Тежките крайцери от "Вашингтонски " тип
Дръзките рейдове на германските леки крайцери през Първата световна война принуждават Английското адмиралтейство да отделя все повече внимание на защитата на морските си комуникации, а така също и на подобряване на защитните и нападателните качества на крайцерите които защитават Империята. В началото на войната рейдерите като Emden, Karlsruhe, Konigsberg стават лесна плячка на модерните британски леки крайцери, въоръжени със 152мм оръдия. Като контрамярка германците започват да превъоръжават построените кораби със 150мм артилерия, а калибърът на новите класове също е повишен до 150мм. Английският отговор са крайцерите Hawkins, конструирани от сър Юстас Хю Тенисън д’Ейнкурт, които се смятат за родоначалници на появилите с Вашингтонския договор „тежки крайцери”. Новият кораб, наречен Improved Birmingham е вече значително по-голям – проектното водоизместване е 9000 тона, а въоръжението – от 190мм оръдия. Скоростта е 30 възла. Първоначално е решено да се построят 4 крайцери – три на държавни корабостроителници и 1 на частна, но впоследствие е добавен още един. Hawkins е заложен 03.06.1915г. в Чатамската корабостроителница, спуснат на вода 01.10.1917г. и влиза в строя на 19.07.1919г. Cavendish още по време на строителството е превърнат в самолетоносача Vindictive. По късно отново е преоборудван на крайцер. Той е заложен 29.06.1916г. в Харланд и Улф Бедморската корабостроителница, спуснат на вода 17.01.1918г. и влиза в строя на 21.09.1918г. Raleigh е заложен 29.06.1916г. в Бедморската корабостроителница, спуснат на вода 28.08.1919г. и е зачислен в Кралския флот на 15.04.1921г. Effingham е заложен 0 2.04.1917г. в Портсмът, спуснат на вода 08.06.1921г. и влиза в строя на 09.07.1925г. Frobisher е заложен 02.08.1916г. в Девънпорската корабостроителница, спуснат на вода 20.03.1920г. и влиза в строя на 03.10.1924г /по други източници през 1921 г./. Към момента на своето построяване крайцерите са доста внушителни кораби. Дължината е 184.4м, между перпендикулярите 172.2м, ширината е 17.70м, по булите 19.8м, газенето е 5.9м. Официалното водоизместване е 9800 тона, а пълното 12 190 тона. Защита е подобрена в сравнение с Birmingham и се състои от високоеластична стомана /High Tensile/, с идключение на някои места. Поясът е с дебелина 75мм /49,8мм+24,9мм/ и прикрива машините. Погребите са защитени от 62.25мм / 37мм+24,9мм/, с изключение на носовия погреб, където защитата е 49.8мм /37мм+12.45мм/. Поясът в кърмата, простиращ се до рулевото управление – е 57мм, а в носа 37мм.Рубката е 75мм, щитовете на оръдията са 24.9мм. Защитата на погребите е допълнена с традиционната за Кралския флот box armor с 12.45мм страни откъм бордовете и покрив от 24.9мм. Дебелината на траверсните прегради е 24.9мм. Палубата е 24.9-37мм.
Въоръжението се състои от седем 190мм оръдия Vickers 7.5”/L50 BL MkV.Пет са разположени в диаметралната плоскост, а две побордно. Теглото на снаряда 90.7кг. Самата установка може да се развърта както ръчно, така и с помощта на електромотор с мощност 10к.с. Далечината на стрелба при ъгъл 30 градуса е 19 300м, а скорострелността е 5-6 изстрела в минута. Зенитното въоръжение се състои от 4х76мм едностволи оръдия, същото количество 47мм, предназначени за церемониални случаи. Крайцерите имат и малокалибреени картечници Люис – 7.7мм. Hawkins има два подводни 533мм торпедни апарата, стрелящи с торпеда с взривно вещество от 227кг и далечина 12 800 на 25 възла. Енергетическата установка развива 61 000к.с., при форсаж до 70 000к.с, които ообезпечават скорост от 30.5 възла. Далечината на плаване е 5400 мили на 14 възлов икономичен ход. Системата за управление на огъня се състои от един 4.57м далекомер на формарса и един 3.66м на кърмовата кула. Крайцерът има и преносими 2.7м далекомери за зенитната артилерия. За нощен бой са предвидени 4х91.4м прожектори. През междувоенния период зенитното въоържение на Hawkins-те се мени непрекъснато – монтирани са четиристволи 40мм пом-поми, а през Втората световна война – 20мм ерликони /броят им достига до /19/ . Модернизира се и системата за управление на огъня. Авиокрилото се състои от един бордов самолет, който се съхранява на катапулта, поради липса на хангар.
В навечерието на Втората световна война Effingham е превъоръжен с 9х152мм оръдия и се превръща в лек крайцери. С избухването на войтата изпълнява различни крайцерски и дозорни задачи – патрулира поскрай Фарьорските и Шетландските острови, по-късно е включен и в състава на Северния патрул на вицеадмирал Хортън.През 1940 г. е атакуван неуспешно от немската подводница U- 38, но поради дефектни взриватели, торпедата не се взривяват. Взема активно участие в англо-френскта контраоперация за отвоюване на Норвегия. Обстрелва Нарвик с линкора Warspite и крайцерите Aurora и Enteprise. На 18 май 1940 Effingham налита на необозначена скала в Румбакс-фиорд. Поради невъзможност да бъде снет и опасност от немски атаки е изоставен.
Raleigh е крайцерът с най-кратка кариера. През на 08.08.1922 г. на път към Форто бей през протока Бел Айл попада в гъста мъгла и изкача на камъните на остров Лабрадор. Опитите да се снеме са неуспешни и след демонтаж на по-ценното оборудване е разстрелян като мишена през 1926-27г.
Hawkins започва кариерата си със служба в Далекоизточния флот, базиран в Хонг Конг. Планирано е и той да се преоборудва в Лек крайцер през 30-те години, но избухването на войната попречва на тези планове. Крайцерът изпълнява дозорни и патрулни функции, конвоира транпорти. През 1941г. Hawkins е прехвърлен в Индийския океан и взема участие в операция Breаch срещу италианска Сомалия. През 1944г. е кораб за огнева поддръжка на участък Юта в Нормандия. През 1947г. е нарязан.
Cavendish- Vindictive е интересен за настоящата статия само в периода, когато е бил крайцер – от 1925г. нататък. Кариерата му като крайцер е кратка – до 1936г., когато съгласно Лондонския договор е преоборудван в учебен кораб.Малко преди началото на войната той става ремонтен кораб и е изпратен в Норвегия да ремонтира британските кораби, участващи в срещу Нарвик. През 1944г. е повреден веднъж от торпедо тип Daсkel - циркулиращо торпедо с малък заряда, но корабът не е повреден сериозно. Нарязан е на 24.01.1946г.
Frobisher служи последователно в Средиземноморския флот /19224-26г./ и Далекоизточния. Участва в акция срещу местните пирати и унищожава повече от 40 джонки. Между 1932-37г. е учебен кораб. През войната отново е върнат на активна служба и конвоира транспорти. На 12.07.44г. получава бомба от единичен немски пикиращ бомбардировач, а през август е поразен от циркулиращо торпедо Daсkel. Корпусът е сериозно повреден и до края на войната крайцерът отново е преквалифициран в учебен кораб. На 26.03.1949г. Frobisher е предаден за нарязване на британската фирма BISCO.
По време на срещата на Великобритания, Италия, Япония, Франция и САЩ през 1922 г. е постигнато съглашение, което става известно като Вашингтонски договор за разоръжаване. В него са определят лимитите за водоизместване и въоръжаване на различните класове кораби. Уговорена е и квота на тонаж за всички типове съдове, на които договарящата страна има право. Не е постигнато съгласие относно общото количество крайцери. "Бащите" на Вашингтонския договор не дават легална дефиниция на новопоявилия се клас кораби - тежките крайцери. В статия XI на договора четем: "Нито един боен съд не може да има стандартно водоизместване по-голямо от 10 000 тона /10160 метрични тона/, освен линейните кораби или самолетоносачите и това изискване ще се спазва и за вече конструираните /кораби/ и тези, които ще бъдат конструирани в рамките на юрисдикцията на която и да е от договарящите Сили".
"Владетелката" на моретата - Великобритания рано осъзнава необходимостта от многоброен флот от тежки крайцери, който да защитава интересите й в различните краища на света — там, където се намират нейните колонии. Затова още в средата на 20-те години английските конструктори разработват проекта за тежки крайцери Kent /тип Соunty Type"А"/ . Главният кораб Kent влиза в строя на 25 юни 1928 г. Той е последван от Berwick /15.02.1928 г./, Cumberland /23.02.1928 г./, Cornwall /8.05.1928 г./, Suffolk" /31.05.1928 г./, Australia /24 .04.1928 г./ и Canberra /10.07.1928 г./.Последните два кораба са построени специално за Кралския австралийски флот.
Прякорът на първото поколение английски тежки крайцери говори достатъчно добре за техните качества. Често ги наричат "тенекиени" крайцери. Британският тип защита обхваща погребите на тежките крайцери отвсякъде като своеобразна "кутия" /box armor/. Обичайно тя не достига до бордовете, като оставя кораба незащитен от външни повреди и пробойни дори и от леки снаряди. Страничния борд на "кутията" достига 112мм /за погреби “В” и „Х”/, покривът му е 62.25mm NC+12.45mm D steel. Същата е дебелината на преградите, които отделят погребите. Снарядните помещения на „A” „Y” кули, техните страни, покрив и краища са защитени с 24.9мм D steel /12.45+12.45мм/. Поясът върху машините и котлите е със същата дебелина. Кулите и барбетите от главния калибър са с дебелина 25мм. Палубата е 35мм върху машините и котлите, 37мм върху рулевото управление. Турбините развиват мощност от 80 000 к.с., която дава възможност на крайцерите да развият 32.5 възла на изпитанията. В действителност реалната им скорост е около 31.25 възла, което ги прави най-бавноходните тежки крайцери сред събратята им. Далечината на плаване е много голяма и отговаря на британските стандарти – 13 300-13 700 мили при икономичен ход от 12 възла. Оръдията са разположени по традиционната схема - в четири двуоръдейни кули модел Mk VIII, образец 1923г. Теглото на установката е 205т, а на снарядите 117.5кг. Ъгълът на възвишение е + 70 градуса, тъй като оръдията са замислени като тежки зенитни. Скорострелността е 4-5 изстрела в минута, далекобойността 26 670м. Първоначално зенитната артилерия се състои от 4 единични 102мм оръдия MKV на лафети MKIII.Скорострелността е 14 изстрела, далечината на стрелба е 8760 при +80 градуса. В началото на война те са заменени с четири двойки 102мм оръдия МК XVI на лафети МК XIX, както и малко по-лекия модел МК XVII.Междинен зенитен калибър се явяват известните 40мм пом-поми. На крайцерите се монтират както единични, така и осемстволи и четиристволи установки. Те се характеризират с висока плътност на огъня /90-115 изстрела/, но ниска начална скорост /585м.сек/. Към недостатъците се добавя и брезентовата лента, която при отрицателни температури често се обледенява и засича. Леката артилерия е представена от две групи четиристволи 12.7мм картечници Vickers. В началото на войната неефективноста на 12.7мм е демонстрирана по безсъменен начин и са заменени с 20 мм ерликони. На първото английско поколение "вашингтонски" крайцери са монтирани и два четиритръбни 533мм ТА, модел MKV с взривно вещество от 227кг. Те са снети през 1938 г. от Kent. Зенитното въоръжение е традиционно за тежките британски кораби и през различните периоди се състои от 2X8 40мм пом-пома, 6-12 X 40мм бофорса и 8-14 X 20мм ерликона. Системата за управление на тежките крайцери клас Kent са оборудвани с 3.66м далекомер Мк II , 2.44м артилерийски далекомер на кърмовата рубка 3.66мм зенитен далекомер и два 3.66м далекомера на крилете на мостика. През годините на войната са монтирани различни радари -артилерийски типове 285 и 282, за надводно търсене 273 и 271, за въздушен поиск 284 и 286 и за ранно предупреждение 1хНА.РСТ.
През 1935-39г. Cumberland, Suffolk, Australia, Kent Berwick, Cornwall са модернизирани, като върху машните е монтиран 112мм пояс с ширина 1.83м от цементирана стомана.
Авиокрилото на крайцерите непрекъснато се мени. Предвоенното крило се състои от хидроплани Supermarine Walrus с далечина на полета 1000 км и максимална скорост 208км. Част от корабите имат въртящи се катапулти – например Canberra. Други като Suffolk имат неподвижни.
По-голяма част от корабите преживяват войната. Само Cornwall е потопен от 1-во авионосно съединение на вицеадмирал Нагумо югозападно от Коломбо, Цейлон в Индийския океан. Canberra е тежко повреден в боя при остров Саво на 9.08.1942 г., когато японския адмирал Микава потопява тежките американски крайцери Vincennes, Quincy и Astoria /всички от класа New Orleans/ и е допотопен с торпеда от разрушителя Elet. След боя мястото започва да се нарича "Желязното дъно".
Седемнадесет месеца след залагане на кила на първия кораб от серията Kent, в Портсмът е заложен главния крайцер от второто поколение английски тежки кръстосвачи, чиято постройка се предвижда да започне по корабостроителната програма от 1925-26 г. London /условно наречен Соunty тип "В"/ е зачислен в състава на Кралския флот на 31.01.1929 г. Останалите кораби от серията са Devonshire, Sussex и Shropshire влизат в строя през 1930 г. Пълното водоизместване на крайцерите от тази серия е 13 318 тона. Защитата дублира тази на крайцерите от предходния клас. След ремонта на London от 1938 г. на него е поставена висока 2.44м. 87мм поясна броня от нециментирана стомана, простираща се на 2/5 от дължината на кораба. Тя е монтирана върху вече съществуващия 25мм пояс от D стомана. Скоростта е 31.5 възла. Автономността е подобна на тази на крайцерите клас Kent - 12 500 мили. Оръдията на типовете Kent и London са идентични - модел ВL 50 Магк VIII, разположени в четири двуоръдейни кули. Те се славят като изключително надеждно и точно оръжие. Недостатък на "лондоните" е, че количеството на зенитните оръдия е недостатъчно. През цялата война то нараства, като в края броя на стволовете стига 42-50. Радарите са аналогични с тези на останалите британски капитални кораби. Крайцерите са въоръжени и с два четиритръбни 533мм ТА. Всички кораби от този клас оцеляват през войната и са нарязани за метал през 1950-55 г.
На 30 април 1930 г. е завършен първия от четирите предвидени тежки крайцери от серията Norfolk /клас Соunty "С"/. Тъй като корабите се оказват много скъпи - 2 млн. фунта стерлинга за една единица, а са и доста уязвими Адмиралтейството се отказва от поръчката на последните два - Surrey и Northumberland. Вторият крайцер - Dorsetshire е завършен на 30.09.1930 г. Тежките крайцери от този тип са пълно повторение на корабите от второто поколение. Двата крайцера се различават с предходните в някои детайли. Артилерията от главния калибър е разположена в кулови установки модел МКП. Бронята от „кутията” вече се простира и върху погреби „А” и „У” и е доведена от 112мм /99.6мм NC+12.45ммD steel/. Снарядните елеватори са бронирани с 49.8мм броня.
И двата кораба извършват множество крайцерски и конвойни операции. Dorsetshire е потопен от самолетите на 1-во авионосно съединение на вицеадмирал Нагумо на 5 април 1942 г. югозападно от Коломбо /Цейлон/. Norfolk участва в откриването на Bismarck и боя с Scharnhorst при Норд Кап. Той е нарязан през 1950 г. в Нюпорт.
Освен скъпоструващите крайцери тип Соunty, Великобритания се насочва още в едно направление. То представлява първия опит да се излезе от шаблона, това което впоследствие англичаните наричат "британско излизане от вашинтонската формула". Крайцерът от тип "В" се явява по-икономичен вариант на кораб с 203мм
артилерия, при който за сметка на съкращаване на количеството на стволовете от главния калибър до 6 и намаляване на водоизместването се усилва бронирането. Израз на тази концепция стават тежките крайцери от класа York. Родоначалникът на серията е завършен на 30 юни 1930 г., а втория кораб - Exeter е зачислен в състава на Кралския флот на 30 декември с.г. Пълното водоизместване на York е 10 550 тона, а на Exeter - 10 645 тона. Бронирането на борда върху машините е 76мм /49.8mm NC+24.9mm D/. Ширината на бронята е 4.00м. Кулите и барбетите са 25мм, а палубата е 31мм върху машините и рулевото управление. Траверсните прегради в краищата на машинното са 37мм. Погребите са защитени с вътрешна броня, тип "кутия" /box armor/. Покривът и е 75мм /62.25мм NC +12.45ммD стомана/ страните са 112м/99.6мм NC +12.45ммD стомана/. Зарядните елеватори имат 50мм броня.За Exeter защитата на погребите е подобрена и страните са удебелени до 137мм/124.5мм NC +12.45ммD стомана/. Шестте 203мм оръдия са модел ВL50 Магк VIII. Зенитното въоръжение се състои от 102мм скорострелки, 40мм пом-поми, бофорси и ерликони. И двата крайцера са въоръжени с два тритръбни 533мм надводни торпедни апарати. Автономността се запазва както при предишните серии тежки крайцери - 10 000 мили при 14 възла скорост. На изпитанията крайцерите достигат 32 възла, но реалната им скорост не превишава 30.75 възла.
По голяма част от кариерата на York е в Средиземно море. На 22.05.1941 г. е повреден от италианска моторна баржа, напълнена с взрив и впоследствие е потопен от екипажа си..
Exeter участва в известното сражение с Graf Spee през декември 1939г. в устието на река Ла Плата. Получава 7 попадения от 283мм снаряд и практически небоеспособен напуска полесражението. След ремонт във Великобритания е изпратен в Далечния изток, където се включва в състава на АБДА /Американо-британско-нидерландско-новозеландско оперативно съединение/. В боя при Яванско море в края на февруари 1942г. е улучен в машинното от 203мм снаряд. Временно ремонтиран в Суребая. На път за Цейлон е потопен от японските тежки крайцери Nachi и Ashigara в Зондския проток на 1.03.1942 г.
Съгласно Вашингтонския договор на САЩ се полагат 18 тежки крайцера. До голяма степен концепцията за тежък крайцер в американския флот е повлияна от появата на класа Hawkins в Кралския флот. Въпреки всичко, верни на своя изолационизъм и мощна икономика те не бързат да ги строят. Първата серия отвъдокеански крайцери е заложена на 27.10.1926 г. Главният кораб - Pensacola е завършен на 6.02.1930 г. Salt Lake city е зачислен в състава на флота на 11.12.1929 г. Стандартно водоизместване е 9100 тона, а на Salt Lake city 9097 тона – далеч под договорния лимит, което впоследствие дава възможност безпроблемно да се увеличава зенитното въоръжение. Бронирането е на нивото на първото поколение тежки крайцери - сравнително слабо. Защитата върху машините е 63мм външен пояс,отпускащ се на 1.52м под водолинията. Носовите погреби са защитени с вътрешна броня тип box armor. Страните са 102мм, покрива на погребите е 44.5мм. Кърмовите погреби са защитени с едно вътрешна вертикална преграда с дебелина 89мм. Интерес представлява самата концепция за защита на крайцерите. Янките считат, че крайцерите като бързоходни кораби ще водят бой на остри курсови ъгли и затова е по-важно машините и котлите да бъдат защитени. Погребите се правят в повечето случаи вътрешни, за да се пести тегло, а кърмовите в някои случаи се ограничават до противоторпедни прегради. Защитата се пресмята при 60 градуса курсов ъгъл, което допълнително повишава снарядоустойчивостта. Траверсните прегради са 63мм, палубата върху машините и котлите е 25-37мм. Челата на кулите са 63мм, покривът е 37мм, а барбетите са 19мм. Дебелината на рубката е 32мм. Теглото на бронята е 6% от водоизместването на крайцера. За пръв и последен път в щатското крайцеростроене са построени 10 оръдейни кораби, като триоръдейните установки са на възвишените кули. Целта на иначе това странно хрумване е, да могат да стрелят повече тежки оръдия при лошо време. 203мм оръдия са модел МК 14/0. Американците своевременно се ориентират към двуцелеви втори калибър. На Pensacola и кораба близнак са инсталирани четири единични 127/25. През ноември 1941г. Pensacola получава два счетворени 28мм автомата. Първоначално системата за управление на огъня се състои от два поста Мк 18 за 203мм оръдия и МК 19 за 127мм оръдия. През 1942г. крайцерите получават по осем единични 20мм ерликони. Към 1944г. крайцерите имат шест счетворени 40мм бофорса и 20-21 20мм ерликони.. Крайцерите са оборудвани и с радари през войната. Предвидени са два строени 533мм торпедни апарати, които по-късно са снети. Авиокрилото се състои от четири самолета, част от които се базират направо върху двата бордови катапулта. Силовата установка е с мощност 107 000к.с. и дава възможност крайцерите да развиват скорост до 32.7 възла. Автономността е 10 000 мили при 15 възла. По време на войната крайцерите участва в много операции. Salt Lake city е повреден в боя при Командорските острови, но успява да се измъкне. Pensacola е повреден от торпедо в боя при Тасафронга на 30.011.1942г.През 1945г. отново е улучен от японски брегови батареи и губи 17 убити и 119 ранени. За цялата си кариера родоначалникът на класа получава 13 бойни звезди, а Salt Lake city – 11.И двата крайцера преживяват войната и завършват кариерата си като кораби-мишени за атомни тестове на атола Бикини. "Pensacola е потопен на 10.11.1948 г., а Salt Lake city - на 18 юни с.г.
Като цяло проектът на Pensacola е признат за слабо защитен. Японските 203мм снаряди с лекота пробиват бордовата им броня от 120 кабелта, а палубната -от 80.
Част от недостатъците са отстранени при следващата серия тежки крайцери — клас Northampton, главният от които е завършен на 17 май 1930 г. Останалите единици от класа - Chester, Louisville, Chicago, Houston и Augusta влизат в строя през юни 1930 г.- март 1931 г. Стандартното водоизместване се различава. При Chester е 9200, при Chicago -9300 тона, при останалите 9050-9390 тона.
Дебелината на броневия пояс върху машините е 76мм, а ширината – 4.57м. Носовите и кърмовите погреби имат вътрешна защита с дебелина 76мм върху 19мм подложка от STS /Special Treatment steel/. Покрива на кутията или палубата върху погребите е 51мм, а палубата върху машините е 25-38мм. Защитата на кулите от главния калибър е 63мм, покрива е 51мм, барбетите са 37мм.. Траверсите а 63мм на погребите и 38мм при машините.теглото на бронята е 1057 тона.
Въоръжението е разположено в три тройни кули / 9Х203/55мм МК14 и МК9. Тежкият 118 кг. бронебоен снаряд / с който са въоръжени крайцерите от класовете Pensacola, Northampton, New Orleans и Portland / пробива 203мм вертикална броня от 11 340м., 127мм на 17 830 м. и 76мм палубна на 24 140 м. Скорострелността е 3-4 изстрела в минута.
Системата за управление на огъня се състои от един пост за управление на огъня на главни калибър МК24 и един за зенитния МК19. През войната всички крайцери са оборудвани с радари.
Силовата установка е четиривална, с турбозъбчати агрегати „Парсънс”, която развива 107 000к.с., които позволяват на крайцерите да плават с 32.5 възла. Далечината на плаване е 10 000/15 възла. Скоростта на "нортхемптъните" е 32-32,5 възла, автономността е 13 000 мили. Тежката зенитна батарея е от 4х127/25мм През годините на войната крайцерите получават различно по количество и калибър въоръжение. На някои от тях – Houston са инсталирани 4х76/50 оръдия, други получават четири сметворени – прословутите „чикагско пиано”.Постепенно ранните зенитни оръдия са изместени от 40мм бофорси и 20мм ерликони. В края на войната стандартното зенитно въоръжение е от по 20х 40мм бофорса и 31х20мм ерликона. оръдия като на предходния клас. Всички кораби вземат активно участие в операциите на американския флот през войната. Три от крайцерите са потопени през войната. Northampton на 30.11.1942 г. е торпилиран от японския разрушител Oiasio при Тасафронга и потъва. Chicago участва в боя при Коралово море десанта на Гуадалканал, а на 9 август 1942г. е повреден в нощния бой при остров Саво. На 29.01.1943г. крайцерът взема участие в своя последен бой при остров Ренел. След като получава 2 попадения в десния борд, машините му излизат от строя. На следващия ден получава още четири попадения, преобръща се и потъва са 20 минути. /на 30.01.1943 г./ Houston е потопен на 1.03.1942 г. в проток Сунда от тежките крайцери Mogami и Mikumа/. Chester участва в боя при Коралово море, в кампанията край Гуадалканал. На 20.10.1942г. е поразен от торпедо на подводница 1-186, но успява да се добере до базата си. Крайцерът участва в операциите срещу Окинава и Иво Джима. Изведен е в резерв през 1946г.
Louisville участва в кампанията срещу Алеутските острови, обстрелва остров Киска.По-късно е част от Оперативно съединение 67 и участва в сражението при остров Ренел, бомбардировката на Сайпан, Трук и Тниан. Отличава се в сражението при остров Лейте и Окинава. В резерв от 1946 и нарязан през 1959-60 г.
Augustа за разлика от останалите служи в Атлантика. Участва при десанта в Северна Африка. Заедно с Brooklyn поврежда тежко френския крайцер Primouget. По-късно е зачислен към британския флот на метрополията и участва в северните конвои. Участва в артилерийската поддръжка на десанта в Нормандия, а след това е изпратен Средиземно море и се включва в операция „Драгун”. В резерв от 1946г. Продаден за скрап през 1960г.
Родоначалник на третата серия американски тежки крайцери става Portland. Той влиза в строя на 23.02.1933 г. Втората единица от класа -Indianapolis е завършена на 15.11.1932 г. Те представляват преходен етап между Northampton и New Orleans. Интересна подробност е, че и двата крайцери са построени в частни корабостроителници. Стандартното водоизместване на тези тежки крайцери е 11 180 тона. Бронирането на върху машините и котлите е 57мм върху 19мм подложка от STS /Special Treatment steel. Носовите и кърмовите погреби са вътрешни – box armor. На ранните американски крайцери погребите все още са на водолинията или малко над нея. Затова страните на „кутията” на погребите са впечатляващи 127мм+19мм STS. Под водата бронята изтънява до 83+19мм.Покривът е 51мм, палубата върху машините и котлите е 63мм /два листа които са съединени с дебелина 25.4мм и 38мм/, на кулите от главния калибър са 63мм, покривите им са 51мм, барбетите са 37мм, рубката е 32мм. Траверсните прегради са 57-63мм. Разположението на кулите от главния калибър е традиционно американско - три триоръдейни ствола в една люлка. Машината е четиривална турбозъбчата установка на „Парсънс” с мощност 107 000 к.с. Всеки крайцери има по осем парни котела – Yarrow на Portland и White Forster на Indianapolis. Максималната скорост е 32.5 възла, автономността е 10 000 мили на 15 възла.
Зенитното въоръжение непрекъснато се мени. Тежкият калибър от 8х127/25 остава непромен за цялата война. През 1942г. крайцерите получават четири счетворени 28мм оръдия. По късно са добавени 12 20мм оръдия. В края на войната въоръжението на Portland се състои от 40х40мм Бофорса и 17х20мм ерликона. Indianapolis има 24х40мм Бофорса и 19х20мм ерликона. Крайцерите имат 2 катапулта и четири хидроплана, които през годините на войната непрекъснато се заменят с по-нови модели.
Indianapolis участва в бомбардировката на Ату и Киска /1942г./. Останалата част от кариерата си крайцерът участва операции в Пасифика. На 30.07.1945г. е изпратен на дъното от подводницата торпедо 1-58 /в крайцера попадат три торпеда/ след като доставя части за атомната бомба на остров Тиниан. 800 човека от екипажа загиват. Portland прикрива десанта в Тулаги и Гуадалканал, в боя за Източните Соломонови острови и боя при Санта Крус. В нощната схватка край Гуадалканал 13.11.42г. е улучен от торпедо. Откъснати са и двата вътрешни винта, а руля е заклинен.Въпреки тежките повреди е отремонтиран и участва в сраженията за Гилбъртовите и Маршаловите острови.Финалните акорди на неговата бойна кариера са боя при Суригао и бомбардировката на Корехидор и Окинава. Заслужилият 16 бойни звезди тежък крайцер е нарязан за метал през 1959 г.
В предверието на "Великата депресия" янките развръщат строителството на последната крупна предвоенна серия тежки крайцери. Между 18.04.1934 г. и 24.04.1937 г. от стапелите на корабостроителниците слизат 7 кораба /New Orleans, Astoria, Minneapolis, Tuscaloosa, San Francisco, Quincy и Vincennes /тип New Orleans/. Стандартното водоизместване е 9950 на New Orleans, 9400 тона на Vincennes, 9975 тона на Minneapolis. Пълното водоизместване е 13 100 тона. Бронята върху машините и котлите е 127мм, изтъняваща под водолинията до 82мм върху 19мм подложка от STS /Special Treatment steel/. Ширината на пояса е 2.9м, а най-дебелата му част е 1.40м. Носовите погреби, намиращи се на водолинията, са вътрешни както на предходния клас. Стените на „кутията” са 102-76мм, на кърмовия стените са 120-76мм.Палубата върху машините и погребите е 57мм, а извън погребите в близост до бордовете е 32мм. Рубката е 127мм, но впоследствие е демонтирана и заменена с по-лека с противоосколочна защита. Крайцерите от тази серия са първите, които получават солидна защита на кулите си – 203мм чела, 70мм покрив, изработени от „В” тип хомогенна стомана. Барбетите са с дебелина 127мм с изключение на Tuscaloosa, San Francisco, чийто барбети са 152мм.Подобряването на защитата се постига чрез намаляване на диаметъра на барбета, което от своя страна влия неблагоприятно на складирането на боеприпасите. Барбетите на Quincy пък е 133мм. Траверсните прегради на машините са 76мм в носа и 51мм в кърмата. На погребите преградите са по 38мм. Тази схема на брониране прави корабите неуязвими от за артилерийски огън от 60 до 120 кабелта. Крайцерите клас New Orleans имат стандартно за флота на САЩ въоръжение от 9X203 мм оръдия модел МК9, МК15/1, МК14/0 и МК14/1 и в тройни кули. Системата за управление на огъня се състои от един пост за управление на огъня на 203мм оръдия МК 31 и един пост за тежкия зенитен калибър – МК33.Зенитните оръдия са 8х127/25мм, 8х12.7мм тежки зенитни картечници. През войната крайцерите получават четири счетворени 28мм оръдия. По-късно са добавени 6х1 20мм ерликони. Инсталиран е поисков радар. В края на войната всеки крайцери носи различно количество ерликони – от 16 до 28.. намястото на 28мм оръдия са монтирани 6 счетворени бофорса. Авиокрилото е от четири хидроплана, изстрелвани с два катапулта. Машниите са етиривални турбозъбчати агрегати Westinghouse / на Tuscaloosa, Quincy и Vincennes са Parsons/. Котлите са 8 Babcock&Wilcox или 6 Bethlem /на Quincy и Vincennes/. Турбините развиват мощност от 107 000 к.с, с която крайцерите постигат скорост от 32.75 възла. Автономността е 10 000 мили. Корабните горивни танкове побират 2178 тона нефт.
Всички "орлеани" взимат активно участие в боевете в Тихия океан. Три от тях / Astoria, Quincy, Vincennes / са потопени за една нощ в боя при остров Саво от японския контраадмирал Микава.
New Orleans преква цялата война в състава на Шеста дивизия крайцери. Той участва в боя в Корало море и снема екипажа на Лексингтън. На 30.11.1942г. участва в боя при Тасафронга, където получава попадение в носовата част. След ремонта участва в операциите при остров Уейк и Гилбъртовите острови. Взема участие в сражението при Лейте и потопява разрушителя Hazusuki и доразстрелва повредения самолетоносач Chiyoda. Изключен е от състава на флота през 1947 г.
Minneapolis участва в операциите при Коралово море и Новите Хебриди. В състана на Оперативно съединение 67 се сражава при Тасафронга, където получава две попадения от торпеда, но успява да се добере на собствен ход до базата си. След ремонта крайцерът участва в боевете при Лейте, Корехидор и Батаан. В края на войната Minneapolis действа в района на Филипините. На 9 август адмирал Томас Кинкейд приема капитулацията на японците в Корея. Изключен е от списъците на флота през 1946г.
Tuscaloosa служи в Атлантическия флот – включен е в „Неутралния патрул” през 1939-40г. След влизането на САЩ във войната участва в боя с френската ескадра в Северна Африка /поврежда разрушителя Fougueux/. От 1943г. е преведен в Арктика, където съпровожда конвоите до Съветския съюз. През 1944г. е включен в корабите, прикриващи десанти на Нормандия. Извършва бомбардировка на участък „Юта”. От януари 1945г. е в Тихия океан и взема участие в заключителните сражения срещу японския флот. Изваден от активния флот през 1946г.
San Francisco има солидно „бойно досие”, за което заслужва 17 бойни звезди. В предвоенните години участва в „Неутралния патрул”. След избухване на войната с Япония е преведен в Тихия океан. Участва в боевете Източните Соломонови острови /август 1942г./ и при Санта Крус. През октомври крайцерът се бие при остров Санта Крус с японско съединение. В сражението при Гуадалканал на 13.11.1942г. със съединението на контраадмирал Абе Хироаке получава 45 попадения 3 от които от 356мм зенитни снаряди San Shiki. През 1943г. е изпратен като кораб за огнева поддръжка в десантите при Нумеа, Кваджелейн, Сайпан. През 1945г. участва в бомбардировката на Окинава и Иво Джима. След 1946г.- е изключен от състава на флота, а през 1959-60г. е нарязан.
В средата на 30-те години американците в отговор на въоръжените с 15х155мм оръдия Могами клас леки японски крайцери построяват 7 единици от типа Brooklyn, последвани от две от усъвършенствания подклас Saint Louis /9700 тона, 15х152мм, 8х127/25, скорост 32.5 възла/. Успехът ги подтиква да построят тежък крайцер с размерите и обводите на Brooklyn. Единствената разлика следва да бъде главния калибър, който е увеличен до 203мм. Wichita е завършен 16.02.1939 г. Стандартното му водоизместване е 10 589 тона. Защитата дублира почти напълно тази на Brooklyn. Поясът върху машините е 152мм, изтъняващ под водата до 102мм на подложка от 16 мм STS /Special Treatment steel/. Носовата група погреби за първи път са под водата, защитени от вътрешна броня тип box armor. Затова и техните страни вече не са толкова дебели както на предходните сласове, тъй като се счита за малковероятно снаряд да попадне под водата при бой на остри курсови ъгли. Страните на „кутията” са 51мм на 16мм подложка. За нещастие на американците японските снаряди 203мм снаряди, както и по тежките са конструирани с тъпи накрайници, изработени от по-мека стомана в сравнение с американските, което спомага за стабилна подводна траектория и поразяване на подводната част на корпуса на кораба. Така се случва с лекия крайцер Boise, чийто носови погреби са поразени от 203мм снаряд на крайцера Aoba в сражението при Санта Крус и се взривяват. Палубата на Wichita навсякъде е 57мм, барбетите са 178мм, челата на кулите от главния калибър – 203мм, покривите 70мм.Рубката е 152мм. Траверсите на погребите са 152мм. Теглото на бронята е 1437 тона или 14% от стандартното водоизместване. На крайцера се използва броня тип „А” /лицевозакалена за пояса/, която дава зона за неуязвимост от 50 до 110 кабелта. Оръдията от главният калибър са модел МК 12/1 за първи път стволовете са в индивидуални люлки. Системата за управление на огъня се състои от един пост МК34 за главния калибър и един пост за управление на огъня на 127мм оръдия МК33.Нововъведение, е промяната на модела на зенитния калибър на 127/38. Половината от осемте двуцелеви оръдия са в еднооръдейни кули, а другите са защитени само с щитове. Първоначално лекото зенитно въоръжение се състои от осем 12.7мм картечници, които скоро след началото на войната са снети предвид тяхната ниска ефективност. През 1941 Wichita получава два счетворени 28мм автомата. В края на войната крайцерът има 20х40мм Бофорса и 18-20 20мм ерликона. Катапултите са изнесени в кърмата, а хатгарът е разположен под палубата. Авиокрилото е традиционното за американския флот и се състои от четири хидроплана. През войната е инсталиран и радар, който непрекъснато се подменя с нови по-съвършени образци CXAM /въздушно-поисков/, SC, SC-2 – въздушно-поискови нови модели, SR – за надводни цели, SP – висотомер. През лятото на 1939г. по време на буря излиза на преден план недостатъчната устойчивост на крайцера. С цел подобряването й на дъното е добавен 200 тона чугунен баласт.. Силовата установка е четиривална с турбозъбчат агрегат „Парсънс”, чиято мощност е 100 000к.с. и дава възможност на Wichita да развива скорост от 33 възла. Далечината на плаване е 10 000 мили. Парата се произвежда от 8 котела Babcock&Wilcox.
Крайцерът започва кариерата си в 7-ма дивизия крайцери. Участва в окупацията на Исландия. През ноември 1942г. е един от корабите, включени в операция Torch. При нос Ел-Ханк /Мерс-ел-Кебир/ получава попадение от 194мм брегово оръдие. Останалата част от войната прекарва в Тихия океан. Обстрелва Тиниан, Сайпан, Гуам, прикрива десанта при Маршаловите острови, Трук и Филипините.С други крайцери потопява разрушителя Hazusuki и доразстрелва повредения самолетоносач Chiyoda. За цялата си кариера корабът е награден с 13 бойни зведи. Продаден е за претопяване през 1960г.
Шестата, вече военновременна серия тежки крайцери Baltimore е най-многобройната в сравнение със строените във всички други държави /14 единици /.
12 от тях /Baltimore, Boston, Canberra, Pittsburgh, Quincy, St. Paul, Columbus, Bremerton, Fall River, Macon, Los Angeles, Chicago/ влизат в строя преди приключването на Втората световна война. Hellena и Toledo влизат в състава на флота през септември 1945г. и октомври 1946г. съответно. Други шест кораба от серията остават незавършени. Крайцерите се явяват развитие на предходния клас Wichita. Стандартното водоизместване, освободено от договорните ограничения нараства до 13 600 тона, пълното е 17200 тона. Защитата е в общи линии идентична с предходния клас. Дебелината на броневия пояс е върху машините и котлите е 152мм, който изтънява до 102мм под водата. Погребите са защитени с вътрешна броня тип box armor. Страните са 76-51мм+19мм мм STS /Special Treatment steel/. Палубата е с еднаква дебелина и върху машините, и върху погребите - 63мм. Траверсните прегради между машините и погребите са 152мм, пред носовите погреби 140мм, а при кърмовия – 127мм.Кулите от главния калибър са с 203мм чела, 76мм покрив и 95мм страни. Планирано е рубката да бъде 152мм, но на първите шест единици не е монтирана. На следващите крайцери тя е 165мм. Барбетите са с дебелина 160мм. След Pittsburgh дължината на главния пояс е увеличена и прикрива вече радиостанцията. Теглото на бронята е 1790 тона или 12.9% от стандартното водоизместване. Baltimore е първият амеркански тежък крайцер, на който се използват новосъздадените "свръхтежки" 203мм снаряди с ниска начална скорост - 762м/сек, стръмна траектория и тегло от 152кг, за подходящи за пробиване на палубна броня на големи дистанции при отлична видимост, каквито са условията в Тихия океан. Всички крайцери клас Baltimore са оборудвани с такива снаряди.Оръдейните установки са както на предходния клас модел МК12/1 и МК15. С тях е оборудван и Minneapolis. На 14 000 м. такъв снаряд пробива 203мм броня, на 22 000 м. - 127мм вертикална броня. От 21 000 м. Снарядът ефективно пробива 76мм палуба, на 25 000 м. - 102мм хоризонтална броня. Системата за управление на огъня е съществено модифицирана. Всички крайцери имат по два поста за управление на огъня на главния калибър – МК 34 и два МК 37 за управление на огъня на 127мм оръдия. Още със спускането на вода корабите са оборудвани с радари. Въпреки съвършената радарна техника и „балтиморите” имат два катапулта в кърмата и самолетен хангар в подпалубното пространство, който побира 4 хидроплана. Зентиното въоръжение е увеличено като брой, а също така са монтирани и нови системи оръдия. Двуцелевият калибър се състои от 12х127/38 в закрити двуоръдейни кули. Крайцерите имат и 12 счетворени Бофорса и 22-24 единични 20мм ерликона. Силовата установка е четиривална турбозъбчата, изработена от General Electric с мощност 120 000к.с. Парата се произвежда от 6 котела Babcock&Wilcox. Скоростта на "Балтимор" е 32.85ъзла. Автономността е 10 000 мили при 15 възлов икономичен ход. При проекта на Baltimore конструкторите си поставят за цел да отстранят недостатъците на предходния клас, свързани с недостатъчната устойчивост. Корпусът е удължен с 19.80м, а ширината нараства с 2.74м.
Baltimore, Boston, Canberra и Quincy са включени от встъпването си в строя в 10-та дивизия крайцери. Участват в огневата поддръжка на десантите при Макин, Палау, Улити, Яп, Палау, Минданао, Лусон.Участват в сражението при Марианските острови и Филипините. През 1945г. бомбардират Окинава и Иво Джима. На 13.10.1944г. Canberra е улучен от авиационно торпедо на 90 мили от Формоза, но успява да се добере до Бостън за ремонт. Родоначалникът на класа е нарязан през 1956г. Boston, Canberra и Quincy са превърнати в ракетни крайцери. Те участват в Корейската война. В резерво от 1960г. и по-късно са нарязани. Pittsburgh /флагман на 19 Дивизия крайцери/ и St. Paul участват в заключителната фаза на войната при Окинава и Иво Джима. И двата участват в Корейската война, а St. Paul и във Виегтнамската. В края на 60-те години е изключен от състава на флота. Chicago e последният, който участва във Втората световна война. Останалите кораби от серията са завършени късно, за да вземат участие във Втората световна война. За сметка на това активно участват в Корейската война. Някои от тях са модернизирани и превърнати в ракетни крайцери. На мястото на кърмовата кула са монтирани ракети Terrier. Така "балтиморите" се превръщат в едни от първите ракетни крайцери. Нито един корабите от тази серия не е потопен през Втората световна война. Всички са изключени от състава на флота през 1946-60 г.
Американците се убеждават, че от артилерийските кораби е най-рентабилно да се строят тежки крайцери: те са много по-евтини от линейните кораби, строят се по-бързо, могат да защитават самолетоносачите също така добре от леки противникови сили /леки крайцери, разрушители/. Първият следвоенен клас тежки крайцери е Oregon city. Главният кораб от серията е завършен на 16.02.1946 г. Трите останали единици от серията Albany, Rochester и Northampton влизат в строя през 1946-53 г. Шест други крайцера не са довършени и са нарязани на стапел. Те представляват модификация на класа Baltimore. Стандартното водоизместване на Oregon city е 13 620 тона. Въоръжението, защитата, силовата установка са пълно повторение на предходния клас. Нито един от корабите не участва във Втората световна война.. Rochester участва в Корейската война и е награден с 6 бойни звезди. Изключен е от състава на флота през 1962г. Albany е преоборудван в ракетен крайцер. През ноември 1958г. получава обозначение CG-10. Northampton е завършен като команден кораб CLC-1. Всички крайцери са изключени от списъците на флота на САЩ в края на 60-те години и са нарязани през 70-те.
Последният клас тежки крайцери е заложен на 28.05.1945 г. Тогава е заложен кила на Des Moines - главният кораб от осмата серия "вашингтонци". Той е завършен на 16.11.1948 г. Другите два кораба Salem и Newport news са зачислени в състава на флота съответно на 14.05.1949 г. и 29.01.1949 г. Четвъртият крайцер Dallas" е заложен, но не е завършен. Кораби с номера 141, 142, 143, 149, 150, 151, 152, 153 са планирани, но никога не са наименувани или построени. Стандартното водоизместване на Des Moines е 17 000 тона, а пълното е 21 500 тона. Бронираният борд е с дебелина 152мм е широк 3.05м.Под водолинията той изтънява до 89мм. Появява се главна бронева палуба с дебелина 89мм и бомбова с дебелина 25мм, чиято цел е да сработват взривателите на бомбите. Кулите са защитени от 203мм хомогенна стомана, покривите са 102мм, барбетите – 160мм. Погребите са защитени с вътрешна броня тип box armor. Страните са 76-51мм+19мм мм STS /Special Treatment steel/. Рулевото управление е защитено с вътрешна броня във формата на кутия, чийто страни са 140-165мма. Крайцерите от тази серия инкорпорират в себе си опита от войната. В нощните боеве край Саво и Гуадалканал тежките крайцери пострадват тежко поради ниската скорострелност на главния калибър. Янките разработват нов модел 203мм оръдие МК16/1, чийто заряди са вече в метални гилзи и скорострелноста достига 10 изстрела в минута! Новите кули тежат повече и диаметърът име по-голям. Затова и теглото на бронята, необходима за защитата им се увеличава с 695 тона. Спомагателното зенитно въоръжение също е модернизирано. Des Moines има 12х127/38 в двуоръдейни кули, 24х76/50 в сдвоени установки и 12 20мм ерликона. Крайцерът е снабден с чети радара МК37 за управление на зенитния огън, 2 поста за управление на огъня на 203мм оръдия – МК 54. Съгласно първоначалния проект крайцерите е трябвало да имат два катапулта и четири хидроплана, но техния живот е много кратък. Впоследствие са заменени с хеликоптери. Силовата установка е с мощност от 120 000к.с., която позволява скорост от 33,5 възла, автономността е 10 500 мили при 15 възлова скорост. Никой от крайцерите не взема участие в бойни действия освен Newport news, който участва във Виетнамската война. На 1 октомври 1972г. при обстрел на брегови позиции в средната цев на кула №2 се взривява собствен снаряд и загиват 20 души. Повреденото оръдие е демонтирано, а отверстието е закрито с броня. Той изстрелва над 10 000 снаряда срещу позиции на северно виетнамската армия и 8700 127/38 само през 1968г. За годините на Виетнамската война изстрелва над 50 000 203мм снаряда. Той е изваден от състава на флота през юни 1975г. и е нарязан през 1993 г.
Des Moines е изключен от списъците на флота на 14.06.1961 г. и понастоящем се намира във Филаделфия.
Най-щастлива е съдбата на Salem, който от 12.07.1991 г. е превърнат в кораб-музей в Куинси / Масачузетс /.
Въоръжение на американските тежки крайцери
ГЛАВЕН КАЛИБЪР НА АМЕРИКАНСКИТЕ КРАЙЦЕРИ
Калибър 203/55 203/55 203/55
Модел Mk 9, 14 Мk12, 15 Mk 16
Тегло на ствола (тонове) 30 17,4 20,3
Тегло на снаряда (кг) 118 118 152
Начална скорост (м/сек) 853 762 762
Далекобойност 29,130/41' 27,480/41' 27,490/41'
Скорострелност 18 сек 15 сек 6 сек
УНИВЕРСАЛНА И ЗЕНИТНА АРТИЛЕРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ КРАЙЦЕРИ
Калибър 127/25 127/38 127/54 76/50 40/56 28/74
Модел Mk 10, 11 Mk12 Mk 16 Mk 17, 20, 21 Mk1,2 Mk1
Тегло на ствола 1,94 3,25 2,53 0.8 91,6 49
Тегло на снаряда 24.4 25 31,8 5,9 0,9 0,42
Начална скорост 643 792 808 823 881 823
Далекобойност 13,260/45' 16,640/45' 23,690/47,5' 13,340/43' 10,060/42' 6,770/41'
Досегаемост по височина 8,350/85' 11,34/85' 15,73/85' 9.080/85' 6.950/90' 5,790/90'
Скорострелност 3 сек 3 сек 4 сек 3 сек 160 в/мин 150 в/мин
76/50 40/56 28/74 20/
Mk 17, 20, 21 Mk1,2 Mk1 Mk4
0.8 91,6 49
5,9 0,9 0,42 0,12
823 881 823 840
13,340/43' 10,060/42' 6,770/41'
9.080/85' 6.950/90' 5,790/90'
3 сек 160 в/мин 150 в/мин 450 в/мин
Франция е първата европейска Велика сила, която се ориентира към строителството на 10 000 тонни тежки крайцери. Поради финансови затруднения, мораториумът върху строителство на линейни кораби се отразява благотворно. Голяма част от средствата, отделени за военния флот са насочени към строителството на „Вашингтонски” крайцери.
През 1927 г. и 1928г. за завършени и зачислени в състава на френската марина Duquesne и Tourville. Стандартното им водоизместване е 10 000тона, пълното 12 220 тона. Защитата е символична вътрешна броня тип box armor около погребите с дебелина 30мм на страните и покривите. Кулите, палубата върху машините и рубката от главния калибър са защитени също с 30мм противоосколочна броня. Крайцерите от това поколение са конструирани като ловци на рейдери. Германците използват в това си качество през Първата световна война леки крайцери със 105мм оръдия или спомагателни крайцери, преоборудвани в такива от търговски кораби с монтирането на 105-150мм оръдия. Стремежът е да се унищожават от голяма дистанция, от която техните по-леки оръдия няма да могат да поразят крайцерите, те благодарение на високата си скорост ще определят бойната дистанция. Корабите нямат противоторпедна защита, а само незначително удебеляване на листовете около машинното отделение. Теглото на бронята е 440 тона. Въоръжението се състои от четири двуоръдейни 203/55 оръдия, модел 1924г. Теглото на снаряда е 124кг, далекобойността е 31 400м, началната скорост е 850м/сек. Скорострелността е 4 изстрела в минута. Оръдията са разположени в отделни люлки, а кулата се завърта с помощта на електромотор от 30к.с. Спомагателният калибър се състои от осем единични 75/60мм оръдия, четири двуоръдейни 37мм и дванадесет сдвоени 13.2мм картечници. През 30-те години четирите единични 37мм оръдия са заменени със сдвоени. През войната остарялото зенитно въоръжение е заменено с осем 40мм Бофорса и 16-20 20мм ерликона. Силовата установка е четиривална, турбозъбчата с мощност 120 000к.с.Скоростта е висока. На изпитанията Duquesne развива 35.1 възла, а Tourville – 34.13 възла. Автономността е "средиземноморска" -5500 мили на 15 възла. Торпедното въоръжение е от два тритръбни 550мм апарата. Коорабите имат един катапулт и един хидроплан.
В състава на Х съединение двата крайцера са разоръжени в Александрия /юли 1940г./. През май 1943г. са включени в състава на флота на „Свободна Франция”. Tourville е използван като войскови транспорт, а Duquesne участва в сраженията в Средиземно море. Той е нарязан през юни 1955 г. Tourville взема участие във френско-виетнамската война /1945-48г./.Носи активна бойна служба до 1950 г. Нарязан е през март 1962 г.
Втората си серия тежки крайцери тип Suffren / Suffren и Colbert, Foch, Dupleix/ се отличава със своята разнотипност. Всъщност четирите кораба могат да се нарекат полу-близнаци, защото всеки следващ е модификация на предходния, отличаващ се от него по ред данни. Обводите на крайцерите от тази серия са по-стремителни, поради нарасналата дължина на кораба, хидродинамиката е по-добра. Стандартното водоизместване е 9938 тона / Suffren / и 10 000 тона на останалите. Защитата е подобрена – поясът на Suffren е 50мм. На Colbert и Foch защитата е 54мм, на Dupleix – 60мм. Палубата е 25мм / Suffren /, 22-25мм /Colbert, Foch/. Палубата на Dupleix е 30мм. Кулите и рубката са по 25-30мм. Теглото на бронята при родоначалника на серията е 951 тона, при Colbert и Foch – 1374 тона, а при Dupleix -1533 тона. Главният калибър на всички крайцери е същия модел като на предходния клас. Същото може да се каже и по отношение на тежкия зенитен калибър на Suffren, който дублира този на Duquesne. Colbert и Foch имат осем 90/50 в еднооръдейни установки, а при Dupleix 90/50 са разположени в двуоръдейни кули. Зенитното въоръжение се допълва от обичайните 4 сдвоени 37мм и три счетворени 13.2мм картечници. Корабите имат и четири строени торпедни апарата с калибър 550мм. Авикрилото се състои от два самолета на Suffren и по три на всеки от останалите крайцери. Машините имат три турбозъбчати агрегата с обща мощност от 90 000к.с, които позволяват скорост от 32.5-33 възла. Далечината на плаване е 4600 мили при икономичен ход на Suffren и 5300 мили при 15 възла на останалите крайцери от серията. Интересен факт е, че Suffren и Colbert се задвижват от котли, на смесено гориво - нефт и на въглища. Горивовместимостта на корабите е 1800 тона нефт и 640 тона въглища. През 30-те години Suffren е модернизиран и е добавена броня, а два от торпедните апарати са снети. След избухването на войната е разоръжен през 1940г. в Александрия и през 1943г. преминава на страната на голисткия режим Тогава се обновява и зенитното въоръжение. То е допълнено с два счетворени 40мм Бофорса, 20 20мм ерликона и 12х13.2мм картечници. Снето е авио и торпедното въоръжение. Останалите крайцери преминават на страната на марионетното правителство във Виши. През 1941-42г. е усилено тяхното ПВО. Добавени са 20х13.2мм картечниции 4 7.7мм / Colbert /. Foch и Dupleix получата осем 37мм оръдия, 20х13.2мм картечници и по няколоко по леки кзенитни автомата. Всички, с изключение на Suffren са потопени в Тулон на 27.11.1942г. при опит на немците да ги завладеят. Родоначалникът на класа служи до 1962г., когато е изключен от състава на флота Силовата уставка има три е един от най-дълго прослужилите тежки крайцери.
Появата на "джобните линкори" в началото на 30-те години и залагането на класа Zara в италианския флот стряска френското морско командване и поставя под съмнение въпроса за тяхната бойна ценност. Необходимо е да се създаде по-балансиран кораб, който да съчетава огнева мощ, защита, автономност и скорост. Френските конструктори се справят с поставената им задача много добре. На 15 септември 1934 г. е завършен и влиза в строя тежкия крайцер Algerie /"Алжир"/ - за жалост единична бройка, тъй като лимита от седем единици вече е изчерпан. Той е по-къс от събратята си с около 8 метра -186,2м максимална дължина. Стандартното водоизместване е 10 000 тона. Защитата е значително подобрена и се нарежда сред най-добрите образци от предвоенния период. Поясът е външен с дебелина 110мм и ширина 3.76м в областта на носовите погреби, 4.45 върху машините и котлите и 2.45м в района на кърмовите погреби. Поясът е сглобен от 25 тонни плочи, като всяка от тях се състои от 80кг хром-никелови стоманени листа. Траверсните прегради са по 70мм. За първи път се появява истинска противоторпедна преграда с дебелина 40мм, простираща се от дъното на кораба от горната палуба. Тя служи и като своего рода втори броневи пояс и значително подобрява защитата. Дълбочината на ПТЗ-то при мидела е 4.35м, с което се доближава до това на линкора King George V. На ширината на погребите преградата се удебелява до 50-60мм, за да компенсира по-плитката защита там. Стените на погребите са усилени до 20мм. Палубата представлява един 80мм лист и надеждно защитава от 203мм огън, а към бордовете изтънява до 30мм. Рубката и челата от главния калибър са защитени със 100мм броня, барбетите са 40мм. Въоръжението се състои от осем 203/50 модел 1934г.За разлика от по-старите образци снарядът е по-тежък /134кг/, а зарядът тежи 47кг. Скорострелността е 4 изстрела в минута. Зенитният калибър е специално конструиран за Algerie и се състои от шест двуоръдейни 100/50 установки, модел 1930г. Теглото на снаряда е 24кг, а далечината на стрелба по надводни цели е 15 800м, по въздушни – 10 000м. Скорострелността е 10 изстрела в минута. Тежкият крайцер има и четири 37мм оръдия, модел 1925г. и четири счетворени 13.2мм картечници. Торпедното въоръжение е стандартно за френския флот – два строени 550мм апарата. Корабът има и един катапулт, разположен от дясната страна. Предвидени са и три хидроплана тип 2GL-812HY. Системата за управление на огъня се състои от четири петметрови далекомера на кулите от главния калибър – в двете възвишени кули са стереоскопични, както и 3-метров на покрива на рубаката. Данните се предават до измервателния пост под броневата палуба. Зенитните оръдия имат еднометрови далекомери, а за нощен бой са инсталирани бойни прожектори с диаметър 1.20м. Машинната установка е четиривална, турбозъбчата с мощност 84 000к.с. Плавните обводи компенсират по малката мощност на двигателя и крайцерът развива на изпитания над проектните 31 възла. Автономността е два пъти по-голяма в сравнение с тази на останалите френски крайцери - Algerie изминава 8700 мили при 15 възлова скорост.
При модернизациите през 30-те години петметровите далекомери са заменени с осемметрови стереоскопични, единичните 37мм уставки са заменени на сдвени. Зенитното въоръжение непрекъснато се променя, но като цяло запазва количеството си. По време на войната на Algerie е монтиран и радар.
С избухването на Втората световна война крайцерът е включен в Х-тато съединение със самолетоносача Hermes, Strasbourg и Dupleix. Участва в преследването на Admiral Spee. Съдбата на Algerie подобно на голяма част от френския флот през Втората световна война е нерадостна. След капитулацията на Франция продължава активната си служба под флага на правителството на Виши. Потопен е от екипажа си в Тулон на 27 ноември 1942 г.
Дръзките рейдове на германските леки крайцери през Първата световна война принуждават Английското адмиралтейство да отделя все повече внимание на защитата на морските си комуникации, а така също и на подобряване на защитните и нападателните качества на крайцерите които защитават Империята. В началото на войната рейдерите като Emden, Karlsruhe, Konigsberg стават лесна плячка на модерните британски леки крайцери, въоръжени със 152мм оръдия. Като контрамярка германците започват да превъоръжават построените кораби със 150мм артилерия, а калибърът на новите класове също е повишен до 150мм. Английският отговор са крайцерите Hawkins, конструирани от сър Юстас Хю Тенисън д’Ейнкурт, които се смятат за родоначалници на появилите с Вашингтонския договор „тежки крайцери”. Новият кораб, наречен Improved Birmingham е вече значително по-голям – проектното водоизместване е 9000 тона, а въоръжението – от 190мм оръдия. Скоростта е 30 възла. Първоначално е решено да се построят 4 крайцери – три на държавни корабостроителници и 1 на частна, но впоследствие е добавен още един. Hawkins е заложен 03.06.1915г. в Чатамската корабостроителница, спуснат на вода 01.10.1917г. и влиза в строя на 19.07.1919г. Cavendish още по време на строителството е превърнат в самолетоносача Vindictive. По късно отново е преоборудван на крайцер. Той е заложен 29.06.1916г. в Харланд и Улф Бедморската корабостроителница, спуснат на вода 17.01.1918г. и влиза в строя на 21.09.1918г. Raleigh е заложен 29.06.1916г. в Бедморската корабостроителница, спуснат на вода 28.08.1919г. и е зачислен в Кралския флот на 15.04.1921г. Effingham е заложен 0 2.04.1917г. в Портсмът, спуснат на вода 08.06.1921г. и влиза в строя на 09.07.1925г. Frobisher е заложен 02.08.1916г. в Девънпорската корабостроителница, спуснат на вода 20.03.1920г. и влиза в строя на 03.10.1924г /по други източници през 1921 г./. Към момента на своето построяване крайцерите са доста внушителни кораби. Дължината е 184.4м, между перпендикулярите 172.2м, ширината е 17.70м, по булите 19.8м, газенето е 5.9м. Официалното водоизместване е 9800 тона, а пълното 12 190 тона. Защита е подобрена в сравнение с Birmingham и се състои от високоеластична стомана /High Tensile/, с идключение на някои места. Поясът е с дебелина 75мм /49,8мм+24,9мм/ и прикрива машините. Погребите са защитени от 62.25мм / 37мм+24,9мм/, с изключение на носовия погреб, където защитата е 49.8мм /37мм+12.45мм/. Поясът в кърмата, простиращ се до рулевото управление – е 57мм, а в носа 37мм.Рубката е 75мм, щитовете на оръдията са 24.9мм. Защитата на погребите е допълнена с традиционната за Кралския флот box armor с 12.45мм страни откъм бордовете и покрив от 24.9мм. Дебелината на траверсните прегради е 24.9мм. Палубата е 24.9-37мм.
Въоръжението се състои от седем 190мм оръдия Vickers 7.5”/L50 BL MkV.Пет са разположени в диаметралната плоскост, а две побордно. Теглото на снаряда 90.7кг. Самата установка може да се развърта както ръчно, така и с помощта на електромотор с мощност 10к.с. Далечината на стрелба при ъгъл 30 градуса е 19 300м, а скорострелността е 5-6 изстрела в минута. Зенитното въоръжение се състои от 4х76мм едностволи оръдия, същото количество 47мм, предназначени за церемониални случаи. Крайцерите имат и малокалибреени картечници Люис – 7.7мм. Hawkins има два подводни 533мм торпедни апарата, стрелящи с торпеда с взривно вещество от 227кг и далечина 12 800 на 25 възла. Енергетическата установка развива 61 000к.с., при форсаж до 70 000к.с, които ообезпечават скорост от 30.5 възла. Далечината на плаване е 5400 мили на 14 възлов икономичен ход. Системата за управление на огъня се състои от един 4.57м далекомер на формарса и един 3.66м на кърмовата кула. Крайцерът има и преносими 2.7м далекомери за зенитната артилерия. За нощен бой са предвидени 4х91.4м прожектори. През междувоенния период зенитното въоържение на Hawkins-те се мени непрекъснато – монтирани са четиристволи 40мм пом-поми, а през Втората световна война – 20мм ерликони /броят им достига до /19/ . Модернизира се и системата за управление на огъня. Авиокрилото се състои от един бордов самолет, който се съхранява на катапулта, поради липса на хангар.
В навечерието на Втората световна война Effingham е превъоръжен с 9х152мм оръдия и се превръща в лек крайцери. С избухването на войтата изпълнява различни крайцерски и дозорни задачи – патрулира поскрай Фарьорските и Шетландските острови, по-късно е включен и в състава на Северния патрул на вицеадмирал Хортън.През 1940 г. е атакуван неуспешно от немската подводница U- 38, но поради дефектни взриватели, торпедата не се взривяват. Взема активно участие в англо-френскта контраоперация за отвоюване на Норвегия. Обстрелва Нарвик с линкора Warspite и крайцерите Aurora и Enteprise. На 18 май 1940 Effingham налита на необозначена скала в Румбакс-фиорд. Поради невъзможност да бъде снет и опасност от немски атаки е изоставен.
Raleigh е крайцерът с най-кратка кариера. През на 08.08.1922 г. на път към Форто бей през протока Бел Айл попада в гъста мъгла и изкача на камъните на остров Лабрадор. Опитите да се снеме са неуспешни и след демонтаж на по-ценното оборудване е разстрелян като мишена през 1926-27г.
Hawkins започва кариерата си със служба в Далекоизточния флот, базиран в Хонг Конг. Планирано е и той да се преоборудва в Лек крайцер през 30-те години, но избухването на войната попречва на тези планове. Крайцерът изпълнява дозорни и патрулни функции, конвоира транпорти. През 1941г. Hawkins е прехвърлен в Индийския океан и взема участие в операция Breаch срещу италианска Сомалия. През 1944г. е кораб за огнева поддръжка на участък Юта в Нормандия. През 1947г. е нарязан.
Cavendish- Vindictive е интересен за настоящата статия само в периода, когато е бил крайцер – от 1925г. нататък. Кариерата му като крайцер е кратка – до 1936г., когато съгласно Лондонския договор е преоборудван в учебен кораб.Малко преди началото на войната той става ремонтен кораб и е изпратен в Норвегия да ремонтира британските кораби, участващи в срещу Нарвик. През 1944г. е повреден веднъж от торпедо тип Daсkel - циркулиращо торпедо с малък заряда, но корабът не е повреден сериозно. Нарязан е на 24.01.1946г.
Frobisher служи последователно в Средиземноморския флот /19224-26г./ и Далекоизточния. Участва в акция срещу местните пирати и унищожава повече от 40 джонки. Между 1932-37г. е учебен кораб. През войната отново е върнат на активна служба и конвоира транспорти. На 12.07.44г. получава бомба от единичен немски пикиращ бомбардировач, а през август е поразен от циркулиращо торпедо Daсkel. Корпусът е сериозно повреден и до края на войната крайцерът отново е преквалифициран в учебен кораб. На 26.03.1949г. Frobisher е предаден за нарязване на британската фирма BISCO.
По време на срещата на Великобритания, Италия, Япония, Франция и САЩ през 1922 г. е постигнато съглашение, което става известно като Вашингтонски договор за разоръжаване. В него са определят лимитите за водоизместване и въоръжаване на различните класове кораби. Уговорена е и квота на тонаж за всички типове съдове, на които договарящата страна има право. Не е постигнато съгласие относно общото количество крайцери. "Бащите" на Вашингтонския договор не дават легална дефиниция на новопоявилия се клас кораби - тежките крайцери. В статия XI на договора четем: "Нито един боен съд не може да има стандартно водоизместване по-голямо от 10 000 тона /10160 метрични тона/, освен линейните кораби или самолетоносачите и това изискване ще се спазва и за вече конструираните /кораби/ и тези, които ще бъдат конструирани в рамките на юрисдикцията на която и да е от договарящите Сили".
"Владетелката" на моретата - Великобритания рано осъзнава необходимостта от многоброен флот от тежки крайцери, който да защитава интересите й в различните краища на света — там, където се намират нейните колонии. Затова още в средата на 20-те години английските конструктори разработват проекта за тежки крайцери Kent /тип Соunty Type"А"/ . Главният кораб Kent влиза в строя на 25 юни 1928 г. Той е последван от Berwick /15.02.1928 г./, Cumberland /23.02.1928 г./, Cornwall /8.05.1928 г./, Suffolk" /31.05.1928 г./, Australia /24 .04.1928 г./ и Canberra /10.07.1928 г./.Последните два кораба са построени специално за Кралския австралийски флот.
Прякорът на първото поколение английски тежки крайцери говори достатъчно добре за техните качества. Често ги наричат "тенекиени" крайцери. Британският тип защита обхваща погребите на тежките крайцери отвсякъде като своеобразна "кутия" /box armor/. Обичайно тя не достига до бордовете, като оставя кораба незащитен от външни повреди и пробойни дори и от леки снаряди. Страничния борд на "кутията" достига 112мм /за погреби “В” и „Х”/, покривът му е 62.25mm NC+12.45mm D steel. Същата е дебелината на преградите, които отделят погребите. Снарядните помещения на „A” „Y” кули, техните страни, покрив и краища са защитени с 24.9мм D steel /12.45+12.45мм/. Поясът върху машините и котлите е със същата дебелина. Кулите и барбетите от главния калибър са с дебелина 25мм. Палубата е 35мм върху машините и котлите, 37мм върху рулевото управление. Турбините развиват мощност от 80 000 к.с., която дава възможност на крайцерите да развият 32.5 възла на изпитанията. В действителност реалната им скорост е около 31.25 възла, което ги прави най-бавноходните тежки крайцери сред събратята им. Далечината на плаване е много голяма и отговаря на британските стандарти – 13 300-13 700 мили при икономичен ход от 12 възла. Оръдията са разположени по традиционната схема - в четири двуоръдейни кули модел Mk VIII, образец 1923г. Теглото на установката е 205т, а на снарядите 117.5кг. Ъгълът на възвишение е + 70 градуса, тъй като оръдията са замислени като тежки зенитни. Скорострелността е 4-5 изстрела в минута, далекобойността 26 670м. Първоначално зенитната артилерия се състои от 4 единични 102мм оръдия MKV на лафети MKIII.Скорострелността е 14 изстрела, далечината на стрелба е 8760 при +80 градуса. В началото на война те са заменени с четири двойки 102мм оръдия МК XVI на лафети МК XIX, както и малко по-лекия модел МК XVII.Междинен зенитен калибър се явяват известните 40мм пом-поми. На крайцерите се монтират както единични, така и осемстволи и четиристволи установки. Те се характеризират с висока плътност на огъня /90-115 изстрела/, но ниска начална скорост /585м.сек/. Към недостатъците се добавя и брезентовата лента, която при отрицателни температури често се обледенява и засича. Леката артилерия е представена от две групи четиристволи 12.7мм картечници Vickers. В началото на войната неефективноста на 12.7мм е демонстрирана по безсъменен начин и са заменени с 20 мм ерликони. На първото английско поколение "вашингтонски" крайцери са монтирани и два четиритръбни 533мм ТА, модел MKV с взривно вещество от 227кг. Те са снети през 1938 г. от Kent. Зенитното въоръжение е традиционно за тежките британски кораби и през различните периоди се състои от 2X8 40мм пом-пома, 6-12 X 40мм бофорса и 8-14 X 20мм ерликона. Системата за управление на тежките крайцери клас Kent са оборудвани с 3.66м далекомер Мк II , 2.44м артилерийски далекомер на кърмовата рубка 3.66мм зенитен далекомер и два 3.66м далекомера на крилете на мостика. През годините на войната са монтирани различни радари -артилерийски типове 285 и 282, за надводно търсене 273 и 271, за въздушен поиск 284 и 286 и за ранно предупреждение 1хНА.РСТ.
През 1935-39г. Cumberland, Suffolk, Australia, Kent Berwick, Cornwall са модернизирани, като върху машните е монтиран 112мм пояс с ширина 1.83м от цементирана стомана.
Авиокрилото на крайцерите непрекъснато се мени. Предвоенното крило се състои от хидроплани Supermarine Walrus с далечина на полета 1000 км и максимална скорост 208км. Част от корабите имат въртящи се катапулти – например Canberra. Други като Suffolk имат неподвижни.
По-голяма част от корабите преживяват войната. Само Cornwall е потопен от 1-во авионосно съединение на вицеадмирал Нагумо югозападно от Коломбо, Цейлон в Индийския океан. Canberra е тежко повреден в боя при остров Саво на 9.08.1942 г., когато японския адмирал Микава потопява тежките американски крайцери Vincennes, Quincy и Astoria /всички от класа New Orleans/ и е допотопен с торпеда от разрушителя Elet. След боя мястото започва да се нарича "Желязното дъно".
Седемнадесет месеца след залагане на кила на първия кораб от серията Kent, в Портсмът е заложен главния крайцер от второто поколение английски тежки кръстосвачи, чиято постройка се предвижда да започне по корабостроителната програма от 1925-26 г. London /условно наречен Соunty тип "В"/ е зачислен в състава на Кралския флот на 31.01.1929 г. Останалите кораби от серията са Devonshire, Sussex и Shropshire влизат в строя през 1930 г. Пълното водоизместване на крайцерите от тази серия е 13 318 тона. Защитата дублира тази на крайцерите от предходния клас. След ремонта на London от 1938 г. на него е поставена висока 2.44м. 87мм поясна броня от нециментирана стомана, простираща се на 2/5 от дължината на кораба. Тя е монтирана върху вече съществуващия 25мм пояс от D стомана. Скоростта е 31.5 възла. Автономността е подобна на тази на крайцерите клас Kent - 12 500 мили. Оръдията на типовете Kent и London са идентични - модел ВL 50 Магк VIII, разположени в четири двуоръдейни кули. Те се славят като изключително надеждно и точно оръжие. Недостатък на "лондоните" е, че количеството на зенитните оръдия е недостатъчно. През цялата война то нараства, като в края броя на стволовете стига 42-50. Радарите са аналогични с тези на останалите британски капитални кораби. Крайцерите са въоръжени и с два четиритръбни 533мм ТА. Всички кораби от този клас оцеляват през войната и са нарязани за метал през 1950-55 г.
На 30 април 1930 г. е завършен първия от четирите предвидени тежки крайцери от серията Norfolk /клас Соunty "С"/. Тъй като корабите се оказват много скъпи - 2 млн. фунта стерлинга за една единица, а са и доста уязвими Адмиралтейството се отказва от поръчката на последните два - Surrey и Northumberland. Вторият крайцер - Dorsetshire е завършен на 30.09.1930 г. Тежките крайцери от този тип са пълно повторение на корабите от второто поколение. Двата крайцера се различават с предходните в някои детайли. Артилерията от главния калибър е разположена в кулови установки модел МКП. Бронята от „кутията” вече се простира и върху погреби „А” и „У” и е доведена от 112мм /99.6мм NC+12.45ммD steel/. Снарядните елеватори са бронирани с 49.8мм броня.
И двата кораба извършват множество крайцерски и конвойни операции. Dorsetshire е потопен от самолетите на 1-во авионосно съединение на вицеадмирал Нагумо на 5 април 1942 г. югозападно от Коломбо /Цейлон/. Norfolk участва в откриването на Bismarck и боя с Scharnhorst при Норд Кап. Той е нарязан през 1950 г. в Нюпорт.
Освен скъпоструващите крайцери тип Соunty, Великобритания се насочва още в едно направление. То представлява първия опит да се излезе от шаблона, това което впоследствие англичаните наричат "британско излизане от вашинтонската формула". Крайцерът от тип "В" се явява по-икономичен вариант на кораб с 203мм
артилерия, при който за сметка на съкращаване на количеството на стволовете от главния калибър до 6 и намаляване на водоизместването се усилва бронирането. Израз на тази концепция стават тежките крайцери от класа York. Родоначалникът на серията е завършен на 30 юни 1930 г., а втория кораб - Exeter е зачислен в състава на Кралския флот на 30 декември с.г. Пълното водоизместване на York е 10 550 тона, а на Exeter - 10 645 тона. Бронирането на борда върху машините е 76мм /49.8mm NC+24.9mm D/. Ширината на бронята е 4.00м. Кулите и барбетите са 25мм, а палубата е 31мм върху машините и рулевото управление. Траверсните прегради в краищата на машинното са 37мм. Погребите са защитени с вътрешна броня, тип "кутия" /box armor/. Покривът и е 75мм /62.25мм NC +12.45ммD стомана/ страните са 112м/99.6мм NC +12.45ммD стомана/. Зарядните елеватори имат 50мм броня.За Exeter защитата на погребите е подобрена и страните са удебелени до 137мм/124.5мм NC +12.45ммD стомана/. Шестте 203мм оръдия са модел ВL50 Магк VIII. Зенитното въоръжение се състои от 102мм скорострелки, 40мм пом-поми, бофорси и ерликони. И двата крайцера са въоръжени с два тритръбни 533мм надводни торпедни апарати. Автономността се запазва както при предишните серии тежки крайцери - 10 000 мили при 14 възла скорост. На изпитанията крайцерите достигат 32 възла, но реалната им скорост не превишава 30.75 възла.
По голяма част от кариерата на York е в Средиземно море. На 22.05.1941 г. е повреден от италианска моторна баржа, напълнена с взрив и впоследствие е потопен от екипажа си..
Exeter участва в известното сражение с Graf Spee през декември 1939г. в устието на река Ла Плата. Получава 7 попадения от 283мм снаряд и практически небоеспособен напуска полесражението. След ремонт във Великобритания е изпратен в Далечния изток, където се включва в състава на АБДА /Американо-британско-нидерландско-новозеландско оперативно съединение/. В боя при Яванско море в края на февруари 1942г. е улучен в машинното от 203мм снаряд. Временно ремонтиран в Суребая. На път за Цейлон е потопен от японските тежки крайцери Nachi и Ashigara в Зондския проток на 1.03.1942 г.
Съгласно Вашингтонския договор на САЩ се полагат 18 тежки крайцера. До голяма степен концепцията за тежък крайцер в американския флот е повлияна от появата на класа Hawkins в Кралския флот. Въпреки всичко, верни на своя изолационизъм и мощна икономика те не бързат да ги строят. Първата серия отвъдокеански крайцери е заложена на 27.10.1926 г. Главният кораб - Pensacola е завършен на 6.02.1930 г. Salt Lake city е зачислен в състава на флота на 11.12.1929 г. Стандартно водоизместване е 9100 тона, а на Salt Lake city 9097 тона – далеч под договорния лимит, което впоследствие дава възможност безпроблемно да се увеличава зенитното въоръжение. Бронирането е на нивото на първото поколение тежки крайцери - сравнително слабо. Защитата върху машините е 63мм външен пояс,отпускащ се на 1.52м под водолинията. Носовите погреби са защитени с вътрешна броня тип box armor. Страните са 102мм, покрива на погребите е 44.5мм. Кърмовите погреби са защитени с едно вътрешна вертикална преграда с дебелина 89мм. Интерес представлява самата концепция за защита на крайцерите. Янките считат, че крайцерите като бързоходни кораби ще водят бой на остри курсови ъгли и затова е по-важно машините и котлите да бъдат защитени. Погребите се правят в повечето случаи вътрешни, за да се пести тегло, а кърмовите в някои случаи се ограничават до противоторпедни прегради. Защитата се пресмята при 60 градуса курсов ъгъл, което допълнително повишава снарядоустойчивостта. Траверсните прегради са 63мм, палубата върху машините и котлите е 25-37мм. Челата на кулите са 63мм, покривът е 37мм, а барбетите са 19мм. Дебелината на рубката е 32мм. Теглото на бронята е 6% от водоизместването на крайцера. За пръв и последен път в щатското крайцеростроене са построени 10 оръдейни кораби, като триоръдейните установки са на възвишените кули. Целта на иначе това странно хрумване е, да могат да стрелят повече тежки оръдия при лошо време. 203мм оръдия са модел МК 14/0. Американците своевременно се ориентират към двуцелеви втори калибър. На Pensacola и кораба близнак са инсталирани четири единични 127/25. През ноември 1941г. Pensacola получава два счетворени 28мм автомата. Първоначално системата за управление на огъня се състои от два поста Мк 18 за 203мм оръдия и МК 19 за 127мм оръдия. През 1942г. крайцерите получават по осем единични 20мм ерликони. Към 1944г. крайцерите имат шест счетворени 40мм бофорса и 20-21 20мм ерликони.. Крайцерите са оборудвани и с радари през войната. Предвидени са два строени 533мм торпедни апарати, които по-късно са снети. Авиокрилото се състои от четири самолета, част от които се базират направо върху двата бордови катапулта. Силовата установка е с мощност 107 000к.с. и дава възможност крайцерите да развиват скорост до 32.7 възла. Автономността е 10 000 мили при 15 възла. По време на войната крайцерите участва в много операции. Salt Lake city е повреден в боя при Командорските острови, но успява да се измъкне. Pensacola е повреден от торпедо в боя при Тасафронга на 30.011.1942г.През 1945г. отново е улучен от японски брегови батареи и губи 17 убити и 119 ранени. За цялата си кариера родоначалникът на класа получава 13 бойни звезди, а Salt Lake city – 11.И двата крайцера преживяват войната и завършват кариерата си като кораби-мишени за атомни тестове на атола Бикини. "Pensacola е потопен на 10.11.1948 г., а Salt Lake city - на 18 юни с.г.
Като цяло проектът на Pensacola е признат за слабо защитен. Японските 203мм снаряди с лекота пробиват бордовата им броня от 120 кабелта, а палубната -от 80.
Част от недостатъците са отстранени при следващата серия тежки крайцери — клас Northampton, главният от които е завършен на 17 май 1930 г. Останалите единици от класа - Chester, Louisville, Chicago, Houston и Augusta влизат в строя през юни 1930 г.- март 1931 г. Стандартното водоизместване се различава. При Chester е 9200, при Chicago -9300 тона, при останалите 9050-9390 тона.
Дебелината на броневия пояс върху машините е 76мм, а ширината – 4.57м. Носовите и кърмовите погреби имат вътрешна защита с дебелина 76мм върху 19мм подложка от STS /Special Treatment steel/. Покрива на кутията или палубата върху погребите е 51мм, а палубата върху машините е 25-38мм. Защитата на кулите от главния калибър е 63мм, покрива е 51мм, барбетите са 37мм.. Траверсите а 63мм на погребите и 38мм при машините.теглото на бронята е 1057 тона.
Въоръжението е разположено в три тройни кули / 9Х203/55мм МК14 и МК9. Тежкият 118 кг. бронебоен снаряд / с който са въоръжени крайцерите от класовете Pensacola, Northampton, New Orleans и Portland / пробива 203мм вертикална броня от 11 340м., 127мм на 17 830 м. и 76мм палубна на 24 140 м. Скорострелността е 3-4 изстрела в минута.
Системата за управление на огъня се състои от един пост за управление на огъня на главни калибър МК24 и един за зенитния МК19. През войната всички крайцери са оборудвани с радари.
Силовата установка е четиривална, с турбозъбчати агрегати „Парсънс”, която развива 107 000к.с., които позволяват на крайцерите да плават с 32.5 възла. Далечината на плаване е 10 000/15 възла. Скоростта на "нортхемптъните" е 32-32,5 възла, автономността е 13 000 мили. Тежката зенитна батарея е от 4х127/25мм През годините на войната крайцерите получават различно по количество и калибър въоръжение. На някои от тях – Houston са инсталирани 4х76/50 оръдия, други получават четири сметворени – прословутите „чикагско пиано”.Постепенно ранните зенитни оръдия са изместени от 40мм бофорси и 20мм ерликони. В края на войната стандартното зенитно въоръжение е от по 20х 40мм бофорса и 31х20мм ерликона. оръдия като на предходния клас. Всички кораби вземат активно участие в операциите на американския флот през войната. Три от крайцерите са потопени през войната. Northampton на 30.11.1942 г. е торпилиран от японския разрушител Oiasio при Тасафронга и потъва. Chicago участва в боя при Коралово море десанта на Гуадалканал, а на 9 август 1942г. е повреден в нощния бой при остров Саво. На 29.01.1943г. крайцерът взема участие в своя последен бой при остров Ренел. След като получава 2 попадения в десния борд, машините му излизат от строя. На следващия ден получава още четири попадения, преобръща се и потъва са 20 минути. /на 30.01.1943 г./ Houston е потопен на 1.03.1942 г. в проток Сунда от тежките крайцери Mogami и Mikumа/. Chester участва в боя при Коралово море, в кампанията край Гуадалканал. На 20.10.1942г. е поразен от торпедо на подводница 1-186, но успява да се добере до базата си. Крайцерът участва в операциите срещу Окинава и Иво Джима. Изведен е в резерв през 1946г.
Louisville участва в кампанията срещу Алеутските острови, обстрелва остров Киска.По-късно е част от Оперативно съединение 67 и участва в сражението при остров Ренел, бомбардировката на Сайпан, Трук и Тниан. Отличава се в сражението при остров Лейте и Окинава. В резерв от 1946 и нарязан през 1959-60 г.
Augustа за разлика от останалите служи в Атлантика. Участва при десанта в Северна Африка. Заедно с Brooklyn поврежда тежко френския крайцер Primouget. По-късно е зачислен към британския флот на метрополията и участва в северните конвои. Участва в артилерийската поддръжка на десанта в Нормандия, а след това е изпратен Средиземно море и се включва в операция „Драгун”. В резерв от 1946г. Продаден за скрап през 1960г.
Родоначалник на третата серия американски тежки крайцери става Portland. Той влиза в строя на 23.02.1933 г. Втората единица от класа -Indianapolis е завършена на 15.11.1932 г. Те представляват преходен етап между Northampton и New Orleans. Интересна подробност е, че и двата крайцери са построени в частни корабостроителници. Стандартното водоизместване на тези тежки крайцери е 11 180 тона. Бронирането на върху машините и котлите е 57мм върху 19мм подложка от STS /Special Treatment steel. Носовите и кърмовите погреби са вътрешни – box armor. На ранните американски крайцери погребите все още са на водолинията или малко над нея. Затова страните на „кутията” на погребите са впечатляващи 127мм+19мм STS. Под водата бронята изтънява до 83+19мм.Покривът е 51мм, палубата върху машините и котлите е 63мм /два листа които са съединени с дебелина 25.4мм и 38мм/, на кулите от главния калибър са 63мм, покривите им са 51мм, барбетите са 37мм, рубката е 32мм. Траверсните прегради са 57-63мм. Разположението на кулите от главния калибър е традиционно американско - три триоръдейни ствола в една люлка. Машината е четиривална турбозъбчата установка на „Парсънс” с мощност 107 000 к.с. Всеки крайцери има по осем парни котела – Yarrow на Portland и White Forster на Indianapolis. Максималната скорост е 32.5 възла, автономността е 10 000 мили на 15 възла.
Зенитното въоръжение непрекъснато се мени. Тежкият калибър от 8х127/25 остава непромен за цялата война. През 1942г. крайцерите получават четири счетворени 28мм оръдия. По късно са добавени 12 20мм оръдия. В края на войната въоръжението на Portland се състои от 40х40мм Бофорса и 17х20мм ерликона. Indianapolis има 24х40мм Бофорса и 19х20мм ерликона. Крайцерите имат 2 катапулта и четири хидроплана, които през годините на войната непрекъснато се заменят с по-нови модели.
Indianapolis участва в бомбардировката на Ату и Киска /1942г./. Останалата част от кариерата си крайцерът участва операции в Пасифика. На 30.07.1945г. е изпратен на дъното от подводницата торпедо 1-58 /в крайцера попадат три торпеда/ след като доставя части за атомната бомба на остров Тиниан. 800 човека от екипажа загиват. Portland прикрива десанта в Тулаги и Гуадалканал, в боя за Източните Соломонови острови и боя при Санта Крус. В нощната схватка край Гуадалканал 13.11.42г. е улучен от торпедо. Откъснати са и двата вътрешни винта, а руля е заклинен.Въпреки тежките повреди е отремонтиран и участва в сраженията за Гилбъртовите и Маршаловите острови.Финалните акорди на неговата бойна кариера са боя при Суригао и бомбардировката на Корехидор и Окинава. Заслужилият 16 бойни звезди тежък крайцер е нарязан за метал през 1959 г.
В предверието на "Великата депресия" янките развръщат строителството на последната крупна предвоенна серия тежки крайцери. Между 18.04.1934 г. и 24.04.1937 г. от стапелите на корабостроителниците слизат 7 кораба /New Orleans, Astoria, Minneapolis, Tuscaloosa, San Francisco, Quincy и Vincennes /тип New Orleans/. Стандартното водоизместване е 9950 на New Orleans, 9400 тона на Vincennes, 9975 тона на Minneapolis. Пълното водоизместване е 13 100 тона. Бронята върху машините и котлите е 127мм, изтъняваща под водолинията до 82мм върху 19мм подложка от STS /Special Treatment steel/. Ширината на пояса е 2.9м, а най-дебелата му част е 1.40м. Носовите погреби, намиращи се на водолинията, са вътрешни както на предходния клас. Стените на „кутията” са 102-76мм, на кърмовия стените са 120-76мм.Палубата върху машините и погребите е 57мм, а извън погребите в близост до бордовете е 32мм. Рубката е 127мм, но впоследствие е демонтирана и заменена с по-лека с противоосколочна защита. Крайцерите от тази серия са първите, които получават солидна защита на кулите си – 203мм чела, 70мм покрив, изработени от „В” тип хомогенна стомана. Барбетите са с дебелина 127мм с изключение на Tuscaloosa, San Francisco, чийто барбети са 152мм.Подобряването на защитата се постига чрез намаляване на диаметъра на барбета, което от своя страна влия неблагоприятно на складирането на боеприпасите. Барбетите на Quincy пък е 133мм. Траверсните прегради на машините са 76мм в носа и 51мм в кърмата. На погребите преградите са по 38мм. Тази схема на брониране прави корабите неуязвими от за артилерийски огън от 60 до 120 кабелта. Крайцерите клас New Orleans имат стандартно за флота на САЩ въоръжение от 9X203 мм оръдия модел МК9, МК15/1, МК14/0 и МК14/1 и в тройни кули. Системата за управление на огъня се състои от един пост за управление на огъня на 203мм оръдия МК 31 и един пост за тежкия зенитен калибър – МК33.Зенитните оръдия са 8х127/25мм, 8х12.7мм тежки зенитни картечници. През войната крайцерите получават четири счетворени 28мм оръдия. По-късно са добавени 6х1 20мм ерликони. Инсталиран е поисков радар. В края на войната всеки крайцери носи различно количество ерликони – от 16 до 28.. намястото на 28мм оръдия са монтирани 6 счетворени бофорса. Авиокрилото е от четири хидроплана, изстрелвани с два катапулта. Машниите са етиривални турбозъбчати агрегати Westinghouse / на Tuscaloosa, Quincy и Vincennes са Parsons/. Котлите са 8 Babcock&Wilcox или 6 Bethlem /на Quincy и Vincennes/. Турбините развиват мощност от 107 000 к.с, с която крайцерите постигат скорост от 32.75 възла. Автономността е 10 000 мили. Корабните горивни танкове побират 2178 тона нефт.
Всички "орлеани" взимат активно участие в боевете в Тихия океан. Три от тях / Astoria, Quincy, Vincennes / са потопени за една нощ в боя при остров Саво от японския контраадмирал Микава.
New Orleans преква цялата война в състава на Шеста дивизия крайцери. Той участва в боя в Корало море и снема екипажа на Лексингтън. На 30.11.1942г. участва в боя при Тасафронга, където получава попадение в носовата част. След ремонта участва в операциите при остров Уейк и Гилбъртовите острови. Взема участие в сражението при Лейте и потопява разрушителя Hazusuki и доразстрелва повредения самолетоносач Chiyoda. Изключен е от състава на флота през 1947 г.
Minneapolis участва в операциите при Коралово море и Новите Хебриди. В състана на Оперативно съединение 67 се сражава при Тасафронга, където получава две попадения от торпеда, но успява да се добере на собствен ход до базата си. След ремонта крайцерът участва в боевете при Лейте, Корехидор и Батаан. В края на войната Minneapolis действа в района на Филипините. На 9 август адмирал Томас Кинкейд приема капитулацията на японците в Корея. Изключен е от списъците на флота през 1946г.
Tuscaloosa служи в Атлантическия флот – включен е в „Неутралния патрул” през 1939-40г. След влизането на САЩ във войната участва в боя с френската ескадра в Северна Африка /поврежда разрушителя Fougueux/. От 1943г. е преведен в Арктика, където съпровожда конвоите до Съветския съюз. През 1944г. е включен в корабите, прикриващи десанти на Нормандия. Извършва бомбардировка на участък „Юта”. От януари 1945г. е в Тихия океан и взема участие в заключителните сражения срещу японския флот. Изваден от активния флот през 1946г.
San Francisco има солидно „бойно досие”, за което заслужва 17 бойни звезди. В предвоенните години участва в „Неутралния патрул”. След избухване на войната с Япония е преведен в Тихия океан. Участва в боевете Източните Соломонови острови /август 1942г./ и при Санта Крус. През октомври крайцерът се бие при остров Санта Крус с японско съединение. В сражението при Гуадалканал на 13.11.1942г. със съединението на контраадмирал Абе Хироаке получава 45 попадения 3 от които от 356мм зенитни снаряди San Shiki. През 1943г. е изпратен като кораб за огнева поддръжка в десантите при Нумеа, Кваджелейн, Сайпан. През 1945г. участва в бомбардировката на Окинава и Иво Джима. След 1946г.- е изключен от състава на флота, а през 1959-60г. е нарязан.
В средата на 30-те години американците в отговор на въоръжените с 15х155мм оръдия Могами клас леки японски крайцери построяват 7 единици от типа Brooklyn, последвани от две от усъвършенствания подклас Saint Louis /9700 тона, 15х152мм, 8х127/25, скорост 32.5 възла/. Успехът ги подтиква да построят тежък крайцер с размерите и обводите на Brooklyn. Единствената разлика следва да бъде главния калибър, който е увеличен до 203мм. Wichita е завършен 16.02.1939 г. Стандартното му водоизместване е 10 589 тона. Защитата дублира почти напълно тази на Brooklyn. Поясът върху машините е 152мм, изтъняващ под водата до 102мм на подложка от 16 мм STS /Special Treatment steel/. Носовата група погреби за първи път са под водата, защитени от вътрешна броня тип box armor. Затова и техните страни вече не са толкова дебели както на предходните сласове, тъй като се счита за малковероятно снаряд да попадне под водата при бой на остри курсови ъгли. Страните на „кутията” са 51мм на 16мм подложка. За нещастие на американците японските снаряди 203мм снаряди, както и по тежките са конструирани с тъпи накрайници, изработени от по-мека стомана в сравнение с американските, което спомага за стабилна подводна траектория и поразяване на подводната част на корпуса на кораба. Така се случва с лекия крайцер Boise, чийто носови погреби са поразени от 203мм снаряд на крайцера Aoba в сражението при Санта Крус и се взривяват. Палубата на Wichita навсякъде е 57мм, барбетите са 178мм, челата на кулите от главния калибър – 203мм, покривите 70мм.Рубката е 152мм. Траверсите на погребите са 152мм. Теглото на бронята е 1437 тона или 14% от стандартното водоизместване. На крайцера се използва броня тип „А” /лицевозакалена за пояса/, която дава зона за неуязвимост от 50 до 110 кабелта. Оръдията от главният калибър са модел МК 12/1 за първи път стволовете са в индивидуални люлки. Системата за управление на огъня се състои от един пост МК34 за главния калибър и един пост за управление на огъня на 127мм оръдия МК33.Нововъведение, е промяната на модела на зенитния калибър на 127/38. Половината от осемте двуцелеви оръдия са в еднооръдейни кули, а другите са защитени само с щитове. Първоначално лекото зенитно въоръжение се състои от осем 12.7мм картечници, които скоро след началото на войната са снети предвид тяхната ниска ефективност. През 1941 Wichita получава два счетворени 28мм автомата. В края на войната крайцерът има 20х40мм Бофорса и 18-20 20мм ерликона. Катапултите са изнесени в кърмата, а хатгарът е разположен под палубата. Авиокрилото е традиционното за американския флот и се състои от четири хидроплана. През войната е инсталиран и радар, който непрекъснато се подменя с нови по-съвършени образци CXAM /въздушно-поисков/, SC, SC-2 – въздушно-поискови нови модели, SR – за надводни цели, SP – висотомер. През лятото на 1939г. по време на буря излиза на преден план недостатъчната устойчивост на крайцера. С цел подобряването й на дъното е добавен 200 тона чугунен баласт.. Силовата установка е четиривална с турбозъбчат агрегат „Парсънс”, чиято мощност е 100 000к.с. и дава възможност на Wichita да развива скорост от 33 възла. Далечината на плаване е 10 000 мили. Парата се произвежда от 8 котела Babcock&Wilcox.
Крайцерът започва кариерата си в 7-ма дивизия крайцери. Участва в окупацията на Исландия. През ноември 1942г. е един от корабите, включени в операция Torch. При нос Ел-Ханк /Мерс-ел-Кебир/ получава попадение от 194мм брегово оръдие. Останалата част от войната прекарва в Тихия океан. Обстрелва Тиниан, Сайпан, Гуам, прикрива десанта при Маршаловите острови, Трук и Филипините.С други крайцери потопява разрушителя Hazusuki и доразстрелва повредения самолетоносач Chiyoda. За цялата си кариера корабът е награден с 13 бойни зведи. Продаден е за претопяване през 1960г.
Шестата, вече военновременна серия тежки крайцери Baltimore е най-многобройната в сравнение със строените във всички други държави /14 единици /.
12 от тях /Baltimore, Boston, Canberra, Pittsburgh, Quincy, St. Paul, Columbus, Bremerton, Fall River, Macon, Los Angeles, Chicago/ влизат в строя преди приключването на Втората световна война. Hellena и Toledo влизат в състава на флота през септември 1945г. и октомври 1946г. съответно. Други шест кораба от серията остават незавършени. Крайцерите се явяват развитие на предходния клас Wichita. Стандартното водоизместване, освободено от договорните ограничения нараства до 13 600 тона, пълното е 17200 тона. Защитата е в общи линии идентична с предходния клас. Дебелината на броневия пояс е върху машините и котлите е 152мм, който изтънява до 102мм под водата. Погребите са защитени с вътрешна броня тип box armor. Страните са 76-51мм+19мм мм STS /Special Treatment steel/. Палубата е с еднаква дебелина и върху машините, и върху погребите - 63мм. Траверсните прегради между машините и погребите са 152мм, пред носовите погреби 140мм, а при кърмовия – 127мм.Кулите от главния калибър са с 203мм чела, 76мм покрив и 95мм страни. Планирано е рубката да бъде 152мм, но на първите шест единици не е монтирана. На следващите крайцери тя е 165мм. Барбетите са с дебелина 160мм. След Pittsburgh дължината на главния пояс е увеличена и прикрива вече радиостанцията. Теглото на бронята е 1790 тона или 12.9% от стандартното водоизместване. Baltimore е първият амеркански тежък крайцер, на който се използват новосъздадените "свръхтежки" 203мм снаряди с ниска начална скорост - 762м/сек, стръмна траектория и тегло от 152кг, за подходящи за пробиване на палубна броня на големи дистанции при отлична видимост, каквито са условията в Тихия океан. Всички крайцери клас Baltimore са оборудвани с такива снаряди.Оръдейните установки са както на предходния клас модел МК12/1 и МК15. С тях е оборудван и Minneapolis. На 14 000 м. такъв снаряд пробива 203мм броня, на 22 000 м. - 127мм вертикална броня. От 21 000 м. Снарядът ефективно пробива 76мм палуба, на 25 000 м. - 102мм хоризонтална броня. Системата за управление на огъня е съществено модифицирана. Всички крайцери имат по два поста за управление на огъня на главния калибър – МК 34 и два МК 37 за управление на огъня на 127мм оръдия. Още със спускането на вода корабите са оборудвани с радари. Въпреки съвършената радарна техника и „балтиморите” имат два катапулта в кърмата и самолетен хангар в подпалубното пространство, който побира 4 хидроплана. Зентиното въоръжение е увеличено като брой, а също така са монтирани и нови системи оръдия. Двуцелевият калибър се състои от 12х127/38 в закрити двуоръдейни кули. Крайцерите имат и 12 счетворени Бофорса и 22-24 единични 20мм ерликона. Силовата установка е четиривална турбозъбчата, изработена от General Electric с мощност 120 000к.с. Парата се произвежда от 6 котела Babcock&Wilcox. Скоростта на "Балтимор" е 32.85ъзла. Автономността е 10 000 мили при 15 възлов икономичен ход. При проекта на Baltimore конструкторите си поставят за цел да отстранят недостатъците на предходния клас, свързани с недостатъчната устойчивост. Корпусът е удължен с 19.80м, а ширината нараства с 2.74м.
Baltimore, Boston, Canberra и Quincy са включени от встъпването си в строя в 10-та дивизия крайцери. Участват в огневата поддръжка на десантите при Макин, Палау, Улити, Яп, Палау, Минданао, Лусон.Участват в сражението при Марианските острови и Филипините. През 1945г. бомбардират Окинава и Иво Джима. На 13.10.1944г. Canberra е улучен от авиационно торпедо на 90 мили от Формоза, но успява да се добере до Бостън за ремонт. Родоначалникът на класа е нарязан през 1956г. Boston, Canberra и Quincy са превърнати в ракетни крайцери. Те участват в Корейската война. В резерво от 1960г. и по-късно са нарязани. Pittsburgh /флагман на 19 Дивизия крайцери/ и St. Paul участват в заключителната фаза на войната при Окинава и Иво Джима. И двата участват в Корейската война, а St. Paul и във Виегтнамската. В края на 60-те години е изключен от състава на флота. Chicago e последният, който участва във Втората световна война. Останалите кораби от серията са завършени късно, за да вземат участие във Втората световна война. За сметка на това активно участват в Корейската война. Някои от тях са модернизирани и превърнати в ракетни крайцери. На мястото на кърмовата кула са монтирани ракети Terrier. Така "балтиморите" се превръщат в едни от първите ракетни крайцери. Нито един корабите от тази серия не е потопен през Втората световна война. Всички са изключени от състава на флота през 1946-60 г.
Американците се убеждават, че от артилерийските кораби е най-рентабилно да се строят тежки крайцери: те са много по-евтини от линейните кораби, строят се по-бързо, могат да защитават самолетоносачите също така добре от леки противникови сили /леки крайцери, разрушители/. Първият следвоенен клас тежки крайцери е Oregon city. Главният кораб от серията е завършен на 16.02.1946 г. Трите останали единици от серията Albany, Rochester и Northampton влизат в строя през 1946-53 г. Шест други крайцера не са довършени и са нарязани на стапел. Те представляват модификация на класа Baltimore. Стандартното водоизместване на Oregon city е 13 620 тона. Въоръжението, защитата, силовата установка са пълно повторение на предходния клас. Нито един от корабите не участва във Втората световна война.. Rochester участва в Корейската война и е награден с 6 бойни звезди. Изключен е от състава на флота през 1962г. Albany е преоборудван в ракетен крайцер. През ноември 1958г. получава обозначение CG-10. Northampton е завършен като команден кораб CLC-1. Всички крайцери са изключени от списъците на флота на САЩ в края на 60-те години и са нарязани през 70-те.
Последният клас тежки крайцери е заложен на 28.05.1945 г. Тогава е заложен кила на Des Moines - главният кораб от осмата серия "вашингтонци". Той е завършен на 16.11.1948 г. Другите два кораба Salem и Newport news са зачислени в състава на флота съответно на 14.05.1949 г. и 29.01.1949 г. Четвъртият крайцер Dallas" е заложен, но не е завършен. Кораби с номера 141, 142, 143, 149, 150, 151, 152, 153 са планирани, но никога не са наименувани или построени. Стандартното водоизместване на Des Moines е 17 000 тона, а пълното е 21 500 тона. Бронираният борд е с дебелина 152мм е широк 3.05м.Под водолинията той изтънява до 89мм. Появява се главна бронева палуба с дебелина 89мм и бомбова с дебелина 25мм, чиято цел е да сработват взривателите на бомбите. Кулите са защитени от 203мм хомогенна стомана, покривите са 102мм, барбетите – 160мм. Погребите са защитени с вътрешна броня тип box armor. Страните са 76-51мм+19мм мм STS /Special Treatment steel/. Рулевото управление е защитено с вътрешна броня във формата на кутия, чийто страни са 140-165мма. Крайцерите от тази серия инкорпорират в себе си опита от войната. В нощните боеве край Саво и Гуадалканал тежките крайцери пострадват тежко поради ниската скорострелност на главния калибър. Янките разработват нов модел 203мм оръдие МК16/1, чийто заряди са вече в метални гилзи и скорострелноста достига 10 изстрела в минута! Новите кули тежат повече и диаметърът име по-голям. Затова и теглото на бронята, необходима за защитата им се увеличава с 695 тона. Спомагателното зенитно въоръжение също е модернизирано. Des Moines има 12х127/38 в двуоръдейни кули, 24х76/50 в сдвоени установки и 12 20мм ерликона. Крайцерът е снабден с чети радара МК37 за управление на зенитния огън, 2 поста за управление на огъня на 203мм оръдия – МК 54. Съгласно първоначалния проект крайцерите е трябвало да имат два катапулта и четири хидроплана, но техния живот е много кратък. Впоследствие са заменени с хеликоптери. Силовата установка е с мощност от 120 000к.с., която позволява скорост от 33,5 възла, автономността е 10 500 мили при 15 възлова скорост. Никой от крайцерите не взема участие в бойни действия освен Newport news, който участва във Виетнамската война. На 1 октомври 1972г. при обстрел на брегови позиции в средната цев на кула №2 се взривява собствен снаряд и загиват 20 души. Повреденото оръдие е демонтирано, а отверстието е закрито с броня. Той изстрелва над 10 000 снаряда срещу позиции на северно виетнамската армия и 8700 127/38 само през 1968г. За годините на Виетнамската война изстрелва над 50 000 203мм снаряда. Той е изваден от състава на флота през юни 1975г. и е нарязан през 1993 г.
Des Moines е изключен от списъците на флота на 14.06.1961 г. и понастоящем се намира във Филаделфия.
Най-щастлива е съдбата на Salem, който от 12.07.1991 г. е превърнат в кораб-музей в Куинси / Масачузетс /.
Въоръжение на американските тежки крайцери
ГЛАВЕН КАЛИБЪР НА АМЕРИКАНСКИТЕ КРАЙЦЕРИ
Калибър 203/55 203/55 203/55
Модел Mk 9, 14 Мk12, 15 Mk 16
Тегло на ствола (тонове) 30 17,4 20,3
Тегло на снаряда (кг) 118 118 152
Начална скорост (м/сек) 853 762 762
Далекобойност 29,130/41' 27,480/41' 27,490/41'
Скорострелност 18 сек 15 сек 6 сек
УНИВЕРСАЛНА И ЗЕНИТНА АРТИЛЕРИЯ НА АМЕРИКАНСКИТЕ КРАЙЦЕРИ
Калибър 127/25 127/38 127/54 76/50 40/56 28/74
Модел Mk 10, 11 Mk12 Mk 16 Mk 17, 20, 21 Mk1,2 Mk1
Тегло на ствола 1,94 3,25 2,53 0.8 91,6 49
Тегло на снаряда 24.4 25 31,8 5,9 0,9 0,42
Начална скорост 643 792 808 823 881 823
Далекобойност 13,260/45' 16,640/45' 23,690/47,5' 13,340/43' 10,060/42' 6,770/41'
Досегаемост по височина 8,350/85' 11,34/85' 15,73/85' 9.080/85' 6.950/90' 5,790/90'
Скорострелност 3 сек 3 сек 4 сек 3 сек 160 в/мин 150 в/мин
76/50 40/56 28/74 20/
Mk 17, 20, 21 Mk1,2 Mk1 Mk4
0.8 91,6 49
5,9 0,9 0,42 0,12
823 881 823 840
13,340/43' 10,060/42' 6,770/41'
9.080/85' 6.950/90' 5,790/90'
3 сек 160 в/мин 150 в/мин 450 в/мин
Франция е първата европейска Велика сила, която се ориентира към строителството на 10 000 тонни тежки крайцери. Поради финансови затруднения, мораториумът върху строителство на линейни кораби се отразява благотворно. Голяма част от средствата, отделени за военния флот са насочени към строителството на „Вашингтонски” крайцери.
През 1927 г. и 1928г. за завършени и зачислени в състава на френската марина Duquesne и Tourville. Стандартното им водоизместване е 10 000тона, пълното 12 220 тона. Защитата е символична вътрешна броня тип box armor около погребите с дебелина 30мм на страните и покривите. Кулите, палубата върху машините и рубката от главния калибър са защитени също с 30мм противоосколочна броня. Крайцерите от това поколение са конструирани като ловци на рейдери. Германците използват в това си качество през Първата световна война леки крайцери със 105мм оръдия или спомагателни крайцери, преоборудвани в такива от търговски кораби с монтирането на 105-150мм оръдия. Стремежът е да се унищожават от голяма дистанция, от която техните по-леки оръдия няма да могат да поразят крайцерите, те благодарение на високата си скорост ще определят бойната дистанция. Корабите нямат противоторпедна защита, а само незначително удебеляване на листовете около машинното отделение. Теглото на бронята е 440 тона. Въоръжението се състои от четири двуоръдейни 203/55 оръдия, модел 1924г. Теглото на снаряда е 124кг, далекобойността е 31 400м, началната скорост е 850м/сек. Скорострелността е 4 изстрела в минута. Оръдията са разположени в отделни люлки, а кулата се завърта с помощта на електромотор от 30к.с. Спомагателният калибър се състои от осем единични 75/60мм оръдия, четири двуоръдейни 37мм и дванадесет сдвоени 13.2мм картечници. През 30-те години четирите единични 37мм оръдия са заменени със сдвоени. През войната остарялото зенитно въоръжение е заменено с осем 40мм Бофорса и 16-20 20мм ерликона. Силовата установка е четиривална, турбозъбчата с мощност 120 000к.с.Скоростта е висока. На изпитанията Duquesne развива 35.1 възла, а Tourville – 34.13 възла. Автономността е "средиземноморска" -5500 мили на 15 възла. Торпедното въоръжение е от два тритръбни 550мм апарата. Коорабите имат един катапулт и един хидроплан.
В състава на Х съединение двата крайцера са разоръжени в Александрия /юли 1940г./. През май 1943г. са включени в състава на флота на „Свободна Франция”. Tourville е използван като войскови транспорт, а Duquesne участва в сраженията в Средиземно море. Той е нарязан през юни 1955 г. Tourville взема участие във френско-виетнамската война /1945-48г./.Носи активна бойна служба до 1950 г. Нарязан е през март 1962 г.
Втората си серия тежки крайцери тип Suffren / Suffren и Colbert, Foch, Dupleix/ се отличава със своята разнотипност. Всъщност четирите кораба могат да се нарекат полу-близнаци, защото всеки следващ е модификация на предходния, отличаващ се от него по ред данни. Обводите на крайцерите от тази серия са по-стремителни, поради нарасналата дължина на кораба, хидродинамиката е по-добра. Стандартното водоизместване е 9938 тона / Suffren / и 10 000 тона на останалите. Защитата е подобрена – поясът на Suffren е 50мм. На Colbert и Foch защитата е 54мм, на Dupleix – 60мм. Палубата е 25мм / Suffren /, 22-25мм /Colbert, Foch/. Палубата на Dupleix е 30мм. Кулите и рубката са по 25-30мм. Теглото на бронята при родоначалника на серията е 951 тона, при Colbert и Foch – 1374 тона, а при Dupleix -1533 тона. Главният калибър на всички крайцери е същия модел като на предходния клас. Същото може да се каже и по отношение на тежкия зенитен калибър на Suffren, който дублира този на Duquesne. Colbert и Foch имат осем 90/50 в еднооръдейни установки, а при Dupleix 90/50 са разположени в двуоръдейни кули. Зенитното въоръжение се допълва от обичайните 4 сдвоени 37мм и три счетворени 13.2мм картечници. Корабите имат и четири строени торпедни апарата с калибър 550мм. Авикрилото се състои от два самолета на Suffren и по три на всеки от останалите крайцери. Машините имат три турбозъбчати агрегата с обща мощност от 90 000к.с, които позволяват скорост от 32.5-33 възла. Далечината на плаване е 4600 мили при икономичен ход на Suffren и 5300 мили при 15 възла на останалите крайцери от серията. Интересен факт е, че Suffren и Colbert се задвижват от котли, на смесено гориво - нефт и на въглища. Горивовместимостта на корабите е 1800 тона нефт и 640 тона въглища. През 30-те години Suffren е модернизиран и е добавена броня, а два от торпедните апарати са снети. След избухването на войната е разоръжен през 1940г. в Александрия и през 1943г. преминава на страната на голисткия режим Тогава се обновява и зенитното въоръжение. То е допълнено с два счетворени 40мм Бофорса, 20 20мм ерликона и 12х13.2мм картечници. Снето е авио и торпедното въоръжение. Останалите крайцери преминават на страната на марионетното правителство във Виши. През 1941-42г. е усилено тяхното ПВО. Добавени са 20х13.2мм картечниции 4 7.7мм / Colbert /. Foch и Dupleix получата осем 37мм оръдия, 20х13.2мм картечници и по няколоко по леки кзенитни автомата. Всички, с изключение на Suffren са потопени в Тулон на 27.11.1942г. при опит на немците да ги завладеят. Родоначалникът на класа служи до 1962г., когато е изключен от състава на флота Силовата уставка има три е един от най-дълго прослужилите тежки крайцери.
Появата на "джобните линкори" в началото на 30-те години и залагането на класа Zara в италианския флот стряска френското морско командване и поставя под съмнение въпроса за тяхната бойна ценност. Необходимо е да се създаде по-балансиран кораб, който да съчетава огнева мощ, защита, автономност и скорост. Френските конструктори се справят с поставената им задача много добре. На 15 септември 1934 г. е завършен и влиза в строя тежкия крайцер Algerie /"Алжир"/ - за жалост единична бройка, тъй като лимита от седем единици вече е изчерпан. Той е по-къс от събратята си с около 8 метра -186,2м максимална дължина. Стандартното водоизместване е 10 000 тона. Защитата е значително подобрена и се нарежда сред най-добрите образци от предвоенния период. Поясът е външен с дебелина 110мм и ширина 3.76м в областта на носовите погреби, 4.45 върху машините и котлите и 2.45м в района на кърмовите погреби. Поясът е сглобен от 25 тонни плочи, като всяка от тях се състои от 80кг хром-никелови стоманени листа. Траверсните прегради са по 70мм. За първи път се появява истинска противоторпедна преграда с дебелина 40мм, простираща се от дъното на кораба от горната палуба. Тя служи и като своего рода втори броневи пояс и значително подобрява защитата. Дълбочината на ПТЗ-то при мидела е 4.35м, с което се доближава до това на линкора King George V. На ширината на погребите преградата се удебелява до 50-60мм, за да компенсира по-плитката защита там. Стените на погребите са усилени до 20мм. Палубата представлява един 80мм лист и надеждно защитава от 203мм огън, а към бордовете изтънява до 30мм. Рубката и челата от главния калибър са защитени със 100мм броня, барбетите са 40мм. Въоръжението се състои от осем 203/50 модел 1934г.За разлика от по-старите образци снарядът е по-тежък /134кг/, а зарядът тежи 47кг. Скорострелността е 4 изстрела в минута. Зенитният калибър е специално конструиран за Algerie и се състои от шест двуоръдейни 100/50 установки, модел 1930г. Теглото на снаряда е 24кг, а далечината на стрелба по надводни цели е 15 800м, по въздушни – 10 000м. Скорострелността е 10 изстрела в минута. Тежкият крайцер има и четири 37мм оръдия, модел 1925г. и четири счетворени 13.2мм картечници. Торпедното въоръжение е стандартно за френския флот – два строени 550мм апарата. Корабът има и един катапулт, разположен от дясната страна. Предвидени са и три хидроплана тип 2GL-812HY. Системата за управление на огъня се състои от четири петметрови далекомера на кулите от главния калибър – в двете възвишени кули са стереоскопични, както и 3-метров на покрива на рубаката. Данните се предават до измервателния пост под броневата палуба. Зенитните оръдия имат еднометрови далекомери, а за нощен бой са инсталирани бойни прожектори с диаметър 1.20м. Машинната установка е четиривална, турбозъбчата с мощност 84 000к.с. Плавните обводи компенсират по малката мощност на двигателя и крайцерът развива на изпитания над проектните 31 възла. Автономността е два пъти по-голяма в сравнение с тази на останалите френски крайцери - Algerie изминава 8700 мили при 15 възлова скорост.
При модернизациите през 30-те години петметровите далекомери са заменени с осемметрови стереоскопични, единичните 37мм уставки са заменени на сдвени. Зенитното въоръжение непрекъснато се променя, но като цяло запазва количеството си. По време на войната на Algerie е монтиран и радар.
С избухването на Втората световна война крайцерът е включен в Х-тато съединение със самолетоносача Hermes, Strasbourg и Dupleix. Участва в преследването на Admiral Spee. Съдбата на Algerie подобно на голяма част от френския флот през Втората световна война е нерадостна. След капитулацията на Франция продължава активната си служба под флага на правителството на Виши. Потопен е от екипажа си в Тулон на 27 ноември 1942 г.