astoria и австралийския Canberra.
Takao-сите обстрелват посменно Хендърсън фийлд - Maya и Myoko – на 15 и 16.10, Chokai на 24 и 26.10. Atago и Takao вземат участие в Третата битка при Гуадалканал /12-15.11.42 г./.Съвместно с линейния крайцер Kirishima обстрелват американските линкори South Dakota и Washington.
Тежките крайцери от серията Takao вземат участие в битката при Марианските острови /юни 1944 г./ и при Лейте. Всичките четири Takao са включени в отчаяния план Sho 1 GO.
Takao е един от малкото тежки японски тежки крайцери, които преживяват Втората световна война. Той е потопен на 27.10.1946 г.
Atago е изпратен на дъното с четири торпеда от американската подводница Darter по време на боя в залива Лейте на 23.10.1944 г., североизточно от Палаван.
Maya е потопен от друга американска подводница - Dace в същия ден и приблизително на същото място, където и Atago.
Chokai потъва след като е бомбардирана от палубната авиация на американски самолетоносач близо до остров Самар на 10.11.1944 г.
След като изчерпва лимита си за строеж на тежки крайцери, стремящата се към тотално морско господство Страна на изгряващото слънце решава да продължи строителството им, макар и по заобиколен път. Следващите серии кораби, които се залагат в нейните корабостроителници по брониране не се различават от тежките крайцери. Главният калибър обаче е намален и вместо 203мм е поставен 155мм, като съдовете на практика се превръщат в леки крайцери. Така се раждат великолепни класове кръстосвачи.
Родоначалник на един от тях е Mogami. Той влиза в състава на Имперския японски флот на 28 юли 1935 г. Следващите единици от серията - Mikuma, Sudzuya и Kumano са завършени през 1935-37 г. Традиционно за японския флот водоизместването им надхвърля проектното от 8500 t значително. Стандартното водоизместване на крайния проект е 9500 t, а последващи модернизации и подобрения – монтиране на нови по-широки були, увеличаване на зенитното въоръжение и т.н. го увеличават до 11 200 t. На някои единици от серията достига и до 12 206 t. Пълното е 15 060 t. Бронирането на борда е 100-25mm с 20 градусов наклон при машинното отделение и 140-30mm върху погребите. Поясът започва над водолинията и се простира до вътрешното дъно, като там вече изтънява до 25-30mm и служи за противоторпедна преграда и защита от подводни снаряди. Височината на целия пояс е 5.95m, а в най-дебелата му част е 2.55m. Дължината на пояса е 110.5m. .Челата на кулите, покривите, тила и страните са 25mm. Барбетите са със същата дебелина, с изключение на долния край, който опира на главната бронева палуба и се свързва с погребите. Снарядните и зарядните шахти, свързвани с барбетите са 75-100mm NVNC на височина 2.5m над палубата. Основната бронепалуба върху машините и котлите е 35mm СNС /40mm върху погребите/, като в краищата е наклонена и има дебелина 60mm. Батарейната палуба е настлана с 12mm-14mm листа /впоследствие са удебелени до 20mm/. Защитата на горната палуба е от листа с дебелина 12-20mm, като по време на модернизацията са монтирани два листа от 20mm и 25mm.
Първоначално крайцерите са въоръжени с 15X155/50 оръдия /в пет триоръдейни кули/. Стреснато от появата на такъв мощен кораб, морските щабове на САЩ и Великобритания решават да отговорят с аналогична бойна единица. Янките залагат серията Brooklyn, а англичаните - класа Southampton. През 1939-40 г. всички японски крайцери са модернизирани и са монтирани 203mm оръдия. Оръдейните кули се отличават от тези на Takao с по-широката база далекомери – 8m. Тежкото зенитно въоръжение на първите две единици е подобно на това на предходния клас и се състои от четири 120/45. На втората двойка - Sudzuya и Kumano са инсталирани новите 127/40 оръдия. Още при завършването си крайцерите получават осем Туре 25mm оръдия. Лекото зенитно въоръжение включва четири 13.2mm картечници. Лекото зенитно въоръжение непрекъснато нараства. Така Mogami през 1944г. има 60 25mm оръдия, Suzuya - 50, а Kumano – 56. Mogami има четири тритръбни 61сm торпедни апарата. Торпедата са стандартните за японския флот – long lance с взривно вещество от 490kg. Крайцерите имат два катапулта и три хидросамолета за разузнаване и коригиране на огъня. Корпусите на крайцерите се оказват доста претоварени с броня и след инцидента “Tomozuro” /по време на тайфун едноименният есминец се преобръща, а крайцерите Mogami и Mikuma получават повреди по корпуса/ е решено втората двойка да се препроектира. Mogami, Mikuma, Sudzuya и Kumano получават нови, по-широки були, които повишават устойчивостта. Ширината на крайцера достига до 20.20m. Височината на надстройките също е намалена. На последните два крайцера е намалено количеството на котлите от 10 на осем, като е повишена паропроизводителността. Всеки от И тази серия крайцери са въоръжени с торпедни апарати. Броят на тръбите при Mogami е 12. Четиривалните турбозъбчати агрегати са с мощност от 152 000 к.с. с лекота позволяват да се достигне скорост от 35 възла. Постигането на такава високи динамични качества се улеснява от идеалната форма на корпуса /при Mogami удължението е 11,14/. Автономността е 7673 мили /по други данни 8500 мили/. През 1942г. Mogami и Mikuma разстрелват тежкия крайцер Houston и лекия Perth в проток Сунда. Участват в сражението при Мидуей, където Mikuma потъва от повредите, причинени от американската палубна авиация / 6.06.1942 г./. Mogami се сблъсква с него, но въпреки това успява да се измъкне През април 1943 г. единствено Mogami е преоборудван в авионосен крайцер. Снети са двете кърмови кули и е монтирана платформа за 11 хидроплана. Главният крайцер от петата серия е потопен от разрушителя Akebono в 12.40 на 25.10.1944 г. няколко часа след злополучния бой в протока Суригао.
Sudzuya е тежко повреден от американската палубна авиация близо до остров Самар на 25.10.1944г. изпратен на дъното в боя в залива Лейте на 25.10.1944 г.
В същия този бой Kumano проявява феноменална живучест. На 25.10.44г. е повреден от торпедо на разрушителя Johnston. На следващия ден получава нови повреди вследствие на атаките на американската палубна авиация. При прехода към Манила за ремонт е поразен от две торпеда на подводницата Ray. Последният удар му е нанесен от американската палубна авиация в залива Санта Круз на остров Лусон на 25.11.1944г. След като получава 5 торпеда и 4 авиобомби той остава на вода 45 минути, а след това се преобръща и потъва.
Шестата серия японски тежки крайцери клас Tone са всъщност леки крайцери, проектирани да бъдат въоръжени с 15Х155/50 оръдия. През 1934 г. Япония денонсира морските договори и поема по свой път на развитие. Двата кораба от класа - Tone и Chikuma, които са завършени съответно през 1938 г. и 1939 г. вече са с 203mm оръдия, тъй като за самураите не важат ограниченията, наложени с договорите. Стандартното им водоизместване е 11 215 t, пълното е 15 200 t. Бронираният пояс е значително по-къс, тъй като цялата артилерия от четири двуоръдейни кули е групирана в носа и дължината му е 77,8m. Ширината е подобна на Мogami - 5,95 m. Дебелината на бордовата броня е 100mm върху машинното и 145mm над погребите при 20 градуса наклон като под водата изтънява до 34mm и се превръща в част от противоторпедната защита. Дебелината на челата на кулите е 25mm, на палубата е върху машините е 30mm, а към борда се удебелява до 65mm, като по този начин дава надеждна защита от навесен огън. Палубното удебеление е изпълнено под формата на скос. Хоризонталната защита на погребите е 50mm близо до центъра на кораба и 56mm към бордовете. Кулите и барбетите имат 25mm броня. Интересно е, че в основата си барбетите се разширяват, а не се стесняват, тъй като са били проектирани за триоръдейни кули с по-голям диаметър от двуоръдейните. В основата си барбетите на кули ¹1, 3 и 4 са защитени с 90-145mm барбет, а бронята на издигнатата кула ¹2 е доведена до 155-110mm. Траверсите са 105mm в горната си част и изтъняват до 67mm под водата. Броят на оръдията от главния калибър е 8Х203/50, същия модел като на предходния клас, но с междуосие от 1.90m. Лекото и тежко зенитно въоръжение, системата за управление на огъня и торпедата и торпедните апарати са като на предишната серия крайцери. Единствената разлика е, че базата на далекомерите в кули ¹2 и ¹4 е осем метрова, а на главната надстройка е шест метров. Машината установка е чeтиривална с турбозъбчати агрегати с обща мощност от 152 000к.с., които позволяват скорост от 35 възла. Автономността е 8000 мили. Tone и Chikuma са проектирани като крайцери за далечно разузнаване и затова цялата артилерия от главния калибър се съсредоточава в носовата част, като кърмовата изцяло се освобождава за площадки за катапулти за 5-7 хидросамолета. Удължението на корпуса при крайцерите клас Tone е малко снижено в сравнение с останалите азиатски кръстосвачи -10,38, тъй като се изисква по-голяма устойчивост от него в качеството му на плаваща платформа за самолети. По време на войната броят на зенитното въоръжение непрекъснато нараства. През 1944г. броят на 25mm Type 96 автомати достига до 58.
Tone участва в множество операции на Обединения флот – битката при Мидуей, сраженията при Филипините и Марианските островие, редица крайцерски операции. Повреден от американската авиация в Куре и ляга на грунта /24.07.1945 г. /.Нарязан е през 1948 г.
Chikuma е повреден от американската палубна авиация на 26.10.1942г. /пет бомби го поразяват/ . На 5.11.1943г. отново е повреден от палубни самолети на янките в Рабаул. По време на сражението при остров Лейте на 25.10.1944г. е повреден от самолетите на Task force 58 и допотопен от японския разрушител Nowaki на 25.10.1944 г. североизточно от остров Самар.
Хвърлените усилия и средства от страна на Франция в строителството на тежки крайцери не остават незабелязяни от другата голяма средиземноморска държава - Италия. Тя също се включва в "крайцерската" надпревара.
Средствата за военноморския бюджет също са увеличени. През 1923-24г. марината получава 770млн лири, а през 1926-27г. – 1000 милиона. Част от тях са отделени за строителството на първите италиански тежки крайцери. Те са заложени през 1925 г. Trento и Triest, които са зачислени в италианската "Супермарина" съответно на 3 април 1929 г. и 21 декември 1928 г. Те са конструирани от Инженер Филипе Бонфлиглети. При тези крайцери италианците поставят ударението върху скоростта. Обводите са остри, корабите са по-тесни. Дължината им е 197m, ширината 20.60m, газенето 6.8m Стандартното водоизместване е 10 344 t. Защита на крайцерите представлява своеобразна бронирана „кутия”, която прикрива корпуса от кула ¹1 на главния калибър до кула ¹4. Дебелината е 70mm. Траверсите, които затварят пояса са с дебелина 60mm, изтъняваща под водата до 40mm Палубата е 50mm. Кулите от главния калибър са защитени солидно със 100m чела, 50mm покрив и 80mm страни. Верни на традицията си, италианците защитават много добре рубката и комуникационните тръби – 100mm броня на страните й, 50mm на покрива и 40mm пода. Барбетите на главния калибър са 70mm над палубата и 60mm под нея. За тях може да се каже, че са първите сравнително балансирани кораби от този клас. Въоръжението се състои от 4 двуоръдейни 203/50 оръдия, произведени в заводите на Ансалдо. Те са разположени по двойки линейно-възвишено в носа и кърмата. Теглото на оръдеен ствол е 20.6 t, теглото на снаряда е 118.5kg. Началната скорост е 835/m.sec., а скорострелността е три изстрела /теоретическа и изстрел на 40 секунди на практика. Недостатък на оръдейната установка е близко разположените стволове на цевите, липсата на закъснител и оттам голямата разсейка на залпа. Боекомплектът се състои от по 162 снаряда на цев. Тежкият зенитен калибър се състои от шестнадесет 100/47 оръдия ОТО. Теглото на снаряда е 26kg, практическата скорострелност 8-10 изстрела, далечината на стрелба по въздушни цели е 11 000m, по надводни 15 400m. Началната скорост е 850/m.sec. Италианците те отчитат нарасналата въздушна опасност и инсталират четири 40/39 пом-пома. Освен това са монтирани и осем 12.7mm картечници. Система за управление на огъня за лекото зенитно въоръжение отсъства. Системата за управление на огъня включва два контролно-далекомерни поста с далекомери с 5 метрова база. В постовете за управление на огъня има специално приспособление, позволяващо да се измерва разстоянието до вражеския кораб, разстоянието до „плиските” – недолети и перелети и бързо да се хваща противника във „вилка” Италианците разполагат само с преносими далекомери. Торпедното въоръжение включва два счетворени 533mm торпедни апарата. Взривното вещество е 270kg, скоростта е 46 възла при 4000m, или 35 възла 8000м. Италианците монтират и 2 четиритръбни 533mm ТА. Четирите турбозъбчати агрегати Parsons с обща мощност 120 000 к.с. /при форсаж 150 000 к.с. позволяват на крайцерите от този клас да развиват скорост от 34 възла /37 възла са постигнати на изпитанията /. Недостатък на Trento е неговата малка "европейска" автономност - 4160 мили. Лекото зенитно въоръжение е модернизирано преди войната – пом-помите са снети и са монтирани четири сдвоени 37мм автомата. Картечниците са заменени на 13.2mm. Тежкият зенитен калибър е намален до 12 оръдия. Крайцерите имат по един катапулт и два - три хидросамолета. Хангарът е разположен в носа пред оръдейна кула „А” и самолетите се вдигат на палубата със специален асансьор. Крайцерите се използват активно през Втората световна война. Те участват в боевете при Пунта Стило /09.07.1940г./, сражението в Месиснския проток /24.11.1940/, когато Trento от 25 000 ярда поразява тежкия крайцер Berwick. Той участва и в боя при Матапан. Trento и Triest прикриват и печално известният конвой „Дуйсбург”, като не успяват да попречат на английските леки крайцери Penelopa, Aurora и два разрушителя да потопят всички транспорти /0911.1940/. Trento е повреден от торпеда на английската авиация от Малта /15.06.1942/, а четири часа по-късно е допотопен от британската подводница Umbra. Triest е повреден тежко от друга английска подводница - Utmost на 21.11.1943г.. Изпратен на ремонт, който така и не приключва. Потопен по време на бомбардировка на американските ВВС на 10 април 1943 г. при Ла Мадалена /Сардиния/.
Първата серия италиански тежки крайцери определено е небалансирана – защитата е принесена в жертва на скоростта. Изискванията пред конструкторите за новия клас кораби са калибър 203mm и пояс 200mm, съчетано с по-умерена 32 възлова скорост. По време на проектирането става ясно, че минималното стандартно водоизместване, за да се покрият изискванията на Адмиралтейството трябва да бъде 15 000 t. Въпреки наложените ограничения /намалена е дебелината на страничния пояс, торпедни апарати не се предвиждат/ водоизместването е 11 867 t / Zara / до 11 899t /Gorizia/. Крайцерите имат полубак с дължина 81.5m, който заема 2/5 от дължината на корпуса. Крайцерите от тази серия са по-къси от Trento, което им придава по-компактен вид. Последният крайцер от квартета – Pola е с уголемен мостик – свързващ кулообразната надстройка с димохода, тъй като е предвиден за дивизионен флагман. Тяхната дължина е скъсена с 15 m в сравнение с Trento, но това от друга страна дава възможност да се постави повече броня, която достига внушаващата респект дебелина на пояса от 150mm, която изтънява до 100мм под водолишнията. Той е дълъг 88m. Плочите са с размери 5Х6m като при нормално водоизместване 1.5m е под водата. Над основния пояс има горен противоосколочен от 30mm стомана. Траверсите са с променлива дебелина от 120mm над водата и 90mm под нея. Главната бронева палуба е закрепена на горния край на пояса и е 70mm. Тя изтънява до 65mm към бордовете над отсеците на второто дъно. Освен нея има и горна бомбова палуба с 20mm дебелина. Артилерията от главния калибър също е много добре защитена. Челата са 150mm, покривите – 70mm, страните 75mm. Над палубата барбетите са 150mm, между горната и основната палуба са 140mm, а под нея – 120mm. Рубката е 150mm, а комуникационната тръба – 120mm-100mm. Зоната за нeуязвимост от 203mm оръдия е 65-125 кабелта. Крайцерите нямат противоторпедна защита. За защита от торпедата служи двойното дъно. В отсека при машините има вертикална бронирана преграда, която предпазва от наводняване съседните помещения. Целта е дори и при три наводнени помещения крайцерът да запази плавучест. Теглото на бронята е 2700 t.
Главният калибър на типа Zara се състои от осем 203/53 оръдия, модел 1927г., разположени н четири двуоръдейни линейно-възвишени кули. Те се отличават от оръдията та предходния клас по по-големия обем на камората. Теглото на бронебойния снаряд е 125.3 kg, на фугасния 110.57kg. Зарядът е 41.7kg. Далекобойността е 31 566m, теглото на кулата е 178 t, а скорострелността е 2-3.8 изстрела в минута. Началната скорост е 900/m.sec. Недостатък на оръдейната установка е отново факта, че двете оръдия са близко разположени и се намират в една люлка. Едното влияе на точността, а другото на боеспособността – с един снаряд може да бъде извадена цялата кула.
Тежкият зенитен калибър е аналогичен на предходния клас – 16х100/47.Впоследствие две от кулите са снети и броят на оръдията остава 12. При встъпването си в строя „зарите” носят четири едностволи 40/39 лицензионни пом-пома. През 1937г. те са заменени с четири двустволи 37mm автомата. Монтирани са и осем 13.2mm картечници.
Системата за управление на огъня включва два контролно-далекомерни поста с далекомери с 5m база. Единият от тях е стереоскопичен, другият е от коинсиденциален /съвместяващ/ тип. Всеки контролно далекомерен пост има и инклинометри за измерване на отклоненията при водене на огън. Освен това всяка кула има седем метров далекомер за водене на индивидуална стрелба. Управлението на зенитната артилерия не е унифициарно – за стрелба по надводни и въздушни цели – има два 3m далекомера побордно на носовата настройка за стрелба по надводни цели. Освен това има още два контролно-далекомерни поста с 3m стереодалекомери, разположени на долния марс на гротмачтата. Крайцерите имат и катапулт и три хидросамолета. Липсата на кранове за вдигането им от водата се отразява отрицателно на тяхната ефективност. След като приключат мисията те кацат на сухопътна база.
Zara и събратята му имат два турбозъбчати агрегата система Parsons и осем парни котли система Thornycroft / на Fiume - Yarrow-Beluzo/. Мощността на машините е 95 000к.с. На изпитанията крайцерите развиват 32.95-34 възла, но измерванията са правени при водоизместване близко до стандартното.Реалната им скорост е около 30 възла. Далечината на плаване е 5230 мили при 16 възла.
Първият кораб от нея влиза в строя на 20 октомври 1931 г. Останалите тежки крайцери от класа - Fiume, Gorizia и Pola са зачислени в състава на флота съответно на 23 ноември 1931 г., 23 декември 1931 г. и 5 декември 1932 г. Крайцерите участват в боя при Калабрия /Пунта Стило/ на 09.07.1940г./. Следващата операция завършва трагично за три от тях. В боя при Матапан /28-29.03.1941г./ Pola е обездвижен от английско авиоторпедо, а изпратените на помощ Zara и Fiume са разстреляни от 3000 ярда от британските линкори Warspite, Barham и Valiant. Pola е доразстрелян с торпеда от разрушителя Jervis.
Gorizia е тежко повреден от три бомби на 10.04.1943г. През септември по време на капитулацията на Италия още е в ремонт. Потопен е на 8 септември 1943 г. от екипажа си, но впоследствие е изваден от германците. Става жертва на съвместна атака на англо-италиански човеко-торпеда Chariots в Ла Специя на 26 юни 1944 г.
Последната италианска серия тежки крайцери е Bolzano /1 единица/. Те се явяват развитие на крайцерите от типа Trento. Целта на италианското командване е да създаде по този начин две приблизително еднакви по големина дивизии. Bolzano влиза в строя на 19 август 1933 г. Стандартното водоизместване е 10 890 t. Бронирането е почти идентично с това на Trentо, като траверсните прегради са малко по-дебели 60mm над водолиниятa, 50mm под нея. Под 50mm главна палуба е монтирана и долна 20мм противоосколочни, чийто краища в райна на пордовете са извити като скосове и са дебели 30mm. По този начин се усилва вертикалната защита. Въоръжението дублира това на Zara. Крайцерът има ччетири турбозъбчати агрегата с обща мощност 150 000к.с. Парата се изработва от 10 парни котли. Запасите са 3224 t нефт. На изпитанията крайцера развива при 177 000к.с. и стандартно водоизместване 36.81 възла. Реалната му скорост е около 33 възла. Скоростта е 36 възла. Далечината на плаване е 4432 мили при 16 възла. Авиокрилото се състои от три хидроплана Ro 43, изстрелвани от развъртащ се катапулт. Торпедното въоръжение, подобно на първата серия тежки крайцери се състои от четири двойки 533mm неподвижни торпедни апарати. Системата за управление на огъня е като на Zara. Bolzano е снабден и с четири двутръбни 533mm торпедни апарата.
Bolzano е повреден от торпедо на английската подводница Triumph /25.08.1941г./. На 13.08.42г. е повреден от торпедо от друга подводница – Unbroken. Повредите са тежки и затова е решено да го преоборудват в крайцер-самолетоносач с 12 изтребителя Re-2000. Самолетите трябвало след изпълняване на мисията си да кацат на брегови летища. Цялото въоръжение е демонтирано и е планирано да се замени с десет едностволи 90mm установки и двадесет сдвоени 20/65 автомата. Реконструкцията така и не се състоява.. След капитулацията на Италия през септември 1943г. е завладян от германците. По-късно е потопен при съвместна акция на италиански и английски миниподводници.
Единствената латиноамериканска държава, която може да се похвали със свои тежки крайцери е Аржентина. През 20-те години на 20 век тя е най-силната южноамериканска морска сила. По това време командването с тревога констатира, че крайцерския флот е малоброен и морално остарял. През 1926г. са отпуснати 27 милиона златни песети за строителството на крайцери и разрушители. Поради липса на опит аржентинците се обръщат към италианския концерн „ОТО”. Проектът е разработен на базата на тежките крайцери Trento. Стандартнотто водоизместване е 6800 t, пълното – 9144 t. Максималната дължина е 170.82m, ширината е 17.80m, газенето е 4.66m. Защита е 70mm броневи пояс, изтъняващ до 38mm, 25mm палуба, 50mm на челата на кулите, 63mm рубка
Въоръжението се състои от три двойки 190/52 оръдия – изключително рядък калибър – несрещан в друг флот освен в английския. Оръдията са разработени на базата на 8 дюймовите на Trento. Далечината на стрелба е 27 300m, ъгълът на възвишение – 46 градуса, боекомплектът на ствол – 150 снаряда. Тежкият зенитен калибър се състои от 12х100/47, оръдия, италиански модел. Лекият зенитен калибър първоначално включва четири едностволи 40/39 установки Vickers. През 50-те години са заменени с 20 сдвоени 40мм Бофорса. Торпедното въоръжение е от два строени 533mm апарата. Предвидени са два хидроплана и развъртащ се катапулт. Самолетите ка Grumman G-5, White Corsair Supermarine Walrus. Системата за управление на огъня е аналогична с тази на италианските първообрази, но през 40-те години се появяват и британски радари тип 286.
Машинната установка се състои от две турбини Parsons и шест котли Yarrow с мощност 85 000к.с. Максималаната скорост е 32 възла,, далечината на плаване 8030 мили при 14 възлов ход, вместимостта на горивните резервоари е 2300 t.
Veinticinco de Mayo / „25 Май”/ и Almirante Brown са заложени първия през ноември 1927г., а втория през октомври с.г. и влизат в състава на аржентинския флот през юли 1931г. Крайцерите участват в „неутралния патрул” по време на испанската гражданска война. През 1939-45г. Аржентина е неутрална. Независимо от това крайцерите непрекъснато патрулират в своите териториални води. Може би най-значителното събитие е протаранването и потопяването на разрушителя Korientes по време на учението ккрай Огнена земя през 1941г. Самият крайцер е ударен в кърмата от дредноутa Rivadavia и повреден. И двата кораба са извадени в резерв през 1959-60г. и продадени за нарязване през 1960-61г.
Макар че Испания не е страна по Вашингтонския договор от 1922 г., испанското военноморско командване решава, че може да се ползва от неговите разпоредби и да построи тежки крайцери. Конструктор на кастилските кораби става сър Филип Уотс, конструкторът на серията County. Първоначално са предвидени три единици като Ferrol така и не е заложен. Строежът върви бавно. Canarias е заложен 15.08.1928 г. и завършен през септември 1936 г. Аналогични са сроковете и при Ballears. Стандартното водоизместване е 10 282 t, пълното e 13 280 t. Крайцерите от този "модифициран клас County /както ги наричат испанците/ са с гладкопалубен корпус. Те имат множество водонепроницаеми отсеци – както надлъжни така и напречни. Броят на шпангоутите е 292, като напречните прегради са 69. Двойното дъно се простира между 84 и 218 шпангоути, като разстоянието между вътрешната и външната обшивка е 1145mm. Дебелината на листовете oт НТ стомана е между 19mm и 22mm. Корабите от тази серия са високобордни, с плавно клатене, за което способства и метацентричната височина от 1.3m. Защитата в общи линии дублира тази на британските тежки крайцери, но има и редица различия. Бронята около погребите е вътрешна box armor, като страните са 112mm /99.6mm NC+12.45mm D steel/, предната част е 49.8mm /36mmNC+12.45mmD/, тилната е 25mm /12.5mmNC+12.5mmD/. Покривът на погребите е 75mm /62.5mmNC+12.45mmD/. Погребите на 120mm оръдия са защитени по същия начин като страните там са 87mm /75mmNC+12.45mmD/, а палбуата върху него е 49.8mm /36mm NC+12.45mm D/ Машинното отделение е разделено от погребите с траверсна преграда с дебелина 75мм /62.25mmNC+12.45mmD steel/. Между котлите и двигателите е монтирана още една 50mm преграда с цел да ограничи достъпа на вода при вероятни пробойни. Противоторпедната защита включва були с дълбочина 1.3m и височина 6m - /2m над водолинята и 4m под нея/. Палубата върху машинното е 36mm, като а в краищата извън цитаделата дебелината се запазва. Барбетите, кулите, от главния калибър, рубката са 25mm. Крайцерите от тази серия имат и 50mm външен пояс върху машините и котлите /22mm NC+28mm NС/. 203mm главен калибър е монтиран в четири двуоръдейни кули, които представляват олекотен вариант на английските МКII, благодарение на по малкия си вътрешен диаметър. В испанския флот се водят като MKD. Теглото на снаряда е 116 kg, началната скорост е 885/m.sec., скорострелността е 4 изстрела в минута, ъгълът на възвишение е 70 градуса, далечината на стрелба – 29 750m. Тежкият зенитен калибър се състои от осем единични 120/45 Mark F, теглото на снаряда е 22kg, далечината на стрелбата 20 000m, началната скорост 853/m.sec., а скорострелността – 15-20 изстрела в минута. Лекото зенитно въоръжение включва 40/39 пом-пома, които така и не са монтирани. Впоследствие са заменени с немското полуавтоматично 37/83, далечина на стрелбата 4800m по вертикала и 9500m при 45 градуса възвишение, скорострелност – 30-40 изстрела в минута, тегло на снаряда 0.742kg. През 30-те години са закупени и 20/65 със скорострелност от 120 изстрела в минута. Системата за управление на огъня е аналогична с тази на County. Главният пост за управление на огъня е на носовата кулообразна надстройка.Далекомерът е с база 3.66m. Запасният КДП е на кърмовата надстройка и базата му е 2.44m. Освен това във всяка кула има монтиран далекомер. Два далекомера има на всяка страна на мостика, които са предназначени за управление на огъня на зенитната артилерия. Тяхната база е 3.66m. През 1937 г. Canarias получава и бордова авиация – самолет Heinkel He 60E. Диловата установка е четиривална с обща мощност от 90 000к.с. Парните котли са осем, тип Yarrow, инсталирани в три помещения. Горивовместимостта е 2629 t, скоростта 33.69, а автономността е 8700 мили при 15 възла. увеличаване на мощността на силовата установка на 90 000 к.с. се постига необходимата за тежък крайцер скорост от 32-33 възла. Автономността е 8000 мили. Наблюдава се увеличаване на торпедните апарати -броят им достига 12х533mm, разположени в тритръбни норпедни апарати.
И двата крайцера са едни от най-използваните испански кораби по време на гражданската война. Canarias. С избухването и той влиза на страната на франкистите.Участва в операциите в Бискайския залив и в средиземно море срещу републиканския флот. Участва в сраженията при Черчел и Барселона през 1937г. В периода септември 1937г.-януари 1939г. осъществява далечна блокада на републиканското крайбрежие. При сражение с републиканските сили поврежда тежко разрушителя Gravina. Той един от корабите при неуспешното сражение за франкистите при нос Палос. След дойната е модернизиран многократно – димоходът е разделен на два по-малки. Получава американски радари SG, SC, SC-2, SP, както и постове зза управление на огъня МК51, Мк34, МК63 и др. В течение на множество години участва в маневри на НАТО /тактическият номер на кораба е С21/. Canarias бие всички рекорди по продължителност на службата сред вашингтонските крайцери - той е изключен от списъците на флота през 1975 г.
Ballears също влиза на страната на франкистите. Той дори не е напълно завършен – част от постовете за управление на огъня и зенитната артилерия изобщо не са монтирани. По-късно испанците инсталират 6х120/45, 2х57мм, 8х37/83мм и 4х20/65. Той пленява републиканския транспорт Jose Luis Diez под Сеута. Сражава се с ескадра леки крайцери при Гибралтар. Тежкият крайцер участва и в блокадата на Каталуния през 1938г. На 28 март 1938г. се разиграва прочутото сражение при Палос. От страната на франкистите участват двата тежки крайцера, лекия Almirante Severa три разрушителя и един заградител. Републиканците имат на разположение леките крайцери Libertad, Mendez Nunes и 6 разрушигеля. В 2.20 в борда на Ballears избухват две торпеда, изстреляни вероятно от разрушителя Lepanto. потъва на 6.03.1938 г. в резултат на торпедиране от републикански разрушители в боя при нос Палос. Canarias. Успява да спаси част от екипажа и ги доставя в Картахена и Алмерия.
Официално Германия, скована от Версайските ограничения не се включва в "крайцерската надпревара", макар че именно тя нанася на новосъздадения клас най-решителния удар с конструирането на "джобните линкори". След идването на власт на националсоциалистическата партия на Хитлер през 1933 г., в Морския щаб започват разработване на проекти за тежък крайцер. На 6.07.1935 г. е заложен главния кораб от серията Admiral Hipper, който е зачислен в списъците на Kriegsmarine на 29 април 1939 г. Вторият от серията - Blucher влиза в строя на 20.09.1939 г. По немска традиция водоизместването надвишава установените с договора 10 000 тона - стандартното е 14 250 t /Hipper/, 14 470 t /Blucher/. Пълното водоизместване е 18 210 t, а с пълен боен товар - 18 600 t. Родоначалник на втората серия немски тежки крайцери е Prinz Eugen, който е малко по-голям / стандартно водоизместване 16 230 t/, пълно 19050 t. Той е и първия немски тежък крайцер, който получава „атлантически нос” /”клиперски нос”/ още с построяването си и не е необходимо да бъде преработван. Корпусът е гладкопалубен и се набира по надлъжната схема с използването на корабостроителна стомана от типа Schbst 52. Крайцерите имат двойно дъно, простиращо се на 72% от дължината. Количеството люкове е сведено до минимум, за да не бъде отслабена структурата на корпуса. В същото време шпангоутите са усилени със 32 допълнителни стрингера, простиращи между надлъжните прегради и към тях. Конструкторите се опитват да спестят тегло като използват широко електрозаварка. Освен това са монтирани 29 напречни прегради, които разделят кораба на 14 напречни херметични отсека. За успокояване на клатенето са монтирни цистерни на Фрам, които с помощта на специален жирокомпас посредством преливане подобряват клатенето и го правят по-плавно.
Бронирането е изпълнено по т.нар. "англо-германска" схема, при която конструкторите се стремят да бронират максимална площ от борда, а дебeлината на бронята варира в зависимост от важността на прикриваните възли и агрегати. Тъй като германците смятат да използват крайцерите си като рейдери те се стремят да ги защитят срещу снаряди на вражески тежки, леки крайцери и разрушители. Поясната броня на "хиперите" е 80mm с 12.5 градуса наклон навътре, което повишава снарядоустойчивостта до 10-20% в зависимост от бойната дистанция. Тя е изработена от хомогенна стомана Wh /Wotan hart/. Височината на пояса е 2.75m, а в носа, където изтънява плавно до 40mm и после 20mm е 3.85m. По голямата височина в носа е предназначена да ограничава действието на фугасните и полубронебойни снаряди, така че кораба да не намали ход или да не загуби маневрени възможности. 0.75m от поясната броня трябва да е под водата при леко водоизместване Поясът към кърмата изтънява до 70mm. Основната бронева палуба в хоризонталната си част е с дебелина 30мм, като на определени участъци достига и да 40мм. Бомбовата палуба е малко по-тънка – 25мм. За подсилване на бордовата защита главната палуба има 30mm скосове върху машинното и 50mm върху погребите. Бронята6 на челата на кулите от главния калибър е 160mm. Наклонената част на покрива е 105мм. Покривът е 70mm, мостика – 150mm. Барбетите са 80mm. Траверсите, които затварят цитаделата са 70mm. Противоторпедната защита е състои от една 20mm вертикална преграда. Дълбочината на ПТЗ-то при мидела е 3.7m. Двойното дъно плавно преминава в були с височина 8.88m, от които 2.09m са над водата и 6.79м под нея.
„Хиперите” са въоръжени с 8Х203/60 оръдия модел SКL /60 Моd.С 34. Теглото на бронебойния и фугасния снаряд са еднакви - по 122 kg Само полубронебойния тежи 124 kg. Скорострелността е 4-5 изстрела в минута, далекобойността е 33 500м, началната скорост на снаряда е 925/m.sec. Независимо от високата си начална скорост, живучестта на ствола е добра – 300 изстрела, а точността забележително по-висока от италианските оръдия. Трябва да се отбележи, че оръдията са в индивидуални люлки. Боезапасът е по 140-150 снаряда на ствол. Бронебойният снаряд притежава изключително добра балистика на 15 000m пробива 200mm вертикална броня.. Само американските крайцери от класа Baltimore, стрелящи със "свръхтежки" 152 kg. снаряди имат подобна бронепробиваемост. Hipper и Prinz Eugen са въоръжени с шест двуоръдейни установки 105/65 Mod SK C/33. Те са интересни с това, че са единствените оръдия, стабилизирани в три плоскотти, което ги прави независими от клатенето на кораба. Теглото на снаряда е 15.1kg, скорострелността 15-18 изстрела в минута, далекобойността е 17 700m при 45 градуса и 12 500m при 80 градуса. За разлика то по-късните оръдейни установки С/37, С/31 и С/33 макар и приличащи на кули не са херметизирани и това е причина често да излизат от строя при лошо време. Леката зенитна артилерия включва шест сдвоени 37/83 SKC 30. Оръдието е полуавтоматично, като това е една от причините за ниската му скорострелност – 30-40 изстрела в минута. Далечината на стрелбата 4800m по вертикала и 9500m при 45 градуса възвишение, теглото на снаряда е 0.742kg. На установката са монтирани жирокомпаси, за да компенсират напречното и надлъжно клатене. Леката зенитна артилерия се състои от осем единични 20/65 С/30 автомата на Rheinmetal. Те са с практическа скорострелност от 120 изстрела в минута, тегло на снаряда 0.134kg, начална скорост от 835/m.sec. Далекобойността по земни цели е 4900m, по въздушни – 3700m. Впоследствие не особено скорострелните едностволи оръдия са заменени от Vierling С/38 – счетворена 20mm установка със скорострелност от 220-240 изстрела в минута. 37mm уставновки също са модернизирани по време на кариерата на крайцерите с 37/69. Скорострелността е повишена до 180 изстрела в минута. Зенитното въоръжение на крайцерите се мени многократно. Само Blucher e потопен с оригиналното си въоръжение. Hipper получава 6х40/56 Бофорса, количеството на 37mm е намалено до осем. Добавени са още леки зенитки и броят им нараства до 28х20mm. Малко преди капитулацията Prinz Eugen има 18 единични 40mm оръдия, четири четиристволи фирлинга. Броят на 20mm в края на 1944г. е 18. Системата за управление на огъня е една от най-съвършените в света по това време. Крайцерите разполагат с по три контролно-далекомерни поста, чийто функции напълно се дублират. Единият е върху рубката, другия на носовата надстройка и третия на кърмовата. Постовете за управление на огъня са напълно стабилизизирани. Далекомерът на главната КДП е 7 метров, а на кърмовата и носовата – 6 метрови стереоскопични. На „”Ойген и трите са 7 метрови. Те са доста тежки и се развъртат с помощта на електромотори. Крайцерите разполагат и с нощни постове за управление на огъня тип С/38К, с помощта на които се управлява стрелбата с осветителни снаряди. Има и шест поста за дистанционно управление на прожекторите – четири на носовата и 2 на кърмовата надстройка. Изчислителната апаратура се състои от аналогови компютри, които изчисляват отклонението на залпа, измерване на вертикалното и хоризонтално развъртане на оръдията. Отделно има и напълно дублирани компютри Schuw Rech C/35, измерващи скоростта посоката и далечината на целта. Системата за управление на зенитния огън включва четири поста, разделени на две групи. В тях влизат КДП с четири метрови далекомери. Предвидени са и постове за управление на огъня на торпедните апарати. Те са разположени на върха на носовата надстройка с 3м далекомери.
Торпедното въоръжение също е внушително. Тъй като немските конструктори предвиждат крайцера за самостоятелни действия на противниковите комуникации са предвидени 12х533mm торпедни апарата, разположени в четири тройки. G7a T1 имат взривно вещество от 300kg Хексанит. Те изминават 6000m със скорост 44 възла или 8000m с 40 възла. Всеки от крайцерите има по 10 запасни /на Eugen – 12/.
Силовата установка е „ахилесовата пета” на немското корабостроене през Втората световна война . Тя е с изключително високи параметри – 40 градуса при налягане 80 атмосфери. Целта да бъде по-компактна и икономична не е постигната. Тя работи с дестилирана вода и при най-малката повреда на опреснителната установка, тръбите, водещи за котлите корозират. Установката е тривална Blom und Voss /Hipper, Blucher/ и /Brown Boveri на Eugen/ с обща мощност 132 000к.с., която дава възможност за постигане на скорост от 32.5 възла. При Eugen тя е 33 възла. Далечината на плаване е 6800 мили при 16 възла. За Eugen цифрата е 6100 мили.
Авиокрилото се състои от три хидроплана Arado 196А /пет на Eugen/. Разликата между първите два крайцера и третия е, че „Принца” има двоен хангар и това увеличава самолетовместимостта. Крайцерите имат по едни развъртащ се катапулт Немските хидросамолети развиват 310km/h, далечината на полета е 1000km. Въоръжението включва две 20mm оръдия и три 7.9mm картечници. Всичките крайцери имат радари, работещи в дециметровия диапазон от 81.5cm. През годините радарите непрекъснато се усъвършенстват и по-старите образци се заменят с по-нови. При построяването си крайцерите имат FuMo 22, но впоследствие са заменени последователн с FuMo 25, FuMo 40G, FuMo26 и FuMo27. Появяват се и пасивни детектори от типа Java, Sumatra и Timor.
Hipper е единственият тежък крайцер, който е влязъл в строя при избухването на Втората световна война. Той участва в операция Nordmark против британското корабоплаване през февруари 1940г. Следващата операция е завладяването на Норвегия – „Везерюбунг”. Hipper е флагман на Група 2, предвидена за завладяването на пристанището Тронхайм. На 6 април 1940 г. крайцерът и неговото охранение попадат на авангарда от разрушители на линейния крайцер Renown. В завързалия се бой Glowworm протаранва германския кораб и потъва. На 6 юни 1940г. Hipper участва в операция Juno. По време на нея той пленява танкера Oil Pioneer и потопява въоръжения траулер Juniper. На връщане към Норвегия атакува и потопява войсковия транспорт Orama /19 840 тона/. На 27 юни родоначалникът на тежките крайцери в Kriegsmarine отново излиза в океана. Рейдът е неуспешен.През септември, машините се повреждат, избухва пожар и макар крайцерът да е отремонтиран в морето едва докуцуква до пристанището. На 24 декември 1940г. крайцерът открива британски конвой WS-5A и влиза в кратък сблъсък с тежкия крайцер Вerwick, който получава 4 попадения. Въпреки това рейдерът не успява да атакува съдовете на конвоя. На връщане в Брест атакува и унищожава единичния транспорт Jamna. Пикът на корсарската кариера на Hipper е през февруари 1941г., когато попада на неохраняван конвой от 19 кораба, плаващи от Фриитаун. За 25 минути потопява 6 кораба и поврежда 11 други. В крайна сметка потъват 7 транспорта, а 3 други се добират до пристанищата макар и тежко повредени. Hipper участва в операция Rosselschprung атаката на конвой PQ 17 съвместно с Tirpitz /юли 1942г./. Следващата операция в края на годината завършва с фиаско. Превъзхождащите немски сили на контраадмирал Кумец са отблъснати от по-малочислените разрушители и траулери, охраняващи конвоя. След пристигането на леките крайцери Sheffield и Jamaica и поразяването му с три 152mm снаряда, силите на Кумец отстъпват. Хитлер е вбесен и заповядва да се нарежат всички големи кораби. Рьодер подава оставка и е сменен от Дьониц, който успява да се пребори за запазването на тежките надводни кораби. След тази операция крайцерът само веднъж излиза на плаване през март 1945г., когато С-13 потопява транспорта Willhelm Gustloff с голям брой бежанци. Hipper е с намалена скорост – 24 възла, тъй като машинното не е ремонтирано след „новогодишния позор”. Крайцерът – ветеран е потопен в док в Кил на 3.05.1945 г. от британската авиация.
Blucher е кораба с най-кратка кариера. „Везерюбунг” е първата и последна операция, в която участва. При форсирането на Осло фиорд /08.04.1940г./ е поразен от 20-25 снаряда калибър 150-280mm от пистолетна дистанция – 500-1000m. Най тежки повреди обаче му нанасят двете торпеда, които го улучват в средната част. Два часа по-късно крайцерът потъва. Загиват 125 члена на екипажа и 122 участници в десанта. Спасени са 985 матроса и 38 офицера, както и 538 войници от десантния корпус.
Втората серия немски тежки крайцери започва с Prinz Eugen, който е завършен на 1.05.1940 г. Той има малко по-голямо водоизместване от Hipper -пълното достига 19 050 тона. На 2 юли 1940г. е улучен от две 227кг авиобомби, но скоро е отремонтиран. Той участва в рейда с Bismarck /операция Rheineubung/, улучва няколко пъти Hood и Price of Wales. Впоследствие успява да се добере до Брест. През февруари 1942г. е включен в групата, която извършва прочутия Channel Dash - линкорите Scharnhorst, Gneisenau 15-20 разрушителя, миноносци и торпедни катери/ преминават през Ламанша - операция Cerberus. На 23 февруари 1942г. „принцът” е торпилиран от английската подводница Trident. Торпедото почти напълно откъсва кърмата, а рулят е заклинен. Винтовете оцеляват и крайцерът се добира до базата си. Дълго време той не успява да възстанови боеспособността си напълно – скоростта не превишава 30 възла. През 1943г. е ремонтиран в германски корабостроителници и боеспособността е възстановена. До края на кариерата си се използва в ролята на канонерка – обстрелва руските позиции. За седмица изстрева над 1000 снаряда по 18 цели. През октомври 1944г. в мъгла протаранва лекия крайцер Lepzieg Eugen се предава на англо-американските съюзници в Копенхаген. По силата на подстамското примирие корабът е предаден на САЩ. Пременуван в „изпитателен съд IX-300” е използван като кораб-мишена за атомните опити на атола Бикини. Той се преобръща и потъва на 22.12.1947 г. след третия взрив. През 1978 г. десният винт е преместен в германския военноморски мемориал в Лабое.
Следващи единици трябва да станат Seydlitz и Luzow. Те така и не са завършени. Със Seydlitz е направен неуспешен опит да бъде преустроен в самолетоносач, но работата е преустановена през 1943 г., а самия той е потопен през 1945 г. Luzow е продаден на Съветския съюз с две монтирани 203mm кули и част от зенитното въоръжение /степен на завършеност 70%/. В СССР е преименуван на "Петропавловск". С нападението над Съветския съюз е ползван като несамоходна батарея за защита на Ленинград. Изстрелва 676 снаряда по германските позиции. През септември 1941г. е тежко повреден от немските батареи и ляга на грунта. Вдигнат година по-късно частично ремонтиран и възобновява огъна по противниковите цели. След войната е преименуван в „Талин”. Решено е да не бъде завършван. През 1953г. е преименуван в „Днепр” и преоборудван като плаваща казарма, а от 27.12.1956г. получава обозначение „ПКЗ 112”. Нарязан е през 1959 г.
De Ruyeter, отлична тема: кратко и ясно - точно като за новак във флотските дебри като мен.
Comment