Снощи както бях залегнал над скенера ми попадна един от учебниците ми по корабостроене, и взех че сканирах една страничка, от уводната част. Та като си говорим за мореходност да знаем за какво иде реч.
-
Last edited by модератор; 29-11-2005, 12:32. -
Тъй, да започнем с непотопимостта. Принципно запасът от плаваемост се изчислява по два метода, при единият постъпилата вода се разглежда като товар, при вторият наводнените помещение повече не се разглеждат като чат от корпуса а . За бойни кораби по-приложим е първият понеже за тях е характерно развите разделение на отсеци.
Запасът от плаваемост принципно е равен на обемът на надводните части на корпуса.
Изчислението но става по един от двата начина:
-по-лесният: за доста от корабите е дадено с колко т нараства водоизместването за всеки допълнителен см газене, имайки тази цифра можем да я умножим по височината на борда (предположително при мидела) и да получим запаса от плаваемост.
- малко по-връткавият начин: за доста от корабите е дадена пълнотата на сечениято през ватерлинията. Как се процедира: умножаваме дължината на кораба по ватерлинията по широчината му пак там, получаваме площта на описаният правоъгълник, умножаваме по пълнотата на ватерлинията и получаваме площта на сечението, ако го умножим по височината на борда се получава обемът на надводните части на корпуса, което като го умножим по плътността на солената вода (различна за различните басейни но средно 1,025) получаваме запас от водоизместване в тона, става реч за метрични тонове, не за американски не за дълги.
Получените величини ще са абсолютни поради което яма да се удобни за целите на сравнението, за целта е хубаво да се превърнат в абсолютни, което ства така: делим полученият запас от водоизместване на водоизместването на кораба (подразбира се че сметките са за едно и също, защото с нарастване на водоизместване намалява запасът от паваемост) и умножаваме по 100, получаваме запас от плаваемост в %, напълно съпоставима величина.
По-късно може да сметнем за някой и друг кораб за да продемонстрираме . -
А има и трети начин, малко по-малко точен: делим височината на борда на газенето, формата на ахтерщвена под водата обаче изкривява картината.Comment
-
В момента в любимият ми форум тече разгорещена дискусия: Е ли Севастопол "говно" или е по-добър от QE. Та има там два персонажа: СДА и Сергей (които много ми напомнят на някой тукашни герои) които всякак се опитват да изкарат черното бяло и прибягват дори до лъжи за своите цели (също доста познат похват). Та понеже става дума за мореходност в момента и ето как я е формулирал един от техните опоненти (отличаващ се с малко рязък сти, но пък начетен, поради което симпатичен на нас)
Sha-Yulin
постоянный участник:
По моему човекът доста добре го е формулирал (което е и причината да го препиша) следователно може да разгледаме по посочените параметри линкорите (и не само) проектирани и построени в разглежданият период.Продотлжаем обоснование постулата "Севастополь - говно". Как я уже постоянно повторяю (во избежание лживых выходок со стороны СДА и Серга), этот постулат касается сравнения с ровестниками по вводу в строй из великих морских держав (в первую очередь Англы и Немцы). То, что были линкоры и похуже - никто не отрицает.
..............................
Теперь поговорим конкретнее о мореходности.
Этот абсолютно неопределимый с точки зрения СДА параметр является по критериям относительным (лучше-хуже чем у кого-то). Он зависит от следующих вещей: высота в носу (всхожесть на волну), высота борта на миделе (креновые харатеристики, допустимый размах качки), полнота носовых и кормовых обводов (всхожесть на волну, плавность килевой качки), размещение весов по длине (всхожесть на волну, плавность килевой качки) и высоте (размах и скорость бортовой качки), развал шпангоутов в носу и объ¸м носовой оконечности (всхожесть на волну), метацентр (плавность и скорость качки), ширина (размах качки), размещение постов и артиллерии (их заливаемость).
Это основные параметры. Имею смелость утверждать, что по ним сева находится далеко не в лидерах, а как раз то самое "говно".
А те са:
КГ 5
Венгард
Шарнхост
Бисмарк
Норд каролина
Саут Дакота
Iowa
Aляска
Дюнкерк
Ришельо
Виторио Венето
Ямато
Предлагам да започнем с линкорите просто защото са по-малко на брой а и защото вече имам достатъчно подробни материали за тях
Comment
-
Ако някой иска да помогне в това благородно начинание може да го направи намирайки ми следните данни:
Скорост на изпитанията на КГ 5 и Ямато,Шарнхост,Бисмарк,Норд каролина,Саут Дакота, скорост, мощност и водоизместване при които е постигната.
Чертежи на Аляска,
Газене при максимално водоизместване или газене при две различни водоизмествания, или промяна в газенето запри промяна на водоизместването. за германските и КГ 5 го имам , тъурси се за останалите.
Оценяването ще е само по обективни параметри, демек цифри.
Всяка статия ще бъде с еднаква тежест за крайната оценка.
Оценките за всяка статия ще за 10 за най-добрият 1 за най-лошият, останалите ще получат оценки мецду 1 и 10 зависещи от отношението на даденият параметър (пример : Х има височина на борда = 72,3% от височината на борда на най-добрия, получава оценка 7,23).
Всички оценки ще бъдат правени при най-голямо водоизместване и проектна мощност на машините.
Ако има коментари нека ги чуем/прочетемComment
-
аз се ангажирам да намеря инфо за корабите, но за да не бъда упрекнат в пристранст, може и други да помогнатП.В.Comment
-
че това са цифри, каква пристрастност? Стига обаче да са достоверни. иначе аз съм набави чертежи на корабите (без споменатата Аляска).
и мога да почна със замерването на разни неща и пресмятането на обема на носовата и кърмовата част за корабите за които имам данни.Comment
-
за Аляска няма ли нейни чертежи в монографият в Морская колекция.Иначе ще трябва да сканирам.П.В.Comment
-
Az do този момент чертеж от вундервафето не съм успял да сваля, ако имаш читави чертежи е по-добре да се домъкнеш до нас и да гисканирам...то и без това доста от другите ще трябва да се сканират защото тези в нета са с много не читаво качество..... ти ако си успял от вундера да дръпнеш нещо може да ми го метнеш на пощата.Comment
Comment