Лиса 20.07.1866г.

[De Ruyeter]

В края на април 1866г. Австрия започва мобилизация на армията и флота във връзка със заплахата от юг и север - Прусия и Италия.Целта на итало-пруския съюз е връщането на Венеция на италианците.Италия задържа обявяването на война до 20.06.1866г., но в това време започвада се готви усилено за война по море.За главнокомандващ италианския флот е избран адмирал Карло ди Персано.Той се е проявил добре в австро-сардинската война от 1848г., Кримската война, в 1859г. блокирал австрийското крайбрежие, пък и друг флотоводец с толкова опит към началото на войната Италия просто не разполагала.От началото на 60-те години на 19в. Италия полага огромни усилия да стане водеща морска държава, похарчвайки 12 000 000 фунта.Вследствие на това Италия /поне на теория/ се сдобива с внушителен флот.В него влизат най-добрите броненосци - Ре д' Италия и Ре ди Портогало всеки 325 000 фунта, построени в Ню Йорк.Водоизместването на всеки от тях е по 5700 тона, бронята 178мм.Ре д' Италия има 2х129 фунтови оръдия /203мм/, 30х152мм и 4 гладкостволи оръдия.Ре ди Портогало има 2х300 фунтови /254мм оръдия и 26х152мм.Отрицателна характеристика на корабите е недостатъчната здравина на корпуса. и двата броненосеца не се отличават с особена мореходност и повратливост.
Следващият по сила кораб е Афондаторе - кулов таран с водоизместване 4070 тона, построен в Англия.Пояс 127мм.Въоръжението се състои от 2х300 фунтови оръдия, монтирани в 2 кули.
Следващите броненосци са Терибъл и Формидабъл, построени във Франция с водоизместване 2700 тона всеки.те са с добра мореходност и управляемост и са защитени със 114мм.Основното въоръжение се състои 16х160мм оръдия.Батарейните броненосци Реджина Мария Пиа, Кастелфидардо, Анкона, Сан Мартино и Принчипе ди Караяно са с водоизместване от 4250 тона, броня 114мм, по 23х160мм оръдия и 4х203мм.Броненосният флот свършва с бронираните канонерски лодки Варезе и Палестро от по 2000 тона всяка една със 114мм пояс и 2х203мм нарезни оръдия 2х203мм гладкостволи и 1х120мм /Палестро/
Варезе е въоръжен с 2х203мм нарезни и 2х160мм нарезни оръдия.

[De Ruyeter]

Италианският флот е доста по многочислен от австрийския.Освен изброените броненосни кораби има доста дървени фрегати :50-54 оръдейните Карло Алборето, Дуче ъф Генуа, Гаета, Гарибалди, Принчипе Умберто, Виктор Емануил и 30 оръдейната Мария Аделаида.Има 4 корвети Сан Джовани, Говерноло, Гюскардо и Еторе Фиермоца и разузнавателните съдове Месиджере, Есплораторе и Гиглио.
Корабите на австрийците са следните:
Ерцхерцог Фердинанд Макс и Хабсбург с водоизместване 5130 тона, броня 127мм и 18 гладкостволи 48 фунтови оръдия, Кайзер Макс, Хуан де Астурия и Принц Ойген с водоизместване 3588, броня 114мм с по 14х60 фунтови нарезни и 16х48 фунтови гладкостволи оръдия /на Астурия са 14х48 фунтови/.Броненосният мателот се завършва от Драч и Саламандер с водоизместване от 3065 тона, броня 114мм 16 нарезни 60 фунтови и 10 гладкостволи 48 фунтови.Автсрийските дървени кораби са следните:
Кайзер - дървен ветроход с 92 оръдия, от които 2 нарезни, дървените фрегати - Новара, Шварценберг, Радецки, Адриа, Донау с по 31-54 оръдия, от които по 3-4 нарезни, корветаАрхдук Фредерик с 22 оръдия.
Числеността на италианската ескадра е 10 572 човека, на австрийската - 7838, сумарното водоизместване на италианците е 81 422, на австрийците 55 944 тона.Ди Персано има 636 оръдия, от които 276 са нарезни с голяма разрушителна сила и мощ.Тегетхоф разполага с 532 оръдия, от които 116 са нарезни, тоест италианците го превъзхождат значително по мощта на артилерията си.Това предопределя и тактиката на австрийците.

[De Ruyeter]

Независимо от значителните материални ресурси, изхарчени от Италия за строеж на флот, което заема към 60-те години на 19в. респектабелното 3 място в света след Англия и Франция, подготовката на личиния състав не е на ниво.Не се провеждат ежемесечни и ежегодни стрелби, ескадрите почиват през зимата, не се провеждат ескадрени учения, отчитащи ескадрената тактика и маневри, артилеристите са новобранци в голямата си част, които едва са успели да усвоят артилерийските установки.Дисциплината е на ниско ниво.Адмирал ди Персано е пасивна натура, след избирането му за главнокомандващ на италианския флот не полага никакви усилия за неговото укрепване и повишаване на бойните му възможности.При пристигането си в Анкона ди Персано заварва корабите необорудвани - липсва муниция, част от оръдията на корабите от ескадрата не са монтирани.Докато италианците ремонтират корабите си, възниква пожар на Ре д Италия, а Терибъл има само половината от оръдията.Липсва и любимото дете на Персано - тарана Афоданторе. междувременно Тегетхоф със 7 малки броненосеца и и една стара фрегата се намира пред Анкона.Той напразно очаква ди Персано да излезе и да приеме придизвикателството.Късно следобед италианският адмирал заповядва на 4 броненосеца да се строят в килватерна коллона и да се отправят към другата част на залива.Тъй като австрийският флот е по-малък двете ескадри не стигат до сражение и австрийците се оттеглят.Ди Персано заявява на морския министър, че е готов да излезе и да даде бой на италианците само в случай, че Афоданторе пристигне.Недоволството от неговата пасивност расте и на 8 юли е принуден да излезе, като кръстосва безцелно Адриатическо море.Афондаторе още го няма.Накрая след като общественото мнение е изцяло срещу него, той е убеден от Депретис да предприеме ход, който да спаси престижа му на главнокомандващ италианския флот.Препоръчано му е да атакува и превзем малкия остров Лиса.

[De Ruyeter]

Лиса е хълмист, гъсто залесен остров, разположен на 30 мили от Далматинското крайбрежие.Населението му е от 4200 души, а австрийците своевременно монтират на него 9 батареи с общо 88 оръдия, от които има 24, 48 и 60 фунтови.На 16 юли ди Персано против волята си дава заповед на флота да изледе в открито море.Армадата се състои от отряда на контраадмирал Вака в състав Принсипе ди Караяно /ф/, Кастелфидардо и Анкона; ескадра под ръководството на ди Персано - Ре д Италия /ф/, Парлестро и Сан Мартино;
отряд на капитан Риботи - Ре ди Портогало, Варезе, Регина Мария Пиа, Терибъл и Формидабъл; отрядът на вицеадмирал Албини е най-слаб - 4 фрегати и 1 корвета.Предвиждания италиански десант е около 1500 души срещу 1883 австрийски войници на острове е крайно недостатъчен.Ген щабът му обещава още батальон морска пехота, инженери, но благодарение на италианската бюрокрация се забавят и не пристигат навреме.В 15.00 на 17 юли ескадрите отлават от Анкона.Месиджере е изпратен напред за разузнаване.Канонерските лодки трябва да прережат телефонния кабел прокаран към остров Лезина, Вака с неговите броненосци трябва да атакува Комиза, Албини с неброненосните съдове - пристанището Манежо.Останалият флот трябва да бомбардира пристанището Санкт Георг, който е основния порт и укрепена база на австрийците в Лиса.

[De Ruyeter]

В 11.00 на 17 юли флотът на Ди Персано започва да обстрелва фортът Св. Георг и към 15.00 взривява 2 барутни склада, принуждавайки батареите му да замлъкнат.В същото време контраадмирал Вака докладва, че не може да унищожи форта, тъй като той е разположен твърди нависоко. Малко по-късно пристига и Албини от Манежо, който също се оттегля след няколко точни попадения в неговите дървени кораби. Ди Персано се оттегля извън обсега на австрийските оръдия, като през нощта очаква подкрепления.Межувременно австрийците поправят разрушените амбразури, докарват нови оръдия. На 18 юли пристига дългоочаквания Афоданторе с фрегатите Карло Алборето и Принчипе Умберто и подкрепление от 2600 човека.
В 15.00 на 18 .07. Ди Персано влиза в залива под силния огън на батареята Мадона. Броненосецът Формидабъл изнася основната тежест на боя - загубва повече от 50 души, димоходът му е отнесен, надводната част е изрешетена от шрапнели.Комендорите са много изморени от непрекъснатата, но не особено ефективна стрелба.Единствената хубава новина е, че бронята на Формидабъл издържа обстрела. Равносметката от 3 дневния обстрел е, че италианците макара да унищожават няколко укрепления не успяват да завладеят Лиса.Ди Персано не блести с качества, но неговите адмирали - Вака, Албини и другите са под всякаква критика.Ту флотът се концентрира срещу 1 пристанище на Лиса, ту се разсредоточава, което говори за неувереността на италианеца.На 20 юли пристига Пиемонт с нова деснтна група.Той заварва флота на ди Персано безпорядъчно разхвърлян.В същото време се появява разузнавателният кораб /авизо/ Есплораторе и докладва: "Виждам подозрителни съдове".
По това време Ре д Италия, Палрестро, Сан Мартино и Ре ди Портогало бомбардират порт Св. Георг, Принчипе ди Караяно, Кастелфидардо и Анкона са на 3 мили североизточно от Лиса а Терибъл, Варезе на запад.
В следващото изложение ще се спра на австрийските сили и техния флотоводец.

[De Ruyeter]

Голяма част от своята кариера Вилхелм фон Тегетхоф прослужва в австрийския флот.Той е участвал Датстко-пруската война и успява да отблъсне превъзхождащия флот на датчаните, принуждавайки ги да снемат блокадата на Елба. При встъпването му в длъжност главнокомандващ на австрийския флот го намира в пълен упадък. Основната бойна сила на флота 7 броненосеца са неукомплектовани с оръдия, екипажите са необучени, отделно от това голяма част от артилерията им е гладкоствола - тоест не отговаря на съвременните изисквания за морски бой. Към началото на войната за плаване са готови броненосците Драч, Кайзер Макс, Принц Ойген и Саламандер / за въоръжение и защита виж по-горния постинг/, линейният кораб Кайзер /дървен с 91 оръдия/, фрегатите Адриа, Донау, Радецки и Щвалценберг, 1 корвет, 2 имперторски яхти, а също и няколко кораба от Лойд. Малко по-късно са ремонтирани и Хуан де Астуриа и Новара.По число на корабите австрийците отстъпват както 1.99:1, по число на оръдията 1.66:1, по водоизместване 2.64:1, по мощност на машините 2.57:1.Освен това австрийският флот е "коктейл" от различни народности, включващ далматинци, италианци /800 човека са родом от самата Венеция/, унгарци, австрийци и чехи. независимо от това Тегетхоф има много силно влияние върху екипажите на корабите и неговата фигура се явява обединяваща и сплотяваща екипажите..За разлика от ди Персано, коййто непрекъснато дава и взема еднолични решения, Тегетхоф непрекъснато се съветва с офицерите си, обсъжда плановете и пише бойни инструкции за действие на корабите във всевъзможни случаи.Всеки ден австрийските кораби излизат в открито море, маневрират съвместно, упражнява се таранната атака, а комендорите се учат да стрелят залпово, като в бордовия залп вземат участие възможно най-голям брой оръдия, за да може да има най-голям ефект.На 17 юли австрийският адмирал получава известие, че Лиса е нападната, а на 19 юли повторна телеграма известява, че обстрелът на Лиса продължава.В 1.30 Тегетхоф дава заповед да се вдигне пара в котлите и корабите му се отправят към Лиса.В авагарда се движат 7-те броненосеца в строй "клин"От лявата страна плават Хабсбург, Саламандер и Кайзер Макс, от дясната - Хуан де Астуриас, Драч и Принци Ойген.Върха на клина е Ерцхерцог Фердинанд Макс, а пред него е Кайзерин Елизабет, който е трябвало да бъде сигнален кораб.На 1000 ярда следват дърените фрегати начело с дървения линеен ветроход Кайзер

[De Ruyeter]

ВВ 6.40 разузнавателният кораб на Тегетхоф съобщава, че е забелязал силите на Персано.Вълнението е силно, но въпреки това австрийският адмирал подрежда корабите си в клин и се насочва към мястото на бъдещото сражение.Италианците са напълно изненадани от появата на австрийците и бавно формират строй "фронт".В 10.35 Тегетхоф дава знаменитата си заповед "Таранете всичко сиво" - по цвета на италианските кораби.ПрегрупиранВ 6.40 разузнавателният кораб на Тегетхоф съобщава, че е забелязал силите на Персано.Вълнението е силно, но въпреки това австрийският адмирал подрежда корабите си в клин и се насочва към мястото на бъдещото сражение.Италианците са напълно изненадани от появата на австрийците и бавно формират строй "фронт".В 10.35 Тегехоф дава знаменитата си заповед "Таранете всичко сиво" - по цвета на италианските кораби.Прегрупирането на италианските сили е бавно и мудно.Те формират 3 отряда - начело с адмирал Вакка авангард от 3 кораба - Принчипе Караяно, кастелфидардо и Анкона, център Персано с Ре д Италия, Афондаторе, Палестро, Сан Мартино и Риботи ариергард с Ре ди Портогало, Регина Мария Пиа.Терибъл и варезе изостават на юг и колоната се проточва на 13 мили.Формидабъл се отправя на ремонт в Анкона, повреден от бомбардировката на батареите на Лиса.

[De Ruyeter]

Минути преди началото на сражението на гениалния Персано му хрумва идеята да смени флагмана и да се преместия на любимия Афоданторе.Ре д Италия застопорява машините, като адамиралът въобще не се грижи за своите кораби, не дава заповед за сгъстяване на колоната и откриване на огън по австрийците.Той е загрижен да се премести с щаба си и депутата Божио от един неманеврен кораб на друг.Вследствие на това между Анкона и Ре д Италия се образува пролука.Вакка се обръща вляво за да предотврати таранен удар от страна на австрийците и корабите му макар и със закъснение откриват огън.Комодор Петц с дървения Кайзер се насочва към дървените италиански кораби.За нещастия е пресрещнат от броненосния отряд на Риботи начело с Варезе.Вместо да подпомогне Риботи, командирът на дървената ескадра Албини остава безучастен зрител.
В същото време 7-те австрийски броненосеца нападат цетралния отряд на Персано.Те съсредоточават усилията си върху Ре д Италия, Палестро и Сан Мартино. Австрийците лесно се ориентират в обстановката корпусите на корабите са боядисани в черно, а димоходите са разноцветни за разлика от италианските, които не могат да се различат в сивкавия дим. На няколко пъти австрийците правят неуспешни опити за таран на Ре д ИталияПалестро пръв пострадва - обстрелян с бегъл огън от челните броненосци се оттегля на задна линияДрач след кратка престрелка с дървените италиански кораби се приближава и тарани бившия италиански флагман,откъсва руля му и го обездвижва. Командирът на Ре д италия Фаа ди Бруно се опитва да го доближи до Анкона и тя да го вземе на буксир, но Анкона също е обстреляна и се запалва.Благодарение на ефективните усилия на екипажа огънят скоро е потушен.Изоставеният на съдбата си Ре д Италия, дрейфуващ без посока очаква поредния таранен удар като италианците се подготват за абордаж.В същото време броненосецът Ерцехерцог Фердинанд Макс с 11.5 възла протаранва Ре д Италия.Пред италианският кораб има австрийски кораб, но Фаа ди Бруно не се опитва да даде пълен ход и не го тарани.2 минути след като Ерцехерцог Фердинанд Макс дава заден и измъква тарана от разбития корпус на Ре д Италия, броненосецът потъва.Екипажът му не губи самообладание дори в тези трагични минути и потъва с вискове "Венеция е наша".Фаа ди Бруно решава, че трябва да умре с кораба си и се самоубива.

ето и карта на сражението:

http://www.armybook.com/summary.html?code=0102002g48

[De Ruyeter]

Макар и организацията на боя от италианска страна да липсва - на италианските екипажи не им липсва храброст.енидн от офицерите с цената на живота си спасява кърмовия флаг на потъващия кораб.След загубата на Ре д италия и запалването на Пелстро италианските броненосци намаляват до 8.След като италианският флот престава да бъде организирана сила австрийцитепоследователно нападат Варезе, мария Пия и Ре ди Портогало.Появилият се Афоданторе се понася в таранна атака срещу дървения линеен ветроход Кайзер, но в последният момент преди сблъсъка ди Персано изменя леко курса и избягва сблъсъка като се насочва към малките небронирани кораби Елизабет и Фридрих.В същото време Кайзер удря борда на броненосеца Ре ди Портогало и загубва бушприта си.Ре ди Портогало получава незначителни повреди, докато Кайзер губи фокмачтата и димовата си тръба.Независимо, че Кайзер застава борд о борд с Ре ди Портогало, италианските комендори не му нанасят сериозни повреди, а често зареждат оръдията само с барут.Единствените загуби са в живата сила губи 204убити и 75 ранени от снаряд на Афодданторе.В този момент втори път се появява Афоданторе и се насчва под прав ъгъл към Кайзер, но явно Персано се стряска, че тарана мое да заседне и да не може да го извади от Кайзер и така двата кораба да потъната.Така или иначе той повторно се отказва от атаката.Анкона и Варезе, които се готвят за таранна атака се сблъскват и понасят повреди.Двата флота се оттеглят временно.

[De Ruyeter]

След краткотраен отдих Персано вдига поредица от флагове между които:"Преследвай противника!", "Корабът, който не преследва противника не изпълнява задачите си!"Горящият Палстро е взет на буксир от Коверноло, а Индепенденса получава заповед да го съпровождат и в случай на разрастване на пожара да снеме еекипажа.На помощ на италианците пристига броненосеца Терибъл.независимо от числения превес на флота на Ди Персано, моряците и офицерите се чувстват уморени и нямат мотивация да продължат сражението.Снарядите са почти изчерпани. В 2.30 през нощта Палестро се взривява и потъва.Командирът му Капелини отказава да напусне кораба.Екипажът му последвал примера и броненосецът потъв сред викове: "Да живее Италия!", "Да живее краля на Италия!".От Ре д Италия загиват 400 човека и депутата Божио, а 160 човека и 9 офицери са спасени.
След сражението в италианския отчет се споменава, че Кайзер Макс преследва особено упорито Ре д Италия, като дава по него 156 изстрела.Хабсбург води съсредоточен огън, но твърде безуспешно.Кайзер Макс е улучен в мачтите, надстройките, но корпуса остава здрав. Хуан де Астуриа отбива нападение на италианския Ре ди портогало и си разменя залпове с Афондаторе.Принц ойген води огън от своите нарезни 264мм оръдия по Афондаторе.Той е уцелен от няколко тежки италиански снаряда, които рекушират от бронята му.Драч по време на лразгорещения бой губи командира си - шрапнел отнася главата му.Саламндер се опитва да таранинеизвестен италиански кораб, но снаряд попада в рубката и командира му е ранен.

[De Ruyeter]

Според италианския доклад Афондаторе непрекъснато пресичала вражеската линия, опитвайки се да тарани австрийските кораби, но те се се отклонявали от страховития й таран.Все пак един австрийски кораб бил успешно таранен при опит да атакува Ре ди Портогало.В доклада си австрийците нищо не споменават за подобно събитие. Загубите от австрийска страна са 38 убити и 138 ранени, от италианска – 620 убити и 140 ранени.На нито един от броненосците на Тегетхоф е пробита бронята от италианските нарезни оръдия. Най-жестоко е пострадал дървеният Кайзер.Италианците губят Ре д Италия и Палестро. На броненосеца Сан Мартино е пробит 102мм броневи пояс.Афондаторе – любимото дете на адмирала потъва яколко дни след боя в залива Анкона.по-късно е изваден и ремонтиран.У Ре ди Портогало има смачкани иразкъсани броневи плочи от сблъсъка с Кайзер. Попаденията от италианска страна са 414 от 1452 изстрела от 7 италиански броненосеца..Заключението на италианската комисия, разследваща поражението е: Сраженшието при Лиса протича без вожд, ръководство, указания и единни действия”.В крайна сметка ди Персано е признат за виновен с 83 срещу 48 гласа от Сената.Той е лишен от чин и разжалван. Противникът му получава веднага вицеадмиралска титла.
Добре че на сушата решителните сражения ги изнасят прусаците, в които принуждават австрийците да търсят мирен изход от създалото се положение.Италианците са бити при Кустоца, но на свой ред австрийците губят сражението при Садово-Кьонигрец и е подписан мирен договор във Виена, по силата на който Австрия отстъпва Венеция на Наполеон 3, а той пък на свой ред я отстъпва на италианците.

[albireo]

Малко картини, снимки и литографии свързани с битката при Лиса.

http://www.uow.edu.au/%7Emorgan/lissab.htm