През втората половина на ХIХ век на арената на световната политика се появяват две нови държави, които наред със старите Велики сили започват да се борят за място под слънцето . Едната от тях Япония след извършването на буржоазната революция през 1867г. започва да гради основите на модерната държава. Плодовете на труда й не закъсняват през 1874 г.след военна демонстрация пред Тайланд Страната на Изгряващото слънце сключва изгодно споразумение с Русия, по силата на което получава Курилските острови. През 1894г. Япония завладява Корея, разбива китайския флот в устието на река Ялу /септември 1894г./. Симоносекският мирен договор е сключен на 17.04.1895 г. В резултат на него Китай се отказва от сюзеренитета над Корея и се задължава да изплати контрибуция от 30 милиона ляна. Руското правителство, подкрепяно от Германия и Франция упражнява натиск върху Япония да върне Ляодунския полуостров. В знак на благодарност Китай го преотстъпва за безсрочно ползване на Руската империя. Независимо от загубата, Япония получава достатъчно териториални придобивки /Формоза, Пескадорските острови на запад и юг/, които могат да се използват като бази за флота.
В същото време на другия бряг на Тихия океан след края на Гражданскта война от 1861-65г. САЩ се възстановява бързо и започва да разширява икономическия си потенциал. До 80-те години на 19в. по-голяма част от териториите на САЩ са заселени и облагородени. Увеличава се броят на фабриките. По този начин е постигната и целта на доктрината Монро от 1823 г. - териториална експанзия и разширяване на юг и запад. Аляска е купена през 1867 г. от Русия, а Луизиана в началото на XIX век. Новата американска стратегия за териториално разширяване е изложена от Теодор Рузвелт континентална защитеност на страната от север и юг, контрол върху Централна Америка, разширяване на запад в просторите на Пасифика. Активизирането на страната на Изгряващото слънце и завладяването на редица тихоокеански острови катализират процеса за излизане на САЩ от изолацията си. Тъй като тихоокеанските територии са поделени между старите колониални сили, САЩ трябва да ги отвоюват от някоя от тях и да ги превърнат във форпостове, които да наблюдават набиращата мощ Япония.
Поводът за война не закъснява. На 15 януари1898г., закотвеният в испанското пристанище Хавана американски броненосец втори ранг Maine /6682 тона, 4х254мм оръдия, скорост 15 възла/се взирява и потъва.Загиват 260 / по други източници 264 души/ от екипажа, който наброява 355 души. Съвместна американо-испанска комисия не стига до единно становище. Янките считат че взривът е външен, причинен от поставена до корпуса мина, а испанците стигат до извода, че е вътрешен. Независимо от завидната гъвкавост, с която испанското правителство подхожда при разрешаване на конфликта, президентът на САЩ Маккинли, подкрепен от Конгреса поставя ултиматум на Испания да се откаже от колониалните си претенции над Куба и да й даде независимост. За да запази престижа си на стара колониална държава, и вероятно подценявайки американските военноморските сили Испания отказва. На 24.04.1898г. САЩ обявява война на Испания.
Флотът, с който янките влизат във войната не може да се нарече нито многоброен, нито съставен от големи и мореходни кораби. След края на Гражданската война и през 70-те години на XIX-ти век флотът на САЩ е в упадък и не е построен нито един нов военен кораб. Възраждането му започва от 1882 г. с приемането на Закона за военноморски действия, в който се предвижда построяването на 45 дървени крайцера и авиза, пет стоманени, които да защитават търговията, американските интереси и живота на гражданите В навечерието на Испано-американската война САЩ разполагат със седемнадесет бронепалубни крайцера /два от тях купени от Бразилия New Orleans и Almirante Braun, построени в корабостроителницата на Елсуик, Армстронг/, 2 броненосни крайцера, 2 броненосеца 2-ри клас Texas и злополучният Maine и четири нови Indiana, Oregon, Massachussets и Iowa.
Испанският флот е концентриран на две места Куба и Филипините.В сантяго де Куба е базирано ядрото на испанския флот, съставено от броненосните крайцери Viscaya, Infanta Maria Teresia и Almirante Oquendo. Те са са подобрен вариант на британските поясни /belted/ крайцери от типа Orlando. Cristobal Colon е от типа Garibaldi, пристигнал последн, ненапълно окомплектован, без монтирана артилерия на главния калибър. Срещу този флот янките изпращат всичките си броненосци, броненосният крайцер Brooklyn /флагман/ и New York, бронепалубните крайцери Cincinati, Detroit, Marblerhead, Montgomery и няколко монитора. На 03.07.1898г. ескадрата на Сервера е разбита при неуспешен опит да пробие американската блокада, като броненосните крайцери, за да избегната унищожението се изхвърлят на брега.Съединението на контраадмирал Шли понася незначителни загуби. Но да се върнем към действията на току-що създадения тихоокеански флот на САЩ.
През октомври 1897г. за главнокомадващ на Азиатската ескадра е назначен комодор Джордж Дюи. Командващият заварва базата, близо до Хонг Конг в лошо материално състояние липсват боеприпаси за корабите, екипажите не са обучени. Дюи полага огромни усилия да снабди корабите си с муниции. Канонерката Concord е изпратена да ги натовари. Снаряди са натоварени и на току-що отплавалия към Филипините бронепалубен крайцер Baltimor, крайцерът Raleigh и тендера Maculloh, са последните попълнения в състава на Азиатската ескадра.
На 24.04.1898г. военноморският министър Лонг телеграфира на Дюи, че е обявено състояние на война между Съединените щати и Испания . Комодор Дюи бързо подготвя ескадрата си за предстоящото сражение. Корабите за извадени на сух док, дъната са почистени, а бордовете и надстройките са боядисани в стандартния за военно време тъмносив цвят. За превозване на боеприпасите американското командване фрахтова кораба Zaffiro и бункеровчика Nanshan.
С обявяването на войната Азиатската ескадра е преведена в неутралния Хонг Конг, разположен на 35 мили северно от Мърч Бей.Там Дюи провежда допълнителни учения. Явно мнението на англичаните за нивото на подготовка в американския флот не е високо, защото един британски чиновник отбелязва при отплаването на янките: Това беше прекрасна компания. За жалост повече няма да ги видим .
На 26 април от Манила пристига консулът Уилявс, който съобщава на американския флотоводец, че близо до Манила н островите Корехидор и Кабальо са инсталирани нови оръдия, а Корехидорския проток е миниран. Дюи решава да атакува незабавн. Колкото по-бързи и агресивни бъдат действията ни, толкова по-малко ще бъдат загубите и по-бързо ще настъпи мир заключва той. На 27 април бронепалубните крайцери Olympia /флагман/, Baltimore, Raleigh и Boston, канонерките Petrel и Concord, тендера Maculloh и снабдителните кораби Nanshan и Zeffiro отплават към неизвестността. Общата численост на тази мини ескадра е 1456 души, а сумарното водоизместване 19098 тона.
С обявяването на войната испанската ескадра, базираща се в Манила също започва да се подготвя за предстоящото сражение. Испанските съдове, макар и многобройни са типични колониални кораби. Над 20 от тях са канонерски лодки с дървен корпус или дървени крайцери, които се класифицират като небронирани крайцери 1-ви и 2-ри ранг / в противовес на защитените или бронепалубни кораби/. Тяхната скорост е по-ниска от тази на анлогичните американски бойни единици, а въоръжението им е по-леко. За сравнение ще спомена, че Дюи разполага с 53 оръдия, включително и с такива калибър 203мм. Испанската ескадра има 31 оръдия, а най-големия калибър е 164мм. Испанският командващ има обаче още едно оръжие бреговата артилерия. От тактическа гледна точка е най-добре да бъди защитен с брегови батареи залива Субик и флотът да се премести там, като целта е да се нападне американския флот от север докато бреговите оръдия го подлагат на унищожителна канонада. Поради традиционната флегматичност испанските власти не успяват да изпълнят замисъла си. Испанският флотоводец се отказва да изпълни замисъла си и да се възползва от преимуществото си над американски си колега като напуска залива на Манила и превежде ескадрата в залива Канясо. Адмирал Патрисио Монтохо и-Персано се страхува, че тежката артилерия и огънят на янките ще разрушат Манила и ще убият цивилни граждани. Там се намират и семействата на повечето моряци. Испанският флотоводец се надява на поддръжката на батареите от Sangley Point и Ulloa. В случай на неуспех корабите на кастилците, закотвени на плитко могат да се изхвърлят на брега, а моряците да се спасят с плуване.
Когато ескадрата на комодор Дюи наближава Лусон на 30 април, той изпраща на разузнаване към залива Субик корабите Boston и Concord. Малко по-късно в същата посока е изпратен и Baltimore, тъй като американският командир чува канонада. Тревогата се оказва фалшива. Испанските сили не са открити в залива. Научавайки известието, Дюи въздъхва облекчено и казва Сега ще ги довършим .
Текат последни минути преди боя.Изхвърлен е дървения материал, облицовката, дори масите за хранене и дълго време екипажите се хранят на открито. На палубата, подобно на времената от ветроходната епоха е разтлан пясък.
Привечер американският комодор се насочва към Манилския залив. Междувременно адмирал Монтохо е известен за пристигането на янките в залива Субик и се подготвя за отбрана. До залива на Манила може да се стигне чрез два канала Бока Чика по-тежко защитен и по-тесен и Бока Гранде, който е по-плитък и скалист. Особена опасност представляват шестте тежки оръдия на островите Кабальо и Ел-Фраул, които могат да обстрелват американската ескадра в продължение на 15 минути докато преминава на разстояние една миля и половина. Комодр Дюи съобщава плана си в деня на сражението като завършва съвещанието с думите: Следвайте килватера на флагмана и повтаряйте всичките му маневри!
В 21.45 на корабите е изсвирена бойна тревога, ескадрата се подрежда в килватерна колона, като на кърмата на всеки един е окачен фенер, за да го забелязва следващия в строя. От 23.00 започва преминаването през Бока Гранде. На 1 май в 0.17 ариергардните кораби Raleigh и Petrel са обстреляни от 120мм батарея от Ел-Фрайол. Три снаряда цопват близо до крайцерите. Ответният огън на Raleigh, Boston, Maculloh и Petrel принуждава батареята да замълчи. Канонада от Ел-Фрайол е чута и в Манила. В 02.00 часа адмирал Монтохо получава телеграма, потвърждаваща преминаването на Азитската ескадра край Ел-Фрайол. Внезапната атака на Дюи сполучва. След като преминава покрай опасните батареи на входа на залива, крайцерите му започват да търсят испанския флот. Движещото се с 4 възла съединение не претърпява никакви повреди независимо, че две мини се взривяват пред носа на Olympia.
В 04.00 на американската ескадра е раздадено кафе и пай. Испанският адмирал вдига ескадрата под тревога.Противникът е забелязан първи от екипажа на кастилския крайцер Don Juan de Asturias. Адмирал Дюи изпраща невъоръжените транспорти Zaffiro и Nanshan под прикритието на най-малкия военен кораб тендера Maculloh в отдалечения край на залива на безопасно място, а останалата част от ескадрата заобикаля нос Сангли и навлиза в залива Кавите. В 05.05 оръдията на три манилски батареи откриват огън по настъпващата американска ескадра. Малко по-късно, в 05.15 към тях се присъединяват и батареите от Кавите. Поради ограниченото количество боеприпаси само Concord и Boston отговарят на огъня. В същото време испанската ескадра е готова за бой. Адмирал Монтохо вдига котва, като пътьом взривява няколко мини, които пречат на движението на корабите му. Янките приемат придизвикателството и подреждат ескадрата си в килватерна колона с Olympia начело, следвана от Baltimore, Raleigh, Petrel, Concord и Boston с интервал между корабите от 200 ярда.
30 минути испанските оръдия водят мощен, но безпорядъчен огън, а Дюи плава с 8 възла срещу тях. Кореспондентът на борда на Olympia Джоузеф Стикни, бивш морски офицер отбелязва: .... нервното напрежение беше ужасно. Във всеки един момент десетки хора можеха да рухнат на палубата ранени или мъртви . Когато американската ескадра съкращава дистанцията до 5000 ярда, Дюи обръща корабите си на запад паралелно на брега.В 05.40 изрича заповедта, която влиза в аналите на американската морска история: Когато сте готов Гридли /флаг капитан на Olympia/, може да откриете огън! Залпът от носовата 203мм кула на крайцера е сигнал за откриване на огън и от останалите кораби.
Американските кораби започват първия от петте двумилни галсове, като се стремят левите им бордове да са обърнати към испанците, за да стрелят с максимална ефективност. Скоро дистанцията е съкратена до 3000 ярда. Трите крайцера от авнгарда на Дюи концентрират огъня си върху флагмана на адмирал Монтохо Reina Cristina. След броени минути небронираният крайцер е улучен в полубак, като снаряда убива прислугата на четири скорострелни оръдия.Мачтата е свалена, а кормчията е ранен и заместен от друг.Втори снаряд експлодира на долната палуба, придизвиквайки пожар, който бързо е овладян.
Към 07.00 Reina Cristina тръгва на таран към Olympia, но вследствие на точния и бърз огън е унищожен руля и корабът започва да извършва безпомощно циркулация. В 07.30 испанският флагман вече е една пламтяща развалина. Снаряди се взривяват близо до кърмовите погреби, кърмовите отсеци са наводнени, за да не се взриви кораба. В импровизирания лазарет попада снаряд, придизвиквайки силен пожар. С цел да се избегнат по-нататъшни жертви адмирал Монтохо дава заповед да се напусне Reina Cristina. Точно когато предвкусва победата американският флотоводец получава тревожен доклад от капитан 1-ви ранг Гридли, че в погребите на 127мм оръдия са останали 15% от боезапаса. Основното оръжие, на което разчитат янките в боя е скорострелното 127мм оръдие. В сравнение с него 203мм тежки оръдия, стрелящи 1-2 в минута е далеч по-неефективно от по-малокалибреното оръдие. Разочарованият Дюи дава заповед за оттегляне, прегрупиране и преразпределение на боеприпасите по корабите. За да скрие причината за оттеглянето, американския адмирал разрешава на екипажите да закусят. Междувременно Дюи се уверява, че съобщението за привършващите боеприпаси е невярно. Фактически са изстреляни 15% от снарядите. В 11.16 последователят на Фарагат възобновява боя. По време на сутрешното сражение Olympia е атакувана от два испански миноносеца, като единият е потопен, а другия налита на скала. След сражението става ясно, че приетите от американците за миноносци съдове са всъщност граждански кораби, намиращи се там в неподходящо време.
Когато Дюи възобновява боя само небронираният крайцер Ulloa и бреговите батареи на нос Сангли отговарят на огъня. Докато Baltimore отвръща на стрелбата на бреговите батареи, останалите кораби съсредоточават огъня си върху Don Antonio de Ulloa и бързо го изваждат от строя. За втори път испански крайцер този път Don Juan de Asturias се опитва да тарани Olympia, но точният огън го отблъсква.Малко по-късное потопен от екипажа си.След като е ликвидирана опосността от ескадрата на адмирал Монтохо, янките спокойно, като на маневри обстрелват батареите на нос Сангли, които нямат достътъчен ъгъл на снижение и не могат да стрелят на дистанция, по-малка от 2000 ярда. В 12.15 над Кавите се появява бяло знаме.
След потопяването на Reina Cristina, испанският флотоводец пренася флага си на малкия бронепалубен крайцер Isla de Cuba. Старият дървен крайцер Castilia е подпален от огъня на скорострелните оръдия на Азиатската ескадра, изоставен. На борда му загиват 23 души, а други 80 са ранени. На крайцера Isla de Luzon три оръдия са унищожени, а канонерката Marquize del Duero е тежко засегната от противниковия огън.
Адмирал Монтохо заповядва на оцелелия си флот, който е запазил боеспособност да се оттегли към залива Бакур, като се отбранява колкото е възможно повече. В случай на поражение екипажите да потопят корабите.
Американският флотоводец устремно напада испанската ескадра. Concord обстрелва и унищожава изхвърлилия се на брега Isla de Mindanao , а канонерката Petrel благодарение на плиткото си газене доближава брега и пленява транспорта Manila и няколко по-малки кораба. В 12.30 боят при Манила приключва.
Испанците претърпяват съкрушително поражение. Рядко резултатът от една битка е толкова красноречив. По време на сражението от американска страна са ранени 7 матроси и двама офицери, а главният инженер на Maculloh Рандъл умира от разрив на сърцето поради горещината в котелното. Испанските жертви са много повече 381 души убити и ранени. Унищожени са дървените крайцери 1-ви ранг Reina Cristina и Castilia, и небронираният стоманен крайцер Don Antonio de Ulloa /по време на боя последният е улучен 33 пъти/, a крайцера Don Juan de Asturias е потопен от екипажа си. Американците изваждат, ремонтират и зачисляват в състава на флота си като канонерски лодки бронепалубните крайцери Isla de Cuba и Isla de Luzon. Те прослужват под звездното знаме до 1919 г. Isla de Cuba е продаден на Венецуела под името Mariscal Sucre и е нарязан чак през 1940 г.
Любопитна подробност е, че корабите на комодор Дюи стрелят доста по-точно от ескадрата на контраадмирал Шли в боя при Сантяго де Куба, като някои историци го отдават на факта, че испанските кораби са били неподвижни.
След неутрализирането на ескадрата на адмирал Монтохо бреговите батареи на Манила не откриват огън по приближаващите американски крайцери, опасявайки се, че при размяната на залпове могат да пострадат невинни граждани. Градът капитулира, но за разлика варварското унищожаване на градове, с които изобилства историята на Втората световна война, заемането на града става безкръвно. Привечер оркестърът на Olympia изнася серенада на стеклите се на пристана хора.
За да не остави Филипините без американски гарнизон Дюи остава пристигането на 6000 американски войници /юли 1898 г./ Междувременно възникват противоречия между американскя флотовоодец и командващия германската ескадра вицеадмирал фон Дидрихс, който се опитва да присъедини незаетите Филипини към Германската империя. С пристигането на 6000-я американски контингент, който се настанява в Манила като окупационен корпус противоречията са изгладени и немската ескадра се изтегля.
С победата в испано-американската война САЩ се утвърждава като най-силната държава в Западното полукълбо и дава своята заявка за участие в световната политика наред със старите Велики сили. Съкрушителните поражения при Манила и Сантяго де Куба показват по недвусмислен начин на света залезът на величието на Испанската колониална империя и раждането на един нов и добре организиран флот на набиращата индустриална мощ Америка.
В същото време на другия бряг на Тихия океан след края на Гражданскта война от 1861-65г. САЩ се възстановява бързо и започва да разширява икономическия си потенциал. До 80-те години на 19в. по-голяма част от териториите на САЩ са заселени и облагородени. Увеличава се броят на фабриките. По този начин е постигната и целта на доктрината Монро от 1823 г. - териториална експанзия и разширяване на юг и запад. Аляска е купена през 1867 г. от Русия, а Луизиана в началото на XIX век. Новата американска стратегия за териториално разширяване е изложена от Теодор Рузвелт континентална защитеност на страната от север и юг, контрол върху Централна Америка, разширяване на запад в просторите на Пасифика. Активизирането на страната на Изгряващото слънце и завладяването на редица тихоокеански острови катализират процеса за излизане на САЩ от изолацията си. Тъй като тихоокеанските територии са поделени между старите колониални сили, САЩ трябва да ги отвоюват от някоя от тях и да ги превърнат във форпостове, които да наблюдават набиращата мощ Япония.
Поводът за война не закъснява. На 15 януари1898г., закотвеният в испанското пристанище Хавана американски броненосец втори ранг Maine /6682 тона, 4х254мм оръдия, скорост 15 възла/се взирява и потъва.Загиват 260 / по други източници 264 души/ от екипажа, който наброява 355 души. Съвместна американо-испанска комисия не стига до единно становище. Янките считат че взривът е външен, причинен от поставена до корпуса мина, а испанците стигат до извода, че е вътрешен. Независимо от завидната гъвкавост, с която испанското правителство подхожда при разрешаване на конфликта, президентът на САЩ Маккинли, подкрепен от Конгреса поставя ултиматум на Испания да се откаже от колониалните си претенции над Куба и да й даде независимост. За да запази престижа си на стара колониална държава, и вероятно подценявайки американските военноморските сили Испания отказва. На 24.04.1898г. САЩ обявява война на Испания.
Флотът, с който янките влизат във войната не може да се нарече нито многоброен, нито съставен от големи и мореходни кораби. След края на Гражданската война и през 70-те години на XIX-ти век флотът на САЩ е в упадък и не е построен нито един нов военен кораб. Възраждането му започва от 1882 г. с приемането на Закона за военноморски действия, в който се предвижда построяването на 45 дървени крайцера и авиза, пет стоманени, които да защитават търговията, американските интереси и живота на гражданите В навечерието на Испано-американската война САЩ разполагат със седемнадесет бронепалубни крайцера /два от тях купени от Бразилия New Orleans и Almirante Braun, построени в корабостроителницата на Елсуик, Армстронг/, 2 броненосни крайцера, 2 броненосеца 2-ри клас Texas и злополучният Maine и четири нови Indiana, Oregon, Massachussets и Iowa.
Испанският флот е концентриран на две места Куба и Филипините.В сантяго де Куба е базирано ядрото на испанския флот, съставено от броненосните крайцери Viscaya, Infanta Maria Teresia и Almirante Oquendo. Те са са подобрен вариант на британските поясни /belted/ крайцери от типа Orlando. Cristobal Colon е от типа Garibaldi, пристигнал последн, ненапълно окомплектован, без монтирана артилерия на главния калибър. Срещу този флот янките изпращат всичките си броненосци, броненосният крайцер Brooklyn /флагман/ и New York, бронепалубните крайцери Cincinati, Detroit, Marblerhead, Montgomery и няколко монитора. На 03.07.1898г. ескадрата на Сервера е разбита при неуспешен опит да пробие американската блокада, като броненосните крайцери, за да избегната унищожението се изхвърлят на брега.Съединението на контраадмирал Шли понася незначителни загуби. Но да се върнем към действията на току-що създадения тихоокеански флот на САЩ.
През октомври 1897г. за главнокомадващ на Азиатската ескадра е назначен комодор Джордж Дюи. Командващият заварва базата, близо до Хонг Конг в лошо материално състояние липсват боеприпаси за корабите, екипажите не са обучени. Дюи полага огромни усилия да снабди корабите си с муниции. Канонерката Concord е изпратена да ги натовари. Снаряди са натоварени и на току-що отплавалия към Филипините бронепалубен крайцер Baltimor, крайцерът Raleigh и тендера Maculloh, са последните попълнения в състава на Азиатската ескадра.
На 24.04.1898г. военноморският министър Лонг телеграфира на Дюи, че е обявено състояние на война между Съединените щати и Испания . Комодор Дюи бързо подготвя ескадрата си за предстоящото сражение. Корабите за извадени на сух док, дъната са почистени, а бордовете и надстройките са боядисани в стандартния за военно време тъмносив цвят. За превозване на боеприпасите американското командване фрахтова кораба Zaffiro и бункеровчика Nanshan.
С обявяването на войната Азиатската ескадра е преведена в неутралния Хонг Конг, разположен на 35 мили северно от Мърч Бей.Там Дюи провежда допълнителни учения. Явно мнението на англичаните за нивото на подготовка в американския флот не е високо, защото един британски чиновник отбелязва при отплаването на янките: Това беше прекрасна компания. За жалост повече няма да ги видим .
На 26 април от Манила пристига консулът Уилявс, който съобщава на американския флотоводец, че близо до Манила н островите Корехидор и Кабальо са инсталирани нови оръдия, а Корехидорския проток е миниран. Дюи решава да атакува незабавн. Колкото по-бързи и агресивни бъдат действията ни, толкова по-малко ще бъдат загубите и по-бързо ще настъпи мир заключва той. На 27 април бронепалубните крайцери Olympia /флагман/, Baltimore, Raleigh и Boston, канонерките Petrel и Concord, тендера Maculloh и снабдителните кораби Nanshan и Zeffiro отплават към неизвестността. Общата численост на тази мини ескадра е 1456 души, а сумарното водоизместване 19098 тона.
С обявяването на войната испанската ескадра, базираща се в Манила също започва да се подготвя за предстоящото сражение. Испанските съдове, макар и многобройни са типични колониални кораби. Над 20 от тях са канонерски лодки с дървен корпус или дървени крайцери, които се класифицират като небронирани крайцери 1-ви и 2-ри ранг / в противовес на защитените или бронепалубни кораби/. Тяхната скорост е по-ниска от тази на анлогичните американски бойни единици, а въоръжението им е по-леко. За сравнение ще спомена, че Дюи разполага с 53 оръдия, включително и с такива калибър 203мм. Испанската ескадра има 31 оръдия, а най-големия калибър е 164мм. Испанският командващ има обаче още едно оръжие бреговата артилерия. От тактическа гледна точка е най-добре да бъди защитен с брегови батареи залива Субик и флотът да се премести там, като целта е да се нападне американския флот от север докато бреговите оръдия го подлагат на унищожителна канонада. Поради традиционната флегматичност испанските власти не успяват да изпълнят замисъла си. Испанският флотоводец се отказва да изпълни замисъла си и да се възползва от преимуществото си над американски си колега като напуска залива на Манила и превежде ескадрата в залива Канясо. Адмирал Патрисио Монтохо и-Персано се страхува, че тежката артилерия и огънят на янките ще разрушат Манила и ще убият цивилни граждани. Там се намират и семействата на повечето моряци. Испанският флотоводец се надява на поддръжката на батареите от Sangley Point и Ulloa. В случай на неуспех корабите на кастилците, закотвени на плитко могат да се изхвърлят на брега, а моряците да се спасят с плуване.
Когато ескадрата на комодор Дюи наближава Лусон на 30 април, той изпраща на разузнаване към залива Субик корабите Boston и Concord. Малко по-късно в същата посока е изпратен и Baltimore, тъй като американският командир чува канонада. Тревогата се оказва фалшива. Испанските сили не са открити в залива. Научавайки известието, Дюи въздъхва облекчено и казва Сега ще ги довършим .
Текат последни минути преди боя.Изхвърлен е дървения материал, облицовката, дори масите за хранене и дълго време екипажите се хранят на открито. На палубата, подобно на времената от ветроходната епоха е разтлан пясък.
Привечер американският комодор се насочва към Манилския залив. Междувременно адмирал Монтохо е известен за пристигането на янките в залива Субик и се подготвя за отбрана. До залива на Манила може да се стигне чрез два канала Бока Чика по-тежко защитен и по-тесен и Бока Гранде, който е по-плитък и скалист. Особена опасност представляват шестте тежки оръдия на островите Кабальо и Ел-Фраул, които могат да обстрелват американската ескадра в продължение на 15 минути докато преминава на разстояние една миля и половина. Комодр Дюи съобщава плана си в деня на сражението като завършва съвещанието с думите: Следвайте килватера на флагмана и повтаряйте всичките му маневри!
В 21.45 на корабите е изсвирена бойна тревога, ескадрата се подрежда в килватерна колона, като на кърмата на всеки един е окачен фенер, за да го забелязва следващия в строя. От 23.00 започва преминаването през Бока Гранде. На 1 май в 0.17 ариергардните кораби Raleigh и Petrel са обстреляни от 120мм батарея от Ел-Фрайол. Три снаряда цопват близо до крайцерите. Ответният огън на Raleigh, Boston, Maculloh и Petrel принуждава батареята да замълчи. Канонада от Ел-Фрайол е чута и в Манила. В 02.00 часа адмирал Монтохо получава телеграма, потвърждаваща преминаването на Азитската ескадра край Ел-Фрайол. Внезапната атака на Дюи сполучва. След като преминава покрай опасните батареи на входа на залива, крайцерите му започват да търсят испанския флот. Движещото се с 4 възла съединение не претърпява никакви повреди независимо, че две мини се взривяват пред носа на Olympia.
В 04.00 на американската ескадра е раздадено кафе и пай. Испанският адмирал вдига ескадрата под тревога.Противникът е забелязан първи от екипажа на кастилския крайцер Don Juan de Asturias. Адмирал Дюи изпраща невъоръжените транспорти Zaffiro и Nanshan под прикритието на най-малкия военен кораб тендера Maculloh в отдалечения край на залива на безопасно място, а останалата част от ескадрата заобикаля нос Сангли и навлиза в залива Кавите. В 05.05 оръдията на три манилски батареи откриват огън по настъпващата американска ескадра. Малко по-късно, в 05.15 към тях се присъединяват и батареите от Кавите. Поради ограниченото количество боеприпаси само Concord и Boston отговарят на огъня. В същото време испанската ескадра е готова за бой. Адмирал Монтохо вдига котва, като пътьом взривява няколко мини, които пречат на движението на корабите му. Янките приемат придизвикателството и подреждат ескадрата си в килватерна колона с Olympia начело, следвана от Baltimore, Raleigh, Petrel, Concord и Boston с интервал между корабите от 200 ярда.
30 минути испанските оръдия водят мощен, но безпорядъчен огън, а Дюи плава с 8 възла срещу тях. Кореспондентът на борда на Olympia Джоузеф Стикни, бивш морски офицер отбелязва: .... нервното напрежение беше ужасно. Във всеки един момент десетки хора можеха да рухнат на палубата ранени или мъртви . Когато американската ескадра съкращава дистанцията до 5000 ярда, Дюи обръща корабите си на запад паралелно на брега.В 05.40 изрича заповедта, която влиза в аналите на американската морска история: Когато сте готов Гридли /флаг капитан на Olympia/, може да откриете огън! Залпът от носовата 203мм кула на крайцера е сигнал за откриване на огън и от останалите кораби.
Американските кораби започват първия от петте двумилни галсове, като се стремят левите им бордове да са обърнати към испанците, за да стрелят с максимална ефективност. Скоро дистанцията е съкратена до 3000 ярда. Трите крайцера от авнгарда на Дюи концентрират огъня си върху флагмана на адмирал Монтохо Reina Cristina. След броени минути небронираният крайцер е улучен в полубак, като снаряда убива прислугата на четири скорострелни оръдия.Мачтата е свалена, а кормчията е ранен и заместен от друг.Втори снаряд експлодира на долната палуба, придизвиквайки пожар, който бързо е овладян.
Към 07.00 Reina Cristina тръгва на таран към Olympia, но вследствие на точния и бърз огън е унищожен руля и корабът започва да извършва безпомощно циркулация. В 07.30 испанският флагман вече е една пламтяща развалина. Снаряди се взривяват близо до кърмовите погреби, кърмовите отсеци са наводнени, за да не се взриви кораба. В импровизирания лазарет попада снаряд, придизвиквайки силен пожар. С цел да се избегнат по-нататъшни жертви адмирал Монтохо дава заповед да се напусне Reina Cristina. Точно когато предвкусва победата американският флотоводец получава тревожен доклад от капитан 1-ви ранг Гридли, че в погребите на 127мм оръдия са останали 15% от боезапаса. Основното оръжие, на което разчитат янките в боя е скорострелното 127мм оръдие. В сравнение с него 203мм тежки оръдия, стрелящи 1-2 в минута е далеч по-неефективно от по-малокалибреното оръдие. Разочарованият Дюи дава заповед за оттегляне, прегрупиране и преразпределение на боеприпасите по корабите. За да скрие причината за оттеглянето, американския адмирал разрешава на екипажите да закусят. Междувременно Дюи се уверява, че съобщението за привършващите боеприпаси е невярно. Фактически са изстреляни 15% от снарядите. В 11.16 последователят на Фарагат възобновява боя. По време на сутрешното сражение Olympia е атакувана от два испански миноносеца, като единият е потопен, а другия налита на скала. След сражението става ясно, че приетите от американците за миноносци съдове са всъщност граждански кораби, намиращи се там в неподходящо време.
Когато Дюи възобновява боя само небронираният крайцер Ulloa и бреговите батареи на нос Сангли отговарят на огъня. Докато Baltimore отвръща на стрелбата на бреговите батареи, останалите кораби съсредоточават огъня си върху Don Antonio de Ulloa и бързо го изваждат от строя. За втори път испански крайцер този път Don Juan de Asturias се опитва да тарани Olympia, но точният огън го отблъсква.Малко по-късное потопен от екипажа си.След като е ликвидирана опосността от ескадрата на адмирал Монтохо, янките спокойно, като на маневри обстрелват батареите на нос Сангли, които нямат достътъчен ъгъл на снижение и не могат да стрелят на дистанция, по-малка от 2000 ярда. В 12.15 над Кавите се появява бяло знаме.
След потопяването на Reina Cristina, испанският флотоводец пренася флага си на малкия бронепалубен крайцер Isla de Cuba. Старият дървен крайцер Castilia е подпален от огъня на скорострелните оръдия на Азиатската ескадра, изоставен. На борда му загиват 23 души, а други 80 са ранени. На крайцера Isla de Luzon три оръдия са унищожени, а канонерката Marquize del Duero е тежко засегната от противниковия огън.
Адмирал Монтохо заповядва на оцелелия си флот, който е запазил боеспособност да се оттегли към залива Бакур, като се отбранява колкото е възможно повече. В случай на поражение екипажите да потопят корабите.
Американският флотоводец устремно напада испанската ескадра. Concord обстрелва и унищожава изхвърлилия се на брега Isla de Mindanao , а канонерката Petrel благодарение на плиткото си газене доближава брега и пленява транспорта Manila и няколко по-малки кораба. В 12.30 боят при Манила приключва.
Испанците претърпяват съкрушително поражение. Рядко резултатът от една битка е толкова красноречив. По време на сражението от американска страна са ранени 7 матроси и двама офицери, а главният инженер на Maculloh Рандъл умира от разрив на сърцето поради горещината в котелното. Испанските жертви са много повече 381 души убити и ранени. Унищожени са дървените крайцери 1-ви ранг Reina Cristina и Castilia, и небронираният стоманен крайцер Don Antonio de Ulloa /по време на боя последният е улучен 33 пъти/, a крайцера Don Juan de Asturias е потопен от екипажа си. Американците изваждат, ремонтират и зачисляват в състава на флота си като канонерски лодки бронепалубните крайцери Isla de Cuba и Isla de Luzon. Те прослужват под звездното знаме до 1919 г. Isla de Cuba е продаден на Венецуела под името Mariscal Sucre и е нарязан чак през 1940 г.
Любопитна подробност е, че корабите на комодор Дюи стрелят доста по-точно от ескадрата на контраадмирал Шли в боя при Сантяго де Куба, като някои историци го отдават на факта, че испанските кораби са били неподвижни.
След неутрализирането на ескадрата на адмирал Монтохо бреговите батареи на Манила не откриват огън по приближаващите американски крайцери, опасявайки се, че при размяната на залпове могат да пострадат невинни граждани. Градът капитулира, но за разлика варварското унищожаване на градове, с които изобилства историята на Втората световна война, заемането на града става безкръвно. Привечер оркестърът на Olympia изнася серенада на стеклите се на пристана хора.
За да не остави Филипините без американски гарнизон Дюи остава пристигането на 6000 американски войници /юли 1898 г./ Междувременно възникват противоречия между американскя флотовоодец и командващия германската ескадра вицеадмирал фон Дидрихс, който се опитва да присъедини незаетите Филипини към Германската империя. С пристигането на 6000-я американски контингент, който се настанява в Манила като окупационен корпус противоречията са изгладени и немската ескадра се изтегля.
С победата в испано-американската война САЩ се утвърждава като най-силната държава в Западното полукълбо и дава своята заявка за участие в световната политика наред със старите Велики сили. Съкрушителните поражения при Манила и Сантяго де Куба показват по недвусмислен начин на света залезът на величието на Испанската колониална империя и раждането на един нов и добре организиран флот на набиращата индустриална мощ Америка.