Темата винаги ми е била интересна, а пък и изглежда морският раздел се нуждае от "свежа кръв" така че откривам нова тема. Без претенции за изчерпателност - всеки който има желание и знания по въпроса е повече от добре дошъл...
Най-общо казано Испанската конвойна система е създадена поради две причини. От една страна, разбира се, за защита от пиратски и каперски нападения (първите конвои са създадени през 20-те години на 16в. като отговор на заплахата от френските корсари по атлантическото крайбрежие), но не по-маловажна роля изиграва и испанската политика, целяща да установи монопол на търговията с Америка и по този начин да запази колониите си изцяло зависими от метрополията. Този монопол в последствие успешно е нарушаван от холандски, френски и английски търговци, но по закон испанските колонисти са могли да търгуват единствено със специално оторизираните за това флоти.
С тази цел към 1540г. е издаден закон от т.нар. Casa de Contratacion, според чийто разпоредби флотилии трябва да отплуват за Новия Свят два пъти годишно и всеки търговски кораб е бил длъжен да се присъедини към едната от двете флоти, тази за Нова Испания (Мексико) или за Tierra Firme (Централна и Южна Америка). Всеки конвой е бил защитаван от отделна група галеони наричани Armada de la guarda de la carrera de las Indias. Обикновенно флотата за Южна Америка, като по-голяма (от 30 до 90 търговски кораба или naos е била защитавана от осем галеона с по 40-50 оръдия, и три по-малки кораба - pataches - общо към 900 войници и 1100 моряка. По-малката мексиканска флота (15-20 кораба) е имала на разположение 2 галеона и 3-4 pataches или приблизително 500 войника и моряка. Отделно от това всяка флота е разполагала с достатъчно на брой снабдителни кораби - resfuerzos. Начело на всяка армада е стоял флагман - Capitana или вицеадмиралски кораб -Almiranta. Разбира се по време на война или през периоди на по-сериозна пиратска активност, към армадата са добавяни допълнителни съдове, напр. когато Хоукинс и Дрейк нахлуват в Карибите през 1595г. числеността на галеоните в армадата нараства до 20 броя.
Двете флоти са имали определено разписание, което разбира се не винаги се е спазвало. В случай на война се е случвало дори и някоя от флотите да пропусна годината и да отплава на следващата пролет. Но по принцип Tierra Firme flota или накратко Los Galeones е отплавала от Кадис към Август и към Октомври месец е навлизала в Карибите обикновенно покрай Тринидад и Тобаго. След това пътят и продължава покрай венецуелското крайбрежие, оставяйки различни търговски кораби из пристанищата и е пристигала в Картахена. След престой около месец,а понякога и повече (това е бил период на интензивна търговия - злато, диаманти и прочее продукти от тропиците се разменяли с/у европейски стоки) и след като търговските кораби са се събрали отново, флотата отплава за най-важната си мисия - до Номбре де Диос (след 1594 до Портобело), където първо от перуанското крайбрежие с кораби до Панама, а после с кервани през провлака е бил докарван годишният добив от перуанските сребърни рудници. Цялото това сребро се е товарило до към края на Март, след което флотата се е връщала обратно в Картахена за още търговия и е достигала Хавана през лятото.
Nueva Espana flota или накратко просто la flota е напускала Испания през Април или Май. Навлизала е в Карибско море м/у Наветрените и Подветрените острови и след това е продължавала на юг от Хиспаньола и Куба в посока Мексико. (До 1633г. към тази флота са били добавени два допълнителни галеона, които се отделяли и продължавали за Трухильо (Хондурас) и на следващата пролет се присъединявали към основната част в Хавана.) Към късното корабите достигали пристанището на Веракрус - Сан Хуан де Улуа, където приемали мексиканското сребро, както и многобройните стоки от Китай и Азия, докарвани до Мексико с Манилските Галеони (за тях малко по-късно). Флотата е оставала в Сан Хуан де Улуа през цялата зима и към средата на Април е отплавала за Хавана, където се срещала с галеоните от Хондурас.
Двете флоти използвали престоя си в Хавана за ремонт и основно попълване на запасите, след което отплавали заедно или поотделно през протоците между Флорида и Бахамите. Някъде на ширината на двете Каролини те улавяли попътните ветрове и продължавали за Азорските Острови и Испания.
Така описаната система достига своя зенит в периода между 1580 и 1620год. Напр. към 1600г. армадата е ескортирала средно до 100 кораба и е пренасяла годишно към 25 000 тона сребро. Броят на съдовете постепенно намалява и към средата на 17в. общо в двете флоти е имало не повече от 25 съда остарели и несигурни кораби. Общият упадък на Испания като морска сила достига дотам, че след 1650г. повече от две трети от флотата се е състояла от кораби с чуждестранен произход. След 1670 доставките на сребро бележат известен ръст, но самата Испания е била дотолкова отслабнала и затънала в дългове, че към края на века, поради слабостта на армадата е позволявала на чуждестранни флотилии (обикновенно на страната, на която е дължала най-големи суми) да ескортират корабите по обратния път към дома.
Войната за Испанското наследство (1701 - 1714) нанася допълнителен удар върху системата и към 30те год. на 18в. плаванията на двете флоти са окончателно прекратени. Мексиканската флота е възстановена в по-малък мащаб от 1754 до 1789 год. но в крайна сметка монополната система е отменена и Испания предоставя правото на свободна търговия на колониите си.
Може да се каже, че конвойната система, оправдава своето съществуване, постигайки основната си цел - да опази кралското сребро по пътя му към дома. Загубата на флотата е била серизоен икономически удар за икономиката на кралството, но въпреки, че някои флотилии са загубени поради бури (1622, 1715, 1733 год.) за цялата си история Испания губи едва 3 армади в резултат на вражески действия.
Може би най-известната от тези загуби е в резултат на битката в залива Виго (1702) между англо-холандската и френско-испанската флоти, но победителите не печелят особено голяма полза, като се има предвид, че парите и другите ценности отиват на дъното. (който е чел Жул Верн, би трябвало да си спомни от къде капитан Немо "теглеше пари"
)
Безспорно най-впечатляващата и успешна операция срещу армадата обаче, осъществява най-упешния холандски капер въобще (и мой персонален фаворит
) Пийт Хайн. Само, че това вече е тeма за друг постинг.
Следва продължение....
:sm226:
Най-общо казано Испанската конвойна система е създадена поради две причини. От една страна, разбира се, за защита от пиратски и каперски нападения (първите конвои са създадени през 20-те години на 16в. като отговор на заплахата от френските корсари по атлантическото крайбрежие), но не по-маловажна роля изиграва и испанската политика, целяща да установи монопол на търговията с Америка и по този начин да запази колониите си изцяло зависими от метрополията. Този монопол в последствие успешно е нарушаван от холандски, френски и английски търговци, но по закон испанските колонисти са могли да търгуват единствено със специално оторизираните за това флоти.
С тази цел към 1540г. е издаден закон от т.нар. Casa de Contratacion, според чийто разпоредби флотилии трябва да отплуват за Новия Свят два пъти годишно и всеки търговски кораб е бил длъжен да се присъедини към едната от двете флоти, тази за Нова Испания (Мексико) или за Tierra Firme (Централна и Южна Америка). Всеки конвой е бил защитаван от отделна група галеони наричани Armada de la guarda de la carrera de las Indias. Обикновенно флотата за Южна Америка, като по-голяма (от 30 до 90 търговски кораба или naos е била защитавана от осем галеона с по 40-50 оръдия, и три по-малки кораба - pataches - общо към 900 войници и 1100 моряка. По-малката мексиканска флота (15-20 кораба) е имала на разположение 2 галеона и 3-4 pataches или приблизително 500 войника и моряка. Отделно от това всяка флота е разполагала с достатъчно на брой снабдителни кораби - resfuerzos. Начело на всяка армада е стоял флагман - Capitana или вицеадмиралски кораб -Almiranta. Разбира се по време на война или през периоди на по-сериозна пиратска активност, към армадата са добавяни допълнителни съдове, напр. когато Хоукинс и Дрейк нахлуват в Карибите през 1595г. числеността на галеоните в армадата нараства до 20 броя.
Двете флоти са имали определено разписание, което разбира се не винаги се е спазвало. В случай на война се е случвало дори и някоя от флотите да пропусна годината и да отплава на следващата пролет. Но по принцип Tierra Firme flota или накратко Los Galeones е отплавала от Кадис към Август и към Октомври месец е навлизала в Карибите обикновенно покрай Тринидад и Тобаго. След това пътят и продължава покрай венецуелското крайбрежие, оставяйки различни търговски кораби из пристанищата и е пристигала в Картахена. След престой около месец,а понякога и повече (това е бил период на интензивна търговия - злато, диаманти и прочее продукти от тропиците се разменяли с/у европейски стоки) и след като търговските кораби са се събрали отново, флотата отплава за най-важната си мисия - до Номбре де Диос (след 1594 до Портобело), където първо от перуанското крайбрежие с кораби до Панама, а после с кервани през провлака е бил докарван годишният добив от перуанските сребърни рудници. Цялото това сребро се е товарило до към края на Март, след което флотата се е връщала обратно в Картахена за още търговия и е достигала Хавана през лятото.
Nueva Espana flota или накратко просто la flota е напускала Испания през Април или Май. Навлизала е в Карибско море м/у Наветрените и Подветрените острови и след това е продължавала на юг от Хиспаньола и Куба в посока Мексико. (До 1633г. към тази флота са били добавени два допълнителни галеона, които се отделяли и продължавали за Трухильо (Хондурас) и на следващата пролет се присъединявали към основната част в Хавана.) Към късното корабите достигали пристанището на Веракрус - Сан Хуан де Улуа, където приемали мексиканското сребро, както и многобройните стоки от Китай и Азия, докарвани до Мексико с Манилските Галеони (за тях малко по-късно). Флотата е оставала в Сан Хуан де Улуа през цялата зима и към средата на Април е отплавала за Хавана, където се срещала с галеоните от Хондурас.
Двете флоти използвали престоя си в Хавана за ремонт и основно попълване на запасите, след което отплавали заедно или поотделно през протоците между Флорида и Бахамите. Някъде на ширината на двете Каролини те улавяли попътните ветрове и продължавали за Азорските Острови и Испания.
Така описаната система достига своя зенит в периода между 1580 и 1620год. Напр. към 1600г. армадата е ескортирала средно до 100 кораба и е пренасяла годишно към 25 000 тона сребро. Броят на съдовете постепенно намалява и към средата на 17в. общо в двете флоти е имало не повече от 25 съда остарели и несигурни кораби. Общият упадък на Испания като морска сила достига дотам, че след 1650г. повече от две трети от флотата се е състояла от кораби с чуждестранен произход. След 1670 доставките на сребро бележат известен ръст, но самата Испания е била дотолкова отслабнала и затънала в дългове, че към края на века, поради слабостта на армадата е позволявала на чуждестранни флотилии (обикновенно на страната, на която е дължала най-големи суми) да ескортират корабите по обратния път към дома.
Войната за Испанското наследство (1701 - 1714) нанася допълнителен удар върху системата и към 30те год. на 18в. плаванията на двете флоти са окончателно прекратени. Мексиканската флота е възстановена в по-малък мащаб от 1754 до 1789 год. но в крайна сметка монополната система е отменена и Испания предоставя правото на свободна търговия на колониите си.
Може да се каже, че конвойната система, оправдава своето съществуване, постигайки основната си цел - да опази кралското сребро по пътя му към дома. Загубата на флотата е била серизоен икономически удар за икономиката на кралството, но въпреки, че някои флотилии са загубени поради бури (1622, 1715, 1733 год.) за цялата си история Испания губи едва 3 армади в резултат на вражески действия.
Може би най-известната от тези загуби е в резултат на битката в залива Виго (1702) между англо-холандската и френско-испанската флоти, но победителите не печелят особено голяма полза, като се има предвид, че парите и другите ценности отиват на дъното. (който е чел Жул Верн, би трябвало да си спомни от къде капитан Немо "теглеше пари"
)Безспорно най-впечатляващата и успешна операция срещу армадата обаче, осъществява най-упешния холандски капер въобще (и мой персонален фаворит
) Пийт Хайн. Само, че това вече е тeма за друг постинг.Следва продължение....
:sm226:
.
:shrug: :wall:
Comment