Непобедимата армада

[Хана]

Интересно ми беше да прочета дадената тук конкретика: кой с какви кораби и как точно, но извън нея това поражение е символ на промяна. Среди-земно море, което е мислено като център (среда) на земята, Medi-terra, престава да бъде такъв център и той се измества на северо-запад, към Северния Атлантик, където е и в момента. Иначе Филип ²² е бил велик владетел, но се проваля в стремежа си да бъде стожер на католицизма по цял свят, няма този капацитет. Пък и Испания е в постоянна война десетки години преди това: с турци, участие в религиозните войни във Франция, а накрая и с Англия. Колкото и да идва сребро от Новия Свят, това си е изтощение на ресурси, включително и на човешки такива, което тогава все още не е мислено като основна цел в една война. Докато Англия, обратното, практически от Хенри 7 нататък не е водила война със съседите си.
Искам да кажа, че според мен тази война е предварително загубена независимо от това с какви сили са участвали страните, какви главнокомандващи са имали и т.н.

[Thorn]

Нямаше ли един епизод с безветрие, когато испанците са могли да изколят целия английски флот, стига да имат желание? Само, че неясно защо те не са проявили.

[von Danitz]

От монографията за великата армада, от библиотека океан, авторът на която за съжеление ми убягва, останах с впечатлението, че испанският флот е бил сбор от най-добрите и най-лошите кораби на своето време. Имало е 4 галери и и 4 галеаса, 20 тина галеона за презокеанско пътуване, но и нефове, тип Ричард Лъвското сърце и Ханзейски Когове, плиткогазещи фламандски кораби и каквото се сетите. Само джонки не е имало.
Англичаните са с ниски бордове, правилно, с по-добра артилерия, но не това им носи победата в този конкретен случай, а природа, география и противниково плиткоумие, например на Парма.
Иначе и англичаните край Дюнкерк размахват мечове и щитове!

[De Ruyeter]

Ангилийската артилеря не е особено ефективна на далечни дистанции, но от 30-40м, спокойно може да направи на решето с тежките си оръдия всеки испански галеон.Самите англичани използват не толкова да потопяват колкото да тероризират испанските екипажи, защото те не могат да стигнат на 8-10м - един хвърлей на абордажната кука именно поради тромавите си кораби.При безветрието мой беше Кале 4-те испански галеаса и галери се опитват да изтеглят галеоните да абордажна позиция, но не успяват - пречат им собствените гребла, голямото водоизместване, а от там и съпротивление на корпусите на испанските ветроходи.Авторът на "Непобедимата армада" е Д. Хауърт, издателството е Г. Бакалов, Варна 1988г..Има го и на английски в руските книжарници за 17.50лв.
Всъщност при първия сблъсък между флотовете и двете страни са разочаровани от себе си.Англичаните са стреснати от стегнатата формация във формата на полумесец на Армадата, а испанците от бързоходните английски кораби. Вярата на англличаните в далекобойност на оръдията е прекалено голяма - оказва се, че с по-малокалибрените кулеврини дори и да поддържат дистанция и да стрелят по испанците не могат да нанесат съществени повреди на корпуеса, а само унищожават живата сила.Под 2000 крачки влизат в обсега на оръдията на испанците и трябва да разчитат на неточната им /което си е било факт/ и нескорострелна стрелба.Испанците пък са разочаровани, че не могат да се доближат на абордажно разстояние до английските кораби.