Съобщение

Collapse
No announcement yet.

Еволюция на снарядите 1882-1914

Collapse
X
 
  • Filter
  • Време
  • Show
new posts

    Еволюция на снарядите 1882-1914

    Попаднах на много интересна статия в Warships International за еволюцията на британските и немските снаряди за периода 1882 -1914г.По време на обстрела на Александрия през 1882 г. британците откриват, че над 50% от техните снаряди не са се взривили и оръдията са извадени от строя главно защото египтяните са отстъпили или те са катурнати вследствие на преки попадения..Военните заводи във Викерс, Уулич, Армстронг Нордфийлд започвад да усъвършенстват снарада, като главно внимание се отделя на неговото фугасно действие, на взривното вещество и т.н.По време на Руско-японската война използваните от японците снаряди, пълни с шимоза са английска разработка.Проблемът, е че снарядите нямат закъснители и се взривяват дори при излизане от цевите.Резултатът е - 3 взривили се 305мм оръдия на броненосците на Того в Жълто море, патов изход, повърхностни повреди на руските броненосци.Преди Цушима британците отново усъвършенстват японските снаряди, като заместват шимозата с кордит и черен барут, увеличават взривното вещество.Резултатът е унищожителен.В сражението са потопени - 4 броненосеца, други получават тежки повреди.Попаденията от двете страни са горе долу еднакви, но качеството на руските боеприпаси е доста по-ниско и много от тях не се взривяват. След категоричният резултат при Цушима, англичаните смятат че единствения път това са фугасните снаряди.За бронебойните те нямат разработени закъснители, а при ъгъл на падане до 20 градуса спрямо броневата плоча на противниковия кораб, те се пръскат и не могат да я пробият ефективно - тоест да бъдат в състояние да причинят повреди.
    П.В.

    #2
    Изключително интересна е еволюцията след появата на заднозарядните оръдия. Опитвали са със линийки и схеми доколкото знам, да изчисляват кога да сработи взривателя, при което разхода е бил невероятен, 1 от 10 е правило въобще нещо. Това при Лиса, което знаем до къде довежда. Всякакви причудливи закъснители са се мислили. Бризанти срещукораби са се употребявали до 20-те години, но срещу броня това си е губи време.
    А кога започват с бронирания сърдечник? И на какъв калибър?

    Comment


      #3
      Интересен факт е,ч е Викеср, Армстронг и Круп си сътрудничат, както и си споделят тайните в откритията чак до 1908 г., когато кайзер Вилхелм забранява да се изнася информация за чужди държави, а концернът Круп е поставен под държев контрол.От своя страна Викерс и Армстронг реагират по аналогичен начин, но тъй като при тях пазарното начало е засилено, продължават да правят опити с британска брояня и снаряди на немски полигони!
      След Цушима англичаните залагат на Лидита като взривно вещество, което макар и нестабило и взривоопасно има много силен фугасен ефект.Те го предпочитат пред ТНТ, тъй като нямат добри снаряди със взриватели.Дори бронебойните им снаряди с с кух стоманен накрайник и мека сърцевина и се пръскат при съприкосновение.Причината за експлозия на британските линейни крайцери при Ютланд е използването на Лидит като взривно вещество.От друга старана немците постават акцента на по-малокалибрени снаряди - 283-305мм, но бронебойни, с дънен взривател, които се взривяват след проникване в броневия пояс.Техния накарйник не е кух, а плътен приличен на болванка, способен да разбие вражеската броня.Има и още едно важно качество.ВСИЧИК НЕМСКИ СНАРЯДИ СА С ТНТ, не с лидит, - той е п-устойчив към взривове, може да премине през броня без да експлодира преждевременно.Немците разчитат на тактика на стрелба с бронебойни снаряди от всякакви дистанции.Британците разчитат на стрелба с 343мм и 381мм фугасни и снаряди с общо назначение от големи дистанции, за това първите снаряди в стелажите им са такива, за да извадят противниковите прибори за управление на огъня.А после да се сближат и от къса дистанция да го разстрелят с бронебойни снаряди.Проблемът се оказва, че един фугасен 343мм снаряд пробива по-малко то 1/3 от собствения си калибър на 6000 ярда, а боевет не се водят на 8000- 10 000 ярда, както се счита преди войната, а на 14-18 000 ярда
      П.В.

      Comment


        #4
        С преминаването от 305мм на 343мм калибър в английския флот Фишър настоява да се инвестира повече в разработката на бронебойни снаряди със закъснители, тъй като битките ще се водят от по-големи дистанции.Но снарядите пълни с ТНТ се оказват скъпи, англичаните не са се научили още да да смесват пикировата киселина с лидит, както и да поставят закъснители.Оставаката на Фишър връща флота назад.Приемникът Мур се смята, че фугасните снаряди са достатъчно ефективни и разрушителни.От другата страна на Ламанша Круп вече произвежда от 1908-09 снаряди със закъснители
        П.В.

        Comment

        Working...
        X