Цушима

[De Ruyeter]

В тази тема ще се опитам да разгледам сражението при Цушима между руския и японския флот на 27 май 1905г.
Ще радзгледам въоръжението, корабите, тактиката, флотоводците, боеприпасите.
Втората Тихоокеанска ескадр е в следния състав:
Княз Суворов /флагман/, Орел, Бородино, Император Александър 3, Ослябя, Наварин, Сисой Великий, Император Николай 1, броненосци за брегова отбрана - 3бр. Адмирал Ушаков, Адмирал Сенявин и Адмирал Апраксин.Броненосни крайцери - Адмирал Нахимов, стари броненосни - преквалифицирани от броненосни флегати Дмитрий Донской и Владимир Мономах, крайцери 1-ви ранг Аврора, Олег, Светлана, скаути Алмаз, Изумруд, Жемчуг, спомагателни - Рион, Днепр, 9 есминеца.

[De Ruyeter]

Ядрото на руската ескадра са броненосците тип Бородино - Бородино, Александър 3, Орел и Княз Суворов.Те представляват развитие на построения във Франция Цесаревич.Бордовата броня на първообраза е по-дебела 250мм срещу 194мм Крупова стомана на Бородино, но пък последните имат 50мм прегради, които отделят казематите на противоминната артилерия и изолират повредите.Скоростта е към 17.5 възла.Ширината на пояса е впечатляваща - 3.50м.Те са първите кораби в руския флот, снабдени с далекомери "Бар и Струд" /6 футови/.Основен недостатък е претоварването, което достига над 1000 тона - до 14 500 стандартно и над 17 000 пълно водоизместване.Устойчивостта е лоша при поворот се кренят силно.Недостатъкът е отстранен частично с монтирането на странични скулови килове.
Друг сравнително нов кораб е Ослябя - еднотипен с пленените в Порт Артур Победа и Пересвет.Той е конструриран като рейдер - по-висока скорост -18.5 възла от останалите броненосци в руския флот, по-леки оръдия 4х254мм и по-голяма далечина на плаване.Казвам по-висока скорост от броненосците в руския флот, защото в английски - Канопус, Дънкан, Триумф развиват по-висока скорост, а Формидабъл, Куин, Брауншвайг, Дойчланд, Мейн - колкото него.Не е ясно дали е броненосец или броненосен крайцер подобен на класа Тенеси???!!Бронята е Харвеева /само на Победа е Крупова/229мм, с ширина 3.50м, броненосецът отново е претоварен и устойчивостта не е особено голяма.

[De Ruyeter]

Втората дивизия линкори включва кораби на достопочтенна възраст - Наварин, Сисой, Николай 1 и 3-те броненосеца за брегова отбрана.
Наварин е стар броненосец - копие на британските Нил И Трафалгар, но в умален вид с 406мм стоманено-желязна броня в централната част и небронирани краища, което обуславя бързата загуба на плавучест по време на сражението.Скоростта му е 15.5 възла като нов, а по времето на Цушима сигурно е към 14 възла.Оръдията са от стария модел 12"/35, не 40 калиброви, стрелят с димен барут, който е с по ниска бронепрабиваемост - на около 80% от тези на 40 калибровите.Средният калибър също е слаб - 8х152мм оръдия.Сисой Великий е по-нататъшното развитие с 40 калиброви 305мм оръдия, но средният калибър е още по-слаб 6х152мм.Отново небронирани краища, броня компаунд, 356мм на борда, ниска скорст - 15.8-16 възла като нов.Последният е Николай1 - малък таранен броненосец /разместването на оръдията е по типа на английския Виктория/ - носова кула от 2х305мм/30 кал и 4 кърмови казематни 229мм.При модернизацията 305мм оръдия са модернизирани - монтирани са 305/35.Скоростта е ниска към 14 възла по време на сражението и 15.7 като нов.

[De Ruyeter]

Останалите броненосни кораби са 3 броненосеца за брегова отбрана /ББО/, които със своята ограничена мореходност, малки размери и слаба артилерия -4х254мм или 3 на Апраксин трудно се вписват в понятието пълноценен броненосец.Скоростта им е 14-на възлаОръдията на корабите са от старите 254мм /не като на Пересвет и са с по-малка далечина на стрелба/.Б роненосни крайцери в ескадрата са всъщност полуброненосни фрегати - Донской и Мономах със 152мм пояс от компаундна стомана, втрилно стъкмяване.Първоначално са имали 203мм оръдия, но след модернизацията са превоъръжени изцяло с новите 152мм/45 на Кане.Последният броненосен крайцер - Адмирал Нахимов - добре защитен 254мм компаундна броня, 8х203мм - в четири двойни кули /много прогресивно за епохата си/.Напомня на английските Орландо.Скоростта и на 3-те е 15-16 възла и не стават за бързоходно крило

Бронепалубните крайцери - Олег, Аврора, Светлана, Алмаз, Изумруд и Жемчуг са също интересни.Изумруд и Жемчуг са типични скаути - развитие на Новик, но с две оръдия повече - 8х120мм.За сметка на това силовата установка е по-капризна и скоростта по-ниска.Алмаз е преоборудвана царска яхта, Светлана малък крайцер с 6х152мм и скорост 21 възла.Олег е единственият наистина модерен кораб 12х152мм, висока скорост - 23 възла, добра защита на жизненоважните части.Той е от типа на Богатир.Аврора е от типа на Диана и Палада - не достига никога проектната скорост от 20 възла, а 19.Въоръжението от 8х152мм е слабо за водоизместването от 7000 тона, за ралика от 6500 тонния Олег.Спомагателният калибър е 24х75мм, които са ненужни с оглед нарастналите размери на миноносците и есминците.Крайцерите са под командването на контраадмирал Енквист.

[De Ruyeter]

Япония има доста млад флот.През 1867г започва ерата Мейдзи, а до японо-киайската война от 1894г. най-мощните японски кораби крайцерите Ношино, Мацушима, Итсукушима.От 1896г. са построени първите японски броненосци Фуджи и Яшима.Те са копирани от британските Роял Соверин

[De Ruyeter]

Продължавам темата от вчера.Яшима потъва на минно заграждение пред Порт Артур, поставено от заградителя Енисей.Фуджи е първият модерен броненосец на японския флот.Японците се отказват от тежките нескорострелни 343мм оръдия на Роял Соверин в полза на по-леките и по-съвремени 305мм.Барбетът при тези кораби е крушовиден и оръдията не могат да се зареждат, когато са развърнати на борд, а само в диаметрална плоскост за рзалика от руските, които се зареждат от всяко положение.Бордът е защитен от 356мм компаундна броня, но краищата са незащитени - както на руските Полтави, с които са наборчета.Японците не успяват да внедрят новата Харвеева броня, защото корабите са вече в процес на строителство. Кулите са главия калибър са защитени по-слабо тъй като това барбетни щитови оръдия с дебелина от 152мм.Средният калибър е от от 10х152мм оръдия,частично казематни, частично с щитова защита.Скоростта /контрактната/ е 18, но на изпитания достига 18.5 възла.Ширина на пояса 2.44м
Втората серия броненосци са Шикишима и Хацусе - вторият потъва при Порт Артур, а третия при Цушима е Асахи /единственият тритръбен/.Всички те са копирани от английския Маджестик, бронята е 229мм на борда, Харвеева, ширина 2.44м.Бронята на кулите е 254мм, скоростта 18-18.5 възлаКорпуса е защитен на по-голяма площ, благодарение на по-здравата, макар и по-тънка стомана.Оръдията вече се поместват в цилиндрични барбети и могат да се зареждат от всяко положение.

Вторият калибър на Асахи и Шикишима е 14х152мм, но вече оръдията се поместват каземати, разположени на два етажа.

[De Ruyeter]

Последният и най-съвършен броненосец, построен за японския флот е Микаса - много напомня на Куин и е база за британските Кинг Едуард 7.
Той е първият броненосец с крупова броня, макар и 229мм пояс да е малко по-тесен от тези на предходните серии - 2.36м.Въоръжението му е същото -4х305м и 14х152мм, скоростта е 18.5 възла.
Според японската концепция флотът трябва да се състои от бавна ескадра - броненосци и бързоходни крило от добре въоръжени и защитени броненосни крайцери.Японците не страдат от скрупули и поръчват своите броненосни крайцери в най-известните европейски корабостроителници.4 са построени в Елсуик - Идзумо, Асама, Токива и Ивате.Поясът е 178мм, Харвеева стомана, скоростта е 20.5 възлаВъоръжението се състои от 4х203мм и две двуоръдени кули и 14х152мм.Построеният във Франция Адзума и в Германия Якумо имат почти същите данни с изключение на това, че спомагателния калибър е малко по-малоброен 12х152мм и са малко по-леки.
След потъването на Хацусе и Яшима балансът е нарушен и японците купуват от Аржентина Ривадавия и Морено, прекръстени на Нишин и Касуга.Това са броненсно крайцери тип Гарибалди - много сполучлива серия, някои ги причисляват към броненосците 2-ри ранг поради по-тежкия главен калибър от 254мм оръдия.Всъщност част от тях се произвеждат в комбинация 4х203мм /Нишин/ или 2х203мм и 1х254мм - Касуга или 2х254мм - на южноамериканските държави.Бронята е крупова, доста широка, дебелината е 152мм.Вторият калибър е 14х152мм оръдия, скоростта е 19.5 възла.Те попълват първата линия на японските кораби.Русия отказва да ги закупи в навечерието на войната макар че Аржентина им ги предлага.

[De Ruyeter]

Японски бронепалубни крайцери са по-малки от руските, но предназначението им е да съпровождат миноносците и да извършват разузнаване - такива са Отова и Нийтака, а по-късно и Цушима с 2х152мм, 6-8 120мм, или Казаги с 2х203мм и 10120мм.Скоростта на първите е 23 възла, на Касаги - 22, водоизместването е 3500 на Отова, а на Касаги към 5000 тона.Японците разполагат с няколко древни бронепалубни крайцери, включени в резерва нафлота като Матсушима и Итсукушима с по едно 320мм барбетно и 6 120мм - убийци на броненосци.Освен това имат и старите броненосци Тин-Йен и Чин Йен, пленени от китайците, пленени в битката при река Ялу на 17.09.1894г.

[De Ruyeter]

Броните на двете воюващи страни са приблизително еднакви по качество.Руснаците имат повече кораби с крупова броня като тя е внос от Германия, Англия или САЩ, а японците разчитат повече на старата Харвеева /само Микаса Нишин и Касуга/ са с крупова броня.По отношение на снарядите..Руснаците наблягат на бронебойните снаряди или снаряди с малко взривно вещество в тях.След като Макаров изобретява макаровски калпак - наконечник от по-мека стомана, монтиран върху твърдия върх на снаряда който при удар са сплесква и осигурява проникването на самия снаряд те се насочват в тази насока.Проблемът е обаче, че Макаров го избретява, но не намира способ на прикрепяне на калпачето към снаряда.По това време в света няма такова нещо като конфиденциална информация и изобретанието му става известно на всичик велики морски сили..Благодарение на по развитата си промишленост те внедряват такива снаряди много по-бързо от руснаците.Така или иначе и двете Тихооокеански ескадри не разполагат със снаряди с калпаци capped shells.Друг проблем, който задържа изобретателите по цял свят да разработват бронебойни снаряди е липсата на закъснител.Снарядите се взривяяват обикновено при удар в бронята, а не зад нея каквато е идеята на на бронебойни снаряд.Първите успешни закъснители се появяват чак към 1912г. в немския флот.Използваните взривни вещества в края на 19 и началото на 20в. също не предполагат внедряването на бронебойни снаряди.Повечето държави използват мелинита, наричан така във Франция, лидит - в Англия и шимоса в Япония.Характерно за него е мощното фугасно действие - снарядите експлодират при досег с предмет, водна повърхност, дори има и случаи на преждевременен разрив в ствола. В боя в жълто море на 28.07.1904г. поне на два броненосеца от японския флот са скъсани стволовете от преждевременен взрив.Руските снаряди са пълни с пироксилин, който има значително по-слабо разрушително действие в сравнение с шимозата.С оглед влагата при екватора пироксилина е нагласен така, че да не придизвика взрив.Това пък от своя страна допринася за множеството невзривили се снаряди в боя.Японците залагат на шимосата и независимо от някои отрицателни страни като преждевременен взрив им позволява да я използват много успешно - уцелването на небронираните части от такъв снаряд води до загуба на маневреност, устойчивост.Тези снаряди, изрешетенията корпус и лошата устойчивост са причината 3 от четирите Бородино да се преобърнат.Японците имат известно количество бронебойни снаряд "люин" по името на генерала, който ги е изобретил, но те по примера на техните английски учители се стремят да ги използват от къса дистанция - за да пробиват дори и най-дебелата броня и да довършат кораба, след като е тежко повреден от фугасните.Интересно е, че Англия снабдява Япония рез цялото време със снаряди.След Жълто море като сражението е патово - без загубени кораби, снарядите са доусъвършенствани в Англия и и после са доставени в Япония.

[De Ruyeter]

Системата за управление на огъня е в зачатъчен етап, но японците като прилежни ученици на англичаните са пак едни гърди напред.В руския флот далекомерите са с къса база, нсъвършенни, често се повреждат от сътресенията при стрелба, няма изградена система за за следене курса на противника, отчитане на неговите изменения.Всичко се мери по плиските.Дори след монтирането на 6 футовите далекомери на Княз Суворов, те не са усвоени от екипажа и броненосеца заминава с неподготвени мерачи към Цушима.
Японската система е от типа follow the pointer - тоест следене на указанията които дава главния артилерийски офицер.Той е разположен в куличка, с далекомер над нея, с помощта на който мери дистанцията.Та се изчислява на маса до него от електромеханичен уред, с каквито по-късно са снабдени всички дредноути, но той е значително усъвършенстван.При японците измерването на курса вражеския кораб, посоката на движение, честотата на промяна на курса става разделно, а не както по-късно - всичиките данни да се отнасят за един и същи времеви период.Измервателният уред, наречен Dumarasqле вече е въведеен в японски флот.Японците очакват да се сражават също така и напо-големи дистанции около 8-10 000м, докато руснаците предвиждат бой на 5-7км.Японският флот е вече ветеран, преминал през боя в Жълто море, моряците са мотивирани, с висок боен дух, непрекъснато се тренират до пристигането на руската ескадра, вкл. и с новите фугасни снаряди. На руските кораби е обратното - напомня се, че всеки 305мм снаряд струва 1000 рубли и стрелбата е ограничена.Отделно от това маневрите в японския флот се извършват на скорост 15-16 възла, а в руския е ограничена на 9 възла, за да не се износят машините.При един от последните обстрели преди боя японските броненосци постигат много висока точност от 40 снаряда 5-6 /само Асахи уцелва веднъж и Микаса 3 пъти/ попадат в целта.

[De Ruyeter]

Още за приборите за управление на огъня:
Руснаците използват микрометри - вид ъгломери, изобретени от Люжол, които наподобяват на любителски фотоапарат, за да измерват дистанцията до вражеския кораб, курса и посоката.Данните постъпват бавно и докато се предадат до артилеристите, курсът и мястото на неприятеля са се променили.Затова Рожественски, както и Того впрочем използват в помощ на далекомерите т.нар. пристрелочен метод - за тази цел се използват 152мм оръдия, като по тях се готвят и останалите от плутонга както и 305мм оръдия.В японския флот в полза на 1.3м далекомери Бар и Струд се използватнн както пристрелочния метод от 152мм оръдия, така и наблюдаването на плиските от по-тежкитге оръдия, като за тази цел, тежките бойни марсове са изчистени от малокалибрена артилерия.Японските артилеристи по думите на капитан Пекънхайм се отличават с голяма дисциплина и стрелят пристрелочно само когато виждат целта.Почти никога в японския флот не се практикува "Бърз огън"За сметка на това Пристрелочният е по-бавен и по-точен.Поради голямото клатене на руските броненосци - до 21 градуса в минута, те стрелят при изправянето си - on the roll, което води до сравнително голяма разсейка на злпа.Първоначално вилките са около 4000 ярдови, но отрядът на Небогатов успява да ги съкрати до 400-600 ярда.

[De Ruyeter]

Тактиката на двата флота е коренно противоположна също.Рожественски се стреми дадостигне до Владивосток, където корабите да се ремонтират след дългия път, да се очистят дъната, екипажите да отпочинат от дългия път и обединени с ескадрата на Йесен - броненосните крайцер Рюрик, Россия и Громобой и бронепалубния Богатир да срещнат японския флот в генерално сражение.Ескадрата трябва да премине 18 000 мили, като не забравяйте, че Англия е съюзник на Япония и отказва бункероване в свои бази, както и зареждане на ескадрата с английски въглевози.Главна грижа на адмирал Того е зареждането на ескадрата с нови боеприпаси, усъвършенстване на стрелбата и непрекъснати учения и маневри - те са флотът, чиято концепция е да търси противника навсякъде около метрополия - Жълто море, Японско и т.н.Относно двамата флотоводци - това е най-деликатната и сложна тема, подхващана досега.Рожественски определено е по-противоречивата личност - някои автори го считат за паркетен адмирал, издигнал се благодарение на връзките си, а други за много добър флотовец, претърпял поражение по силата на обстоятелствата - зле подготвен флот, необучени матроси, офицери, дезинтересирани от войната. Първо нека кажа добрите думи за Рожественски - отличен гардемарин - завършва 5-ти випуска /Витгефт е 3-ти/, произхожда от обикновено семейство, както и Макаров, с когото са връстници - семейство на военен лекар.По време на Руско-турската война е лейтенант и участва на въоръжения параход Веста в боя срещу Фехти Буленд - турски броненосец и го отблъскват.Адмирал на българския флот 1879-85г и въздейства много позитивно.После аташе в Англия и начални на морския щаб. Той е в течение на всички нововъдения по света, но въпреки това точно когато от неговото разрешение зависи купуването на Нишин и Касуга, той отказва, тъй като щели да се рзличават от другите кораби от руската ескадра. Рожественски не полага усилия за превъоръжаването им със снаряди с макаров калпак, и отпускането на повече средсва за изследвания в тази насока.Упреква се, че ескадрата не водила много стрелби - те са на практика само 2 - при Мадагаскар и Носи-бе, но това е така, защото при молбата на Рожественски да още снарляди за провеждане на учения, те му докарват кораб, пълен с матроски дрехи и обувки.Всъщност той е тръгнал съзнавайки, че отива на гибел или поне си е давал сметка, че малко кораби ще се измъкнат от боя, тъй като вече има информация за разгрома на първата Тихоокеанска ескдра.Ако е могъл да въздейства по някакъв начин, то е преди Руско-японската война като допусне усъвършенстване на въоръжението, снарядите, строеж на еднотипни кораби, а не гигантски броненосни крайцери - Победа, Ослябя, слаби броненосни крайцери - сравни Баян с Асама, Якумо.Отделно руското адмиралтейство носи не малка вина за прозводството за допустителството да се строят кораби с недобре функциониращи оръдени кули, дефектни снаряди слаби машини и влошена устойчивост.

[De Ruyeter]

Адмирал Хейхатиро Того е връстник на Рожественски и Макаров.Роден през 1848г. в семейството на дребен саумурай от клана Сацума.По време на буржоазната революция 1867г. и длед нея Сацума се обзавеждат със собствен флот!Того и доста японски офицери отиват във Великобритания да учат навигация, артилерия и минно въоръжение и т.н.Първоначално Того служи като втори помощник на винтовата дървена корвета Хией, фрегатата Фусо и други кораби.Силно е повлиян от тактиката на Нелсън за обхващане на челото на неприятелската колона и съсредоточаване огъня върху водещия кораб. Активно си кореспондира с адмирал Курбе по време на френско-китайската война от 1884г. През японо-китайската от 1894г. е командир на бронепалубния крайцер Нанива - един от най-добрите в японския флот.Малко по късно е включен в съвета на адмиралтеството /около 1898-1900г./.Там той има възможност пряко да влияе върху избора на въоръжението, тактиката на японския флот, да проверява /подобно на контролера в британския флот/ качеството на доставяното въоръжение.Към Цушима вече той има солиден опит - включително и боен - японо-китайската война, сраженията при Порт Артур.

[De Ruyeter]

В понеделник ще продължа..Не искам да се излагам, като пиша неподготвен.Ще нахвърлям пътя на Втората и Третата тихоокеанска ескадри, основните стоянки, артилерийските стрелби и т.н.За флота на Того не може да се каже кой знае колко освен, че вадят и ремонтират пленените руски кораби от Порт Артур, но те влизат в строя чак след сражението.

[Gaden Gogi]

Те влизат в строя много години след войната.