На 27.03.1941г. съгласно договореността, постигната в Меран между адмиралите Редер и Рикарди, в морето излиза мощна групировка на италианския флот. Под флага на адмирал Якино съвременният линеен кораб "Виторио Венето" води след себе си 6 тежки крайцера, два леки и 14 есминеца.
В ранното утро на 28.03.1941г. южно от нос Матапан/южните покрайнини на Гърция/ леките сили на англичаните встъпват в бой с противника. Без да се съобразяват с това, че тежките оръдия на италианците са в състояние поголовно да ги унищожат, англичаните незабавно откриват ураганен огън по противника. Огромни водни стълбове, предизвикани от снарядите на "Виторио Венето" се стоварват върху палубите и надстройките на английските крайцери, но попадения няма. В този момент във въздуха се появяват 6 торпедоносители-биплана от самолетоносача "Формидайбъл". Малките биплани, направо смешни на фона на камуфлираните бронирани чудовища от флота на Италия, с бръмчене се впускат в атака със своята парадна скорост от 200 км/ч.
Италианските кораби откриват ураганен зенитен огън.Само от "Виторио Венето" стрелят 70 зенитни оръдия с различен калибър. Италианците не успяват да свалят, нито един английски самолет, а "Виторио Венето" получава торпеден удар в кърмата. Корабът излиза извън контрол и в огромната пробойна шурва вода. След около четвърд час, при поети 4 000 тона вода, корабът отново успява да даде ход. Този път само със 16 възела. Адмирал Акино заповядва незабавно всички кораби да поемат обратен курси да се насочат към транто, което е на 420 мили.
Слънцето клони къмзалез и настъпващата нощ обещава отстъпление без по-нататъшни загуби. Италианската групировка се оттегля на запад, без да е изпълнила задачата си.
Един час след залез слънце тя е настигната от още 6 торпедоносителя "Суордфиш", вдигнати от палубата на "Формидайбъл", за който както изглежда, нямат никакво значение нито ниската облачност, нито ураганния вятър, нито лошата видимост.
Този път торпеден удар получава тежкия крайцер "Пола", който след поетите няколко хиляди тона вода, напълно се обесдвижва. "Суордфишите" като нощни бръмбари, с радостно бръмчене се понасят към родния самолетоносач, който нагло запалва всички палубни светлини, за да приеме самолетите на палубата си.
Ето как трагикомично се ражда новото оръжие и умира старото. Линейните кораби като клас умират, но още малцина забелязват това. След като получава съобщение за повредата на "Пола", адмирал Якино заповядва на еднотипните крайцери "Зара" и "Фиуме", съпроводени от 4 есминеца, да се върнат и да спасят повредения крайцер. Отрядът на адмирал Катанео се отправя в пълна тъмнина за да търси повредения кораб.
В този момент към мястото на боя приближават ветераните на адмирал сър Ендрю Кънингам.След като откриват с радарите италианския отряд, линейните кораби на Кънингам изсипват върху противника огън от своите 15-дюймови оръдия.
Тежките крайцери "Зара" и "Фиуме" моментално се взривяват и потъват, без да успеят дори да отговорят на огъня.
Английския лек крайцер "Орион" в упор разстрелва два италиански есминеца. Другите два успяват да се скрият в тъмнината.
В това време под лъчите на английския прожектор попада обездвижения тежък крайцер "Пола". Скупчения на бака екипаж на италианския кораб протяга към англичаните буксирни въжета.
Кънихгам не осъзнава това и заповядва италианците да бъдат свалени, а "Пола" да бъде унищожен с торпеда, като по този начин пропуска уникалния случай да доведе в Александрия тежкия противников крайцер, което щеше да бъде най-забележителният епизод от морските битки на ВСВ. От времето на Цушима, когато цяла руска ескадра се предава в плен на японците, нищо подобно не се е случвало в XX век.
Това е краят. Италианския флот повече и не се опитва да доказва на когото и да било ползата от своето съществуване. Огромните кораби остават по пристанищата си до 1943г., а след това дисциплинарно се предават на съюзниците.
Дори Хитлер повече нищо не споменава на Мусолини за неговия флот.
Чакам коментари.
В ранното утро на 28.03.1941г. южно от нос Матапан/южните покрайнини на Гърция/ леките сили на англичаните встъпват в бой с противника. Без да се съобразяват с това, че тежките оръдия на италианците са в състояние поголовно да ги унищожат, англичаните незабавно откриват ураганен огън по противника. Огромни водни стълбове, предизвикани от снарядите на "Виторио Венето" се стоварват върху палубите и надстройките на английските крайцери, но попадения няма. В този момент във въздуха се появяват 6 торпедоносители-биплана от самолетоносача "Формидайбъл". Малките биплани, направо смешни на фона на камуфлираните бронирани чудовища от флота на Италия, с бръмчене се впускат в атака със своята парадна скорост от 200 км/ч.
Италианските кораби откриват ураганен зенитен огън.Само от "Виторио Венето" стрелят 70 зенитни оръдия с различен калибър. Италианците не успяват да свалят, нито един английски самолет, а "Виторио Венето" получава торпеден удар в кърмата. Корабът излиза извън контрол и в огромната пробойна шурва вода. След около четвърд час, при поети 4 000 тона вода, корабът отново успява да даде ход. Този път само със 16 възела. Адмирал Акино заповядва незабавно всички кораби да поемат обратен курси да се насочат към транто, което е на 420 мили.
Слънцето клони къмзалез и настъпващата нощ обещава отстъпление без по-нататъшни загуби. Италианската групировка се оттегля на запад, без да е изпълнила задачата си.
Един час след залез слънце тя е настигната от още 6 торпедоносителя "Суордфиш", вдигнати от палубата на "Формидайбъл", за който както изглежда, нямат никакво значение нито ниската облачност, нито ураганния вятър, нито лошата видимост.
Този път торпеден удар получава тежкия крайцер "Пола", който след поетите няколко хиляди тона вода, напълно се обесдвижва. "Суордфишите" като нощни бръмбари, с радостно бръмчене се понасят към родния самолетоносач, който нагло запалва всички палубни светлини, за да приеме самолетите на палубата си.
Ето как трагикомично се ражда новото оръжие и умира старото. Линейните кораби като клас умират, но още малцина забелязват това. След като получава съобщение за повредата на "Пола", адмирал Якино заповядва на еднотипните крайцери "Зара" и "Фиуме", съпроводени от 4 есминеца, да се върнат и да спасят повредения крайцер. Отрядът на адмирал Катанео се отправя в пълна тъмнина за да търси повредения кораб.
В този момент към мястото на боя приближават ветераните на адмирал сър Ендрю Кънингам.След като откриват с радарите италианския отряд, линейните кораби на Кънингам изсипват върху противника огън от своите 15-дюймови оръдия.
Тежките крайцери "Зара" и "Фиуме" моментално се взривяват и потъват, без да успеят дори да отговорят на огъня.
Английския лек крайцер "Орион" в упор разстрелва два италиански есминеца. Другите два успяват да се скрият в тъмнината.
В това време под лъчите на английския прожектор попада обездвижения тежък крайцер "Пола". Скупчения на бака екипаж на италианския кораб протяга към англичаните буксирни въжета.
Кънихгам не осъзнава това и заповядва италианците да бъдат свалени, а "Пола" да бъде унищожен с торпеда, като по този начин пропуска уникалния случай да доведе в Александрия тежкия противников крайцер, което щеше да бъде най-забележителният епизод от морските битки на ВСВ. От времето на Цушима, когато цяла руска ескадра се предава в плен на японците, нищо подобно не се е случвало в XX век.
Това е краят. Италианския флот повече и не се опитва да доказва на когото и да било ползата от своето съществуване. Огромните кораби остават по пристанищата си до 1943г., а след това дисциплинарно се предават на съюзниците.
Дори Хитлер повече нищо не споменава на Мусолини за неговия флот.
Чакам коментари.
Comment