Боят при река Ялу - 17.09.1894 г.

[De Ruyeter]

Япония и Китай са древни врагове. Техните войни за господство в Азия през вековете са едни от най-яростните и кръвопролитните. За пореден път такава война започва в края на 19в. Но преди да се спра на самата война, нека видим причините за поредните противоречия между Страната на Изгряващото слънце и Небесната империя.
През 1853г. ескадрата на комодор Пери отваря Япония принуждава японското правителство да отвори две пристанища, които да служат като бази за американския флот.По-късно и други държави се намесват Великобритания, Русия, Франция, Германия, Италия.Японците започват гражданска война през 1867-68, която слага началото на ерата Мейдзи и проправя пътя на микадо и партията на новаторите..Започва обучение по европейски маниер на армията и флота.Офицерите се изпращат във военните училища на най-добрите морски и сухопътни държави.Полага се началото на масовото книгоиздаване, печатане на вестници /към 1882г. изданията наброяват 113/. Армията започва да се набира на принципа на всеобщата войнска повинност. Японският флот полага основите на модерния флот повечето морски съдове се строят в най-добрите корабостроителници по това време във Великобритания. Японският флот се намира в непрекъснати плавания и придобива опит от ежегодно провежданите учения. Стремежът на Япония да настигне бързо водещите морски държави е голям.Те не пестят финансови средства, за да се сдобият с най-новите взривни вещества, оръдия и т.н. Противник на бързо набиращата военна и икономическа мощ е Китай. В момента тази държава е в бавен, но непрекъснат упадък. Тя е толкова децентрализирана, че губернаторите на провинции разполагат със собствен флот, армия която трудно може да се каже, че се подчинява на централната власт. Нежеланието на Китай да модернизира армията си я довежда до плачевно положение.В нея все още има стрелци с лъкове, мускети и всякакъв вид екзотични оръжия. Флотът, който през 80-те години на 19в. Е усилен значително с немски броненосци и британски крайцери също е в упадък.В него служат доста инструктори, но проблемите остават за времето на тяхното пребиваване в Китай, те не успяват да дисциплинират редовия състав, поддръжката на оръдията е ужасна повечето са ръждясали, корабите не излизат на маневри, а самият адмирал Дин, който е бивш кавалерийски офицер често играе с часове на любимата си игра на зарове.

[De Ruyeter]

Освен лошата подготовка на китайския личен състав, недостига на оръжия от среден и малък калибър ще се спра на състава на двата флота. Японският флот получава от чужбина първите си кораби, които могат да се нарекат съвременни през 1877г.Първото трио е Фусо, Хией, и Конго и трите построени по чертежите на сър Едуард Рийд в корабостроителницата Thames Ironworks и спуснати на вода през 1877г. Официално те се водят броненосци 2-ри ранг /казематна фрегата/. На главната палуба на Фусо са монтирани 4 14.5 тонни оръдия/240мм оръдия на Круп/, а на горната палуба 2х5.5 тонни оръдия /170мм Круповски оръдия/. Бронята е от ковано желязо, нискокачествена с променлиа дебелина от 178 до 229мм.Скоростта е около 10 възла.В бордов залп участват 2х240мм и 1х170мм оръдие. Еднотипните Хией и Конго са построени през 1877-1878г. във Великобритания.Тяхната батарея се състои от 3х170мм Круповски оръдия и 6150мм.По протежение на четвърт от корпуса си са защитени със 112мм броня. Бързоходното крило или “Летящият отряд” на адмирал Ито се състои от по-леки бойни единици. От тях “Чийода” е броненосен крайцер и има поясна броня по водолинията, дебелина 112мм.Построен е в завода Томсън на Клайдбанк.Освен това в носа и в кърмата е защитен с 25мм броня, под която са разположени въглищните бункери..Корпусът на крайцера е разделен на 84 водонепроницаеми отсека.Машините развиват 5600 индикаторни сили и крайцерът развива 19.5 възла.Въоръжението му се състои от 10х120мм оръдия, 14х47мм скорострелки на Хочкис и 3ТА. След Чийода са построени 3 големи крайцера от по 4240 тона Хашидате, Итсукушима и Матсушима.Те са типични бронепалубни крайцери, ярък израз на увлечението на конструкторите да създават малки по тонаж кораби с гигантски оръдия – battleship destroyers. Те са защитени с 50мм карапасна палуба.Въоръжението е от 1 320мм оръдие в полуоткрит барбет в носа на първите два кораба, а на последния – в кърмата.Идеята е два от тях, плаващи в килватерна колона да образуват 1 броненосец. Освен огромното оръдие, което на 2000 ярда пробива всяка броня от това време, всеки крайцер има по 11х120мм оръдия на Армстронг.Всички оръдия имат щитова защита.Забавих да спомена, че носовото 320мм оръдие се зарежда с помощта на хидравлика, снарядите се подават чрез хидрвлични елеватори, насочва се с помощта на хидравлика. Всеки кораб има и по-няколко револверни оръдия и 6х6 фунтови. Скоростта им е от 16 до 17.5 възла. Друг модерен крайцер е Йошино /участва и в Руско-японската война, натъква се на мина пред Порт Артур и потъва/.Той е построен през 1892г. в Елсуик. Въоържението му е от 4х152мм оръдия и 8х120мм, 22 малокалибрени, скоростта е много висока – 23.03 възла на изпитанията при нормално водоизместване.Той е бронепалубен крайцер и защитата на скоса при машинното е 50мм, а върху погребите – 112мм. Крайцерът акитцушима е подобен на Йошино, но въоръжението му е малко по-слабо с 2 120мм оръдия по-малко.Палрубата на крайцера е стоманена с дебелина на плоската част от 36мм, на скосовете е 63мм, скоростта е 18 възла.Малокалибрената артилерия също е по-малобройна, стои се от 14 три фунтови оръдия. Водоизместването на Йошино е 4150 тона, а на Акицушима 3150 тона.
Последните модерни крайцери към избухването на японо-китайската са Нанива и Такачихо – построени в Елсуик през 1885 г..Те са систършипове на знаменитата Есмералда, която поставя началото на бронепалубните крайцери. Водоизместването на тези кораби е от 3600 до 3750 тона.В носа и в кърмата имат по едно 254мм оръдие с хидравлически уреди са зареждане и насочване.Прислугата на оръдита е защитена със стоманени щитове.В средната част на корпуса крайцерите имат по 6х152мм оръдия, защитени с противоосколочна броня.Батареята се допълва и от 12 малки оръдия.Скоростта е 18.7 възла, запасънт на въглища – 800 тона.Защитата е 75мм на скосовете, а на плоската част на палубата е 50мм.В състава на ескадрата има и леки съдове като канонерката Акаги.Флотът наброява 41 миноносеца, един от които – Котака е с 25мм броня.Япония има и значителен търговски флот от 288 кораба, част от които се използват като спомагателни крайцери Сайко Мару, Кобе Мару развиват по 14 възла и са въоръжение с леки оръдия.

[De Ruyeter]

КИТАЙСКИ ФЛОТ
Китайският флот е устроен по много странен, необичаен начин.Основните бойни отряди не са подчинени на централната власт, а на губернаторите на местни провинции.Най-силен е Северният, следван на малка дистанция от флота на Фучжоу, Шанхайския и Кантонския. Във всички тези флотове има по 2 броненосеца 1 клас 3 броненосни крайцера, 11 стари крайцера /бронепалубни, въоръжени обаче с мощна артилерия. Флотовете имат 9 малки крайцера с водоизместване около 100 тона 30 малки кораба, канонерки и 43 миноносеца.Гордостта на четирите флота са построените Германияя Чен Юен и Тин Юен, построени в корабостроителницата във Вулкан в Щетин през 1882г. Те имат водоизместване от по 7500 тона всеки.Каземата, който заема половината от дължината на корпуса има смесена 356мм броня /стоманеножелезна и Харвеева/. Носът и кърмата са незащитени, но иначе във вътрешността имат 75мм наклонена като корубата на костенурка. Максималната им скорост е 14.5 / на книга/ и веднъж достигната на мерни изпитания.През 1894г. котлите са в лошо състояние и кораба не може да даде повече от 10 възла. Тежката артилерия е поместена в предната част на каземата в 2 барбета, защитени с 305мм броня, разположени ешелонно.Отгоре барбетите са открити и прислугата може да бъде улучена от мачтите на съседен кораб. На всеки край на кораба има по едно 152мм оръдие в малка куличка. Освен това на всеки кораб има по 12 малокалибрени оръдия.В общи линии корабите много приличат на английските Инфлексибъл и Аякс по начин на разположение на оръдията. Теоретически корабите могат да стрелят с 4х305мм само при движение напред или при отстъпление.На борд стреля само 1 барбет.Концепцията на тези кораби е да се бият при таранна атака с всички оръдия напред и е с 28 г остаряла.През 1882г. с появата на първите скорострелни оръдия, конструкторите се връщат към многобройна среднокалибрена артилерия, килватерна колона и т.н.
Следващите кораби са крайцерите Кинг Юен и Лай Юен са с водоизместване от по 2850 тона и са построени във Вулкан.Машините и котлите им са защитени с къс броневи пояс с дебелина 240-140мм, но горната част на пояса е на нивото на водолинията и няма особена полза от него.Стоманената палуба е с дебелина 38мм, а в незащитената част палубата е 76мм.Скоростта е 16.5 възла, но към 1894г. развиват не повече от 12-13 възла.Въоръжението на всеки крайцер се състои от 2х210мм оръдия, разположени в барбет в носоватаа част, който е защитен с 203мм компаундова броня.За прикриване на прислугата има и стоманени щитове.В спонсони на всеки борд има по 1 150мм оръдие.Освен това всеки крайцер разполага с 13 малокалибрени оръдия.
Крайцерът Пинг Юен със същото водоизместване е построен във Фучжоу и има брониран пояс по водолинията от 203мм.Броневата палуба е с делеина 51мм, като в носовият барбет вместо 2х210мм оръдия е монтирано едно 22 тонно /260мм/ оръдие.Скоростта е 8-10 възла.
Тси-Юен е построен също в Щетин и представлява бронепалубен крайцер с бронирана палуба с дебелина 51-76мм и барбет в носа, защитен с 254мм брон.В барбета има 2х210мм оръдия, а на кърмата в стоманена кула 1х150мм.Скоростта е 15 възла.Армстронговските крайцери Чих-Юен и Чинг Юен, спуснати на вода 1886 г. са много мощни за своя размер. Бронираната им палуба има дебелина 100мм в краищата и 50мм в средата на скосовете. Скоростта е 18.5 възла, водоизместването е 2300 тона, въоръжението е от 3х210мм,, 2х150мм оръдия.Оръдията са с щитова защита.
В сражението при Ялу вземат участие и няколко по-малки крайцера – Куанг пинг и Куанг Чиа.Първият има водоизместване 1030 тона и е въоръжен с 3х120мм оръдия.Вторият е с водоизместване 1300 тона и 3х152мм оръдия, 4х127мм и 8 малокалибрени. Кораби които не взимат участие в боя са:Фуу Чинг, Йе Синг, Фуу синг, Кай Чи, нан Шун, Нан Тинг и Янг Пао.Те се сходни по ТТ данни с Чих Юен с 203 или 210мм оръдия.Китай има и няколко канонерки, въоръжени с дулнозарядни оръдия.Търговският флот също отстъпва на японския – 35 кораба с общо водоизместване от 44 000 тона.В китайския флот има 8 или 9 европейци, от тях 6 англичани и 3 германци.Китай има доста пристанища – Порт Артур Вей-хай Вей, Шанхай и доста докове – повече от Япония, но с по-остаряло оборудване.

[De Ruyeter]

На 25 юли 1894 г. “летящият отряд” под командването на контраадмирал Цубои в състав крайцерите “Нанива”, “Такачихо”, “Йошино” и “Акицушима” крайцеруват пред китайското пристанище Асан. Там се намират няколко китайски бойни кораба – Тси Юен, Куан Ши и Тсао Кинг.По други данни последните да кораба са Куанг Юи и Тсан-Ченг, като последният е търговски кораб, купен неотдавна и въоръжен с малокалибрени оръдия. Китайските кораби се снемат с котва и излизат в открито море, като при срещата с японските кораби не салютират флага им.Тази уж дребна причина е придизвикала Първата англ-холандска война от 1652-54г., пък и винаги е удобен casus beli. По свидетелството на адмирал Цубои китайските корабите се приготвят за бой и демонстрират открито враждебно отношение – Тси Юен маневрира близо до Нанива, принуждавайки го да отстъпи от тесния фарватер, като отгоре на всичко пуска и самодвижеща се мина /торпедо/ по Нанива. Минавайки покрай китайската ескадра, Нанива открива внезапно огън и по 3-те китайски кораба. Според друга версия китайските кораби са изпратени да охраняват транспортите, които трябва да усилят китайския гарнизон в Корея, която по това време е под сюзеренитета наКитай.там обаче в японската сфера има около 17 000 войници, на които Небесната империя може да противопостави 15 000. Китайците, изненадани от внезапния огън и неготови за бой се стряскат. Няколко японски снаряда попадат в рубката на Тси-Юен, убивайки първия лейтенант и 1 мичман. Щурвалът, машинният телеграф и голяма част от преговорните тръби са унищожени.За щастие, командирът капитан Фонг остава невредим. Преди корабът да успее да реагира на стоманената буря, втори японски залп попада в него.Рикоширал от броневия скос снаряд улучва носовата кула. И я поврежда.Друг пронизва палубата, повреждайки механизмите за подаване на снаряди и изважда от строя едно от 210мм оръдия. Няколко минути по-късно втори снаряд поразява 210мм кула.Той пробива бронята и експлодира вътре като убива артилерийския офицер, 6 комендора и ранява 14. Японският огън е толкова силен, че хората се разбягват от палубата. Повечето попадения са по корпуса и надстройките – един снаряд унищожава каюткомпанията, друг удря кожуха на димовата тръба и взривявайки се там убива няколко души от котелното.На броневата палуба лежат 6 мини имакар, че снарядите се взривяват в близост до тях, нито една не детонира- минният офицер ги изстрелва бързо, без никакъв резултат. Тси Юен побягва, макар че е доста трудно повратлив – щурвалът е извън строя и е преминал на ръчно управление. Той побягва към Вей-хай-Вей, гонен от Йошино, който е с 4 възла по-бърз и по-скорострелни оръдия.Независимо от това китайците улучват Йошино с няколко 152мм снаряда и го принуждават да се откаже от преследването.Единият улучва мостика на Йошино, друг разрушава щурманската рубка.Според китайците техен снаряд унищожава и едно от 152мм оръдия на преследвача. Тси Юен стига до Вей-хай-Вей.Загубите сред екипажа са чувствителни – 16 убити и 25 ранени.Целият корпус е жестоко надупчен. Независимо от многобройните попадения, жизненоважните части на кораба не са засегнати. Европейски офицер описва така вида му: “Корабът имаше вид на стар, претърпял крушение съд.Мачтата беше простреляна по средата, рулят висеше на парчета.Палубите бях в невероятна бъркотия, неподлежаща на описание”.
Английски офице, съобщава че на много места по палубата се валят парчета човешко месо, а 3 от 5-мата човека, обслужващи кърмовото 150мм оръдие са убити.Въпреки това един от тях с 3 снаряда улучва Нанива и е награден от адмирала с 1000 телета!Малките разузнавателни корабчета Куан Ши и Тси Кианг влизат в бой последователно с Акитсушима и Нанива. Жестоко обстрелян Кун Ши се изхвърля на брега, за да не потъне, като губи 37 убити.Японците се опитват да спасят кораба, но уверявайки се в безнадеждното му положение го разстрелват – 30 снаряда 1 торпедо попадат в него.От екипажа се спасяват 18 души и капитана. Тси Кианг е обездвижен и пленен.Дори има предложение да се съди капитан Фонг затова, че е изоставил малките си кораби на произвола на съдбата. Потопен е и пътническият кораб Коушинг, който е зафрахован от Англия за превозване на войска.Корабът е с водоизместване 1355 тона и стоманен корпус.На него са натоварени 1100 китайски войници и офицери, 2 генерали, 12 полеви оръдия, които трябва да усилят китайския гарнизон в Корея.Нанива разтрелва кораба със своите 260мм и 150мм оръдия почти в упор, като едновременно го торпилира.Тук трябва да добавя, че Коушинг за разлика от японските военни кораби салютира японското знаме. След като охраняващите кораби се разбягват, екипажът на Коушинг е убеден, че няма да бъдат потопени, защото те са временно фрахтовани като войскови транспорт, а и отгоре на всичко корабът е английски. Японските военни са уведомеи, че корабът е английски, с английски екипаж, под защитата на британския консул. След минутно колебание японският адмирал дава заповед корабът да бъде разтрелян от дистанция 300-500 ярда.китайските войници са разстрелвани с картечници и револверни оръдия от бойните марсове на Нанива.Спуснатите във водата спасителни лодки са унищожени от малокалибрената артилерия на японския крайцер. Част от китайците доплуват до осторов Шопол, като с тях се спасява и фон Геникен.Френската канонерка Лион и немската Илтис спасяват 300 китайци.По такъв начин за един ден японците извършват няколко нарушения на международното морско право – нападат военен коралб на чужда държава – даже ескадра без да е обявена война, , потопяват неутрален кораб и извършват безмилостен разстрел на хора, намиращи се в безпомощно положение, нещо с което се прочуват по-късно някои от капитаните на подводници в Кайзеровия флот и Кригсмарине на Третия райх.

[Dinain]

Много интересно! Благодаря за усилието, а можеш ли някаква снимка или картина от битката или поне чертеж на някой от корабите да сложиш?

[De Ruyeter]

схема на боя ще намеря, но корабите трябва да ги сканирам

ето за корабите и карти:

http://home.freeuk.net/henridecat/yalu/yaluships.htm

http://home.freeuk.net/henridecat/yalu/yalumaps.htm

[Dinain]

Мерси много! :tup:
На мен японските кораби ми изглеждат много по-модерни (аз съм си лаик де, съдя по външния вид )

[De Ruyeter]

Нападението на военен кораб на чужда държава е нарушение на международното морско право.Но полковник Маурис доказва, че между 1700 и 1870г. е имало 10 случая на обявяване на война без предупреждение. След боя при Асан китайците не се чувстват деморализирани по никакъв начин.Напротив по думите на МакЖиффин – след ремонта на крайцера Тси Юен китайците излизат отново на плаване, готови да срещнат неприятеля и да потопят „тези кучета”.
Пред себе си адмирал Дин има два варианта – да събере всичките си годни за бой кораби и осланяйки се на численото си превъзходство да разбие японския флот, като по този начин му попречи да конвоира собствените си транспорти към Корея. Вторият вариант е адмирал Дин да конвоира собствените си кораби, като бъде готов за внезапно сражение с японците.В общи линии Дин се стреми към План ¹1.Междувременно китайската армия претърпява сериозно поражение край Пхенян и новото положение връзва ръцете на китайския адмирал.Той трябва да съпровожда с флота си подкрепленията, които се отправят по море за Корея. 5 транспорта излизат от Даго, натоварени с 4-5000 човека.Адмирал Дин на флагманския си броненосец Тинг Юен излиза заедно с еднотипния „Чин Юен”, броненосните крайцери Кинг Юен, Пинг Юен и Лай Юен, 5-тте бронепалубни крайцера Чинг Юен, Чих Юен, Тси Юен, Тсао Йонг и Янг Уей. Присъстават и двата слаби малки крайцера от кантонската флотилия Куанг кай и Куанг Ринг и най-малко 2 миноносеца.В китайския доклад се споменава и за 4 канонерски лодки тип „Рендел”.Дин съобъразително изпраща бързоходните си крайцери Чих Юен и Чин Юен на разузнаване.Състоянието на котлите им е отвратително и те не могат да дадат повече от 15 възла. В неделя, 16 септември адмирал Дин извежда корабите си от залива Талиенван. Транспортите плават близо до брега, а военните кораби са по-навътре в морето.
Междувременно в Корейския пролив е разрположена ескадрата на адмирал Ито Той не се отличава с особена инициативност, но точно малко преди сражението на борда на флагмана му се качва главния инспектор на флота Кабаяма, бивш кавалерийски офицер, който приема присърце флота и желае да вземе участие в поне едно морско сражение.Японският флот устройва базите си в корейския проток като най-вероятно място за среща с китайския, а така също за да има възможност бързо да зарежда с гориво.В състава на ескадрата на вицеадмирал Ито влидат новите крайцери ацушима /ф/, Ицукушима, Хашидате и Чийода, старите броненосци Фусо и Хией, авизото Акаги.Летящата ескадра се командва от адмирал Цубои и включва великолепните елсукси крайцери Йошино /ф/, Нанива, Такачихо и Акицушима.В техния състав се намира и спомагателния крайцер Сайкио.Втората и третата летящи ескадри включват Тсукуши, Чокай, Мая, Банджо, Конго, Такао, Ямато, Мусаши, Катцугари и Тенрю. Двете най-силни ескадри конвоират транспорти до 14 септември, без да обръщат внимание на китайските кораби.След успешното съпровождане на своите транспорти Ито хвърля котва срещу нос Шопек, където остава до обед на 16 септември.След това японският флотоводец се отправя към остров Хаяндао, като остава няколко миноносци да патрулират около нос Шопек. Половин час преди да бъдат забелязани китайците виждат гъст облак дим.По това време Дин е на котва и неговите кораби изпускат едва забележими пушеци, докато японците се движат на висока скорост.

[De Ruyeter]

Малко преди началото на сражението адмирал Дин издава три много важни заповеди:1. еднотипните съдове да формират една дивизия, като се поддържат, второ всички кораби трябва да се сражават с носа към неприятеля и трето всички кораби трябва да следят действията на адмирала.Заповедите се получават в резултат на нееднородността на китайския флот. Повечето кораби са стара концепция и оръдията са им монтирани така, че могат да стрелят с пълни залпове само по носа или кърмата. Бордов огън се води трудно, тъй като концепцията на водене на бой е повлияна от сражението при Лиса, където е приет таранния прийом. Китайците подреждат корабите си в шахматен строй, тоест корабите от втората линия се построяват в интервалите на първата линия. Най-съществената грешка тук е, че китайците поставят двата си най-силни броненосеца Чин Юен и Тин Юен в центъра, а слабите кораби на крилата, вместо да бъде обратното. Боят при Асан доказва, че най-уязвими за огъня на скорострелните японски оръдия са надстройките, оръдията без щитове, където рискът да бъду избита прислугата им е най-голям .Затова на палубата допълнително се слагат торби с пясък, въглища. Слабата защита на барбетните оръдия е демонтирана и оставена на брега, защото адмирала се опасява, че осколките от слабата защита могат да нанесат тежки поражения сред екипажите. Корабите оставят на брега ненужния дървен материал – обшивки, изолации, направени от дърво, оставят корабните лодки.
Двете ескадри внимателно се сближават. Никоя от тях не желае да рискува и да се впусне в решително сражение изведнъж. Както споменах по-горе при адмирал Дин служат неколцина европейци майор фон Хеникен е началник щаб на китайския флотоводец. В него влизат Албрехт, Тейлър, Никълсън На Чен Юен се намира МакЖифин и г-н Хекман, на Чих Юен Първис, на ТСи Юен – Хофман.
В 12.05 японците опознават противника. Адмирал Ито вдига флаг, приканвайки флота си да се подготви за бой.Леките дозорни кораби Акаги и Сайкио напуската бойната колона и заемат позиция от лявата й страна..Японската ескадра е построена по следния начин : авангард адмирал Цубои на летящата ескадра - Йошино, Такачихо, нанива и Акицушима, основни сили – адмирал Ито на Мацушима, следван от Чийода, Итсукешима, Хашидате, Фусоо и Хией.Последен е адмирал Кабаяма – главния инспектор на флота на Акаги.
Когато достигат 5 мили един от друг японците се престрояват в строй „фронт”, движат се няколко минути в този ред, като после образуват дълга килватерна колона. Китайският флот е построен във формата на полумесец с обърнати настрани рога. Съдовете се разполагат по следния начин от ляво надясно: Янг Уей, Тсао Йонг, Чинг Юен, Лай Юен, Чех Юен, Тинг Юен, Кинг Юен, Чих Юен, Кунг Кай и Тси Юен. Тси Юен изостава малко, тъй като машината му е повредена. Янг Уей и Тсао Йонг също изостават като по този начин образуват другия рог на полумесеца.
Летящата ескадра на Цубои се приближава от дясно на китайците, но когато се сближават на оръдеен изстрел то сменя курса на ляв с цел да пресече върха на полумесеца. В 12.30 скоростта му 10 възла, в 12.45 я увеличава на 14. Първият изстрел е даден от китайския броненосец Тинг Юен в 12.20 от 305мм оръдия. Разстоянието е 6000 ярда и китайците не достигат целта. Сътресението от залпа е толкова силно, а китайските офицери – несвикнали с артилерийска стрелба, че всички намиращи се в барбетите изпопадали, а самият адмирал Дин е контузен и отнесен в подпалубното пространство. Китайските съдове са камуфлирани в сиво, докато японците са с бели кораби и няма начин целите да бъдат сбъркани.Според друг източник китайските кораби са черни, а японските са сиви, но доколкото си личи от фотографиите съм склонен да вярвам на Уилсън – Йошино и другите кораби изглеждат бели. Вероятно авторът бърка сражението през 1894г. С Цушима и камуфлажа на руските кораби.
Китайците следвайки примера на адмирала си последователно откриват огън. Японската ескадра продължава напред, без да отвръща на стрелбата.Достигайки дистанция 3000 ярда от центъра на китайската линия, японците последователно изменят курса с 8 румба вляво и откриват огън с бордовите си оръдия.

[De Ruyeter]

Китайците, форсирайки машините на Тин Юен и Чин Юен се опитват да разкъсат японската килватерна колона и да таранят противника. Японците, залагащи на среднокалибрената и малокалибрена артилерия 120-152мм, стрелят 3 пъти по-бързо от китайците, които разчитат на тежката артилерия калибър 203-305мм. Адмирал Цубои увеличава скоростта и бързо се сближава с десния фланг на китайците. Техният ляв фланг остава извън боя, а цялата тежест на сражението се изнася от центъра и десния фланг. Той обстрелва ожесточено Янг Уей и Тса Йонг – малки, слаби кораби от разстояние 1700 ярда. Тсао Йонг се запалва и се накренява, а Янг Уей също е в тежко положенние.От друго страна клиновидното разположение на китайската ескадра пречи на другите кораби да използват оръдията си срещу японците, защото се опасяват, че могат да повредят собствените си съдове. Летящата ескадра заобикаля десния фланг на китайците, центъра, начело с Ито и корабите Матсушима, Чиода, Хажидате и Итсукошима води огън по центъра на ескадрата на адмирал Дин.Бавното маневриране на китайските кораби води до това, че техния основен удар се стоварва върху японския ариергард, в който се намират най-слабите японски кораби – старите Фусоо и Хией, Акаги и Сайкио. Чин Юен и Тинг Юен, поддържани от крайцерите Лай Юен, Кинг Юен и Чих Юен ги нападат. Фусоо благополучно се отървава от приближаващите се броненосци, но на Хией се налага да смени рязко курса си, за да избегне неприятелските тарани. Хией минава между Тинг Юен и Чин Юен на разстояние 700 ярда. За негово щастие китайците не стрелят, страхувайки се да не се повредят взаимно. Двете изстреляни по него торпеда не попадат в целта, малокалибрените снаряди които го улучват не му нанасят съществени повреди. Акаги е улучен от 305мм снаряд и само бързото пристигане на Летящата ескадра го спасява от потопяване. Плавайки вляво на фронта на китайската ескадра, Сайкио попада под много силен, но също толкова неточен огън. Той е посрещнат от Куанг Пинг, а Чих Юен започва да го обстрелва от кърмата. Рулят е повреден и корабът започва да извършва безпомощни циркулации. Въпреки очевидната възможност да бъде доунищожен с торпеда, нито едно от 3-те, пуснати от китайските миноносци не попада в целта. Акаги също напуска боя.
Междувременно строят на китайците се разбърква от съсредоточения огън на корабите на вицеадмирал Ито. Десният фланг е обхванат от Цубой, левият от главните сили на адмирал Ито.Те нанасят нови повреди назлополучният Янг Уей, който е изостанал от главните сили и гори силно. Малко по-късно самураите се сблъскват с Пинг Юен и миноносните сили на китайците и след краткотрайна разгорещена схватка ги отблъскват. Летящият отряд напада бронепалубния крайцер Чих Юен, който е излязъл пред китайския строй и напразно се опитва да тарани Йошино. Скорострелните оръдия на японците, стрелящи с фугасни снаряди за кратко време го превръщат в плаваща развалина и в 15.30 той поема към дъното. Двете японски ескадри толкова се сближават, движейки се по двата фланга на китайците, че накрая възниква опасност да се уцелят един друг. Корабите им се раздалечават. Ядрото на китайците – построените в Германия броненосци Тин Юен и Чин Юен обаче издържат на неприятелския огън учудващо добре .Независимо от множеството попадения те запазват своята живучест и способност да отвръщат на огъня на противника. Тси Юен и Куанг Уей напускат полесражението, като Тси Юен се сблъсква със злополучния Янг Уей и допълнително го поврежда допълнително. Лай Юен се запалва.Вниманието на Летящата ескадра се съсредоточава върху него и еднотипния му Кинг Юен. В 15.52 Такачихо от разстояние 3300 ярда открива огън по Кинг Юен.Йошино се присъединява към Такачихо от 2500 ярда със своите 152 мм оръдия. В 16.48 китайският съд вече гори силно, накренява се на левия си борд. Показва се подводната част, рулят вече е безполезен. Броени минути по-късно крайцерът потъв с трясък. От японска страна тежко е повреден флагмана Мацушима – два снаряда улучват барбета на 320мм оръдие, като го вадят временно от строя. Корабът се запалва и пожарът се разраства опасно бързо, заплашвайки да го взриви. Само бързите мерки на екипажа спасяват крайцера от потъване. Ито пренася флага си на еднотипния Хашидате.
Загубите на китайците са значително по-тежки от японските. Чих Юен и Кинг Юен са потопени, Тсао Йонг и Янг Уей – извадени от строя или потъващи. Куанг Кай се натъква на плитчина при опита си за бягство .Пристигналите японски крайцери откриват огън по него, екипажът му го напуска като преди това го взривява. Тси Юен се насочва към Порт Артур, а Лай Юен и Чинг Юен се стремят да потушат избухналите на тях пожари. Куанг Пинг и Пинг Юен се стремят да се измъкнат незабележимо от зоната на бойните действия. В японския строй остават само двата броненосеца, като и двата имат пожар на борда.От апонска страна Мацушима, Хией и Сайкио напускат боя. Повредите на Акаги са отстранени и той се приготвя да се върне в бойната линия на Ито.
Към края на сражението китайците свършват боеприпасите на среднокалибрената и малокалибрената артилерия – тежката остава с 5-6 снаряда. Боеприпасите на японците също са на привършване, а екипажите са уморени от многодневното крайцеруване. Въпреки несъмнената победа на японската страна, Ито не проявява желание да преследва отстъпващите китайци и отзовава Летящата ескадра. По-късно той споделя, че се страхува от нощни нападения на китайските миноносци и очаква утрото на следващия ден за да довърши китайски флот. Ескадрите се разделят – в състава на китайската остават 2 броненосеца, Лай Юен, Чинг Юен, Пинг Юен, 2 рендевелски канонерки и 2 миноносеца. На следващия ден японците заварват на мястото на сражението обездвижения Янг Уей и го потапят с торпедо.Чйиода се зарежда с въглища, а Акицушима и нанива са изпратени на разузнаване към китайските пристанища.
Сега нека разгледаме действията на отделните кораби по време на сражението.

[De Ruyeter]

Сега нека разгледаме действията на отделните кораби по време на сражението.
В първия етап на боя флагманът на Ито – Мацушима не претърпява тежки повреди, докато не се среща с Пинг Юен. Мацушима открива стрелба от 300 ярда и продължава да води огън до увеличаване на дистанцията до 1300 ярда. В 14.34 японският флагман получава попадение от 260мм снаряд, която убива 4-ма човека, стоящи при левия кърмов минен апарат. Осколки удрят барбета на 320мм оръдие и се разпръскват. В отговор японците унищожават тежкото оръдие на Пинг Юен.
Малко по-късно японският крайцер се сблъсква с Чин Юен, от който пострадва още по-тежко.305мм снаряд попада в батареята на японеца, унищожава едно от 120мм оръдия и запалва купчина боеприпаси. Други две 2 120мм оръдия са отнесени от поставките. Барбетът на 320мм оръдие е улучен два пъти, оръдието е повредено. Димовата тръба е пробита, а малокалибрени снаряди изрешетват надстройките на няколко места.45 убити и 80 ранени /по други данни 57 убити и 54 ранени/. Корабът се накренява и се запалва. За повишаване на бойния дух при оръдията е повикан корабния оркестър, на който е заповядано да свири докато моряците се борят с огъня. Запалва се палубата над крюйткамерата, а през процеп огънят се прехвърля и в нея. С цената на живота си матрос и офицер от Мацушима потушават огъня.
Крайцерът Хией, щастливо изплъзнал се на изстреляното торпедо, също е принуден да отразява атаката на Чин Юен. Един 305мм снаряд попада близо до импровизирания лазарет, бивайки много от ранените. Втори улучва горната палуба като убива много артилеристи. Акаги се сражава на левия фланг без всякаква поддръжка. От 850 ярда той открива огън по Лай Юен. Малко по-късно той е взет на прицел от няколко китайски кораба – командирът му е убит, корабът получава няколко пробойни на нивото на долната палуба. Откъм кърмата го притискат Лай Юен и Чих Юен, а от носа – Куан Кай. Малкият японски кораб яростно обстрелва най-близките си противници – най-тежко е засегнат Лай Юен, на чиято палуба попадат няколко снаряда от Акаги. Дошлата навреме Летяща ескадра го спасява от потопяване. Той изостава от основните сили и се присъединяа чак към 17.50, когато Ито вече счита, че той е потопен.
Сайкио се спасява по още по-невероятен начин. Той е поразен от 4 тежки снаряда от Тиг Юен. Два го пронизват без да експлодират, но другите две унищожават руля и рубката. Управлявайки се само с витлата, то премина между Нанива и Акицушима, отблъсквайки нападенията на няколко китайски миноносеца и Куанг Пинг. В 15.30 горящия Сайкио напуска полесражението. По него са пуснати 3 торпеда, но те не попадат в целта.
Хашидате – колабът близнак на Мацушима претърпява незначителни повреди – в него са регистрирани няколко попадения на 152мм снаряди .Един попада в 320мм щит пробива го, прониква във вътрешността на кулата и убива част от прислугата.Вторият снаряд улучва бруствера, 3-я в дясната раковина, хлъзга се по ня и вгъва борда в диаметър 2-3 фута.
Летящата ескадра получава предимно попадения от по-леката артилерия. Йошино е улучен от 152мм фугасен снаряд на половин фут над горната палуба.2-ри такъв снаряд унищожава барказа, 3-ти малокалибрен попада в каюткомпанията. Два попадат в задната димова тръба. Фугасен 152мм снаряд пронизва корпуса при водолинията. Стоманен 240мм снаряд попада в щита на едно от оръдията и го поврежда.
Акицушима е уцелен 4 пъти, 3 от тях в надстройките, само един от тях поврежда оръдие, убивайки прислугата на още едно. Нанива е улучен от 6 снаряда 1 снаряд калибър 240мм улучва борда на фут на водолинията, снаряд попада в железния комингс обхващащ кърмовото 254мм оръдие. Малокалибрен снаряд пробива палубата. Корпусът е пробит от дясната страна близо до форщевена.240мм бронебоен /стоманен снаряд прошива борда, преминава през навесните въглищни ями и три железни прегради. След това рикошира от въглищата удря се в горната палуба, а след това е отразен надолу от нея в жилищната палуба. Благодарение на наличието на въглища корабът е спасен от подводна пробойна.

[De Ruyeter]

Китайските кораби се сражават храбро през целия ден. Основна цел по време на боя са двата броненосеца. Тинг Юен попада във фокмачтата, събаря я и убива 7 човека. Адмирал Дин и майор Ханекен са контузени още при първия залп.по-късно избухва пожар в носовата част на кораба, поради което единственото оръдие което може да води огън е кърмовото 152мм. На Тинг Юен загива един от англичаните Николс. Липсата на обучение на екипажа обаче се проявява при пожара – вместо да го потушат – те се разбягват. Като цяло броненосците са доста сериозно повредени – улучени са 464 пъти, от които 160 от скорострелните малокалибрени оръдия 37мм, 47мм и 57мм. Чин Юен е улучен 11 пъти в десния борд извън бронята и 19 върху нея. В левия борд 12 снаряда улучват извън бронята и 5 в бронята. Десният барбет е улучен 29 пъти, от тях 22 от оръдията на скорострелната артилерия и 7 снаряда от по-голям калибър /152-120мм/. В кожусите на носовото и кърмовото 152мм оръдие има няколко пробойни.В носовата надстройка от десния борд са преброени 35 пробойни, от лявата страна – 10.В кърмовата надстройка са 69, а в лямата 47 пробойни.Предната димова тръба има 56 дупк, задната 26.във всички останали предмети по палубата – лодки, шлангове и т.н. са наброени 120 пробойни.Бронята издържа учудващо добре – не е пробита на нито едно място. Круповските 305мм оръдия доказват , че са далеч по-ефективни по време на боя.8-те оръдия дават общо 200 изстрела, докато японските 320мм оръдия на Кане – само 13. В китайските броненосци има доста опасни на пръв поглед пробойни – снаряд попада в торпедния апарат, друг улучва барбета на 305мм оръдия, но най-дълбокото пробиване не достига и 50мм. На височината на водолинията има само една пробойна. Доста от японските снаряди са стоманени – не са фугасни и само пронизват надстройките или небронираните краища на кораба.. Горната палуба не е пробита нито веднъж.Няколко снаряда улучват щитова защита на 305мм проникват вътре в барбета и се взривяват там Чинг Иен гори три път и три пъти пожарът е потушен.
Чих Юен загива под град от снаряди. След като рулят му е изваден от строя, се опитва да тарани Йошино, но 320мм снаряди го довършват. Кинг Юен също е обхванат от силен пожар.От Йошино е забелязан да се движи хаотично, но подробности около гибелта са неизвестни. Лай Юен прекратява боя вследствие на пожарСнаряд запалва палубата и унищожава почти цялата надводна част поради зле организираната борба за живучест. Тси Юен, който е извесет още от сражението при Асан се сражава храбро – неговите загуби са 7 убити.Повредите по него също са съществени – извадено е от строя кърмовото 150мм оръдие. Част от малокалибрената артилерия също е вън от строя и корабът се оттегля към Порт Артур.По пътя за базата Тси Юен протаранва Янг Уей който вече е повреден. Китайските миноносци също се представят зле – независимо от разликата в камуфлажа – бял и сив те са объркани и не могат да различат своите от чуждите кораби.
Сражението при Ялу наподобява боя при Лиса дотолкова доколкото китайците използват строй фронт, както и австрийците, но с негативен за тях резултат. След техния разгром, китайците вярват че са удържали победа над японците и вярват, че са потопили поне 3 японски кораба.
Китайските кораби влизат в бой с минимален боезапас – 15 тежки снаряда на оръдие.Не независимо от това 305мм оръдия демонстрират добра скорострелност като през цялото време двата китайски броненосеца дават над 120 изстрела. Японците губят 10 убити офицера и 80 матроса, ранени са 16 офицера и 188 човека екипаж. Най-големи загуби понася Мацушима 57 убити /по други данни 100/ и 54 ранени. На второ място е Хией – 19 убити и 37 ранени. Трети е Итсукушима с 13 убити и 18 ранени.Акаги губи 11 убити и 17 ранени. На Акицушима загубите са 15 души, Фусоо – 14, Йошино и Хашидате по 12 на всеки, Такачихо – 3, нанива – 1 и Чийода нито ден.
Китайските загуби са следните: Тинг Юен 14 убити и 25 ранени, Лай Юен 10 убити и 20 ранени, Чинг Юен – 7 убити, 15 ранени, на Тси Юен 3 убити, на Пинг Юен 3 ранениНа потопените кораби губят между 600 и 800 души. От китайските кораби са изстреляни 400 снаряда, като 4% попадат в целта, което е доста малко, като се има предвид, че дистанциите са пистолетни и поразяването на противника е лесно.Процентът на японските попадения е между 10 и 15% Един от европейските офицери в китайския флот МакЖифин счита че китайците са стреляли по-точно 20% срещу 12 % на японците.